Р Е Ш Е Н
И Е
№
346/ 10.03.2011г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
Гражданска
колегия ХХІІ-ри
гр. състав
На първи март две
хиляди и единадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар:
И.Д.
като разгледа докладваното от съдия Пенка Стоева
гражданско дело №2265 по описа за две хиляди и десета
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск
по чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК.
Гр.дело №2265/10г. на ПОС е образувано
въз основа определение №7398/13.07.10г. на ХІІІ гр. с-в на ПРС, с което
заведеното пред този съд гр.дело №8756/10г. е било прекратено и изпратено по
правилата за родова подсъдност при разглеждане на делата на настоящия съд.
Ищецът П.И.П., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес: ****, адв.К.К., моли съда да признае за установено по отношение
на ответниците Р.И.М., И.Д.М. и А.Д.М.- непълнолетна, че същите, в качеството
им на законни наследници- съпруга и деца на Д. П.М., починал на ****., му
дължат въз основа на запис на заповед, издаден на 21.05.08г. от наследодателя
им, сумата от общо 29337.45лв., представляваща левова равностойност на
15000евро, както и сумата от общо 5280.74лв., съставляваща уговорена върху
посочената главница лихва за времето от 21.05.08г.-21.08.08г., или, съобразно
дяловете им по ЗН, всеки от тях му дължи сумата от по 9779.15лв. от главницата
и сумата от по 1760.25лв. от лихвата, ведно със законната лихва от 23.11.09г.
до окончателното изплащане на тези суми и направените съдебно- деловодни
разноски /вж. молба вх.№29244/26.08.10г. на стр.5 от делото на ПОС за
отстраняване нередовности на исковата молба, констатирани с разпореждане на
съда от 13.08.10г.-стр.3 от делото на ПОС/, списък за които представя в с.з. от
18.01.11г. /стр.30 от делото на ПОС/.
Основава иска си на обстоятелствата, че
по негово искане, въз основа на запис на заповед, издаден от Д. П. ****, с
падеж на 21.08.08г., предявен за плащане, с разпореждане от 16.12.09г. му била
издадена Заповед №10390 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу Р.И.М., И.Д.М. и А.Д.М.,
като наследници на Д. П.М.. За събиране на вземането му по издадения
изпълнителен лист било образувано изп.дело №00151/10г. на ЧСИ А.А., рег.№757, с
район на действие ПОС, по което, след връчване на поканите за доброволно
изпълнение, длъжниците подали възражение против вземането и поискали от съда
спиране на производството. За подаденото възражение той бил уведомен на
01.06.10г., на която дата му бил връчен и препис от Определение
№5233/20.05.10г. на ПРС- ХІV гр.с-в по ч.гр.д. №17635/09г., с което е
постановено спиране на принудителното изпълнение по издадените заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
С определение по чл.140 от ГПК
/стр.14-15/, по негово искане е допусната съдебно- счетоводна експертиза, която
да даде заключение за размера в лева на уговорената по издадения запис на
заповед като дължима лихва за времето от 21.05.08г.-21.08.08г. и е оставено без
уважение искането му за събиране на гласни доказателства за обстоятелствата,
описани с исковата молба, по изложените с това определение съображения.
В с.з. от 18.01.11г. ищецът поддържа
исковата молба, не сочи нови обстоятелства и няма възражения по изготвения от
съда доклад. В с.з. от 01.03.11г. пледира по същество за уважаване на иска му,
тъй като по делото е събран оригинал на издаден от наследодателя на ответниците
запис на заповед, с който Д. М. се е задължил към него за заплащане на
определена парична сума. Този документ отговаря на изискванията на закона и не
е оспорен от ответниците, поради което твърдението му е доказано.
Изпратените на ответниците преписи от
исковата молба с приложенията са получени от отв.Р.М. на 23.09.10г.- лично и
като майка на останалите двама ответници. В срока по чл.131,ал.1 от ГПК,
изтекъл на 25.10.10г., тъй като 23.10.10г. е събота- почивен ден, отговор на
исковата молба не е подаден от никой от ответниците.
В с.з. от 18.01.11г. се явява единствено ответницата
Р.М., която взема становище, че не е запозната с уговорките на покойния и
съпруг и е разбрала за поетото от него задължение след смъртта му. С
приложената в това заседание от отв.М. обосновка /стр.25-26/ е застъпено
становище, че записът на заповед, издаден от Д. М., не установява задължение за
заплащане на лихва в размер на 6% месечно, а само на 6%, поради което следва да
се счита, че уговорената лихва за целия период от 21.05.08г.-21.08.08г. е в
размер на 1760.25лв., както е изчислена в един от вариантите на изготвената по
делото съдебно- счетоводна експертиза, а не в размера от 5280.74лв., както това
се претендира да бъде установено с уточняващата молба на ищеца. Явилата се
ответница заявява, че не може да вземе становище по проекта за доклад, съобщен
и от съда, и не може да вземе становище дали ще ангажира доказателствени
искания, тъй като не е адвокат. По същество пледира искът да се отхвърли, тъй
като подобно дело е водено предходната година.
След постановяване на определение
№245/25.01.11г. /стр.34/ на съда, с което на ответниците е дадена възможност да
представят по делото доказателства относно приемане по опис на наследството на
Д. М. и на основание чл.146,ал.2 от ГПК им е указано, че не сочат доказателства
за размера на полученото от тях по опис наследство, в която връзка могат да
предприемат съответни процесуални действия, в с.з. от 01.03.11г. са се явили
отв.Р.М. и отв.И.М.. Първата ответница е представила писмена обосновка
/вж.стр.54-58/ относно новооткрити факти и писмени доказателства и двамата
явили се ответници са поискали да бъдат приети приложени към тази обосновка
писмени доказателства, отнасящи се до търговски взаимоотношения по продажба на
млян червен пипер от ЕТ „Даримекс-Д. П.” /Д. М./ на П.П. с ЕТ „Гергана 56” и за
извършени с пощенски записи плащания, които отношения и плащания следва да се
вземат предвид при решаване на делото. Тези писмени доказателства съдът не е
приел по съображения, подробно изложени в протокола от съдебното заседание от
01.03.11г. Никой от ответниците не е повдигнал искания за събиране на
доказателства, нито е представил такива, отнасящи се до размера на приетото по
опис наследство на Д. М., а са представени единствено доказателства за самото
приемане на наследството по опис, каквато възможност съдът е дал с
определението си от 25.01.11г. В това заседание двамата явили се ответници
пледират за отхвърляне на иска, тъй като 6% никъде не фигурират във въпросната
заповед и искането е неморално. Претендират да им се присъдят разноски.
След приключване на устните състезания по
делото- на 01.03.11г., в канцеларията на съда, с вх.№4890, е подадена молба от
отв.Р.М., с приложени към нея писмени доказателства относно конкретния размер
на приетото по опис наследство, оставено от Д. М. /стр.62-72/. Тази молба е
оставена от съда без разглеждане с определение №632/07.03.11г., по
съображенията, изложени със същото /стр.73/.
С определението на съда по чл.140 от ГПК,
към настоящото дело са приложени за послужване съдържащите се в гр.дело
№8756/10г. на ПРС, пред който съд искът е първоначално предявен, ч.гр.д.
№17635/09г. на ПРС- ХІV гр. с-в., ведно с ч.гр.д. №685/09г. на Районен съд-
гр.Девня, изпратено за разглеждане по подсъдност на ПРС, и страните са
уведомени от съда за това, че при решаване на спора ще се ползват съдържащите
се в описаните дела писмени доказателства и конкретно: заявление за издаване на
заповед за изпълнение вх.№4119/23.11.09г., подадено от П.И.П., приложено на
стр.3-7 от ч.гр.д. №685/09г. на РС- Девня; удостоверение за наследници на Д.
М.,****г. на РС- Девня; оригинал на запис на заповед, приложен на стр.9 от
ч.гр.д. №685/09г. на РС- Девня; заповед №10390/16.12.09г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, приложена на
стр.3-4 от ч.гр.д. №17635/09г. на ПРС; съобщение до молителя за постъпило от
длъжника възражение, връчено на 01.06.10г., приложено на стр.50 от гр.д.
№17635/09г. на ПРС, приети като доказателства и по настоящото дело.
С описаните по-горе като събрани писмени
доказателства и приетото по делото заключение на ССЕ от 10.01.11г. се установи,
че:
На 21.05.08г., в гр.****, Д. П.М., с ЕГН
**********,***, е съставил запис на заповед, по силата на който се е задължил
безусловно да заплати на П.И.П., с ЕГН **********,****, сумата от 15000евро, с
падеж 21.08.08г., платима в брой в ****, като размерът на лихвата е 6% и
започва да тече от 21.05.08г., при допълнителна клауза „без протест”, като
записът на заповед е предявен на падежа и подписан от издателя /вж. запис на
заповед, приложен на стр.9 от ч.гр.д. №685/09г. на РС-гр.Девня/;
На 23.11.09г. П.П. е подал пред Районен
съд- гр.Девня заявление вх.№4119, в качеството на кредитор/ заявител, за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу длъжници- наследниците
на Д. П.М.- Р.И.М., А.Д.М., със законен представител Р.М.- майка и И.Д.М.
/вж.т.14 от заявлението/, за парично вземане в размер на 29337.45...на
15000евро по фиксирания курс на БНБ и лихва от 5280.74лв. върху главницата за
периода от 21.05.08г.-21.08.08г., както и законна лихва от 23.11.09г. до
изплащане на вземането, произтичащо от запис на заповед, издаден на 21.05.08г.
от Д. П.М., и съобразно чл.9,ал.1 и чл.60,ал.1 от ЗН, при задължение за всеки
от наследниците за главница в размер на 9779.15лв. и лихва за периода
21.05.08г.-21.08.08г. в размер на 1760.25лв., ведно със законната лихва от
23.11.09г. до окончателното изплащане на сумите /вж. заявление на стр.3-7 от
ч.гр.д. №685/09г. на РС- Девня /;
С удостоверение за наследници на Д. П.М.,
починал на ****. е установено, че такива са лицата Р.И.М.- съпруга и И.Д.М. и
А.Д.М.- деца /вж. удостоверение на стр.8 от делото на РС- Девня/;
Въз основа на подадено заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 и чл.418 от ГПК,
както и въз основа на издаден от Д. М., починал на ****., на 21.05.08г. запис
на заповед- редовен от външна страна, предявен за плащане и удостоверяващ
подлежащо на изпълнение вземане на кредитора против длъжниците, в качеството им
на законни наследници на Д. М.,****г. на ПРС- ХІV гр.с-в е издадена Заповед
№10390, с която, на Р.М., И.М. и А.М., като наследници на Д. М.- издател на
запис на заповед от 21.05.08г., с падеж 21.08.08г., е разпоредено да заплатят
на кредитора П.П. сумата от 29337.45лв., представляващи левова равностойност на
15000евро, сумата от 5280.74лв. лихва за периода 21.05.08г.-21.08.08г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 23.11.09г. до окончателното
плащане, ведно с разноски от 692.36лв. Постановено е от съда незабавно
изпълнение на заповедта и издаване на изпълнителен лист /вж.стр.3-4 на ч.гр.д.
№17635/09г. на ПРС/;
С разпореждане от 20.05.10г. съдът е
уведомил заявителя за постъпило от длъжниците по издадената заповед за
изпълнение възражение, прието от съда, като съобщението в тази връзка е връчено
на заявителя на 01.06.10г. /вж.стр.44 и стр.49 от ч.гр.д. №17635/09г. на ПОС/;
На 16.06.10г., с вх.№20559, пред РС-
Пловдив е постъпила исковата молба на П.П. срещу Р.И.М., И.Д.М. и А.Д.М. по
чл.422 от ГПК, по която е образувано гр.дело №8756/10г. на ПРС, прекратено с
определение на съда от 13.07.10г. и изпратено за разглеждане от настоящия съд,
с оглед правилата за родова подсъдност на делата /вж.стр.3 и стр.9 от
посоченото дело на ПРС/;
С приетото по делото заключение на в.л.
К. от 10.01.11г. /вж.стр.27-28 от това дело/ е установено, че:
при фиксиран курс на БНБ на лев към евро
от 1.95583, левовата равностойност на 15000евро възлиза на 29337.45лв.;
при лихва от 6% месечно, сумата на лихвата върху така определената левова
равностойност на 15000евро, възлиза за времето от 21.05.08г.-21.08.08г. на
5280.75лв.;
при лихва от 6% за целия период от 21.05.08г.-21.08.08г., сумата на лихвата върху
така определената левова равностойност на 15000евро възлиза на 1760.25лв.;
при лихва от 6% годишно, сумата на лихвата върху така определената левова равностойност
на 15000евро, възлиза за времето от 21.05.08г.-21.08.08г. на 449.84лв.
Въз основа на така установените по делото
факти, съдът направи следните правни изводи:
При установителен иск по чл.422,ал.1 от ГПК, заведен по повод на подадено от длъжниците възражение по издадена срещу
тях заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, документ по
чл.417, т.9, предл.1 от ГПК, ищецът следва да установи, че длъжникът се е
задължил към него за заплащане на определена парична сума с един редовен от
външна страна и отговарящ на изискванията на чл.535 от ТЗ документ, подписан от
издателя на ефекта. В случай, че са наведени от страните твърдения за наличие
на каузални отношения, по повод които е издаден записа на заповед, на доказване
в процеса подлежат и тези отношения, при разпределяне на доказателствената
тежест за правно- релевантните факти по тях, съобразно общото правило на
чл.154,ал.1 от ГПК. Ответниците по такъв иск, освен възможността за заявят и
установят каузалните отношения, които се уреждат с издадения запис на заповед,
имат на разположение евентуалните възражения по неавтентичност на подписа върху
документа, от който се черпят права от ищеца, унищожаемост на изявлението по
него с оглед опорочаване волята на издателя, погасяване на задължението чрез
плащане.
В конкретния случай, ищецът не твърди
наличие на друго основание за правото на което претендира, освен това, почиващо
на издадения в негова полза менителничен документ, който е редовен от външна
страна и удостоверява подлежащо на изпълнение негово вземане по отношение на
ответниците в частта за главницата, за
която искът му следва да бъде уважен, а за вземането му за сумата на лихвата-
да бъде отхвърлен, тъй като по отношение на това претендирано негово вземане
записът на заповед няма действие на менителничен ефект.
Представеният по делото запис на заповед
е редовен от външна страна.
В текста на документа няма зачерквания,
изтривания, добавки между редовете или други видими недостатъци. Съдържанието
му отговаря на задължителните реквизити, съгласно чл.535 от ТЗ, като освен да е
наименован „запис на заповед”, документът съдържа този израз и в самия си
текст, с него издателят се е задължил безусловно да заплати на ищеца определена
парична сума- сумата от 15000евро, с документа са определени падеж на
задължението- 21.08.08г., дата и място на издаване- 21.05.08г., гр.****, място
на плащане- гр.****, както и лицето, на което сумата следва да се заплати-
ищецът по делото.
Записът на заповед, който е представен,
удостоверява едно подлежащо на изпълнение вземане в полза на ищеца.
Падежът на задължението е определен на
дата 21.08.08г., която е настъпила. Ищецът е поемател, а наследодателят на
ответниците- издател по записа на заповед, въз основа на който се иска
установяване вземането на ищеца. Касае се до парично задължение, което е
наследимо. Документът е подписан от издателя му Д.В., кчийто подпис не е бил
оспорван в хода на производството по
делото.
При тези данни следва да се счете, че
ищецът е установил възникването на поето от наследодателя на ответниците по
отношение на него парично задължение в размер на 15000евро.
Видно е от приложените по делото
документи, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е такова от
23.11.09г., поради което основателно е искането на ищеца вземането му за главницата
да се признае за налично срещу ответниците ведно със законната лихва върху тази
сума от 23.11.09г., тъй като, считано от нея те са изпаднали в забава за
плащането и.
Що се отнася до вземането на ищеца за
лихва, черпено от същия запис на заповед, на основание задължителното
тълкуване, съдържащо се в т.4 от ТР №1/28.12.05г. на ВКС по т.д. №1/04г., ОСТК,
съдът приема, че доколкото чл.535,т.2 от ТЗ записът на заповед изисква
документът да съдържа безусловно обещание за плащане на определена сума пари, а
в представения по делото запис на заповед такава сума не е посочена, а е
посочен начин, по който може да стане нейното изчисляване, за вземането на
лихва записът на заповед няма менителничен ефект и в заповедното производство
не е допустимо въз основа на него да се издава заповед за изпълнение и
изпълнителен лист и за лихвата върху главницата, когато уговорки за заплащане
на такава лихва се съдържат със записа на заповед. В това отношение издадената
от ПРС –ХІVгр.с-в заповед №10390/16.12.09г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист са несъобразени със
закона и даденото с цитираното ТР задължително тълкуване по неговото
приложение, а искът на ищеца да се признае за установено въз основа на същия документ
и негово вземане срещу ответниците по отношение сумата на лихвата върху
главница от 15000евро е неоснователно.
Поради горните принципни съображения, с
оглед които съдът отрича на ищеца изцяло правото на вземане за сумата на
лихвата срещу ответниците, отпада и необходимостта да се коментира по същество
възражението на отв.Р.М. и отв.И.М. за неопределеността и неяснотата на текста
на записа на заповед в частта, отнасяща се до уговорката за заплащане на лихва,
но в тази връзка само за пълнота на решението съдът отбелязва, че това
възражение е основателно, тъй като от формулировката в документа действително
не личи уговорената като платима лихва от 6% да е месечна такава, както се
претендира установяване на вземането от страна на ищеца.
В същата връзка съдът не обсъжда и
приетото по делото заключение на в.л. К. /стр.27-28/, с което е установен в
различни варианти размерът на лихвата върху главница от 15000евро за времето от
21.05.08г.-21.08.08г.
Доколкото ответниците не са подали в хода
на производството отговор и по този начин не са повдигнали своевременно
възражения и представили доказателства в тяхна подкрепа, такива не се
разглеждат и обсъждат от съда, като съображенията му за несвоевременност на
твърденията на отв.Р.М. за налични търговски отношения между ищеца и
наследодателя и, в качеството им на еднолични търговци и за евентуално
извършени частични погашения на вземането с изпратени с 2 бр. пощенски записи
парични суми от наследодателя и на ищеца и за допускане на доказателствени искания
във връзка с тях, са подробно изложени с мотиви на определения, постановени в
хода на производството, подробно описани по-горе.
Единственото обстоятелство, макар и
несвоевременно наведено от ответниците, което съдът с определение от 25.01.11г.
е счел, че следва да се изясни, е било обстоятелството за размера на приетото
от ответниците по опис наследство. Независимо от дадените от съда ясни указания
в тази насока, ответниците са представили по делото своевременно единствено
документите, отнасящи се до приемане на наследството по опис /вж.стр.37-42/, но
не и такива, от които да се установи размера на приетото от тях по опис
наследство, доказателства в която връзка са приложили едва след приключване на
устните състезания по делото.
Поради изложеното по-горе, и като взе
предвид, че:
ответниците са наследници на издателя на
записа на заповед /вж.стр.8 от гр.д. №685/09г. на РС-Добрич/, в качествата им
на съпруга и деца
поетото от наследодателя на ответниците
към ищеца задължение е парично и като такова- наследимо;
поетото от наследодателя на ответниците
към ищеца парично задължение е делимо
и като съобрази принципно изискванията на
разпоредбите на чл.60,ал.1 и ал.2 от ЗН,
съдът намери, че вземането на ищеца,
произтичащо от издадения в негова полза от Д. М. на 21.05.08г. запис на
заповед, със смъртта на издателя, се е трансформирало във вземане срещу
ответниците, които са наследници на Д. М., но всеки един от тях е задължен до
размера на своя наследствен дял и до размера на приетото по опис наследство, а
не общо за цялата сума, както е постановил ПРС с издадената заповед за
изпълнение, без да съобрази в тази връзка нито заявлението, с което е бил
сезиран, нито разпоредбата на чл.60,ал.1 от ЗН.
Затова, и предвид разпоредбите на
чл.5,ал.1 и чл.9,ал.1 във вр. с чл.60,ал.1 от ЗН и чл.60,ал.2 от ЗН, съдът
счете, че искът на ищеца следва да бъде уважен, както е предявен, като бъде
признато за установено, че той има по отношение на всеки от ответниците вземане
в размер на 5000евро, съответно на тяхната левова равностойност от 9779.15лв.
по фиксирания курс на БНБ за евро към лева от 1.95583, и до размера на приетото
по опис наследство от Д. М..
В частта за разноските.
Разноски
се претендират от ищеца и от ответниците Р.М. и И.М., като с частичното
уважаване на иска /до размера на вземането за сумата на главницата/ и
частичното негово отхвърляне /до размера на вземането за сумата на лихвата/, на
основание чл.78,ал.1 и чл.78,ал.3 от ГПК, на същите страни разноски се следват
по съразмерност, с оглед установените от тях като направени в хода на процеса.
Ищецът
е установил в производството пред този съд направата на разноски в общ размер
от 792.36лв., от които 100лв.-изплатен на вещото лице по ССЕ, допусната в
производството, хонорар /вж.стр.17 от това дело/; 692.36лв., съставляващи доплащане на 2% от
дължимата се съгласно чл.415,ал.1 от ГПК държавна такса /вж. стр.2 от гр.д.
№8756/10г. на ПРС/. Сумата от 692.36лв., внесени 2% от дължимата се в
заповедното производство държавна такса /вж. стр.2 от гр.д. №685/09г. на РС
-Добрич/, която същият е включил в сумата на разноските, е вече присъдена в
заповедното производство и не му се следва и в настоящото такова. Не могат да
бъдат зачетени от съда като направени в производството по настоящото дело от
ищеца разноски от 1500лв.-изплатен адвокатски хонорар, за удостоверяване на
които, към списъка на разноски /стр.30/, ищецът е приложил копие от договор за
правна защита и съдействие /вж. стр.29 от това дело/. Този договор удостоверява
действително изплащане на хонорар от 1500лв. от ищеца на адв.К., но не за
провеждане на иск по чл.422 от ГПК, какъвто е воденият по делото, а за
завеждане и водене на гражданско дело с предмет чл.79,ал.1,предл.1 и
чл.240,ал.2 от ЗЗД- т.е. касае се до разноски, направени от ищеца по друго
дело. При тези съображения, изчислени по съразмерност от сумата на направените
общо разноски от 792.36лв., разноските, които следва да се присъдят на ищеца по
делото, възлизат общо в тежест на тримата ответници на 671.49лв., а за всеки
един от тях- в размер на 223.83лв.
Не
се установи от документите по делото направата на разноски в процеса от страна
на ответниците Р.М. и И.М., поради което, макар и такива да им се следват по
съразмерност, не се присъждат.
Воден
от изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И
Уважава предявения на
основание чл.422,ал.1 от ГПК иск на П.И.П., ЕГН **********,***, със съдебен адрес: ****, адв.К.К., срещу Р.И.М., ЕГН **********, И.Д.М., ЕГН ********** и А.Д.М., ЕГН **********-***
като признава за установено, че Р.И.М., И.Д.М. и А.Д.М., в качеството им на законни
наследници- съпруга и деца на Д. П.М., починал на ****., дължат на П.И.П., въз основа на запис на заповед,
издаден на 21.05.08г. в гр.**** от наследодателя им, всеки
един от тях, съобразно размера на наследствения му дял и до размера на приетото
от тях по опис наследство от общия наследодател Д. П.М., сумите от по 9779.15лв., представляващи левова равностойност на сумата
от 5000евро
/по една трета от общо поетото със записа на заповед задължение за заплащане на
сумата от 15000евро/, ведно със законната лихва върху тези суми от 23.11.09г. до датата на
окончателното им плащане,
във връзка с което вземане, в полза на П.И.П., срещу Р.И.М., И.Д.М. и А.Д.М., на 16.12.09г. са издадени Заповед №10390 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№17635/2009г. на ПРС- ХІVгр.с-в, а въз основа на
издадения изпълнителен лист е образувано изп.дело №00151/10г. на ЧСИ А.А., рег.№757, с район
на действие района на ПОС.
Отхвърля предявения на основание чл.422,ал.1 от ГПК иск на П.И.П., ЕГН
**********,***, със съдебен адрес: ****, адв.К.К., срещу Р.И.М., ЕГН **********, И.Д.М., ЕГН ********** и А.Д.М., ЕГН **********-***, да се признае за установено,
че Р.И.М., И.Д.М. и А.Д.М., в качеството им
на законни наследници- съпруга и деца на Д. П.М.,
починал на ****., дължат на П.И.П., въз основа на запис на заповед, издаден на 21.05.08г. в гр.**** от наследодателя
им, всеки един от тях, съобразно
размера на наследствения му дял, сума от по 1760.25лв.-уговорена лихва за
времето от 21.05.08г. до 21.08.08г., във връзка с което вземане, в полза на
П.И.П., срещу
Р.И.М., И.Д.М. и А.Д.М., на
16.12.09г., са издадени Заповед №10390 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №17635/2009г. на
ПРС-ХІVгр.с-в, а въз основа на
издадения изпълнителен лист е образувано изп.дело №00151/10г. на ЧСИ А.А., рег.№757, с район
на действие района на ПОС.
Осъжда Р.И.М., ЕГН **********, И.Д.М., ЕГН ********** и А.Д.М., ЕГН
**********-***, всеки един от тях, да заплати на П.И.П.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес: ****, адв.К.К., сумата 671.49лв., като всеки един от тях по
223.83- двеста двадесет и три лева и осемдесет и три стотинки- разноски по
съразмерност в производството, като за разликата да общо претендираните от
ищеца разноски от 2984.73лв. оставя без уважение искането му да се присъдят
такива по представен списък.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред
Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: