П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

гр.С., 20.09 .2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Специализираният наказателен съд, IV-ти състав, в публично заседание на двадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИЛИСЛАВА АНГЕЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ  :  Г.Г.

                                                                                                В.П.

 

при секретаря Г. Х.  и в присъствието на прокурора Радев, като разгледа докладваното от председателя НОХД № 508 по описа за 2013 година на СНС и въз основа на събраните по делото доказателства

 

П Р И С Ъ Д И :

 

 

          ПРИЗНАВА подсъдимия В.С.Я. - роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно специално образование, управител на фирма *** ООД, разведен, осъждан, живущ ***,  ЕГН:**********,

           

за ВИНОВЕН в това, че: _„За времето от 23.01.2012г. около 09.30 часа до 26.01.2012г. около 13.00 часа в гр. С., *** с цел да набави за себе си имотна облага - сумата от 3800лева- принудил Д.А.В. чрез заплашване като деянието е придружено със заплаха за убийство: „искаш ли да ти пръсна главата сега и да видя какво има в нея след операцията ти", „ ще те пребия", „ще те убия" ,„ето с тази отвертка ще ти разцепя главата, ако до 18 часа тази вечер не намериш и дадеш 3 400 лв. за осигуровките, които ми дължиш" да извърши нещо противно на волята му/ да му предаде сумата 3 800 лв./ и с това е причинил на Д.В. имотна вреда в размер на 3400 лева“, поради което и на основание чл. 303 НПК го ОСЪЖДА за престъплението по чл.214, ал.2, т.1 вр. с чл.213“а“, ал.2, т.1, пр.1вр. чл.54 от НК на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ПЕТ ГОДИНИ и „ГЛОБА“ в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева ;

 ПРИЗНАВА подсъдимия В.С.Я. – със снета по –горе самоличност ЗА НЕВИНОВЕН в това да е извършил горното деяние  при условията на продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 НПК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото му обвинение с правна квалификация  по чл. 26, ал. 1 НК;

 

ПРИЗНАВА подсъдимия В.С.Я. – роден на *** ***, българин, български гражданин,  средно специално образование, управител на фирма *** ООД, разведен, осъждан, живущ ***,  ЕГН:********** ЗА НЕВИНОВЕН в това да е извършил горното деяние с квалификацията „деянието е  придружено с отнемане на имущество“ , поради което и на основание чл. 304 НПК го ОПРАВДАВА относно извършването на деянието при условията на  чл. 214, ал.2, т.1, вр. чл.213“а“, ал.2, т.3, пр.1НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия В.С.Я. - роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно специално образование, управител на фирма *** ООД, разведен, осъждан, живущ ***,  ЕГН:********** ЗА НЕВИНОВЕН, в това че: “В периода 23.01.2012г.-24.01.2012г. в гр.С., ***  при условията на продължавано престъпление се е заканил на другиго- Д.А.В. с престъпление против неговата личност - убийство чрез заканите „искаш ли да ти пръсна главата", „ ще те убия", „ето с тази отвертка ще ти разцепя главата" - и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - поради което и на основание чл. 304 НПК го ОПРАВДАВА по обвинението за извършено престъпление по  чл. 144, ал.З, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

 

 

ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗС първоначален „СТРОГ РЕЖИМ“ на изтърпяване на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“, като наказанието следва да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от „закрит тип“. 

 

ПРИСПАДА на осн. чл.59, ал.1, т.1 от НК от така определеното наказание времето, през което подсъдимия В.С.Я. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 27.01.2012 г. за срок до 72 часа и мярка за неотклонение „Задържане под стража“ взета от СпНС с Определение от 28.01.2012 г. по ЧНД № 44/2012 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

 

 

 ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА  по делото: 2 бр. мобилни телефони марка „Нокия“ с имей:*** ведно с батерия и СИМ карта с надпис „Глобул“ с № *** и с имей:*** ведно с батерия и СИМ карта с надпис „Виваком“ с №***, запечатани с картон серия А 0105273 и СП 708 НЕКД – СДВР, както и дънков панталон на подсъдимия следва да бъдат върнати на подсъдимия В.С.Я..

 

ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО - 1 бр. мобилен телефон марка „Нокия“, модел 1616, предаден с Протокол за доброволно предаване от Д.А.В. от 26.01.2012 г. следва да се върне на Д.А.В..

 

ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО -запечатано с картон серия А 0105274 и СП 708 НЕКД – СДВР и представляващо два броя радиостанции следва да бъдат върнати на подсъдимия В.С.Я..

 

ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО- поставено в плик с  № серия А 0105 276 и представляващо метално устройство с три антени следва да бъде изпратено на СРП с оглед обстоятелството, че материалите касаещи горното устройство са отделени и изпратени по компетентност на СРП.

 

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА  полиетиленов плик съдържащ 1 бр. картонена кутия, съдържаща  метален пълнител за оръжие и четири патрона, запечатани с картон серия А 0105277 и СП 708 НЕКД – СДВР и полиетиленов плик съдържащ картонена кутия с патрони, запечатан с картон серия А№ 0105266 и СП 708 НЕКД – СДВР, които са на съхранение в ГДБОП, иззети с Протокол за претърсване и изземване от 26.01.2012 г. в лек автомобил марка „БМВ“, модел 748, с рег.№ *** следва да бъдат изпратени в служба КОС-07 РУП СДВР, която след извършване на проверка дали М.Л.Г., ЕГН:**********,*** има съответното разрешително за държане на горните вещи да ги върне на същия.

 

Иззетите обтривки от лява и дясна ръка на подсъдимия В.С.Я. и контролна проба – запечатани в бял хартиен плик със слепка на НИКК – МВР и подпис на вещото лице  следва да останат като доказателства по делото.

 

Иззетата с протокол за обиск и изземване парична сума от подсъдимия Я.- предадена на съхранение в банка от СПНС парична сума-белязани банкноти- 60 броя с номинал 50 лева на обща стойност 3 000 лева да бъде върната на ГД“БОП“.

 

 ОСЪЖДА на осн. чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия В.С.Я. да заплати по сметка на СпНС сумата от 280 /ДВЕСТА И ОСЕМДЕСЕТ/ лева. и сумата от 1033,65 лева /хиляда тридесет и три лева и шестдесет и пет стотинки/ лева по сметка на ГД „БОП“ МВР за направени разноски в досъдебното производство.

            Присъдата може да се обжалва или протестира пред Апелативния специализиран наказателен съд в 15-дневен срок по реда на чл.318 и сл. от НПК, считано от днес.

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №  24   /2013г.

ПО НОХД № 508/2013г. по описа на СНС

 

В СНС е внесен обвинителен акт от  Специализираната прокуратура гр. С.  с повдигнато  обвинение срещу В.С.Я. – роден на ***г***, с постоянен адрес: гр.С., ***, българин, българско гражданство, разведен, средно специално образование, управител на фирма, реабилитиран, ЕГН:**********.

и същият е  предаден  на съд, както следва:

 

- за престъпление по чл.214, ал.2, т.1 вр. с чл.213 „а“, ал.2, т.1, пр.1 и т.3, пр.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК за това, че: за времето от 23.01.2012 г. около 09,30 часа до 26.01.2012 г. около 13,00 часа при условията на продължавано престъпление с две деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите с цел да набави за себе си имотна облага – сумата от 3 800 лева, принудил Д.А.В. чрез заплашване да извърши нещо противно на волята му /да предаде сумата от 3 800 лева/ и с това е причинил на Д.А.В. имотна вреда в общ размер 3 400 лева, като деянието е придружено със заплаха за убийство и с отнемане на имущество/ отнемане на сумата от 400 лева на 23.01.2012 г./, както следва:

На 23.01.2012 г., около 09,30 часа, в гр.С., *** с цел да набави за себе си имотна облага – сумата от 3 800 лева принудил Д.А.В. чрез заплашване казал на Д.А.В.: „искаш ли да ти пръсна главата сега и да видя какво има в нея след операцията ти“, „ще те пребия“, „ ще те убия“ да извърши нещо противно на волята му – да му даде сумата от 3 800 лева като деянието е придружено със заплаха за убийство – „искаш ли да ти пръсна главата сега и да видя какво има в нея след операцията ти“, „ще те убия“ и с отнемане на имущество – отнемане на сумата от 400 лева.

На 24.01.2012 г. около 09,30 часа в гр.С., *** с цел да набави са себе си имотна облага – сумата от 3 800 лева принудил Д.А.В. чрез заплашване – казал на Д.А.В..: „ето с тази отвертка ще ти разцепя главата, ако до 18 часа тази вечер не намериш и дадеш 3 400 лева за осигуровките, които ми дължиш“ да извърши нещо противно на волята му - да му даде сумата от 3 400 лева, като деянието е придружено със заплаха за убийство – „ето с тази отвертка ще ти разцепя главата, ако до 18 часа тази вечер не намериш и дадеш 3 400 лева за осигуровките, които ми дължиш.“

На 26.01.2012 г., около 13,00 часа, в гр.С., *** с цел да набави за себе си имотна облага – сумата от 3 800 лв. е принудил Д.А.В. чрез заплашване – на 23.01.2012 г. и на 24.01.2012 г. да извърши нещо противно на волята му и с това причинил на Д.А.В. имотна вреда в размер на 3 400 лева като деянието е придружено със заплаха за убийство и с отнемане на имущество сумата от 400 лева на 23.01.2012 г.

 

- за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че: В периода 23.01.2012г.–24.01.2012г. в гр.С. при условията на продължавано престъпление се е заканил на другиго Д.А.В. с престъпление против неговата личност – убийство чрез заканите „искаш ли да ти пръсна главата“, „ще те убия“, „ето с тази отвертка ще ти разцепя главата“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му.

Представителят на СП поддържа изцяло така повдигнатите обвинения, счита същите за изцяло обосновани и доказани и предлага на съда подсъдимият да бъде признат за виновен изцяло по повдигнатите му обвинения. Заявява ,че фактите, установени в рамките на провежданото съдебно следствие, от които се извеждат правните квалификации са идентични с възприетите от Прокуратурата при обосноваване на обвинителните тези, които са развити в обвинителния акт. Прокурорът заявява, че обвинителната теза се основава на сигурна доказателствена основа, а именно показанията на разпитаните свидетели, изготвените ВДС по приложените СРС, както и всички писмени доказателствени източници, които са приобщени към доказателствения материал. Представителят на СП заявява, че деянието, извършено от подсъдимия, покрива всички обективни и субективни признаци на престъпленията, за които са му повдигнати обвинения. Представителят на СП предлага по отношение на подсъдимия да бъде наложено наказание, около средния размер на определените за този вид престъпления наказания.

Частният обвинител поддържа становището на представителя на СП.

Защитника на подсъдимия Я.  заявява, че са налице граждански правоотношения във връзка с финансови претенции между съдружници в търговско дружество. Твърди, че *** ООД е работила като семейна фирма, в която подсъдимият се е явявал излишен и финансовите приходи са го заобикаляли. Заявява, че страхът на В. е породен от това какви обяснения ще дава на Я. във връзка с дължими суми на Я..Твърди, че Я. не е упражнявал принуда по отношение на В.. Пледира за невинност на В.С.Я.  по първия пункт на обвинението за това, че чрез заплаха той е принудил при условията на продължавано престъпление Д.В. да претърпи нещо, противно на волята му и му е причинил имотна вреда, съответно пледира за  невиновен и по пункт 2-ри на обвинението, тъй като изпълнителното деяние по пункт 1-ви съдържа в себе си заканата за убийство като форма на заплаха и тя не може да бъде осъществена отделно.

 

Подсъдимият Я. заявява, че пострадалия В. му дължи голяма сума пари във връзка с взаимоотношенията им във фирмата като въпросната инкриминирана сума е част от тези пари.Заявява, че не е извършил престъпленията, за които е обвинен. Моли да бъде оправдан.

 

Относно страните-участници в съдебното производство , техните искания и реда на водене на настоящото производство.

В настоящето съдебно производство е налице конституиране като страна в  производството на частен обвинител.

Спазени са изискванията относно призоваването на пострадалия и запознаването му с правата му да се конституира като граждански ищец и частен обвинител. В предвидения преклузивен законов срок-преди започването на съдебното следствие пострадалият Д.В.-редовно призован- е запознат от съда с правата си по чл. 76-79 и 84-8 НПК. На основание чл.76-79 НПК в първото по делото заседание пострадалият Д.В. е отправил устна молба до съда за конституирането му като частен обвинител. След като е изслушал становищата на страните, които не са направили възражения относно конституирането на частния обвинител, съдът е констатирал следното: направеното искане е допустимо. Същото е направено своевременно, т.е. към момента преди започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, поради което е спазен срокът, предвиден в чл.77 ал.3 от НПК. По отношение на процесуалната легитимация - искането е направено от лице, посочено в обвинителния акт като пострадало от деянието, за което се твърди, че е извършено от подсъдимия; искането за конституиране като частен обвинител отговаря на формалните изисквания, посочени в разпоредбите на НПК и съдържа посочените в разпоредбите на чл. 77 от НПК реквизити, поради което и на основание чл. 271, ал. 6 НПК съдът с определение е допуснал конституирането  на  Д.А.В., ЕГН:********** като частен обвинител в съдебното производство.

 

Искания от страна на защитата и подсъдимия :

Защитата на подсъдимия адв. Т. преди началото на съдебното следствие е направила искане за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СП с мотиви, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 от НПК, тъй като е неясен като сочи, че в обстоятелствената част на обвинителния акт до стр.4 на четири пъти обвиняемият е посочен като В. вместо Я. - на стр.2 ред 2 отдолу нагоре, стр.3 ред 1, стр.4 ред 1 и на стр.4 ред 12 отдолу нагоре. Твърди, че изложението на обвинителния акт го прави неясно и не съответства на нормата на ал.2 чл.246 от НПК, тъй като не е възможно да се прецени какви фактически действия се твърдят от държавното обвинение, които ще бъдат предмет на доказване в хода на съдебното производство. Подсъдимият се присъединява към становището на адв. Т. и посочва, че в обвинителния акт в обстоятелствената част са изписани различни модели и номера на коли, което не съответства на реалните факти. Представителят на държавното обвинение сочи, че  изписването на името на обвиняемия като В.  представлява допусната техническа грешка в обвинителния акт  на няколко места от 1-ва до 4-та страница като е написано свидетеля В. и обвиняемия В.. Мотивира се ,че в началото на обвинителния акт е записано името на подсъдимия Я. като не е налице неяснота в обвинителния акт.

 

Частният обвинител поддържа становището на обвинението.

 

След запознаване със становищата на страните съдът се е произнесъл с мотивирано определение във връзка с искането на защитата и подсъдимия за прекратяване на съдебното производство /с посочени два мотива, че обвинението е неясно поради фигуриране в обвинителния акт след съществителното „обвиняемия“  на няколко места името на пострадалия В. и втори мотив – посочване на различни модели и номера на коли в обстоятелствената част на обвинителния акт/.

Съдът е констатирал допуснатите нарушения като е приел , че същите не могат да бъдат определени от категорията на съществените поради следното: в чл.246 ал.2 от НПК са посочени задължителните реквизити в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно какво престъпление е извършено, време, начин и място на извършване, пострадало лице, размер на вредите. Съдът е констатирал относно обстоятелствената част на обвинителния акт следното: в началото на обвинителния акт е посочено лицето, по отношение на което е повдигнато обвинение и цифрово са изписани правните квалификации на престъпленията, за които са повдигнати обвинения на подсъдимия. Действително в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено името В. след „обвиняемия“-с.2,3,4 от ОА, но в тази част са описани деяния, които не касаят  инкриминирания период, за който е повдигнато обвинение. Описани са деяния, които предхождат инкриминирания период. Единствено на с. 6 от ОА е посочено след „обвиняемия“ името на пострадалия В., но от цялостното изложение се разбира ясно и  недвусмислено, че обвиняемият е Я., тъй като в изложението многократно са посочени имената на Я. и В.. Съдът е взел предвид, че на цитираното място в обвинителния акт не е описан механизма на извършване на престъплението, за което е повдигнато обвинение. В обстоятелствената част  на обвинителния акт се съдържат достатъчно данни за времето, начина и мястото на извършване на престъпленията, данни за личността на обвиняемия и на пострадалото лице, данни за размера на вредите. Поради горното съдът е стигнал до извода, че обвинението в обстоятелствената му част е ясно и  разбираемо. В обстоятелствената част отнасяща се до описване на механизма на извършените деяния, квалифицирани като престъпления  няма допуснати технически грешки при изписване на имената на подсъдимия. Съдът внимателно е  изследвал и  заключителната част  на обвинителния акт и е констатирал, че в нея са посочени необходимите изискуеми от закона реквизити – данни за самоличността на обвиняемия, правна квалификация- цифрово и текстово изписана. Водим от горното съдът е установил, че не е налице съществено несъответствие на обстоятелствената и заключителната част, което да води до неразбираемост и ограничаване на правото на защита на обвиняемия.

 Относно посоченото от подсъдимия за несъответствия в изписването на модел, марка, номер на автомобила, с който се е придвижвал през инкриминирания период, съдът е констатирал, че същото не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не е пряко обвързано с повдигнатите в заключителната част обвинения, нито е свързано с описване на механизма на извършване на престъпленията, за които Я. е обвинен. В повдигнатите обвинения по отношение на Я. не фигурира описание на какъвто и да е автомобил като последният не представлява съставомерен реквизит на обвинението. Изобщо в обвинението липсва моторно превозно средство в качеството му на предмет или средство на престъпление. Номерът и моделът на автомобила , с който се е придвижвал подсъдимия не касае по никакъв начин повдигнатите му обвинения, не води до необходимост от изменения в тях и поради горното не води до неяснота на обвинението и ограничаване правото на защита на Я.. С оглед на изложеното съдът се е произнесъл с определение, с което е оставил без уважение искането на адв.Т. и подсъдимия Я. за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СП. Преди произнасянето с мотиви и определения състава на съда е провел тайни съвещания.

Искания от защитата и подсъдимия за водене на съдебното производство по реда на чл. 371, ал.1, т.1 НПК.

Защитата е направила искане  делото да се разгледа по реда на чл.371 ал.1 т.1 от НПК, а именно по реда на съкратеното съдебно следствие като е изразено съгласие да не се провежда непосредствен разпит на следните свидетели: В.В., Т.Т., Г. А., В.А., Е.К., С.Г., Ж.Н..

Съдът е констатирал във връзка с разпоредбата на чл. 371, т.1 НПК изразено съгласие от подсъдимия, неговия защитник и частния обвинител относно непровеждането на разпит на свидетелите В.В., Т.Т., Г. А., В.А., Е.К., С.Г., Ж.Н..

 

С оглед направеното искане  от защитата на подсъдимия съдебното следствие да бъде проведено при условията на чл. 371, т.1 НПК съдът е разяснил на подсъдимия правните последици на приложението на разпоредбата на  чл. 371,т. НПК, след което с определение е дал ход на  съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVII, чл.371 т.1 от НПК и е одобрил на основание чл.372 ал.3 от НПК изразеното съгласие от подсъдимия Я., неговия защитник и частния обвинител Д.В. да не се извършва разпит на свидетелите В.В., Т.Т., Г. А., В.А., Е.К., С.Г., Ж.Н. като е констатирал, че действията по разследването са извършени при условията и по реда, предвидени в НПК.

 

 

ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:

 

 

Подсъдимият В.С.Я. – роден на ***г***, с постоянен адрес: гр.С., ***, българин, българско гражданство, разведен, средно специално образование, управител на фирма, реабилитиран, ЕГН **********.

 

 Подсъдимият е бил осъждан:

 

- по НОХД №6267/2009г. на СРС, 2 н.с-в с присъда от 28.10.2010, потвърдена от СГС, НО ,16 в. с-в с Решение по ВНОХД №315/2011г. от 18.03.2011г. и влязла в сила от същата дата за престъпление по чл.343, ал.1, б"б",пр.1, вр. чл.342, ал.1, пр.З вр. чл.54 ал.1 от НК за деяние  извършено на 12.04.2008г с наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от три месеца с определен на основание чл.61 т.3, вр. чл.59, ал.1, пр.2 от ЗИНЗС първоначален общ режим на изтърпяване . На основание чл.343“г „ от НК подсъдимият е лишен да управлява МПС за срок от на шест месеца.

-по НОХД №4/1996 на СГС с влязла в сила присъда на 16.03.1998г за престъпление по чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.2, вр.чл.194,ал.1, вр. чл.54 от НК за деяние с наложено наказание шест години лишаване от свобода с определен на основание чл.47 от ЗИНЗС строг режим за изтърпяване на наказанието.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА бе установено следното:

 

Частният обвинител Д. А.В. и подсъдимият В.С.  Я. се познавали от дълги години. В. бил свидетел по НОХД №4/1996г. по описа на СГС,  приключило с осъдителна присъда по отношение на Я., влязла в законна сила на 16.03.1998г. След изтърпяване на присъдата Я. заявил на В., че има „доживотна присъда, издадена от него“.

След изтърпяване на присъдата в периода 2002-2004г. подсъдимият Я. започнал да посещава често автосервиза на В.,***. Подсъдимият започнал да кара в сервиза на В. различни автомобили, които били ремонтирани от последния, без заплащане. Освен това  Я. искал от В. различни суми пари, които В. му давал безвъзмездно. Впоследствие В. преместил сервиза си в *** преди ***.

 

С решение №1/03.08.2007г. на СГС, ф.д. №12049/2007г. била вписана регистрация на дружество с ограничена отговорност с фирма ***ООД със седалище и адрес на управление -гр.С. ***.  Като съдружници и управители на дружеството били вписани лицата-Д.А.  В., А.И.Н. и Л.К.А.. Дружеството извършвало авто-бояджийски услуги и ремонт на автомобили.

През 2007г в периода след регистрацията фирма ***ООД и вписването и в Търговския регистър при посещение в сервиза на В.  подсъдимият Я. попитал В. дали иска да се направят заедно един по- голям сервиз, да се закупят бояджийска камера и машини , да се сключи договор със ЗПК ***АД с предмет на договора ремонт на автомобили във връзка с настъпили щети, което ще увеличи печалбите. Я. казал, че ще поеме въпросните разходи по разширяване дейността на фирмата като поставил като условие включването му като съдружник във фирмата *** ООД с дялово участие в размер на 30 %. След като съгласувал предложението с останалите съдружници В. казал на Я., че приемат условията на Я.. През 2007г. макар и неволно пред сервиза в *** В.Я. произвел изстрел срещу В. като последният оцелял, тъй като автомобилът бил брониран и куршума не улучил свидетеля В..

 

С решение №2/24.10.2007г е вписана промяна в регистъра на търговските дружества, а именно увеличаване капитала на дружеството като е вписан нов съдружник и управител в ***ООД- а именно подсъдимият В.С.Я.. Съгласно вписаната в регистъра промяна в обстоятелствата, свързани с търговското дружество, Я. имал правомощие да представлява дружеството заедно и поотделно с останалите съдружници- управители.

Скоро след приемането на Я. като съдружник и управител сервизът се преместил на нов адрес: гр.С., ***. С пари предоставени от подсъдимият Я./ и представляващи заем към *** ООД/ била  закупена от фирма *** ЕООД камера за боядисване на автомобили, която видно от  представена фактура  №********** /24.01.2008г.  приобщена като писмено доказателство в хода на настоящето производство е на стойност 40 800лева. Условията , договорени с продавача на бояджийската камера били следните: 50 % се заплащали предварително, а след монтирането на съоръжението се заплащала останалата сума. През януари 2008г. камерата била монтирана.  От фирма *** ЕООД  с лого *** позвънили на свидетеля В. и му казали, че е изплатена сумата от 40 000 лева като оставало да им се дължат още 800 лева.  Към въпросната бояджийска камера било необходимо да се закупят  допълнителни елементи, които не влизали в цената- въздуховоди и комин, за които фирмата поискала още 4 000лева. Я. отказал да даде тази сума и съдружниците закупили материали и сами направили допълнителните елементи. Фирмата започнала активна дейност като с посредничеството и съдействието на подсъдимия Я. бил подписан Договор за абонаментно техническо обслужване №266 от 09.11.2007г /т.3, л. 16-20/ между ЗПК *** и ***ООД. Съдружниците започнали да поправят автомобили по щети на ЗПК *** АД и коли от автоборса ***.

 

Сервизът започнал  да работи с по- голям капацитет , но подсъдимият Я. не бил доволен от приходите от осъществяваната дейност и започнал да иска останалите съдружници да намерят начин да му върнат направените инвестиции. На 16.01.2008 г. търговско дружество *** ООД в качеството на кредитоискател и съдружниците към онзи момент в дружеството – А.Н., Д.В., Л.А. и В.Я.  в качеството на солидарни длъжници като физически лица изтеглили кредит от „Райфайзенбанк“ в размер на 50 562 лв., който бил отпуснат еднократно по сметка на кредитоискателя. Крайният срок за погасяване на кредита бил 25.12.2014 г., видно от приложения по делото Договор за банков кредит между „РАЙФАЙЗЕНБАНК“ ЕАД и *** ООД, /т.2 л. 24-26 от ДП/.

Съгласно условията по договора дружеството се задължило да погасява главницата и лихвите по кредита на месечни вноски в размер на 944,75 лв. Тъй като имало лимит от банката за възможната теглена на ден сума без такси и комисионни- съдружниците теглели от кредита суми в рамките на определения лимит.

През 2008г. е вписана промяна в ТР като съдружникът А.Н. продал дяловете си в дружеството на свидетелката В.В./15.04.2008г/ и бил освободен като съдружник/л. 14-15 том 3/. От момента на освобождаване на съдружника А.В.Я. изисквал да получава 35 % от печалбата на Дружеството.

 

С част от изтегления паричен заем дружеството върнало на подсъдимия Я. част от инвестираните от него в дружеството суми като по делото са приложени като писмени доказателства счетоводни оправдателни документи както следва:

 

На 21.01.2008г. свидетелката В.В. внесла по сметка на В.С.Я. в ОББ- сметка №  *** сума в размер на 480лв. с основание „захранване на сметка“.

 

На 01.02.2008г. с дебитно авизо от  „Райфайзен банк“  по сметка на В.С.Я. в ОББ- сметка №  ***  е преведена сума в размер на 9 401,20 лв.;

 

 

На 13.05.2008г. с РКО №8/13.05.2008г от *** ООД е  изплатена в брой  на В.С.Я. сума в размер на 4000лв с основание „плащане на заем“;

 

На  09.06.2008г  съдружникът  А.Н.  внесъл по сметка на В.С.Я. в ОББ - сметка №  *** сума в размер на 10 000,01 лв. с основание  на плащането „сделка“.

 

На 18.07.2008г с РКО №9/18.07.2008г от *** ООД е  изплатена в брой  на В.С.Я. сума в размер на 5000лв с основание „плащане на заем“;

 

На 05.08.2008г свидетелката и съдружничка в *** ООД В.В. внесла по сметка на В.С.Я. в ОББ- сметка №  *** сума в размер на 770 лв. с основание „захранване на сметка“;

 

След като получил част инвестираните за закупуването на бояджийска камера суми Я. започнал да заплашва В. и да му иска различни суми. Я. се обаждал по телефона на В. и го питал дали иска да види  децата  си живи, как растат; казвал на В.,  че ще го застреля. Единият път през лятото на 2008г. подсъдимият  Я. поискал от В. да му намери 10 000лв, които В. заел от тъща си В.П. Д..  Парите В. предал лично Я. на територията на район ***. Отново през лятото на 2008г. Я. поискал сумата от  7000 лева, които В. взел назаем от  П.К.. По указания на Я.В. предал парите на  братовчедка на Я. ***, на паркинга пред „Кауфланд „.  През 2008г. на Димитровден подсъдимият Я. поискал В. да му занесе 1000 лв. в един ресторант в жк. *** като парите по указания на В. предал на приятел на Я.- К.. Около Нова година 2008-2009г. Я. поискал на В. 3000 лева, които В. взел от приятел от *** – Д.. В.Я. пристигнал в сервиза при В. и оттам лично взел парите.За изброените суми подсъдимият не е подписвал разписки на В., нито се задължил да му ги върне някога. Многократно Я. карал В. да ходи до дома му в гр. С., кв. *** за да му върши различни услуги .

По отношение на получаваните приходи от автосервиза- от приходите се заделяли сумите за ежемесечните разходи, след което сумата на получената печалба са разделяла както следва: 30%- за Я., за останалите съдружници -70 % съобразно дяловете им.

 

През месец февруари 2009г подсъдимият Я. поискал да прехвърли първоначално на името на св. В., а впоследствие на името на свидетеля В.  договор за лизинг за л.а „Порше“  , за което  трябвало да се изплати сумата от  270 000 евро. Свидетелката В. отказала да подпише.

 На 15.02.2009г. частният обвинител В. без да споделя с близките си  заминал за Полша при сестра си, за да се спаси от непрекъснатия тормоз , заплахи и изнудване от страна на подсъдимия, както и да избегне да подпише договора за лизинг на „Поршето“  на 17.02.2009г.

На 16.02.2009г свидетелката В.В. се обадила на подсъдимия по телефона , казала му че съпругът и го няма и му предложила да дойде за да затворят сервиза. Я. отишъл в сервиза и започнал да заплашва В. като и казвал, че тя е виновна, че ще я направи проститутка, че ще я закопе на ***, че ще вземе камерата от сервиза, че ще запали къщата, ще ги затрие от света. Няколко дни след това Я. казал на В., че ако му даде 10 000 лева ще остави нея и семейството и на мира. В. му казвала, че от ЗПК***АД предстои да преведат около 13000 лева. Я. се обадил по телефона в ЗПК*** АД  като предупредил служителите да  приготвят парите и да ги дадат единствено на него.

 

След заминаването на съпруга и свидетелката В.В. се свързала със счетоводителката на фирмата свидетелката А.К., за да и съдейства във връзка с подаването на необходимите документи за преустановяване дейността на фирмата. Докато фирмата реално работела осигуровките се плащали от фирмата за всички съдружници и работници. След спирането на  дейността на фирмата  свидетелката К. предоставила на свидетелката В. декларации за самоосигуряващо се лице за всички съдружници, които следвало да ги подпишат и да ги депозират в ТД „НАП“ по местоживеене като върнат един екземпляр от декларациите. Всички съдружници направили това с изключение на подсъдимия В.Я..

 

На 17.02.2009 година дружество ***ООД преустановило реалната си дейност  като счетоводителката на фирмата подала декларация  за спиране на осигуряването на съдружниците, след който момент не се дължели осигуровки.

 

На 19.02.2009г подсъдимият Я.  получил от ЗПК*** АД сумата от 7 776,99лв./ т.З л.10-13/ РКО №933/19.02.2009г., които пари се дължели на *** ООД.

 

През септември 2009г семейството на свидетеля В. заминало при него в Полша, но скоро след това здравословното състояние на В. се влошило и се установило, че същият има киста в мозъка, налагаща неотложни лекарски манипулации. Поради това обстоятелство В. се върнали в България с оглед провеждане на адекватно здравно лечение на Д.В.. В. не посмели да се върнат в родния си град и в своя дом в С., тъй като се страхували от Я.. Поради това В. наели апартамент под наем  в П.. Веднага след завръщането си в България  В. претърпял при условията на неотложност операция на главата. Вследствие на претърпяната операция се получили усложнения и В. получил увреждане на зрението на едното око, както и увреждане на единия крак .  През януари 2010г се наложило В. да се върне в С. , тъй като наемателите от дома му в С. се изнесли. В. започнал да работи в автосервиз в с.Л., а впоследствие наел помещение и започнал да работи за себе си в кв. ***, гр. С.. След като във връзка с полицейска операция ***  подсъдимият бил задържан, за което имало съобщения в медиите- семейство В. се върнали в С.. Пак от медиите през 2011г. В. разбрали, че подсъдимият Я. е с изменена мярка за неотклонение „Домашен арест“.

През месец януари – свидетелят не си спомня точната дата, но същата е в диапазона  между 19 и 21.01. 2012 г. свидетелят В. случайно срещнал брата на подсъдимия Я. и неговия дядо на газ-станция в гр.С..

 

На 23.01.2012г. около 09.30 часа подсъдимият В.Я., който към момента бил с постановена мярка за неотклонение „домашен арест“  по наказателно дело от общ характер , придружаван от трима мъже свидетелите М.Л.Г. и М.С.Н. /негови охранители/ и свидетеля  Г. М. Л. отишъл с лек автомобил ,сив  на цвят, брониран модел БМВ с ДК№ *** в автосервиза на пострадалия В., находящ се в гр. С., ***. Свидетелят Л. останал в колата. Свидетелите М.Л.Г. и М.С.Н. придружили Я.. Подсъдимият влязъл сервиза , където се намирали  свидетелят В.,  свидетелят А.А. и свидетелят Г.Б.. При влизането на Я. в сервиза В. се изплашил, почервенял, започнал да гледа настрани. Подсъдимият Я. казал на свидетелите А.А. и Г.Б. да излязат от сервиза и наредил  на придружителите си Г. и Н. да ги наблюдават  да не говорят по телефоните . В сервиза останали само Я. и В.. Свидетелят А.А. решил да  позвъни на майка си по мобилния си телефон, но бил спрян от единият от охранителите на Я., който му се скарал и казал да не вика полиция.

 

Подсъдимият Я. започнал да  крещи към В. като му казал „Знаеш ли какво направи, нужно ли беше да изчезваш“. Я. заявил желанието си да прекрати участието си в ***ООД. Подсъдимият  В.Я.  казал на В., че ще му пръсне мозъка, ако В. не му даде сумата осигуровки, дължима за период от три години. Разговорът между Я. и В. продължил около 10 минути . Я. поискал от В. да се обади на счетоводителката на общата им фирма -А.К. и да попита какъв е размерът на  осигуровките му от заминаването на В. до момента, т. е за период около три години. В. позвънил на счетоводителката от телефона на Я., тъй като неговия телефон бил спрян. В. разговарял с К., която обещала да провери и да му позвъни. Свидетелката К. позвънила на В. и му казала, че за три години сумата за осигуровки би била в размер на 3 800лева. К. обяснила на В., че всеки от фирмата е самоосигуряващ се и сам си покрива осигуровките, ако фирмата развива стопанска дейност. В противен случай осигуровки не се дължат. В. казал това на Я., но подсъдимият продължил да твърди , че В. му дължи 3 800лв. казал на В. да му намери парите като го заплашил в противен случай с думи, насочени срещу живота на В. като му казал:“Ако не ми дадеш парите, ще ти отворя главата, за да видя как ти е минала операцията и ще  ти запаля къщата.“

 След това Я. попитал В. дали има пари- В. отворил портфейла си. Я. казал на В. да му даде парите и В., мотивиран от психическата принуда от страна на подсъдимия, изразяваща се заплаха за живота му-дал на Я. намиращите се в портфейла му пари. Подсъдимият преброил сумата от 440лева- отброил 40 лева, които дал на В. „за материали“, а останалите пари взел.  Когато Б. и А.А. влезли отново в сервиза същите станали свидетели на  отправените от  Я. към  В. заплахи съдържащи вербалната закана, че ако В. не му даде някакви пари в срок до около седмица ще му запали гаража и че с него всичко е свършено, както и думите“ Ето и синът ти е свидетел, че ако не направиш каквото искам ще ти запаля и къщата, и гаража“ и “Какво трепериш бе, досега ако съм искал да съм те пребил“. След като Я. си тръгнал В. бил  много притеснен и изплашен, целият треперел, бил много почервенял , гледал стреснато и казал на сина си,че   подсъдимият го е заплашил, че ще го убие и че му е взел сумата от 400 лева. 

