№ 70
гр. Благоевград, 19.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Я.
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20231200501183 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството пред ОС Благоевград е образувано въз основа на въззивна жалба от А. И.
К., ЕГН **********, от *, срещу Решение № 900160/14.07.2023г., постановено по гр.д. №
915/2020г. по описа на РС Сандански, в частта му в която е уважен предявени
ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС; в частта му в която е уважен предявени иск с правно
основание чл. 59 от ЗЗД, за сумата 2 680.00лв., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба/05.10.2020г./, до окончателното изплащане на дължимото,
както и в частта му в която е отхвърлен като неоснователен отрицателния установителен
иск, с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, предявен от А. И. К., ЕГН **********, от *,
срещу Ю. А. Х., ЕГН **********, А. С. Х., ЕГН ********** и А. С. Х.- М., ЕГН
**********, всичките от *, както обективно съединения иск с правно основание чл. 537 ал.2
от ГПК, между същите страни. Първоинстационното решение на РС Сандански се обжалва и
в частта му за разноските.
С въззивната жалба срещу обжалваното решение са наведени оплаквания за неправилност,
необоснованост, като се поддържа че същото е постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон, като се иска отмяната му изцяло.
Наведено е оплакване за допуснати процесуални нарушения от състава на
първоинстанционния съд, тъй като съдът в * не се е произнесъл по направеното от
ответника А. И. К., възражение за неистинността на приетия като писмено доказателство по
делото Договор за групов строеж от 01.06.1981г., въпреки че е коментирал заключението на
експерта по приетата съдебно-графологична експертиза- че машинописните текстове в
договора са изписани с различни пишещи машини, ползвани за всеки един лист от
документа.
1
Оспорват се изводите на първоинстационния съд, който за да уважи предявения
ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС, предявен срещу ответника А. И. К., ЕГН **********,
е приел че ищците са собственици на процесния имот на основание Договор за групов
строеж от 01.06.1981г., като съдът без да се произнесе по възражението че този документ е
неистински, не се е обосновал защо приема същия за достоверен.
Същевременно с допълнение към въззивната жалба, поддържа се от А. И. К., че
първоинстанционният съд незаконосъобразно и неправилно е изключил от доказателствения
материал по делото Договор за групов строеж от 09.06.1979г., като този документ е
истински.
Оспорват се като неправилни и необосновани от събраните доказателства, изводите на
състава на РС Сандански- че процесния имот не е предмет на проведената публична продан
и не е възложен на ответника А. И. К., с Постановление за възлагане на недвижим имот по
изп. дело № 197/2014г. по описа на ЧСИ М. В., с рег. № 797 в КЧСИ.
Поддържа се с въззивната жалба, че въз основа на доказателствата събрани пред
първоинстанционния съд, установява се че сградата в която Ю. А. Х./ и нейния съпруг С.
Х./са придобили правото на собственост върху описаните обекти в Заповед №
30/19.04.1979г. е била изградена съгласно одобрен архитектурен проект и въведена в
експлоатация. Съгласно одобрените архитектурни проекти, ответницата по предявения
насрещен отрицателен иск- Ю. А. Х., е придобила правото на собственост върху
жилище/апартамент/ на първия етаж, на избено помещение в гаражния етаж на гараж № 6,
таванско помещение, намиращо се над мазето в секция „Б“, както и на 12.50 % от общите
части на сградата. Поради това поддържа се, че от изложеното е видно, че Ю. А. Х., а след
смъртта на съпруга и – нейните деца- А. С. Х. и А. С. Х.- М., не са могли да придобият
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор
65334.301.2458.19.15, изграден в сграда № 19, разположена в ПИ с идентификатор
65334.301.2458, към датата на издаване на НА за собственост на недвижим имот № ***г., по
описа на Нотариуса на РС Сандански. Поддържа се, че придобитите от Ю. А. Х. и съпруга и
С. Х., респ. наследниците им по закон- А. С. Х. и А. С. Х.- М., въз основа на Заповед №
30/19.04.1979г. на Председателят на ОбНС *, одобрена от ОНС Благоевград, недвижими
имоти не включват правото на собственост върху процесния по настоящото дело
недвижим имот, а имотите които те са придобили са продадени през 2017г. на ответника А.
И. К., ЕГН **********, въз основа на постановление за възлагане на ЧСИ М. В., по изп.
дело № 197/2014г. по нейния опис. Ето защо излагат се правни доводи с въззивната жалба,
че първоинстанционният съд необосновано е отхвърлил като неоснавателни предявените
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК и отменител иск с
правно основание чл. 537 ал.2 от ГПК.
Поради изложените съображения с жалбата, иска се от въззивния съд, да отмени
обжалваното решение на РС Сандански, като неправилно и постановено в нарушение на
материалния закон, като необосновано от събраните доказателства, и да постанови ново
решение с което да отхвърли предявения ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС като
2
недоказан и неоснователен, както и да отмени решението в частта на предявените искове по
чл. 124 ал.1 от ГПК и чл. 537 ал. 2 от ГПК, от А. И. К., ЕГН **********, от *, срещу Ю. А.
Х., ЕГН **********, А. С. Х., ЕГН ********** и А. С. Х.- М., ЕГН **********, всичките от
* и да уважи същите като основателни.
Претендират се направените разноски както пред първата, така и пред въззивната съдебни
инстанции. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в частта му за разноските,
като се възразява, че първоинстационният съд не се е съобразил и с направеното възражение
за прекомерност от А. И. К..
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК, постъпил е писмен отговор на въззивната жалба, подаден от
адв. Д. Х., като пълномощник на Ю. А. Х., ЕГН **********, А. С. Х., ЕГН ********** и А.
С. Х.- М., ЕГН **********, всичките от *, с който се иска от въззивния съд да остави
въззивната жалба на А. И. К., без уважение, а обжалваното решение на Районен съд
Сандански, да бъде потвърдено, като валиден, допустим и правилен съдебен акт.
Възразява се с писмения отговор на въззивната жалба, че съобразно обхвата на въззивната
проверка, съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, не са налице основания за отмяна на
атакуваното Решение № 900160/14.07.2023г., постановено по гр.д. № 915/2020г. по описа на
РС Сандански, като неправилно и необосновано.
Излагат се доводи, че въз основа на събраните пред РС Сандански писмени доказателства,
делото е изяснено от фактическа страна: Установено е че с нотариален акт за собственост на
недвижим имот № *г. на Нотариус Р. Б.. вписан в СВ * с вх. рег. № ***г., на основание
осъществен групов строеж, преустройство по чл. 137 ЗУТ, наследство от С. А. Х.. б.ж. на
гр.С./починал на *г./ и по давност /чл.587 ал. 2 ГПК/, ищците са признати за собственици на
недвижими имоти, включително на търговски обект (кафе-аперитив), който съгласно КК и
КР на *, одобрени със Заповед №РД-18-80 от 11.11.2009г. на ИД на АГКК представлява:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65334.301.2458.19.15, адрес на имота: *,
обект (кафе-аператив); самостоятелният обект се намира в сграда №19, разположена в
поземлен имот с идентификатор 65334.301.2458; предназначение на самостоятелния обект:
за търговска дейност; брой нива на обекта: 1 (едно); посочена в документа площ: 22,50 кв.м.;
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 65334.301.2458.19.14, под обекта:
няма, над обекта: 65334.301.2458.19.1. Така точка втора от цитирания по-горе нотариален
акт.
Поддържа се с писмения отговор на в. жалба, че от писмените доказателства по делото е
установено, че на основание договор за групов строеж от 01.06.1981г. собствениците на
жилища от секция ,.Б“ са се споразумели малкото зимнично помещение в гаражния етаж,
непосредствено срещу гараж № 5, да бъде разпределено на Ю. А. Х..
От свидетелските показания и писмените доказателства относно преустройството на това
помещение се установява, че Ю. Х. и съпругът й С. Х. - наследодател на останалите ищци по
делото, са били във владение на това помещение, същото е преустроено по надлежния ред,
въз основа на одобрени проекти и издадено разрешение за строеж и през 2005г. е въведено в
3
експлоатация като търговски обект- кафе - аперитив, който до отстраняване на
въззиваемите е експлоатиран от тях като такъв.
Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че правата на въззиваемите в собствеността
върху този обект се разпределят по следния начин: за Ю. А. Х. 4/6 (четири шести) идеални
части, за А. С. Х. 1/6 (една шеста) идеална част и за А. С. Х. - М. 1/6 (една шеста) идеална
част.
Сочи се още от пълномощника на въззиваемите- адв. Х., че установено е от изслушаната по
делото СТЕ, че търговският обект кафе - аперитив (самостоятелен обект на собственост с
идентификатор 65334.301.2458.19.15 не е идентичен с обектите, описани в Заповед № 30 от
19.04.1979г., договор за групов строеж от 09.06.1979г. и имотите, възложени на
жалбоподателя- А. И. К. с постановление за възлагане на ЧСИ М. В., по изп. дело №
197/2014г., тъй като вещото лице е установило, че търговският обект включва в площта си
две избени помещения и избено помещение зад гараж № 6. Категорично е установено по
делото, че към момента на образуване на изп. дело № 197/2014г. по описа на ЧСИ М. В.,
процесният търговски обект е съществувал като такъв, тъй като същият е въведен в
експлоатация с удостоверение № 54/10.05.2005г. като търговски обект кафе - аперитив.
Установено е, че този обект не е бил предмет на публична продан и възлагане с
постановление от 30.05.2017г. на ЧСИ в полза на купувача А. И. К..
От изслушаната по делото СИЕ е установена средната пазарна наемна цена на търговски
обект от типа на процесния за периода от 01.01.2018г. до датата на предявяване на исковете,
а именно 80 лева месечно.
При така установената фактическа обстановка, поддържа се от пълномощника на
въззиваемите че изводите, до които е стигнал първостепенния съд, в мотивите към
обжалваното съдебно решение, са правилни и законосъобразни.
Изложени са правни доводи с отговора на въззивната жалба, че договорите за групов строеж,
представени по делото на практика нямат вещнопрехвърлително действие. Правните
последици от тях са с облигационен характер. В изложения смисъл, поддържа се че
сключването на два договора за групов строеж последователно във времето, е напълно
допустимо и не противоречи на закона. Още повече, установи се от доказателствата по
делото, че между 1979 и 1981 година са настъпили промени в собствеността върху
жилищните обекти в сградата- сектор Б, които са съобразени при сключването на втория по
време договор за групов строеж- този от 1981 година. Поради това и напълно
законосъобразно, първостепенният съд е зачел правното действие на договора за групов
строеж от 1981г. Същият, на практика е поставил началото на установено в полза на Ю. А.
Х., А. С. Х. и А. С. Х.- М., владение върху допълнителното помещение в зимничния етаж, за
което етажните собственици са се споразумели да е на Ю. Х.. И към 1999г., когато са
одобрени проектите за преустройство на това помещение, и към 2005 година, когато то е
въведено в експлоатация, изискуемият от закона десетгодишен давностен срок за
придобиване право на собственост върху това помещение е бил изтекъл. Що се отнася до
фактическите действия по своене на вещта- те са установени по делото, а и не са спорни,
4
доколкото претенциите на жалбоподателя- А. И. К., следва да бъдат датирани едва към
2017г., когато същият е придобил жилищния обект и таванското помещение на основание
проведена публична продан по изп. дело № 197/2014г. на ЧСИ М. В., или най-рано към 2014
година, когато е образувано цитираното изпълнително дело. Предвид изложеното, поддържа
се от адв. Х., че решаващите изводи на първостепенния съд, за основателност на предявения
ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС, както и че не са налице основания да се уважи иска
по чл. 537 ал. 2 ГПК за отмяна на нотариалния акт на ищците, са изцяло правилни и
законосъобразни.
Поддържа се от адв. Х., като пълномощник на въззивемите, че в съответствие с изслушаната
от първоинстанционния съд СИЕ е определено и обезщетението, дължимо на въззиваемите
от въззивника, в размер на 2680 лева за периода от 01.01.2018г. до датата на предявяване на
исковете - 15.10.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване
на исковете до окончателното й изплащане. Като е лишил въззиваемите от правомощието
ползване на собствения им търговски обект, жалбоподателят въззивник, без основание се е
обогатил за тяхна сметка с посочената от вещото лице сума, равняваща се на пазарната цена
за ползване на имота за процесния период. Поради това, предявеният иск с правно
основание чл. 59 от ЗЗД също е доказан и основателен.
За прецизност, сочи се с отговора на въззивната жалба, че становището което ищците по
първоначално предявения иск са изразили пред РС Сандански е- за недопустимост на
насрещния отрицателен установителен иск за собственост. Ищецът- А. И. К. е обосновал
правния си интерес от водене на отрицателен установителен иск срещу ищците по
първоначалния иск, с факта, че срещу него е образувано производство по искова претенция
по чл.108 ЗС относно кафе - аперитив, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 65334.301.2458.19.15. И пред въззивната съдебна инстанция, поддържа се от
въззиваемата страна/ищците по предявения първоначален ревандикационен иск по чл. 108
от ЗС/, чрез пълномощника им адв. Д. Х., че липсва правен интерес от предявяване на
насрещен отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК от А. И. К., ЕГН **********, от
*, срещу Ю. А. Х., ЕГН **********, А. С. Х., ЕГН ********** и А. С. Х.- М., ЕГН
**********, всичките от *.
С отговора на въззивната жалба, излагат се аргументи в полза на така поддържаното
становище: всяка страна, независимо от процесуалното си качество, следва да установи
фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Както е
прието и в мотивите на ТР от 27.11.2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, при
отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва
твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на
свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то
произтича, което в случая е сторено. Нещо повече, съдът, сезиран с осъдителен иск по
чл.108 от Закона за собствеността, следва да се произнесе с отделен установителен
диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца,
/съобразно т. 2А от ТР № 4 от 14.03.2016г. по т.д. № 4/2014г. на ОСГК на ВКС/. Т.е. в
5
настоящата хипотеза, при първоначално предявен ревандикационен иск, в който е
инкорпориран положителен установителен иск относно процесния имот - самостоятелен
обект на собственост с идентификатор 65334.301.2458.19.15, предявяването на насрещен
отрицателен установителен иск за същия имот е недопустимо, поради липса на правен
интерес. В този случай предметът на правния спор е тъждествен и по двата иска- правото на
собственост върху спорния имот. Решението, което ще бъде постановено по предявения с
първоначалната искова молба иск по чл.108 ЗС, ще реши със сила на пресъдено нещо
въпросът за правото на собственост върху процесния имот и дали то принадлежи на
първоначалните ищци (при уважаване на иска по чл.108 ЗС) или на ответника по иска по
чл.108 ЗС (при отхвърлянето му). В този случай насрещният иск е недопустим (така
определение № 234 от 03.05.2012г. по ч.гр.дело №185/2012г. на 1 г.о. на ВКС и др.). По
изложените съображения поддържат се от адв. Х. с отговора на въззивната жалба, доводи за
недопустимост на насрещния отрицателен установителен иск с искане за прекратяване на
производството по делото в тази част.
При изложените съображения, иска се от въззивния съд да потвърди обжалваното решение
на РС Сандански, като правилно и обосновано, като прекрати производството в частта на
предявения отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК от А. И. К., ЕГН **********,
от *, срещу Ю. А. Х., ЕГН **********, А. С. Х., ЕГН ********** и А. С. Х.- М., ЕГН
**********, всичките от *.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК
намери подадената въззивна жалба за допустима, като подадени в срока за обжалване, от
легитимирана страна, с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на
закона и е редовна, като насочена срещу съдебния акт на първоинстанционния съд, за който
изрично е предвидена от закона възможност за инстанционен контрол от по- горната
съдебна инстанция.
Писмения отговор от насрещната страна по въззивната жалба е своевременно депозиран
пред съда, от надлежна страна, като изложените с него съображения следва да бъдат
обсъдени от въззивния съд при постановяването на решението.
Следва делото да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседение, за което
страните и техните пълномощници да бъдат редовно призовани.
Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 262 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 15.02.2024г. от 09.00 часа, за която
дата да се призоват страните и техните пълномощници.
Определението не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7