Решение по дело №41/2014 на Районен съд - Гълъбово

Номер на акта: 38
Дата: 16 април 2014 г. (в сила от 10 май 2014 г.)
Съдия: Неделина Танчева Минчева
Дело: 20145550100041
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 януари 2014 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№38                                                         16.04.2014г.                                    Гр. Гълъбово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                     Граждански състав

На 09.04.2014г.

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Ж.Ж.,

 като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №41 по описа за 2014г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.49 от СК.

Искът е предявен от И.П.К. *** срещу М.З.К. ***. С исковата молба се твърди, че страните са съпрузи от 29.09.2007г. Имали едно дете от брака си – Д.М. К., роден на ***г. В началото на брака си страните се разбирали добре, но ответникът искал често да излиза сам по заведения. През месец април 2012г. ответникът заминал да работи в Белгия за няколко месеца, през което време поддържал контакти със съпругата си. През месец декември 2012г. отново заминал за Белгия, но отказвал всякакви контакти с ищцата. Тя го търсила чрез “Фейсбук”, но той не й отговарял. Неговите родители също ходили в Белгия при ответника, от което ставало ясно, че той контактува с тях, но не контактувал с ищцата. В профила му във “Фейсбук” се появявали снимки на ответника с друга жена. За цялото време на отсъствието му ответникът изпратил на детето еднократно 50 евро. Грижите и издръжката на детето били поети изцяло от ищцата и нейните родители. Детето страдало от бронхиална астма и се нуждаело от ежемесечни прегледи при специалист и постоянно лечение. Ответникът се дезинтересирал от ищцата и детето им, поради което ищцата счита, че бракът им е лишен от съдържание.

Излагайки тези обстоятелства ищцата счита, че бракът им с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга и моли да бъде прекратен. Моли упражняването на родителските права над роденото от брака дете да бъде предоставено на ищцата, като съдът определи местоживеенето на детето да бъде адресът на майката. Моли да бъде определен режим на лични контакти на детето с бащата – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00ч. в събота до 18,00ч. в неделя с преспиване, както и два пъти по десет дни през лятото и десет дни през зимата, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Моли съдът да осъди ответника да заплаща ежемесечна издръжка за малолетното дете в размер на 180лв., считано от предявяване на исковата молба до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане. Моли съда да осъди ответника да заплати за детето издръжка за една година назад, считано от подаване на исковата молба в съда в размер по 180лв. месечно. Моли семейното жилище, находящо се в гр.Г., кв.”С.” бл.** да бъде предоставено за ползване на ищцата. Моли съда да постанови след прекратяване на брака ищцата да носи предбрачното си фамилно име – З.. Претендира направените разноски по делото.

Ответникът в срока за писмен отговор не изразява становище по предявените искове, в съдебно заседание не се явява.

 Съгласно указанията на съда и разпоредбата на чл.15 от Закона за закрила на детето Дирекция “Социално подпомагане” гр.Гълъбово представя социален доклад, който съдът е приложил към делото.

Съдът разгледа предявения иск по реда на особеното производство по брачни дела – чл.318-чл.330 ГПК.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

 

   Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №24/29.09.2007г. на гр.Гълъбово, страните са сключили граждански брак на 29.09.2007г. в гр.Гълъбово.

Видно от представеното и прието като доказателство по делото копие на Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0802/10.05.2010г. на гр.Стара Загора, съпрузите имат родено от брака едно дете – Д.М. К., роден на ***г.

За изясняване на делото от фактическа страна, бяха допуснати гласни доказателства.

Съгласно свидетелските показания на свидетеля Т. А. Н., страните са живеели добре в началото на брака си. Ответникът започвал работа, но все нещо не му харесвало и често сменял местоработата си. Страните си купили апартамент в гр.Гълъбово с ипотечен кредит. Затруднявали се с изплащането на вноските, поради което ответникът заминал за Белгия да работи, за да може да изплаща кредита. Върнал се от чужбина, за де оправи някакви документи и преди около година и половина отново заминал. Оттогава изобщо не се обаждал на ищцата, не е изпращал пари за детето и не се е интересувал от семейството си. Свидетелят видял снимки по интернет на ответника с друга жена, за която се бил “оженил”. Детето на страните бил малко и страдало от бронхиална астма. Имало нужда от постоянно лечение и от прегледи. Свидетелят помагал на ищцата, когато имала нужда да закарат детето на преглед. Нейните родители също й помагали. Тъй като ищцата не успявала да си погасява вноските по кредита, банката обявила апартамента за продан и ищцата с детето живеела при родителите си в с.Медникарово.

От показанията на свидетелката Д. Г. З. – съпруга на брата на ищцата, се установява, че в момента ищцата с детето си живее в с.Медникарово, заедно с родителите си и семейството на свидетелката. Страните били женени от осем години. Купили си апартамент в гр.Гълъбово и заживяли там. Не им стигали парите, за да си погасяват вноските по кредита, заради което ответникът заминал да работи в Белгия. През 2012г., докато е бил там, ответникът е пращал пари на ищцата за вноските по кредита и са поддържали редовно контакти. След това се е върнал за един месец и в края на 2012г. отново е заминал за Белгия. Оттогава не се интересувал от ищцата и от детето им и не им е изпращал никакви средства. Ищцата го е търсила многократно, но без отговор. Тя е успяла да се свърже с него чрез “Фейсбук”, като неговият отговор бил да не го търси повече. Там ответникът публикувал и свои снимки с друга жена, с която имал връзка. Само еднократно е изпратил на детето 50 евро и не откликвал на молбите на ищцата за повече средства за детето, заради заболяването му. Свидетелката знаела, че ответникът си дошъл преди делото, но не се е обаждал на ищцата или на детето. Тъй като ищцата не успявала да плаща вноските по кредита, се наложило да се върне да живее с детето в с.Медникарово при родителите си. Детето ходело на детска градина в селото. Ищцата получавала минимално трудово възнаграждение, което й било крайно недостатъчно за ежемесечните нужди на детето във връзка с неговото заболяване.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, /след преценка по реда на чл.172 от ГПК за свидетелката Д. Г. З./, тъй като счита, че същите имат близки отношения със семейството на страните за целия период на брака и имат преки впечатления.

Като взе предвид описаната фактическа обстановка, съдът счита, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Липсват нормални отношения между съпрузите, същите са отчуждени един от друг, налице е безразличие относно емоционалното, физическо и духовно състояние на партньора. Тези обстоятелства се потвърждават, както от изразеното от ищцата становище и свидетелските показания, така и от безспорно установеното състояние на фактическа раздяла, която е довела до окончателното задълбочаване на брачното разстройство. Трайна е и съдебната практика на ВС, че фактическата раздяла може да се прояви чрез фактическо разделение между съпрузите или чрез пълното физиологическо и интелектуално отчуждение при формално съжителстване. Това поведение е трайно установено между страните. Ето защо, в този вид бракът между тях не би бил в интерес както на съпрузите, така и на тяхното дете, тъй като липсва нормална семейна среда.

Предвид на това, съдът счита, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена и следва да се прекрати.

 

ОТНОСНО ВИНАТА ЗА РАЗСТРОЙСТВОТО НА БРАКА

Като изхожда от установената по делото фактическа обстановка, съдът приема, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът. Същият не се е интересувал от нуждите на семейството си – от съпругата и детето си, не е осигурявал средства за тяхната издръжка, поставил ги е в ситуация на постоянна несигурност. С това си поведение ответникът е допринесъл за разкъсване на брачната връзка, което е довело до невъзможност за продължаване на съвместния съпружески живот. Ето защо, се е стигнало до пълното физическо и интелектуално отчуждение между съпрузите, за което вина носи съпругът.

 

ПО ВЪПРОСА ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА

Страните имат родено от брака си едно дете – Д.М. К., роден на ***г.

 Съдът счита, че при предоставяне упражняването на родителските права следва да се съобрази единствено с интересите на децата. От разпитаните по делото свидетели и от социалния доклад на Д”СП” безспорно се установи, че за периода на фактическата раздяла между съпрузите, детето се е отглеждало единствено от майката, която към настоящия момент изцяло полага грижи за отглеждането и възпитанието му. Ответникът не е направил искане за присъждане упражняването на родителските права.

Предвид изложеното и с оглед становището на страните, съдът намира, че в интерес на детето е да предостави упражняването на родителските права на ищцата И.П.К.. Определящ в случая е интересът на детето и създаването на предпоставки за възможно най-малък психологически натиск за по-лесно преодоляване на развода на родителите. Следва да бъде определен адрес за местоживеене на детето – адресът на майката.

В интерес на детето също е, те да получават грижи от двамата родители. В този смисъл, поддържането на лични отношения между родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права е изключително важен и деликатен въпрос. Осъществяването им се налага не само в интерес на родителя, при когото след развода не остават да живеят децата, но преди всичко е в интерес на самите деца. Ето защо, законодателят вменява в задължение на съда, при постановяване на решение за прекратяване на брака, да реши и въпросите, свързани с упражняването на родителските права и личните контакти. Съдът следва да определи такъв режим на лични отношения, който от една страна да удовлетворява правото на родителя, при когото не остава да живее детето, да го вижда, възпитава и общува с него, и от друга страна, да охрани изцяло интересите на това дете, като отстрани, доколкото е възможно, всички негативни последици от развода на родителите му за него. Режимът на лични отношения трябва да наподобява и да приближава създадената след раздялата, обстановка, до нормалната, поради което по принцип следва да се създава широка възможност за лични контакти на детето с родителя, при когото не живее. Това би позволило на детето да изживее по-безболезнено разрива между своите родители и липсата на единия от тях. /В този смисъл Р № 47-56 г. - ІІ г.о. на ВС, Р № 758 – 73 г. – ІІ г.о. на ВС/. Този широк контакт може да бъде ограничен само и единствено ако интересите на детето, свързани с неговото нормално психическо, физическо и емоционално развитие, налагат това.

За да вземе решение какъв режим на лични контакти да определи между детето и бащата, съдът съобрази становищата на страните и константната съдебна практика. Поради това, съдът намира, че в интерес на детето ще бъде да определи режим на лични контакти - всяка първа и трета събота и неделя от месеца без преспиване от 10,00ч. до 18,00ч. за всеки от дните, както и два пъти по десет дни през лятото и десет дни през зимата, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

 

ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА

   При определяне  размера на издръжката съдът следва да изхожда от нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителите, дължащи такава.

   Видно от представените по делото Декларация за семейно и имотно състояние на ищцата, ищцата получава нетни месечни доходи в размер на 363,00лв.

Ответникът не представи Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и документ за доходите си, въпреки изричните указания на съда. Установено бе, че ответникът е трайно трудово зает в Белгия и предвид обстоятелството, че същият е в трудоспособна възраст, би могъл да реализира доходи много над средните за страната.

От друга страна от представените по делото копие от Рецептурна бланка и копие от Рецептурна книжка, детето Д.М. К. страда от хронично заболяване – “Бронхиална астма”, за което ежемесечно са необходими както прегледи при специалист, така и специфично лечение.

С оглед нуждите на детето и след като се съобрази с неговата възраст, възможностите на двамата родители, както и с обстоятелството, че майката е тази, която ще поеме непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, съдът намира, че за задоволяване нуждите на детето Д.М. К. са необходими 270 лева, от които бащата следва да поеме 150лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването на присъдената издръжка. В останалата част над присъдените до претедираните 180лв. месечна издръжка искът следва да бъде отхвърлен.

