РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. С., 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20221800900172 по описа за 2022 година
Д.Г.Б. от с. Л., Софийска област, ул. „5-та“ № 12 с ЕГН **********, е предявила
срещу "ЗК Л.И." АД, с ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и
чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева за причинени на
ищцата неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие на смъртта на
нейния брат С.Г.Р. с ЕГН **********, причинена при ПТП, настъпило на 15.02.2018 год.
около 9.50 часа в гр. К., на ул. „Славянска“, между № 51 и № 53, срещу ул. „Асен Златаров“,
по вина на Ц.М.Л. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Мерцедес”, модел
„320 ЦДИ” с ДК № С 9999 НА, със застрахователна полица № BG/22/117002461622 за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна
от 11.09.2017 год. до 10.09.2018 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
15.02.2018 год. до окончателното й заплащане.
Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА за
предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално
представителство по делото от адв. К. Г. от САК.
С исковата молба се твърди, че на 15.02.2018 год. около 9.50 часа в гр. К., на ул.
„Славянска“, между № 51 и № 53, срещу улица „Асен Златаров“, по вина на Ц.М.Л. с ЕГН
********** – водач на лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „320 ЦДИ” с ДК № С 9999
НА, било причинено ПТП, при което пострадал братът на ищцата С.Г.Р., починал на
22.02.2018 год. Твърди се, че Л. нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в
чл.42, ал.2 , т.2 , чл. 43, т.4 от ЗДвП, като навлязъл в пътната лента за насрещно движение на
1
ул. „Славянска“ и реализирал ПТП, като по непредпазливост е причинил смъртта на Русев.
Сочи се, че по отношение на Л., причинил ПТП, е било повдигнато обвинение с
обвинителен акт и е било образувано НОХД № 486/2021 год. на Софийски окръжен съд. По
същото е била постановена присъда № 9/22.11.2021 год., невлязла в сила към момента на
предявяване на исковете.
Ищцата сочи, че приживе с брат й живели в пълно разбирателство и били
изключително близки. Първоначално живеели заедно в родния им дом в с. Градец, но след
като ищцата се омъжила в с. Л., а брат й – в гр. С., близостта им продължила да е
ежеседмична. Ищцата и съпругът й станали кумове на брат й и на неговата съпруга, както и
кръстници на децата им. През всичките години на живота им поддържали активна връзка,
споделяли ежедневието си и всички техни семейни и лични празници. Брат й често й
гостувал и без повод. Когато родителите им починали, между тях нямало никакви спорове
по разделяне на наследственото им имущество, всичко било сговор, разбирателство, утеха и
подкрепа. След като ищцата останала вдовица през 1994 год., брат й останал най-голямата й
подкрепа, като й е помагал морално и материално. Разчитала на него и при влошаване на
здравето й през годините, като я придружавал до болници.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „Мерцедес”, модел „320 ЦДИ” с ДК № С
9999 НА, участвал в ПТП, управляван от деликвента, Цезар Маринов Л., е била сключена
със „ЗК Л.И.” АД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица №
BG/22/117002461622, валидна от 11.09.2017 год. до 10.09.2018 год., т.е. към момента на
ПТП, 15.02.2018 год. което ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на
причинените вследствие на произшествието неимуществени вреди.
Твърди се, че Д.Г.Б. депозирала писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от
КЗ – вх. № 13215/25.11.2021 год. по описа на ЗК "Л.И." АД, при застрахователя била
образувана преписка по щета № 0000-1000-01-18-7248, като с писмо изх. № 11002/06.12.2021
год. последният отказал плащане на застрахователно обезщетение.
С определение от 11.10.2022 год. съдът, след като е изискал служебно справка за
образувано и неприключило НОХД във връзка процесното ПТП, на осн. чл.229, ал.1, т.4 от
ГПК е спрял производството по т.д. № 172/2022 год. на СОС до приключването на
производството по НОХД № 486/2021 год. на СОС.
С молба от 28.05.2021 год. на пълномощника на ищцата е представен заверен препис
от влязла в законна сила на 06.02.2023 год. присъда № 25/22.11.2022 год. на СОС,
постановена по НОХД № 486/2021 год. на СОС, поради което на осн. чл.230, ал.1 от ГПК с
определение от 22.02.2023 год. съдът е възобновил производството по настоящото дело и е
разпоредил размяната на книжа между страните по реда на чл.367 и сл. от ГПК.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по
чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с
който е оспорил исковете като неоснователни, взел е становище по обстоятелствата, на
които се основават и е направил възражения срещу тях.
2
С отговора ответникът оспорва твърденията по исковата молба за механизма на
настъпилото ПТП, както и наличието на следните елементи от фактическия състав на
деликта – деяние, извършено виновно единствено от лицето, чиято гражданска отговорност
е била застрахована към ответното дружество, причинно-следствена връзка между
настъпилата смърт на брата на ищцата – единствено по причина на пътния инцидент и
действията единствено на застрахования към ответното дружество водач, довели до
леталния изход.
Оспорват се твърденията по исковата молба за степента и тежестта на
неимуществените вреди, търпени от ищцата. Сочи се, че от фактическите твърдения по и.м.
не се установява, че ищцата следва да получи обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на брат си поради възникнала особена близост с пострадалия. Не се твърди ищцата
да няма други близки или поради житейски обстоятелства да е имала отношения на особена
близост, които да обосновават житейска връзка, различна от обичайната между брат и сестра
– не се твърди ищцата да е била отглеждана от брат си, да е упражнявана заместваща
родителска грижа, да страда от заболяване, поради което да е била зависима изключително
от грижите на пострадалия, като след смъртта му да няма кой да полага грижи за нея. Не се
твърди и настъпване на друго особено житейско обстоятелство, по причина на което ищцата
и пострадалия да са имали отношения с особена връзка, различни от обичайните между брат
и сестра или да са довели до проявление на неимуществени вреди, различни от обичайните,
присъщи на поддържани отношения между родственици. Сочи се, че ищцата не е сред най-
близкия кръг лица на пострадалия, като не са налице и конкретни житейски обстоятелства,
поради които привързаността им да е станала толкова силна, че смъртта на пострадалия да е
довела у ищцата до значителни морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за родствената връзка и характерните за съдържанието й
отношения между родственици.
Ответникът сочи, че не са налице твърдения за юридически факти, определящи
връзка между ищцата и пострадалия, които в достатъчна степен да обосновават да се
направи изключение от общото правило, че се дължи обезщетение за неимуществени вреди
в случай на смърт само на най-близките на починалия. Поради горното ответникът оспорва
активната материално-правна легитимация на ищцата, като оспорва същата да има
качеството на трето увредено лице с право на обезвреда.
С отговора се сочи, че размерът на претендираното с исковата молба застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, нанесени на сродника като последица от процесното
ПТП, е завишен и несъответстващ на принципа за справедливост, предвид характера и
степента на реално търпените вреди от страна на ищцата.Сочи се, че размерът на исковата
претенция е прекомерно завишен и предвид момента на настъпване на транспортния
инцидент – в 2018 год. Поради отдалечеността във времето на настъпване на смъртта и
момента на предявяване на претенцията – повече от 5 години след настъпване на
произшествието, житейски логично и обосновано е ищцата да търпи по-малки като
интензитет негативни изживявания в по-късен момент.
3
С отговора са направени възражения чл.51, ал.2 от ЗЗД – за съпричиняване на
вредоносния резултат от бездействието на пострадалия, който е пътувал в лекия автомобил
без поставен обезопасителен колан и за изтекла погасителна давност по чл.111, б. „б“ от ЗЗД
по отношение на претендираната законна лихва за периода, предхождащ три години датата
на подаване на исковата молба, а именно – преди 29.09.2019 год.
Ответникът също претендира направените по делото разноски.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от изисканото и приложено към настоящото дело НОХД № 486/2021 год. на
СОС, с влязла в законна сила на 06.02.2023 год. присъда № 25/22.11.2022 год. на СОС
подсъдимият Ц.М.Л. е бил признат за виновен в това, че на 15.02.2018 год. около 9.50 часа в
гр. К., на ул. „Славянска“, между № 51 и № 53, срещу улица „Асен Златаров“, при
управление на МПС – лек автомобил марка „Мерцедес” с ДК № С 9999 НА, е нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в чл.42, ал.2, т.2 и чл.43, т.4 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на С.Г.Р. с ЕГН **********, като след деянието е
направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на
основание чл.343а, ал.1, б.„б” във вр. с чл.343, ал.1, б.„в”, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3-то и
чл.58а ал.1 от НК е бил осъден на лишаване от свобода за срок от една година и четири
месеца, изпълнението на което е било отложено на осн. чл.66 ал.1 от НК за срок от три
години. На подсъдимия на осн. чл.343г във вр. с чл.343 във вр. с чл.37, т.7 от НК е било
наложено и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
една година и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила.
Видно от представеното с и.м. удостоверение за родствени връзки изх. №
44/22.08.2022 год. на кметство с. Л., ищцата е сестра на починалия на 22.02.2018 год.
вследствие на описаното ПТП С.Г.Р. с ЕГН **********.
От заключението на назначената по делото комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза, неоспорено от страните, се установява, че в резултат на ПТП
пострадалият С.Г.Р. – водач на лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, с ДК № СА
1421ВА, е получил следните травматични увреждания,които условно могат да бъдат
обособени в следните групи с оглед засегнатите анатомични части:
- лицева травма, изразяваща се в разкъсно-контузна рана и охлузване на дясна вежда
с подлежащо кръвонасядане на меката черепна покривка, кръвонасядане на клепачите на
дясното око, кръвонасядане в областта на долната челюст, охлузване на брадичката;
- гръдна травма, изразяваща се в наличието на въздух в меките тъкани на лява гръдна
половина, набиране на течност с кървенист характер в количество около 120 мл в дясно,
кръвонасядане на средостението, сърдечна контузия – кръвонасядане на лявото сърдечно
ухо, кръвонасядане на разклонението на белодробната артерия;
- коремна травма изразяваща се в кръвонасядане на коремната стена, разкъсване на
4
слезката, наличие на кръв в коремната кухина в количество 600 мл (по оперативни данни),
кръвонасядане на задстомашната жлеза в областта на тялото и опашката със стеатонекрози;
- травма на крайниците, изразяваща се в кръвонасядане на дясна лакътна ямка и
дясна предмишница, две рани по гръбна повърхност на лява ръка, кръвонасядане на лява
мишница с ход към лява гръдна половина, счупване на лява мишнична кост, разкъсно-
контузна рана на дясно коляно, охлузвания на дясно и ляво коляно, счупване на дясна
бедрена кост, счупване на костите н дясната подбедрица.
Общият механизъм на получаване на констатираните травматични увреждания е
удари със или върху твърди тъпи предмети, съчетани с притискане между такива, като няма
специфични по своята морфология контактни увреждания, които да позволят да се посочи с
категоричност от точно кои части на автомобилното купе е причинено всяко едно от
описаните увреждания.
Експертизата сочи, че конкретно гръдно-коремната травма предвид тежестта и
засягането на различни анатомични области от тялото и разположените в дълбочина органи
не би се получила при наличие на поставен обезопасителен колан. В приложената по делото
медицинска документация няма описани контактни травматични увреждания, каквито се
наблюдават при действието на правилно поставен обезопасителен колан.
