Решение по дело №787/2021 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1146

 

гр. Пловдив, 8 юни 2021г.

 

В       И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

Пловдивският административен  съд  ХХ състав, в публично съдебно заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :       ДИЧО  ДИЧЕВ

                                                                                                   ЧЛЕНОВЕ :        ЙОРДАН  РУСЕВ

НИКОЛАЙ  СТОЯНОВ                                                                                                                                                           

 

           при участието на секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдия Й. Русев КАНД № 787 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Касационно производство по реда на чл.63, ал.1 пр.2 ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

          Образувано е по жалба на ТД „Тракийска“, Агенция „Митници“, чрез процесуален представител по пълномощие, против Решение № 260152 от 29.01.2021г., постановено по АНД № 2517 по описа на Районен съд- Пловдив за 2020г., ХVII нак.състав. Претендира се отмяна на решението, с което е отменено наказателно постановление (НП) № Наказателно постановление № 24/14.04.2020 г. на Директора на Териториална дирекция „Тракийска“ при Агенция „Митници”, с което на Потребителна кооперация „Наркооп“, ЕИК *********, със седалище гр. Калофер е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500.00 /петстотин/ лева за нарушение на чл.57 ал.7 от Закона за акциза и данъчните складове (ЗАДС) на основание чл.111 ал.1 от с.з. поради неправилност и постановяване на решение по същество, с което да се потвърди издаденото НП.

Ответникът по делото- Потребителна кооперация „Наркооп“- Калофер, в писмено становище и в съдебно заседание, чрез юриск. К., намира касационната жалба за неоснователна.   

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез участвалия прокурор, изразява становище за основателност на жалбата. 

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Районният съд правилно е възприел фактическата обстановка по делото, която е установена по приетите доказателства. Според районния съд при осъществяване на административнонаказателния процес е допуснато съществено процесуално нарушение и на тази основа е постановил решение, с което е отменил НП.

Обжалваното решение е правилно. 

В случая, в акта на районния съд са изложил подробни съображения, мотивирали го да постанови обжалваното решение, които настоящата инстанция споделя изцяло. Безспорно е установено по делото, че актът за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление не е посочена коректно и еднозначно датата на извършване на нарушението. Правилно районният съд е приравнил този порок на липса на достоверна дата на извършване на нарушението, санкционирано с последвалото наказателно постановление. Този порок е съществен, понеже със съставянето на акта за установяване на административно нарушение се слага началото на процеса по налагане на административно наказание. В нормата на чл.42, т.3 от ЗАНН  и чл. 57, ал. 1, т. 5, предл трето от с.з.е посочено, че задължителен реквизит на акта и наказателното постановление е датата на извършване на нарушението. Този елемент от административнонаказателния процес е съществен, поради това, че от неговото установяване започват да текат различни срокове за налагане, респ. приключване на производството. Посочената неяснота на датата, на която е извършено нарушението, не дава възможност за пълноценна съдебна проверка дали производството е започнало и приключило в предвидените срокове. Този порок е съществен и не може да го направи годен да послужи като основа за провеждане на един законосъобразен процес по налагане на административно наказание. В нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН това не е било отчетено и от наказващия орган, който е издал НП.

Правилни са и доводите на въззивната инстанция и по констатираните противоречия по вписване на основанието, на което се издава актът, дали е в присъствието на нарушителя и свидетели. Наказателното постановление като изразител на волята на държавен орган, при или по повод възложените му функции по контрол върху дадена част от обществените отношения, следва да бъде издаден във форма, която да не буди съмнение относно реквизитите, свързани с неговата валидност. В настоящия случай се установява неяснота по основни елементи от съдържанието на акта, който слага началото на административното наказание. Не променя този извод съставеният от актосъставителя доклад до наказващия орган.

          Административнонаказателният процес като особен вид наказателен процес е строго формален. Целта на тази формалност е да се гарантира правото на защита на санкционирания във всяка една фаза от процеса. Нормите на закона, свързани със срокове за започване и приключване на административнонаказателното производство, съдържанието на акта и НП, съставителят на акта и издател на наказателното постановление са императивни. Казано с други думи още при съставяне на акта следва да са изяснени всички страни на деянието от субективна и обективна страна. Това правило важи с още по-голяма сила при издаване на наказателното постановление и неотчитането на пороци по съставения акт за установяване на административно нарушение е пропуск по проверката, която е задължен да извърши наказващият орган преди да издаде НП- аргумент от чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Към датата на издаване на наказателното постановление своеобразното административно обвинение следва да бъде доказано по всички пунктове. 

В настоящият случай не може да намери приложение и текстът на чл.53, ал.2 от ЗАНН, понеже той следва да се прилага само в изключени случаи и при ограничително тълкуване.

Основателно, при този изход на спора, е направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което следва да бъде определено в размер на 80 лв.

Предвид изложените съображения, жалбата се явява неоснователна и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260152 от 29.01.2021г., постановено по АНД № 2517 по описа на Районен съд- Пловдив за 2020г., ХVII нак.състав.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на Потребителна кооперация „Наркооп“, ЕИК *********, със седалище гр. Калофер сумата от 80 /осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: