№ 46
гр. Чирпан, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас Т. Динков
при участието на секретаря Милена В. Ташева
като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Гражданско дело №
20225540100859 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, за установяване на
съществуването на вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
от ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище: гр. София, бул. „България“
№ 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника ю.к. Г. И. П., редовно упълномощен с пълномощно с рег.
№ 1712/23.02.2022 г. на нотариус с рег. № 271 против ответника П. Б. К., ЕГН **********, с адрес:
п.к. *** гр. Ч., ж.к. „М. ***.
В исковата молба (ИМ) се сочи, че законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 ГПК и в
изпълнение на разпореждане, постановено по ч.гр.д. № 624/2022 г. по описа на Районен съд -
Чирпан, получено от „Профи Кредит България“ ЕООД на 05.10.2022 г., предявяват настоящия иск
с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК относно вземанията на заявителя срещу П. Б. К. в общ
размер на 4399.46 лв. /четири хиляди триста деветдесет и девет лева и четиридесет и шест
стотинки/, от които: главница в размер на 1879.32 лв. /хиляда осемстотин седемдесет и девет лева
и тридесет и две стотинки/, договорно възнаграждение в размер на 587.30 лв. /петстотин осемдесет
и седем лева и тридесет стотинки/, възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 443.90
лв. /четиристотин четиридесет и три лева и деветдесет стотинки/ и възнаграждение за закупена
услуга „Флекси“ в размер на 1033.28 лв. /хиляда тридесет и три лева и двадесет и осем стотинки/,
лихва за забава в размер на 357.00 лв. /триста петдесет и седем лева/ и законна лихва в размер на
98.66 лв. /деветдесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки/, дължима от 25.04.2022 г. - датата
на изтичане на погасителния план до 28.07.2022 г., представляващо неизплатено задължение по
Договор за потребителски кредит № 30041721156.
В ИМ се твърди, че на 07.01.2020 г. бил сключен Договор за потребителски кредит №
30041721156 между „Профи Кредит България“ ЕООД, като кредитор и П. Б. К., като длъжник при
следните параметри: Сума на кредита: 5000 лв.; Срок на кредита: 24 месеца; Размер на вноската:
308.30 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 49.09 %; Годишен лихвен процент: 41.00 %;
Лихвен процент на ден: 0.11 %; Общо задължение по кредита: 7399.42 лв. По поискана и закупена
1
допълнителна услуга: Възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 1500.00 лв.
Възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 3100.00 лв. Размер на вноска по закупени
допълнителни услуги: 191.67 лв. Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни
услуги: Общо задължение: 11999.42 лв.; Общ размер на вноска: 499.97 лв.; Дата на погасяване: 10 -
ти ден от месеца.
Съгласно Декларации т. А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от
него били Общи условия (ОУ), които са били предадени при подписване на договора и с които
длъжниците внимателно са се запознали преди подписване на договора, приемали и нямали
забележки към тях и се задължавали да ги спазват, за което полагат подписа си под клаузите на
този ДПК и ОУ.
Съгласно Декларации т. А на клиента се предоставяло безвъзмездно, на хартиен носител, в
ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски
формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът
преценял доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние.
Правели се и разяснения и за възможността за закупуване на допълнителни услуги, които
предлагало дружеството.
От своя страна длъжника поемал задължение по Договор за потребителски кредит №
30041721156, като го сключвал за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в
размер на 499.97 лв. и падежна дата всяко 10-то число на месеца.
В ИМ се твърди, че „Профи Кредит България“ ЕООД изпълнило точно и в срок
задълженията си по договора, като на 07.01.2020 г. превело парична сума в размер на 5000.00 лв.
по посочения от длъжника П. Б. К. сметка.
На 11.05.2020 г. П. Б. К. подал Заявление за промяна на погасителен план. На 19.05.2020 г.
между „Профи Кредит България“ ЕООД и длъжникът бил сключен Анекс № 1 към ДПК №
30041721156, с който страните се договорили да бъдат отложени две погасителни вноски № 4 и 5,
като те трябвало да бъдат заплатени в края на погасителния план. Неразделна част от сключения
Анекс бил нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променили от 24 на 26 броя.
На 15.09.2020 г. П. Б. К. подал Заявление за промяна на погасителен план. На 16.09.2020 г.
между „Профи Кредит България“ ЕООД и длъжникът бил сключен Анекс № 2 към ДПК №
30041721156, с който страните се договорили да бъде отложена една погасителна вноска № 8, като
тя трябвало да бъде заплатена в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс
бил нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променили от 26 на 27 броя.
На 16.03.2021 г. П. Б. К. подал Заявление за промяна на погасителен план. На 05.04.2021г.
между „Профи Кредит България“ ЕООД и длъжникът бил сключен Анекс № 3 към ДПК №
30041721156, с който страните се договаряли да бъде променена падежната дата като тя се
променяла на 25 - то число от месеца, считано от месец 04.2021 г. Неразделна част от сключения
Анекс бил нов коригиран погасителен план.
В ИМ се твърди, че съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК № 30041721156 длъжникът
П. Б. К. дължал на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит. Договорното
възнаграждение по заема било предварително определено в погасителния план. Страните по този
ДПК се споразумели договорното възнаграждение, което възниквало за клиента като задължение
към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките
на погасителния план. Неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото
2
било в размер на 587.30 лв. /петстотин осемдесет и седем лева и тридесет стотинки/. Договорното
възнаграждение се претендирало от падежа на първата неизплатена вноска - 25.09.2021 г. до дата
на изтичане на погасителния план - 25.04.2022 г.
Съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от Общите условия по ДПК №
30041721156 клиентът можел да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към
договора. Изборът бил на клиента, като закупуваното на същите не било задължително условие за
сключване на договора, а опционално. За клиент избрал да се възползва от горепосочената
възможност, към датата на сключване на договора възниквало задължение да заплати дължимото
за избраната услуга/услуги възнаграждение, като същото се разсрочвало за плащане в
погасителния план, като част от всяка една погасителна вноска.
Навеждат, че в българското действащо право, в отношенията между правните субекти
действал принципът на свободно договаряне (чл. 9 ЗЗД). Съгласно този принцип всеки бил
свободен да встъпва в правни и договорни връзки, ако желае, с когото желае и след като сам
определя и се съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение. Тези
три възможности, включени в понятието свободно договаряне, трябвало да бъдат обезпечени от
правния ред, тъй като те съставлявали кръга на т. нар. волева автономия, която се предоставяла на
индивида за свободна инициатива. С оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя
свободна воля страните се съгласили да сключат договор за кредит, включващ описаните в
договора услуги „Фаст“ и „Флекси“.
Съгласно т. 15.1. от ОУ към ДПК № 30041721156: „КЛ/СД можело да изберат да не закупят
допълнителна услуга или да закупят една, или повече допълнителни услуги към ДПК. Настоящата
точка се отнасяла и прилагала единствено по ДПК, по които КЛ/СД бил поискал и избрал да
закупи допълнителна услуга“.
Закупуването на услугите „Фаст“ и „Флекси“ било изцяло по желанието на длъжника.
Последният се съгласил с определеното между страните възнаграждение предоставянето на
услугите - „Фаст“ сума в размер на 1500.00 лв. и „Флекси“ сума в размер на 3100.00 лв.
Закупените от длъжника допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ съдържали следните
възможности:
- Приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит.
Представителите на ищеца извършили всички необходими действия за проучването на кредитното
досие на длъжника, подготвили нужните документи и сключили договора в максимално кратки
срокове, като услугата „Фаст“ била използвана от длъжника.
- Отлагане на определен брой погасителни вноски. Тази процедура се осъществява по реда
и при условията, посочени в т. 15.2.1 от ОУ, озаглавена „Отлагане на вноски“, като длъжникът
въпреки предоставената възможност със закупената от него услуга „Флекси“, се възползвал от
същата.
- Намаляване на определен брой погасителни вноски. Така, ако доходът на длъжника
намалеел, ще можел да поискат от кредитора да намали с до 75 % размера на определен брой
погасителни вноски. Процедурата била описана в т. 15.2.2 от ОУ „Намаляване на погасителни
вноски“, като длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от него услуга
„Флекси“, не се бил възползвал от същата.
- Смяна на падежната дата на вноските. Тази уговорка давала на длъжника гаранция, че
3
ако сменят датата на заплащане на месечните им възнаграждения, същият ще могат да променят и
падежната дата по кредита си, така че да е удобна за тях /т. 15.2.3 от ОУ „Промяна на дата на
падеж“/, като длъжникът въпреки предоставената възможност със закупената от тях услуга
„Флекси“, длъжникът се е възползвал от същата.
За периода от изпадане на длъжника в забава 11.03.2020 г. до 25.04.2022 г. се дължала и
мораторна лихва, която била в остатъчен размер от 357 лева.
В ИМ се сочат следните основание на вземането:
Длъжникът не изпълнявал поетите договорни задължения, направил само шестнадесет
пълни и една частична погасителни вноски и изпаднал в забава, видно от приложеното Извлечение
по сметка към ДПК № 30041721156. Крайния срок за погасяване на кредита, съгласно
погасителния план към Договор за потребителски кредит № 30041721156 бил изтекъл на дата
25.04.2022 г. с изтичането на който срок настъпила и изискуемостта на задължението на длъжника
в пълен размер.
Към момента на подаване на ИМ, размерът на погасеното от П. Б. К. задължение по ДПК №
30041721156 било в общ размер на 8257.98 лв. /осем хиляди двеста петдесет и седем лева и
деветдесет и осем стотинки/. С плащанията си длъжникът погасил част от задълженията по
договора, от които номинал в размер на 8055.62 лв. Сумата от 112.36 лв. отишла за погасяване на
лихвите за забава по кредита, на основание т. 12.1 от ОУ: „В случай, че клиентът просрочи
плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 %
годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.“.
Сумата от 90.00 лв. отишла за погасяване на такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането, съгласно уговореното в чл. 17.4 от Общите условия към ДПК, а именно: „КЛ/СД
заплаща такси за извършени от КР услуги по Тарифа. КЛ/СД се съгласяват, че КР имал право на
обезщетение за всички разноски, свързани с действията по извънсъдебно или съдебно събиране на
просрочен дълг на КЛ/СД в това число, но не само разноските за телефонни обаждания и/или
писма за напомняне за просрочени задължения, посещения на място, смс-и и други съгласно
действащата Тарифа. КЛ/СД декларирал, че е запознат с действащата към датата на подписване на
ДПК Тарифа, като към датата на заплащане на съответната такса, същата се дължала в размер
според актуалната към момента на възникване на задължението Тарифа..“.
Предвид изложените по-горе обстоятелства, към датата на подаване на ИМ, ответникът П.
Б. К. дължал на „Профи Кредит България“ ЕООД сума в общ размер 1879.32 лв. /хиляда
осемстотин седемдесет и девет лева и тридесет и две стотинки/, договорно възнаграждение в
размер на 587.30 лв. /петстотин осемдесет и седем лева и тридесет стотинки/, възнаграждение за
закупена услуга „Фаст“ в размер на 443.90 лв. /четиристотин четиридесет и три лева и деветдесет
стотинки/ и възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 1033.28 лв. /хиляда тридесет
и три лева и двадесет и осем стотинки/, лихва за забава в размер на 357.00 лв. /триста петдесет и
седем лева/ и законна лихва в размер на 98.66 лв. /деветдесет и осем лева и шестдесет и шест
стотинки/, дължима от 25.04.2022 г. - датата на изтичане на погасителния план до 28.07.2022 г.,
представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № 30041721156.
В съответствие с изложеното, считат, че предявения иск е основателен и доказан и следва
да бъде уважен. Кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт /КЕ/, представял на
клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит. С помощта на КЕ.КЛ и СД
били длъжни надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД
4
били длъжни собственоръчно да подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на кредитора. Ако
били изпълнени всички изброени условия Кредиторът се задължавал да отпусне на клиента
парични средства с параметрите според т. VI Параметри на договора за потребителски кредит.
Следвало да се отбележи също, че ако потребителят е желал, той е могъл да се откаже от
кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.
7.1.1 ОУ. Ответникът не бил сторил това, а е усвоил предоставената в заем сума, което считат за
показателно относно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените параметри.
Ответникът се е съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към който
момент е бил наясно с общата сума, която трябвало да върне, така и с правото си да се откаже от
сключения договор, така и с погасяването на кредита.
Поради неизпълнението на договорното задължение, „Профи Кредит България“ ЕООД
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
входирано в Районен съд - Чирпан. По заявлението било образувано ч.гр.д. № 624/2022 г. След
като длъжникът е подал възражение срещу издадената от съда заповед за изпълнение на
дружеството било дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането си,
получено от заявителя на 05.10.2022 г.
С оглед гореизложеното и след като съдът се убеди в основателността на исковата
претенция, молят да постанови решение, с което да установи съществуването на вземане в полза
на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу длъжника П. Б. К. за сума в общ размер на 1879.32 лв.
/хиляда осемстотин седемдесет и девет лева и тридесет и две стотинки/, договорно възнаграждение
в размер на 587.30 лв. /петстотин осемдесет и седем лева и тридесет стотинки/, възнаграждение за
закупена услуга „Фаст“ в размер на 443.90 лв. /четиристотин четиридесет и три лева и деветдесет
стотинки/ и възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 1033.28 лв. /хиляда тридесет
и три лева и двадесет и осем стотинки/, лихва за забава в размер на 357.00 лв. /триста петдесет и
седем лева/ и законна лихва в размер на 98.66 лв. /деветдесет и осем лева и шестдесет и шест
стотинки/, дължима от 25.04.2022 г. - датата на изтичане на погасителния план до 28.07.2022 г.
представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № 30041721156,
ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Молят
да им бъдат присъдени и направените по делото разноски. Молят делото да бъде разгледано в
открито съдебно заседание в тяхно отсъствие, като с настоящата молба дават изричното си
съгласие за това. Молят, служебно да бъде приложено ч.гр.д. № 624/2022 г. на Районен съд –
Чирпан.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от П. Б. К., чрез адвокат С. Н. от АК – Пловдив,
съдебен адрес: гр. П., ул. „Й.Г. **, с който изразява становище, че предявения иск за неоснователен
и за недоказан в претендирания размер. Възразява срещу дължимостта на посочените в исковата
молба суми. Счита, че договора за кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави - чл.
26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т.
10 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК, с произтичащите от това последици по чл. 23 от ЗПК, а именно
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и
други разходи по заема. Навежда, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Възразява, че са нищожни като противоречащи на добрите нрави и като неравноправни по смисъла
на чл. 143, т. 19 от ЗПК клаузите от договора за заем, в които е посочено, че годишният процент на
разходите е в размер на 49.09 %, а действителният ГПР е в различен размер от посочения, с което
5
потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по
обслужването на заема. Моли да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Счита, че до момента на преустановяване на плащанията от ответникът, кредиторът е надвзел
неправомерно договорна лихва в размер на 587.30 лева, която е получавал без основание. При
условията на евентуалност ако съдът счете предявения иск за 4399.46 лева за основателен, то на
основание чл. 103, ал. 2 от ЗЗД, предявява възражение за прихващане между главницата по
кредита в размер на 1879.32, със сумата в размер на 587.30 лева, представляваща получена от
ответното дружество договорна лихва без правно основание, със сумата от 443.90 лв.
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и сумата в размер на 1033.28 лв. представляваща
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ от ищеца въз основа на нищожни договорни клаузи
от договора за паричен заем.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност,
при спазване разпоредбите на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 624/2022 г. на Районен съд – Чирпан, съдът е издал в полза
на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу П. Б. К. заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК за сумата 3 943,80 лева (три хиляди деветстотин четиридесет и три лева и 80
стотинки), представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 29.07.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 98,66 лева (деветдесет и осем лева и 66 стотинки),
представляваща лихва за период от 25.04.2022 г. до 28.07.2022 г., сумата 357,00 лева (триста
петдесет и седем лева), представляваща договорна лихва за период от 11.03.2020 г. до 25.04.2022
г., както и държавна такса в размер на 87,99 лева (осемдесет и седем лева и 99 стотинки) и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 180,00 лева (сто и осемдесет лева), които вземания
произтичат от договор за кредит № 30041721156/07.01.2020 г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
длъжникът е възразил срещу издадената заповед, поради което ищецът е предявил настоящите
установителни искове за горепосочените вземания, предмет на издадената заповед.
По делото не е спорно, а и от представените договор за потребителски кредит №
30041721156 от 07.01.2020 г. и извлечение за нареден банков превод от 07.01.2020 г. се установява,
че „Профи Кредит България“ ЕООД е предоставило на П. Б. К. заемна сума в размер на 5000.00 лв.
преведена по банков път на ответника, при годишен процент на разходите (ГПР) - 49.09 %,
годишен лихвен процент - 41.00 %, лихвен процент на ден - 0.11 %, като общо задължение по
кредита, включващо главница и договорна лихва, е посочена сумата от 7399.42 лв.
Кредитополучателят се е задължил да върне кредита на 24 месечни погасителни вноски, всяка от
които в размер на 499.97 лв. и падежна дата всяко 10-то число на месеца. В договора е посочено
още, че по избран и закупен пакет от допълнителни услуги П. Б. К. дължи и възнаграждение по
поискана и закупена допълнителна услуга „Фаст“, в размер на 1500.00 лв., възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“, в размер на 3100.00 лв. като общо посочената в договора като дължима
месечна вноска, включваща главница, договорна лихва и възнаграждение за допълнителни услуги,
сума е 499.97 лв. или общо задължение по кредита 11999.42 лв. и дата на погасяване: 10 - ти ден от
месеца. Представени са Общите условия на дружеството и погасителния план към договора.
Видно от Анекс № 1 от 19.05.2020 г. към горепосочения договор е, че страните се
договорили да бъдат отложени две погасителни вноски № 4 и 5, като те трябвало да бъдат
заплатени в края на погасителния план, като видно от изготвения нов коригиран погасителен план,
погасителните вноски се променили от 24 на 26 броя.
6
Видно от Анекс № 2 от 16.09.2020 г. към горепосочения договор е, че страните се
договорили да бъде отложена една погасителна вноска № 8, като тя трябвало да бъде заплатена в
края на погасителния план, като видно от изготвения нов коригиран погасителен план,
погасителните вноски се променили от 26 на 27 броя.
Видно от Анекс № 3 от 16.03.2021 г. към горепосочения договор е, че страните се
договорили да бъде променена падежната дата, като тя се променяла на 25 - то число от месеца,
считано от месец 04.2021 г. Неразделна част от сключения анекс бил нов коригиран погасителен
план.
По делото е представено едностранно съставено от ищеца извлечение по сметка по договор
за потребителски кредит № 30041721156, съгласно което ответникът е заплатил на ищеца по този
договор общо сумата от 8257.98 лв., като е отразено, че остатъчното му задължение възлиза на
3943.80 лева.
От заключението на неоспорената от страните съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че разходите, които са включени в калкулацията при изчисляване на ГПР са
единствено възнаградителната лихва по заема в размер на 41,00% по Раздел VI от договора за
потребителски кредит. Законната лихва съгласно ПМС 426/18.12.2014 г. (в сила от 01.01.2015 г.)
за просрочени парични задължения е в размер на основният лихвен процент на Българската
народна банка в сила от 1 януари, съответно 1 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта.
Лихвеният процент в сила от 1 януари на текущата година e приложим за първото полугодие на
съответната година, а лихвеният процент в сила от 1 юли e приложим за второто полугодие.
Дневният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е равен на 1/360 част от
годишния размер. За периода от м. януари 2020 г. до м. април 2022 г. (от сключването на
процесния договор до падежната му дата) основния лихвен процент е в размер на 0,00%.
Годишният размер на законната лихва за процесния период е 10,00%. Годишния процент на
разходите в случай, че в него са включени годишна лихва – 41,00 %, закупена услуга „Фаст“ в
размер на 443.90 лв. и закупена услуга „Флекси“ в размер на 1033.28 лв. е 126.63 %.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9
ЗПК, тъй като същият изпълва всички изисквания, заложени в легалната дефиниция договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид
за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Страните по този договор са потребителят – физическо лице и кредиторът –
юридическо лице. Договорът е сключен в предвидената в закона (чл. 10, ал. 1 ЗПК) писмена
форма, като съдържа всички необходими реквизити.
Процесният договор за кредит попада в приложното поле на ЗПК, поради което следва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл. 11, ал. 1 ЗПК ясно посочва
какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл. 11, ал. 1 от
закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност
7
на сключения договор.
Видно от представения договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ №
30041721156, в същия е предвидено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в общ
размер на 3 600 лв. при главница по кредита – 5 000 лв.
От съдържанието на Раздел 15 „Допълнителни услуги“ от представените Общи условия на
„Профи Кредит България“ ЕООД към договор за потребителски кредит (ОУ) се установява, че
уговорените допълнителни услуги имат следното съдържание: чл. 15. 1 – клиентът закупил
допълнителна услуга „Фаст“ получава приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
потребителски кредит преди клиентите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“. След
одобрение отпуснатата сума се нарежда към клиента по избрания от него начин на изплащане до
24 часа след получаване от кредитора на подписаните от клиента договор за потребителски кредит
и неговите приложения. Според чл. 15. 2 всеки клиент, пожелал и закупил услуга „Флекси“,
получава право да променя погасителния си план при изпълнение на специфични изисквания,
описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3. Следователно допълнителните услуги се явяват в две
насоки: услуги, свързани със сключването на договора за кредит и отпускането на потребителския
кредит, и услуги, свързани с неговото изпълнение.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони
за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Нормата на чл. 10а, ал. 2
ЗПК обаче установява забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
В тази връзка следва да се има предвид, че услугата „Фаст“ касае действия, свързани с
отпускането на кредита, начисляването на такса за които попада в процесната забрана. Наред с
посоченото, по този начин в тежест на икономически по-слабата страна – потребителя е възложена
такса, срещу която да получи приоритетно разглеждане на заявлението си и предоставяне на
сумата по кредита до 24 часа след получаване на подписан договора за кредит, с което неминуемо
се нарушава равновесието в отношенията между страните по правоотношението, едната от които
всякога има интерес да получи средствата във възможно най-кратни срокове. За пълнота следва да
се посочи и че в договора за потребителски кредит не се съдържа клауза, изясняваща характера на
дължимата насрещна престация при заплащане на „услугата“ - неясен остава въпросът в какво се
изразява приоритетното разглеждане на документи, какъв е редовният срок за разглеждането им и
какъв – приоритетният, респ. – какво преимущество в тази връзка получава кредитополучателят
срещу заплащане на таксата.
Що се отнася до услугата „Флекси“, с оглед обстоятелството, че Общите условия към
договора за кредит предвиждат в чл. 15.2.1. 2 и чл. 15.2.2. 3 необходимост от сключване анекс към
договора за кредит при ползване на всяка една от услугите, а не възможност за кредитополучателя
да се възползва директно от тях чрез едностранно изявление, се налага заключението, че
допълнителните услуги, свързани с отлагане на вноски и тяхното намаляване, представляват по
своя характер изменения на кредитното правоотношение по съгласие на страните по реда на чл.
20а, ал. 2 ЗЗД, а не допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Ето защо
възнагражденията попадат в хипотезата на императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото
са уговорени за елемент от съдържанието на самото кредитно правоотношение, а не за
предоставяне на свързана с него допълнителна услуга.
Налага се извод, че при сключването на договора всъщност не се дава възможност на
8
длъжника да избегне плащането на възнаграждение за услуги „Фаст“ и „Флекси“, доколкото
същите са неразделна част от договора, от погасителния план и от общите условия на
дружеството. След като това е така, във всички случаи вземането за възнаграждение за тези услуги
ще възникне в сферата на кредитора.
Ако въобще става дума за предоставяне на каквито и да било допълнителни услуги, то те
следва да бъдат включени в годишния лихвен процент, тъй като представляват сигурна печалба за
кредитора. В случая това не е сторено, което води до нарушаване императивното изискване на чл.
11, ал. 1, т. 9 ЗПК за посочване в договора на лихвения процент по кредита, тъй като посоченият
ГЛП от 41% не съответства на реалния такъв.
Наред с посоченото, съдът намира, че е налице и нарушаване на императивното изискване
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В представения договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49.09 %, т. е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не
включва част от разходите за кредита, а именно – разходите за допълнителните услуги „Фаст“ и
„Флекси“, които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите
за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии
в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси.
Възнаграждението за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ отговаря на поставените
от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР.
Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и
неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на
договора. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да
съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да
9
може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като
в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му
елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че
е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, е уредена
в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4 ЗЗД от
императивни правила досежно максимално допустимия размер на договорната лихва, нито да бъде
прието, че частично недействителна е единствено клаузата за уговорените допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“, представляващи по съществото си договорна лихва, невключена в ГЛП и ГПР.
Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи, съдържащи се в
потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната цел, предвидена в член
7 от Директива 93/13, тъй като продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват
посочените клаузи, ако знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни,
договорът все пак ще може да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се
гарантират интересите на тези продавачи и доставчици (В този смисъл – Решения от 14 юни 2012
г., Banco Espaсol de Crйdito, C: 618/10, EU: C: 2012: 349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kбsler и
Kбslernй Rбbai, C: 26/13, EU: C: 2014: 282, т. 79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporaciуn Bancaria и
Bankia, C: 70/17 и C: 179/17, EU: C: 2019: 250).
На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят заплаща само чистата стойност на кредита – в процесния случай в
размер на сумата 5000.00 лева, като не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази
недействителност се установи в производството по чл. 422 ГПК, съдът следва да установи с
решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит,
доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от
характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и задължението за
периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на
чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се
извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се
достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по
недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване
от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на принципа за
недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на
чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК (В посочения смисъл – Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. №
3855/2021 г. на ВКС, IV г.о.).
Видно от събраните по делото доказателства ответникът е заплатил на ищеца по договора
за потребителски кредит общо сумата от 8257.98 лв. - факт, признат от ищеца и в исковата молба.
Доказателства за размера на дължимата по договора главница като чиста сума, (тъй като в
месечната вноска са включени и лихви и вноски по закупени допълнителни услуги), след
приспадане на извършените от ответника плащания, не са представени, и не са и поискани с
10
исковата молба.
В настоящото производство в тежест на ищеца беше да установи при условията на пълно
доказване размера на претенциите си, но това не беше сторено. По горните съображения, искът за
установяване вземането по издадената Заповед № 406/01.08.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 624/2022 г. на Районен съд – Чирпан, като недоказан ще
следва да се отхвърли.
При този изход от делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от
300 лв. внесен по сметка на съда депозит за възнаграждение на вещо лице.
Тъй като ответника е ползвал безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, съдът
определя възнаграждение съобразно действащата към момента на завеждане на делото Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 487.93 лв., поради
което ответника следва да бъде осъден да заплати на адв. С. К. Н. от АК – Пловдив.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище:
гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника ю.к. Г. И. П. против
ответника П. Б. К., ЕГН **********, с адрес: п.к. *** гр. Ч., ж.к. „М. ***, иск за установяване на
съществуване на вземането в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу длъжника П. Б. К.
за сума в общ размер на 1879.32 лв. /хиляда осемстотин седемдесет и девет лева и тридесет и две
стотинки/, договорно възнаграждение в размер на 587.30 лв. /петстотин осемдесет и седем лева и
тридесет стотинки/, възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 443.90 лв.
/четиристотин четиридесет и три лева и деветдесет стотинки/ и възнаграждение за закупена услуга
„Флекси“ в размер на 1033.28 лв. /хиляда тридесет и три лева и двадесет и осем стотинки/, лихва за
забава в размер на 357.00 лв. /триста петдесет и седем лева/ и законна лихва в размер на 98.66 лв.
/деветдесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки/, дължима от 25.04.2022 г. - датата на
изтичане на погасителния план до 28.07.2022 г. представляващо неизплатено задължение по
Договор за потребителски кредит № 30041721156, ведно със законната лихва от дата на подаване
на заявлението до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 406/01.08.2022 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 624/2022 г. на Районен съд –
Чирпан.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище: гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В да заплати на П. Б. К., ЕГН **********, с адрес: п.к. *** гр. Ч.,
ж.к. „М. ***, сумата от 300 (триста) лв. внесен по сметка на съда депозит за възнаграждение на
вещо лице.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище: гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В да заплати на адв. С. К. Н. от АК – Пловдив, съдебен адрес: гр. П.,
ул. „Й.Г. **, адвокатско възнаграждение в размер на 487.93 (четиристотин осемдесет и седем лева
и 93 ст.) лв., определено на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
11
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
12