Р Е Ш Е Н И Е
№ 272 23.06.2022 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорски
административен съд шести състав на седми юни две хиляди двадесет
и втора година в открито заседание, в състав
Председател: Михаил Русев
секретар Зорница Делчева като разгледа
докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №271 по описа за 2022 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.46, ал.5 от ЗОС във връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба
на Т.К.Т. – Д. *** против Заповед №480/01.04.2022
год. на Кмета на Община Казанлък, с която е прекратено наемното правоотношение
между Община Казанлък и жалбоподателката. В жалбата се твърди, че заповедта е
незаконосъобразна, тъй като видно от основанието за прекратяването на договора,
е необходимо да е налице системно нарушаване на обществения ред, определен с
Наредба №12 на Общинския съвет Казанлък. Тези системни нарушения следва да са
установени с протоколи и констативни актове. Такива не са й връчвани, нито е
наказвана по реда на Наредбата. Въз основа на така изложените съображения е
направено искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, като се
претендират и съдебно деловодни разноски.
Ответния административен
орган Кмета на Община Казанлък чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.Т.
– И. оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, и да се потвърди
обжалваната заповед. Претендира и юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно
доказателствата и закона, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна съдът
установи следното:
На 15.02.2019 год. между
страните е сключен договор №8 за отдаване под наем на общински жилищен имот –
първи етаж от къща, находящ се в гр. Казанлък, ул.***. Договорът влиза в сила от
дата на подписване и е със срок на действие до пет години. В раздел ІІІ, чл.14
са предвидени четиринадесет хипотези на прекратяване на договора. Една от тях
/т.11/ е едностранно със заповед на Кмета, при нарушаване на добрите нрави и
системни нарушения на обществения ред, установени по реда на Наредба №1 на
Общински съвет Казанлък и Закона за управление на етажната собственост,
установени с протоколи и констативни актове на домсъвета или съответните
административни служби.
На 22.10.2021 год. в
Община Казанлък е входирана жалба №94-Т-1032-1, адресирана до Кмета на Община
Казанлък, в която са изнесени данни за нарушения на обществения ред от страна
на жалбоподателката, осъществени в общинското жилище, в която е настанена.
Изнесените данни се отнасят до злоупотреба с алкохол, събирания с мъже, побой
над дъщеря й и т.н. В тази връзка е изискана информация от страна Районно
управление Казанлък, налице ли са преписки срещу жалбоподателката. Видно от
писмо изх. №284000-33-201 от 11.11.2021 год. на Началника на РУ Казанлък, на
09.10.2021 год. и постъпил сигнал на телефон 112, относно нанесен побой на Т.К.Т.
– Д. след употреба на алкохол над дъщеря й Н. Т.Т.. Сигнала е посетен от екип
на Районно управление Казанлък и е образувана преписка. На 25.10.2021 год. е
постъпила жалба и от страна на Н. Т.Т. срещу майка й Т.К.Т. – Д. за системно
упражняване на домашно насилие – психически и физически тормоз след употреба на
алкохол, като двете преписки са обединени. Изискана е допълнително информация
през месец февруари от Районно управление Казанлък, като видно от полученото
писмо вх.№66-02-69/16.02.2022 год. през четвъртото тримесечие на 2021 год. на
телефон 112 са получени три сигнала за нарушаване на обществения ред от
жалбоподателката, а през месец януари един сигнал. В тази връзка Т. Д. е била
принудително настанена за лечение в ДПБ „д-р Кисьов“ гр. Раднево, като след
изписването й от психиатричното заведение, отново е започнала да злоупотребява
с алкохол.
Съгласно
чл.168 АПК във връзка с чл. 142 АПК съдът проверява законосъобразността на
оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК,
без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Съгласно
разпоредбата на чл. 146 от АПК, проверката на законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт обхваща установяване компетентността на
издалия го орган, спазена ли е изискваната от закона форма, спазени ли са
материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е
съобразен с целта на закона. Липсата на някоя от посочените предпоставки води
до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.
На
първо място, съдът намира, че заповедта е постановена от компетентен орган в
рамките на делегираната му от закона и от наредбата компетентност. Следва да се
отбележи също така, че при наличието на определени факти от обективната
действителност, то кмета е длъжен да прекрати договора за отдаване под наем на
общинското жилище, т.е. действа в условията на обвързана администрация и не е
въпрос на преценка решението му за това.
Съгласно
чл.45а от ЗОбС условията и редът за установяване на жилищните нужди и за
настаняване под наем в общинските жилища, предназначени за това, се определят с
наредба на общинския съвет. Законът делегира на органите на местното самоуправление
правото да определят сами условията, при които се определят жилищните нужди и
се настаняват в общинските жилища правоимащите граждани. С действащата Наредба
№12 за настаняване под наем на граждани с доказани жилищни нужди и продажба на
общински жилища на техните наематели и на други лица, общинският съвет е
предвидил смесен фактически състав за възникване на наемното правоотношение -
заповед за настаняване по чл. 21, ал. 1 и писмен договор, сключен въз основа
нея. Съгласно чл. 21, ал. 2 от Наредбата с писмения договор за наем на общинско
жилище се определят: редът за предаване и приемане на имот; правата и
задълженията на наемателя и наемодателя; наемната цена; срокът; отговорността
при неизпълнение; поддържането и другите условия по наемното правоотношение.
От една страна видно от
сключения между кмета на Община Казанлък и оспорващата договор №8 от 15.02.2019
год., в раздел ІІІ, чл.14 са предвидени четиринадесет хипотези на прекратяване
на договора. Една от тях /т.11/ е едностранно със заповед на Кмета, при
нарушаване на добрите нрави и системни нарушения на обществения ред, установени
по реда на Наредба №1 на Общински съвет Казанлък и Закона за управление на
етажната собственост, установени с протоколи и констативни актове на домсъвета
или съответните административни служби. Аналогична е и разпоредба на чл.36,
ал.1, т.10 от Наредба №12 за настаняване под наем на граждани с доказани
жилищни нужди и продажба на общински жилища, съгласно която наемните
правоотношения за жилища по чл.3, ал.1, т.1 се прекратяват на основанията,
установени в чл.46 от Закона за общинска собственост, при системни нарушения на обществения ред,
определен с Наредба №1 на ОбС Казанлък, Закона за управление на етажната
собственост, установени с Протоколи и Констативни актове. Действително
наредбата не е приложена по делото, но същата е достъпна на сайта на Общински
съвет Казанлък, поради което и съдът намира, че не е наложително прилагането й
като документ по делото /https://obs.kazanlak.bg/common/docs/2021-08/Naredba_12_za_nastanyavane_na_
GDJNPOJ_R_21_2019. Pdf/. Съгласно чл.46, ал.1, т.3 от Закона за общинската
собственост, наемните правоотношения се прекратяват поради нарушаване на
добрите нрави.
Законодателно липсва
дефиниция за понятията „добри нрави“ и съотв. „нарушаване на добрите нрави“.
Съгласно възприетото в съдебната практика, под „нарушаване на добрите нрави“
следва да се има предвид такова поведение на наемателя, което е свързано с
противообществени прояви, противоречащи на морала и битността на българина.
Моралът може да бъде разглеждан най - общо като система от принципи, неписани
норми и правила, които са формирани като общопризнати изисквания за нравствено
поведение на членовете на дадено общество. В този смисъл нарушаване на добрите
нрави ще представлява всяко действие или бездействие, което отрицателно
въздейства върху установените и наложени в обществото морални и/или етични
норми и принципи или е в противоречие и е несъвместимо с тях.
Видно
от представената по делото преписка по издаване на обжалвания акт, административният
орган не е изпълнил задължението си по чл.26 от АПК /приложим в случая
доколкото в специалния закон – ЗОС, не са регламентирани особени правила, които
да дерогират приложението на общите такива/. Жалбоподателката като
заинтересовано лице по см. на чл.15, ал.1 от АПК не е бил уведомен за
образуваното административно производство и е бил лишен да участва като страна
в това производство - не й е била осигурена възможност да се запознае със
служебно събраните доказателства и евентуално да даде обяснения /да направи
възражения/; да представи доказателства или да иска събирането на такива и т.н.
Действително съгласно чл.168, ал 4 и ал.5 (отм.) от АПК, според които съществено
нарушение на административнопроизводствените правила при всички случаи e когато
вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или
организация са били лишени от възможността да участват като страна в
производството по издаване на индивидуален административен акт, в който случай
съдът отменя акта и изпраща преписката на съответния компетентен
административен орган, без да проверява основанията по чл.146, т.4 и 5. След
отмяната обаче на ал.4 и ал.5 на чл.168 от АПК с ДВ бр.15 от 2021 год., това
процесуално нарушение вече не е абсолютно, и тежестта му следва да бъде преценя
във всеки един случай. В този смисъл предвид обстоятелството, че на
жалбоподателката е осигурена възможността да реализира в пълен обем правото си
на защита в хода на производството пред първоинстанционния съд, то съдът
намира, че допуснатото процесуално нарушение е извън обхвата на съществените
такива – тези, чието избягване би довело до различно произнасяне по същество на
административния орган, доколкото нарушаването на добрите нрави е установено
въз основа на официални документи, изпратени от Началника на Районно управление
Казанлък. Други съществени процесуални нарушения, съставляващи самостоятелни
основания за отмяна, не се установяват в настоящето производство.
При
извършената проверка, съдът намира, че оспорената заповед е постановено в
съответствие с приложимия материален закон. Съображенията за това са следните.
Съгласно
чл.42, ал.1 от ЗОбС общинските жилища се групират по предназначението си в общо
четири групи: за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди;
за продажба, замяна и обезщетяване на бивши собственици, чиито имоти са
отчуждени за общински нужди; ведомствени; и резервни. Според чл.43 от ЗОбС една
от категориите лица, които се настаняват в жилищата за отдаване под наем, са
лицата с жилищни нужди, установено по реда на наредбата по чл.45а ал. 1 от
ЗОбС. За Община Казанлък това е Наредба №12 за настаняване под наем на граждани
с доказани жилищни нужди и продажба на общински жилища.
В
чл.46, ал. 1 от ЗОбС при неизчерпателно изброяване са регламентирани
основанията за прекратяване на наемните правоотношения с предмет отдаването под
наем на жилища от общинския жилищен фонд, като в неговата т.3 е посочено
нарушаването на добрите нрави. Съдът намира, че в настоящия казус се събраха
достатъчно убедителни и категорични доказателства, установяващи такова
поведение на жалбоподателката, противоречащо на общоприетите морални норми,
системно нарушаване на обществения ред. Аналогична е и разпоредбата на чл.36,
ал.1, т.3 от Наредба№12 на Общински съвет Казанлък, а в т.10 е предвидено и при
системни нарушения на обществения ред, определен с Наредба №1 на ОбС Казанлък,
Закона за управление на етажната собственост, установени с Протоколи и
Констативни актове. Наличието на няколко подадени сигнала за нарушаване на
обществения ред от страна на Д., злоупотребата й с алкохол, включително и
настаняването й в ДПБ“Д-р Кисьов“ Раднево, както и наличието на сигнал за
домашно насилие от нейна страна спрямо дъщеря й, са все обстоятелства
представляващи основания за прекратяването на договора за наем. Горните
обстоятелства, с оглед системния им характер, представляват действия на Д., с
които е нарушила обществения ред. Не се споделя, изложеното в жалбата, че
нарушаването на обществения ред следва да е установено по реда на наредба №1.
Злоупотреба с алкохол, респективно настаняването на лицето за принудително
лечение, осъществяването на домашно насилие, представляват нарушаване на
установеният обществен ред в страната, респективно на територията на Община
Казанлък, които обаче поради високата обществена опасност на правоотношенията
се регламентират от нормативни актове /Закон за здравето, Закон за защита от
домашното насилие/ с по-висша юридическа сила от наредбата за обществения ред,
приета от Общинския съвет Казанлък. Нещо повече, същите не са предмет на
регламентация на Наредба №1 за обществения ред, поради липсата на законова
делегация. Приемането на обратното, би представлявало постановяване на
съдебното решение в противоречие с целта на закона.
С
оглед на гореизложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна, а оспорената
заповед е постановена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени
процесуални нарушения и в съответствие с приложимия материален закон се явява
законосъобразна.
Основателно
е и искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски. В
тежест на жалбоподателят Т.К.Т. - Д. следва да бъде възложено заплащането на
възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на
административния орган, определено в размер на 150.00 лв., съгласно чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и
чл.37 от Закона за правната помощ.
Мотивиран
от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК,
Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.К.Т. –
Д. *** против Заповед №480/01.04.2022 год. на Кмета на Община Казанлък, с която
е прекратено наемното правоотношение между Община Казанлък и жалбоподателката, като неоснователна.
ОСЪЖДА Т.К.Т. – Д.,*** да заплати на Община Казанлък, ЕИК *********,
представлявана от Кмета Галина Стоянова сумата от 150.00 /сто и петдесет/ лв.,
представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: