П Р О
Т О К О Л
гр. София, 07.12.2020 година
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 3 състав в публично съдебно заседание на седми
декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
Секретар:
Весела Венева
Прокурор:
Николина Ангелова
Сложи
за разглеждане докладвано от съдия МАРИНКОВА
НЧД № 4273
по
описа за 2020 година
На именното повикване в 10,30 часа се
явиха:
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Н.Д. се явява
лично, доведен от затвора.
Не се явява адв. Л.Т., редовно уведомен.
ЗА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА гр. София се
явява инсп. М.М., с представена заповед за
упълномощаването му от началника на затвора.
СЪДЪТ даде почивка с оглед издирване на
адв. Т..
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Д.: Ако не успеете
да се свържете с адв. Т. и той не дойде, да се гледа
делото.
В залата междувременно се явява адв. Л.Т..
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на
делото.
СЪДЪТ намира, че са налице процесуалните
предпоставки за даване ход на делото в днешно съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ЛИШЕНИЯ ОТ СВОБОДА,
въз основа на наличните по делото справки за същия:
Н.К.Д.,*** на *** г., българин,
български гражданин, средно образование, семеен, осъждан, ЕГН: **********.
СЪДЪТ разясни правата на лишения от
свобода в рамките на настоящото производство.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Д.: Разбрах правата
си. Няма да правя отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по
доказателствата.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА
инсп. М.М.: Представям актуална справка за фактически
изтърпяното наказание.
АДВ. Т.: Ние ще направим следните искания
по доказателствата:
На първо място - трудова характеристика
от директора на стадион „Георги Аспарухов“, където лишеният от свобода със
заповед на началника на ЗО-Казичене упражнява правото си на труд.
На второ място, изхождаща от същото лице
- директора на стадион „Георги Аспарухов“
писмо с изх. № 338/24.11.2020 г., в
което се изказва благодарност и се предлага награда на лишения от свобода.
На трето място – удостоверение за сключен
граждански брак на лишения от свобода Д. с Е.И..
На четвърто и пето място – удостоверение
за раждане на Г.Н.Д.на 7 г. и на Г.Н.Д. на 14 г., в заверени копия.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат.
СЪДЪТ прилага представените от страните писмени
доказателства по делото. По тяхното приемане ще се произнесе в края на съдебното
следствие.
СЪДЪТ като взе предвид, че са
изпълнение изискванията на чл. 271 до чл. 275 от НПК и на основание чл. 276 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО се докладва с прочитане молбата
на лишения от свобода Н.Д. с искане за условно предсрочно освобождаване на
същия от изтърпяване на остатъка на наложеното му наказание „Лишаване от
свобода“, което търпи в момента.
АДВ. Т.: Поддържам молбата. Нямам други
искания.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ
НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА инсп.М.М.: Няма
да соча други доказателства.
СЪДЪТ на основание чл. 283 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА събраните по делото
писмени доказателства, включително и представените в днешно съдебно заседание
такива от страните.
Счита делото за изяснено от фактическа и
правна страна и на основание чл. 286 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ. Т.: Поддържам молбата си и моля да
уважите направеното от Н.Д. чрез мен като процесуален представител искане с
правно основание чл. 70 от НК. Моля уважаемият представител на СГП въпреки становището
на началника на затвора и социалния доклад за Д. да изрази становище, че
молбата следва да бъде уважена по следните съображения:
Очевидно за всички присъстващи в
съдебната зала днес е налице първата законово изискуема предпоставка за УПО на
моя клиент. Той е изтърпял над ½ от своето наказание, а именно 16 месеца
и му остават да излежи още 4 месеца, видно от предоставената днес справка. Според
изложеното от депозираните от затворническата администрация документи на по-ранен
етап е спорно, обаче доколко корекционната работа по отношение на Д. е
проведена и приключила. Анализирайки становището на началника на ЗО-Казичене при
лишения от свобода Д. от една страна се наблюдават положителни поведенчески
прояви. Той не е участвал в конфликти, не е нарушавал установения ред в мястото
за лишаване от свобода. По отношение на него е нисък риска от рецидив предвид
оценката по този критерий - от 29 т. Според
това становище от друга страна, обаче Д. е имал криминално минало, като този
извод вероятно е мотивиран със санкцията по чл. 78 а от НК - за шофиране на МПС
след употреба на алкохол през далечната 2007 г. и според началника нямал мотивация
за промяна на криминалното поведени, на Д., защото същият нямал отношение към провежданите
социално-възпитателните дейности и трудова реализация.
В това становище, обаче се съдържат противоречия
с другите приложени от управата на затвора документи. Например, със заповедта
за възлагане на работа от 29.05.20 г., издадена именно от същия началник, а
именно от З.Д.. Ще обърна внимание на съда на два момента от тази заповед.
На първо място, че същата е издадена с
изпитателен срок от 3 месеца, а до обявяването на заповедта на Министъра на
здравеопазването за втори локдаун от 27.11.20 г. Д. е
работил, т.е. той очевидно е преминал успешно изпитателен срок. Наред с това има
повече от отлична характеристика за лишения от свобода от неговия работодател, в
т.ч. и предложението за награда и изказана благодарност. Оттук, аз няма как да
се съглася със становището на началника на затвора, че Д. няма отношение към
провеждането на трудова реализация.
На второ място, вероятно Ви е направило
впечатление, че тази заповед е издадена за работа на външен обект, т.е. по отношение
на този конкретен лишен от свобода Д. длъжностните лица от ЗО-Казичене се
отнасят е едно по-голямо доверие, че няма да злоупотреби с това допускане да
участва в обществения живот, макар и по един по-ограничен начин, т.е. очевидно
е налице промяна в криминалното поведение на Д., ако не – той не би следвало да
бъде пускан на външен обект.
На всички е ясно, че становището на
началника на затвора се опира на социалния доклад за лишения от свобода, който
е представен от инсп. И.. Без да поставям под съмнение,
както професионализма на изготвили доклада, така и този на затворническата
администрация. Не мога да не отбележа, че този доклад изобилства от грешки.
Тези грешки са сериозно основание да смятам, че докладът е абсолютно
повърхностен, незадълбочен и формален, а оттам е и подвел началника на затвора
при изготвяне на последващо доклада негово становище. Сигурен съм, че както
Вие, така и прокурорът е обърнал внимание, че докладът е изготвен изцяло по
метода „копи пейст“. На стр. 1 от същия, в частта житейска
история е записано: „Лишеният от свобода Д. има по-големи брат и сестра“, а
очевидно този доклад следва да касае лишения от свобода Д.. На стр. 2 от доклада
в заключителния абзац е записано, че „у лишеният от свобода С. не е завършил,
респ. не са изпълнени целите на наказанието“, като очевидно това заключение
отново не касае Д., а друг лишен от свобода с фамилно име С.. Вярвам, че настоящият
състав на СГС прекрасно знае отношението на ВКС към материалите по дела, които
са изцяло или в същественото от тях копие на други. Ще си позволя да цитирам Решение
№164/2012 г. на ВКС, 2 НО по КНД № 380/2012 г., в което е указано следното: „Установяването
на безусловното ползване на компютърната
функция „копи пейст“, което предвид същността
на обсъжданото означава не само тежко незаконосъобразие
при събиране и закрепване на доказателствения материал, но и елементарна липса
на човешки и професионален процесуален респект и от страна на разследващия
орган, и от страна на участващия при разпита защитник, и от страна на съда, намиращ
място в определено свое качество в хода на съдебното производство не може да
бъде приет за надежден източник на доказателства в обсъждания аспект“. В тази
светлина считам, че и доклада, представен пред Вас, на който е даден вид, че се
отнася за лишения от свобода Д., а всъщност
визира други двама лишени от свобода също не следва да се цени като надежден
източник на доказателства за поведението и нагласите, както и резултатите от корекционните процедури по отношение на Д..
Също така желая да обърна внимание и на засегнатото
в становището твърдяно неприемане от лишения от свобода на отговорност за извършеното,
което е изтълкувано като незачитане за авторитет на пенитенциарната
система и на съдебната власт. Видели сте в схемата за оценяване вероятността за
ново осъждане, че точките за отношение към правонарушението са високи - 7 на
брой. В разделите на методическото указание за оценка на риска от рецидив,
известен като отношение към правонарушението е един от най-спорните за специалистите
в тази област. Това отношение е динамичен фактор, който може да бъде критерий
за поправяне, особено по отношение на лишените от свобода в категория „рецидивисти“.
Като сериозен принципен проблем при това оценяване за работещите в тази сфера
отбелязват съмнителната достоверност на информацията, подадена от лишените от свобода,
нейната субективност и високото ниво на социално желателни отговори особено в
първоначалния етап на адаптация. В модерните европейски правни системи отдавна
е установена нуждата от прецизиране, промяна и конкретизиране на въпросите,
както с цел избягване на приемливи органи, така и за минимализиране на практиката
в отделните места за лишаване от свобода. В множество държави членки на ЕС тази
оценка на риска от рецидив и методиката
на определянето й е доста променена. В много държави това е основание е било
ползвано за предлагане на отпадане на тези точки и тяхното последващо отпадане.
Моля съдът да взе също това предвид при формиране на своето вътрешно убеждение
при изготвяне на крайния акт.
Действително корекционната работа по
отношение на Д. не е приключила. Съгласно плана на присъдата тази работа следва
да бъде извършена в срок 12 месеца, от който са изминали 10 месеца.
Действително са налице известни гранични зони, като съгласно плана тези зони се
преодоляват с включването на лишени от свобода в общо пенитенциарни
дейности или включване в подходящи социални или трудови дейности, индивидуално
или групово. Очевидно е, че предвид наложените от държавата ограничения тези
дейности няма как да бъдат провеждани към момент, не само към Д., но и към
всеки друг лишен от свобода. Те не са прекъснати към момента, а са били
прекъснати още в края на м. ноември и занапред не може да се направи прогноза
кога тези дейности ще бъдат възобновени, т.е. дали те ще бъдат осъществени до
изтичане на наказанието му след 8 месеца. Хипотетично корекционната работа с
лишения от свобода би могла да не приключи дори и в срока, в който Д. би
следвало да напусне затвора.
Последният ми аргумент, с който ще
поискам от Вас да уважите нашата молба за УПО е чисто хуманитарен. В условията
на пандемията от вируса, в която всеки от нас губи близък или познат. Всеки
човек би желал да чувства, че не е сам, че има подкрепата на своите близки. Не
говоря за емоциите и чувствата на моя клиент Д., а за тези на неговата съпруга
и двете им деца. Моля да ги зарадвате като направите най-хубавия за тях
подарък, а именно позволите на техния баща да се прибере у дома за Коледа.
Воден от горното, Ви моля да уважите
нашата молба и да постановите УПО по отношение на Н.Д., като определите
изпитателен срок в рамките на неизтърпяната част от наказанието и вземайки
предвид критиките в становище на затворническата администрация и констатациите
за незавършена изцяло корекционна дейност по отношение на Д. да наложите пробационни мерки по вид и срок, който Вие намерите за
подходящи.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Д.: С г-н И., моето ИСДВР
не съм се виждал. Той ме видя за първи път на 04.02.2020 г., за да ми връчи призовката
за УПО и няма как да работи с мен, тъй като аз всеки ден съм на работа. Само в
неделя не съм на работа, когато него го няма. Не съм го виждал този човек
никога. Дори няма да ме разпознае кой съм. Участвал съм многократно във всички
мероприятия, печелил съм турнира по баскетбол и тенис на маса. Осъзнавам грешката,
която съм допуснал и мисля, че съм се поправил и моля да ме освободите.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че е налице първата
предпоставка на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК, но не са налице достатъчно доказателства
за поправяне на осъденото лице, с оглед на което считам, че молбата му следва
да бъде оставена без уважение.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА инсп.М.М.: Становището на
Началника на затвора е идентично с това на представителя на СГП. Налице е само първата
предпоставка относно изтърпяно повече от ½ от наложеното наказание. По
отношение на втората предпоставка в интерес на истината следва да се отбележи,
че има доказателства за започнало поправяне на лицето, но обсъдени в своята
цялост те не дават основание за извод за
трайно настъпила тенденция за поправяне и превъзпитаване, като
основанията за това са изложени подробно в становището на началника на затвора
и придружаващите го документи. Те са еднопосочни в това отношение, с оглед на
което Ви моля да произнесете със съдебен акт, с който да оставите молбата му
без уважение.
На основание чл. 297, ал.1 от НПК
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на състава дава последна
дума на лишения от свобода.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Д.: Няма какво да
добавя. Моля да бъде освободен.
СЪДЪТ след като изслуша становището на
страните и се запозна със събраните по делото доказателства намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл.437 и следващите
от НПК във връзка с чл.70 от НК. Образувано e по молба на лишения от свобода Н.Д.
с искане за УПО от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от
свобода“, което същият търпи към настоящия момент, а именно наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 2 г., наложено му във връзка с извършено престъпление по
чл. 354 а, ал. 1 от НК.
Същото видно от материалите по делото лишеният
от свобода търпи считано от 14.10.2019 г., когато е било приведено в изпълнение
това наказание, като към настоящия момент и от представената в днешното съдебно
заседание справка от представителя на началника на затвора е видно, че същият е
изтърпял повече от ½ от така наложеното му наказание, а именно изтърпял
е фактически 1 г., 1 месец и 24 дни, а
от работа - 2 месеца и 6 дни. Остатъкът от наказанието, който следва да изтърпи
е в размер на 8 месеца. В този смисъл налице е действително първата визирана в
закона предпоставка за уважаване молбата на лишения от свобода.
По отношение на втората визирана в
закона предпоставка, съдът счита, че на база събрания доказателствен
материал все още не може да се направи извод за наличието на същата. Данните,
на база на които съдът прави своите изводи са наличните по делото материали,
вкл. представения във връзка с молбата на лишения от свобода доклад на ИСДВР, план
на присъдата, както и становището на началника на затвора, както и всички други
данни и материали по делото, а те сочат на това, че при лишения от свобода,
макар и да са налице данни за започнал процес на поправяне и превъзпитание,
този процес все още не е завършен. Аргументите за това на съда са, че от изготвените
първоначален доклад и доклад във връзка с молбата на лишения от свобода е видно,
че не е налице промяна в становището на затворническата администрация и в поведението
на лишения от свобода. Рискът от рецидив е останал непроменен. Той е 29 т.,
макар и в ниските стойности. Все още продължават да са налице същите дефицитни
зони, както при първоначално изготвения доклад, без каквито и да било промени в
основни области, каквито са отношение към правоотношението, умение за мислене,
риск, начин на живот. Всички те сочат за това, че лишеният то свобода отрича
участието си в престъпната дейност, не приема извършеното от него, не е
самокритичен, не определя поведението си за проблемно, не изразява съжаление за
извършеното. Без значение е, че в тези доклади е посочено предишно извършено от
него престъпление, за което е бил освободен от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание. Действително става въпрос за деяние в далечната
2007 г., но това деяние, макар и за него лишеният от свобода да е реабилитиран,
то няма как да не бъде взето предвид при преценка характеристичните данни на лишения
от свобода, който очевидно не за първи път извършва престъпление и който за
пореден път, макар и след дълга пауза пак е пристъпил към подобна дейност, т.е.
това говори, че за поправянето и превъзпитанието на лицето е необходим един
доста по-продължителен период от време, като изминалият такъв очевидно не е
достатъчен, доколкото, както вече бе посочено липсват данни за промяна в неговото
поведение. Единствените такива е фактът, че от м. май 2020 г. същият е започнал
работа на външен обект, което означава, че му е било гласувано доверие и
съответно представените в днешно съдебно заседание характеристики относно
личността на Д., които са изключително положителни от работодателя, при който
той полага труд.
Следва да се има предвид, обаче че полагането
на труд е винаги в полза на лишения от свобода, доколкото това води до съкращаване
на времето, което той следва да търпи наказание лишаване от свобода, предвид което
има интерес от подобно поведение, но полагането на труд не е достатъчно, за да
се прецени, че процесът на поправяне и превъзпитание на едно лице в рамките на пенитенциарното заведение е приключил. Няма как да не бъде отбелязано,
че макар и да не е наказван, лишеният от свобода не е и награждаван до този
момент, а същевременно няма как да не бъде отбелязано, че твърденията на
защитата, че той може и да не се поправи в рамките на оставащия период от време
не са в негова полза, доколкото в крайна сметка дали ще се поправи и превъзпита
в рамките на остатъка от наказанието, което му е отредено да изтърпи, зависи изцяло
от него и от неговото поведение. Ако той от напред е с нагласата, че това не
може да се случи, то означава, че същият следва да доизтърпи
наказанието, което му е било наложено и че все още не са налице основанията за УПО.
Действително в изготвените доклади са
налице грешки относно името на лицето. Сочи се, че лишеният от свобода „Д.“ имал
брат и сестра. Без съмнение това е техническа грешка, тъй като факт е, че
лишеният от свобода Д., по повод на който са изготвени, както първоначалния
доклад, така и настоящия, видно и от изготвената автобиография има действително
по-големи и брат, и сестра, поради което и твърденията на защитата, че тези
доклади не били за него и не касаели него, са абсолютно голословни. Как точно
ще бъде изготвен този доклад, дали ще е на принципа „копи пейст“,
или не, това си зависи от потенциалните възможности и качества на хората, които
изготвят докладите. Съдът в рамките на настоящото производство не може да дава
оценка на съответните инспектори „Социална дейност“, нито на началника на
затвора за начина, по който изписват съответните доклади. От значение е не как
е изписан текстово един доклад, а въпросът е дали отразеното в него отговаря на
обективната действителност, или не. На този етап съдът няма основание да
подлага под съмнение така изготвените доклади, доколкото липсват други данни,
които да ги опровергават.
На следващо място начина, по който се
изготвя и се оценява риска от рецидив със съответното точкуване на базата на
субективната преценка на определени лица, действително може да не е най-прецизният
начин за преценка риска от рецидив, но това е начинът, който е действащ към
настоящия момент в нашата държава, поради което няма как да не бъде взет
предвид на този етап.
На следващо място, доводите на защитата,
свързани с усложнената епидемиологична обстановка в страната съдът счита, че няма
как да бъдат взети предвид, защото ако бъдат взети предвид това означава, че всички
лица, които са задържани под стража или изтърпяват наказание „Лишаване от свобода“
следва автоматично да бъдат освободени, което разбира се не е и целта на
законодателя. Обстоятелството, че лишеният от свобода има две малки деца също
не може да бъде взето предвид от съда в настоящия момент, доколкото и към момента
на извършване на престъплението, за което Д. търпи наказание „Лишаване от
свобода“ той е имал тези деца, но въпреки необходимостта от това да се грижи за
тях, въпреки необходимостта да бъде близо до тях, той е извършил престъплението,
което означава, че наличието на деца не е била каквато и да било пречка за
извършването на престъпна деятелност от негова страна, поради което и няма как да бъде и аргумент в негова полза в
рамките на настоящото производство.
Всичко това дава основание на съда да счита,
че към този момент по делото не са налице достатъчно доказателства, сочещи за наличието
на втората визирана в закона предпоставка, а именно лицето да е доказало с
поведението си, че се е поправило и превъзпитало и че са постигнати целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК, поради което и молбата му следва да бъде
оставена без уважение.
Така мотивиран
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на лишения от свобода Н.К.Д. с искане за УПО от изтърпяване на остатъка
от наказанието „Лишаване от свобода“, което същият търпи към настоящия момент.
Определението подлежи на обжалване и
протест пред САС в 7-дневен срок от днес.
Протоколът изготвен в съдебно заседание,
което приключи в 11,10 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: