Р Е Ш Е Н И Е
№ 260581 25.02.2021г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми януари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3799 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД.
В исковата молба от А.П.Я. против „АПС Бета България“ ООД се твърди, че с влязло в сила съдебно решение по гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г. е признато за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 179.37 лв. главница по сключен между страните договор за целево финансиране № *** от **, сумата от 34.29 лв. неустойка за забава за периода от 05.02.2009г. – 08.03.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от 17.06.2010г. до изплащане на задължението, сумата от 25 лв. разноски по делото и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, поради това, че вземането е погасено по давност. За събиране на горните задължения ответното дружество образувало изпълнително дело № *** /***г. по описа на *** ***, с рег. № *** на ***, по което дело били постъпили суми от запор на трудово възнаграждение в размер на 808.13 лв. Твърди се, че посочената сума е била разпределена на взискателя, въпреки че вземането е било погасено по давност, тоест ответникът неоснователно се бил обогатил за сметка на ищеца. Извършените от ищеца действия по изпълнителното дело не представлявали признание на вземането по чл.116 ЗЗД, нито изпълнение по чл.118 ЗЗД, тъй като плащането не било извършено на взискателя, а по изпълнителното дело. Плащането не било доброволно, тъй като било направено във връзка с предприето изпълнение. Поради това е направено искане за постановяване на решение, с което да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 808.13 лв., получена на отпаднало основание, в производството по принудително изпълнение по изпълнително дело № *** /***г. по описа на ***, с рег. № *** на ***, на погасено по давност вземане по изпълнителен лист от *** по ч.гр.дело № ***по описа за ***г. на ПРС, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от „АПС Бета България“ ООД.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено удостоверение от *** по изпълнително дело № **, според което към датата на издаване на удостоверението – разпределените по изпълнителното дело суми, постъпили от длъжника са общо в размер на 808.13 лв. По делото са представени удостоверения от *** от ***, според които по банкова сметка ***78.54 лв., а съгласно изготвени разпределения на суми от длъжника по изпълнителното дело за дължими такси към *** са удържани 329.59 лв.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
С решение от ***, постановено по гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г. е признато за установено, че А.П.Я. не дължи на „АПС Бета България“ ООД, ЕИК ********* сумата в размер на 179.37 лв. главница по договор за целево финансиране № *** от **, сключен с „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД /Транзакт Юръп ЕАД/, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от *** на „АПС Бета България“ ООД, сумата от 34.29 лв. – неустойка за забава за периода от 05.02.2019г. до 08.03.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.06.2010г. до изплащане на задължението, сумата от 25 лв. разноски по делото за държавна такса и сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, поради погасяване по давност.
За събиране на сумата от 213.66 лв. е образувано изпълнително дело № **/***г. по описа на ***, въз основа на изпълнителен лист от *** по ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за **г., по силата на който А.П.Я. е осъден да заплати на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД сумата от 179.37 лв. главница по договор за целево финансиране № *** от ***, сключен с „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД /Транзакт Юръп ЕАД/, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от *** на „АПС Бета България“ ООД, сумата от 34.29 лв. – неустойка за забава за периода от *** до ***, ведно със законната лихва от 17.06.2010г. до изплащане на задължението, както и сумата от 25 лв. разноски за ДТ и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Не се спори, че на *** е сключен договор за цесия между „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД и „АПС Бета България“ ООД, както и че цесионерът е конституиран като взискател по посоченото изпълнително дело, с разпореждане от *** на съдебния изпълнител.
С проекта на доклад на съда съдът е разпределил доказателствената тежест, като на ищеца е указано да докаже, че е заплатил по изпълнително дело № *** за 2010г. сумата от 808.13 лв., която сума е разпределена на ответното дружество, с която то неоснователно се е обогатило, а ответникът – при условията на пълно и главно доказване следва да установи наличие на основание за плащане, респ. получаване на сочената парична сума. От ответното дружество не е депозиран писмен отговор, както и не са ангажирани никакви доказателства. При тези данни и с оглед приложените гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г. и изпълнително дело № *** за ***г. на ***, съдът намира, искът е установен по основание, тъй като правото на ответника да получи изпълнение посредством принудително удовлетворяване на вземанията е заличено с обратна сила, поради което е и отпаднало основанието за извършеното от длъжника плащане в изпълнителното производство. Видно от представеното удостоверение от ***, изх.№ **/** по банковата сметка на взискателя е преведена сумата в размер на 478.54 лв., която подлежи на връщане, а според удостоверение, изх.№ ***/***г. по изпълнителното дело за дължима такси към *** са удържани 329.59 лв., която подлежи на връщане, на основание общия състав на неоснователното обогатяване, тъй като на ответното дружество са спестени разходи, без основание и за сметка на ищеца, който е обеднял вместо него. В тази връзка според чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл.433 ГПК, а според чл.433, т.7 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл.439 ГПК, какъвто е и настоящият случай. Поради това съдът намира, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
При този изход на делото и предвид
направеното от ищцовата страна искане, на страната следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 3650 лв., по представения списък по
чл.80 ГПК.
По изложените съображения
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „АПС БЕТА България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Триадица“,
бул. „България“ № 81В, ап.3, със *** П. Ш., Х. М., Д. М. да заплати на А.П.Я.,
ЕГН ********** *** сумата от 808.13 лв. /осемстотин и осем лева и 13 ст./ главница,
с която сума „АПС БЕТА България“ ООД се е обогатило неоснователно по
изпълнително дело № ***/***г. по описа на ***, образувано въз основа на
изпълнителен лист от *** по ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – **
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Триадица“, бул. „България“ № 81В, ап.3, със ***П. Ш., Х. М., Д. М. да заплати на А.П.Я., ЕГН ********** *** сумата от 3650 лв. /три хиляди шестстотин и петдесет лева/ направени по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.