Р
Е Ш Е Н И Е № 1044
04.09.2018
г., гр. Сливен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІ-ти ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на двадесет и
трети февруари 2018г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИНЧО МИНЕВ
секретар: Т. И.А
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
МИНЧО МИНЕВ
гр.
дело № 1707 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:
В
исковата молба на М.Б.З. се излага, че в периода 13.09.2002г. до 09.07.2013г. е
работила в Регионален исторически музей Сливен /РИМ/, заемайки последователно
длъжностите „счетоводител“ и „главен счетоводител“. В по-голямата част от това
време директор бил Г. К., но тъй като се пенсионирал, на негово място бил
назначен Н.Т.С.. Твърди се, че последния незабавно обявил, че очаква тя, като
човек на бившия директор да си подаде молба за напускане, а ако не стори това-
че ще я уволни дисциплинарно. С тази цел С. започнал да упражнява натиск върху
нея, който постепенно се увеличавал- така напр. след завръщането й от вече
разрешен й платен годишен отпуск през м.юли 2013г. тя заварила вратата на
работното си помещение запечатана, с обяснение, че тече проверка на Вътрешен
одит на община Сливен; директора престанал да разговаря с нея, а дори и
предупредил останалите служители на музея да избягват контакти със З., ако
желаят да запазят работата си; когато след претърпяно на 24.08.2013г. от нея
пътно-транспортно произшествие тя влязла в болница, а след това ползвала отпуск
поради временна неработоспособност, С. обжалвал всички издавани й болнични
листове, с което целенасочено я лишил от осигурителни плащания, явяващи се нейн
единствен доход в този период от време; подал, също в качеството му на директор
на РИМ, четири сигнала до прокуратурата за евентуално извършени от З. документни
престъпления. Тези му действия станали причина тя да ходи, в периода на
ползване на отпуск поради временна неработоспобност, на разпити, на медицински
прегледи за потвърждение на болничните листове и да дава обяснения по чл.193 от
Кодекса на труда /КТ/, по повод образувани срещу нея от работодателя
дисциплинарни производства и др. подобни действия, като накрая, докато била в
болнични, на 11.08.2014г. била извикана спешно да се яви в музея във връзка с
извършвана там от общината проверка на счетоводството. Била поканена да даде
обяснения, според нея за неизвършени дисциплинарни нарушения и след като
отказала за стори това, незабавно й били връчени две заповеди № 30 и №31, за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. То обаче било отменено с решение
на Сливенски районен съд, от м.01.2015г., на процесуално основание, без да
разглежда спора по същество. Решението било потвърдено от Сливенски окръжен
съд.
З. твърди, че това
незаконосъобразно дисциплинарно уволнение й причинило непозволено увреждане,
тъй като не е изолиран незаконосъобразен акт, а еманация на поредица от
действия и грубо и неуважително отношение на С., в качеството му на директор на
РИМ, към нея, които нямат общо с осъществяваната от нея работа, а са единствено
проявления на личното му враждебно отношение.
Твърди се и че след това, на 01.06.2015г. З. подала заявление до
работодателя за възстановяване на работа на длъжността „счетоводител“, която С.
резолирал „да“, но за работно място й била определена малка и ниска масичка за
кафе, зад вратата на счетоводството, заедно с табуретка. Едва двадесетина дни
по-късно й били дадени ключ от стаята и от касата в нея, касова книга и касови
документи. Междувременно й били връчени две заповеди на директора на музея, с
еднакъв номер, но с различно съдържание. Жената твърди, че това било сторено
нарочно, като капан за нея, за да може която и от двете да изпълни, да е
уязвима по другата. Така също, със заповед от 16.07.2015 и на основание чл.328
ал.1, т.6 от КТ, трудовия й договор бил прекратен по причина, че била извършена
промяна в изискванията за заемане на длъжността „главен счетоводител“ и като
такова била въведена необходимостта освен с висше икономическо образование,
заемащия я служител да бъде магистър „счетоводство и контрол“, а З. била
магистър по специалността „икономист- маркетолог“. С решение от 01.03.2016г.
СлРС отменил и тази заповед, а решението било потвърдено от окръжния съд, който
в мотивите си дори разсъждавал и по изтъкнат от З. довод за злоупотреба с право
и недобросъвестност на работодателя, защото, в противоречие с правния ред,
правната възможност на чл.328 т.6 от КТ била използвана целенасочено, за
уволнение на конкретен служител- ищцата. То било налице и тъй като само в
рамките на месец и половина в РИМ Сливен били създадени три щатни разписания,
третото от които едва седмица след второто, а и то се изразявало в единствена
промяна- въведено изискване за специалност за длъжността на ищцата. Като
неправилна била оценена от съда и преценката на С., че З. не притежава
необходимите за длъжността познания в областта на счетоводството, вкл. и защото
в периода, проверяван от работодателя, ищцата на практика била на работа само в
последните три дни.
При тези факти ищцата прави извод, че поведението на Н.С. след
възстановяването й на работа, на заеманата от нея длъжност, представлява
продължение на съществуващото от преди това негово желание тя да бъде
отстранена от длъжността по един или друг начин. То изцяло покривало
изискванията на съдебната практика за недобросъвестно поведение на работодател
и съответно, представлявало основание за ангажиране на личната, извъндоговорна,
отговорност на С. за непозволено увреждане. То било налице, защото в резултат
от действията на директора на РИМ Сливен, З. оставала, с незначителни
прекъсвания, без работа, което я лишило от доходи, а те не били навреме
компенсирани от социални плащания. Така останала без парични средства за
заплащане на сметки от битов характер, за медикаменти и лечение и я принудило
да разчита изцяло на помощта на своята майка, на помощта на дъщеря си, живеща в
чужбина и на заеми от познати и приятели. Така също, при първото уволнение З.
изпаднала в шок, тъй като то било извършено в момент/период, в който била в
тежко здравословно състояние, след претърпяно ПТП, от което изпитвала силни
болки и поради това изискващо спокойствие и домашно-амбулаторен режим на
лечение. При второто уволнение пък се почувствала напълно безпомощна; станало й
ясно, че С. няма да се спре да я уволнява последователно, дори съда да я
възстановява на работа и с това било накърнено чувството й за справедливост.
Твърди се, че уволненията и
съпътстващите ги събития дали дълбоко отражение в психичния живот на З.; тя
загубила спокойния си сън, стряскала се
през нощта и трудно заспивала. Не можела да говори за работата си в музея без
да се разстрои и разплаче. Затворила се в себе си, станала по-мълчалива,
изпитвала подтиснатост, нервност, липса на настроение, безнадеждност и песимизъм за бъдещето; претърпяла рязко
понижение на самооценката и самоувереността си, притъпено било усещането й за
личностна значимост. Не можела да се храни и отслабнала.
Тъй като счита, че се касае за
умишлено двукратно незаконно прекратяване на трудовото й правоотношение, З.
намира, че обезщетение от 4 900лв. справедливо би компенсирало претърпяните от
нея неимуществени вреди в резултат на незаконното й уволнение със заповеди №№
30 и 31 от 2014г. и още толкова – за претърпяните от нея неимуществени вреди в
резултат на заповед № 35/ 16.07.2015г. Това са цените на предявените от нея два
осъдителни иска, а сумите търси ведно със законната лихва, считано от момента
на депозиране на исковата молба пред съда до окончателното им изплащане.
Намира, че за забавата в плащането на двете ответника й дължи и т.н. мораторна
лихва, която за първото обезщетение изчислява на 1 339.23лв. за периода
11.08.2014г.- 18.04.2017г. и на 876.94лв., изчислена за периода 16.07.2015г.-
18.04.2017г., върху втората главница
В писмения си
отговор ответника оспорва исковете. Излага многобройни съображения, подкрепени
с примери, с които се домогва да опровергае изтъкнатите в исковата молба
обстоятелства, на които З. основава претенциите си за обезщетяване на вреди от
непозволено увреждане. Така напр., твърди, в противовес на твърдението на
ищцата, че във времето, в което е била главен счетоводител на РИМ, тя е
допускала нарушения на трудовата дисциплина и организацията на счетоводството.
В тази връзка излага, че след назначаването му за директор, на 24.07.2013г. в
музея започнала проверка от отдел „Вътрешен одит“ при община Сливен, която
приключила с доклад от 30.09., в който били отразени/изброени множество
допуснати в счетоводството нарушения. Същият ден С. сезирал, по препоръка на
одита, Агенцията за държавна финансова инспекция за резултатите от проверката.
Така също, по-късно, от комисия, формирана в музея, а след това и от главен
финансов инспектор при АДФИ, било констатирано, че З. е съхранявала чужда
документация и използвала техника и софтуер, собственост на музея, в полза на
пет частни лица, с което е нарушила трудовата дисциплина. В тази връзка, с
нарочно писмо директора на АДФИ отправил предложение до директора на РИМ Сливен
за предприемане на необходимите действия за търсене на дисциплинарна
отговорност от М.З.. В същия смисъл- за търсене на дисциплинарна отговорност,
били указанията и Районна прокуратура-Сливен.
С. отрича и
твърдението на З., че още при встъпване като директор на музея поискал от нея
да напусне работа, както и че настройвал останалите служителя против нея. На
свой ред твърди, че тя всъщност го отбягвала и дори използвала обидни срещу
него думи; съветвала колегите си да не изпълняват заповедите му.
Ответникът
твърди също и че не самоцелно, а поради констатирани разминавания в издавани на
З. болнични листи ги е обжалвал и е сезирал компетентните органи. С това той
целял да предотврати евентуално неоснователно отсъствие на жената от работа и
получаване на обезщетение за временна неработоспособност, без да има основания
за това, а поведението му било пример за добросъвестно упражняване на
задълженията му като работодател.
Заявява също,
че З. системно не представяла навреме издаваните й болнични листи, докато била
в отпуск по болест, нито пък го уведомявала, че такъв лист е издаден и това
именно била причината да й бъдат искани от него обяснения за неявяване на
работа в дни, за които в последствие узнавал, че е в отпуск по болест.
Уволнителната от
11.08.2014г. заповед обосновава с констатациите и изводите на отдел „Вътрешен
одит“ при община Сливен и на АДФИ, което изключва възможността тя да бъде
възприета като проява на допусната от него груба небрежност или умисъл за
увреждане на З. с това уволнение. С. отрича и твърдението на ищцата, че след
отмяната на тази заповед и възстановяването й на работа, за работно място й
определил малка ниска кафена масичка зад вратата на счетоводството с табуретка.
Твърди обаче, че след възстановяването й на работа жената демонстрирала
пренебрежително отношение към него; държала се грубо и провокативно с него и с
колегите си и използвала всякакви поводи, за да създаде конфликти. Освен това,
служители на РИМ забелязали, че лица, представители на фирмите, чиито
счетоводни документи били открити в началото на 2014-та година в стаята на З.,
започнали редовно да посещават ищцата на работното й място, носейки документи и
да престояват дълго време там.
Заповед № 35/
16.07.2015г. за прекратяване на трудовото правоотношение със З.С. обяснява с
промяна в щатното разписание на РИМ Сливен
в следствие въведено ново изискане за образователно-квалификационна
степен за лицето, заемащо длъжността „главен счетоводител“. Тя била отменена от
съда, а в мотивите си въззивната инстанция изложила мотиви и използвала изрази,
които според него не обвързват настоящия съд и счита, че на общо основание
всички тези факти, послужили за постановяване на съдебните решения, следва да
бъдат доказани и пред него.
С. изтъква и
довод, че З. не е претърпяла вреди от уволненията й, тъй като законодателя е
предвидил изплащането на обезщетение в размер на трудовото възнаграждение за
периода на незаконното уволнение.
В условията на
евентуалност- за случай, че съда приеме, че с действията си С. е осъществил
състава на чл.45 от ЗЗД, прави възражение за съпричиняване от страна на З. за
настъпване на твърдяния от нея вредоносен резултат.
Двете страни
претендират разноски.
Многобройните
доводи, съображения, възражения, доказателтвени и други искания бяха пренесени
от страните – както лично, така и чрез техните представители по пълномощие-
адвокати, в проведените съдебни заседания. В краткост те могат да се сведат до
констатацията, че ищцата поддържа претенциите си, на основанията, заявени в
писмен вид, а ответника- своето становище за тяхна неоснователност, също на
основанията наведени в писмените му изявления.
След като
обсъди събраните по делото доказателства, съда установи следните от значение за
предмета на делото факти:
От документите,
съдържащи се в личното трудово досие /ЛТД/ на М.З. съда установи, че тя е
постъпила на работа в Рим Сливен въз основа на трудов договор № 03/
11.09.2002г., на длъжността „счетоводител“. Около година по-късно е назначена
на длъжността „главен счетоводител“, видно от допълнително споразумение №
53/06.08.2003г.
Безспорно е, а
и се установява от първото от приложенията на писмения отговор- трудов договор
№ 281/ 05.07.2013г., че Н.С. *** /считано от 08.07./.
От документът,
представляващи листи №№ 95-99вкл. се установява, че въз основа на заповеди на
кмета на община Сливен, комисия при същата, съставена от началника на отдел
„Вътрешен одит” и финансов контрольор от отдел „Финансов контрол”, е извършила
проверка на финансово-отчетните документи на РИМ Сливен, обхващаща периода
01.01.2012г.- 30.06.2013г. Следва да се отбележи, че в онези му части, касаещи
изпълнението на служебните задължения на М.З., комисията е взела предвид, но не
е уважила, направените от нея възражения по предварителния доклад. Така също,
дала е указания на директора на музея да сезира за проверката АДФИ, както и да
предприеме мерки за налагане на дисциплинарно наказание на З.. Допуснатите от
нея нарушения са посочени в началната част на доклада- в т.ІІ, т.т. 1.1 и 1.3,
а в окончателния му вариант е връчен на С., в качеството му на директор на РИМ
Сливен, на 07.10.2013г.
За установеното
при тази проверка, на 20.02.2014г. от З. са поискани обяснения, като в писмото
до нея е посочено, че се изискват на осн.чл.193 ал.1от КТ. Такива тя е дала.
Няколко дни
след проверката на отдел ”ВО” при общината, изпълващата тогава длъжността
„счетоводител” в РИМ Сливен Йорданка Колева е подала до директора му сигнал,
наречен докладна записка, че е заварила в архива на счетоводството папки с документи,
които не се отнасят до дейността на музея. Комисия в състав от шестима души,
служители на музея, са извършили проверка, а за установеното от нея са
съставили констативен протокол от 21.10.2013г. и опис. От последния /л.№104/ е
видно, че в счетоводството са намерени материали на петима търговци, които
нямат общо с дейността на музея и отдела, сред които данъчни декларации, месечни отчети
на касов апарат, фактури, книги за инструктаж, списък на работещите при
съответния едноличен търговец и др. От протокола без №, от 10.12.2013г. се
налага и констатацията, че с изключение на един, останалите четирима от тези
търговци са били действащи.
Същите са
установени от представители на АДФИ, при извършената от тях финансова инспекция
на музея, видно от доклад № ДИЗСЛ-3/10.03.2014г. и констативен протокол от
23.01.2014г. Впрочем, от друг подобен протокол, от същата дата на комисия в
състав финансов инспектор при АДФИ и служители на музея, се установява, че
счетоводна информация за същите търговци, а и за друг- „ГИМИ системс” ООД, се
съхранява и в компютъра в отдел „Счетоводство”. Указанието на АДФИ към
директора на РИМ-Сливен е на З. да се потърси отговорност за нарушения на
трудовата дисциплина- чл.187 т.3 и т.10 от КТ- стр.7 от доклада.
За
констатираното при тази проверка, от З. са поискани обяснения на осн.чл.193
ал.1от КТ. Такива тя е отказала да даде, видно от протокол вх.№ 116/11.08.2014г.
От материалите
в ЛТД на З. съда установи, че със заповед № 19/ 07.10.2013г. на директора на
РИМ Сливен Н.С., й е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Със заповед
№ 30/11.08.2014г. й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, за
допуснати от нея нарушения на трудовата дисциплина, а със заповед № 31 от
същата дата, е прекратено трудовото правоотношение. Това уволнение е атакувано
пред съда и с решение № 38/ 21.01.2015г., постановено по гр.д.№ 3937/2014г.
Сл.РС го е отменил на, както точно се изразяват ищцата и ответника, процесуално
основание. Доводи по съществото на спора не са излагани. З. е възстановена на
заеманата до уволнението длъжност- „главен счетоводител“ на музея. От
документа, представляващ листи №№ 292 и 293 от ЛТД на З. се установява, че
предмет на делото са били и искове с пр.осн.чл.225 ал.1 и ал.2 от КТ, но
производството по тях е прекратено- с протоколно определение, поради
оттеглянето им. Първоинстанционното решение е потвърдено с решение на СлОС №78/
27.03.2015г. по гр.д.№137/2015г., като въззивната инстанция не е пропуснала да
изрази мнение по наведените от З. доводи за липса на материално-правни
предпоставки за налагане на дисциплинарното наказание. Съставът на въззивната
инстанция е приел, че „ ... въпреки многобройността на изброените в уволнителната
заповед нарушения, които в голямата си част се дублират в констатациите на
вътрешния одит и в доклада на АДФИ, не се касае за такива тежки нарушения ...
Не са настъпили значими вредни последици за РИМ Сливен от извършването на тези
нарушения. ... Единственото по-съществено нарушение, което може да бъде
отличено е, че в компютъра на отдел „Счетоводство“ са се съхранявали файлове и
документи на различни търговци, което не касае дейността на РИМ Сливен. Но и
това нарушение само по себе си не може да бъде квалифицирано като тежко, което
да обоснове налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание ...“.
От заповед №20/
01.06.2015г., която се намира в ЛТД на З. е видно, че след това тя се е
завърнала на работа в РИМ Сливен, на 01.06.2015г.
Впрочем, изложените
до момента факти по възникването на трудовите правоотношения на ищцата и
ответника, с РИМ Сливен, както и по прекратяването на това на жената чрез
налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“ и последващата му отмяна от
съда, с влязло в сила решение и завръщането на З. на работа, не са спорни, а
дори и признати от страните.
Със заповед
№35/16.07.2015г. трудовото правоотношение на З. *** е прекратено, на осн.чл.328
ал.1, т.6 от КТ, поради промяна в длъжностното щатно разписание, настъпила в
резултат на въвеждане на изискване за образователно-квалификационна степен и специалност за заемане на длъжността
„главен счетоводител“. Тази заповед е атакувана от З. и отменена с решение на
СлРС - № 833/ 17.11.2015г. по гр.д.№ 3268/2015г., в която е прието, че не е
било налице основанието та цитираната в нея правна норма, защото няма промяна в
изискванията за образование и квалификация за длъжността, което е била заемана
от ищцата. Решението е потвърдено от въззивната инстанция, с решение № 25/
01.03.2016г. по гр.д.№18/2016г. на СлОС. Последният дори, за първи път, е взел
отношение и по довода на З., за злоупотреба с право от страна на работодателя,
като го е споделил. За да достигне до такъв извод докладчика по делото е отчел
факта на приемането на три щатни разписания в РИМ Сливен само в рамките на
месец и половина, като последното от тях е едва седмица след предходното. Съдът
достигнал до извода, че в случая правната възможност на чл.328 т.6 от КТ, която
осигурява на работодателя да прекрати трудовото правоотношение едностранно само
поради промяна в изискванията за образование или квалификация, е използвана
целенасочено за уволнението на конкретен служител- З.. Също, че превратното
упражняване на субективни права е укорими с оглед обществения интерес.
Събрани бяха
гласни доказателствени средства.
За състоянието
на З. след всяко от двете процесни прекратявания на трудовото й правоотношение
показания дадоха свидетелите В. Х. Г.- нейна майка; М. Р. К.- колежка; И. Н. И.-
мъжа, с когото съжителства на съпружески начала, всички те осигурени от ищцата
и Т.С.П.- без родствена или др. връзка със страните по делото, служител на
община Сливен, осигурена за процеса от ответника.
В отговорите на
първите трима се съдържат сведения, че всяко от тях ищцата е изживяла много
тежко и се е отразило негативно на психическото й състояние. Така свидетелката В.
Х. Г. заявява, че „ ...тя се върна психически срината след това уволнение. От
тогава до ден днешен тя е много депресирана, нервна, агресивна, затворена в
себе си, по цели нощи не спеше и много често се налага да я водя до болницата
за прегледи, защото получава нервни кризи. Преди това не е имала психологически
проблеми, а беше лъчезарна и усмихната. ... но тази ситуация, в която беше
поставена още повече я депресираше факта, че аз я издържам.”
Свидетелката М.
Р. К. свидетелства: „Тя преживя това уволнение много тежко. Не очакваше да й се
случи нещо такова. .... поради това го преживя много тежко, с емоционални
кризи. Споделяла ми е, че не може да спи
вечер, че е много напрегната, вкл. и с мен спря комуникация.“, „Второто
уволнение й се отрази още по-зле. След първото уволнение тя си мислеше, че след
като съда я възстанови, няма да има повече проблеми. Но след второто уволнение
тя го прие много лично и го изживя много по-тежко дори от първия път......
занемари външния си вид; качи много килограми, тъй като преяждаше от стрес.
Преустанови контакти с приятели и не излизаше.“
Свидетелят И.,
с когото З. съжителства на съпружески начала: „Първото й уволнение беше някъде
година след катастрофата, в началото на лятото...Тя беше доста шокирана,
изненадана. Беше посърнала и изглеждаше точно както след катастрофата. Докато
беше в болнични я извикаха и й връчиха заповед за уволнение. ....След
уволнението изпадна в депресия, промени се. Понеже я познавам от доста години,
тя беше винаги весела, усмихната. След уволнението се промени, стана друг човек,
стана агресивна.“
Свидетелят,
осигурен от ответника даде показания за различно от описаните от тези трима
свидетели състояние на З.. Така свид. Т.С.П. заявява, че „По повод на
уволнението си говореше със самочувствието, че е права и че ще бъде
възстановена на работа, като казваше, че или тя или директора трябва да
остане на работа в музея. Не ми е
правила впечатление на травмиран човек, беше весела. Не мисля, че беше с
понижена самооценка и самочувствие, дори напротив- беше с високо самочувствие.
Когато съм контактувала с нея....била е усмихната, оптимистично настроена.“
Становището на
съда е следното: безпристрастния прочит /а този на съда не може и да бъде друг/
налага да се коментира на първо място, че всеки един от ангажираните от ищцата
свидетели попада в приложното поле на чл.172 от ГПК. Няма как според съда да
има по-класически случай на възможна заинтересованост от изход на делото, от
този у майката и съжителя /или пък съпруга/ на ищец по гражданско дело, особено
за парично вземане за обезщетение за неимуществени вреди. Безспорно е, че най
-силната и емоционална връзка в природата е тази между майка и дете; съвсем ги
наподобяват и отношенията между съпруг и съпруга, респ. съжителстващите на
съпружески начала /макар, че не са малко- в живота и в съдебната практика,
случаите, които свидетелстват за точно обратното- след определен момент на връзката,
но тя пак си остава наситено емоционална/. Вярно е, че от друга страна те са
хората, които имат най-преки и пълни впечатления от ищцата- като такива, с
които тя е прекарвала най-голяма част от ежедневието си, но този факт не може
да дерогира вече коментирания- за „връзката“ на свидетелите с чл.172 от ГПК.
Сходно е
становище на съда и за свид.К.- както самата тя заяви в съдебно заседание,
съвсем не е в добри отношения с ответника. Нещо повече- в показанията й се
съдържат твърдения за оказан й от С. сексуален тормоз! Съчетаната преценка на
тези два факта от само себе си налага извод за заинтересованост на свидетелката
по смисъла на чл.172 от ГПК от изхода на делото- поне от неблагоприятен за
ответника изход на делото.
С това
забележките на съда касателно тези свидетели не свършат. Така напр., част от
показанията на свид.К. - за конкретен факт, са в противоречие с показанията на
друг свидетел- при това осигурен отново от ищцата, а за друг- в противоречие с
писмено доказателствено средство. Свид. К. е категорична в показанията си –
стр.14, долу-последен абзац, от протокола за проведеното на 19.01.2018г.
съдебно заседание, че по време на ползван отпуск по болест З. *** и първите
месеци е правила заплатите. Свид.Г.обаче- майка на ищцата, даде отговор, че
дъщеря й веднъж само е ходила в музея да прави заплати- стр.12, горе, ред
трети: „Веднъж си спомням, че я вика да прави заплати; ...“ Разликата от веднъж
до няколко месеца е толкова, колкото е между веднъж и много пъти- много
съществена! Така също, от представен от ответника документ- протокол за
проведено по друго гражданско дело съдебно заседание, по което З. отново е
ищец, а ответник е РИМ-Сливен се установява друго противоречие в показанията й пред
съда по настоящото дело- защото тя заяви, че е видяла как директора на РИМ
Сливен сам и собственоръчно е запечатал стаята на счетоводството в музея,
вечерта в деня, предхождащ завръщането на З. от отпуск /разрешен й още от
бившия директор на музея и ползван от нея, за да посети дъщеря си в Англия/.
Видно от протокола за проведено на 04.04.2014г. по гр.д.№4273/2013г. заседание,
разпитаната в същото свидетелка М. Ч. заявява, че по заповед на кмета на община
Сливен е започнала проверка на РИМ Сливен на 24.07.2013г. и запечатали вратата на
стаята на счетоводителя, което станало след 08.30ч.
Видно от
заповед, намираща се в ЛТД на З.- гърба на л.№ 432 от настоящото дело, със
заповед № 08/ 18.02.2013г. на М.З. е разрешено ползването на платен годишен
отпуск за времето от 10.07.2013г. до 23.07.2013г. вкл. Това означава, че свид.К.
е визирала датата 23.07.2013г., на която по нейни показания С. *** вечерта е
запечатал стаята на счетоводството. По показанията на друг свидетел, дадени
почти четири години по-рано, стаята е била запечатана на следващия ден, след
08.30ч. и то от представители на комисията от общината.
За показанията
на свид. Г.и И.- освен поради възможната заинтересованост на тези лица от изхода
на делото, те не могат да спечелят пълното доверие на съда и защото са в
противоречие с показанията на друг свидетел, който, макар осигурен от
ответника, не е в родствена или друг вид връзка със страните- свид. П.,***
противовес на казаното от осигурените от ищцата свидетели същата заяви, че не й
е направило впечатление след уволненията й З. да е била травмирана, да е била с
понижени самооценка и самочувствие; напротив- била усмихната, весела и с високо
самочувствие. Била и оптимистично настроена.
От показанията
на свидетелите Г.и И. съда приема, защото те се подкрепят и от писмени
доказателства- болнични листове, че през лятото на 2013г. З. е претърпяла ПТП,
в резултат на което приблизително една
година е била в отпуск по болест, тъй като е претърпяла сериозни травми,
наранявания- порязани от счупени автомобилни стъкла крака; счупена ключица.
Също, че по медицински път е била прекъсната бременността на З., което тя е
изживяла много тежко- била е силно разстроена, депресирана.
