№ 13780
гр. София, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110164036 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Производството е образувано по искова молба вх. № 335663/22.11.2023 г. на И. К.
Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ........................, срещу „...........“ ООД, ЕИК
......................, със седалище и адрес на управление: гр. .................... с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 393,28 лева, представляваща недължимо платена сума
по нищожната клауза на чл. 9, ал. 1 от Договор за кредит № .................... г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.11.2023 г. до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че между страните е налице влязло в сила Решение №
17992/02.11.2023 г. по гр. д. № 21987/2023 г. на СРС, 36 състав, с което е прогласена
нищожността на клаузата на чл. 9, ал. 1 от сключен помежду им Договор за кредит №
.................... г., предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане на искането за
отпускане на кредит. Твърди се, че ищецът е погасил изцяло задълженията си по Договор за
кредит № .................... г., вкл. е заплатил уговорената в чл. 9, ал. 1 от него такса за експресно
разглеждане в размер на 393,28 лева. С оглед съдебно установената нищожност на
въпросната клауза счита, че сумата от 393,28 лева е била платена на ответното дружество
при начална липса на основание, поради което подлежи на връщане.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който ответникът признава, че е получил сумата в размер на 393,28 лева, като
платена от ищеца за допълнително действие „Бързо разглеждане“.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
С проекта на доклад, обективиран в Определение № 23530/06.06.2024 г., и обявен за
окончателен в проведеното на 10.07.2024 г. открито съдебно заседание, Софийски районен
съд е отделил, на основание чл. 153 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, като безспорно
между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че заемателят И. К. Д. е
заплатил в полза на заемодателя по Договор за кредит № .................... г. сумата в размер на
393,28 лева – такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит.
По делото е представен в заверен препис влязло в сила между страните Решение №
1
17992/02.11.2023 г., постановено по гр. д. № 21987/2023 г. на СРС, 36 състав, с което е
признато за установено по предявения от И. К. Д., ЕГН: **********, против „...........“ ООД,
ЕИК ............ установителен иск по чл. 1.......... ал. 1 ГПК, че клаузата на чл. 9, ал. 1 от
сключения между страните договор за кредит № .................... предвиждаща заплащане на
такса за „бързо разглеждане“ е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на платена сума без основание – недължимо платена сума по
нищожна клауза от договор за потребителски кредит № .................... г., предвиждаща
заплащане на такса за „бързо разглеждане“ .
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е
обусловена от кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални
предпоставки: 1./ сключване на договор за кредит № .................... г. с посоченото в исковата
молба съдържание, включително на оспорената клауза, която противоречи на императивни
материалноправни норми или на добрите нрави; 2./ извършеното плащане на сумата от
393,28 лева по договора за заем в полза на ответното дружество.
При позитивно установяване на горепосочените предпоставки, в доказателствена
тежест на ответника е да докаже наличието на валидно правно основание за получаване на
платените от ищеца суми – наличието на валидни клаузи в процесния договор за заем, въз
основа на които са извършени начисления на процесната стойност.
С оглед наличието на влязъл в сила съдебен акт между страните в настоящото
производство – Решение № 17992/02.11.2023 г. по гр. д. № 21987/2023 г. на СРС, 36 състав, с
което е съдебно установена нищожността на клаузата на чл. 9, ал. 1 от Договор за кредит №
.................... г., предвиждаща заплащане на такса за „бързо разглеждане“, настоящият
съдебен състав намира за доказана първата материална предпоставка, включена във
фактически състав на предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
По делото е отделено като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че заемателят И. К. Д. е заплатил в полза на заемодателя по Договор за
кредит № .................... г. – „...........“ ООД, сумата в размер на 393,28 лева – такса за бързо
разглеждане на искането за отпускане на кредит. Следователно доказана по делото е и
втората материална предпоставка, включена във фактически състав на предявения иск по чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Предвид доказване факта на плащането на сумата в размер на 393,28 лева – такса за
бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, в тежест на ответното дружество е да
докаже основание за задържане на сумата. Доколкото с влязъл в сила съдебен акт е
установена нищожността на клаузата на чл. 9, ал. 1 от Договор за кредит № .................... г., то
липсва основание за задържане на сумата, заплатена на основание същата.
Искът е основателен в пълния му размер за сумата от 393,28 лева, като законна
последица върху тази сума следва да се присъди и законна лихва, считано от 22.11.2023 г. –
датата на депозиране на исковата молба в съда /съобразно диспозитивното начало/ до
окончателното плащане.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски има ищецът. Последният претендира
присъждане на разноски за платена държавна такса в размер на 50,00 лева и адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Съдът констатира, че по делото са ангажирани доказателства за платена държавна
такса в размер на сумата от 50,00 лева, поради което тези разноски следва да бъдат
присъдени в полза на ищеца.
По искането за присъждане на разноски по реда на чл. 38 ЗА, съдът намира следното.
В практиката на ВКС, обективирана в Определение № 319/09.07.2019 г. по ч. гр. д. №
2186/2019 г. на ВКС, IV ГО, и др. е разяснено, че за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната съдебна инстанция е
необходимо и достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие,
в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое
от основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА, т. 1-3, като не е необходимо страната предварително да
установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ.
2
Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен
списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът не е обвързан от
искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. При безплатно предоставяне на правна
помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да
получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната,
която представлява; да получи възнаграждение след влизане в сила на съдебния акт, с който
му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на
уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи от
насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1- ГПК. Съдът е задължен да определи
размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото,
като съгласно практиката на СЕС, обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22
на СЕС чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с член.......... параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, вкл. когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Съобразно цитираната
задължителна практика на СЕС съдът не е обвързан от праговете, разписани в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да
определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай, след извършване
на преценка относно правната и фактическа сложност на делото и конкретно извършените
от процесуалния представител действия. В разглеждания случай при определяне размера
съдът съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото с оглед факта на влязъл
в сила съдебен акт между същите страни, с който в предхождащ съдебен процес е била
установена нищожността на клаузата на чл. 9, ал. 1 от Договор за кредит № .................... г., на
основание на която е било извършено плащане в размер на претендираната сума. Отчитайки
конкретно извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални действия и
обстоятелството, че делото е разгледано в рамките само на едно съдебно заседание, без
лично явяване на адвокат за ищеца, съдът определи размера на възнаграждението в общ
размер от 360 лева с вкл. ДДС.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „...........“ ООД, ЕИК ......................, със седалище и адрес на управление:
гр. .................... ДА ЗАПЛАТИ на И. К. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:
........................, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 393,28 лева, представляваща
недължимо платена сума по нищожната клауза на чл. 9, ал. 1 от Договор за кредит №
.................... г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
22.11.2023 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
50,00 лева – сторени разноски по гр. д. № 64036/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав, за
платена държавна такса.
ОСЪЖДА „...........“ ООД, ЕИК ......................, със седалище и адрес на управление:
гр. .................... ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ с Булстат
..................4, с адрес: ......... представлявано от адв. Д. М., сумата в размер на 360,00 лева с
вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна
адвокатска защита на И. К. Д., ЕГН **********, в производството по гр. д. № 64036/2023 г.
по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3