След като Я. напуснал сервиза, В. казал на Б. и на сина си да изкарат колите, намиращи се в сервиза и да ги закарат на платен паркинг, за да не бъдат откраднати от Я. ,  като  позвънил и на съпругата си и и разказал случилото се. В. бил много притеснен , при разговора със свидетелката В. гласът му треперел. В. споделил със съпругата си, че Я. му е дал десет дни срок и го бил заплашил,“че ако не му даде парите, ще му отвори главата, за да види как му е минала операцията и ще запали къщата.“

 Вечерта В. обсъждали варианти какво да правят и дали да бягат отново или да търсят съдействие от по- висши инстанции в полицията. Вечерта на 23 .01.2012г. В. и съпругата му споделили със свой комшия М. от *** за проблема си. Комшията казал, че е чувал за В. и обещал да се опита да съдейства на В.. Независимо от това В. се обадила за съдействие  и на  друг свой познат бивш полицай.

 

На 24.01.2012г.подсъдимият Я. отишъл около 10.30-11.00ч предиобед в автосервиза на В. с БМВ то с ДК№ ***, придружаван от  свидетелите М.Л.Г., М.С.Н. и Г. М. Л.. Я. поискал да бъде поправена  чистачката на БМВ-то.Първо се опитали да поправят чистачката св. А.А. и св. Г.Б., но не успели. Последен се опитал да поправи чистачката свидетелят В., който си служел за това с отвертка. Я. стоял на  2-3 м пред колата, а В. опитвал да поправи чистачката с един от придружителите на Я.. Придружителите на Я. били на разстояние , при което са могли да чуят разговора на Я. и В.. В сервиза били синът на В.-А.А. и свидетелят Г.Б.. Я. попитал В.  „какво става с парите”,  казал на В. да побърза с парите и до вечерта да ги намери, а именно сумата от 3 400лв/ която претендирал, че В. му дължи за осигуровки/, след което казал на В.  „Искаш ли да ти взема тази отвертка и да ти забия в главата“. В. извикал „Моля те, недей“. Я. и придружителите му си тръгнали. След като Я. си заминал В. отново бил много уплашен, казал на сина си, че Я. му иска  остатъкът от претендираните 3 800лева, а именно сумата от 3 400 лева до 18 .00часа същата вечер като го заплашил, че ще му разбие главата с отвертка.

Два- три часа по- късно Я. се върнал с БМВ-то като в колата били придружителите му. В. не бил в сервиза- един от придружителите на Я. излязъл от колата, влязъл с сервиза и попитал свидетелят А. къде е баща му като А. отговорил „няма го“,а придружителят на Я. казал „Ей сега ще види той“. При напускане на сервиза подсъдимият, който се намирал в колата си пред гаража видял пристигащия в гаража В. и без да слиза от колата отново го подканил да му даде претендираната сума за осигуровки, след което си тръгнал.

 

На 24.01.2012г. съседът на В. М. отишъл в гаража на*** и казал на В. да отиде на бензиностанцията на ***, намираща се до печатницата, където щял да го чака някакъв човек. На бензиностанцията пристигнал човекът- А.Б., на срещата присъствал и М.. В. казал, че има нужда от помощ, тъй като става въпрос за  „В.Б.“. Б. казал на В. да кара след него и така отишли в ГД „БОП“,, където В. подал молба за съдействие до органите на ГД“БОП“, заведена като вх.№1896/ 24.01.2012г. /л.З-4 том I от делото/.

В. започнал да дава показания в ГД „БОП“ и не се прибрал в дома си. Същият ден и В. била заведена от своя  познат да подаде жалба и също се озовала в ГД „БОП“. От служителите на ГД „БОП“ В. разбрали , че и двамата се намират там. В. излязла от ГД“БОП“ за да вземе децата и заедно с тях се върнали в ГД“БОП“. Във връзка с показанията на В., че Я. продължава да го принуждава да му даде още 3400лв- и след като той споделил, че няма откъде да вземе такива пари- сумата от 3 000лв му била осигурена от ГД“БОП“. Парите били белязани, описани и предадени на В. от служител на ГД „БОП“ с приемателно- превадателен протокол. За времето от 24 до 26.01.2012г. В. не се прибрали в дома си, а били настанени в тайна квартира. На 25.01.2012г по отношение на свидетеля Д.В. с постановление на СП е осигурена мярка за защита на свидетеля, изразяваща се в осигуряване на лична физическа охрана.  За периода 24-26.02.2012г Я. се опитвал да се свърже по телефона с В., но последният не вдигал. Докато В. се намирал в сградата на ГД“БОП“ на 26.01.2012г Я. му звънял на мобилния телефон. Съгласно указанията на ГД“БОП“ В. не вдигал телефона на Я.. Мобилният телефон на свидетелят Д.В. бил ***, а номерът от който звънял подсъдимият Я.- ***. След като получил белязаните банкноти В. ***, следван от  служители от ГД“БОП“ ,за да си вземе работни дрехи,  съгласно инструкциите на служителите.  По време на пътуването на В. към дома му същият получил смс-и от Я..

Съобщенията имали следното съдържание:

Първото съобщение  от дата 26.01.2012г.,получено в 09:32:12ч гласяло: „Какви ги надроби пак бе, звънни да те чуя.“

 

Второто съобщение от дата 26.01.2012г.,получено в 09:41:45 „Звънни ей, кажи ми поне какво стана с фирмата, нищо мъжко няма в тебе.“

 

На 26.01.2012г. синът на св.В. – св.А.А. от телефона на баща си отговорил на съобщенията на подсъдимия Я. в 09:56:34 със следното съдържание “на погребение съм в момента не мога да говоря“.

 

На 26.01.2012г. преди обяд след като си взели работни дрехи  В. и синът му отишли в автосервиза. В джоба на В. било поставено подслушващо устройство от служители на ГД „БОП“.

На 26.01.2012г. в 11.48ч. Я. позвънил по телефона на В. и му казал: „Какво става бе, къде потъна бе човек ?“, „Какво направи ти? Нищо не направи, изчезна там.“, а В. отговорил „ … Т. ми даде три хиляди лева“- / което било част от претендираната от Я. сума/, след което Я. заявил , че ще изпрати някой при В..

В 12.29ч. В. звънял на Я.. След около половин час Я. пристигнал с трима придружители Г. М. Л., М.Г. и М.Н. със същото БМВ с ДК№ ***, с което идвал на 24.01.2012г. Я. и двама от придружителите му влезли в гаража, където се намирали В. и синът му. Л. останал в колата. Я. поговорил със свидетеля  А.А.. Зае времето от 12.46ч до 12.50ч  по отношение на Д.В. и В.Я. бил приложено използване на СРС със способ „подслушване“. Подсъдимият и пострадалият разговаряли за боядисването на л.а.БМВ . Я. попитал В. дали парите са в него, В. потвърдил и подсъдимият казал „Давай “. В. бръкнал, извадил си портфейла и му дал парите, а именно белязаните банкноти, получени от ГД „БОП“ 60 броя с номинал 50 лева всяка. В записания разговор  В. заявява „Три“. Подсъдимият  започнал да брои, стигнал около средата на пачката, объркал ги и започнал наново да брои. Я. видно от приложеното СРС „звукозапис“ попитал В. за оставащата сума „Другите? И кога ще видя тези триста?“ След това ги сложил джоба си. Сумата била 3 000 лева- толкова, колкото В. получил от ГД“БОП“.  В. отговорил“ Три, четири  дни и ще ти дам“ като попитал „Мога да разчитам, че ще ме оставиш на мира?“, след което Я. и  В. се разбрали да се чуят по телефона. В.Я. излязъл от гаража с придружителите си и в този момент бил задържан от служители на  ГД „БОП“ .

 

На 26.01.2012г около 13.00ч. Я. бил задържан от органите на ГД“БОП „ като по отношение на него били извършени обиск и изземване за времето от 14.40ч до 15.37ч. по реда на чл. 164, ал.1 НПК , одобрени в законоустановения срок от съдия при СпНС. Съгласно  протокол за обиск  и изземване / т.1, л. 70-72/ от преден ляв джоб на дънките на подсъдимия била намерена и иззета сумата от 3 000 лева,  бил иззет и дънковия панталон. Било извършено освидетелстване на подсъдимия Я. чрез изземване на обтривки от лявата и дясната ръка на същия /л.68-70, т.1// протокол за писмено съгласие т.1 л. 68-69/.

При условията на неотложност било извършено претърсване и изземване в лек автомобил „БМВ 750“ с ДК № ***/Т.1, л. 61-64/,в който било намерено и иззето устройство с три антени – трибандова лента за заглушаване на  радиочестоти  - на GSM и СОТ и два броя радиостанции „Мидланд – 7 G7“ № *** и № ***. В лекия автомобил били намерени и иззети и 2 броя мобилни телефони „Нокия“ с ИМЕЙ *** ведно с батерия и СИМ карта с надпис „Глобул“ с №*** и втория мобилен телефон също „Нокия“ с ИМЕЙ *** ведно с батерия и СИМ карта с надпис „Виваком“ с №***.

Всички процесуални действия били одобрени от съдия при Специализиран наказателен съд /л.47-96/.

С протокол за доброволно предаване от 26.01.2012г. Д.А.В. предал  собствения си мобилен телефон „Нокия“, модел 1616 IMEI*** с поставена СИМ карта на „Глобул“ №*** с мобилен номер ***.

 

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Съдът констатира, че доказателствата по делото са събрани по съответния предвиден в НПК ред като не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което съдът приема, че фактическата обстановка по делото е такава, каквато е изложена от прокурора в обвинителния акт.

Така изложената фактическа обстановка се доказва от събраните в хода на съдебното следствие гласни , писмени и веществени доказателства, ВДС, изготвени чрез използване на СРС, протоколи за обиск, претърсване и изземване, одобрени от съда; всички събрани по ДП доказателства, както и служебно изисканите и приобщени към доказателствения материал по делото; актуална справка за съдимост заедно с бюлетини; справка от ГДИН и НСЛС.

В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите: Д.А.В./ пострадалия/, В.Н.В./ съпруга на пострадалия/, А.Д.К./ счетоводителна на фирма *** ООД/, Г.М.Б./ работник в автосервиза на В./, Г.Т.Г./ работник в автосервиза на В. през минал период/ - като е приобщен като доказателство и разпитът на свидетеля от ДП , съдържащи се в том 2, лист 34-36, прочетен по реда на чл. 281, ал.4, вр.ал.1, т. НПК поради изявлението на Г. пред съда, че не си спомня фактите;  Свидетелят Г.М.Л. / работещ при подсъдимия Я./; М.Л.Г./ работещ като охрана на подсъдимия/ като са приобщени като доказателство и показанията на свидетеля съдържащи се в  ДП от 27.01.2012г., находящи се в том 1, лист 137 от 8-ми ред до края на абзаца,  прочетени по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК; свидетелят А.Д.А. / син на пострадалия/като на основание чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК  са приобщени показанията на свидетеля, дадени на 24.01.2012г. том 1, лист 7-10 и на 26.01.2012г. том 1, лист 126-127; М.С.Н./ / работещ като охрана на подсъдимия /като са приобщени и показанията на свидетеля на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК/ свидетелят твърди, че не си спомня нещо/ чрез прочитането на части от показанията на свидетеля от 27.01.2012г, съдържащи се на лист 139, том 2 от ДП – абзац 2, 3-ти ; както и показанията на свидетеля Н. от  02.03.2012, находящи се в том 2, лист 146-147 от ДП .; Л.К.А./  съдружник в *** ООД/ както и приобщените на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК показания на свидетеля от  31.01.2012г., съдържащи се  в том 2, лист 32 от ДП, абзац, започващ се израза „и тримата се занимавахме…“ до „…сме ходили за уговаряне на бояджийска камера“.

 

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Д.А.В., В.Н.В., А.Д.К. ,Г.М.Б., Г.Т.Г., А.Д.А.- показанията на тези свидетели са логични, непротиворечиви, описват фактите по един обективен начин, взаимно се допълват и изграждат една цялостна достоверна картина на събитията както от инкриминирания период , така и от един продължителен период, предхождащ времевия интервал 23-26.01.2012г. Показанията на тази група свидетели пред настоящия съдебен състав , като и показанията, приобщени към воденото съдебно производство  чрез прочитането им се подкрепят и от останалите събрани по делото и кредитирани от съда доказателства и доказателствени средства. Досежно конкретно възприетите от тези свидетели факти, които са от значение за изясняването на всички елементи от фактическия състав на повдигнатото обвинение,  визирано в разпоредбата на  чл.214, ал.2, т.1, вр. чл.213а, ал.2, т.1, пр.1 и т.З пр.1 НК, съдът не констатира никакво съществено вътрешно противоречие в показанията на всеки един от посочените свидетели, като не констатира такова противоречие и между показанията на отделните свидетели. В хода на съдебното следствие разпитаните свидетели възпроизвеждат обстоятелства, възприети от тях лично и непосредствено и касаещи именно факта на извършване на деянието, време и място на осъществяването му, авторството, механизма на деянието и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е било извършено то. Всеки от посочените свидетели  е възприел непосредствено отделни фрагменти от действията на подсъдимия Я. по отношение на пострадалия Д.В. като възприети в цялост всички тези показания изграждат цялостна, завършена картина на фактите, възпроизведени и от пострадалия В.. Съдът подробно се запозна и подложи на анализ показанията на всеки от изброените свидетели, както следва:

Съдът кредитира показанията на свидетеля- частен обвинител Д.А.В., дадени в хода на съдебното следствие, относно системните заплахи от подсъдимия Я. към пострадалия в продължение на дълги години преди датата на инкриминираното събитие, изградили между тях стереотип на поведение , изразяващо се най- общо като стереотип на отношения „власт - безусловно подчинение“, както следва: от една страна, поведението на Я.– изразяващо се в непрекъснати заплахи, обиди и изнудване над В., завършващо винаги с безвъзмездно получаване на различни парични суми от подсъдимия или извършване на безвъзмездна трудова дейност от В. в изпълнение на различни житейски потребности на Я. ,от друга страна ,стереотип на поведение от страна на В., който се намирал под  непрекъснатото психически натиск от страна на Я. , изразяващо се в системни заплахи за живота и здравето на частния обвинител и на близките му – водещи до поведение, от страна на В., характеризиращо се с безотказно подчинение, предоставяне на паричните средства на семейството на В. в услуга, на разположение и в полза на Я. като при невъзможност за удовлетворяване на финансовите претенции на Я.- В. заемал парични суми от роднини и познати. В резултат на непрекъснатите заплахи и изнудвания и след скептичното отношение на заобикалящите го относно ефективно съдействие от страна на полицията по отношение на известния в медийното пространство „В.Б.“  житейски правдоподобно и логично частният обвинител решил да напусне Република България и да се пресели в друга държава заедно със семейството си. Съдът кредитира показанията на В., че е напуснал страната без да съобщава за това на близките си, за да не бъдат подложени на натиск от подсъдимия, както и за да не успее Я. „да се добере“ до него.  Съдът кредитира  показанията на свидетелите Д. и В. В. , че през есента на 2009г семейството се преселило в целия си състав в Полша с намерение там да устроят живота си и да забравят за „В.Б.“. Логична е версията на В., че страхът от подсъдимия е причина при неотложната необходимост за връщане на семейството  в  България,  свързана с влошеното здравословно състояние на В., те да скъсат всички  връзки с родния си град, с познатите си , приятелите си и да се установят в гр.П., където В. претърпял сложни животоспасяващи операции. Логично и житейски правдоподобно е твърдението на В., че след като от медиите  разбрали за задържането на Я. същите  се върнали в родния си град и в собствения си дом.

 

Съдът кредитира показанията на частния обвинител В. относно безспорно установения  факт на посещения на Я. в сервиза на В. на инкриминираните дати 23.01.2012г; 24.01.2012г и 26.01.2012г, при които Я. осъществил психическа принуда по отношение на В.- изразяваща се в заплаха за живота на пострадалия с цел същият да извърши поредното имуществено разпореждане- този път на сума с общ размер  3 800лева. Кредитират  се като достоверни показанията на В. за поведението на Я. към него, когато останали сами в гаража на 23.01.2012 , при което Я. започнал да крещи и да иска от В. сума за осигуровки, която същият не му дължал. Кредитират се показанията на В., че под въздействието на психическа принуда е дал съдържащите се в портфейла му банкноти-400лева ; кредитира се показанието , че на 24.01.2012г Я. е посетил два пъти сервиза на В. като при първото посещение  Я. попитал В.  „какво става с парите”, както и  „да побърза с парите и до вечерта да ги намери“, както и заплахата, насочена непосредствено и недвусмислено срещу живота на В.  „Искаш ли да ти взема тази отвертка и да ти  я забия в главата“;  а при второто посещение Я. отново казал на В. да побърза с парите, които считал че му се дължат. Кредитира се показанието на В., че изправен пред невъзможността повече да удовлетворява финансовите претенции на Я., непрекъснатото изнудване за пари, системните заплахи  и поради обстоятелството, че е познавал добре подсъдимия и негови криминални прояви, частният обвинител и съпругата му  започнали да търсят съдействие чрез познати ,за да подадат жалба срещу Я.  с оглед на получаване на своевременна и адекватна защита. Така В. успял да подаде сигнал в ГД“БОП“, откъдето получила съдействие, осигуряване на поредната парична сума, която Я. претендирал, както и осигуряване на физическа защита. Кредитират се и показанията на В. относно предаването на сумата от 3000 лева на Я. на 26.01.2012г. Съдът кредитира показанията на частния обвинител Д.В. , който в хода на съдебното следствие заявява, че се страхува от подсъдимия Я., както за своя живот, така и за семейството си и че този страх е причина същият да извършва многократно разпореждания със свое имущество, включително и разпорежданията, извършени с парични суми в  инкриминирания период 23-26.01.2012г. В показанията в хода на съдебното следствие свидетелят заявява: “ Страхът ми е конкретно от В.. От заплахите му е предизвикан страхът. Те са с думи, че ще ме убие, ще ми пръсне мозъка и то казано с викане срещу мен. Я. е с буен характер, познаваме се от много години. С мен по-скоро поведението му е буйно, постоянно ме заплашва. Ако нещо не му изнася как съм направил, иска пари. Аз му давах парите от страх. Той викаше „Нали ме познаваш, нали знаеш какво ще ти се случи“.

Показанията на свидетеля Д.А.В. са логични, последователни, житейски правдиви, характеризиращи реакцията на  средностатистическия българин,трудово зает човек, загрижен за близките си и стремящ се да предотврати напиращата към семейството му агресия от чуждата  му среда на  изнудване, насилие и заплахи, нахлула в личното му пространство поради злощастното познанство с подсъдимия.

 

В пълна хармония  с показанията на частниятобвинител Д.В. са показанията на съпругата му свидетелката В.Н.В.. Съдът кредитира показанията на свидетелката В.Н.В.  относно дългогодишното познанство на В. и Я., както и относно непрекъснатото изнудване на В. да дава на Я. различни парични суми, които В. се принуждавали да взимат назаем от познати и роднини. Кредитират се показанията на В. за страха, насаден в съзнанието на съпруга и от Я.- в показанията си в хода на съдебното следствие свидетелката заявява относно съпруга си: „Но го беше страх. В. го заплашваше, че ще го пребие. Била съм в сервиза, когато го завежда настрани и впоследствие мъжът ми ми казва какво му е казал.“ „След първите 10000 лева мъжът ми беше много притеснен. Нямахме пари, а се беше притеснил, че ще го убие, ако не ги занесе. Това става лятото на 2008г.“. Във връзка с искането на Я. да прехвърли лизинга на „Поршето“ В. заявява „ По думите на мъжа ми го е заплашвал, че няма да оцелее. Решихме, че единственият шанс е или да се обърнем към полицията или да се махнем. Питах познати полицаи ще има ли кой да ни защити. Повечето ме посъветваха, че няма шанс. Мъжът ми го беше много страх и решихме да излезе извън страната, а впоследствие и аз. На 15.02.2009г. като се събудих мъжът ми беше заминал, не знаех къде.“

 Съдът кредитира показанията на В., че след като съпругът и заминал, Я. насочил към нея заплахите и изнудването за парични суми . В. заявява:“Той дойде и започна заплахи лично към мен, че аз съм виновна за всичко, че ще ме направи проститутка, че ще ме закопат на ***, че ще ми вземе камерата от сервиза, че ще запали къщата, ще ни затрие от света.“ Кредитират се показанията на свидетелката, че последният  паричен превод от ЗПК ***АД в размер на 13 000 лева е получен лично от Я.. Съдът кредитира показанията на В.  относно  обстоятелството, че след като Я. е посетил сервиза на съпруга и и му е взел 400лева чрез използване на заплаха -В. и е позвънил и е бил много разтревожен като гласът му е треперел докато и разказвал за случилото се. Кредитират се показанията, че вечерта В. са обмисляли различни варианти, за да се справят с грозящата ги опасност като са споделили за това и със съседа си М., а В. е позвънила и на свой познат- бивш полицай. Кредитира се и е житейски достоверно показанието на В., че съпругът и и е казал, че Я. го е заплашил, че ще му отвори главата, за да види как му е минала операцията. Свидетелката като непосредствен наблюдател на взаимоотношенията на Я. и съпруга и  заявява“ Те никога не са били приятели. Когато се обади В., започваше напрежение. „ „Според мен съпругът ми реално се страхуваше от В.. Споделял ми е, че е виждал саковете, които В. носеше в сервиза. От нещата в тях. Носил е белезници, полицейски палки. Аз лично съм виждала и пистолет“.Съдът кредитира непосредствените възприятия на свидетелката В.“След разговора на 23.01.2012г. съпругът ми беше уплашен за живота си.“

Съдът кредитира показанията на свидетеля А.Д.А., дадени в хода на съдебното следствие, както и прочетените по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1 т.2 от НПК  показания, дадени на 24.01.2012г. том 1, лист 7-10 и на 26.01.2012г. том 1, лист 126-127. Свидетелят описва четири на брой посещения на Я. в сервиза на баща му за инкриминирания период.

 

 Кредитират се показанията на свидетеля А.Д.А. че  първият път на 23.01.2012г Я. пристигнал с БМВ, брониран, сив, със спукан преден прозорец с рег № съдържащ цифри и букви- *** с трима придружители / един останал в колата, а двама придружили Я./ в сервиза на В. като свидетелите А.А. и  Г.Б. били изпратени навън по разпореждане на подсъдимия, където придружителите на Я. следели А. и Б. да не ползват мобилните си телефони/ по нареждане на Я./. Кредитира се непосредственото възприятие на А., че след пристигането на Я. в сервиза баща му  се изплашил, почервенял, гледал настрани. Свидетелят в показанията пред съдебния състав заявява, че разговорът между Я. и В. продължил около 10 минути като се чували виковете на Я.. Кредитира се изявлението на свидетеля, че искал да позвъни на майка си, но единият от охранителите му се скарал и казал да не вика полиция.

Кредитира се показанието на свидетеля, прочетено по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1 т.2 от НПК от  24.01.2012г. /том 1, лист 7-10/ , че В. и Я. останали сами в гаража „няколко минути“ , а след като Б., А. и придружителите на Я. отново влезли в гаража Я. отправил към В. думите“ Ето и синът ти е свидетел, че ако не направиш каквото искам ще ти запаля и къщата, и гаража“ и “Какво трепериш бе, досега ако съм искал да съм те пребил“, като се кредитира и посочената от свидетеля сума, която Я. взел от баща му през този ден- 400 лева, както и непосредствените възприятия относно емоционалното състояние на В. след срещата с Я.:е „баща ми беше много притеснен и изплашен, целият трепереше, бе много почервенял,каза , че В. го е заплашил, че ще го убие.“

Кредитира се показанието на А., че Я. взел парите на баща му, на което не бил непосредствен свидетел, но баща му му споделил за това веднага след като Я. си тръгнал от сервиза и заявява, че този ден по тази причина не са обядвали; както и че баща му казал да изкара всички коли от гаража/ и да се паркират на платен паркинг/, за да не ги открадне Я.. Кредитира се и изявлението на свидетеля, че след тръгването на Я. от сервиза- баща му свидетелят В. бил още по- уплашен.

 

Кредитират се показанията на А., че/на дата 24.01.2012/около 9.30 Я. с придружителите си пристигнал в сервиза със същото БМВ. Извикал В. да поправи чистачката на колата като повредената чистачка се опитал да оправи първо А.,  след това Г.Б., а последен опитал баща му с отвертка като пред гаража докато баща му опитвал да поправи чистачката  останали  Я., охраната му и баща му. Кредитира се показанието на свидетеля, прочетено по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1 т.2 от НПК от  24.01.2012г. /том 1, лист 7-10/показание на А. , че след като Я. си тръгнал „баща ми отново бе много изплашен“, тъй като подсъдимият му бил казал, че иска оставащата се сума за осигуровки до 18.00ч същия ден,като и че го заплашил, че ще му разбие главата с отвертка.

 Кредитира се и показанието за случая на пристигане на Я. и охраната му в сервиза, които като разбрали , че В. го няма си тръгнали като един от придружителите на Я. казал „Ей сега ще види той“.

Кредитират се показанията на А. относно многократното позвъняване от Я. на телефона на баща му, на които В. не отговорил, както и на  получените смс-и от Я. и отговора на В., написан от сина му. Кредитират се и показанията на свидетеля във връзка с предаването на сумата от 3000 лева от В. на Я. на 26.01.2012г

 

Съдът кредитира показанията на свидетелката А.Д.К.- счетоводител на фирма *** ООД. Свидетелката заявява, че разбрала за проблемите между Я. и В., когато В. се консултирал с нея относно искането на Я. да поеме договора за лизинг на стойност 200 000 евро на л.а. „Порше“ като свидетелката в показанията си твърди, че В. „бил много притеснен“ и че го посъветвала да не сключва договора. В хода на съдебното следствие свидетелката заявява, че е имало случай, когато В. спешно поискал пари на заем и тя и съпругът и му дали 3-4000 лева като впоследствие разбрали , че парите били предназначени за Я.. Същата заявява, че фирмата е престанала да функционира на  17.02.2009 и заявява, че дори да не се подаде декларация не се трупат задължения за осигуровки. От показанията на К. се установява, че по силата на  сключен договор  за заем между Я.  и  *** ООД  със срок на издължаване 5 години за сумата от 60 000 лева има счетоводни оправдателни документи за 38 400 лева като към  момента е налице салдо 21 600 лева, дължими на Я. от  фирмата. Кредитират се показанията на свидетелката, че В.В.  многократно и е споделяла, че Я. изнудва съпруга и за пари. Безпротиворечиви са показанията на свидетелката, която съобщава , че на инкриминираната дата 23.01.2012 В. и позвънил, бил притеснен , поскал да му сметне дължимата  сума за осигуровки за срок от три години въпреки изявлението на  К. , че такава сума не се дължи. Свидетелката заявява, че пресметнала  хипотетичната сума- около 3800 лева.

 

Съдът кредитира показанията на свидетеля Г.М.Б. – работник в сервиза на В..Същият потвърждава факта за пристигането на 23.01.2012г. на Я. в сервиза заедно придружители, след което Я.  поискал да останат сами с В. в сервиза като Б. и А.А. са били придружени от спътниците на Я. отвън пред сервиза. Кредитират се показанията на Б., че след разговора с Я.- В. бил много притеснен и поради това и от страх за намиращите се в сервиза автомобили наредил на сина си и на Б. да препаркират колите на платен паркинг. Кредитират се показанията на Б. за отправена заплаха от Я. към В., че ако не плати в срок около седмица Я. ще запали гаража.

 

Съдът кредитира показанията на св. Г.Т.Г.- относно инкриминирания период, както и приобщените показания по реда на чл. 281, ал. НПК, съдържащи се в т. 2, лист 34-36, от които се установява,че В. е споделял със свидетеля за подновилите се посещения на Я. в сервиза му в периода 23-26.01.2012г и принудително дадената  под въздействието на психическа принуда на 23.01.2012г сума в размер на 400 лева.

 

Втората /условно определена/ група свидетели  са тези, които твърдят,  че не са били непосредствени свидетели на фактите от периода 23-26.01.2012г.- това са свидетелите Г.М.Л., Л.К.А..

Относно показанията на свидетеля Г.М.Л.- съдът ги кредитира доколкото установяват единствено факта на посещение на Я. и придружителите му до сервиза на В. в деня на задържането им. В показанията на този свидетел не се установяват факти относно инкриминираното деяние. Видно от показанията на свидетели и от двете други/ условно обозначени/  групи Л. е седял винаги в колата на Я., поради което е достоверно същият да не е чул разговорите на Я. и В.. Не се кредитира показанието на Л., че е придружавал Я. в сервиза един единствен път- при задържането му заедно с Я.. От показанията на А., М.  Л.Г. и М.С.Н. се установява, че същият е придружавал Я. при всичките му посещения в сервиза за инкриминирания период, но безспорно се установява, че не е слизал от колата , не е чувал разговори между Я. и В..

Относно показанията на свидетеля Л.К.А., дадени в хода на съдебното следствие, както и прочетените на  основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК/  показания от 31.01.2012г., находящи се в том 2, лист 32 от ДП/ съдът ги кредитира,  но  констатира , че тези показания съдържат факти за дейността на *** ООД, за счетоводни взаимоотношения между съдружниците, но не и факти, относими към инкриминираното събитие.

Третата група свидетели – това са лицата, придружавали  подсъдимия Я. като негова лична охрана, а именно М.  Л.Г. и М.С.Н. .

 В хода на съдебното следствие и в показанията от ДП от 27.01.2012г., находящи се в том 1, лист 137 от 8-ми ред до края на абзаца, приобщени към доказателствената маса чрез прочитането им на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК свидетелят М.  Л.Г. заявява, че през инкриминирания период два пъти са посещавали сервиза на В. като придружители на подсъдимия Я.. За първото посещение/ което описва събитията от 23.01.2012г/ Г. в двете си показания дава взаимно изключващи се обяснения. Твърди, че при първото посещение заедно с М.Н. придружавали В.Я. на посещение при зъболекар, след което на връщане се отбили в сервиза на пострадалия В.. В хода на съдебното следствие заявява, че  М. останал в колата, а той и подсъдимият влезли в гаража, където се намирал В. и работниците му. Свидетелят заявява, че е присъствал на целия разговор между Я. и В.. Относно  начинът на протичане на срещата между подсъдимия и пострадалия свидетелят заявява: „Говореха си двамата много спокойно. В. няколко пъти му каза „Успокой се бе, човек, какво се разтрепери.“ „ Не съм чул да се отправят заплахи от единия към другия. Първият път Д. беше доста притеснен, че вижда В.“. В показанията ,приобщени чрез прочитането им на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК, свидетелят поддържа обратната теза- твърди: „Аз останах пред вратата на сервиза, а вътре влязоха М. и В.. Разговаряха около 5 минути , след което излязоха.Не съм чул разговорът им“. Относно второто посещение- свидетелят заявява, че същото е на 26.01.2012г, когато лицата са задържани.  Относно случая с отвертката свидетелят заявява, че „Не си спомням дали Д. е държал някакъв инструмент в ръцете си. Не съм чул разговор между Д. и В. отвън“. Съдът не кредитира показанията на този свидетел поради следните обстоятелства- същите са противоречиви, описват взаимно изключващи се факти, нелогични са  и според настоящия състав не пресъздават факти, които свидетелят непосредствено е възприел, а пресъздават описания на обстановката, която е „удобна „ на работодателя му В.Я.. В показанията си в хода на съдебното следствие свидетелят заявява „Показанията ми в БОП изобщо не са истински. Те ми прибраха и оръжието за тези показания. Искаха да подпиша декларация като сътрудник към БОП за В.Я.. Разпитът ми беше след 21,30 часа вечерта, след като излязохме от къщи след обиска у нас. Около полунощ бяхме за преглед в МВР болница, това беше след разпита. На другия ден ме разпитваха мисля , че беше на третия етаж. Заплашваха, че ще ме оставят без оръжие. Пак искаха да подпиша декларация. Искаха да си поддържам показанията, които бяха прочетени, че съм присъствал на разговора. Още вечерта се разписах на портокол. На следващия ден ме закараха при една жена, която също да ме разпита. Тя не ме разпита. На другия ден мисля, че пак се подписвах. Присъствах и двата дни на разговорите между Я. и М.. Не е имало размяна на заплашителни думи и реплики между двамата, дори В. успокояваше М., защото той се разтрепери, започна да изпуска газове. В. му каза“Спокойно, да не вземеш да забегнеш пак“.Видно от цитираните показания, дадени в хода на съдебното следствие ,свидетелят твърди, че служители от БОП са го принудили да даде показания, че свидетелят М.Г. е присъствал на разговора между В. и Я., но това не са истински показания. Това твърдение на свидетеля е взаимно изключващо се с няколко минути по- рано дадените показания пред съда от Г. , че същият е присъствал на разговора. Съдът не кредитира въпросните показания поради липса на логичност и последователност в тях. М.Г. твърди една фактическа обстановка, а няколко изречения след това в рамките на едно производство, в рамките на показанията, дадени в хода на съдебното следствие пред настоящия състав в едно и също заседание,свидетелят заявява обратното. Показанията на този свидетел са в противоречие с показанията на другия охранител на Я.-М.Н., който също заявява, че при посещението на 23.01.2012г Я. и В. са останали сами в гаража.

Видно от приложената по делото заповед за задържане на лице по ЗМВР М.  Л.Г., М.С.Н. и Г.М.Л. са били задържани за срок от 24 часа , с начален момент 26.01.2012г 13.00часа. Разпитът на свидетеля М.Г. е проведен на 27.01.2012г с начален момент 14.15ч, поради което становището на защитата , че разпитът е незаконосъобразен като проведен в момента, в който лицето е било задържано за срок от 24 часа по ЗМВР  по същото производство не се основава на факти от действителността.

 

По отношение на показанията на свидетеля М.С.Н.  съдът ги кредитира частично. Не се кредитират твърденията, че в периода 23-26.01.2012г  само два пъти Я. и придружителите му са посещавали сервиза, тъй като това твърдение противоречи с твърденията на свидетелите В., Б., А.. Съдът кредитира показанията на свидетеля относно обстоятелството , че свидетелят при посещенията си е стоял извън помещението на сервиза,поради което правдоподобно звучи твърдението на Н. , че не е присъствал на разговорите на подсъдимия Я. и пострадалия. Заявява, че при първото посещение служителите от сервиза излезли навън „Мисля, че единият път момчетата от гаража излязоха навън. Нямам представа кой ги е помолил да излязат. Не сме им налагали никакви ограничения. Единият път В. влезе сам в сервиза и момчетата излязоха. Вътре останаха Д. и В.. Стояха по-малко от половин час двамата вътре“.  В това изявление съдът не кредитира обстоятелството, че не са налагани ограничения на А. и Б. относно ползването на мобилни телефони от тях- това противоречи на показанията на А. и Б.. Свидетелят заявява, че не е може да прецени дали пострадалият е бил притеснен при първото посещение на Я. в сервиза .Съдът кредитира твърдението на  Н., че при второто посещение подсъдимият влязъл вътре, както и че при второто посещение е имало проблем с чистачката на колата и Д.  В. също е отишъл при колата, но не е чул подсъдимият и В. да си говорят.

 Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Н. относно лицата, придружавали Я. при посещенията му в сервиза на В.- в тази част показанията му са достоверни, не противоречат на показанията на останалите свидетели и са най- изчерпателни и логични. Свидетелят заявява: „Първият път в колата бяхме аз, В., М. и Г.. Г. си стоеше в колата. М. стоеше до мен до колата. Мисля, че М. не е влизал в гаража. Вторият път бяхме същите хора. Г. си стои в колата, ние с М. обикновено слизаме да пушим. Не си спомням да сме влизали в сервиза. В. е влизал вътре сам в гаража и двата пъти.Лично не съм чул заплашителни реплики между Я. и Д..“ Вярно е че свидетелят заявява за първото посещение „мисля , че М. не е влизал в гаража“, но след това по- категорично заявява“ Не си спомням да сме влизали в сервиза. В. е влизал вътре сам в гаража и двата пъти.“ Това изявление на свидетеля Н. се подкрепя от показанията на останалите свидетели непосредствени участници в събитията 23-26.01.2012г- Б., А., В..

Съдът констатира, че показанията на свидетеля Н., дадени в хода на съдебното следствие, напълно кореспондират и не противоречат на приобщените на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК чрез прочитането им показания на свидетеля М.Н./  от 27.01.2012г , находящи се на лист 139, том 2 от ДП – абзац 2, 3-ти ; и от 02.03.2012, находящи се в том 2, лист 146-147 от ДП /.

 

Анализирайки подробно показанията на всички групи свидетели настоящият състав на съда счита за най- достоверни тези на първата условно означена група свидетели- Д.А.В., В.Н.В., А.Д.К. ,Г.М.Б., Г.Т.Г., А.Д.А.-освен с логичност, последователност и житейска правдоподобност същите се характеризират и с тяхната многобройност- налице са множество възприятия на различни по социален статус и възраст лица като всичките показания сочат на оказван системен психически натиск върху съзнанието на В. и използване на заплахи от страна на Я. срещу пострадалия градиращи от заплахи срещу имуществото до заплахи , насочени срещу живота. Непосредствено дадените гласни доказателствени средства са анализирани в контекста на дадените от свидетелите показания в хода на ДП и са подкрепени от останалите писмени, веществени, гласни доказателствени средства, включително и приобщените в хода на съдебното следствие ВДС, изготвени чрез ползване на СРС.

На основание  чл. 283 от НПК към доказателствената маса са приобщени показанията на свидетелите В.В., Т.Т., Г. А., В.А., Е.К., С.Г., Ж.Н..

 

Съдът подложи на анализ  показанията на свидетелите по отношение на които е одобрено на основание чл.372 ал.3 от НПК изразеното съгласие от подсъдимия Я., неговия защитник и частния обвинител Д.В. да не се извършва разпит на свидетелите В.В., Т.Т., Г. А., В.А., Е.К., С.Г., Ж.Н., като констатира, че действията по разследването са извършени при условията и по реда, предвидени в НПК. Съдът констатира, че тези показания са достоверни и ги кредитира изцяло доколкото съдържат информация, отнасяща се до факти и обстоятелства, свързани с инкриминираното деяние.

 

Кредитират се показанията на  св. В.С.В. /т.1, л. 111-113/ , Т.Г.Т. /т. 1, л. 114-116/- свидетелите , които са имали процесуално качество на поемни лица на 26.01.2012г при следните ПСД: при извършването на личен обиск и изземване от подсъдимия В. Я.  от преден ляв джоб на дънките- на  сумата от 3000лв с номинал на банкнотите от 50/петдесет/ лева ; при извършване освидетелстване на подсъдимия и изземване на обтривки от двете ръце на лицето и една контролна; при  претърсване  и изземване от л.а БМВ ДК№ ***, паркиран пред автосервиз кв. ***, при което са  иззети  2 броя мобилни телефона, 2 броя радиостанции, сиво устройство.

Кредитират се показанията на свидетеля  Г. С. А. – че живее на трети етаж кв. ***, ***/ т.2, л. 117-119/г. и на свидетелката В.А.  /т.2, л. 121-123/ баба на Г.Л.- че живее на първия етаж , които нямат отношение към предмета на настоящето производство.

Кредитират се показанията на свидетелката Е.С.К./ т. 2 л. 132- 133/, от които се установява, че  л.а „БМВ“ ДК№ *** се води на нейно име, но  е предоставила същия  с пълномощно на дъщеря си Ж.П.Н. / т. 2 л. 139-140/, която го е продала получила е сумата от продажната цена, но не е оформян договор за покупко- продажба. Като писмено доказателство е представено пълномощно за въпросния автомобил.

По делото е приложен и протокол за разпит на свидетеля С.Л.Г.- /т.2, л.141-142/-зъболекар на Я. даващ характеристика на зъбния статус на подсъдимия.Съдът не може да де произнесе относно достоверността на твърденията на Г., тъй като същите не са доказани и проверени, но същевременно не са относими към предмета на настоящето производство.

 

 

По отношение на подсъдимия Я.- кредитира се показанието на подсъдимия за създаването на съвместна фирма с пострадалия В. и други лица, занимаваща се в ремонт на автомобили; обстоятелството , че  Я. е дал заем на фирмата за закупуване на бояджийска камера, както и че е осигурил клиенти от застрахователна компания; обстоятелството че впоследствие е поискал заема да му бъде върнат, както и че е позвънил в ЗПК***АД за предоставяне лично на него на сума, дължима на *** ООД по щети. Не се кредитира  изявлението на подсъдимия, че е отишъл при съдружника си В. единствено с оглед прекратяване на взаимоотношенията им като съдружници.Физическото присъствие на Я. в сервиза на В. не би допринесло с нищо за прекратяване дейността на общата фирма- в сервиза нито биха могли да се изготвят документи, нито  подсъдимият и пострадалият биха могли да ги изготвят сами, тъй като в хода на съдебното производство не се събраха доказателства двамата да имат правни познания в областта на тръговското право, поради което срещата им не би дала някакъв резултат в отсъствието на адвокат, който поне да разясни на съдружниците правната страна на исканото от тях, съответно да изготви необходимите документи. Кредитира се показанието на подсъдимия за поведението на В. , както и оценката за поведението му, а именно за изпитан от пострадалия страх. Не се кредитира, че този страх е неоснователен , както и не се кредитира причината, описана от Я. поради която е наредил сина на В. и св. Б. да напуснат помещението. Тук подсъдимият премълчава,  че е бил придружаван от охранителите си и че те са били ангажирани с контролирането на А. и Б. извън сервиза. В тази насока по- достоверни са показанията на В., А., Б., тъй като са житейски правдиви. В тази насока е твърдението на В., че обикновено разговорите , в които Я. му иска пари  и заплашва са насаме, без свидетели и не по телефона. Следва да се има впредвид, че изложените от подсъдимия факти и обстоятелства  представляват защитна версия и че същият не само пресъздава фактите и събитията от своя гледна точка, но и премълчава онези факти и обстоятелства, които не са в негов интерес. Кредитира се, че счетоводителката К. е изчислила сума за осигуровки в размер на 3 800лева, но не се кредитира, че тази сума действително се дължи от Я., което обстоятелство не е предмет на настоящето производство . В тази насока се кредитират показанията на свидетелката К., която заявява, че такава сума Я. не е дължал, но тъй като В. е настоявал да се изчисли каква сума хипотетично би се дължала за срок от три години- К. е изчислила сумата. Обясненията на Я. са последователни, логични, описват фактите и обстоятелствата като същевременно са добре изградена защитна версия, в която умело се премълчават действията на подсъдимия, които са свързани с упражнено психическо въздействие по отношение на В., мотивиращо последния да извърши поредните имуществени разпореждания. В тези обяснения услугливо са пропуснати онези фрагменти, в които подсъдимия отправя заплахи за живота на В. насаме и които водят до оцененото от подсъдимия като „гнусно“ поведение на пострадалия. Поради това обстоятелство обясненията на Я. се ценят относно описаните от него и потвърдени и от останалите свидетели факти, които са безспорно установени .Обясненията на подсъдимия, в които заявява, че не е оказвал психическо въздействие върху В. и не е отправял заплахи за живота му- не са подкрепени от нито един друг свидетел и са изолирани и откъснати от останалите гласни доказателства, приобщени по делото. Поради това обстоятелство тези твърдения остават висящи, не се подкрепят от  нито един факт, нито от събраната доказателствена маса по делото, поради което не се ценят от съда като достоверни.

 

Съдът кредитира показанията на свидетелите Д.А.В. и В.Н.В. относно обстоятелството, че свидетелите са изпитвали  страх за своята безопасност и тази на децата си, тъй като те са последователни, логични, житейски правдиви. Тези показания не само, че не са изолирани от останалите доказателствени източници, но са и подкрепени от останалите гласни и веществени доказателствени средства, възпроизвеждащи отделни фрагменти от хронологията на събитията.

Обстоятелството за породен страх у Д.В. за него и за семейството му се съдържа, както в неговите показания, така и в показанията на свидетелите В.В.,  А.А., К., Б., М.Г., дадени в хода на съдебното следствие. Психическо въздействие от страна на Я. по отношение на В. е оказвано в един продължителен период от време преди датата на инкриминираното деяние- още след излизането на подсъдимия от затвора през 2002-2004г, когато Я. започнал да посещава сервиза на В. и му заявил, че му е издал „доживотна присъда“. От 2002г  пострадалият В. в хода на съдебното следствие разказва за постоянно, системно, непрекъснато изнудване от страна на Я. за пари чрез упражняване на системна психическа принуда по отношение на В., изразяваща се в заплахи за неговия живот, живота на семейството му, както и със заплахи за унищожаване на имуществото му. Под въздействието на тези заплахи В. давал на Я. исканите от него парични суми до момента, когато решил да избяга от страната и заживее със семейството си в чужбина. Страхът бил причина след връщането на В. от Полша същите да заживеят в друг град под наем, а не в собствения си дом. В хода на съдебното следствие частният обвинител заявява: „Страхувам се от в Я. заради тормоз близо 15 години. Започнах да се страхувам след излизането му от  затвора. Той винаги ме е заплашвал. ……. Страх ме е за живота ми и за семейството ми……. синът ми беше в центъра на Г., обади се и попита къде съм и каза, че ще дойде при мен в гаража. Тогава той ми каза, че Я. е предал на брат му да се свърже със сина ми, който да ми предаде да си оттегля всички видове показания, за да ме остави на мира. Ако не – не знае какво ще стане с мен. Страхът ми е конкретно от В.. От заплахите му е предизвикан страхът. Те са с думи, че ще ме убие, ще ми пръсне мозъка и то казано с викане срещу мен. Я. е с буен характер, познаваме се от много години. С мен по-скоро поведението му е буйно, постоянно ме заплашва. Ако нещо не му изнася как съм направил, иска пари. Аз му давах парите от страх. Той викаше „Нали ме познаваш, нали знаеш какво ще ти се случи“. Заплахите бяха срещу мен с думи, постоянно ме обиждаше….. По телефона ми е казвал, че ще ми пръсне мозъка. Все ме викаше настрани и разговаряхме. Един път жена ми нещо му отговори и той ме извика навън и ме предупреди, че ако пак се обади ще я бие като мъж. Преди 2009г. ми е казвал, че ще ми запали къщата в ***, затова съм я застраховал срещу известен извършител. Само жена ми знаеше ,че ще замина. Исках да замина от страх и от финансови задължения за „Порше“-то. Той ме заплашваше и тогава. Върнах се в П., за да не знае никой че съм в България, беше ме страх от В.Я.. Жена ми и синът ми знаят за страха ми. Жена ми като разбра, че ще правим с него обща фирма, каза, че съм много заблуден и ще си изпатя. „

Свидетелката В. като непосредствен наблюдател на взаимоотношенията на Я. и съпруга и  заявява“ Те никога не са били приятели. Когато се обади В., започваше напрежение. „ „Според мен съпругът ми реално се страхуваше от В.. Споделял ми е, че е виждал саковете, които В. носеше в сервиза. От нещата в тях. Носил е белезници, полицейски палки. Аз лично съм виждала и пистолет“.

 

За инкриминираната дата 23.01.2012г. В. в  хода на съдебното следствие заявява: „той беше крещял, заплашваше ме, искаше бързо да излезе от фирмата, след което подсъдимият  казал на В., че ще му пръсне мозъка, ако В. не му даде сумата 3800 лева за осигуровки. В. заявява:“Сумата от 400 лева дадох доброволно на Я. под влиянието на страх, самата среща с него ме уплаши“. Свидетели на последствията от психическото въздействие от Я. върху В. станали св. Б. и А.А.. Макар да били изпратени извън сервиза и да не им била дадена възможност да потърсят съдействие по телефона същите заявяват, че са чули викове, а след завръщането им в сервиза заявяват, че В. е бил притеснен, уплашен. Свидетелят Б. възпроизвежда отправени от Я. до В. заплахи , че ако В. не му даде някакви пари в срок до около седмица ще му запали гаража, че с него всичко е свършено.Поради страх от Я.В. казал на Б. и сина си А. да скрият колите , намиращи се в гаража, за да не  бъдат откраднати или повредени .

Свидетелят Б. в показанията си в хода на съдебното следствие заявява, че след разговора с Я.В. се е притеснил. За основателния страх след срещата между В. и Я. на 23.01.2012г свидетелства и съпругата на В., която заявява, че В. и се обадил по телефона от сервиза, разказал и какво се е случило и че Я. му е дал 10 дневен срок. Свидетелката заявява, че гласът на В. треперел: „ М. беше много притеснен – по начина, по който ми говореше, трепереше му гласът.“; „В. го беше заплашвал, че ако не му даде парите, ще му отвори главата, за да види как му е минала операцията и ще запали къщата.“ Действително В.В. не е присъствала на срещата на Я. и В., не е пряк свидетел на казаното от подсъдимия на съпруга и, но е пряк свидетел на реакцията на съпруга и веднага след тази среща като основната и единствена емоция в поведението на Д. В. е страх.

Поради горното твърдението на защитата, че страхът няма установена етимология в случая е неприложима, тъй като видно от показанията на В., В., А., Б., дори и в показанията на М. Г., както и в показанията на Я./ който описва дори физиологичните прояви на страха у В., който трепери и изпуска газове/ безспорно става ясно , че този страх има конкретен образ и име- В.Я.. Твърдението на защитата , че страхът на В. е от това, че дължи пари на Я. е несъстоятелен, тъй като без съдът да претендира за прецизност- тъй като въпросът за финансовите взаимоотношения между В. и Я. не е предмет на делото по същество- счетоводителката К.  в хода на съдебното следствие заявява и съдът приема за достоверно , че към Я. фирма *** ООД  към момента има висящо салдо в размер на около 21 000лева. От тези пари не са зачетени парите, взети лично от Я. в размер на 13 000лева от ЗПК ***АД, за което е налице счетоводен оправдателен документ. Твърдението на Я. , че сумата е около 7 000 лева не се цени за достоверно, тъй като е налице счетоводен документ за сумата от 13 000 лева. Разликата между 21 000 и 13 000 лева би била 8 000 лева, които не са задължение на В., тъй като той е физическо лице, а са задължения на юридическото лице *** ООД. Тези задължения според закона трябва да се поемат от четиримата съдружници, което значи , че съдружникът Я. също има задължение към физическото лице Я. в размер на 2000 лева, колкото би било и задължението на В.- 2000 лева; тъй като съдружниците са четири на брой и имат равни дялове, т. е всеки дължи по 2 000лева. Още по- необосновано е тогава защо Я. има претнции само към В., а не към В. и към Л. А.. В този смисъл и срещата на Я. с В. под претекст прекратяване на фирмата е неправдоподобно и нелогично, тъй като това може да стане само с Общо събрание на всички съдружници- а именно в присъствието и на В.В. и Л.А..  Разговорът с В. не би довел до никакъв правен резултат. Не става ясно и защо Я. търси хипотетични суми за собствените си осигурителни вноски от В. и защо В. трябва да отговаря за задълженията на Я. като физическо лице. Поради всичко това остава една -единствена причина Я. да посещава В. на инкриминираните дати в сервиза- а именно за да продължи практиката си на изнудване на един болен и безащитен човек, който на всичкото отгоре има едно ценно качество- изпълнява безпрекословно волята на Я. защото се страхува от него. Поради горното и изявленията на защитата за „огромни“ задължения на В., мотивиращи бягстовото и страха му,  както и твърдението за оставане на Я. встрани на паричните потоци на семейната фирма на В. са несъстоятелни, както и твърдението, че страхът е  породен от  парични задължения на В. към Я.. Това е една добра защитна версия, но тя не може да бъде приета от лица , имащи представа за  правната природа на търговското дружество с органичена отговорност, каквото е *** ООД - за начинът на отговорност на съдружниците и за разграничението на задълженията на юридическо и физическо лице.  

Относно изпитвания от пострадалия Д.В. страх следва да се ценят и показанията на сина му А.А., който не само е присъствал на всичките срещи на подсъдимия Я. с баща му през инкриминирания период, но е бил пряк свидетел на въздействието на заканите на Я. върху В., както и на продължителния период на изнудване и заплахи от страна на Я. към В.: „ Казвал ми е, че от години В. го изнудва. Аз лично не се притеснявам от В., не знам защо баща ми се притеснява. Живял съм във В., защото знам, че В. го търсел да го убива. Един ден баща ми беше заминал, но майка не ми казваше къде, за да не го намери В.. Върнахме се от Полша, защото баща ми имаше здравословни проблеми. Върнахме се в П., за да не ни намери В. ***. Майка ми и баща ми се страхуваха от него, да не ни нарани. Не мога да кажа защо се страхуваха. Доколкото знам,В. е искал пари от баща ми и ако не му ги даде, ще стане нещо. Това е постоянно през годините. Откакто знам, пари в нашата къща не е имало. Всяка седмица В. искаше някакви огромни суми от баща ми – така знам. „

Относно посещението на Я. на 23.01.2012 А. заявява непосредствените си наблюдения, а именно, че при влизането на подсъдимия Я. в сервиза - баща му  се изплашил, почервенял, гледал настрани.Свидетелят е присъствал на отправените към В. словесни изрази от Я.“ Ето и синът ти е свидетел, че ако не направиш каквото искам ще ти запаля и къщата, и гаража“ и “Какво трепериш бе, досега ако съм искал да съм те пребил“. А. заявява възприятията си относно емоционалното състояние на В. след срещата с Я.: „баща ми беше много притеснен и изплашен, целият трепереше, бе много почервенял,каза , че В. го е заплашил, че ще го убие.“А. заявява в показанията си в хода на съдебното следствие, че след тръгването на Я. от сервиза- баща му свидетелят В. бил още по- уплашен.

 

Относно инкриминираната дата 23.01.2012 свидетел на емоционалното състояние на пострадалия В. станала и свидетелката А.Д.К., която провела два телефонни разговори с пострадалия.

 

Относно упражнената по отношение на В. психическа принуда на 24.01.2012г  пострадалият В. споделя , че  Я. попитал В.  „какво става с парите”, както и  „да побърза с парите и до вечерта да ги намери“, както и заплахата, насочена непосредствено и недвусмислено срещу живота на В.  „Искаш ли да ти взема тази отвертка и да ти  я забия в главата“. Свидетелят А. заявява, че след въпросното посещение „баща ми отново бе много изплашен“, тъй като подсъдимият му бил казал, че иска оставащата се сума за осигуровки до 18.00ч същия ден,като и че го заплашил, че ще му разбие главата с отвертка.

Кредитира се показанието на свидетеля В., че след инкриминираните събития  чрез сина си  В. бил предупреден да си оттегли жалбата срещу подсъдимия, за да ги остави последният намира.

 

 

По делото са приложени и приобщени  ВДС във връзка с използвани СРС на основание чл. 5,чл. 6, чл. 7, чл. 9, чл. 11 от ЗСРС по отношение на пострадалия Д.А.В., по отношение на обект- плик с банкноти–на основание чл. 12, ал. 1, т.4 ЗСРС/ и по отношение на мобилния телефон на пострадалия ***.

По делото е приложено и приобщено ВДС при прилагане на СРС „подслушване“ за времето 26.01.2012г 11.48 часа. От проведения разговор между В. и Я. се установява, че Я. е издирвал В. „Какво става бе, къде потъна бе човек?“…. „поне дигай си, два дена си изключи….“, както и че В. заявил, че сумата от три хиляди лева се намира в него.

Видно от приложените класифицирани материали  -  приложено и приобщено ВДС „звукозапис“  на разговори между подсъдимия Я. и пострадалия В. от 26.01.2012г за времето 12.46-12.50ч. се установява, че Я. в продължение на два дни се опитвал да се свърже по телефона с В., след което следва разговор,  от който  се установява факта на предаване от В. на Я. на парична сума в размер на  три хиляди лева като  Я. попитал кога ще получи останалите триста лева.

Приложено и приобщено е ВДС  с използане на СРС „белязване“ на банкноти, отразено в протокол.

Приобщен е и приемо- предавателен протокол , с който служител на ГД“БОП“ е предал на Д.В. 60 броя банкноти с номинал  50 лева, описани по серийни номера.

 

Изготвените ВДС чрез използвани СРС съдът кредитира като правдиви и обективни, непротиворечиви, кореспондиращи помежду си, кореспондиращи и допълващи се с останалите събрани по делото доказателства и обосноваващи изложената по-горе фактическа обстановка.

 

Съдът кредитира вещественото доказателствено средство-приобщения в хода на съдебното следствие Фотоалбум от извършен оглед С., *** /автосервиз/ и л.а. „БМВ“ ДК№ *** /т.3- л. 1-9/.

 

Съдът кредитира изцяло приложените към ДП и приобщени в хода на съдебното следствие писмени доказателства, а именно :

 

·  Писмени доказателства по ф.д. № 12049/2007 по описа на СГС , установяващи периода на действие на *** ООД, съдружниците в нея; размера на капитала на дружеството и дяловете на отделните съдружници, начинът на представителство на дружеството, както и настъпилите промени в дружеството след първоначалната му регистрация:

 

Ø Решение №1 от 03.08.2007г , СГС, ф.о. , по ф.д. № 12049/2007- вписва регистрация на *** ООД, с капитал 6000лв; съдружници и управители- А.И.Н., Д.А.В., Л.К.А./ т.2,л.30/.

 

Ø Решение №2 от 24.10.2007г , СГС, ф.о.,  по ф.д. № 12049/2007- вписва промени в *** ООД в ТР: увеличение на капитала от 6 000 на 8 600лв; вписва като съдружник и управител В.С.Я./ т.2, л. 29/

 

Ø Удостоверение от АВ ТР за прехвърляне на дружествен дял на стойност 2000 лева от А.И.Н. на В.Н.В.  на 15.04.2008г –като представителството на Дружеството се осъществява от В., В., Я., А. поотделно.

 

Ø Удостоверение от агенция по вписването/т.3,л.14,15/

 

 

Изброените по- горе писмени доказателства установяват фактическата обстановка относно регистрацията и настъпилите промени в *** ООД, така както са описани в изложението на фактическата обстановка на мотивите, а именно първоначална регистрация със съдружници А.И.Н., Д.А.В., Л.К.А., два месеца по- късно е приет като съдружник и В.Я.. Всеки от съдружниците е можел да представлява дружеството заедно или поотделно с останалите съдружници. Впоследствие Н. прехвърля дружествените си дялове на св. В., която също получава и представителни функции.

 

·        Писмени доказателства във връзка с осъществяваната от фирмата дейност , получавани заеми,  приходи  и изплащани на подсъдимия суми:

 

Ø Документи във връзка с осчетоводяване на щети на ЗК*** АД по договор за абонаментно техническо обслужване№266 / т.3 , л. 21-40; л. 42-69/;

 

Ø Договор за абонаментно техническо обслужване№266 от 09.11.2007г /т.3, л. 16-20/ между ЗПК *** И ***ООД;

 

Ø Договор за банков кредит от 16.01.2008г. между „Райфайзенбанк“ АД и *** ООД и А. Н., Д. В., Л. А., В. Я. / т. 2, л. 24-26/-за сумата от 50 562,50лева с краен срок за погасяване 25.12.2014;

 

Ø Вноска бележка от ОББ от 09.06.2008г за внесена от В.В. по сметка на В.С.Я.  сума в размер на 480лв с основание „захранване на сметка“;

 

Ø Дебитно авизо от „Райфайзен банк“ с бенефициент В.С.Я. от 30.01.2008г.  за преведена по сметка на В.С.Я.  в ОББ сума в размер на 9 401,20 лв. ;

 

 

Ø РКО №8/13.05.2008г от *** ООД за изплатена сума на В.С.Я. в размер на 4 000лв. с основание „плащане на заем“ /;

 

Ø РКО №9/18.07.2008г от *** ООД за изплатена сума на В.С.Я. в размер на 5000лв с основание „плащане на заем“/ съд. Пр-ство 5, с-в, л.255/;

 

Ø РКО без номер и дата от *** ООД за изплатена сума на В.С.Я. в размер на 10 000лв с основание „плащане на заем“;

 

Ø Вноска бележка от ОББ от 05.08.2008г за внесена от В.В. по сметка на В.С.Я.  сума в размер на 770лв с основание „захранване на сметка“;

 

 

Ø Уведомително писмо от ***ООД до ЗПК ***АД с което уведомяват, че преустановяват дейността си от 16.02.2009г и искат да се изплатят сумите по изпълнени и неплатени поръчки по договора, а именно 12 451, 65лв. ;

 

Ø РКО  от ЗПК *** АД на ***ООД от 19.02.2009г за сумата от 7776,99лв /т.3, л. 13/ както и уведомително писмо от ЗПК *** АД с подобно съдържание за изплащане на въпросната сума;

 

Ø Копие на годишна данъчна декларация на *** ООД за 2010г  и справки от НАП/т 2, л. 6-23 /.

 

Изброените документи подкрепят изложението относно осигуряването от страна на Я. на работа на дружеството чрез сключване на договор с ЗПК ***АД, като РКО установяват размера на изплатените на Я. суми по заема, който същият е сключил с дружеството.Налице са и писмени доказателства за получен от дружеството банков кредит от “РАЙФАЙЗЕН БАНК“ ЕАД. Съдът кредитира  РКО доколкото същите установяват изплащане на част от дълга от *** ООД към Я. като настоящият състав не цени представения РКО без дата като същевременно отчита, че настоящият съдебен състав в рамките на настоящето наказателно производство няма компетентност и задача да установи какво е точното салдо на сметките на *** ООД , тъй като това излиза извън предмета на обвинението и касае граждански правоотношения между Я. и *** ООД. От представените писмени доказателства се установява изплащане на част от дълга на дружеството към Я. и изплатената му от ЗПК ***АД сума по РКО  от 19.02.2009г ;

Във връзка с дейността на фирмата се ценят представените Годишна данъчни декларации на *** ООД  за 2010г заедно с финансови отчети  и баланси за 2010г; 2009г; както и декларациите за регистрация на самоосигуряващо лице от Л.А., Д. В., В..

Ø Относно становището на защитата, че вносна бележка от ОББ от 05.08.2008г за внесена от В.В. по сметка на В.С.Я.  сума в размер на 770лв с основание „захранване на сметка“ с изявление, че същата не се отнася за инкриминирания период, същото не се кредитира от съда, тъй като видно от изписаната в долен ляв ъгъл ръкописно  с цифри дата- същата е от 05.08.2008г, а в изписаната с цифри в горен ляв ъгъл датата е изписана в поредност година, месец, ден, поради което въпросното писмено доказателство съдът кредитира и цени като годно такова.

 

Относно приетите и приобщени в хода на съдебното следствие веществени доказателствени средства- приложените по делото експертизи:

 

Съдът кредитира изцяло приложената и приобщена към делото Съдебно-психиатрична експертиза /т.2,л.47-56/ освидетелстваният Д. А. В. не страда от психично заболяване в тесния смисъл, което може да се приравни към разстройство на съзнанието в юридическия смисъл, интелектуалното развитие е в границите на нормата, няма данни за разстройство на личността /психопатия/. Няма данни за зависимост или злоупотреба с психоактивни вещества. В заключението на експертизата е посочено, че освидетелствания В. може правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Налице е извода, че вследствие на отправените от страна на Я. заплахи, придружени от цялостното му поведение са довели при освидетелствания до непрекъснат емоционален стрес и изразено страхово състояние за живота и сигурността му, а също така и за семейството му. Това е довело до трайно страхово състояние, което се е отразило върху пълноценното и социално функциониране. Изпитваният от освидетелствания страх за живота и сигурността му и тези на семейството му отговарят на категорията основателен страх за живота, поради което вещото лице е посочило, че счита, че при него е възникнал такъв страх.

Съдът констатира, че приложената и приета в хода на съдебното следствие експертиза е изготвена с необходимите професионални знания, умения и обективност, поради което съдът я кредитира изцяло.

Съдът кредитира заключението на приобщената по делото Техническа експертиза- Протокол №1211/09.03.2012г за изготвена техническа експертиза от ИСТ-МВР / том 2, лист 171-196 от ДП/. От експертизата са установени данни относно провеждани разговори и комуникация чрез смс-и между подсъдимия В.Я. и пострадалия Д. В.. Установено е съдържанието на смс- ите, изпратени от Я. на В. на 26.01.2012г като въпросната информация още веднъж доказва интензитета на принудата, оказвана от Я. на пострадалия.

 

В експертизата е налице и заключение относно естеството на иззетите от лекия автомобил „БМВ 750“ ДК№ *** два броя радиостанции „Мидланд"G7 №*** и №***, работещи в диапазона РМR/446МНz- 447МНz/ и е установено, че посочените обекти не подлежат на разрешителен режим за ползване и притежание и представляват радиосредство по смисъл на НК на Р България.

Налице е заключение и относно иззетото от лекия автомобил сиво метално устройство с три антени - трибандова лента за заглушаване на радиочестоти - 08М и СОТ като същото е характеризирано като фабрично произведен заглушител на сигналите на GSМ операторите работещи на територията на Р България. Използването на техническото средство за заглушаване на мобилни телефони в този честотен диапазон влияе на радиочестотния спектър като вредно въздействие съгласно ЗЕС „Допълнителни разпоредби“ пар.1, т.5. С горепосочената мощност на излъчване може да се наруши GSМ комуникацията в радиус от около няколко метра в зависимост от отдалечеността на заглушителя до най-близката базова станция.

В тази връзка с постановление за разделяне на наказателното производство от 08.05.2012г. наблюдаващия прокурор на основание чл.216 ал.2 от НПК е отделил заверени копия от писмени доказателствени материали с оглед престъпление по чл.348а от НК, които са изпратени по компетентност на Софийска Районна прокуратура. Съдът констатира , че макар и приложена по делото посочената експертиза касае друго наказателно производство поради отделянето на материали в тази връзка от наказателното производство. Съдът установи, че експертизата е изготвена от лице, притежаващо необходимите специални знания в съответната област, мотивирана е , обективна е , поради което съдът я цени изцяло.

 

Съдът кредитира заключението на приобщената по делото ДНК-експертиза на веществени доказателства №12/ДНК -40,том 2, лист 159-161 от ДП/ , изготвена от вещото лице В.Г.. Предмет на изследване на експертизата е обект- устройство за заглушаване, сиво на цвят с три черни антени, иззети при оглед на л.а.„БМВ 750“ ДК№ *** със заключение, че изследвания биологичен материал по заглушителното устройство не може да бъде отдиференциран и отделен ДНК профил и годен за сравнение в ДНК бази. Експертизата е изготвена от вещо лице  специалист в съответната област, притежаващо необходимите специални познания, мотивирана е и съдът я цени изцяло. Същевременно съдът установи, че съдържащите се обекти в експертизата, предмет на анализ не са относими към инкриминираното деяние- предмет на настоящето производство.

 

Съдът кредитира заключението на приобщената по делото графическа експертиза на документ -Протокол №12/ДОК-137 – ЦЕКИИ към НИКК-МВР – /изготвено от вещо лице Ц.Т./ с възложена от разследващия орган  задача да се установи дали подписът „Получил“  в РКО №933 от 19.02.2009г, издаден от ЗПК *** АД  е на В.Я.. Експертизата установява, че подписът в графа „получил“ в РКО № №933 от 19.02.2009г е на В.Я. / т.2, л.204-207/, те е това е в подкрепа на показанията на св. В., че въпросната сума в размер на  7 776,99 лева е получена от Я..със заключение, че подписът „получил“  в РКО е положен от В.С.Я..  Експертизата е изготвена от вещо лице  специалист в съответната област, притежаващо необходимите специални познания, мотивирана е и съдът я цени изцяло.

 

Съдът кредитира заключението на приобщената по делото Дактилоскопна експертиза Протокол №12/ДКТ-31,том 2, лист 164 от ДП, изготвена от вещото лице Б.Д.. Предмет на експертизата е установяване наличието на дактилоскопни следи върху електронно устройство с три антени и заключение- по представения обект не са се проявили и открили дактилоскопни следи. Експертизата е изготвена от вещо лице  специалист в съответната област, притежаващо необходимите специални познания, мотивирана е и съдът я цени изцяло. Същевремено съдът констатира, че експертизата няма отношение към инкриминираното деяние- предмет на настоящето производство.

 

Съдът кредитира заключението на приобщената по делото физико- химична експертиза –Протокол №12/ФЗХ-109, съдържаща се в секретните томове на делото, изготвена от вещото лице Р.Н.П. със заключение, че по предоставените за изследване 60 броя банкноти с номинал 50 лева, по обтривките, иззети от лява и дясна ръка на В.С.Я., и по дънковия панталон, се установява наличие на флуоресциращо вещество, идентично по химичен състав с веществото от сравнителната проба, използвано за белязване по искане за прилагане на СРС № КВ421132-001-09/6-78 от 24.01.2012г. по регистъра на Софийска градска прокуратура, приложение №1 към протокол рег. № КВ202010-001-05/02А-С-777/2012г.

Съдът констатира, че приложената и приета в хода на съдебното следствие експертиза е изготвена с необходимите професионални знания, умения и обективност, поради което съдът я кредитира изцяло.

 

 

 

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

От фактическа страна е налице безпротиворечивост на събраните гласни и писмени доказателства, както и приложените ВДС, събрани чрез използване на СРС. Доказателствата взаимно се подкрепят и допълват като създават ясна и детайлна картина на извършените от подсъдимия престъпления.

Предвид на изложеното  по- горе от фактическа страна , съдът намира, че подсъдимият е  извършил престъпление по чл.214, ал.2, т.1 вр. с чл.213“а“, ал.2, т.1, пр. НК поради следните съображения:

 

Изпълнителното деяние по чл.214, ал.2, т.1 вр. с чл.213“а“, ал.2, т.1, пр.1НК е осъществено чрез действие на подсъдимия Я. изразяващо се в упражняване на психическа принуда  по отношение на пострадалия В.. Принудата, осъществена от подсъдимия Я., е продължила интензивно в един относително кратък период от време- а именно инкриминирания период  - от 23 до 26.01.2012г. Психическата принуда по отношение на В. е чрез отправена  заплаха  с непосредствено предстоящо деяние, застрашаващо живота на пострадалия, а именно заплаха с убийство.

Психическото въздействие върху В. е осъществено ,от една страна,  чрез заплахи- като интонацията на подсъдимия често преминавала от тон за разговор в крясъци, а от друга страна, чрез нареждането на Я. към придружителите му да изведат присъстващите от сервиза на 23.01.2-12г работници/ Б. и А./ като всички тези форми на  словесна изява са на фона на конклудентни действия, пораждащи страх- Я.  винаги посещавал  сервиза на В., придружаван от трима мъже с брониран автомобил и сам облечен в бронежилетка.

Психическата принуда по отношение на В. във връзка с повдигнатото обвинение по чл. 214, ал.2, т.1 вр. с чл.213“а“, ал.2, т.1, пр. НК има за начален момент пристигането на подсъдимия Я. в сервиза на В. на 23.01.2012г , с разпореждането му да остане насаме с В. в сервиза, последвано от крясъци и заплахи от страна на Я., с репликата към В., че „ще пръсне мозъка“ на пострадалия, с репликата, казана пред свидетеля Б.-„ че ако В. не му даде някакви пари в срок до около седмица ще му запали гаража, че с него всичко е свършено“ и  с репликата на Я. към В., която В. непосредствено след срещата споделя по телефона със съпругата си- В.В.  „В. го беше заплашвал, че ако не му даде парите, ще му отвори главата, за да види как му е минала операцията и ще запали къщата.“

Психическата принуда на 24.01.2012г намира израз в посещението от Я. на сервиза два пъти като при първото посещение  Я. попитал В.  „какво става с парите”, както и  „да побърза с парите и до вечерта да ги намери“, както и заплахата, насочена непосредствено и недвусмислено срещу живота на В.  „Искаш ли да ти взема тази отвертка и да ти  я забия в главата“, а при второто посещение Я. отново казал на В. да побърза с парите.

 

 

Пострадалият В. възприемал заплахите като реална и непосредствена възможност, още повече, че по отношение на него вече са били  осъществявани и други случаи на изнудване от подсъдимия. Следователно това заплашване е било годно да внуши страх   като  у пострадалия В. обективно е възникнал основателен страх от засягане живота и здравето му. Заплашването е осъществено  от Я. устно , лично, непосредствено , „ на четири очи“ с пострадалия, а в някои случаи в присъствието на сина му А. и св. Б.. В тази връзка следва да се отчете и обстоятелството, че проведените четири срещи между подсъдимия и подстрадалия са винаги по инициатива на подсъдимия, който посещавал сервиза на пострадалия,  срещите са ситуирани  в малък интервал от време като при неоткриване на пострадалия в сервиза  Я. му звънял по телефона, а при липса на отговор – му изпращал  смс- и  - всички тези действия на подсъдимия  сочат на многократно и настойчиво осъществяване на психическо въздействие върху В., с което подсъдимият е манифестирал сериозността на намеренията си при преследване на престъпния резултат. В тази насока показателно е, че вследствие именно на настойчивостта и заплахите на подсъдимия Я. пострадалият В. събира по- голямата част от инкриминираната сума като поради невъзможност да я намери от друг източник  се обръща към ГД „БОП“.

 

 Тази принуда звучала в достатъчна степен житейски достоверно, за да мотивира пострадалия В. да извърши нещо противно на волята си- а именно да извърши имуществено разпореждане  с парични суми.  Тъй като пострадалият не е разполагал с претендираната от подсъдимия сума- В. е предавал парите на Я. на части, но под въздействието на заплахата, отправена му още при първата среща на 23.01.2012г като подсъдимият  с оглед получаване на цялата сума в размер на 3 800лева повтарял заплахата в различни вариации с подобен смисъл  през целия инкриминиран период. Това действие на Я., а именно повтарянето на заплахи срещу живота на В. е имало една обща начална користна цел- В. да извърши имуществено разпореждане с цялата сума, поради което не са налице извършени няколко отделни престъпления, съдържащи признаците на един или различни състави на престъплението „изнудване“, а е налице едно престъпление. Имущественото разпореждане от страна на В. с оглед финансов дефицит е извършено с два отделни акта- първият на 23.01.2012г с намиращата се в портфейла му парична сума в размер на 400 лева / представляващи негови  налични лични средства/ и вторият път – на 26.01.2012г със сумата от 3000 лева / представляващи сума предоставена му от ГД“БОП“/, което  е причинило една имуществена вреда в патримониума на В..

 

  Относно сумата от 3000 лева – същата е предоставена на В. от ГД“БОП“ с протокол за предаване като сумата се е намирала във фактическо владение на В. и той е имал правомощие да се разпорежда със сумата, но не изобщо, а само във връзка със заявеното в жалбата му изявление относно упражняваната психическа принуда от страна на подсъдимия Я..  Така при предаване на двете суми на Я. във връзка с упражнената психическа принуда В. извършва един акт на имуществено разпореждане с части от претендираната обща сума в размер на 3 800лева като настъпва една вреда- един вредоносен резултат в патримониума на пострадалия като лице, упражняващо фактическа власт върху паричните средства и правна възможност за разпореждане с тях.  Обвинението не е по основния текст за изнудване, визиран в чл. 214, ал. 1 НК , а е налице квалифициран случай на изнудване по чл. 214, ал.2, т.1 в хипотезата на чл. 213“а“, ал. 2, т.1 пр.1 от НК, тъй като изнудването е било съпроводено със заплаха за убийство/ видно от показанията на св. В., В., Б., А./.

 

Налице е и вторият елемент от изпълнителното деяние на обсъжданото престъпление, а именно - довеждане до знанието на изнуденото лице /пострадалия В./ на желаното от подсъдимия негово поведение - разпореждането с имущество и предаването му във фактическа власт на Я. . И двата акта на имуществено разпореждане- със сумата от 400 лева и със сумата от 3000 лева  са мотивирани от упражнената психическа принуда по отношение на В. .

От обективна страна вследствие на така упражнената принуда спрямо пострадалия В. последният е осъществил определеното поведение, което деецът е искал от него, а именно-предал е на два пъти части от исканата му  паричната сума  и противно на волята си пострадалият е извършил акт на имуществено разпореждане. Вследствие на имущественото разпореждане на  В.  е настъпила имотна вреда с общ размер на 3 400 лева като тази сума  представлява част от претендираната от подсъмия  сума с размер  3 800 лева . Настоящият състав на съда счита, че имотната вреда е настъпила за пострадалия В.  и за двете парични суми, тъй като паричните суми /лични и предоставени от ГД“БОП“/са се намирали в патримониума на В. ,който е  имал установена трайна фактическа власт върху паричните средства както и правната и фактическа възможност да се разпорежда с тях. В контекста на това разбиране следва де се вземат предвид следните обстоятелства- относно сумата от 400лева, предадени от В. на Я. на 23.01.2012г – в кориците по делото не се съдържа информация относно произхода на сумата, намираща се в портфейла на В.. Не може да се съди дали това са лични негови средства или са му дадени от някого и на какво основание- дарение, заем или просто държане. Това е факт не само по настоящия казус, но и обичайното положение при многобройните казуси на съдебната практика по чл. 21 НК. Прието е, че след като пострадалият е имал фактическа власт върху сумата и право да се разпорежда с нея – имуществената вреда е за пострадалия, а не за източника откъдето средствата са постъпили в патримониума на В.. По същата логика и сумата, предоставена от ГД „БОП“ се е намирала в портфейла на В., който е имал фактическа власт върху нея и право да се разпорежда с нея. Не може разграничителен критерий относно съставомерността на престъплението по чл. 214 НК да бъде произхода на сумата преди постъпването и в патримониума на пострадалия, тъй като такъв не се съдържа и не е съставомерен белег на посоченото престъпление. Вредата би настъпила за друго лице само при положение, че пострадалият се е разпоредил с имущество, до което пострадалият поради някаква причина има достъп/ физически  или правен/,  но което е в чужд патримониум към момента на извършване на разпореждането, т. е в такъв случай пострадалият би се разпоредил с имущество, което не е в неговия патримониум, поради което и вредата настъпва там, откъдето имуществото излиза.

 

 Поведението на изнудения се намира в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с упражнената спрямо него принуда, тъй като без тази принуда той не би предприел акта на имущественото разпореждане. Изнудването е резултатно престъпление и същото е довършено, когато в причинна връзка с осъщественото от пострадалия имуществено разпореждане с конкретния предмет е настъпила имотна вреда. В. предал двете парични суми на Я., те напуснали патримониума му  и настъпил вредоносният резултат-  имотна вреда.  Сумите влезли в патримониума на Я., който след като напуснал  сервиза на В.  установил трайна фактическа власт върху паричните суми. С предаването на сумите на подсъдимия – В. извършил акт на имуществено разпореждане и след загубването на фактическата власт върху парите  окончателно е настъпила и имуществената вреда, т.е престъплението, визирано в обвинението по чл.214, ал.2, т.1 вр. с чл.213“а“, ал.2, т.1, пр. НК е било довършено.  

 

 

ОТНОСНО ОПРАВДАТЕЛНИЯ ДИСПОЗИТИВ:

 

Настоящият състав на съда счита, че не е налице продължавано престъпление по смисъла на  чл.26, ал.1 от НК, така както е посочено в обвинителния акт, а е налице едно престъпление  по чл.214, ал.2, т.1 вр. с чл.213“а“, ал.2, т.1, пр.1НК като принудата под формата на заплаха е продължила през периода от 23 до 26.01.2012г. Целта на принудата, упражнена от Я., е В. противно на волята си да извърши имуществено разпореждане със сумата от 3 800лева като имотната облага постъпи в патримониума  на Я.. Мотивиран от психическата принуда , придружена със заплаха за убийство, В. извършил имущественото разпореждане на два пъти- първият път на 23.01.2012г- предал на Я. 400лева, намиращи се в портфейла му, а вторият път на 26.01.2012г му предал сумата, която получил от ГД“БОП“-3000лева.

Вярно е ,че психическа принуда по отношение на В. е осъществена в периода  23.01.2012г -26.01.2012г като мотивиран от това  В. извършил имуществено разпореждане на две дати-на 23.01.2012  и на 26.01.2012г, както и безспорно е установено, че Я. е посещавал в три различни дни четири пъти въпросния автосервиз, но в случая е налице едно престъпление по чл.214, ал.2, т.1 вр. с чл.213“а“, ал.2, т.1, пр.1НК, което не съдържа признаците на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. От събраните доказателства за фактическата обстановка по делото не се установи да са извършени няколко отделни деяния/ осъществяващи поотделно един или различни състави на едно и също престъпление/ с правна квалификация „изнудване“, при което би била налице хипотезата на чл. 26 , ал. 1 НК. Налице е едно единствено деяние  с общ умисъл и заявени имуществени претенции от подсъдимия , като същото е осъществено в интервала от 23-до 26.01.2012г като продължителността на интервала се обуславя не само от действието на подсъдимия, осъществяващ психическа принуда, но и от момента на извършеното от пострадалия имуществено разпореждане с два отделни акта-на 23 и на 26.01.2012г. Осъщественото деяние не кореспондира с характеристиката на определението за продължавано престъпление съгласно чл. 26, ал. 1 НК, където са  налице две или повече отделни деяния, осъществяващи поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Престъплението по чл.214, ал.2, т.1 вр. с чл.213“а“, ал.2, т.1, пр.1НК е извършено от подсъдимия Я. при едно предварително решение за извършване на едно престъпно деяние по отношение на пострадалия В. като същият го е заплашил с убийство с цел да извърши имуществено разпореждане  в полза на подсъдимия и престъплението е насочено към една единствена користна цел -получаване на сумата от  3 800 лева.  Описаните в  обвинителния акт деяния  не осъществяват обективните и субективни признаци на отделни – основни или квалифицирани състави на престъплението изнудване, поради което съдът оправдава подсъдимия да е извършил престъплението по чл.214, ал.2, т.1 вр. с чл.213“а“, ал.2, т.1, пр.1НК  при условията на чл.26 от НК. 

 

Настоящият съдебен състав намира, че липсва квалифициращия елемент на изнудването по чл.213“а“, ал.2, т.3 пр.1 от НК, а именно изнудването да е било придружено с „отнемане на имущество“. 

Налице са определени прилики между изнудването и грабежа- общ е обектът- и двете престъпления са насочени против собствеността като деецът използва принуда.

Налице са разграничителни критерии между престъпленията грабеж/ кражба и изнудване – на първо място - е различен предмета на двете престъпления - предмет на грабежа/кражбата могат да бъдат  само движими вещи; а предмет на изнудването-може да бъде всяко имуществено благо. Друг разграничителен критерий е свързан с предназначението на принудата- при грабежа принудата се използва, за да се парализира една налична или евентуална съпротива на жертвата и деецът сам отнема вещта, докато при изнудването принудата се използва, за да се мотивира другото лице (пострадалият) да вземе решение и извърши акт на имуществено разпореждане, вследствие на който се стига до причиняване на вреда. При  грабежа изпълнителното деяние е отнемане – деецът сам отнема вещта от владението на лицето, което фактически я държи, докато при изнудването деецът мотивира друго лице- да извърши акт на имуществено разпореждане .

 

В настоящия казус от събраните по делото доказателства –се установи, че пострадалият В. е  предал сумата от 400 лева вследствие на упражнена психическа принуда. Предадената от В. сума на 23.01.2012 г. представлява част от предмета на престъплението, а не друго имущество, чрез отнемането на което се цели извършване на имуществено разпореждане. Предаването от пострадалия В. на подсъдимия Я. на сумата от 400 лева не осъществява и състава на престъпление по чл.194, чл.195 или чл.198 от НК, тъй като упражнената принуда е мотивирала пострадалия сам да предаде горната сума и по този начин да извърши имуществено разпореждане.

 

Настоящият съдебен състав е признал за невиновен подсъдимия Я. относно повдигнатото му обвинение за престъпление  по чл. 144, ал.3, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК като извършено в идеална съвкупност с повдигнатото обвинение по чл. 214, ал.2, т.1, вр. с чл.213“а“, ал.2, т.1, пр.1 НК. Престъплението по чл.144, ал.3 НК- „закана с убийство“ е квалифициран състав на престъплението по чл.144, ал.1 НК –„закана с престъпление“ и  се намира в раздел V -"Принуда“ на глава втора на Наказателния кодекс- "Престъпления против личността". Престъплението по чл. 144, ал. 3 НК представлява принуда чрез психическо въздействие спрямо пострадалия и е насочено към личността му. От обективна страна престъплението по чл.144, ал.3 НК се характеризира с обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването му. От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Последното означава, че съществува реална възможност деецът да осъществи намерението си, като същевременно личи оформено решение за това или психичното състояние на субекта прави вероятно бързото вземане на такова решение. При преценка на последното се вземат предвид обстановката, начина, по който е отправена заканата, психичното състояние на дееца. Деянието е довършено, когато пострадалият възприеме заканата с престъпление, в случая с убийство, т.е.- обективираното намерение на дееца да го лиши от живот, достигне до съзнанието на жертвата. От субективна страна, следва да е налице съзнание на дееца, че отправя към пострадалия заплаха с престъплението убийство, както и това, че тя се възприема от първия и у него може да възникне основателен страх от осъществяването й.

Престъплението по чл. 214, ал.2, т.1, вр.чл. 213 ,“а“, ал.2, т.1, пр. 1 НК се намира в раздел V - “Изнудване“ на глава пета- на Наказателния кодекс „Престъпления против собствеността“.

 При формален прочит на разпоредбите и при изнудването и при принудата   пострадалият (вследствие принудата) пропуска извършването или претърпява или извършва нещо противно на волята си, т. е от гледна точка на механизма на изпълнение не се установява разлика. От гледна  точка на систематическото тълкуване: принудата се явява  престъпление против личността, а изнуването– престъпление против собствеността. Това разграничение определя характера на това , което се пропуска, претърпява или извършва: при принудата той ще е  неимуществен или личен характер, а при изнудването – винаги и само имуществен характер.

 

В настоящия казус е налице  използване на психическа принуда от страна на Я., имаща за цел мотивиране на пострадалия В. да извърши акт на имуществено разпореждане като принудата под формата на заплашване е елемент от състава на престъплението „изнудване“, т.е не е налице идеална съвкупност от престъпленията по чл. 214, ал.2, т.1, вр.чл. 213 ,“а“, ал.2, т.1, пр. НК и чл.144, ал. НК, тъй като освен всички съставомерни признаци, присъщи на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК, които са характерни и за повдигнатото обвинение по чл. 214, ал.2, т.1, вр.чл. 213 ,“а“, ал.2, т.1, пр. НК са налице и допълнителни, присъщи на изнудването , придружено със заплаха за убийство като тази заплаха е свързана с конкретна користна цел- мотивиране на пострадалия за извършване на имуществено разпореждане, което е елемент от състава на престъплението „изнудване“.

В случая са налице два състава , отнасящи се до различни престъпления като единият,  „поглъщащият“- по чл. 214, ал.2, т.1, вр.чл. 213 ,“а“, ал.2, т.1, пр. 1 НК- съдържа в себе си всички съставомерни признаци на „погълнатия“- по чл. 144, ал.3 НК. Затова деянието, което осъществява и двата състава ще бъде квалифицирано само по „поглъщащия“, а именно по чл. 214, ал.2, т.1, вр.чл. 213 ,“а“, ал.2, т.1, пр. 1 НК.  И двете обвинения по чл. 214, ал.2, т.1, вр.чл. 213 ,“а“, ал.2, т.1, пр. 1 НК и по чл. 144, ал.3 НК съдържат в състава си използването на психическа принуда, изразявяща се в  заплаха срещу живота  на пострадалия като са извършени по едно и също време, на едно и също място, с отправени едни и същи словесни изрази. В обвинението по чл. 214, ал.2, т.1, вр.чл. 213 ,“а“, ал.2, т.1, пр. 1 НК  освен всички съставомерни признаци визирани в чл. 144, ал. 3 НК се съдържат и допълнителни съставомерни признаци, присъщи само на изнудването , придружено със заплаха за убийство, а именно отправените заплахи са насочени срещу личността, но с користна цел , а именно за да  мотивират пострадалия да извърши имуществено разпореждане, което последният не желае и да настъпи вредоносен резултат.

 Цялостното поведение на подсъдимия Я. и множеството словесни заплахи по отношение на В. сочат на психическа принуда с цел имуществено разпореждане- предоставяне на сумата от 3 800лева, поради което е налице поглъщане на заканата за убийство ,визирана в чл.144, ал. 3 НК от престъплението по чл. 214, ал.2, т.1, вр.чл. 213 „а“, ал.2, т.1, пр. 1 НК.

 

 

 

ФОРМАТА НА ВИНАТА:

 

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия  В.С.Я. при форма на вина пряк умисъл, тъй като Я. е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и пряко ги е целял, искал е настъпването им. В съзнанието му е имало конкретни представи относно всички гореизброени елементи от фактическия състав на обсъжданото престъпление престъплението по чл.214, ал.2, т.1 вр. с чл.213“а“, ал.2, т.1, пр.1НК и в частност относно принудата, осъществявана върху пострадалия В. чрез отправянето на заплахите, насочени срещу живота му, които последният е възприел напълно реално.

Налице е и предвидената в закона користна цел , а именно – целта "да набави за себе си имотна облага", равняваща се на настъпиливя вредоносен резултат- 3 400лева.

Причината за извършване на престъплението от страна на подсъдимия Я. е грубото незачитане на установения в страната правов ред, както и желанието за бързо, лесно и незаконно обогатяване.           

 

С оглед на което съдът намира, че подсъдимият В.С.Я.  е осъществил състава на престъплението, за което съдът го призна за виновен, както от обективна, така и от субективна страна при наличието на  пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 пр.1 във връзка с  чл.214, ал.2, т.1 вр. с чл.213“а“, ал.2, т.1, пр.1НК.

 

 

 

 

 

 

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО И НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

 

С оглед индивидуализацията на наказанието на подсъдимия  съдът взе предвид разпоредбата на чл. 36 НК, която дефинира целите на наказанието, както и разпоредбите на чл. 54 и 55 НК с оглед пределите  при определянето на наказанията и след преценка на наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и на дееца и подбудите за извършване на деянието. Настоящият състав споделя становището , визирано в Решение № 49 от 10.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 582/2008 г., I н. о., НК  съгласно което „степента на обществена опасност на дееца може да се определи и чрез проявлението на личността му при осъществяването на престъпната деятелност“.

На подсъдимия В.С.Я.  е повдигнато обвинение по  чл.214, ал.2, т.1 вр. с чл.213“а“, ал.2, т.1, пр.1НК.

 

Разпоредбата на чл.214, ал.2, т.1 вр. с чл.213“а“, ал.2, т.1, пр.1НК предвижда налагането на наказание „Лишаване от свобода” от две до десет години ;кумулативно „Глоба” от четири хиляди до шест хиляди лева, като съдът може да постанови „Конфискация до една втора от имуществото на  дееца“;

Визираната разпоредба определя деянието като такова с висока обществена опасност като се засягат както личността на изнудвания/ по отношение на когото се осъществява физическо или психическо въздействие/,  и същевременно е налице и неблагоприятно въздействие върху негово/ на пострадалия/ имущество.

При определяне на обществената опасност на подсъдимия се взеха предвид следните данни, характеризиращи личността на В.С.Я.   - подсъдимият е осъждан-  видно от св. за съдимост както следва:

- по НОХД №6267/2009г. на СРС, 2 н.с-в с присъда от 28.10.2010, потвърдена от СГС, НО ,16 в. с-в с Решение по ВНОХД №315/2011г. от 18.03.2011г. и влязла в сила от същата дата за престъпление по чл.343, ал.1, б"б",пр.1, вр. чл.342, ал.1, пр.З вр. чл.54 ал.1 от НК за деяние  извършено на 12.04.2008г с наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от три месеца с определен на основание чл.61 т.3, вр. чл.59, ал.1, пр.2 от ЗИНЗС първоначален общ режим на изтърпяване . На основание чл.343“г „ от НК подсъдимият е лишен да управлява МПС за срок от на шест месеца.

-по НОХД №4/1996 на СГС с влязла в сила присъда на 16.03.1998г за престъпление по чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.2, вр.чл.194,ал.1, вр. чл.54 от НК за деяние с наложено наказание шест години лишаване от свобода с определен на основание чл.47 от ЗИНЗС строг режим за изтърпяване на наказанието.

 

 Видно от свидетелството за съдимост на Я.-  същият е осъждан два пъти. По отношение на първото осъждане- вярно е че е по „непредпазливост“ , но същото сочи на качества на личността на подсъдимия. Относно второто осъждане – действително е налице реабилитация, но същото реално съществува и характеризира развитието на престъпни умения и навици у подсъдимия, мотивирани все от едно и също- имуществени облаги от престъпления. Налице е натрупване на отрицателни факти- по непредпазливост, в хипотезата на реабилитация, но е налице количествено натрупване на такива факти, водещи до логичния извод , че престъплението, предмет на настоящето дело не са инцидентна и случайна проява, а е налице градация в престъпната дейност на Я. започнала „незначителни провинения“ каквито са тези по чл.343, ал.1, б"б",пр.1, вр. чл.342, ал.1, пр.З вр. чл.54 ал.1 от НК , преминаващи до  „неподлежащите“ на обсъждане прояви, визирани в престъплението по чл. 195  и продължила с престъпление по чл. 214, ал. 2 и то във връзка с чл.213“а“, ал.2, т.1, пр.1НК. Визираните в свидетелството за съдимост присъди са за реално осъществени престъпни деяния от подсъдимия и макар да не се вземат  предвид в настоящия казус  при определяне на правната квалификация на деянието, предмет на настоящето съдебно производство ,не могат да бъдат игнорирани при анализ на характеристиките на личността на подсъдимия и преценяване на степента на неговата обществена опасност. Посочените по – горе присъди  характеризират подсъдимия като човек с изградени престъпни навици, трайно незачитане на законите , стремеж за получаване на материални облаги чрез извършване на престъпления. Мотив на подсъдимия за извършване на престъплението е  получаване на облага чрез осъществяване на престъпление. При определяне степента на обществена опасност на дееца следва да се вземе предвид, че същият е извършил престъплението, предмет на настоящето дело, докато по отношение на него е била определена от съдебен състав МНО „ДОМАШЕН АРЕСТ“. Въпреки строго определения маршут на придвижване на подсъдимия същият само за период от три дни четири пъти се е отклонявал от маршута , за да посещава сервиза на В.. Изявлението на  подсъдимия Я. и придружаващите го охранители, че не е налице отклонение от маршута, тъй като пътя им минавал през сервиза е несъстоятелно, тъй като нито едно разширително тълкуване на съдебно разпореждане , разрешаващо придвижване на лице под домашен арест не предполага посещението на адреси, извън посочените в разпореждането. Дори пътното платно да е граничело със серзива на В.- самото влизане в двора и в сградата на гаража би представлявало нарушение на определената мярка за процеуална принуда. Тук отново Я. изгржажда защитна версия за посещенията при В. като посочва само факти, които са му „удобни“. Интензивните посещения от Я. в сервиза на В., словесните изявления, съдържащи закана срещу живота на пострадалия, психическото въздействие както при непосредствените срещи, така и чрез позвънявания по телефона и изпращане на съобщения сочат на настойчиво, агресивно въздействие върху психиката на В.. Следва да се отбележи и обстоятелството за продължилото с години поведение на Я. спрямо В., поддържането на пострадалия в състояние на постоянен страх и подчинение, безкрупулното прибиране на доходите на семейството на В., обричащо на нищета  и децата и съпругата на пострадалия. При анализ на обществената опасност на подсъдимия следва да се вземе предвид, че същият е знаел за влошеното здравословно състояние на В., но това не го е възпряло да упражни по отношение на него психическо въздействие и да претендира за получаване на поредната парична сума. Всички тези обстоятелства в тяхната съвкупност определят подсъдимия като лице с висока степен на обществена опасност.

Относно обществената опасност на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия- чл.214, ал.2, т.1 вр. с чл.213“а“, ал.2, т.1, пр.1НК- налице е квалифициран състав на изнудване, придружен със заплаха за убийство- налице е обвинение за престъпление, засягащо имуществени отношения и имуществената сфера на пострадалия чрез  упражняване на психическа принуда, насочена срещу живота и физическата неприкосновенност на личността с оглед на мотивирането на пострадалия за извършване на имуществено разпореждане. Тези характеристики на състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия Я. обуславят високата обществена опасност на извършеното престъпно деяние.

 

Гореизложеното характеризира  Я. като лице с висока обществена опасност, за когото целите на чл. 36 НК не биха могли да се постигнат с поправка и превъзпитание, а е необходимо да се въздейства предупредително към него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления. Подбудите на Я. за извършване на престъплението са користни- получаването на облаги.

 Всички изброени обстоятелства сочат не само на високата обществена опасност на лицето, но и представляват отегчаващи вината обстоятелства.  С оглед преценката на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства- съдът би могъл да отчете като положителна характеристика за подсъдимия- семейното положение на подсъдимия, грижите за две деца, едното от които -малолетно дете; При преценка на тези положителни характеристики се откроява поведението на Я. към В. , рефлектиращо с обратен знак върху семейството на пострадалия. Я. има съпруга, за която се грижи, но същевремено в хода на съдебното следствие се установи отношението му към съпругата на В./ от показанията на В.- Я. го предупреждава, че ако още веднъж се намеси в разговорите им „ ще я бие като мъж“, като и словените нападки към В.В. „че ще я направи проститутка и ще я закопа на ***“. Относно децата- Я. е загрижен за децата си, за тяхното здравословно състояние и осигуряване на ежедневните им потребности, но на фона на това – с лишаването на В. от приходите от дейността му / което от  безпротиворечивите показания на множество свидетели касае не само конкретния казус, но е продължило дълги години  назад/  децата на пострадалия са лишени от шанс за най- просто лечение , както и от шанс да се хранят нормално или да се развиват в учебни или извънучебни дейности. Децата на пострадалия са лишени от парите на баща си, тъй като те по принцип са отивали в патримониума на Я. , за да осигурят просперитета и комфорта на децата на подсъдимия. Още по- негативно е че освен , че децата на В. са лишавани от нормални битови условия и храна, те са били лишени от родителските грижи на баща си, който живеейки в непрекъснат страх за тях не би могъл да се грижи и да общува с тях адекватно. Поради горното настоящият състав на съда не счита , че грижата за децата и семейството, осъществявана от Я., чрез причиняването на материални и морални щети на децата на пострадалия би могло да бъде ценено като положително качество. Напротив налице е безогледно  погазване и изнудване на всеки, който е извън кръга на семейството на подсъдимия. При преценка на личността на подсъдимия следва да се вземе предвид и отражението на извършеното от него престъпно деяние върху живота на едно семейство- на пострадалия В., на съпругата му и на двете му деца. Налице е  продължило с години грубо навлизане в едно семейство, продължилата с години атмосфера на страх, безпаричие и чувство за безисходност и безпомощност. Налице е възпитание на деца в една среда на несигурност, на постоянно сменяне на местоживеенето- в Полша, в П., лишаване от уюта на дома, от обкръжението на приятелите.

 

Във връзка с разпоредбата на чл. 5 НК и след анализ на обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимия Я. съдът счита, че подсъдимият е лице с негативни характеристични данни, специализирало се в извършване на престъпления, които обстоятелства го характеризират като личност с висока степен на обществена опасност /изобщо, както и за този вид престъпления/; самото деяние също се характеризира с висока обществена опасност.

Така при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът констатира дисбаланс , тъй като не установи смегчаващи такива и  при съобразяване с разпоредбата на чл. 36 от НК съдът определи наказания на подсъдимия В.С.Я.  около следния  размер, както следва: „Лишаване от свобода“ за срок от  ПЕТ ГОДИНИ;  „ГЛОБА“ в размер на 5 000/ пет хиляди/ лева.

При определяне на наказанието съдът не счете, че е необходимо да постанови и дадената възможност за налагане на наказание  „КОНФИСКАЦИЯ НА ЕДНА ВТОРА ОТ ИМУЩЕСТВОТО“. Мотив на съда в тази насока е ниската парична стойност на полученото от подсъдимия имущество,за което му е повдигнато обвинение, както и факта , че голяма част от получената от Я. имотна облага е иззета  при извършения личен обиск на лицето на инкриминираната дата 26.01.2012г.

 

 

На осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът ОПРЕДЕЛЯ първоначален „СТРОГ РЕЖИМ“ на изтърпяване на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“, като наказанието следва да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от „закрит тип“. 

 

На осн. чл.59, ал.1, т.1 от НК се  приспада от така определеното наказание времето, през което подсъдимия В.С.Я. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 27.01.2012 г. за срок до 72 часа и мярка за неотклонение „Задържане под стража“ взета от СпНС с Определение от 28.01.2012 г. по ЧНД № 44/2012 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

 

 

 

 

 

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ  И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

 

 

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА  по делото: 2 бр. мобилни телефони марка „Нокия“ с имей:*** ведно с батерия и СИМ карта с надпис „Глобул“ с № *** и с имей:*** ведно с батерия и СИМ карта с надпис „Виваком“ с №***, запечатани с картон серия А 0105273 и СП 708 НЕКД – СДВР, както и дънков панталон на подсъдимия следва да бъдат върнати на подсъдимия В.С.Я..

 

ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО - 1 бр. мобилен телефон марка „Нокия“, модел 1616, предаден с Протокол за доброволно предаване от Д.А.В. от 26.01.2012 г. следва да се върне на Д.А.В..

 

ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО -запечатано с картон серия А 0105274 и СП 708 НЕКД – СДВР и представляващо два броя радиостанции следва да бъдат върнати на подсъдимия В.С.Я..

 

ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО- поставено в плик с  № серия А 0105 276 и представляващо метално устройство с три антени следва да бъде изпратено на СРП с оглед обстоятелството, че материалите касаещи горното устройство са отделени и изпратени по компетентност на СРП.

 

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА  полиетиленов плик съдържащ 1 бр. картонена кутия, съдържаща  метален пълнител за оръжие и четири патрона, запечатани с картон серия А 0105277 и СП 708 НЕКД – СДВР и полиетиленов плик съдържащ картонена кутия с патрони, запечатан с картон серия А№ 0105266 и СП 708 НЕКД – СДВР, които са на съхранение в ГДБОП, иззети с Протокол за претърсване и изземване от 26.01.2012 г. в лек автомобил марка „БМВ“, модел 748, с рег.№ *** следва да бъдат изпратени в служба КОС-07 РУП СДВР, която след извършване на проверка дали М.Л.Г., ЕГН:**********,*** има съответното разрешително за държане на горните вещи да ги върне на същия.

 

Иззетите обтривки от лява и дясна ръка на подсъдимия В.С.Я. и контролна проба – запечатани в бял хартиен плик със слепка на НИКК – МВР и подпис на вещото лице  следва да останат като доказателства по делото.

 

Иззетата с протокол за обиск и изземване парична сума от подсъдимия Я.- предадена на съхранение в банка от СПНС парична сума-белязани банкноти- 60 броя с номинал 50 лева на обща стойност 3 000 лева да бъде върната на ГД“БОП“.

 

 На осн. чл.189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимия В.С.Я. да заплати по сметка на СпНС сумата от 280 /двеста и осемдесет/ лева и сумата от 1033,65 лева /хиляда тридесет и три лева и шестдесет и пет стотинки/ лева по сметка на ГД „БОП“ МВР за направени разноски в досъдебното производство.

 

ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ И УСЛОВИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:

 

Причина за извършване на престъплението незачитане нравствените устои и законите на обществото, неприкосновенността на личността и частната собственост, стремеж към противоправно облагодетелстване .

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

Присъдата подлежи на обжалване или протестиране в 15 дневен срок от днес пред АСпНС.

 

 

 

30.09.2013г                                                                СЪДИЯ:

                                                                        /В.А.А/