Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ СЪСТАВ, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на дванадесети май
две
хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ
НЕНКОВА
при
секретаря Божура Антонова, разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5485 по описа за 2019 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена
от „Кредит
Респект”- ООД, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1336, район
„Люлин", бул. „Панчо Владигеров" № 21, ет. 4, ап. 14, представлявано
от управителя Лауринас Розгис; чрез
пълномощника: адв. Х.М., САК, срещу Е.И.З.,
ЕГН: **********, с адрес: ***;, с
искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 1 695,79 лева
(хиляда шестстотин деветдесет и пет лева и седемдесет и девет стотинки) дължима
главница, по издаден изпълнителен лист, въз основа на несъдебно изпълнително
основание (чл. 417, т. 9, предложение първо от ГПК - запис на заповед), ведно
със законната лихва, считано от 11.01.2019г. - датата на входиране на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч.г.д. № *** по
описа на Пернишки районен съд за 2019 г., до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба се твърди, че Дружество има парично вземане
срещу Е.И.З., ЕГН: ********** в размер на 1 695,79 лева (хиляда шестстотин
деветдесет и пет лева и седемдесет и девет стотинки), като на 26.05.2017 г. Е.И.З.,
ЕГН: **********, издава в полза на поемателя на дълга "Кредихелп" ООД запис на заповед за
сумата от 1801,15 ле. (хиляда осемстотин и един лева и петнадесет
стотинки), която сума не е заплатена изцяло на кредитора. Записът на заповед
бил прехвърлен с джиро на дата 12.11.2018 г. в полза на ищеца в настоящото
производство „Кредит Респект" ООД. Тъй
като дължимата сума не му била заплатена, подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК до районен съд - Перник и въз
основа на посочения запис на заповед бе образувано ч. гр. дело N° *** по описа
на съда за 2019 г. По същото били издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за сумата от 1 695,79 лева (хиляда шестстотин деветдесет и
пет лева и седемдесет и девет стотинки), ведно със законната лихва и разноските
по делото. Срещу длъжника Е.И.З.
било образувано изпълнително дело № **** г. по описа на Частен съдебен
изпълнител А.В., с рег. № *** с район на действие Окръжен съд - Перник.
На 02.09.2019 г. получили съобщение от районен
съд - Перник, че ответникът е призован по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, при което
е налице хипотезата на чл. 415, ал, 1, т. 2 ГПК и което обстоятелство обуславя
необходимостта от предявяване на положителен установителен иск за съществуване
на вземането на ищеца, което се претендира.
Посочено е също, във връзка със записа на заповед, че:
1. Процесният
запис на заповед е редовен от външна страна и отговаря на законовите изисквания
за валидност.
2. Записът
на заповед е издаден именно от Е.И.З., като същата собственоръчно е изписала
трите си имена и е поставила своя подпис върху менителничния ефект.
3. Записът
на заповед е предявен за плащане именно на Е.И.З. и отново същата е изписала
трите си имена и поставила собственоръчно подписа си върху менителничния ефект.
4. Към
момента по посочения запис на заповед "Кредит Респект" ООД има
вземане в размер на 1 695,79 лева (хиляда шестстотин деветдесет и пет лева и
седемдесет и девет стотинки). Във
връзка с изпълнителното дело е описано, че : Изпълнителното дело е образувано срещу
длъжника на базата на изпълнителен титул, годен да стартира изпълнителен
процес.Моли се съдът да уважи иска.
Моли
се, с оглед установяване на обективната истина по делото, в случай, че
ответникът оспори авторството на процесния запис на заповед в хода на исковото
производство, да допуснете извършването на графологическа експертиза със
следната задача:Да се установи дали трите имена, поставени в долната част на
записа на заповед, след посочената дата на предявяване и тези за издател, са
изписани от Е.И.З., ЕГН: ********** както и дали поставените срещу тях подписи
са положени от Е.И.З., ЕГН: ********** като лице, на което записът на заповед е
предявен за плащане и като на издател. Моли,
в случай че представител на „Кредит Респект" ООД не се яви на първото по
делото заседание, същото да се гледа в при тяхно отсъствие.Претендират се
разноски. МОЛИ съда да изиска служебно ч. гр. дело № *** по описа на Пернишки
районен съд за 2019 г. Представя писмени доказателства към исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът чрез назначения му
особен представител- адв. З., е депозирал писмен отговор на исковата молба,
чрез назначения му особен представител в който оспорва основателността на
предявените искови претенции. Излагат се аргументи за липса на валидна облигационна
връзка между страните. Сочи, че
ответникът не е получавал сумата по Записа на заповед от 26.05.2017
год., поради което липсва валидно облигационно отношение, вземанията по което
от своя страна да бъдат предмет на цесия. Сочи, че не е налице уведомление по
смисъла на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД, тъй като видно от приложеният „Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/" между
„Кредихелп" ООД и „Кредит Респект" ООД, последният е сключен на 12.11.2018
год., а се претендира вземане по
Запис на заповед от 26.05.2017
год., т.е. вземане което не е
съществувало към момента на сключване на претендираната цесия и в този смисъл
твърди, че не е налице договор за цесия, а ако съдът приеме че е налице такъв
договор то същият е нищожен като противоречащ на добрите нрави или имащ
невъзможен предмет или заобикалящ закона, поради което не е породил правото на
вземане на ищеца - предмет на делото.
ОСПОРВА изрично истинността, достоверността,
посочените имена и суми, датите и подписите на процесният Запис на заповед,
защото не е ясно на какво основание е подписан. Моли за отхвърляне на иска.
По делото е била назначена и изслушана съдебно-графологическа
експертиза.
Страните по същество претендират за уважаване, респ.
за отхвърляне на заявената претенция.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, а от доказателствата
по делото се установява, че Дружеството ищец е подало заявление до съда, което
е било уважено, същото по чл. 417 ГПК, като въз основа на посочения запис на заповед е
било образувано ч. гр. дело № *** по
описа на съда за 2019 г. По същото били издадени заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 1 695,79 лева (хиляда шестстотин деветдесет
и пет лева и седемдесет и девет стотинки), ведно със законната лихва и
разноските по делото. Срещу длъжника Е.И.З.
било образувано изпълнително дело № **** г. по описа на Частен съдебен
изпълнител А.В., с рег. № *** с район на действие Окръжен съд - Перник.
На 02.09.2019 г. Дружеството получили
съобщение от районен съд - Перник, че ответникът е призован по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК, при което е налице хипотезата на чл. 415, ал, 1, т. 2 ГПК и което
обстоятелство обуславя необходимостта от предявяване на положителен
установителен иск за съществуване на вземането на ищеца, което се претендира.
Следователно,
настоящото производство е допустимо такова, като по исковото дело се
претендират сумите, уважени в хода на заповедното такова.
Видно
от данните по делото, и в частност видно от представената Запис на заповед по
делото се установява, че Е.И.З., ЕГН: **********, издава в полза
на поемателя на дълга "Кредихелп"
ООД запис на заповед за сумата от 1801,15 лева. (хиляда осемстотин и един лева
и петнадесет стотинки), която сума не е заплатена
изцяло на кредитора според исковата претенция, а Записът на заповед бил
прехвърлен с джиро на дата 12.11.2018 г. в полза на ищеца в настоящото производство
„Кредит Респект" ООД, което се установява от писмените доказателства,
представени към исковата молба. Видно от представен сключен „Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/" между „Кредихелп" ООД и „Кредит Респект" ООД,
последният е сключен на 12.11.2018
год. /като в случая се касае за
джиро/, са извършили прехвърляне на вземания помежду си, сред които и
процесното такова. Следователно, съдът намира, че ищецът е легитимиран да
предяви исковата претенция, като относно възраженията, че записа на заповед е
от дата 26.05.2017
год., т.е. вземане което не е
съществувало към момента на сключване на претендираната цесия, възраженията на
ответната страна, че това водело до нищожност на договора, съдът намира за
неоснователни. Към момента на прехвърляне на вземането – близо година след
издаването на записа на заповед, прехвърлителят е имал вземане към ответницата,
което валидно е прехвърлил по силата на посочения договор на ищцовата страна-
джиросал е валидно същото. Що се отнася до съобщаването на цесията /в случая
джирото/ на длъжника, то еднозначна е съдебната практика, че това може да стане
и чрез връчване препис на исковата молба, в случая на особения представител на
ответника.
По
време на делото са възникнало спорни моменти, наведени още в отговора на исковата молба, свързани
в факта, за кое точно обезпечаване на задължение е разписана ЗЗ- дали е имало каузалното отношение или не е имало
такова, както твърди ответната страна.
Тук следва да се посочи, преди да се даде отговор на
спорния въпрос, за да бъде същият обоснован, какво представлява по правната си
природа това менителнично задължение и по принцип какво е отношението на същата
към дадената кауза /каузално правоотношение/, а именно:
Правилата за менителницата и записа на заповед се съдържат в Част трета на Търговския закон/ТЗ/,
чл.455 – 538 ТЗ. Разглеждани като сделки, записът на заповед и менителницата
съставляват едностранни волеизявления, с абстрактен характер. Именно поради
абстрактния си характер, правата, произтичащи от менителничните ефекти, са
независими от каузалните правоотношения, които по принцип са обуславящи за
поемането на менителнично задължение. С оглед самостоятелния характер на
менителничната сделка и каузалната сделка и паралелното съществуване на двете
правоотношения, за кредитора не е предвидено задължение за спазване на
поредност при предявяване на правата си. Когато кредиторът по каузалната сделка
е поемател по менителничния ефект, той би могъл да предяви правата си по
ценната книга, искайки изпълнение по нея, но за длъжника съществува възможност
да противопостави лични възражения, произтичащи от каузалните отношения с
поемателя. С оглед абстрактния характер на правата, произтичащи от тези ценни
книги, в тях не следва да се посочва основанието за поемането на менителничното
задължение. Дори и да е посочена кауза за издаването на ефекта, тя е
ирелевантна за пораждането на самото менителнично задължение и такава кауза би
следвало да се счита за ненаписана.
Разглеждайки менителничните ефекти като едностранни
абстрактни сделки, които са обективни търговски сделки/ чл.286, ал.2, вр.с
чл.1, ал.1, т.8 от ТЗ/ е необходимо да се направи разграничението, че при
записа на заповед издателят обещава да заплати на падежа на друго лице/
поемател, ремитент/, или на негова заповед, определена парична сума, а
издателят на менителницата нарежда на друго лице да поеме задължение за плащане
на определен поемател или на негова заповед определена парична сума.Разликата
между двата менителнични ефекта е, че при първия се обещава от издателят, а при
втория се нарежда от него, заплащането на определена парична сума на поемателя
от трето лице – платец на тази сума.
Менителничните ефекти могат да служат и като
обезпечение на вече възникнали или бъдещи задължения, като по този начин
кредиторът по каузалната сделка, който е и поемател по ефекта, се снабдява и с
възможност да претендира принудително изпълнение след снабдяване със заповед за
изпълнение въз основа на менителничния ефект/ чл.417, т.9 ГПК/, каквато е и
процесната хипотеза. Гаранционната функция на менителничния ефект се изразява и
във възможността приобретателят на ефекта да се снабди с още един солидарен
длъжник след джиросване на ценната книга. Тази функция произтича от
гаранционната функция.
Записът на заповед е също формална, абстрактна,
едностранна сделка, която, за да е действителна, следва да е в писмена форма и
да съдържа определените реквизити съгласно императивната разпоредба на чл.535 ТЗ. Тези реквизити са: 1. наименованието „запис на заповед в текста
на документа; 2. безусловно обещание да се плати определена сума пари; 3. падеж
4. място на плащането; 5. името на лицето, на което или на заповедта на което
трябва да се плати 6. дата и място на издаването 7. подпис на издателя. В случая, съдът при извършена проверка по
реда на чл.535 ТЗ, намира че предственият по делото оригинал на ЗЗ съдържа
всички изискуеми от закона реквизити и се явява редовен такъв, като изрично на
същия е вписано, че е „без протест“ /
заповедното произвдство/. Последният е подписан именно от ответницата в
качеството и на ФЛ. Издател е Дружеството Кредихелп" ООД, като Е.И.З.,
ЕГН: **********, издава в полза на поемателя на дълга "Кредихелп" ООД запис на заповед за
сумата от 1801,15 лева (хиляда осемстотин и един лева и петнадесет
стотинки), която сума не е заплатена изцяло на кредитора. Записът на заповед
бил прехвърлен с джиро на дата 12.11.2018 г. в полза на ищеца в настоящото
производство „Кредит Респект" ООД. Тъй
като дължимата сума не му била заплатена /като не се претендира заплатената
част, поради което и претенцията по делото и по-малка от сумата по записа на
заповед/, подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
417 от ГПК до районен съд - Перник и въз основа на посочения запис на заповед
бе образувано ч. гр. дело №*** по описа на съда за 2019 г.
Съгласно т.1 от ТР № 1/2005 г., за да е редовен
записът на заповед от външна страна, самият документ следва да се назове запис
на заповед и в текста му трябва да се съдържа израза „запис на заповед” , а в
т.2 от ТР е прието, че не е нужно записът на заповед да съдържа изразите
„безусловно се задължавам”, или „неотменимо се задължавам”, или „поемам
задължение”, а е достатъчно да не е поставено условие за пораждане на
действието на поетото задължение за плащане на определена парична сума. Щом
като в записа на заповед липсва условие за задължаването на издателя, то
изискването на чл.535, ал.2 ТЗ за безусловно плащане е налице. В случая е налице и безусловно задължаване от
страна на ответницата.
Проверката за формалната редовност на записа на
заповед се дължи във всички случаи, когато ценната книга е основание за
издаване на заповед по чл.417, т.9 ГПК. Тази проверка се изчерпва с преценка за
спазване на формата и на реквизитите по чл.535 ТЗ, които придават на конкретния
документ правната характеристика на запис на заповед. В случая, съдът заключи,
че се касае за ЗЗ, съдържаща всички изискуеми от закона реквизити.
При неплатен на падежа менителничен документ е
предвидена възможност на приносителя за снабдяване със съдебно изпълнително
основание по реда на заповедното производство, въз основа на ценната книга –
чл.417, т.9 ГПК. Предпоставка за надлежно упражняване правата на приносителя на
ефекта по реда на заповедното производство е документът да е редовен от външна
страна и паричното вземане да е изискуемо. Когато падежът е обусловен от
предявяване на ефекта, то заявителят трябва да докаже предявяването чрез
удостоверителното изявление на издателя на записа на заповед или на акцептанта,
материализирани върху самия документ, или чрез протест, съответно нотариална
покана. Когато чрез заповедното производство се цели реализиране на регресна
отговорност, е необходимо да е представен протест за неплащане. В случая тази
процедура е била спазена и била издадена
Заповед по чл.417 ГПК. В случая у налице
валидно предявяване.
При уважаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на менителничния документ, заповедният съд разпорежда и
незабавно изпълнение и издава изпълнителен лист, какъвто е настоящият случай.
Срещу така издаденото съдебно изпълнително основание, по отношение на което е
допуснато незабавно изпълнение, длъжникът може да възрази в срока по чл.414,
ал.1 ГПК, което по своята същност съставлява материалноправно оспорване на
вземането по ценната книга, както и да осъществи процесуалноправна защита срещу
незабавното изпълнение, чрез обжалване на разпореждането по реда на чл.419,
ал.1 ГПК, като в случая връчването е било по реда на чл. 47 ГПК. След което се
развива исково производство.
Искът по
чл.422, ал.1 вр. с чл.415 ГПК е положителен установителен и е изрично предвиден
в закона. Именно затова ищецът по него/заявител в заповедното производство/ не
трябва да обосновава правен интерес от предявяването му. Достатъчно е да има
издадена заповед за изпълнение и подадено в срока по чл.414 ГПК възражение или
връчване по реда на чл. 47 ГПК от страна на длъжника.
С исковата молба по чл.422 ал.1 ГПК кредиторът
предявява иск за установяване съществуването на вземането си, предмет на
оспорената заповед за изпълнение, към момента на подаване на заявлението, което
вземане включва главници и акцесорни вземания за обезщетения и лихви.
Присъдените от заповедния съд разноски не са част от вземането и дори те да са
включени в петитума на исковата молба по чл.422, ал.1 ГПК, не следва да се
счита, че е предявен и самостоятелен установителен иск за направените от
заявителя разноски в заповедното производство. Съдът, разглеждащ установителния
иск, следва да се произнесе по отговорността за разноските в заповедното производство,
в зависимост от изхода на делото. В този смисъл е постановеното по реда на
чл.274, ал.3 ГПК определение № 417 от 03.06.2011 г. по ч.т.д.№ 315/2011 г., І
т.о., ВКС.
В производството по иска с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК и при направено възражение от ответника за наличието на каузално
правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден менителничния
ефект, кредиторът ищец следва да докаже фактите, от които произтича вземането
му, включително и каузалната сделка, а длъжникът – ответник следва да докаже
погасяването на задължението. Когато обаче ответникът не е изложил конкретни
факти и възражения срещу ценната книга, какъвто е случаят, кредиторът не е
задължен да ангажира доказателства относно фактите, от които произтича
вземането. В този смисъл е трайната практика на ВКС – решение № 149 от
05.11.2010 г. по т.д. № 49/2010 г., І т.о., решение № 119 от 08.07.2011 г. по
т.д.№ 1160/2010 г., ІІ т.о., решение № 5 от 02.02.2012 г. по т.д.№ 75/2011 г.,
І т.о. и др. Следователно възраженията на ответната страна за неоснователни.
В случая е
оспорен и подписът и изписваните ръкописни текстове в ЗЗ, поради което и съдът
е допуснал изслушването на СГЕ по делото, видно от заключението на която вещото
лице К. е посочило, че оспореният документ запис на заповед е представен в оригинал, като
документът представлява типова бланка на Запис на заповед (без протест),
издадена на 26.05.2017Г. от името на Е.И.З. с ЕГН********** за сумата от
1801,15 (хиляда осемстотин и един лева и петнадесет стотинки). Състои се от
един лист хартия формат А4. Лицевата му страна е запълнена с набран на компютър
и отпечатан на печатащо устройство печатен текст. На обратната страна е
отпечатан документ със заглавие ,Джиро“ от 12.11.2018Г. При извършеното сравнително
изследване вещото лице е установило и защитило като заключение и в с.з., че ръкописните
текстове със съдържание „Е.И.З.“ и подписите в графа „Издател“ и в графа
„Подпис“ в Запис на заповед (без протест), издадена
на 26.05.2017Г. от името на Е.И.З. с ЕГН********** за сумата от 1801,15 (хиляда осемстотин и
един лева и петнадесет стотинки) са изпълнени от Е.И.З.. Съдът кредитира
заключението на вещото лице, като компетентно, пълно и обосновано. Видно от същото
именно ответницата се е задължила по заповедта.
По отношение
на установителните искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 535, ТЗ ЗЗД.
Основателността на предявен установителен иск
при квалификацията на 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 535, ТЗ, се обуславя от
осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право,
включващ елементите: извършена едностранна правна сделка – запис на заповед и
настъпила изискуемост на вземането, породено от нея. В случая, субективното право
на ищеца се основава на формална и абстрактна правна сделка – запис на заповед,
като доводи за неспазване на изискванията, предвидени в закона досежно формата
й, страните не са правили и от друга страна, съответствието на процесната ценна
книга с императивно изискуемите се реквизити, е било предмет на преценка от
съда, издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документа,
като до идентичен извод достигна и настоящия съдебен състав. С издаването на
ценната книга в правната сфера на ищеца, като поемател е възникнало право на
вземане за сумата 1801,15 лева
(хиляда осемстотин и един лева и петнадесет стотинки),
която сума не е заплатена изцяло на кредитора, изискуемостта на което настъпва -в случая на дата –
17.10.2018 г., когато заповедта е била предявена на ответницата, за което лично
същата е вписала дата и имена, видно от СГЕ по делото, като предявяването е
станало в срока, уговорен В ЗЗ- до пет до години от издаване, както е посочено
като падеж в ЗЗ, като искът е предявен като частичен за сумата от 1 695,79 лева-непогасена сума по
заповедта.
Записът на заповед е
обикновена форма на менителничното задължение, създаваща задължение на издателите
пред всеки легитимиран поемател. Поетото задължение е абстрактно – наличието на
основание за извършване на сделката не се поставя като условие за нейната
валидност. Поради абстрактния характер на менителничното волеизявление правата,
които то поражда, са независими от наличността на основна сделка и от
развитието на каузални правоотношения, във връзка с които менителничният ефект
е издаден. Освен, ако по обща воля на страните на ефекта са придадени функции
на обезпечение изпълнението на тези каузални отношения. В случаите, когато
записът на заповед е издаден като обезпечение на друга, сключена между страните
каузална сделка, то недействителността на каузалното правоотношение, както и
погасяването на вземането по каузалната сделка, могат да се релевират като
възражения по иска с правна квалификация чл.422 ГПК, но както съдът посочи, случаят не е такъв
Всичко изложено, сочи на извод, че по отношение на ответницата
елементите, обосноваващи основателността на предявения иск – осъществен
правопораждащ субективно материално право на вземане юридически факт –
извършена едностранна сделка в предвидената от ТЗ форма и настъпила изискуемост
на вземането, е налице, което обуславя извод за уважаването на претенцията от 1 695,79 лева
(хиляда шестстотин деветдесет и пет лева и седемдесет и девет стотинки), която се явява дължима, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК, по повод на което е било образувано гр. дело № ч.г.д.
№ *** по описа на Пернишки районен съд за 2019 г., до окончателното изплащане
на задължението – арг. от чл.422,
ал.1 ГПК.
РАЗНОСКИ
При този изход
на спора, право на разноски за производството възниква за ищеца, който представя
списък по чл. 80 ГПК, в който претендира разноски в размер на сумата от общо – 967,90 лева, от който сумата
от по 33,95 лева- държавни такси и 480 лева адвокатско възнаграждение в
заповедното производство и 420 лева- в исковото производство, като списъкът е
представен преди изготвяне и назначаване на съдебнографологическата експретиза
по делото, за която е била внесена и сумата от 200 лв и сумата от 120,87 лв депозит
за особен представител ответната страна или за сумата от 1288, 77 лева.
Същевременно ответната страна в отговора си е
направила възражение за прекомерност за претендираното адвокатско
възнаграждение на другата страна, по което съдът следва да се произнесе,
предвид изхода на спора.
Претендираното адвокатско възнаграждение е в размер на 480 лева
адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 420 лева- в исковото
производство, като съдът намира, съобразявайки НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА
МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, чл.7, ал.2, т.2. (изм. -
ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с
бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от
08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ,
бр. 68 от 2020 г.) при интерес от 1000 до 5000 лв. - 300 лв. + 7 % за горницата
над 1000 лв.; че следва да присъди за двете производства адвокатско
възнаграждение за сумата от 350 лева, в какъвто смисъл е направено и възражение
от ответната страна,като съдът намира, че не се касае за дело с фактическа и
правна сложност, обосноваващо по-висок от минималния предвиден в Наредбата
адвокатски хонорар.
Водим от всичко изложено съдът намира, че се следват
на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца разноски в размер на сумата от 738,77
лв.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по предявения по реда на чл. 415, ал. 1
от ГПК от „Кредит Респект”- ООД, седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1336, район „Люлин", бул. „Панчо
Владигеров" № 21, ет. 4, ап. 14, представлявано от управителя Лауринас
Розгис; чрез пълномощника: адв.
Х.М., САК, срещу Е.И.З., ЕГН: **********, с адрес: ***; иск, с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. във
вр. чл. 535, ТЗ, че ответникът Е.И.З.,
ЕГН: **********, с адрес: ***
дължи на ищцовото дружество сумата от 1 695,79 лева (хиляда
шестстотин деветдесет и пет лева и седемдесет и девет стотинки) дължима
главница, по издаден изпълнителен лист, въз основа на несъдебно изпълнително
основание (чл. 417, т. 9, предложение първо от ГПК - запис на заповед), ведно
със законната лихва, считано от 11.01.2019г. - датата на входиране на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч.г.д. № *** по
описа на Пернишки районен съд за 2019 г., до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Е.И.З.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на „Кредит Респект”- ООД, седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1336, район „Люлин", бул. „Панчо Владигеров"
№ 21, ет. 4, ап. 14, представлявано от управителя Лауринас Розгис, сумата от738,77 лева -разноските направени в
исковото производство и в заповедното
производство., на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-ПЕРНИК в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: