Р
Е Ш Е Н И Е
№ 261231 14.12.2021
г. ГРАД БУРГАС
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХІ-ви
граждански състав
В публичното заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Моника Яханаджиян
при
секретаря: Жасмина Славова,
като
разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гр.д.№7146/2020 г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по искова
молба на Ч.Г.И., ЕГН **********, адрес: ***, уточнена с молба, вх.№274131,
л.10, против Министерство на правосъдието на Република България, адрес в гр.С.
и ЧСИ Г.М., рег.№……, с която се иска от съда да осъди ответниците да му
заплатят солидарно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000
лева и имуществени вреди в размер на 1700 лева, причинени от действията на
ответника Г.М. в качеството му на частен съдебен изпълнител, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска.
Твърди се в исковата молба, че срещу
ищеца има образувано при ответника Г.М. в качеството на ЧСИ с рег.№….. изп.д.№…………..,
по което са удържани суми от несеквестируеми доходи на ответника, с което му
причинил имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в стрес,
безпокойство, притеснение, изнервеност, гняв и депресия, чувство на
малоценности, нищожност и маловажност. Отговорността на ответника Министерство
на правосъдието се обосновава с обстоятелството, че е работодател на ЧСИ. На
подробно изложени в исковата молба и уточняващятя я молба аргументи се иска
уважаване на исковете.
В срока за отговор е депозиран такъв
от ЧСИ Г. М., в който са изложени доводи, че предявените претенции са
недопустими спрямо Министерство на правосъдието и неоснователни спрямо него,
тъй като същият не е бил информиран от Началника на З., че удържаните суми са
от несеквестируеми доходи на ответника. Ответникът сочи, че не са налице
предпоставките за уважаване на исковете и моли за отхвърлянето им, като въвежда
и възражение за изтекла погасителна давност на сумите, удържани преди
12.11.2015 г.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК е
депозиран писмен отговор и от страна на Министерство на правосъдието, в който е
изразено становище за недопустимост, евентуално неоснователност на предявените
искове на подробно изложени аргументи.
С
протоколно определение от 07.05.2021 г., л.145, производството по делото е прекратено
срещу ответника Министерство на правосъдието на Република България поради
оттегляне на иска, а с определение от 08.06.2021 г., като ответник по
предявените в условията на солидарност с ЧСИ Г. М. искове е конституирна ГД
„Изпълнение на наказанията“ гр.С.
Отговорността
на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ гр.С. се обосновава с
обстоятелството, че в периода 2008 г. – 2019 г., администрацията на Затвора
гр.Б. незаконосъобразно, в нарушение на принципа за несеквестируемост, е
превеждала парични суми от трудовото възнаграждение на ищеца по образуваното
при ответника ЧСИ Г.М. изп.дело, с което му причинила имуществени и
неимуществени вреди, подробно описани в уточняваща молба, вх.№274213/11.05.2021
г., л.147.
В
срока за отговор по чл.131 от ГПК, ГД „Изпълнение на наказанията“ гр.София
оспорва исковете като счита същите за недопустими за периода от 03.01.2008 г.
до 01.09.2009 г. поради липса на пасивна процесуална легитимация, а за периода
след 01.09.2009 г. поради липса на родова подсъдност. По същество счита
исковете за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне. Не ангажира
доказателства.
С
протоколно определение от 19.11.2021 г. съдът прие направеното от ищеца
изменение в размера на исковете и същите се считат предявени срещу солидарните ответници
за сумата от 20 000 лева досежно неимуществената претенция и в резмер на
4941 лева досежно имуществената претенция на ищеца, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от предявяване на исковете.
В
съдебно заседание исковете се поддържат от назначения от съда служебен адвокат
на ищеца, който моли за уважаването им. Представя писмена защита.
В
съдебно заседание ответникът ГД „Изпълнение на наказанията“ гр.София не се
представлява, представя писмено становище, вх.№282586/18.10.2021 г.
Съдът като взе предвид фактическите твърдения в исковата молба и
възраженията на страните, счита, че предявените срещу ГД „Изпълнение на
наказанията“ искове намират правното си основание в нормата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – търсят се вреди от действия на държавен орган, които представляват
административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, исковете
по ал.1 се разглеждат по реда на АПК от Административните съдилища. В този
смисъл е и постановеното в т.8 от Тълкувателно постановление №2 от
19.05.2015г.на ОСГК на ВКС и І-ва и ІІ-ра колегия на ВАС, според която делата по искове за вреди от незаконосъобразни актове,
действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията при и по повод
изпълнение на наказанията лишаване от свобода и пробация, или задържане с мярка
за неотклонение задържане под стража са подсъдни на административните съдилища.
С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ иск срещу солидарния ответник ГД „Изпълнение на наказанията“
гр.София е подсъден на Административен съд Бургас, поради което и на основание
чл.118, ал.2 от ГПК производството по настоящото дело срещу този ответник следва
да се прекрати и изпрати по подсъдност на Административен съд Бургас.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените срещу ЧСИ Г. М.
искове е по чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, вр.чл.45 и чл.49 и чл.86 от ЗЗД.
Съдът, след запознаване със
становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено следното от фактическа страна:
Между
страните е безспорна следната фактология на събитията, за която свидетелства
приложения по делото писмен доказателствен материал, а именно, че ищецът Ч.Г.И.
изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в гр.Б., като в периода
м.08.2017 г. – м.09.2018 г. е полагал доброволен труд, а върху полученото за
този труд брутно възнаграждение, както и върху вземанията и сумите на ищеца в
касата на Затвора, внесени за личните му нужди, са били наложени запори,
вследствие на които от администрацията на Затвора-гр.Б. са били преведени по изп.д.№……………..
по описа на ЧСИ Г. М., образувано по изпълнителен лист №19/04.02.2008 г.,
издаден по НОХД №62/2007 г. по описа на БОС в полза на С. А.М. и С.А.М., суми в
общ размер на 4 941,77 лева, от които 6,00 лева са останали неразпределени,
4 631,73 лева са били изплатени на взискателите и 304,04 лева са били разпределени
в полза на ЧСИ с ДДС.
Ищецът счита, че след като е полагал труд в
Затвора-гр.Б. същият се е намирал в трудово правоотношение, поради което и
полученото от него възнаграждение има характер на трудово такова и е
несеквестируемо.
При така установеното от
фактическа страна се нагалат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.74 от ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е
причинил при изпълнение на своята дейност.
За да бъдат уважени предявените срещу ответника ЧСИ Г.М. искове, в тежест
на ищеца е да установи наличието на елементите от състава на непозволеното
увреждане, а именно извършено противоправно деяние – действие или бездействие от
страна на ответника в качеството му на частен съдебен изпълнител по образувано
пред него изпълнително дело, наличие на причинени имуществени и неимуществени
вреди на ищеца и техния размер, причинно-следствена връзка между деянието и
настъпилата вреда. Вината се предполага до доказване на противното, а оборването
й е в тежест на ответника.
Ищецът
не отрича, че срещу него има образувано при ЧСИ Г. М. изпълнително дело №…………….,
по което е получил ПДИ, както и че не е внасъл доброволно дължимите суми,
поради което и след наложени от ответника ЧСИ Г.М. запори, по изпълнителното
производство са постъпили суми в общ размер на 4941,77 лева.
Спорният
по делото въпрос е законосъобразни ли са извършените от ЧСИ действия и ако не
са ищецът претърпял ли е твърдените от него имуществени и неимуществени вреди,
като пряка и непосредствена последица от тези действия. В тази връзка под преки
вреди следва да се разбират само онези вреди, които са адекватно следствие от
увреждането.
Приложимите
за казуса разпоредби са тези от ЗИНЗС и ППЗИНЗС и по-конкретно нормите
на чл.77, ал.1 и чл.78, ал.1 от ЗИНЗС, съгласно които по време на изтърпяване
на наказанието, лишените от свобода имат право на подходяща работа, за която
получават възнаграждение в размер не по-малък от 30 на сто от възнаграждението
за изработеното.
Анализът
на цитираните норми сочи, че лишеният от свобода не се намира в трудово правоотношение и съответно не получава трудово
възнаграждение по смисъла на КТ, като този извод на съда е в пълно
съответствие с нормата на чл.78, ал.3 от ЗИНС, съгласно която на лишените от
свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от
две трети от полагащото им се възнаграждение, като това ограничение не се
отнася за удръжките по задължение за издръжка. В този смисъл е и разпоредбата
на чл.57, ал.1 от ППЗИНЗС, съгласно която удръжките по чл.78, ал.3 от ЗИНЗС се
изчисляват по реда на чл.446 от ГПК от цялото възнаграждение за положения труд,
но не могат да надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по
чл.78, ал.2 от ЗИНСЗС се полага на лишения от свобода след като от нея се
приспаднат данъците. Или с други думи, участието на лишения от свобода в трудова дейност има за цел поправяне на
осъденото лице, неговото
ресоциализиране,
както и други последици, различни от присъщите на едно
трудово правоотношение, поради което и полученият от този труд доход не е
несеквестируем, както смята ищецът. Законодателя е предвидил определен доход като
несеквестируем, за да се гарантира възможността на лицето
да задоволи минималните си месечни нужди за подслон, храна и облекло,
а ищецът като изтърпяващ наказание лишване от свобода не е поставен в такава ситуация, поради което и върху сумите, които е получил за положения от него труд в Затвора, няма пречка да бъде наложен запор и те да
служат за погасяване на задълженията му. Действията на ответника ЧСИ по изпълнителното дело следователно
са процесуално законосъобразни. Ищецът е длъжник по изпълнително дело, поради
което и като такъв търпи имуществена загуба, равна на изпълняемата престация,
която обаче е нормален и законосъобразен резултат от принудителното изпълнение.
Наложеният от ЧСИ запор е извършен законосъобразно и е основание за удържане на
част от полагащото му се възнаграждение от труд. За ответника ЧСИ обаче не е
ясно какъв е размерът на получаваното от ищеца възнаграждение, тъй като същият не
е предварително определен в трудов договор. Ето защо на Началника на Затвора-гр.Б.,
като трето задължено лице, е връчено запорно съобщение, в което е указано как
следва да се определи тази част, която следва да се удържи, а именно при
спазване на разпоредбата на чл.446 от ГПК и тъй като самото изчисление на
удръжките се извършва от
съответното длъжностно лице в Затвора, то отговорността за евентуално незаконосъобразно удържане на средства, не
може да бъде вменена във вина на ответника ЧСИ.
Изложеното обосновава извод за неоснователност на
претенциите за ангажиране отговорността на ответника ЧСИ Г.М. при условията на чл.74 от ЗЧСИ, поради което и исковете срещу него следва да се
отхвърлят.
Неоснователността на главния иск влече неоснователност
и на претенцията за присъждане на законната лихва върху сумите, считано от
предявяване на иска.
Мотивиран от горното,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№7146/2020 г. по описа на
РС-Бургас в частта, касаеща исковете на Ч.Г.И., ЕГН **********, адрес: ***, срещу
ответника ГД «Изпълнение на наказанията» гр.София и изпраща материалите по
делото за тези искове на Административен съд – Бургас по подсъдност.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Ч.Г.И.,
ЕГН **********, адрес: ***, против ответника ЧСИ Г.М., рег.№……….. на КЧСИ, с
район на действие ОС-Б., адрес в ……………, искове за осъждане на ответника да му
заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 20 000
лева и имуществени вреди в размер на 4 941 лева, резултат от незаконосъобразни действия
на ответника Г.М., в качеството му на частен съдебен изпълнител по изп.д.№……………,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните, а в частта за прекратяването срокът за
обжалване е едноседмичен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /
п /
Вярно
с оригинала
Ж.
С.