От събраните по делото доказателства се установи, че през времето на фактическата раздяла само майката е осигурявала средства за издръжката на детето – за храна, консумативи, дрехи, обувки, лекарства. Поради тази причина съдът намира за основателно искането за присъждане на издръжка за минал период, който според чл.149 СК може да бъде най-много за една година, предхождаща датата на завеждане на исковата молба. Ответникът следва да бъде осъден да заплати за детето Д.М. К. сумата от 1800лв. представляваща месечната издръжка за детето в размер на 150 лева за периода от 28.01.2013г. до датата преди завеждане на исковата молба в съда – 28.01.2014г. В останалата част претенцията за издръжка за минало време за размера над присъдените до претендираните по 180лв. месечно, следва да бъде отхвърлена.

 

ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ

   В хода на съдебното производство се установи, че семейното жилище, в което страните са живели като семейство, е апартамент в гр.Г., кв.”С.” бл.**, ет.1, ап.25. С оглед предоставянето на упражняването на родителските права над роденото от брака дете на ищцата, както и с оглед вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, на основание чл.56, ал.5 от СК, ползването на семейното жилище следва да бъде представено на ищцата.

   ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ

   Ищцата е направила искане след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име – З.. По делото не се събраха данни, които да навеждат на някакви особени обстоятелства, поради което това искане да не бъде уважено. Ето защо, съдът счита, че следва да постанови след прекратяване на брака ищцата да носи предбрачното си фамилно име – З..

   Предвид обстоятелството, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има ответникът, съдът намира, че в негова тежест следва да бъдат възложени разноските по делото. Поради тази причина ответникът следва да бъде осъден да заплати останалата част от държавната такса и да заплати на ищцата направените от нея разноски в размер на 25лв. за държавна такса и 600лв. за адвокатско възнаграждение.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл.49, ал.1 от СК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА сключения на 29.09.2007г. в гр.Гълъбово, граждански брак между И.П.К. ***, ЕГН ********** и М.З.К. ***, ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ПРИЕМА за установено, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака носи съпругът М.З.К..

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху роденото от брака дете – Д.М. К., ЕГН **********, на майката И.П.К. с п.а. и ЕГН, като определя адрес за местоживеене на детето, адресът на майката.

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на бащата М.З.К. с п.а. и ЕГН с детето – Д.М. К. - всяка първа и трета събота и неделя от месеца без преспиване от 10,00ч. до 18,00ч. за всеки от дните, както и два пъти по десет дни през лятото и десет дни през зимата, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

ОСЪЖДА М.З.К. с п.а. и ЕГН, да заплаща на роденото от брака дете - Д.М. К., ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 150 лева /сто и петдесет лева/, чрез неговата майка и законен представител И.П.К. с п.а. и ЕГН, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на основания за нейното изменяване или прекратяване, като отхвърля предявения иск в частта му над присъдената до претендираната месечна издръжка в размер на 180лв.

ОСЪЖДА М.З.К., с п.а. и ЕГН, да заплати на роденото от брака дете - Д.М. К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител И.П.К. с п.а. и ЕГН, сумата от 1800лв. /хиляда и осемстотин лева/, представляваща месечната издръжка в размер на 150 лева за периода от 28.01.2013г. до датата на завеждане на исковата молба в съда – 28.01.2014г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за заплащане на издръжка за минало време в останалата му част над присъдените до претендираните по 180лв. месечно, като неоснователен.

ОСЪЖДА М.З.К. с п.а. и ЕГН да заплати държавна такса върху определения размер на издръжката в размер на 288,00 лева /двеста осемдесет и осем лева/, по сметка на РС-Гълъбово.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Г., кв.”С.” бл.**, ет.1, ап.25 на съпругата И.П.К. с п.а. и ЕГН.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име З.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 50.00лв. от които първоначална такса, внесена от И.П.К. в размер на 25.00 лв., като осъжда М.З.К. с п.а. и ЕГН да ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 25.00лв. /двадесет и пет лева/, по сметка на РС Гълъбово.

ОСЪЖДА М.З.К. с п.а. и ЕГН да заплати на И.П.К. с п.а. и ЕГН направените разноски по делото в размер на 25.00лв. /двадесет и пет лева/ за платена държавна такса и 600,00лв. /шестстотин лева/ за адвокатско възнаграждение.

 

   Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                  

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: