Р
Е Ш Е
Н И Е №
33
гр.Видин
, 16.07.2020
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Видински окръжен съд, гражданска колегия, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година , в
състав:
Председател: В.В.
А.П.
В.М.
при секретаря В.К. , като разгледа докладваното от съдията В.М.в.гр.дело № 81 по описа за 2020г.,и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл ГПК.
Образувано
по въззивна жалба от В.К.Б. , ЕГН : ********** , чрез особен представител-адв.С.
И. против Решение № 526/08.11.2019 по грд № 1927/2018г по описа на ВРС, в
частта , в която е прието за установено, че дължи на „БНБ
П…” С.А., П… рег.№ .., чрез БНП П… С.А. , с ЕИК … със седалище и адрес на управление
гр.С…, ж.к.М…, Б. С. 10 000.00 лева главница по
договор за потребителски паричен кредит PLUS …..г. ,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на вземането на 19.01.2018г.
по ч.гр.д.№ 216/2018г.на ВРС до окончателното издължаване, 3500.67 лева договорна лихва за периода от 20.01.2017г. до
19.01.2018г. и 936.84 лева - обезщетение за забавено плащане за периода 20.02.2017г.-
11.01.2018г.
Осъден е
ДА ЗАПЛАТИ на „Б… П… Ф…” С.А., П.. рег.№ .., чрез Б…С.А., с ЕИК…сумата 4933.46 лева договорна лихва за периода от 20.01.2018г. до
30.09.2019г ., както и разноските по делото.
Подържа
се, че решението на ВРс е неправилно и необосновано,без съда да обсъди направените с
отговора възражения и без да анализира същите.
В конкретния случай безспорно се установи сключването
на договор за потребителски кредит, съгласно който ищецът е предоставил на
ответника заем в размер на 10000 лева, които следва да се върнат чрез 60
месечни погасителни вноски, с посочени размер и падежи в погасителен план.
Уговореният годишен лихвен процент е 36,17%, годишният процент на разходите -
45,52%, а общият размер на всички плащания по заема е 25741,20 лева.
Към договора не са приложени и по делото не са
представени общи условия към договорите за потребителски кредит, подписани от
страните на всяка страница, съгласно изискването на чл.11, ал.2 ЗПК, а според
разпоредбата на чл.22 ЗПК в такъв случай договорът за потребителски кредит е
недействителен.
На следващо място, съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора. В процесния случай не се установява договорът да
е сключен в два екземпляра - по един за всяка от страните, а представеното по
делото копие е със шрифт по-малък от 12, което е самостоятелно основание за
недействителността на договора по чл.22 ЗПК.
В процесния договор е посочен годишен процент на разходите,
но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран - изрично е уговорен само
годишен лихвен процент 36,17%. Несъобразяването на договора с изискванията на
чл.П, ал.1, т.10 ЗПК също представлява самостоятелно основание по чл.22 ЗПК за
недействителност.
В процесния договор са посочени броя, размера и падежа на погасителните
вноски, но липсва разпределение на отделните суми във вноските, следователно
липсва и яснота каква част от дължимата главница, лихви и такси се съдържа във
всяка от погасителните вноски. Само посочването на оставащата главница не е
достатъчно, следователно договорът не отговаря и на изискването на чл.11, ал.1,
т. 12 ЗПК, според който планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, което също е
основание по чл.22 ЗПК за недействителност
С оглед гореизложеното моли ВОС да отмени решението на първоинстационния
съд и да уважи настоящата въззивна жалба.
Ответната по жалба страна Б….” С.А., П… рег.№ …, чрез Б…С.А. , с ЕИК .. със седалище и адрес на управление
гр.С…, ж.к.М .., Б… С…, сгр…, със законнен представител –Д.Д.-Заместник
управител, и представлявано от пълномощник Н… М… оспорва изцяло въззивната жалба
Посочва за
неоснователно твърдението, за нарушение
на чл.10 ал.1 ЗПК., както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК .
Видно от доказателствата, длъжникът е знаел
параметрите на договора, бил е наясно каква сума му се предоставя и каква сума
дължи, какъв е приложимият годишен процент на разходите (страница № 1 от
договора) като следва да бъде отбелязано, че параметрите на кредита са посочени
в договора за потребителски кредит.Договорът е сключен при фиксиран лихвен
процент за целия срок на договора, а не променлив - поради което е достатъчно
да бъде посочен размерът на същия, което е сторено по договора, като по делото
няма данни и не е установена едностранна промяна от страна на ищеца на
параметрите по кредита.
Твърдението, че погасителният план не съдържа
изискуемите от закона реквизити, предвидени в т. 12, на чл. 11, ал. 1 ЗПК се
опровергава от съдържанието на договора, като молят да бъде съобразено, че
посочената разпоредба не касае първоначално представения при сключване на
договора за кредит погасителен план, а такъв изготвен по искане на потребителя
при погасяване на главницата, каквито данни по делото нито са били твърдени,
нито доказани от ответника в първоинстанционното производство.
Молят Съда да
отхвърли като неоснователна подадената въззивна жалба и да постанови решение с
което да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен, както
и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение по делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането
на правната помощ в размер на 100.00 лева.
Видинският окръжен съд като взе предвид постъпилата
жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки данните по
делото в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Искът
е с правно основание чл. 415, във вр. с чл.124 ГПК,
във вр.с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и чл.9 и чл.11, т.7 и 11 от ЗПК .
С
Решение № 526/08.11.2019 по грд № 1927/2018г по описа на ВРС, е прието за
установено, че В.К.Б. , ЕГН : ********** дължи
на „Б… С.А., П… рег.№ …,
чрез Б… С.А. , с ЕИК … със седалище и
адрес на управление гр.С…, ж.к.М…, Б… 10 000.00 лева
главница по договор за потребителски паричен кредит PLUS -13631807/21.07.2016г.
, ведно със законната лихва, считано от предявяване на вземането на
19.01.2018г. по ч.гр.д.№ 216/2018г.на ВРС до окончателното издължаване, 3500.67 лева договорна лихва за периода
от 20.01.2017г. до 19.01.2018г. и 936.84 лева - обезщетение за забавено
плащане за периода 20.02.2017г.- 11.01.2018г.
ОСЪДен е
ДА ЗАПЛАТИ на „Б….” С.А., П. рег.№ …, чрез Б… С.А. клон Б… , с ЕИК…сумата 4933.46
лева договорна лихва за периода от 20.01.2018г. до 30.09.2019г ., както и
разноските по делото.
Установи
се по делото, че с договор за кредит PLUS -13631807/21.07.2016г, ищецът е предоставил на ответника сума в общ размер 10 000.00 лева , от която е удържана
такса ангажимент в размер на 350.00 лева и ответникът е получил 9 650.00 лева,
представляваща паричен кредит която ответникът се е задължил да върне, ведно с
уговорена добавка, представляваща печалбата на ответника на месечни вноски , 60
на брой и в размер от 429.02 лева всяка, в която сума е включена и
застрахователна премия в размер 3360.00 лева
,разбита на месечни застрахователни вноски в размер 56.00 лева, част от
общата месечна вноска от 429.02 лева.
Ответникът
е погасил 4 месечни вноски и е преустановил плащанията на 20.01.2017г. В чл.7
на ОУ за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите „Кредит
класик“ , е предвидено, че в зависимост от срока и размера на кредита , застрахованият заплаща
месечна или еднократна застрахователна премия. Еднократната се финансира от
договорителя, и се изчислява като процент върху сумата на отпуснатия кредит,
умножена по продължителността на кредита в месеци, а месечно платимата премия е
за сметка на застрахования и се изчислява като процент от финансираната сума на
кредита. Видно е от договора, че в настоящия случай е уговорено месечно плащане
на застрахователната премия.
Не се
събраха доказателства , че сумите по застрахователната премия за периода на
действие на застраховката 21.07.2016г. до 20.06.2017г. са финансирани от застрахователния
посредник/ищеца/ и са превеждани директно на застрахователите за сметка на
кредитополучателя.
По
отношение на възражението за недействителност на клаузата на уговорения лихвен
процент на договорна лихва в размер на 36.17 процента, съдът намира същото за
неоснователно. Съгласно чл.19, ал.4, и 5 от ЗПК е предвидено ,че годишния
процент на разходите /ГПР/ , по договорите за потребителски кредит не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и валута, определена с ПМС, а клаузите, надвишаващи този размер , се считат нищожни.Видно е, че ГПР по
кредита, съдържащ и размера на лихвения процент , е под установения размер от
ЗПК, поради което не би могло да се обоснове извод за несъответствие на размера
с добрите нрави, след като е в допустим от закона размер.
По отношение на
твърдяната настъпила предсрочната изискуемост на кредита на 20.02.2017г, правилно ВРС приема, че не е обявена такава с
оглед приетото в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., ОСГТК на ВКС..
Поради тази причина при предявяване на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, същият
трябва да бъде отхвърлен в частта му относно неизискуемото вземане .
Предвид
евентуално предявения осъдителен иск за частта от вземанията, чиито падеж е
настъпил след подаване на заявлението на 19.01.2018г.съдът намира същия за
основателен за периода от 19.01.2018г. до 30.09.2019г, до която дата са
установени изискуемите вземания /с настъпил падеж по погасителен план/ от заключението на вещото лице.
Неоснователни са
оплакванията във въззивната жалба за нарушение на чл.10 ал.1 ЗПК, доколкото не е доказано, че договорът е изготвен на
шрифт „G…", размер 12 ., както и на чл.11ал.1т.10 ЗПК.
Нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК предвижда, че договорът следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
И това твърдение на въззивника е неоснователно доколкото видно от
доказателствата, длъжникът е знаел параметрите на договора, бил е наясно каква
сума му се предоставя и каква сума дължи, какъв е приложимият годишен процент
на разходите като следва да бъде
отбелязано, че параметрите на кредита са посочени в договора за потребителски
кредит.
В конкретния
случай договорът за кредит не съдържа възможности за промяна в ГПР като резултат
от липса на конкретни уговорки или предвидени различни варианти за определяне
на лихвата в различни периоди от действие на договора, като изрично е посочено
и че лихвеният процент по договора е фиксиран за целия му срок.Договорът е
сключен при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора, а не променлив -
поради което е достатъчно да бъде посочен размерът на същия, което е сторено по
договора, като по делото няма данни и не е установена едностранна промяна от
страна на ищеца на параметрите по кредита. Твърдението, че погасителният план
не съдържа изискуемите от закона реквизити, предвидени в т. 12, на чл. 11, ал.
1 ЗПК се опровергава от съдържанието на договора, като посочената разпоредба не
касае първоначално представения при сключване на договора за кредит погасителен
план, а такъв изготвен по искане на потребителя при погасяване на главницата,
каквито данни по делото нито са били твърдени, нито доказани от ответника в
първоинстанционното производство.
При
постановяването на решението си първоинстанционния съд при изяснена фактическа
обстановка и обосновани правни изводи е постановил правилен и законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед
изхода на делото, и на основание чл.78, ал.3 ГПК, жалбоподателят следва да понесе и направените в производството пред
въззивната инстанция разноски разноски, юрисконсултско възнаграждение – 100
лева , 391.50 лв.ДТ възнаграждение за
особен представител.
На основание чл.78 ал. 6 В.К.Б. , ЕГН : **********
***-18 следва да заплати 391.50 лв.Държавна Такса в полза на Видински
окръжен съд.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 526/08.11.2019
по грд № 1927/2018г по описа на ВРС.
ОСЪЖДА В.К.Б.
, ЕГН : ********** ***-18 ДА
ЗАПЛАТИ на „Б…” С.А., П. рег.№ .., чрез Б… С.А. клон Б.. , с ЕИК … със седалище и адрес на управление
гр.С…, ж.к.М…, Б… С., сгр…, със законен представител –Д.Д.-Заместник управител
, разноските, направени пред въззивната
инстанция- юрисконсултско възнаграждение – 100 лева и 1 194.86 лева
възнаграждение за особен представител.
ОСЪЖДА В.К.Б.
, ЕГН : ********** ***-18 ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Видински окръжен съд
сумата 391.50 лв. дължима
Държавна Такса.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването на страните пред Върховен
касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.