Съдът, след като обсъди всички събрани по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Предявени са
два осъдителни, оценяеми иска, за парични вземания. Всяко от тях представлява
обезщетение за претърпяни неимуществени вреди. Основани са на текста, уреждащ
един от трите основни източници на права /а и задължения/ в гражданското ни
право- деликта-чл.45 от ЗЗД въпреки, че действията, извършени от ответника, са
сторени в качеството му на директор на предприятието/учреждението, в което
ищцата работи. Т.е., действия, извършвани в осъществяване на работодателска
власт, от ответника, като физическо лице, представляващо работодателя по закон
и въплъщаващо работодателската компетентност. Да се търси от
работника/служителя обезщетение за претърпяни от него в следствие такива действия, представляващи злоупотреба с
права / по смисъла на чл.8 от КТ/ вреди, е не толкова често срещано, но все пак
вече трайно установила се в съдебната практика възможност. С това съображение
още следва да се прецени като неоснователно едно от възраженията на ответника
против исковете- че не дължи на З. обезщетения, тъй като такива тя е получила
по реда на чл.225 ал.1 от КТ, след отмяната на заповедите му. Това обезщетение
е дължимо от работодателя и то по причина, че уволнението е признато за
незаконосъобразно, а търсеното от физическото лице, въплъщаващо и осъществяващо
работодателската власт обезщетение се претендира от самото него и поради това,
че то със свои действия е злоупотребило с тази власт. Тези действия в случая са
уволнителната заповед, но биха могли да се какви да е други, извършени при
престирането на работната сила от ищеца.
Такова
превратно упражняване на права според ищцата ответника като директор на РИМ
Сливен е осъществявал още от самото начало на назначаването му на тази
длъжност. Те се изразявали в дистанцирано и негативно отношение към нея; постоянно
обжалване на издавани на ищцата болнични листи; целенасочена промяна на изискванията
за заеманата от нея длъжност с цел занапред тя да не ги покрива и др.
Конкретните факти/проявни форма обаче, на които основава всеки от двата иска,
т.е. конкретните действия от които З. твърди, че е претърпяла неимуществени
вреди, са два случая на прекратяване на трудовото й правоотношение, извършени с
нарочни заповеди на директора.
Общо за двата
иска следва да се отбележи, че за да бъде уважена претенция за обезвреда е
необходимо да са налице следните предпоставки: деяние /действие или
бездействие/; то да е противоправно; вреди и причинно -следствена връзка между
деянието и вредите. Те трябва да се докажат от ищеца. Разбира се и действието
да е извършено виновно, но вината се предполага- съгл. ал.2 на чл.45 от ЗЗД,
което означава, че не ищеца следва да доказва наличието й, а ответника е длъжен
да ангажира доказателства, с които да опровергае това законово предположение.
Със всеки от
тези два иска е съединен и иска с пр.осн.чл.86 от ЗЗД- за парично вземане,
представляващо също обезщетение за вреди, но за вредите, които кредитора търпи
от забавата в плащането на паричния
дълг.
По първия
главен иск иск: с първата от тях й е наложено най-тежкото дисциплинарно
наказание - „уволнение“, което е сторено със заповед от 11.08.2014г. Тя
предизвикала у ищцата силно негативни емоции, в резултат на които претърпяла стрес;
изпаднала в шо,; загубила спокойния си сън
и др. състояния и преживявания, които представляват неимуществени за нея
вреди.
В случая първата
от исканите от закона предпоставки- действието,
е налице- това е издадената процесната уволнителна заповед. Всъщност,
две заповеди, с едната от които е наложено дисциплинарното наказание
„уволнение“/сама по себе си достатъчна да прекрати трудовото правоотношение/, а
с другата- изрично е прекратено трудовото правоотношение.
Действието е
извършено от ответника- той именно е издал заповедите.
А противоправно
ли е извършено това действие- според съда отговора е отрицателен. Мнението на
докладчика по делото е такова, защото С. е издал заповедта не кога да е и не на
какво да е основание, а след извършена от община Сливен проверка на
счетоводството на ръководения от него регионален музей, последвана от такава на
Агенцията за държавен финансов контрол; след и в резултат на констатациите на
същите за допуснати от З. слабости в изпълнение на трудовите й задължения
/нарушения на трудовата дисциплина/ и в изпълнение на дадени му след всяка от
тях указания да предприеме по отношение на жената действия за ангажиране на
дисциплинарната й отговорност. Той е направил точно това.
Т.е., заповедта
от 11.08.2014г. е проява не на самоинициатива на С., а действие в изпълнение на
дадени му от по-горестоящ орган указания. Това изключва противоправността на
действието му за налагане на дисциплинарно наказание на ищцата като служител на
РИМ-Сливен. Така също, според съда, едно от установените при проверките за
извършени от З. нарушения със сигурност извиква необходимостта от налагането на
най-тежкото дисциплинарно наказание- това е обстоятелството, че ищцата е
водила, на работното си място и с помощта на осигурените й от РИМ Сливен
компютърна конфигурация и компютърни програми-софтуер, счетоводството на действащи
търговци, нямащи нищо общо с дейността на музея. Коментарът на СлОС на този
факт при постановяване на въззивното решение по иска на З. с пр.осн.чл.344
ал.1, т.1 от КТ- решение №78/ 27.03.2015г. по в.гр.д.№ 137/2015г., че това не
представлява съществено нарушение на трудовата дисциплина, не е задължителен за
съда по настоящото дело. На първо място поради завидната лекота и липсата на
каква да е аргументация, с която е направен и на второ- тъй като не е от
категорията на т.н. решителни мотиви на съда- уволнителната заповед е отменена
на процесуално основание. Така също, видно от доклада за извършената финансова
инспекция на РИМ Сливен, изрично указание на АДФИ към директора му е на З. да
се потърси отговорност за нарушения на трудовата дисциплина- с посочването на чл.187 т.3 и т.10 от КТ, което означава, че
указанието е да й се наложи дисциплинарно наказание.
Ето защо според
съда- съчетаната наличност на указания към директора за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на З. и тежестта на извършените от нея нарушения,
конкретно- вече коментираното, прави невъзможен извода, който представлява
основание на първия от предявените искове- че издавайки заповеди №№ 30 и 31/11.08.2014г.,
Н.С.,*** е действал при злоупотреба с работодателски права. Поради това иска е
неоснователен, изцяло и ще бъде отхвърлен.
Тук съда ще
отбележи, че не обсъди твърденията в исковата молба за действия на С., предприети
от него поради тенденциозно негативно отношение към З.- напр., че е обжалвал
множество издавани й болнични листове; че се държал дистанцирано от нея и др.
Те не трябва да се коментират, защото на тях ищцата не основана първия си иск-
твърдението й е, а и такъв е петитума на исковата молба, че търси обезщетение
за вредите, причинени й с издаването на уволнителната заповед на директора на
РИМ Сливен.
Становището на
съда по този иск предопределя изхода на делото и по съединения с него иск с
пр.осн.чл.86 от ЗЗД, по който се претендира т.н. мораторна лихва, изчислена
върху главницата от 4 900лв. на 1 339.23лв. за периода 11.08.2014г.-
18.04.2017г. Щом главния иск е
неоснователен, такъв е и акцесорния- тъй
като следва неговата съдба.
По втория иск-
той е за обезщетяване на претърпяни от ищцата неимуществени вреди, в следствие
заповедта на директора на РИМ Сливен, с която трудовото й правоотношение е
прекратено, но не поради уволнение, а на осн.чл.328 ал.1, т.6 от КТ- № 35/
16.07.2015г. Тя също е отменена с влязло
в сила съдебно решение, а с него съда вече по същество се е произнесъл за наличието
на предпоставки за издаването й- намерил е, че такива не са съществували, а
дори е изложил и мотиви /решение № 25/ 01.03.2016г. по възз.гр.д.№ 18/2016 на
СлОС./, че тя представлява злоупотреба с работодателската власт, която е имал С.
*** над ищцата З., като служител на музея. За разлика от становището на
ответника в писмения му отговор, съда намира, че е обвързан от тези мотиви към
влязлото в сила съдебно решение, тъй като те са т.н. решаващи мотиви- въз
основа на тях именно съда е постановил решението си, а и те са изложени от него
в отговор на направено в тази насока от ищцата искане. Това означава, че е
налице деяние- заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение; то е
извършено от ответника по настоящото дело С.- в качеството му на директор на
РИМ Сливен и деянието е противоправно- извършено е в нарушение на правна норма- чл.8 от КТ. Въпреки
това иска ще бъде отхвърлен- защото според съда не бе доказаното настъпването
на вредоносния резултат, както и причинно-следствена връзка между деянието и вредоносен
резултат. В тази насока следва да се отбележи, че ищцата не ангажира
доказателства, по-точно- годни доказателствени средства, за доказване на твърденията
си в исковата молба- при подробно изложени доводи съда достигна до извода че не
трябва да кредитира показанията на разпитаните по делото, по искане на З.,
свидетели в тази връзка.
До същия извод-
за недоказаност и неоснователност на втория иск съда би достигнал дори и да
даде вяра на тези показания. Така е, защото не е възможно да се направи
преценка какви точно; колко големи- като интензитет и продължителност,
негативни емоции, преживявания е предизвикала у З. заповед № 35/ 16.07.2015г. и
те да се отграничат от онези, преживяни от нея като следствие от заповедта, с
която е била уволнена /представляваща основание на първия иск/. Така е, защото
заповед №35 е издадена твърде скоро след завръщането на ищцата на работа в
музея след отмяната на уволнителната заповед- започнала е да изпълнява
трудовите си задължения на 01.06.2015г., а заповед № 35 е от 16.07.2015г. Отграничението не може да се направи и поради
съдържанието на самите свидетелски показания- така например, в показанията си
майката на З. заявява, визирайки първото по ред прекратяване на трудовото
правоотношение на дъщеря й с музея: „ ...тя се върна психически срината след
това уволнение. От тогава до ден днешен тя
е много депресирана, нервна, агресивна, затворена в себе си, по цели нощи не
спеше и много често се налага да я водя
до болницата за прегледи, защото получава нервни кризи.” Т.е., ако се
възприеме, че с ангажираните доказателства е доказана негативна промяна в
психичното състояние на ищцата, то тази промяна, тази негативност е константен,
а не двуактен процес.
От друга
страна, не са спорни по делото обстоятелствата, а те дори и изрично се изтъкват
от ищцата, че преди издаването на заповедта, с която трудовото й правоотношение
е прекратено поради уволнение, тя дълго време е била в отпуск по болест- месеци
наред, поради претърпяно ПТП, за което свидетелите дават показания, че е било
тежко- със счупена ключица и др., както и че е претърпяла операция за
прекъсване на бременността й. Според съда, тези две събития неминуемо са дали
негативно отражение върху З., но е невъзможно да се определи какъв е техния
принос за описаното от свидетелите Г.и И. негативно психично нейно състояние и
какъв- този на всяка от заповедите на директора на РИМ Сливен-№ 30/11.08.2014г.
и № 35/ 16.07.2015г. Както свид.И. се изразява за З. „Беше депресирана,
казваше, че все неприятни неща й се случват- след инцидента с катастрофата и
това /прекъсването на бременността, бел. на съда/.”
От друга страна
обаче, съда даде вяра на казаното от свидетелката свид. П.. Тя не е в родствени
или особени отношения с никоя от страните по делото, в т.ч. С. не е нейн
административен ръководител, а и работи в друго учреждение. Така също, никоя от
страните по делото не изрази съмнение в достоверността на показанията й, а и тя
е на възраст, която изключва емоционалност и податливост на внушения. Тази
свидетелка заяви в отговор на поставяни й въпроси, че не й е направило
впечатление след уволненията й З. да е била травмирана, да е била с понижени
самооценка и самочувствие. Дори напротив- била е усмихната, весела и с високо
самочувствие. Била и оптимистично настроена!!! Поради това съда не може да
направи извод, че в резултат на заповедите на директора на РИМ Сливен ищцата
въобще е претъпяла неимуществени вреди.
При това положение
съда не може да направи и извод за наличието на причинно- следствена връзка
между действието на С. *** и претърпяните от З. неимуществени вреди /които се
установяват, ако съд все пак кредитира показанията на свидетелите Г., К. и И./.
По тази причина и втория иск ще бъде отхвърлен.
Впрочем, съда
ще изложи и друго свое мнение, което касае и двата иска- че от събраните по делото
доказателства не се установява, че издавайки двете процесни заповеди С. е
действал при пряк умисъл или поне при груба, съзнавана небрежност. Дори и да се
допусне /съда прави допускането само, за да може да онагледи изложението си/,
че ответника целенасочено, като апогей, като еманация на дълго поддържан от
него план е издавал двете заповеди, при никое от доказателствата по делото не
може да се направи извод, че той е бил наясно и непременно целял или пък
допускал, че в резултат на същите З. непременно ще изживее повече от обичайния
стрес; че ще загуби за години съня си; че ще изпадне в депресия и ще промени
изцяло личността си.
Становището на
съда по втория главен иск предопределя изхода на делото и по съединения с него
иск с пр.осн.чл.86 от ЗЗД, по който се претендира т.н. мораторна лихва,
изчислена върху главницата от 4 900лв. на 876.94лв. за периода 16.07.2015г.-
18.04.2017г. Щом главния иск е
неоснователен, такъв е и акцесорния- тъй
като следва неговата съдба.
Изходът на
делото предопределя становището на съда по въпроса за разноските. Такива се
търсят и от двете страни, но съгласно ал.1 от чл.78 ГПК, се следват на ищеца
само при уважен иск. По тази причина на З. съда няма да присъди разноски. На
основание ал.3 от чл.78 ГПК обаче ответника има право на разноските, които
направи по делото и то в пълен размер. Той е 1260лв.- възнаграждение за пълномощника
на С.- адвокат, което е договорено в ДПЗС №45/ 27.09.2017г., в който е
предвидено да бъде заплатено по банков път. Доказателство за това плащане
адвоката представи- л.№ 855 от делото- преводно нареждане.
При изложеното, Сливенски
районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН
предявения от М.Б.З. с ЕГН: ********** и съдебен адресат: адв.В.П. *** иск с
пр.осн.чл.45 от ЗЗД, да бъде осъден Н.Т.С. с ЕГН: ********** и съдебен адресат
адв.Г.Н. *** да й заплати сумата 4 900лв. като обезщетение за претърпяни
от нея неимуществени вреди в резултат на издадените от ответника, в качеството
му на директор на РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ- Сливен, заповед №
30/11.08.2014г., с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и
заповед №31 от същата дата, с която трудовото правоотношение между нея и музея
е прекратено, която сума се търси ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба пред съда до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от М.Б.З.
с ЕГН: ********** иск с пр.осн.чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД, да бъде
осъден Н.Т.С. с ЕГН: ********** да й заплати сумата 1 339.23лв., като
обезщетение за забавата в плащането на главницата от 4 900лв. за периода
11.08.2014г.- 18.04.2017г.
ОТХВЪРЛЯ като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН
предявения от М.Б.З. с ЕГН: ********** иск с пр.осн.чл.45 от ЗЗД, да бъде
осъден Н.Т.С. с ЕГН: ********** да й заплати сумата 4 900лв. като
обезщетение за претърпяни от нея неимуществени вреди в резултат на издадената
от последния, в качеството му на директор на РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ-
Сливен, заповед № 35/ 16.07.2015г., с която трудовото правоотношение между нея
и музея е прекратено, която сума се търси ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба пред съда до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от М.Б.З.
с ЕГН: ********** иск с пр.осн.чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД, да бъде
осъден Н.Т.С. с ЕГН: ********** да й заплати сумата 876.94лв., като обезщетение
за забавата в плащането на главницата от 4 900лв. за периода 16.07.2015г.-
18.04.2017г.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователно искането на М.Б.З. с ЕГН: ********** да й бъдат присъдени
разноски по делото.
ОСЪЖДА М.Б.З. с ЕГН: **********
да заплати на Н.Т.С. с ЕГН: **********,
на осн.чл.78 ал.3 от ГПК, разноски по настоящото делото в пълен размер 1260лв./хиляда двеста и шестдесет лева/.
Решението
подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин- пред Сливенски
окръжен съд, с въззивна жалба, която се подава чрез СлРС, в 2-седмичен срок от
връчването му на съответната страна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: