О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342/
04.08.2017 г. град
Хасково
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Осми наказателен състав,
на четвърти август две хиляди и седемнадесета година,
в закрито съдебно заседание в състав:
Съдия: Гроздан Грозев
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Гроздан Грозев
Частно наказателно дело № 897 по описа на Районен съд - Хасково за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 3 - 5 от Наказателно – процесуалния кодекс.
Образувано е по жалба от С.Ф.С., с ЕГН **********, чрез адв.Т. Ч., пострадал по ДП № 957/2016 г. по описа на РУ МВР - гр. Хасково, срещу Постановление за прекратяване на наказателно производство от 11.07.2017г. на прокурор при РП – Хасково, с което е прекратено наказателното производство по Досъдебно производство № 957/2016 г. по описа на РУМВР - Хасково, представляващо преписка вх. № 1822/2016г. по описа на РП- Хасково.
В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното производство, както и за нарушение на процесуалните и материалните норми, а разследването било непълно и не обективно. Не били събрани всички доказателства които можели да доведат до изясняване на обективната истина по делото.
Жалбата е подадена в законния срок, срещу подлежащ, на основание чл. 243, ал. 3 от НПК, на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува постановлението на РП – Хасково за прекратяване на наказателното производство, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното постановление, намира за установено следното:
Досъдебното производство е образувано срещу Неизвестен извършител, за това,че на 10.10.2016 год. в с. Криво поле, обл. Хасково противозаконно присвоил чужди движими вещи от владението на С.Ф.С. ***, които владеел - престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК.
В
хода на досъдебното производство в процесуалното качество на свидетели са разпитани множество лица: св.С. – пострадал,
св..Н., св.И., св.С., св.М., св.А. Г. , св.Н., С., св.Ю. К., св.С. Д., св.Ф. Г.. Извършена е и
очна ставка между св.С. – пострадал, св..Н.. назначена е и е изготвена съдебно оценъчна
експертиза на инкриминираните вещи.
В постановлението за прекратяване на наказателното производство, прокурора буквално е описал основно части от разпитите на св.Н. и на св.С., както и се е задоволил да посочи кой от тези и от останалите свидетели твърди или отрича в разпитите си. На база тези части от разпитите на свидетелите прокурора е направил извода, че в конкретният случай не се установявали доказателства за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК. Били на лице гражданско правни отношения. Така на основание чл.24, ал.1, т. от НПК прокурора е прекратил наказателното производство по горното ДП.
Извод на държавното обвинение, не се споделен от съда най – малко поради съображения, че актът, в който е обективиран не може да бъде проверен дори като краен резултат, тъй като е необоснован и немотивиран, като разследването е проведено незадълбочено, непълно и необективно и това препятства самото осъществяване на дължимия съдебен контрол за неговата правилност.
Съгласно разпоредбата на чл. 199, ал. 1 от Наказателно – процесуалния кодекс досъдебното, в производство прокурорът и разследващите органи се произнасят с постановления, а според ал. 2 на цитираната норма всяко постановление съдържа: данни за времето и мястото на издаването му, за органа, който го издава, за делото, по което се издава; мотиви; диспозитив и подпис на органа, който го издава. Тоест изискването за мотиви се отнася дори с още по – голяма сила, и за актовете на прокурора, с които се прекратява или спира наказателното производство и които подлежат на съдебен контрол за законосъобразност.
В конкретния случай, както вече бе отбелязано в акта на прокурора липсва приета и описана точно, каквато и да е фактическа обстановка. Нещо повече на практика са изложени две противоречиви твърдения на двама свидетели, които на практика са заинтересовани по отделно от изхода на ДП. Липсват каквито и да са мотиви и обсъждане на събраните по досъдебното производство доказателства отделно едно от друго и съвкупно и мотиви защо се приема точно определена фактическа обстановка. Кои доказателства се кредитират и защо. При липсата на конкретно приета фактическа обстановка, на практика е невъзможно да се изложат и правни изводи, какъвто е настоящият случай.
Като има предвид горното настоящият състав, ще изложи вижданията си за прекратяването на наказателното производство, преценявайки само събраните по ДП доказателства и основанието на което прокурора е постановил горното прекратяване.
Съдът
намира, че следва прокурора в постановлението си освен да изложи фактическа
обстановка, да изложи мотиви и правни изводи, следва да даде отговор и на
въпроса имали изобщо данни за някакво престъпление от общ характер или не.
Тоест следва да се изследват и да се даде отговор на въпросите поставени още в
хода на ДП, по отношение на твърдяно от жалбоподателя и дали има или не и друго
престъпление в случая различно от това по чл.206 от НК.
Във връзка с горното съдът намира, че за да се даде отговор на въпроса има ли престъпление по чл.206 от НК или друго престъпление от общ характер, най-напред следва да се проведе всестранно, обективно и пълно разследване.
За да се случи това, според съда,
следва да се акцентира първо на това чия собственост са процесните вещи. Къде и
във владение на кого са били същите. Тук за пълнота следва да се отбележи, че
св.С. в показанията си и в очната ставка никъде не твърди, че е дал на св.Н. мотопед „****" модел „*****" за ползване, както се
твърди за останалите вещи. Напротив твърди се чу ключовете за мотора са били в
къщата на бащата на св.С. и св.Н. ги е взел от там. Последното обаче не е
изследвано от прокурора и разследващия полицай. Това е от особено значение по
делото, защото ако е вярно то в случая би следвало да се да се изследва
наличието на престъпление по чл.346 от НК, евентуално по 195 от Нк за
останалите вещи а не по чл.206 от НК. По отношение на това дали процесният
мотор е предоставян на св.Н. от св.С. свидетелства и св.Ф. Г., според
който сина му не е предоставял на св. Н.,
процесният мотор. Нещо повече никой от разпитаните по делото свидетели които са
виждали в селото св.Н. не твърди, той преди това да е управлявал
този мотор. Никой не го е виждал с него. Свидетелстват за мотор, който е бил
лично на св.Н., но друга марка и модел. Тоест с превес в случая макар и без да са
задълбочени разпитите на свидетелите и да са с по едно изречение, някои от тях
е хипотезата, че мотопед „*****" модел „****",
никога преди инкриминираната дата не се е ползвал от св.Н.. В
противоречие на тази теза са само показанията на св.Н., които
обаче остават изолирани от останалият доказателствен материал.
Що се
касае до останалите вещи следва да се положат още усилия, чрез преразпит на
свидетелите имащи отношение към тях да се установи, къде са били, кога са
предадени за ползване на св.Н.. Заплащал ли е той на св.С., чрез отдръжка
от твърдяната за обещана заплата и какви суми. Тук следва подробно да се
разпита св.С. Д. знаели дали св.С. има телевизор с марка „Самсуг“, бил ли е този
телевизор в каравана на язовира и имали нещо общо св.Д. с тази
каравана и този телевизор. Имало ли е момент когато той е щял да изхвърля
телевизора и давал ли го е на св.Н.. За тези
обстоятелства следва да се преразпитат и св.Н., св.С.,
св.Ф. Г..
Освен това в показанията на св.Н. е на лице и още едно противоречие, като той веднъж твърди, че е оставил телефона „Самсунг“ на масата в стаята която е ползвал, а след това твърди в очната ставка, че си бил платил инкриминираният телефон, като св.С. му отдържал 100 лева от заплатата.
Нещо повече св.Николов твърди и тези твърдения се подкрепят и от разпита на св.С., че срещу инкриминираните вещи, св.Н., е предлагал овце от стадото на св.К.. за този разговор частично споменава и св.К. като твърди, че не си спомня за какво са си говорили със св.С..
Спорни са по делото и показанията на свидетелите св.С., св..И, св.С., св.М., А. Г., св.Ф.Г. от една страна и на св.Н. от друга, колко време св.Н. е работел при св.С.. от първата група свидетели се извежда извода, че това са били не-повече от два месеца, а от показанията на св.Н. тава са почти десет месеца. Прецизирането на тези противоречия имат най малкото отношение за това дали следва да се кредитират показанията на св.Н. или не. Да се провери дали те не са просто една защитна теза. Всичко това може да стане най-напред както вече бе описано и по-горе, чрез преразпит на свидетелите по делото с изключение на св.Н. Д., а след това с провеждането на очни ставки между св.Н. и св.С., св.И., св.С., св.М., А.Г., св.Ф. Г., за изложените по-горе спорни обстоятелства.
При тези преразпити следва, да се акцентира и по отношение на договорките между св.Н. и св.С. за възнаграждението което следва да получава св.Николов и имало ли е договорки, той да заплаща процесните вещи и кои именно от тях, чрез работната си заплата.
Следва да се изясни, защо ако на св.Николов не е заплащана заплата, той не е сигнализирал за това ИТ или НАП, или РП-Хасково, а е пристъпил както той твърди към прихващане на сумите дължими му според него от св.С. , чрез отнемането на процесните вещи.
Едва след извършване на горното с оглед резултата от извършените
процесуалноследствените действия следва да се прецени дали и какви други
доказателства да се съберат по делото.
Предвид изложеното, обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство се явява постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на описание на фактическа обстановка и липса на мотиви, касаещи конкретния случай, поради което само на визираното основание атакуваният акт на прокурора ще следва да бъде отменен, а делото – върнато на РП – Хасково, доколкото с постановяването му, освен нарушаване правото на защита на страните, се е стигнало и до невъзможност за осъществяване на последващ съдебен контрол за законосъобразност. Именно постановлението за прекратяване и неговото съответствие с изискванията на закона са предмет на този съдебен контрол, доколкото само ако са изпълнени може да се провери и по същество въпроса с перспективите относно развитието на наказателното производство.
Освен това съдът намира горното постановление и необосновано, с оглед непълното разследване по делото, което от своя страна е довело до незаконосъобразен извод от страна на прокурора за липса на престъпление.
Мотивиран така, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Постановление за прекратяване на наказателно производство от 11.07.2017г. на прокурор при РП – Хасково, с което е прекратено наказателното производство по Досъдебно производство № 957/2016 г. по описа на РУ МВР - гр. Хасково, представляващо преписка вх. № 1822/2016г. по описа на РП- Хасково, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 206, ал.1 от Наказателния кодекс.
ВРЪЩА делото на РП – Хасково с дадените указания относно прилагането на закона.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд - Хасково в 7 – дневен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!!!
Секретар: В.К.