№ 84
гр. Враца, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова
като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно гражданско дело №
20251400500061 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№5128/11.04.2024 г. по опис на РС-Враца,
подадена от "Тролейбусен транспорт - Враца" ЕООД, ЕИК ***, чрез адв.К. К. от АК-
Враца, срещу решение № 164/21.03.2024 г. по гр. дело № 2616/2023 г. по описа на РС-
Враца, с което решение съдът е уважил предявените от ищеца Т. Н. Ц. от гр.Враца
срещу "Тролейбусен транспорт - Враца" ЕООД обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. с чл.225,ал.1 от КТ, осъдил е ответника да
заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 1 355.71 лева, осъдил е ответника да
заплати по сметка на РС-Враца сумата от общо 560.28 лева - дължима държавна такса
и заплатени от бюджета на съда разноски за вещо лице.
Въззивникът поддържа, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и
при допуснати съществени процесуални нарушения.
Излага, че изводът на районния съд, че липсата на сертификат за преминато
обучение за управление, поддържане, диагностика и ремонт на доставените
тролейбуси не дава основание на работодателя да постанови законосъобразно
атакуваната Заповед №15/31.08.2023 г. е в пряко противоречие, както с посочената
обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, така и с възприетата от
1
районния съд съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК. От становището на Районен
съд – Враца не можело да се изведе, че уволненият Т. Ц. ще изпълнява трудовите си
задължения като „***“ и ще управлява тролейбусите марка Metropolis, модел Energis
MP – T.LF.12 без да преминал обучение за управление, поддържане, диагностика и
ремонт на тези тролейбуси. Не се сочело нито конкретно правно основание и съдебна
практика, въз основа, на които районният съд възприема, че това квалификационно
изискване не е задължително в случая, респективно, че не е безвиновна фактическа
невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните. Тъй като по делото
било представено писмо с изх. № 645/15.06.2023 г., с което жалбоподателят направил
искане до „Авто инженеринг холдинг груп „ ЕООД да насрочи дата и график за
обучението на служителя Т. Цонев, то от жалбоподателя били предприети действия, за
да може служителят да премине през необходимото обучение. Тъй като от „Авто
инженеринг холдинг груп „ ЕООД с писмо от 30.08.2023 г. бил получен отговор, че
доставчикът няма възможност да организира обучения за водачи на тези тролейбуси,
то безспорно се установявало наличието на предпоставките за прилагане на чл. 328,
ал.1, т.12 КТ. Писмото не било оспорено дори формално от ищеца, не било възприето
от районния съд като установяващо обективна невъзможност за изпълнение на
процесния договор. В насока за съществуването на обучени служители на
жалбоподателя, които да проведат обучение не били искани, нито събирани, нито
представяни доказателства. Обективно можело да се изведе, че Т. Ц. не е придобил
придобитата квалификация по причина, по която "Тролейбусен транспорт - Враца"
ЕООД, ЕИК *** не следвало да носи отговорност.
В писмената защита, като съществен аргумент за постановяване на Заповед №
15 / 31.08.2023 г. се изтъквал, че към момента на издаването й, гаранционният срок по
отношение на един от най-съществените и скъпи елементи не е бил изтекъл, което
задължава Т. Ц. да притежава сертификат за проведено теоретично и практическо
обучение за управление, поддръжка и ремонт на тролейбус Metropolis, модел Energis
MP-T.LF.12. Това обстоятелство, обаче, не променяло законосъобразното издаване на
заповедта, т. к. е безспорно, че ищецът не притежава такава квалификация, която е
задължителна е оглед изпълнение на трудовите му задължения като „***4', което
съответно включва управление на тролейбусите марка Metropolis, модел Energis MP-
T.LF.12.
Иска решение №164/21.03.2024 г. по гр.дело № 2616/2023 г. на РС-Враца да
бъде отменено изцяло, а исковите претенции на ищеца Т. Ц. оставени без уважение.
Заявява искане за допускане до разпит пред въззивната инстанция на трима
свидетели. Сочи, че е направил това искане двукратно - с отговора на исковата молба и
в първото по делото открито с.з., и твърди, че в нарушение на прогласените в чл.8,
чл.9 и чл.10 от ГПК принципи първоинстанционният съд не го е уважил.
2
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от Т. Н. Ц. от гр.Враца - ищец по
гр. дело № 2616/2023 г. на РС-Враца, който заявява становище за неоснователност на
жалбата.
На първо място, невярно и неоснователно било твърдението на въззивника, че
от становището на Районния съд не можело да се изведе въз основа на какво съдът
възприема, че не е налице безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на
трудовия договор между страните. Районният съд правилно възприел, че не намира
опора в писмените доказателства - нито в съдържанието на договора, нито в
представената по делото техническа спецификация за проведената обществената
поръчка, въз основа, на която е сключен договора за доставка на тролейбуси,
изложеното в изготвено от управителя на "Авто инженеринг холдинг груп" ЕООД
писмо с изх. № 023 4660/30.08.2023 год., че тролейбусите могат да се управляват само
от водачи, преминали успешно курса на обучение, а при възникване на неизправност в
някой от тролейбусите, управляван от водач, който не е преминал обучение съответно
ще отпаднат и гаранционните условия по договора за това превозно средство.
Правилно било възприето и че от съдържанието на договора, респективно от
съдържанието на техническата спецификация за обществена поръчка не се сочат общи
или специфични условия, при които гаранционните условия ще отпаднат преди
определения срок - 24 месеца или 100 000 км, пробег, което от двете настъпи първо,
считано от доставката на съответното превозно средство.
Напълно голословно било и твърдението на въззивника, че към момента на
издаване на процесната заповед за незаконното уволнение на Т. Ц. „гаранционният
срок по отношение на един от най-съществените и скъпи елементи не бил изтекъл,
което задължавало Т. Ц. да притежава сертификат за проведено теоретично и
практическо обучение за управление, поддръжка и ремонт на тролейбус Metropolis,
модел Energis MP-T.LF.12“. Това, че в „писмената защита като съществен аргумент се
изтъква“, не означавало, че се доказва. Няма нито едно ангажирано доказателство за
това твърдение на въззивника и подобно на всички останали негови твърдения по това
дело, то било голословно, невярно и недоказано. Подробно се описва какво се доказва
от събраните писмени доказателства.
В представеното писмо доставчикът не се позовавал на конкретни клаузи от
договора, защото просто липсвали такива и твърдяното било голословно и не почива
на сключения договор и на действителни правни основания, поради което
първоинстанционният съд правилно не го кредитирал с доверие.
Дори да имало удължаване на гаранцията за някой от тролейбусите, за което
ответникът не предоставил никакви доказателства, това не означавало, че останалите
тролейбуси, гаранционният срок на които бил изтекъл, не можело да се управляват от
ищеца, т.е. и при тази хипотеза не била налице действителна обективна невъзможност
3
ищецът да изпълнява задълженията си по трудовия си договор и освобождаването му е
неоснователно и незаконосъобразно, а първоинстанционното решение правилно и
законосъобразно. Първоинстанционният съд правилно приел за доказано от т. 3.8.1. от
Техническата спецификация на възложителя, че изпълнителят поема задължението да
обучи освен определения брой работници и служители също и осем инструктори, за
обучение на водачи на тролейбусите.
Не било налице „обективна невъзможност“ и прекратяването на трудовото
правоотношение на ищеца било неоснователно и незаконосъобразно, а решението на
първоинстанционния съд - правилно и поради това, че ако доставчикът отказвал
обучение на персонала, то тогава е налице неизпълнение на договорни задължения от
страна на доставчика. Това обаче не била обективна невъзможност ищецът да си
изпълнява трудовите задължения.
Невярно било твърдението на въззивника, че „работодателят е действал
изключително в интерес на работника“. Напълно невярно и недоказано било
твърдението на въззивника, че гаранционният срок по отношение на един от най-
съществените и скъпи елементи бил изтекъл. Нямало ангажирани никакви
доказателства за това, нито пък в договора съществувала привръзка между гаранцията
и обучението на персонала.
Първоинстанционното решение било правилно и защото не се доказало по
делото къде, в кой акт на работодателя е вменено на ищеца изискване да премине
обучение и изискване, че може да изпълнява трудовите си задължения едва след
провеждане на такова обучение, както и откъде произтича за него задължението да
предоставя валиден сертификат за това. Затова и в заповедта за прекратяване на
трудовото му правоотношение не било изрично посочено откъде произтичат и къде са
му вменени тези трудови задължения.
От приобщените писмени доказателства било видно, че нито в трудовия му
договор, нито в длъжностната му характеристика имало такова задължение, което да
го препятства да изпълнява задълженията си на работното място.
Иска се отхвърляне на направеното доказателствено искане във въззивната
жалба за допускане на свидетели, които да оборват с устни показания факти и
обстоятелства - гаранционните условия, изтъкнати като обективна невъзможност,
които подлежат на доказване и вече били доказани с писмени доказателства и които са
предмет на договорни отношения и били обективирани в сключения договор между
възложителя и изпълнителя. Съгласно чл. 164, ал. 1 от ГПК тези свидетелски били
недопустими.
Постъпила е частна жалба вх.№ 1764/16.12.2024 г. от "Тролейбусен транспорт -
Враца" ЕООД, ЕИК ***, чрез адв.К. К. от АК-Враца против постановеното по реда на
чл.248 ГПК Определение № 2019/21.11.2024 г.
4
Счита постановеното определение за неправилно и незаконосъобразно.
От страна на ответника своевременно било неправено възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на ищцовата страна. С исковата молба ищецът
заявил присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради
прекратяване на трудовото правоотношение в размер на 6887,40 лв., а с решението
„Тролейбусен транспорт - Враца" ЕООД било осъдено да заплати на Т. Н. Ц., по това
обезщетение, сумата 2757,07 лв. Т.е. с диспозитива на решението претенцията била
намалена 2,5 пъти, което макар и след изменение на иска, било направено след
завеждане на делото. Поради това и присъденият адвокатският хонорар следвало да
бъде определен от районния съд, съобразно уваженият размер на иска, а не съобразно
заявеният такъв. Така присъденият хонорар бил в противоречие с разпоредбите на
НМРАВ и чл. 78 от ТПК.
С решението, което изрично се потвърждавало от атакуваното определение,
като част от присъдения хонорар, били уважени и разноски в размер на 200 лв. - за
писмена консултация във връзка със завеждане на исковете. Очевидно тези разноски,
дори да били сторени от ищеца, били извън настоящия процес, поради което
присъждането им е извън нормата на чл. 78, ал. 1 от ТПК - присъждали се единствено
заплатените от ищеца разноски по производството.
Счита, че на „Тролейбусен транспорт - Враца" ЕООД следвало да бъдат
присъдени разноски в размер на 1062 лв. (договорени 1770 лв. х 60%). Съгласно чл.
78, ал. 4 от ТПК и съобразно обстоятелството, че в с. з. от 06.03.2024 г. районният съд,
макар и след изменение на иска, имплицитно бил прекратил производството по делото
за разликата над 2757,07 лв. до 6887,40 лв. (което било намаление с 60 % от заявения
първоначално интерес).
Иска се отмяна на обжалваното определение и да бъде определен хонорар
съобразно НМРАВ, правната и фактическа сложност на делото и разпоредбите на 78 от
ГПК.
Иска се присъждане на разноски във връзка с подадената частна жалба.
В законоустановения срок е подаден отговор на частната жалба от Т. Н. Ц. чрез
адв. П. П..
В него се моли частна жалба да бъде оставена без уважение. Възражението за
прекомерност на адвокатския хонорар било неоснователно и неправилно. Не било
налице завишаване на хонорара в противоречие с разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 1 вр. с
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Те били съобразени с фактическата и правна сложност на делото.
Процесуалният представител на ищеца подробно описал как се формират разноските
за адвокатското възнаграждение. Нещо повече - той намалил размера на тези разноски
5
и ги съобразил с изменение размер на иска, което изрично уточнява и в съдебното
заседание. Неоснователни и незаконосъобразни били и претенциите за осъждане на
ищеца да заплати адвокатски хонорар на ответника в първоинстанционното
производство, като решението на първоинстанционния съд и Определение №
2019/21.11.2024г били правилни и в тази им част. В съдебно заседание било прието
направено от ищеца Т. Ц. чрез процесуалния му представител адв. П. П. намаляване на
претенцията и производството по делото е прекратено в частта за горницата над 2 757,
07 лв. до пълния заявен размер от 6 887, 40 лв. Действително съгласно разпоредбата на
чл. 78, ал. 4 ГПК при прекратяване на делото ответникът има право на разноски.
Когато обаче ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът
от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата
молба, например започване на нова работа, какъвто е и настоящият случай, ищецът
има право на направените разноски и респективно не носи отговорност за сторените от
ответника разноски в тази част. В случая безспорно с незаконосъобразното си
поведение, състоящо се в извършването на повторно незаконно уволнение, ответникът
бил дал повод за предявяването на иска. Затова в тежест на ищеца не следвало да се
възлагат разноски за тази част от иска, за която производството било прекратено.
Цитира практика на ВКС в този смисъл.
Алтернативно адвокатският хонорар за процесуално представителство на
ответника “Тролейбусен транспорт - Враца“ ЕООД бил прекомерен и завишен, като не
отговарял на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
поради което било направено и възражението за неговата прекомерност.
Не било вярно твърдението на "Тролейбусен транспорт - Враца" ЕООД, ЕИК
***, направено чрез неговия процесуален представител, че с атакуваното определение
се потвърждавало решението, в което било присъдени разноски 200 лв. за писмена
консултация във връзка с завеждане на исковете. Нито с Решение № 164/21.03.2024г.
по гр. дело № 2616/2023г. на Районен съд - Враца в частта за разноските, нито с
Определение № 2019/21.11.2024г. по същото дело районният съдия бил присъдил тези
разноски. Точно обратното - и в двата акта той ги бил отхвърлил / стр. 3, абз. 1 от
обжалваното определение/.
Иска се присъждане на адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на
въззивната частна жалба.
Във въззивното производство е допуснат разпит на двама свидетели при режим
на довеждане от "Тролейбусен транспорт - Враца" ЕООД, ЕИК *** за отговор на
следните два въпроса „След закупуване тролейбусите марка Metropolis, модел Energis
MP-T.LF.12, било ли е необходимо служители на „Тролейбусен транспорт - Враца"
ЕООД, които изпълняват трудовите си задължения като „***“, да осъществяват това,
след като са преминали обучение за управление, поддържане, диагностика и ремонт на
6
тролейбусите марка Metropolis, модел Energis MP-T.LF.12?“ и „За периода от
05.08.2020 г., дата на която е сключен договорът за закупуване тролейбусите марка
Metropolis, модел Energis MP-T.LF.12, до 3 1.08.2023 г., датата на издаване на заповедта
за уволнение на Т. Н. Ц., имало ли е в „Тролейбусен транспорт - Враца“ ЕООД,
служители, които относно управлението, поддържането, диагностиката и ремонта на
тролейбусите марка Metropolis, модел Energis MP-T.LF.12, да могат да провеждат
обучение на други служители на дружеството (инструктори)?“ .
При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната
жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259,
ал.1 ГПК и отговаря на изискванията за съдържание по чл.260 и чл.261 ГПК, при което
следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждането й.
Частната жалба също е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с
исковата молба на ищеца.
Районен съд-Враца е бил сезиран с предявени от Т. Н. Ц. от гр.Враца против
"Тролейбусен транспорт - Враца" ЕООД, ЕИК ***, обективно съединени искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ, за отмяна на заповед № 15/31.08.2023г., с
която е прекратено трудовото му правоотношение, за възстановяването му на
заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без
работа, поради уволнението в размер на сумата от 2757,08 лв./ след изменение на иска,
който е с първоначален размер от 6887,40 лв./
В исковата молба ищецът подържа, че е работил по трудово правоотношение
при ответника "Тролейбусен транспорт - Враца" ЕООД, ЕИК *** на длъжност „***“,
както и че е бил председател на синдикалната секция на КТ „Подкрепа“ в
"Тролейбусен транспорт - Враца" ЕООД, ЕИК ***. Излага, че със заповед №
36/26.04.2023 г. бил възстановен от работодателя на длъжността „***“, след което
използвал част от годишния си платен отпуск. На 28.08.2023 г. се явил на работа, при
което бил поканен да представи пакет от документи, сред които и сертификат за
проведено теоретично и практическо обучение за управление, поддръжка и ремонт на
тролейбус „Metropolis, модел Energis MP-T.LF.12“. Ищецът не представил такъв
сертификат, тъй като по време на незаконното му уволнение не е преминавал такова
обучение, което било известно на работодателя му. След това по покана на управителя
излязъл още четири дни платен годишен отпуск – 28.08.2023 г. -31.08.2023 г. до
изясняване на въпроса с обучението. Ищецът се свързал с дружеството – доставчик на
посочения модел тролейбус, като при проведения разговор му било обяснено, че
7
гаранционният срок на тролейбусите бил изтекъл и задължението за обучение отпада,
че те нямали вече такова задължение. На 01.09.2023 г., когато се явил на работа, му
били връчени предизвестие и заповед за прекратяване на трудов договор на основание
чл. 328, ал.1, т.12 КТ.
Ищецът счита, че прекратяването на трудовото му правоотношение е
незаконосъобразно и неоснователно. Не било налице и било недоказано формалното
изискване за прекратяване на трудовото правоотношение – настъпила обективна
невъзможност да изпълнява задълженията си по трудов договор. В заповедта не били
изложени доказателства за това. В заповедта не бил посочен срокът на договор между
доставчикът на тролейбусите „ Авто инженеринг холдинг груп“ ЕООД и "Тролейбусен
транспорт - Враца" ЕООД и до кога важат гаранционните условия по този договор. „
Авто инженеринг холдинг груп“ ЕООД бил задължен да обучи работниците и
служителите на ответното дружество за управление, поддържане, диагностика и
ремонт на доставените тролейбуси. Тъй като в заповедта не бил посочен срок на
гаранцията с придружаващото условия за обучение на персонала и имайки предвид, че
законовата гаранция е 2 години, то законовият срок бил изтекъл и след неговото
изтичане ответното дружество не било обвързано с гаранционните задължения за
изрично обучение на персонала. Цитираният отговор от доставчика на тролейбусите
водел до заключение, че било налице неизпълнение на договорни задължения от
страна на доставчика. Това обаче не било обективна невъзможност да се изпълняват
трудовите задължения от страна на ищеца.Счита, че основанието обективна
невъзможност за изпълнение на трудовите задължения не е налице, това останало
недоказано, а с това и прекратяването на трудовото правоотношение било
неоснователно и незаконосъобразно. В заповедта не било посочено къде, в кой акт на
работодателя било вменено изискването за обучение и изпълнение на трудовите
задължения едва след провеждане на такова обучение, както и откъде произтичало
задължението да се представи валиден сертификат за това. Нито в трудовия договор,
нито в длъжностната характеристика имало такова задължение. Счита, че няма
валидно задължение да предостави сертификат. Фактът, че не е преминал обучение не
бил трайно състояние, работодателят би могъл и бил длъжен, ако счита, че е
необходимо такова да положи всички необходими усилия да организира такова
обучение. Това било преодолима пречка. Не било налице трайно и непреодолимо
състояние. Работодателят не ангажирал никакви доказателства, че това състояние е
трайно и обективно и има проявление пред един продължителен период от време.
Твърди, че в резултат на уволнението е останал без работа. Поради факта, че
работодателят не бил внесъл дължимите осигуровки при възстановяването на ищеца
на работа, той получил отказ да получава парично обезщетение за безработица по чл.
54а от КСО.
8
В резултат на направено от ищеца искане, с протоколно определение от
06.03.2024г. първоинстанционният съд е допуснал намаление на иска за обезщетение
до размер на сумата от 2757,08 лв.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът и въззивник в настоящото производство -
"Тролейбусен транспорт - Враца" ЕООД, е ангажирал писмен отговор, с който заявява,
че предявените искове са недопустими, неоснователни и недоказани, поради което ги
оспорва изцяло и моли да бъдат оставени без уважение. Исковата молба била
депозирана след преклузивния срок, поради което същата била
недопустима.Процесната заповед била постановена от управителя на "Тролейбусен
транспорт - Враца" ЕООД в пълно съответствие с разпоредбите на КТ, поради което
заповедта била правилна и законосъобразна и следвало да бъде оставена в сила.
С обжалваното решение Районен съд -Враца е уважил предявените искове в
цялост. За да постанови този резултат решаващият състав, след анализ на събраните по
делото доказателства, е заключил, че не споделя мотивите изложени в процесната
заповед № 15/31.08.2023г. Подробно е посочил и анализирал разпоредби от Договор №
2020 – ОП-01/05.08.2020 г. Изложено е, че не се установяват разпоредби от посочения
договор, които да обвързват гаранционната отговорност, респективно гаранционното
обслужване с изпълнение на една от дейностите предмет на договора – обучението на
работници и служители на възложителя по договора "Тролейбусен транспорт - Враца"
ЕООД. Никъде в договора не се сочело, че гаранционната отговорност и валидността
на гаранцията се поставя в зависимост от обучението на работниците и служителите на
възложителя. Не намирало опора нито в съдържанието на договора, нито в
представената по делото техническа спецификация за проведената обществена
поръчка, въз основа, на която е сключен договорът за доставка на тролейбуси
изложеното в писмото от „Авто инженеринг холдинг груп“ ЕООД, че тролейбусите
могат да се управляват само от водачи, преминали успешно курса на обучение, а при
възникване на неизправност в някой от тролейбусите, управляван от водач, който не е
преминал обучение съответно ще отпаднат и гаранционните условия по договора за
това превозно средство. В мотивите се посочва, че видно от т.3.8.1 от Техническата
спецификация на възложителя, изпълнителят е поел задължението да обучи освен
определения брой работници и служители: двама водачи за всеки доставен тролейбус,
двама резервни водача и двама ремонтни работника за всяка система на тролейбусите.
Изпълнителят трябвало да обучи осем инструктори за обучение на водачи на
тролейбусите. Предвид това не можело да се сподели изложеното от изпълнителя
„Авто инженеринг холдинг груп“ ЕООД в писмо от 30.08.2023 г., че обучения могат да
провеждат само единствено служители на производителя на тролейбусите, което било
задължително с оглед изпълнение на гаранционните условия, тъй като обучението на
служители на ответното дружество, които придобият необходимата квалификация да
провеждат обучения на други работници и служители за управление, поддържане,
9
диагностика и ремонт на доставените тролейбуси, предмет на договора за обществена
поръчка. Направен е извод, че изтъкнатата причина – липса на сертификат за
преминато обучение за управление, поддържане, диагностика и ремонт на доставените
тролейбуси не може да се дефинира като такава причина изобщо. Невъзможността на
ответното дружество да организира обучение на ищеца не е обективна причина, която
е външна за страните по трудовия договор и по-конкретно за ответното дружество.
Уважавайки главния иск, съдът е стигнал до извода, че следва да бъдат уважени и
предявените обусловени от него обективно съединени искове.
При така подадените искова молба и отговор в първоинстанционното
производство са събрани писмени доказателства, както и е назначена съдебно-
счетоводна експертиза.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди
събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната
пълнота, при което приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от трудов договор № 3, сключен на 09.10.1995 год. между "Тролейбусен
транспорт - Враца" ЕООД и Т. Н. Ц., същият е заемал длъжност "***". От представена
по делото Заповед № 26 от 09.10.1995 год. се установява, че ищецът е назначен на
длъжността "***", с изпитателен срок от 3 месеца и е определено основното месечно
възнаграждение на служителя.
По делото е представена длъжностна характеристика за длъжността „***“. (л.
120 от първоинстанционното производство) и длъжностна характеристика за длъжност
"***" с код по НКПД: *** (л. 125 от първоинстанционното производство), както и
длъжностна характеристика за длъжността "***", шифър (непосочен) (л. 212 от
първоинстанционното производство), като от последната е представен само първи
лист.
Пред първата инстанция са представени допълнителни споразумения между
страните по делото, с които е изменяно основното трудово възнаграждение на
служителя.
Видно от споразумение по вътрешно съвместителство № 15 от 13.04.2016 год.,
сключено между "Тролейбусен транспорт - Враца" ЕООД и Т. Н. Ц., последният е
съвместявал трудовите задължения на служител заемащ длъжност "***" и "***", в
рамките на нормалната продължителност на работния ден и работната седмица, до
приключване на СМР по "Воден цикъл" гр. Враца.
Със Заповед № 36 от 26.04.2023 г. на управителя на ответното дружество, Т. Н.
Ц. е възстановен на длъжността "***", с код по НКПД: ***, заемана от него до
уволнението му със Заповед № 22 от 04.12.2019 г., на основание чл. 345, ал. 1 КТ, във
връзка с влязло в законна сила Решение № 336 от 22.06.2020 г., постановено по гр.
10
дело №176/2020 г. по описа на Районен съд - Враца и молба с вх. № 430(1)19.04.2023 г.
С предизвестие от 31.08.2023 г., връчено лично на Т. Н. Ц. срещу подпис на
01.09.2023 г., същият е уведомен, че трудовото му правоотношение се прекратява на
основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ и е отправено 30-дневно предизвестие, което не е
спазено от работодателя и на основание чл. 220, ал. 1 КТ за неспазения срок на
предизвестието на служителя ще бъде изплатено обезщетение за неспазения срок на
предизвестието.
Със Заповед № 15 от 31.08.2023 г. на управителя на "Тролейбусен транспорт -
Враца" ЕООД, трудовият договор с Т. Н. Ц. е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т.
12 КТ. Заповедта му е връчена лично срещу подпис на 01.09.2023 г. Като причина за
прекратяване на договора в заповедта е посочено „обективна невъзможност за
изпълнение на трудовия договор“.
От писмо с рег. № 901 от 28.08.20213 г. на управителя на ответното дружество
до ищеца се установява, че във връзка с включване на ищеца в месечните графици за
работа, считано от 28.08.2023 г., в срок до 30.08.2023 г. от ищеца е поискано да
представи следните документи, необходими за актуализация на трудовото му досие:
валидна лична карта (оригинал); валидно свидетелство за управление на МПС,
категория D, код 103 (оригинал); валиден контролен талон (оригинал); валидно
удостоверение за професионална компетентност за превоз на пътници (оригинал);
валиден сертификат за проведено теоретично и практическо обучение за управление,
поддръжка и ремонт на тролейбус "Metropolis", модел "Energis MP-T. LF.12",
произведен от полско-беларуския консорциум BKM Holding (оригинал) и валидно
удостоверение за психологическа годност (оригинал).
От приложено по делото писмо с изх. № 023 4660/30.08.2023 г. от управителя
на "Авто инженеринг холдинг груп" ЕООД се установява, че в изпълнение на сключен
между "Тролейбусен транспорт - Враца" ЕООД и "Авто инженеринг холдинг груп"
ЕООД договор № 2020-ОП-01/05.08.2020 г., дружеството доставчик е организирало
обучение, осъществено от представител на производителя на тролейбусите при
доставката на деветте броя тролейбуси. Допълнително дружеството е организирало
още няколко обучения за служители на ответното дружество, проведени отново от
представители на производителя. В писмото се обръща внимание, че такива обучения
за служителите могат да провеждат само представители на производителя, което е
задължително с оглед изпълнение на гаранционните условия по сключения между
двете дружества договор. По-нататък в писмото се излага, че тролейбусите могат да се
управляват само от водачи, преминали успешно курса на обучение. При възникване на
неизправност, в някой от тролейбусите, управляван от водач, който не е преминал
обучение, съответно ще отпаднат и гаранционните условия по договора за това
превозно средство. В писмото се излага, че към момента от страна на дружеството
11
доставчик не е налице възможност за организиране и провеждане на такова обучение.
От приложения по делото договор № 2020-ОП-1/05.08.2020 год., сключен
между "Тролейбусен транспорт - Враца" ЕООД, в качеството му на възложител и
"Авто инженеринг холдинг груп" ЕООД, в качеството му на изпълнител, на основание
чл. 112 ЗОП и Решение № 201 от 17.03.2020 год. на възложителя, с предмет:
"Модернизиране на градския транспорт в община Враца, фаза II - покупка на
тролейбуси за обслужване на транспортната схема на гр. Враца: Доставка на 9 броя
тролейбуси с дължина 12 (+/-1) метра" се установя, че предметът на договора включва
и обучение на работниците и служителите на възложителя за управление, поддържане,
диагностика и ремонт на доставените тролейбуси (чл. 1, ал. 1.4. от договора). Видно от
ал. 1.3. на чл. 1 от същия, изпълнителят се задължава да осигурява гаранционно
(сервизно) обслужване на доставените тролейбуси в рамките на гаранционния срок по
чл. 4, ал. 4.3., като материалите, консумативите, дейностите и условията на сервизното
обслужване са описани в Техническото предложение на изпълнителя и следва да
отговарят на техническите спецификации на възложителя. Съгласно чл. 4, ал. 4.3. от
договора гаранционните срокове, считано от надлежното извършване на доставката по
реда на договора, са следните: 24 месеца или 100 000 км. пробег, което от двете
обстоятелства настъпи първо.
Съгласно чл. 7, ал. 7.6. от договора изпълнителят се задължава да извършва
текуща поддръжка и сервизно обслужване на тролейбусите в рамките на гаранционния
срок, при условията и сроковете на договора, съответно при условията на гаранцията, а
съгласно ал. 7.7. на същия член от договора изпълнителя се задължава да отстранява за
своя сметка и в договорените срокове всички несъответствия на доставените
тролейбуси, проявени и/или открити в рамките на гаранционния срок, констатирани и
предявени по реда на настоящия договор и съгласно гаранционните условия. При
отстраняване на несъответствията и при извършване на гаранционното обслужване
изпълнителят се задължава да влага само оригинални резервни части, материали и
консумативи.
Видно от чл. 9, ал. 9.1.1. от договора, изпълнителят гарантира пълната
функционална годност на доставените тролейбуси, съгласно договореното
предназначение, както и съгласно Техническото предложение, техническата
спецификация и стандарти. В чл. 9, ал. 9.1.2. е посочено, че в рамките на
гаранционния срок изпълнителят отстранява със свои сили и средства всички повреди
и/или несъответствия на тролейбусите, съответно подменя дефектирали части и/или
компоненти с нови,съгласно гаранционните условия и техническото предложение на
изпълнителя. Съгласно чл. 9, ал. 9.2.1. изпълнителят се задължава да осигури на
възложителя гаранционно (сервизно) обслужване на тролейбусите в гаранционния
срок посочен в чл. 4, ал. 4.3. от договора, който започва да тече от датата на приемане
12
на тролейбусите и подписване на приемо-предавателен протокол за съответния
тролейбус, а гаранционното обслужване се осъществява в сервиз на изпълнителя или в
негови оторизирани сервизи.
От представена по делото техническа спецификация за обществена поръчка с
предмет: "Модернизиране на градския транспорт в община Враца, фаза II - покупка на
тролейбуси за обслужване на транспортната схема на гр. Враца: Доставка на 9 броя
тролейбуси с дължина 12 (+/-1) метра", т. 3.8.1. се установява, че участникът в
процедурата за обществена поръчка трябва да предложи план за обучение на
работниците и служителите на възложителя за управление, поддържане, диагностика и
ремонт на тролейбусите, като обучението се осъществява по утвърден от възложителя
план. Обучението следва да съдържа - теоретична част с хорариум минимум 16 учебни
часа, всеки с продължителност 45 минути, за всеки водач, проведено в индивидуални
групи, както и практическа част, с хорариум минимум 3 учебни часа с
продължителност 45 минути за всеки водач, проведено в индивидуални групи.
Обучението за поддържане, диагностика и ремонт се провежда за всяка една система
на тролейбусите с хорариум от минимум 50 учебни часа, всеки с продължителност 45
минути, за всяка система. Предвидено е обучение на определен брой служители, като
общия им брой се определя, както следва: двама водача за всеки доставен тролейбус,
двама резервни водача и по двама ремонтни работника за всяка система на
тролейбусите. Трябва да бъдат обучени осем инструктори за обучение на водачи на
тролейбусите. Обучението следва да включва теоретична и практическа част в
съотношение 60% към 40%, в полза на теоретичната част. За всеки един модул от
обучението се провежда текущо и крайно оценяване по десетобална система, като 10 е
максималната оценка. Предвидено е обучението да се проведе в посочено и
определено от възложителя място. Участниците в процедурата за обществена поръчка
следва към оферта си да приложат и план за обучение на работниците и служителите
на възложителя за управление, поддържане, диагностика и ремонт на тролейбусите с
програма към него (Приложение № 4).
От представено по делото разпореждане № 061-00-1480-1 от 20.09.2023 г. на
ръководител на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ -
Враца се установява, че на Т. Н. Ц. е отказано отпускане на парично обезщетение за
безработица по чл. 54а КСО, тъй като лицето няма осигуряване във фонд
„Безработица“ за 12 месеца от последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, в
т.ч. и по допълнително поставена задача, се установява, че последният отработен
пълен месец, т.е. месец, в който ищецът е работил през всички работни дни в
ответното дружество преди месец септември 2023 г. е месец август 2019 г. Вещото
13
лице дава заключение, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за
последния отработен пълен месец преди месец септември 2023 г., съгласно
предоставена информация от ответното дружество - месец август 2019 год., а размерът
на брутното трудово възнаграждение на ищеца се определя в размер на 1 147,90 лева, а
общият размер на дължимото на ищеца обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, във връзка с
чл. 228, ал. 1 КТ, за периода от 02.09.2023 г. до 14.11.2023 г.. /включително/ е в размер
на 2 757,07 лв.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с предявени обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1-3
от КТ, с които ищецът твърди, че трудовото му правоотношение е незаконно
прекратено от работодателя и това поражда правото му да иска неговата отмяна,
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на
обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради уволнението.
Въззивната инстанция споделя направените от районния съд фактически и
правни изводи и намира, че решението му е постановено при правилно приложение на
материалния закон и доказателствата по делото, при което на основание чл.272 ГПК се
присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави
и следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ работодателят може да
прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или
служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при обективна невъзможност за изпълнение на
трудовия договор.
Необходимите и достатъчни характеристики на обективната невъзможност по
чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, които я отличават от другите уволнителни основания, е
разрешен в съдебната практика. Същественото е, че обективната невъзможност за
изпълнение на трудовия договор следва да е настъпила след възникване на трудовото
правоотношение и към датата на уволнението за страните се явява непреодолима и
независеща от волята им. Това основание е самостоятелно и не се припокрива с никое
от другите, затова временната нетрудоспособност не е предпоставка за прекратяване
на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ /решение № 99 от 5.04.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 380/2009 г., IV г. о., ГК, решение № 342 от 4.10.2011 г. на ВКС по гр. д. №
11/2011 г., IV г. о., ГК/.
Съгласно трайно установената практика на ВКС залегнала в Решение № 218 от
19.03.2010 г. по гр.д. № 984/ 2009 г. за да е налице посоченото правно основание,
следва да се установи наличие на безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение
на трудовия договор между страните. Т.е. следва да е възникнала на такава фактическа
14
обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор между страните е
невъзможно по причина, стояща извън волята на страните по договора. Тази причина
може да е законова пречка или да се основава на обективни фактори, които са
непреодолими, тъй като спрямо тях страните се оказват неподвластни. Такива биха
били например - осъждане за престъпление, което е несъвместимо с изпълняваната
работа (материално-отчетническа длъжност); непоносимост към имунизации; отнемане
на правоспособността за работа с взривове (Решение № 504/13.07.2010 г. по гр.д. №
1ЗЗ6/2009 г. III г.о.) без която не може да изпълнява работата; налагане на мярка за
процесуална принуда - Решение № 946 от 14.05.2002 г. на ВКС по гр. д. № 1289/2001 г.,
III г. о. Причините, които са породили безвиновната фактическа, трябва да бъдат
непреодолими за и от страните.
Не може да се приеме, че липсата сертификат за преминато обучение за
управление, поддържане, диагностика и ремонт на доставените тролейбуси е
непреодолима пречка.
На първо място по делото не се доказа къде, в кой акт на работодателя е
внемено на Т. Н. Ц. изискване да е преминал обучение за управление, поддържане,
диагностика и ремонт на тролейбус "Metropolis", модел "Energis MP-T. LF.12". В тази
връзка, не може да се приеме, че това квалификационно изискване е задължително,
както е изложено във въззивната жалба. По делото се установи, че длъжностната
характеристика на Т. Н. Ц. не е променяна и изискване за преминато такова обучение
не е вменявано като задължение на служителя.
Действително по делото е представено писмо с изх. № 645/15.06.2023 г. от
ответното дружество е изпратено писмо до "Авто инженеринг холдинг груп" ЕООД с
искане за насрочване на дата и график за обучение на Т. Н. Ц. и в отговор на това
искане е получено писмо от "Авто инженеринг холдинг груп" ЕООД, че доставчикът
няма възможност да организира обучения за водачи на тролейбусите и че такова
обучение може да проведат само и единствено служители на производителя, като това
условие е задължително с оглед гаранционните условия по договор № 2020-ОП-
01/05.08.2020 г., но така изложеното не се явява непреодолима пречка, която до води
до обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Работодателят, който
счита, че такова обучение е необходимо, следва да положи всички необходими усилия
да го организира и действията му не следва да се изчерпват само с изпращане на
писмо до "Авто инженеринг холдинг груп" ЕООД. Невъзможността на организиране
на обучение следва да се определи като неизпълнение на договорни задължения от
страна на доставчика на тролейбуси, а не като обективната невъзможност за
изпълнение на трудовия договор.
Като цяло всички изложени доводи свързани със задължения договор № 2020-
ОП-01/05.08.2020 г. не обвързват Т. Н. Ц., тъй като той не е страна по този договор и
15
той не поражда права и задължения за него.
За пълнота на изложението и предвид позоваването на посочения договор и на
изложени доводи във връзка с него следва да се отбележи следното:
Както правилно е посочил районният съд, съгласно техническа спецификация
на възложителя за обществена поръчка с предмет „Модернизиране на градския
транспорт в община Враца, фаза II –покупка на тролейбуси за обслужване на
транспортната схема на гр. Враца: доставка на 9 бр. тролейбуси с дължина 12 (+/-),
възложителят е предвидил първоначално да бъдат обучени определен брой негови
служители, като е предвидена възможността за в бъдеще да възникне необходимост от
обучение на други работници и служители, предвид което е вменено задължение на
изпълнителя по договора, които да могат да провеждат обучение на други негови
работници и служители инструктори. Това опровергава и твърдението, че само
служители на производителя могат да провеждат обучение.
От разпита на свидетелката М. И. – служителка в "Тролейбусен транспорт -
Враца" ЕООД се установява, че предвид договора за закупуване на тролейбусите е
имало условие всички шофьори да бъдат обучени и за това всички преминали такова
обучение. От така изложеното следва, че в дружеството-жалбоподател е имало
служители, които биха могли практически и теоретично да обучат други шофьори,
съответно и Т. Н. Ц..
Въззивният съд не споделя изложеното във въззивната жалба, че ищецът е
имал пасивно процесуално поведение като не е поискал събиране на доказателства, че
обучение може да провеждат и други служители, тъй като не е в било в негова
доказателствена тежест да доказва това обстоятелство.
По отношение на договор № 2020-ОП-01/05.08.2020 г. никъде в него не е
посочено, че тролейбусите могат да се управляват само от водачи, преминали курса на
обучение, провеждан единствено от служители на производителя и при възникване на
неизправност на някой от тролейбусите, управляван от водач, който не е преминал
обучение, ще отпаднат и гаранционните условия по договора за това превозно
средство.
Във връзка с гаранционните условия и обучението на работници и служители,
то обучението не е поставено в зависимост от гаранционното (сервизно) обслужване
на доставените тролейбуси, до който правилен извод е стигнал и първоинстанционният
съд.
Нито един от текстовете, имащи отношение към гаранционното обслужване на
доставените тролейбуси не се сочи, че гаранционните условия са поставени в
зависимост от обучението на работниците и служителите на възложителя. В чл. 1, ал.
1.3. се сочи, че изпълнителят се задължава да осигурява гаранционно (сервизно) на
доставените тролейбуси по чл. 1, ал. 1.1. от договора, в рамките на гаранционния срок
16
по чл. 4, ал. 4.3. от договора, като материалите, консумативите, дейностите и
условията на сервизното обслужване са описани в Техническото предложение на
изпълнителя и следва да отговаря на техническите спецификации на възложителя. В
чл. 4, ал. 4.3. е посочено, че гаранционните срокове са 24 месеца или 100 000 км.
пробег на тролейбусите, което обстоятелство настъпи първо, считано от доставката на
тролейбусите, която съгласно чл. 5, ал. 5.3. се удостоверява с подписване на два
екземпляра на двустранен приемо-предавателен протокол от страните или техни
упълномощени представители, след проверка за явни несъответствия,
окомплектовката на доставката и представяне на документите в съответствие с ал. 5.1.
и 5.2. на чл. 5 от договора и съответствие на тролейбуса с техническите
характеристики, представени в Техническото предложение на изпълнителя и
техническата спецификация на възложителя.
Въззивният съд намира за правилен изводът на контролираната инстанция, че
обучението на същите е самостоятелна дейност, част от предмета на договора, която
няма отношение към гаранцията на доставените тролейбуси, още по-малко има
отношение към нейната валидност.
За това и всички доводи на дружеството – жалбоподател за наличието на
гаранция и изхождащо от това задължение всички служители да са преминали
обучение, респективно да притежават сертификат, се явяват неоснователни.
Доколкото с иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение с едностранно изявление, то предмет на делото е именно
съществуването на това потестативно право. Затова в производството по чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ доказателствената тежест винаги е на работодателя, който следва да обоснове
наличието на всички факти, които пораждат това му право или имат значение за
надлежното му упражняване. В случая доказателствената тежест между страните е
правилно разпределена още с доклада по делото. Въпреки това обаче възивникът не е
предприел действия по повод на възложената му доказателствена тежест, като
представи доказателства за наличието на факти и обстоятелства, обуславящи
обективната невъзможност за изпълнение на трудовия договор, респективно за
възникване на правото му да прекрати последния, поради което следва да понесе и
последиците от своето си бездействие.
Следва да бъде отбелязано, че фактът, че Т. Н. Ц. не е преминал обучение не
може да се приеме като непреодолимо трайно състояние и ако работодателят счита, че
е необходимо такова, то следва да положи всички усилия да го организира. Обратното
би означавало, че би било невъзможно назначаване на нови водачи на тролейбуси
въобще, защото няма кой да ги обучи.
Изложеното дава основание да се приеме, че субективното право на уволнение
17
не е упражнено от работодателя законосъобразно, което поражда необходимост от
неговата отмяна, ведно с отмяна на заповедта, с която то е извършено.
Основателността на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ обуславя
основателността и на предявените с него обективно кумулативно съединение искове.
Тъй като във въззивната жалба не са направени оплаквания, свързани с исковете по
чл.344, ал.1, т.2 и чл.344, ал.1, т.3 вр.с чл.225, ал.1 от КТ, то въззивният съд не дължи
подробно изложение по тях, но за пълнота на мотивите следва да се посочи, че
настоящият съдебен състав споделя изцяло всички фактически и правни изводи, до
които е достигнал районния съд по отношение приложимите условия и представените
доказателства за уважаване на тези искове. По отношение на иска за обезщетение
правилно районният съд е възприел крайният резултат на заключението по
допълнително назначената задача по съдебно-счетоводната експертиза, което
заключение установява, че за периода 02.09.2023 г.- 14.11.2023 г./ включително/ на
ищеца се дължи обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 2757,07 лв. При тези
доказателства посочените искове са били правилно уважени от първоинстанционния
съд.
По частната жалба вх.№ 1764/16.12.2024 г. от "Тролейбусен транспорт -
Враца" ЕООД, ЕИК ***, чрез адв.К. К. от АК-Враца против постановеното по
реда на чл.248 ГПК Определение № 2019/21.11.2024 г.
Частна жалба е неоснователна.
На първо място въззивният съд не споделя изложеното във въззивната жалба,
че присъденият от районния съд адвокатски хонорар не отговаря на Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща към момента на
сключване на договор за правна защита и съдействие от 02.09.2023 г. между Т. Ц. и
адв. П. П.. Правилно Районен съд – Враца е присъдил хонорар в размер на 780 лв. за
иска за отмяна на уволнението и възстановяване на работа. Настоящата инстанция
споделя изложеното от контролираната инстанция, че в разпоредбата на чл. 7, ал.1, т.1
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
предвидено, че по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа
възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата
за страната към момента на сключване на договора или към момента на определяне на
възнаграждението по реда на чл. 2 от същата наредба. Към момента на сключване на
договора за правна защита и съдействие от 02.09.2023 г. между Т. Ц. и адв. П. П.
размерът на минималната работна заплата за страната е 780 лв. и адвокатското
възнаграждение е съобразено с минималното за този вид дела.
Правилно е определен и адвокатският хонорар по иска за присъждане на
обезщетение за оставане без работа. Претендираният и впоследствие присъден от
районния съд хонорар от 575,71 лв. е определен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
18
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който е в минимален
размер и същият е съобразен с направеното изменение на размера на иска.
Като цяло присъденият адвокатски хонорар е съобразен и с фактическата и
правна сложност на делото, което се води по три обективно съединени иска,
проведени са няколко заседания, изслушана е съдебно-счетоводна експертиза и
допълнителна задача по нея и въззивният съд не намира основания за неговото
намаляване.
Невярно е твърдението на жалбоподателя, че с решението, а след това и с
атакуваното определение като от присъден хонорар в ползва на ищеца са уважени и
разноски в размер на 200 лв. за писмена консултация във връзка със завеждане на
исковете. В атакуваното решение на страница 15, последен абзац районният съд
изрично е посочил, че размерът на адвокатското възнаграждение се явява
неоснователен за сумата от 200 лв. за писмена консултация във връзка със завеждане
на исковете. В атакуваното определение пък на страница 3, абзац 1 е посочено отново,
че размерът на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователен за сумата
от 200 лв.
Неоснователно се явява и искането в частната жалба ищецът да бъде осъден да
заплати адвокатски хонорар на ответното дружество. Пред районния съд в съдебно
заседание е прието направено от ищеца чрез процесуалния му представител
намаляване на претенцията за заплащане на обезщетение за оставане без работа и
делото е прекратено в частта за сумата над 2757,07 лв., поради отказ от иска.
Действително съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК при прекратяване на
делото ответникът има право на разноски. При прекратяване поради недопустимост на
иска, както и при оттегляне или отказ от иска, предприети по незаявена и неустановена
причина, разноските за производството, в т. ч. и тези на ответника, се възлагат на
ищеца. В случая ответникът е дал повод за завеждане на делото, а отказът от иска като
процесуално действие е предприето от ищеца, поради новонастъпило обстоятелство
след подаване на исковата, каквото в случая е започване на нова работа от ищеца, то
ищецът не носи отговорност за извършени от ответника разноски. В този смисъл са и
Определение № 60370 от 22.10.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1549/2021 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията Десислава Добрева и Определение № 73 от 23.02.2022 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 4831/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Зоя Атанасова.
С оглед гореизложеното частната жалба следва да бъде оставена без уважение,
а обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските пред въззивната инстанция
С оглед изхода на спора право на разноски има въззиваемият Т. Н. Ц.. От
пълномощника му адв. П. П. е представен списък по чл. 80 ГПК. В него се посочва, че
се претендират разноски за адвокатско възнаграждение за първа инстанция в размер на
19
1355,71 лв., адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на въззивна частна
жалба, правна защита и съдействие в производството по въззивната частна жалба в
размер на 500 лв. и адвокатско възнаграждение за втора инстанция в размер на 1652,71
лв.
Въпросът за разноските за първа инстанция е решен от районния съд и с оглед
изхода на спора първоинстанционното решение ще следва да се потвърди изцяло,
включително и в частта за разноските.
По отношение на претендираните разноски за изготвяне на отговор на
въззивна частна жалба, правна защита и съдействие в производството по въззивната
частна жалба в размер на 500 лв. настоящият състав намира, че такива не се дължат.
Процедурата за изменяне в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК е способ за
защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния
акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно
определени, без да се обжалва по същество съдебният акт. Интересът в това
производство е материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита
и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса
относно разноските, поради което за него, както и за производството по неговото
обжалване разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение. / Опрeделение № 205
от 19.12.2018 г. по ч.гр.д. № 4518/2018 г., I ГО на ВКС, Определение № 393 от
17.09.2018 г. по ч.гр.д. № 2845/2018 г., IV ГО на ВКС, Определение № 489 от
17.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3926/2017 г., IV ГО на ВКС, Опрeделение № 552 от
25.11.2016 г. по ч.гр.д. № 4894/2016 г., IV ГО на ВКС, Опрeделение № 52 от 19.03.2019
г. по ч.гр.д. № 740/2019 г., I ГО на ВКС. Противното ще противоречи на целта на
закона, както и на уредбата на института на разноските, уреден в чл. 78 и следващите
от ГПК. Становището за недължимост на разноските в частното производство/ като в
настоящия случай не е такова/ с предмет частна жалба срещу определение по чл. 248
ГПК се поддържа и в трайната съдебна практика на ВКС, обективирана например в
Определение № 60189 от 28.06.2021 г. на ВКС по ч.гр.дело № 2779/2020 г., IV г.о., ГК,
Определение № 218 от 03.08.2020 г. на ВКС по ч.гр.дело № 872/2020 г., IV г.о., ГК,
Определение № 60295 от 17.11.2021 г. на ВКС по ч.гр.дело № 2625/ 2021 г., IV г.о., ГК,
Определение № 60379 от 22.12.2021 г. на ВКС по ч.гр.дело № 1495/ 2021 г., III г.о., ГК
и други/.
По така изложените съображения и предвид липсата на възражение за
прекомерност, "Тролейбусен транспорт - Враца" ЕООД ще следва да заплати разноски
за адвокатска защита пред настоящата инстанция в размер на 1652,71 лв., съгласно
представен договор за правна защита и съдействие от 15.03.2025 г. /лист 45 от
въззивното производство/.
Водим от горното и на основание чл. 272 ГПК, Окръжен съд - Враца
20
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 164/21.03.2024 г. по гр. дело № 2616/2023 г. по
описа на Районен съд-Враца.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2019/21.11.2024 г. по гр. дело № 2616/2023
г. по описа на Районен съд-Враца, постановено по реда на чл. 248 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК "Тролейбусен транспорт - Враца"
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя В. К. Х. - Н. да заплати на Т. Н. Ц., ЕГН **********, с адрес: *** сумата
от 1652,71 лв., представляваща направени във въззивното производство разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21