№ 1095
гр. София, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20211000502894 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 261367/01.03.2021 г., постановено по гр. д. № 15540/2019 г. по описа на
СГС, I ГО, 13 състав, изцяло са отхвърлени предявените от Х. Ц. Х. срещу ЗД „Бул Инс” АД
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 26756 лв., представляваща застрахователно обезщетение по
договор за имуществено застраховане „Каско на МПС” при настъпил покрит
застрахователен риск – увреждане на лек автомобил, ведно със законната мораторна лихва
от подаване на исковата молба – 27.11.2019 г., до окончателното й заплащане, както и за
заплащане на сумата от 2155 лв., представляваща законна мораторна лихва върху главното
парично притезание, изтекла за периода от 19.01.2019 г. до 26.11.2019 г.
Решението на СРС е обжалвано от ищеца, който поддържа, че крайният съдебен акт
на първоинстанционния съд е необоснован, тъй като макар и от събраните по делото
доказателства да се установявало, че собственикът и водач на увредения лек автомобил да не
се е отклонил виновно от проверка за алкохол в кръвта - след настъпване на процесното
ПТП, първоинстанционният съд е достигнал до незаконосъобразния правен извод, че са
породени фактите, обосноваващи законосъобразния отказ на застрахователя за заплащане на
уговореното застрахователно обезщетение - на основание чл. 1.2. от Раздел III „Изключени
рискове” от Общите условия към договора за имуществено застраховане „Автокаско”. В
този смисъл, поддържа, че органите по контрол на движението по пътищата (полицаите) не
1
са изпълнили своите нормативно установени правни задължения да изпратят до лечебното
заведение, което е следвало да извърши химическото изследване, талона за изследване,
както предписва правната норма, уредена в чл. 4, ал. 3, във вр. с ал. 2 от Наредба №
1/19.07.2017 г., поради което ищецът не е осуетил виновно извършването на алкохолна
проба при настъпване на процесното ПТП.
Въззиваемият е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, в която
поддържа становище за нейната неоснователност, тъй като застрахователят обосновано е
отказал заплащане на претендираното компенсаторно застрахователно обезщетение -
установено е в процеса на доказване, че ищецът е отказал не само да бъде тестван с дрегер
на мястото на ПТП, но и след като му е бил издаден и предаден талон за кръвна проба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на ответника.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, като
разгледана по същество, се явява неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
СГС, I ГО, 13 състав е бил сезиран с кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За да постанови решението си,
първоинстанционният съд е приел за доказано правнорелевантното обстоятелство, че след
настъпване на застрахователното събитие ищецът - водач на увредения лек автомобил, е
отказал на място да бъде тестван с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта му, а
от друга страна, не е предоставил кръв за химическо изследване в лечебното заведение, в
което е транспортиран, въпреки че контролните органи са му предоставили талон за кръвна
проба. При така приетите за установени факти съдът е достигнал до правното съждение, че е
възникнало уреденото в чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, във вр. с чл. 1.2. от Раздел III „Изключени
рискове” от Общите условия право на отказ на застрахователя да заплати застрахователно
обезщетение за настъпил покрит застрахователен риск по договор за имуществено
застраховане „Автокаско”.
Съобразно релевираните фактически твърдения от ищеца възникването на спорното
право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1. накърняване на имуществено право, което е застраховано при застрахователя, т.е.
настъпване на покрито застрахователно събитие (риск); 2. съществуване на действително
застрахователно правоотношение към момента на увреждането между пострадалия и
ответника, възникнало от договор за имуществено застраховане на увредената вещ и 3. за
ищеца да е възникнало право да получи претендираното застрахователно обезщетение
2
съобразно уговореното в договора за имуществено застраховане, като не са налице
отрицателните материални предпоставки, при възникването на които застрахователят
обосновано да може да откаже заплащане на уговореното застрахователно обезщетение.
Както бе изяснено, въззивният съд се произнася само по наведените във въззивната
жалба доводи, като действа като ограничен въззив – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което
основният спор пред въззивната инстанция се съсредоточава по отношение на
обстоятелството дали ищецът е изпълнил уговореното в чл. 1.2. от Раздел III „Изключени
рискове” от ОУ към процесния договор за имуществено застраховане правно задължение да
не осуетява извършването на алкохолна проба след настъпването на ПТП, респ. дали е
породено субективното право на застрахователя да откаже заплащане на дължимото
застрахователно обезщетение на основание чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ.
Следователно, въззивният съд приема за установени в процеса на доказване
останалите материални предпоставки, обуславящи възникването на предявеното
притезателно право за заплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на покрит
застрахователен риск по договор за имуществено застраховане - увреждане на процесния
автомобил, като разходите за поправка на застрахованата движима вещ възлиза на исковата
сума (26756 лв.).
Съгласно клаузата, уговорена в чл. 1.2. от Раздел III „Изключени рискове” от ОУ,
която е част от предметното съдържание на сключения между страните в настоящото
съдебно производство договор за имуществено застраховане „Автокаско”, за застрахователя
се поражда уреденото в чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ потестативно право с едностранно
волеизявление да откаже заплащане на уговореното застрахователно обезщетение, в случай
че се установи, че водачът на увредения застрахован автомобил е осуетил извършването на
алкохолна проба при настъпване на ПТП.
Но за да бъде този отказ обоснован, трябва да се установи, че неизпълнението на
уговореното в договора правно задължение трябва да е съществено съобразно интереса на
застрахователя, като то да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпване на
застрахователното събитие („е довело до възникване на застрахователното събитие” -
изрично в този смисъл разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ), т.е. в случай че бе изпълнено
породеното договорно задължение, не би настъпил вредоносният резултат, респ. той би бил
предотвратен или ограничен.
В този смисъл е и константната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК - напр.
Решение № 144/21.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2365/2019 г., II т. о., ТК, в което се приема,
че „за да е основателен отказът на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение
за вреди от настъпило застрахователно събитие, не е достатъчно застрахованият да не е
изпълнил свое задължение по застрахователния договор, което е предвидено в закон или в
самия договор и е значително от гледна точка на интереса на застрахователя, а наред с това е
необходимо настъпването на застрахователното събитие и/или обема на произлезлите от
него вреди да са последица от неизпълнението на това задължение, т.е. да съществува
причинно-следствена връзка между неизпълнението и застрахователното събитие. За да се
3
аргументира право на отказ..., не е достатъчно да се констатира простото неизпълнение от
застрахования на конкретното договорно задължение, макар и предвидено в
застрахователния договор като значимо за интереса на застрахователя, а следва да се докаже
от застрахователя, че съществува причинна връзка между договорното неизпълнение и
настъпването на застрахователното събитие, респ. че неизпълнението е увеличило риска от
имущественото увреждане или че е препятствало доказването на вредите, респ. на
обстоятелствата, при които е настъпило събитието... Свидетелят М. К. е заявил пред съда, че
по време на огледа на местопроизшествието водачът не е разкривал признаци за употреба на
алкохол, и неговите показания не са опровергани с преки или косвени доказателства от
ответника. При така депозираните свидетелски показания и представените от ищеца
писмени доказателства за отрицателна проба за алкохол на водача, макар и извършена извън
нормативно установения период от време за провеждане на изследването, хипотетично
предполагаемата възможност произшествието да е реализирано от водача след употреба на
алкохол не може да служи като аргумент за основателност на възражението на
застрахователя за недължимост на претендираното застрахователно обезщетение” и
Решение № 140/1.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 2278/2017 г., I т. о., ТК - „За да се аргументира
отказ... не е достатъчно да се констатира простото неизпълнение от страна на застрахования
на горепосоченото договорно задължение, а следва да се установи и причинна връзка
между него и конкретното застрахователно събитие, както и че същото това нарушение е
увеличило риска от настъпване на имущественото увреждане”.
Следователно, дори и да бе установено, че водачът на увредения лек автомобил виновно се е
отклонил от задължението си да се подложи на алкохолна проба чрез техническо средство -
непосредствено след настъпване на процесното ПТП, респ. да даде кръв за извършване на
химическо изследване след предоставянето на талон за кръвна проба - в лечебното
заведение, ответното застрахователно дружество нито твърди, нито се установява в процеса
на доказване и пред настоящата съдебна инстанция, че ищецът видимо е бил в състояние на
алкохолно опиянение и вследствие именно на това опиянение той е изгубил контрола върху
автомобила, удряйки се в метален стълб.
Нещо повече, от неоспорените от застрахователя показания на свидетеля-очевидец Ю. Х.,
пътник в лекия автомобил при настъпване на релевантното застрахователно събитие, се
изяснява правнорелевантното обстоятелство, че, макар и ищецът да е бил увреден („Х. беше
много зле. Беше със задух, притеснението му беше адски силно и то е нормално - всичко
беше в кръв. Ударът беше много силен. Сигурно лекуваше след това 2-3 месеца травмата на
гърдите”), той се е опитвал да й помогне. Пристигналите скоро след инцидента полицаи
проверили тяхното здравословно състояние, но след като установили, че заради гръдната
травма не е могло чрез мобилното техническо средство ищецът да бъде тестван за
съдържание на алкохол в кръвта („Служителите на КАТ го видяха, че не е в състояние да
даде проба - бяха извадили апарата”), му предоставили талон за кръвна проба в лечебното
заведение.
Следователно, установява се една адекватна за конкретната напрегната ситуация реакция на
4
водача на увредения автомобил - бил е в съзнание, ориентиран, притекъл се е на помощ на
по-пострадалата от него спътница, разговарял е с полицаите, като е изяснил действителните
причини, поради които не е могла да му бъде извършена проба за наличие на алкохол в
кръвта с мобилното техническо устройство. В този смисъл, не бе установено нито че ищецът
е управлявал увредения автомобил със съдържание на алкохол в кръвта (неговото поведение
е било адекватно на възникналия транспортен инцидент), нито че настъпването на
процесното застрахователно събитие вследствие изгубването на контрол върху
управлявания от него автомобил е естествена, присъща, закономерна последица от
алкохолното опиянение на водача (в необходимата причинно-следствена връзка).
При така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените правни доводи
настоящата съдебна инстанция достига до правния извод, че всички юридически факти за
пораждане на предявеното спорно материално право са възникнали в обективната
действителност, като остана недоказано възникването на материалните предпоставки,
обуславящи правната възможност на застрахователя обосновано да откаже заплащане на
дължимото застрахователно събитие – на основание чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ.
От приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните САТЕ, допусната
от СГС, се установява, че разходите за отстраняване на причинените повреди върху
застрахования автомобил възлизат на сумата от 26756,29 лв., като не е било налице
надзастраховане (уговорената застрахователна сума е в размер на 46000 лв., а
действителната пазарна цена на увредения лек автомобил дори и към момента на настъпване
на релевантното застрахователно събитие е в размер на 48255 лв.), поради което с оглед на
основния принцип в български граждански процес - диспозитивното начало, главният иск за
заплащане на застрахователно обезщетение трябва да бъде уважен до предявения му размер
от 26756 лв.
За ищеца е възникнало и акцесорно вземане, изразяващо се в парично обезщетение за
причинените му вреди от неизпълнението на ответното дружество в темпорално отношение
на неговото задължение за заплащане на процесното застрахователно обезщетение.
Съгласно клаузата, уговорена в чл. 10.1. от ОУ към застрахователния договор, във вр. с чл.
405, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от
15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е представил всички изискуеми
документи за определянето му. Установява се от Уведомление с изх. № 014-
35235/16.01.2019 г., адресирано от застрахователя до застрахования собственик на
увредения автомобил, че ищецът е предявил т. нар. застрахователна претенция на 28.12.2018
г., като отказът за изплащане на застрахователното обезщетение не е обоснован с
обстоятелството, че не са представени всички необходими документи за определяне на
застрахователното обезщетение, поради което настоящата съдебна инстанция приема, че
застрахованият е изпълнил своето задължение да представи всички необходими на
застрахователя документи за определяне на дължимото застрахователно обезщетение още
при предявяване на т. нар. застрахователно претенция - на 28.12.2018 г. Именно след
5
изтичане на 15-дневен срок застрахователят е изпаднал в забава, поради което предявеният
акцесорен иск е основателен за исковия период от 19.01.2019 г. до 27.11.2019 г. Съдът, след
като съобрази установения от БНБ основния лихвен процент за релевантния период, с
установената надбавка от 10 пункта, изчисли размера на дължимата лихва за забава, която за
периода от 19.01.2019 г. до подаване на исковата молба – 26.11.2019 г., е в размер на 2318,85
лв. За този период и до претендираната сума от 2155 лв. следва да бъде уважен акцесорният
иск.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция достига, не
съвпада с крайните правни съждения на първоинстанционния съд, както
първоинстанционното решение, така и Определението, постановено по реда на чл. 248, ал. 1
ГПК, трябва да бъдат отменени, а предявените кумулативно обективно съединени
осъдителни искове да бъдат изцяло уважени.
При този изход на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 2606,50 лв.,
представляваща сборът от заплатените държавна такса, възнаграждение за изготвяне и
изслушване на СОЕ, и адвокатско възнаграждение, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр.
с чл. 273 ГПК и сумата от 1878,22 лв., представляваща сборът от заплатените държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261367/01.03.2021 г., постановено по гр. д. № 15540/2019 г. по
описа на СГС, I ГО, 13 състав, и Определение от 29.03.2022 г., постановено по същото дело.
ОСЪЖДА на основание чл. 405, ал. 1 КЗ ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер” № 87 да заплати на Х. Ц.
Х., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***” № *, вх. „*”, ет. *, офис ** сумата в размер на
26756 лв., представляваща застрахователно обезщетение за настъпило на 24.12.2018 г.
застрахователно събитие - увреждане на лек автомобил по договор за имуществено
застраховане, обективиран в полица № Е18990020009/523228/15.11.2018 г., ведно със
законната мораторна лихва от подаване на исковата молба – 27.11.2019 г., до окончателното
й заплащане; по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати сумата от 2155 лв.,
представляваща законна мораторна лихва върху застрахователното обезщетение в размер на
26756 лв., изтекла за периода от 19.01.2019 г. до 26.11.2019 г.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
да заплати сумата от 2606,50 лв. - съдебни разноски пред СГС, а на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК и сумата от 1878,22 лв. - съдебни разноски пред САС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7