№ 29549
гр. София, 03.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВО Н. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110103095 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с право основание чл. 26, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установена
недействителността на договор за потребителски кредит поради противоречие на договора с
императивните разпоредби на ЗПК и връщане на платената над стойността на главницата
сума.
В срока за постановяване на решението по делото, съдът констатира, че
неправилно е даден ход на устните състезания. Съображенията за това са следните:
Предмет на настоящото производството е установителен иск за нищожност на
договор за потребителски кредит, представляващ основание за вземането на кредитора, за
което последният се е снабдил с влязла в сила заповед за изпълнение. Съдът приема, че
основанията, на които ищецът основава претенцията си по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, са
преклудирани от действието на влязлата в сила заповед за изпълнение и не могат да се
предявяват по исков ред. В случая не се спори, видно и от направеното уточнение от
пълномощника на ищеца, че исковата претенция по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане като
недължимо платени суми са платени по изпълнително дело образувано по изпълнителен
лист издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
По делото е прието копие от производството по ч. гр. д. 74862/2017 г. по описа на СРС, 150
състав. Видно от което с заявление по чл. 410 ГПК от 20.10.2017 г. ответникът „П. К.Б.“ ЕООД е
поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ищеца – Д. Б. Ц. за
вземания по процесния договор за потребителски кредит № **********. Със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.10.2017 г., съдът е разпоредил Д. Б. Ц. да
заплати на „П. К.Б.“ ЕООД сумата от 2319,79 лв., неизпълнено задължение по договор за
потребителски кредит №********** от 18.03.2015 г., ведно със законна лихва за периода от
20.10.2017 г. до изплащане на вземането, неустойка в размер на 407,41 лв., както и 104,54 лв.
разноски по делото, а именно: 54,54 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт,
която е надлежно връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. С разпореждане №173609 от
10.08.2020 г. съдът е разпоредил издаване на изпълнителен лист.
Защитата на длъжника срещу влязлата в сила заповед за изпълнение е уредена в чл. 423, ал.
1 и чл. 424 ГПК. Според чл. 423, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от датата на узнаване на заповедта
за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането с възражение,
може да подаде възражение пред съответния въззивен съд при наличието на някои от
предпоставките на закона: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, поради
нарушение на правилата за връчване; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично, поради
1
това, че в деня на връчването на трето лице, не е имал местопребиваване на територията на
Република К.Б.; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването или не е могъл да
подаде възражение поради особени непредвидени обстоятелства. Ако длъжникът е пропуснал
възможността за защита чрез производството по чл. 423, ал. 1 ГПК той разполага с т. нар. иск за
оспорване на вземането по чл. 424 ГПК. За разлика от отрицателния установителен иск по чл. 254
от отм. ГПК, която разпоредба не ограничава длъжникът във възраженията му срещу
съществуване на вземането или неговата изискуемост, искът по чл. 424 ГПК може да се основава
само на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за подаване на възражението
или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Създадения в ГПК специален ред на защита на
длъжника, срещу който има издадена влязла в сила заповед за изпълнение, изключва защита по
общия исков ред, чрез предявяване на установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване
съществуването на вземането, респ. на осъдителен иск по чл. 55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да върне на ищеца събраните въз основа на заповедта в изпълнителното производство
суми. По този осъдителен иск недължимостта на вземането по заповедта за изпълнение има само
преюдициално значение, но не е предмет на самостоятелно установяване със сила на присъдено
нещо, каквото е изискването на чл. 424 от ГПК. От друга страна, нормите на глава ХХХVІІ от ГПК
изключват възможността за инцидентно установяване ad hoc на недължимостта на вземането,
предмет на заповед за изпълнение, преди нейната отмяна или обезсилване по някой от
предвидените в заповедното производство процесуални способи.
С оглед на гореизложеното, съдът намира предявените искове за недопустими, което налага
отмяна на определението, с което е даден ход на устните състезания, връщане на исковата молба и
прекратяване на производството по делото.
В тежест на ищеца на осн. чл. 78, ал. 4 вр. чл. 78, ал. 8 ГПК следва да бъдат възложени
сторените от ответника разноски в размер на 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 06.10.2022г., с което е даден ход на устните
състезания по делото.
ВРЪЩА ИСКОВА МОЛБА вх. № 11659 от 24.01.2022г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. 3095/2022 г. по описа на СРС, 124 състав по
предявените искове с правно основание чл. 26 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като недопустимо.
ОСЪЖДА Д. Б. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ЖК ***, ап.008 да заплати на П.
К.Б. ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, БУЛ.***, на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 150 лева – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2