О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е №
гр. Варна, ……………..2020 година
Варненският
апелативен съд, търговско отделение, трети състав, в закрито съдебно заседание
на горепосочената дата, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА
МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от
Р.Славов в.ч. т. дело № 389 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила
частна жалба от К.В.,
гражданин на Република Кипър, подадена чрез пълномощник –адв.К.Г. ***, срещу определение № 1562/16.06.2020 година по т.д.№
1566/2019 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което на основание чл.130 ГПК производството по делото е прекратено
поради недопустимост на исковата претенция. Излагат се съображения за
неправилност на съдебния акт, поради незаконосъобразност и необоснованост,
както и поради съществено нарушение на съдопроизведствените правила, с искане
за неговата отмяна.
Насрещната страна страна „Юролинк Файнаншъл Груп“ ЕООД гр. Варна, чрез писмен отговор
на пълномощникът си адв.М.Е.-***, изразява становище за неоснователност на частната жалба по
изложени съображения.
Частната жалба е подадена
в срок и е допустима.
Разгледана по същество
същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Производството е било
образувано по искова молба от К.В., гражданин на Република Кипър, в качеството му на управител на
„Юролинк Файнаншъл Груп“ЕООД гр.Варна, с която против „Юролинк Файнаншъл Груп“
ЕООД гр. Варна са предявени искове за установяване на нищожност /липсващи,
невзети/ на решения на едноличния собственик на капитала на дружеството „Сердик
Мениджмънт Лимитид –дружество регистрирано и съществуващо съгласно законите на
Британсике Вирдджински острови от 14.11.2019 година, за освобождаване на ищеца
като управител на дружеството и за избиране на нов управител-Гарабед
Джикерджиян, както иза отмяна на действащия Учредителен акт на Юролинк
Файнаншъл Груп“ЕООД и приемането на нов учредителен акт /стр.16/.
С обжалваното определение съдът е прекратил производстнвото по исковете,
след като е формирал извод, че същите не отговарят на изискванията за
допустимост-понеже ищецът не е установил защитим правен интерес, респективно,
че същият няма правен интерес от производсвото по същите.
За да се произнесе по жалбата, съдът
съобрази следното:
Съдебната практика е единна, че
активно легитимирано да проведе установителните искове по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ,
респективно по чл.124 ал.1 ГПК, е това трето лице, чието правно положение е
засегнато от вписаното обстоятелство и би се променило вследствие на
заличаването му-т.е. необходимо е вписаните обстоятелства да накърняват по
някъкъв начин субективни материални права на ищеца.
Правният интерес от иска по чл.124 от ГПК е идентичен с този по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, но последният е предоставен на
страна, която твърди порок на вече вписано обстоятелство. За това, при
предявения иск по чл. 124 от ГПК на ищецът следва да обоснове правен интерес от
провеждане на защитата – опасност за правната сфера на ищеца от предстоящо
вписване на порочното решение и промяна в обстоятелствата, на база решението на
едноличния собственик на капитала. Ищецът твърди, че е действителен собственик
на 50% капитала на „Сердик Мениджмънт Лимитед“-дружество, което е едноличен
собственик на капитала на ответното дружество, макар акциите да се управляват
от доверено дружество „Фокустръст лимитед“ /така наречения от ищеца „номинален
собственик“. С уточняваща молба вх. №
38151/20.12.2019 г. ищецът е заявил, че правният му интерес от иницииране на
производството произтича от икономически интереси на ищеца. Това следва от
посочените мотиви от ищеца за допустимост на иска, които са:- вероятност
дружеството, чрез новоизбрания управител да се разпореди с имущество,
собственост на дружеството. При така посочения правен интерес, съдът намира
обжалвани акт за законосъобразен, респективно жалбата за неоснователна, поради
следните съображения: Съдебната практика
е непротиворечива, че активно легитимирано да проведе установителните искове по
чл.365 т.3 ГПК, вр. чл.29 ЗТР е това трето лице, чието правно положение е
засегнато от вписаното обстоятелство-по настоящето дело –от подлежащото на
вписване обстоятелство, като безспорно ищецът е трето лице за регистърнато
производство. С иска оспорва взето на основание чл.147 ал. ТЗ решението от
14.11.2019год. на дружество едноличен
собственик на капитала на дружеството, в което изпълнява функциите на
управител, за освобождаването му като такъв и за назначаване на нов управител,
както и за приемане на нов Учредителен акт на „Юролинк Файнаншъл груп“ЕООД. С
оглед на направените от ищеца уточнения на исковата молба, както и изложеното в
частната жалба, настоящият съдебен състав не открива основания, установяващи
валиден правен интерес от водене на исковия процес, иницииран с предявените
искове, поради следните съображения:
Следва да се отбележи, че правния интерес
за третото лице следва да е пряк, за да му бъде призната легитимация по иска.
От това следва, че отношенията, които ще възникнат за него с извършеното
вписване, следва да са сигурни и реални, което не се установява в случая.
Както се отбеляза, ищецът не се
намира в членствени правоотношения с дружеството, при които винаги би имал
интерес да атакува вписването на нов управител на дружеството. В случая ищецът
е трето за дружеството ответник лице, като видно от уточнителната молба, същият
обосновава интереса си на хипотетичната възможност новият управител, чието
вписване се атакува, да разпилява имуществото на дружеството. Това
обстоятелство, с което ищецът обосновава интереса си от производството, от една
страна е хипотетично, а както се отбеляза по-горе, засягането на правната сфера
на ищеца следва да е реално. За това, настоящата инстанция намира, че ищецът не
установява правен интерес от провеждане на отрицателните установителни искове
по чл.124 ГПК, предявени по прекратеното производство.
В допълнение, относно липсата на пряк
интерес от предявените искове, съдът намира да отбележи следното:
Преди всичко следва да се отбележи,
че лице, което не е съдружник /а безспорно ищецът няма качество на съдружник в
ответното дружество „Юролинк Файнаншъл Груп“ЕООД гр.Варна/, няма
регламентираното от ТЗ право да бъде управител –арг.чл.123 ТЗ. Следователно,
право на участие в управлението на дружеството, принадлежи на съдружниците, но
не и на управителя, който не е съдружник. За това, с освобождаването на ищеца
като управител на ответното дружество, не е нарушен негов защитим от закона
интерес. В допълнение, относно липсата на правен интерес от водене на процеса,
следва да се отбележи и следното: Правата на управителя, който не е съдружник,
произтичат от мандатното правоотношение и са ограничени в неговите рамки, които
законодателно са уредени в чл.141 ал.4 ТЗ и според която разпоредба
овластяването на управителя може да бъде оттеглено по всяко време. Това изцяло
зависи от свободната преценка на ОСС /в случая, съобразно чл.147 ал.1 ТЗ, от
едноличния собственик на капитала Сердик Мениджмънт Лимитид/ да освободи
управителя, без тази преценка да е обвързана с основания за освобождаване.
Предвид мандатното правоотношение, същият не може да оспорва своето
освобождаване, понеже, както се отбеляза, не се нарушава гарантирано от закона
право и правен статут. В този смисъл е задължителната практика, касаеща
разглеждане на идентични казуси –напр. Решение № 311 от 6.02.2019год. на ВКС по
т.д. № 2742/2017год., ІІ т.о., Решение № 234 от 23.12.2016год. на ВКС по т.д. №
54/2016год., І т.о. В посочената съдебна практика изрично е отречена активната
легитимация на управителя, който не е съдружник, да оспорва като порочно вписването на друго лице за нов управител,
понеже същата не би могла да бъде обоснована с гарантирано от закона „право“ и
правен статут, които да бъдат нарушени от вписването, съответно да бъдат
защитени чрез оспорване на вписването, а и свободната преценка на ОСС да
освободи управителя, оттегляйки овластяването му по всяко време и да избере нов
управител, е законодателно уредено в чл.141 ал.4 ТЗ., без да е обвързана от
основания за освобождаване. По изложените съображения, а именно-че същият няма
качество на съдружник, следва да се направи извод и за липсата на интерес от
страна на ищеца да оспорва и взетото решение за нов учредителен акт. Предвид
изложеното, ищецът няма правен интерес от заведения иск, а твърдението за
наличие на икономически интереси, които да бъдат защитени, не може да промени
този извод, който е основан на императивни законови разпоредби-чл.147 ал.2
вр.137 ал.1 т.1 и т.5 и чл.141 ал.4 ТЗ. В допълнение, следва да се отбележи,
както и правилно е направил това окръжния съд, че ищецът като съдружник в
дружеството, собственик на капитала на ответното дружество, има други
възможности, за защита на неговите
икономически интереси. По изложените съображения
обжалваното определение се потвърждава. Относно искането за спиране на
производството: С оглед направения извод за липса на материална легитимация на
ищеца по иска, е без значение резултата от евентуално проведеното производства
по ИУИ, с предмет оспорване на подписа на получилия съобщението за постъпилия
писмен отговор на исковата молба.
Водим
от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 1562/16.06.2020г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение,
с което е прекратено производството
по т.д. №1966/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, т.о.
Определението
може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му по
реда на чл.274 ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :1.
2.