Във връзка с твърденията на ищцата за търпени душевни болки и страдания вследствие
смъртта на брат й са събрани гласни доказателства чрез разпит на водените от нея свидетели
Павел Манолов Богданов, нейн син и Вероника Павлова Б., нейна внучка, от показанията на
които се установява следното :
Свидетелят П.Б. сочи, че отношенията между майка му и брат й С.Г.Р. били много
добри, двамата били много близки още от ранно детство. Брат й живеел в гр. С., а ищцата –
в с. Л., Софийска област, но независимо от това често се виждали, събирали се постоянно на
семейни празници, на годишнини. Ищцата много разчитала на брат си, а след като съпругът
й починал през 1994 год., той останал последната й опора – С.Р. бил последният останал
жив от братята на Д.Б., в семейството били четири братя и една сестра. И двамата имали
имоти в родното им село Г., като ищцата помагала на брат си в градинарството, а той на нея
– финансово. Свидетелят сочи случай през 2013 – 2014 год., когато майка му била приета в
болница по спешност, а брат й бил почти непрекъснато до нея. След като починал, ищцата
била съкрушена, не вярвала, че може да почине при такъв нелеп инцидент. Била
неразположена около седмица, не искала да яде, постоянно плачела.
Свидетелката Вероника Б. била отгледана предимно от баба си и знае, че в годината,
когато е била родена, нейният съпруг е починал. Спомня си, че ищцата през годините я е
учила, че отношенията й с брат й са много важни и че родителите са до време, а пък
отношенията брат – сестра са завинаги. Сочи, че не е имало месец, в който С.Р. да не е
гостувал при сестра си или пък тя да не е ходила при него на гости. Когато ищцата разбрала,
че брат й починал, това бил единствения път, в който свидетелката виждала баба си
разстроена и да плаче. И досега не е преживяла мъката по брат си, но първата една година
5
след смъртта му й било най-тежко.
От представената с исковата молба застрахователна полица № BG/22/117002461622,
ведно с анекс № 2 към нея, се установява, че за описания в полицата лек автомобил марка
„Мерцедес”, модел „320 ЦДИ” с ДК № С 9999 НА, управляван при ПТП от Ц.М.Л., е била
сключена със ЗК „Л.И.” АД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със
застрахователна полица № BG/22/117002461622, валидна от 11.09.2017 год. до 10.09.2018
год., т.е. към датата на ПТП, 15.02.2018 год.
Видно от представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от
КЗ на Д. Г. Б. до ЗК "Л.И." АД и писмо изх. № 11002/06.12.2021 год. на ответника, при
застрахователя е била образувана преписка по щета № 0000-1000-01-18-7248 по която
същият е отказал да изплати застрахователно обезщетение.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове съгл. чл.498, ал.3 от КЗ бе
установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция на Д. Г. Б., по която
ответникът с писмо изх. № 11002/06.12.2021 год. е отказал да изплати застрахователно
обезщетение.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
6
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Съгласно приетото с т.1 от ТР № 1/21.06.2018 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2016
год., ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 год. и
ППВС № 5/24.11.1969 год. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в двете постановления, следва да се допусне
като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали
причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща
получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди.
Съгласно приетото в ТР № 1/2018 год. особено близка привързаност може да
съществува между починалия и негови братя и сестри, баби, дядовци и внуци. В
традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
бабите, дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките
помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на
обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки
и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 год. и № 5/1969 год. Обезщетение следва да се
присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че
лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в
резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и
страдания.
В настоящия случай ищцата не проведе пълно и главно доказване за съществуването
на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия й брат и за настъпили в резултат на
неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
По делото от събраните гласни доказателства бе установено, че към момента на
смъртта на брата на ищцата С.Г.Р. той е бил на 81 години, а тя – на 79, като брат й бил
останал единственият жив от четиримата й братя, а съпругът на Д.Б. бил починал преди 24
7
години. Установи се, че ищцата често контактувала с брат си, с който живеела в различни
населени места, виждали се ежемесечно, гостували си по семейни поводи, помагали си в
домакинството и финансово. Русев се грижил за сестра си и когато се наложило тя да
постъпи в болница, а ищцата приела тежко смъртта му, била съкрушена, плачела, била
неразположена около седмица /св. Богданов/, първата една година след смъртта му й било
най-тежко /св. Б./. Горните обичайни проявления на близост между брат и сестра и
съответно на житейска скръб вследствие на загубата на близък обаче не съставляват
конкретни житейски обстоятелства, от които да е видно, че привързаността между двамата е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците да е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите за съответната родствена
връзка. Такива обстоятелства биха могли да бъдат, преценени в съвкупност, например
неразделността на родствениците /в случая същите са живели в отделни населени места и са
си гостували/, демонстрираните изключителни прояви на близост, последици за душевното
здраве на преживелия родственик вследствие на преживяната душевна болка от загубата на
близкия /каквито свидетелите не установяват/ и др.
С оглед така събраните гласни доказателства съдът приема, че ищцата установява
само формалната връзка на родство с починалия, но не и основанието за изключение от
разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 год. и № 5/1969 год. – че в случай на смърт
право на обезщетение имат най-близките на починалия, поради което предявеният иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
Поради отхвърляне на главния иск съдът следва да отхвърли и акцесорния иск по
чл.429, ал.3 от КЗ за заплащане на лихва върху претендираното застрахователно
обезщетение.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като на осн. чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ищцата е освободена от заплащане на такси и
разноски по настоящото производство, то с оглед изхода на делото няма основание за
възлагането на дължимата за производството държавна такса върху ответника на осн. чл.78,
ал.6 от ГПК. По делото не са направени разноски от бюджета на съда.
С оглед изхода на делото на пълномощника на ищцата не следва да се присъжда
адвокатско възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА за оказана на осн. чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото –
размерът на възнаграждението се определя с оглед уважения размер на иска, а същите с
настоящото решение следва да се отхвърлят изцяло.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в общ размер на
1 000 лева – внесен депозит за възнаграждение на в.л. по КСМАТЕ. Тъй като ответникът е
бил представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК
възнаграждение съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ /от 100 до 360 лева/, се определя от съда в
8
размер на 100 лева – с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото. Същото
обаче следва да бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто, доколкото материалният
интерес е над 10 000 лева, т.е. така определеното от съда възнаграждение е в размер на 150
лева. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищцата следва да се осъди да
заплати на ответника сумата от 1 150 лева, съставляваща направени по делото разноски и
възнаграждение за представителство от юрисконсулт с оглед отхвърлената част на искове.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Г.Б. от с. Л., Софийска област, ул. „5-та“ № 12 с ЕГН
**********, срещу ЗК Л.И." АД, с ЕИК обективно съединени искове с правно основание
чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева
/петдесет хиляди лв./ за причинени на ищцата неимуществени вреди – душевни болки и
страдания вследствие на смъртта на нейния брат С.Г.Р. с ЕГН **********, причинена при
ПТП, настъпило на 15.02.2018 год. около 9.50 часа в гр. К., на ул. „Славянска“, между № 51
и № 53, срещу ул. „Асен Златаров“, по вина на Ц.М.Л. с ЕГН ********** – водач на лек
автомобил марка „Мерцедес”, модел „320 ЦДИ” с ДК № С 9999 НА, със застрахователна
полица № BG/22/117002461622 за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 11.09.2017 год. до 10.09.2018 год.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.02.2018 год. до окончателното й
заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК Д. Г. Б. от с. Л., Софийска област, ул. „5-та“
№ 12 с ЕГН **********, да заплати на ЗК Л.И." АД, с ЕИК сумата от 1 150 лева /хиляда сто
и петдесет лв./, съставляваща направени по делото разноски и възнаграждение за
представителство от юрисконсулт съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
9