Р Е Ш Е Н И Е
гр. Монтана
28.10.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-МОНТАНА, пети граждански състав, в открито заседание на 29.09.2009г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ПЕТКОВА
при секретаря
Р. М., като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. д. № 668 по описа за 2008г., за да се произнесе взе предвид следното:
Искът
е за сумата 740 лв- обезщетение за имуществени вреди, с пр. осн. чл.45 от ЗЗД, обективно
съединен с иск за сумата 120 лв- обезщетение за
забава с пр. осн. чл.86 ЗЗД.
Ищецът
Т. Н. xxx твърди в исковата си молба, че ответникът без разрешение влязъл в
гората му, намираща се в землището на селото, местн. ”Лизов дол”, отсякъл 2 /два/ кубика дъбови дърва за огрев и
ги прекарал в дома си. С тези си действия нарушил Закона за горите, за което са
му съставени акт № 74 и № 75/ 28.02.2008г. от органи
на Държавно лесничейство гр. Монтана. Освен това на него му причинил
непозволено увреждане и по-точно имуществени вреди, които определя в размер на
сумата 140лв- стойност на двата кубика дърва. Отделно
твърди, че на мястото на отсечените дървета няма да израснат
нови на тяхната възраст поне за още 15-20 години, което счита за
резултат от непозволеното увреждане и оценява тези вреди на сумата 600 лв /30 бр. дървета по 20 лв/. На следващо място твърди, че отсечените дървета са по- скоро за строителен материал и че е лишен от ползването
им за в бъдеще. Поради изложеното претендира ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата 740 лв, представляваща стойност на
имуществени вреди, законна лихва върху нея от завеждане на делото, лихва за
забава от датата на нанесените му вреди- 28.02.2009г. в размер на 120 лв и
деловодните разноски в общ размер на сумата 300 лв. В представена от пълномощника
на ищеца- адв. Иванка
Милчева писмена защита се поддържат претенциите съобразно заключението на
назначеното по делото вещо лице и за внесената сума от 100 лв- възнаграждение за
особения представител на ответника.
Ответникът- З. М. А. xxx чрез назначения по реда на чл.47 ал.6 особен представител- адв. К. м., xxx е подал писмен отговор в указания му съобр. чл.131 от ГПК срок. Становището му е за недоказаност на иска с
възражение относно правото на собственост върху гората, което според него
ищецът не е установил. По същество на спора – представя писмено становище с
доводи за неоснователност на иска като недоказан. Условно приема ответникът да
е извозил само 1 куб. м. дърва за огрев и за тях да дължи обезщетение на ищеца
в размер на сумата 50 лв.
Доказателствата
са писмени и гласни. Изслушана е съдебно- лесотехническа експертиза.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните и съобр. чл.235 от
приема следното:
С
акт № 74 и № 75 от 20.02.2008г. на Държавно
лесничейство- Монтана е констатирано, че на 09.02.2008г.
ответникът по настоящото дело- З. М. Н. е добил 2 /два/ куб. м. дърва за огрев-
дъб, които не са били маркирани и за които не е имал писмено позволително за
сеч. Актовете са съставени на осн. чл.113 от Закона
за горите и чл.36 , за нарушение на чл.80 ЗГ. Отразено е мястото, където е извършено нарушението- района на ДЛ Монтана, в землището на с. Г. и
лицето, претърпяло имуществена вреда от същото- ищеца
Т. Н. Г., от чиято гора са отсечените и превозени дървета. Актосъставителят
– В. Ц. Б. xxx, а констатациите в двата акта и съставянето им е извършено в
присъствие на друг негов колега- свидетеля И. Ц. И..
За
изясняване на фактическата обстановка е изслушан като свидетел актосъставителят В. Ц., който поддържа отразените в двата
акта факти и обяснява по- подробно случая. По време на работа се движел из
гората в местн. “Лизов дол”,
землището на с. Г. и се натъкнал на бракониери, които режели с трион дърва и ги
събирали на купчини. Това били ответникът, брат му и баща им, които като го
видели се опитали да избягат. Единият от тях успял да избяга с каруцата и коня.
На място дървата били на фигури от по 2 кубика. Имало и разпръснати по земята. Категоричен
е че са дърва за огрев, а не за строителен материал. На следващата сутрин
направили обход до мястото на сечта и видели дървата, а по-
късно, на връщане- ги нямало. По следите на превозното средство ги открили- същите били стоварени в дома на една жена от селото,
от чийто двор видели да излиза празната каруца на ответника З.. Свидетелят е
категоричен, че отсечените дърва са от гората на ищеца, който отправил жалби до
различни институции в страната. Съдът кредитира показанията на свидетеля като
обективни.
За
изясняване на спора от фактическа страна е назначена лесотехническа експертиза,
изпълнена от вещото лице инж. Г. Н.. От заключението му се установява размера
на претендираното обезщетение за 2 кубика дърва за огрев- 100 лв / пазарна цена на
дърва от дъбова дървесина през зимата на 2008г. в
района на Община Монтана/. Вещото лице е съобразило действащата Наредба за
определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд, приета
с ПМС № 86/30.04.2004г., в сила от 12.05.2004г. и е взело предвид приложение № 1 към Наредбата по чл.5 от същата, на която база е посочило сумата 25 лв- размер на щета от извършена сеч на куб. м. дъбови дърва за огрев. На следващо място в заключението е
констатирана стойността на едра дъбова дървесина за куб. метър- по 100лв, при положение, че дърветата са достигнали турнуса на стопанисване и са на възраст 80 години. Към
момента на сечта по представените два акта- февруари 2008г.,
дърветата са били на възраст 50 години. Съдът възприема заключението като
дадено обективно и безпристрастно.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правната страна
следното:
Ответникът
З. М. А. добил без позволително за сеч и без да са маркирани дърва за огрев- 2 кубика, от собствената на ищеца гора, намираща се в
местн. “Лизов дол”, землището
на с. Г., общ. Монтана, за което са му съставени приложените към исковата молба
два броя актове за установяване на административно нарушение. Констатациите в
последните не са опровергани. Същите са официални документи, съставени от
длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност, посочени в чл.113 ал.1 аот Закона за горите, като имат доказателствена сила
относно авторството на деянието и причинената щета на ищеца. Извършеното от
ответника деяние е в нарушение на чл.58 ал.3 и чл.80
от Закона за горите- отсякъл е дъбовите дървета от гората на ищеца без писмено
позволително и без да са маркирани. В резултат от същото на ищеца са причинени
имуществени вреди, за които следва да носи отговорност. В случая е установен
юридическия факт, който поражда отговорността при деликт:
автора на административното нарушение- ответникът, причинна връзка между противоправното му поведение и вредоносния резултат за
ищеца, а вината съгл. чл.45 ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на
противното. Последната законова презумпция не е оборена в процеса. Напротив- от
писмените и гласни доказателства категорично е установено извършеното от
ответника вредоносно деяние, съставомерно по
цитираната законова разпоредба. Ето защо исковите претенции следва да бъдат
приети за основателни и уважени в рамките на установения от доказателствата
размер. Имуществените вреди като щета възлизат на сумата 100 лв, съобразно заключението на лесотехническата експертиза, която
сума следва да бъде присъдена на ищеца. Обезщетение за забавено плащане върху
нея от деня на причиняване на увреждането до завеждане на исковата молба в съда
не следва да му бъде присъждана, тъй като при вреди от непозволено увреждане се
дължи законна лихва от деня на причиняването им до окончателното изплащане. Ето
защо претенцията за т. н. мораторна лихва в размер на
сумата 120 лв е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Съдът
намира претенцията за пропуснати ползи за неоснователна. При деликт законът предвижда обезщетение да се дължи както за
претърпяна загуба, така и за пропусната полза. В случая обаче пропуснатата
възможност за увеличение на имуществото на ищеца не е установена, тъй като
същият би могъл да реализира такава полза в един бъдещ момент, когато с оглед
заключението на вещото лице, дърветата в дъбовата му гора ще са достигнали турнуса или 80 години и едва тогава ще са със стойност на
едра строителна дървесина. Към момента възрастта на същите е 50 години и имат
стойност само на дърва за огрев. Предвид констатациите и поясненията на
назначеното вещо лице, което има специални знания в областта на горите, съдът
намира тази претенция за недоказана и я отхвърля в предявения размер от 600 лв.
Съдът
не споделя възражението на ответника относно собствеността на отсечените дърва,
тъй като в това отношение по делото ищецът е представил писмени доказателства, от
които се установява, че е собственик на гората, в която е извършена незаконната
сеч.
С
оглед изхода на спора и на осн. чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени направените разноски по водене на делото, съразмерно с уважената част
на претенциите. От общо направените разноски в размер на 190 лв / 50 лв- адвокатски хонорар,40 лв-
възнаграждение за вещо лице и 100 лв- възнаграждение
за особения представител на ответника/ следва да му бъдат присъдени 25,67 лв.
Ищецът
е освободен от заплащане на държавна такса за образуване на делото, поради
което и на осн. чл.78 ал.6 от
ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд гр. Монтана дължимата
такава или сумата 100 лв- държавна такса и 5лв. - д. такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Водим
от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
З. М. А. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на Т. Н. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата 100,00
лв-
обезщетение за имуществени вреди, причинени на 09.02.2008г.
в резултат на незаконен добив на два кубика дъбови дърва за огрев, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 09.02.2008г.
до окончателното й изплащане, както и сумата 25,67 лв-
деловодни разноски, съразмерно с уважената част на претенциите.
ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за имуществени вреди, в резултат на непозволеното увреждане
над уважения размер от 100 лв до предявения размер от
740 лв, като неоснователен, както и иска за мораторна лихва върху него.
ОСЪЖДА
З. М. А. /адрес и ЕГН по-горе/ да заплати по сметка на Районен съд гр. Монтана
сумата 100 лв- държавна такса и 5лв.
- д. такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: