№ 21239
гр. София, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110158012 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 238 ГПК.
Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 232, ал. 2 и чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 16 500 лева,
представляваща неплатена наемна цена за периода от 01.05.2023 г. до 31.10.2023 г. и по-
конкретно за месец май, юли, август, септември и октомври 2023 г. по Договор за наем №
73/21.09.2022 г., 5564 лева, представляваща разходи за електроенергия за периода от
01.02.2023 г. до 26.08.2023 г. по Договор за наем № 73/21.09.2022 г., от които 879 лева – за
периода от 01.02.2023 г. до 28.02.2023 г., 1405 лева – за периода от 01.04.2023 г. до 29.04.2023
г., 1490 лева – за периода от 01.06.2023 г. до 29.06.2023 г. и 1790 лева – за периода от
01.08.2023 г. до 26.08.2023 г., и 13 167 лева, представляваща неустойка за забава за
неплатената наемна цена за периода от 05.05.2023 г. до 08.09.2024 г.
Ищецът г твърди, че между него и ответника бил сключен договор за наем от
21.09.2022 г. на складова база, находяща се в ** срещу месечен наем в размер на 3300 лева с
ДДС, като съгласно договора ответникът следвало да заплаща и консумативи, които
включвали ток, телефон, СОТ и др. Поддържа, че ответникът не изпълнил задълженията си
за заплащане на наемна цена и консумативи за месеците март, май, юли, август, септември и
октомври 2023 г. и за консумативи, включени в периода 01.02.2023 г. – 26.08.2023 г., като за
част от задълженията на ответника извършил прихващане с внесения при сключване на
договора за наем депозит. Отделно от това твърди, че съгласно договора за наем при забава в
плащането на наемната цена наемателят дължал на наемодателя неустойка, която определя
на сумата в размер на 13167 лева. По така изложените съображения предявява за
разглеждане посочените искове, като моли същите да бъдат уважени. Претендира разноски.
Ответникът а, редовно уведомен по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, не е депозирал в
законоустановения срок по чл. 131 ГПК писмен отговор.
Съдът, като съобрази правните доводи на ищеца, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
СРС, 74-ти състав е сезиран с главни обективно, кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 232, ал. 2 и чл. 92 ЗЗД. С молба от 18.11.2025 г. ищецът е
1
направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Процесуалните предпоставки
за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, съобразно правилото на чл.
238, ал. 1 ГПК, са: 1) ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба; 2)
редовно призованият ответник или негов представител не се явява в първото редовно
открито съдебно заседание; 3) да не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие; 4) на ответника да са му указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването му в първото редовно открито съдебно заседание и 5)
ищецът да е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В
настоящия случай са налице всички предпоставки за постановяване неприсъствено решение
срещу ответника. На същия са дадени указания, съответно съдът е предупредил, че по
искане на ищеца може да се постанови неприсъствено решение, ако не е подаден отговор на
искова молба, страната е редовно призована за откритото съдебно заседание, не е направено
искане делото да се разглежда в нейно отсъствие, а от събраните по делото писмени
доказателствени средства се установява, че предявените искове са вероятно основателни –
арг. от чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.
С право за присъждането на разноски разполага единствено ищецът. Последният е
поискал присъждането на разноски, като реално е доказал, че е сторил такива в размер на
1409,24 лева за държавна такса, 4260 лева за адвокатско възнаграждение за исковото
производство и 1020 лева за адвокатско възнаграждение за обезпечителното производство,
които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се възложат в тежест на ответника.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА а, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в **, да заплати на
г, ЕИК **, със седалище и адрес на управление в **, на основание чл. 232, ал. 2 и чл. 92 ЗЗД,
сумите, както следва: 16 500 лева, представляваща неплатена наемна цена за периода от
01.05.2023 г. до 31.10.2023 г. и по-конкретно за месец май, юли, август, септември и
октомври 2023 г. по Договор за наем № 73/21.09.2022 г., 5564 лева, представляваща разходи
за електроенергия за периода от 01.02.2023 г. до 26.08.2023 г. по Договор за наем №
73/21.09.2022 г., от които 879 лева – за периода от 01.02.2023 г. до 28.02.2023 г., 1405 лева –
за периода от 01.04.2023 г. до 29.04.2023 г., 1490 лева – за периода от 01.06.2023 г. до
29.06.2023 г. и 1790 лева – за периода от 01.08.2023 г. до 26.08.2023 г., и 13 167 лева,
представляваща неустойка за забава за неплатената наемна цена за периода от 05.05.2023 г.
до 08.09.2024 г.
ОСЪЖДА а, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в **, да заплати на
г, ЕИК **, със седалище и адрес на управление в **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
разноски по делото в размер на сумите, както следа: 1409,24 лева за държавна такса, 4260
лева за адвокатско възнаграждение за исковото производство и 1020 лева за адвокатско
възнаграждение за обезпечителното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2