О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Ловеч, ..………..2019г.
Окръжен съд - Ловеч гражданско отделение в закрито
съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Дойнова ч.гр.д.№229
по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.413, ал.2 във връзка с чл.274 от ГПК.
Образувано
е по повод подадена
частна жалба от „Агенция за контрол за просрочени задължения”ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Панайот Волов №29, ет.3, представлявано от Т.Я.К., чрез юрисконсулт
Д.В.А.,*** срещу Разпореждане №735 от 21.02.2019г. постановено по ч.гр.д.№378
по описа за 2019г. на Районен съд – Ловеч, с което е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в частта относно претендираното
вземане за неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 614.70 лева; в
частта относно претендирано вземане за експресно
разглеждане на документи и в частта относно претендираното вземане за разходи
за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 245.00 лева.
Счита, че обжалвания съдебен акт е постановен
при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснован.
Излага съображения, че целта на
производството по чл. 410 от ГПК е да се ускори съдебния процес и в него съдът
не проверява дали вземането съществува. Твърди, че заявлението трябва да
отговаря на изискванията на редовност на исковата молба по чл.127, ал.1 и 3 и
чл.128, т.1 и 2 ГПК, в случая то е съобразено с чл.410, ал.2 от ГПК, като в
закона липсва препращане към чл.127, ал.2 ГПК, т.е. не е необходимо към
заявлението да се прилагат доказателства за установяване на вземането. Сочи, че
в заповедното производство съдът дължи проверка на формалната външна редовност
и необходимите реквизити на Заявлението по чл.410 ГПК, а споровете по обективираните в него материални субективни права, като
този относно претендираното вземане за разходи за извънсъдебно събиране на
задължението и неустойка за неизпълнение на договорно задължение, следва да се
решат по исков ред, при положение, че длъжникът подаде възражение по чл. 414 ГПК.
Посочва, че изложените от първоинстационния съд мотиви са неправилни, тъй като
съгласно разпоредбата на чл.9 от ЗЗД страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на
закона и на добрите нрави. Уговорената в договора неустойка е с предназначение
да обезщети евентуални вреди от неизпълнението на договора. В случай, че
длъжникът е изпълнил поетото договорно задължение и е предоставил банкова
гаранция, то кредиторът е щял да събере вземането си и нямало да търпи вреди. Позовава
се и на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк.д.№
1/2009 г. на ОСГТК, с което съдът е приел, че преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последваш
момент, като е счел, че не е налице визираната в него хипотеза, при която
неустойката е нищожна само, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза
извън присъщата и обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция, а в случая излизане от тези функции няма.
Относно претендираната със
заявлението сума за разходи за извънсъдебно събиране на задължението изтъква,
че тя е израз на свободата на договаряне между страните на основание чл.9 ЗЗД и
е допустима, съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК.
Жалбоподателят се позовава и на
разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК, съгласно която при изчисляване на
годишния процент на разходите по кредита, не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задължението си по договора за
потребителски кредит, като прави извода, че законодателят е предвидил
възможността за начисляване на такива разходи, като изрично ги е изключил при
изчисляването на годишния процент на разходите по кредита.
Сочи, че таксата за експресно
разглеждане на документи е изначално уговорена с договора, който предвижда, че
заемателя доброволно се ползва от допълнителната услуга по експресно
разглеждане на документи да одобрение на паричен заем предоставен от заемателя.
В заключение подчертава, че
преценката на съда в производството по издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК се ограничава единствено до изложените от заявителя факти. Тя се
простира до там, доколкото въз основа на тези факти може да се установи едно
индивидуализирано, спорно вземане, основателността на което ще бъде изследвана
и доказана в друг евентуален процес -
исковия. Твърди, че в този смисъл заповедния съд е превишил своите
правомощия по преценка, като е обсъдил по същество обстоятелство, което седи
извън предмета на проверката в настоящето производство.
Моли да се отмени обжалваното
разпореждане, като съдът се произнесе по
същество да бъде издадена заповед за изпълнение за претендираните със
Заявлението по чл.410 от ГПК суми.
Частната жалба е подадена в срока
по чл.413, ал.2 ГПК, от заявител, срещу разпореждане, с което е отхвърлено
отчасти заявлението, поради което е процесуално допустима, като по същество съдът
приема следното:
От приложените по делото
доказателства се установява, че производството по ч.гр.д.№378/2019г. по описа
на Районен съд - Ловеч е образувано по повод постъпило заявление по чл.410 ГПК
от „Агенция за контрол за просрочени задължения”ЕООД, ЕИК ********* за издаване
на заповед за изпълнение срещу длъжника Р.И.А., ЕГН ********** за парично вземане,
основано на Договор за паричен заем №5410683
с „Вива кредит”ООД. Подписвайки договора заемателя се
е запознал предварително с всички условия на индивидуалния договор, включително
и че заемодателят има право да прехвърли вземането си на трето лице. На 03.12.2018г.
е подписано Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 01.12.2016г. между ”Вива кредит”ООД,
ЕИК ********* и „Агенция за контрол за просрочени задължения”ЕООД /цесионер/,
по силата на който вземането е прехвърлено изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. Твърди, че длъжникът е уведомен по реда на чл.99
от ЗЗД за извършената продажба на вземане на 10.12.2018г. с писмо с обратна
разписка.
Заявителят сочи, че между Р.И.А.
и „Вива кредит”ООД е сключен Договор за паричен заем №5410683, съгласно
който заемодателят е предоставил на заемателя заем в размер на 1 500.00
лева, като последния с подписването на договора е удостоверил, че е получил
сумата.
Заявителят излага обстоятелства,
при които заемателя дължи сума в общ размер на 3 266.30 лева, от които
главница 1500.00 лева; договорна
лихва 262.92 лева за периода от датата
на първата вноска – 19.02.2018г. до 17.10.2018г. – датата на последната вноска;
неустойка за неизпълнение на задължението за периода от 24.01.2018г. – третия
ден след усвояване на заемната сума, съответно непредоставяне на договорено
обезпечение в същия срок от страна на длъжника до 17.10.2018г. – падежа на
договора, в размер на 614.70 лева, такса за експресно разглеждане на
документите за отпускане на паричен заем, в размер на 614.70 лева; разходи и
такси за извънсъдебно събиране; 245.00 лева, законна лихва за забава върху
непогасената главница 28.98 лева за периода от 18.10.2018г. до 11.02.2019г.,
както и законната лихва от момента на подаване на заявлението да окончателното
изплащане на дължимите суми. Претендирани са и
съдебни разноски – държавна такса 65.33 лева и възнаграждение за процесуално
представителство в общ размер на200.00 лева.
Районен съд - Ловеч е издал
Заповед №208 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 21.02.2019г.,
с което разпоредил длъжникът Р.И.А., ЕГН
********** да заплати на кредитора „Агенция за контрол на просрочени
задължения”ООД сумите: 1 500.00 лева – главница; 262.92 лева – договорна лихва
за периода от 19.02.2018г. до 17.10.2018г.; 28.98 лева – обезщетение за забава
за периода от 18.10.2018г. до 11.02.2019г.; ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението до изплащането на вземането и сторените разноски в
размер на 63.43 лева.
С Разпореждане №735 от
21.02.2019г. по ч.гр.д.№378 по описа за
2019г. Районен съд – Ловеч е отхвърлил заявлението в частта, с която се иска
издаване на заповед за изпълнение за сумата 614.70 лева – такса за експресно разглеждане
на документи; 614.70 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за периода
от 19.02.2018г. до 17.10.2018г.; 245.00 лева – разходи и такси за извънсъдебно
събиране, като именно в тези части е обжалвано.
За да отхвърли искането за
присъждане на такси и неустойка заповедния съд е приел, че уговорката между
страните за заплащане на неустойка, в случая не преследва заложените й функции, е нищожна поради противоречие
с добрите нрави, както и уговорената такса за експресно разглеждане на
документи, тъй като с тази такса значително се увеличава размера на кредита без
яснота за насрещната престация, която получава длъжника. Така също съдът е
приел за недопустимо под формата на такси да се начислява обезщетение за
забавено изпълнение над размера на законната лихва.
Настоящата
инстанция споделя направените от Районен съд – Ловеч изводи. Съгласно
разпоредбата на чл. 410, ал.2
от ГПК, заявлението трябва да
отговаря на изискванията посочени в
чл.127, ал.1 от ГПК – да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се
основава искането. В производството по чл.410 от ГПК съдът не събира
доказателства, нито може да прави изводи относно представени такива – в този
смисъл т.2б от ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г.
на ВКС. Преценката на съда относно основателността на искането е ограничена до
проверка на твърденията изложени в заявлението – доколко в същото се съдържа
надлежно конкретизирано по основание и размер вземане, но съгласно разпоредбата
на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, съдът е задължен служебно да извърши проверка дали
искането е в противоречие със закона или с добрите нрави.
В случая заявителят е претендирал
главница, договорна лихва, мораторна лихва, законна лихва, както и вземане произходящо от такса за експресно разглеждане на документи в
размер на сумата 614.70 лева; неустойка за неизпълнение на задължение за
периода от 19.02.2018г. до 17.10.2018г. в размер на сумата 614.70 лева, както и
за разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на сумата 245.00 лева.
В т.12 на заявлението е посочено,
че неустойката представлява санкция за длъжника, който не е изпълнил
задължението си в 3-дневен срок да предостави на заемодателя обезпечение, а
именно поръчител, който да отговаря на следните изисквания: да е навършил
21-годишна възраст; да работи на безсрочен трудов договор; да има минимален
стаж при настоящия си работодател от 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер над 1000.00 лева; да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем; през последните 5 години да няма
кредитна история в ЦКР към БНБ или да
има кредитна история със статус не по-лош от 401 „Редовен”; да не е поръчител
по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в
качеството си на заемател или банкова гаранция с бенефициер
– заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на заемателя по договора за целия срок на договора.
Заповедният съд е
длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и
добрите нрави. В случая претенцията на заявителя, наред с главница, договорна
лихва и лихва за забава, включва неустойка и начислени такси за допълнителни
услуги. Кредиторът основава вземането си на договор за потребителски кредит
сключен при действието на Закона за потребителския кредит,
затова нормите му следва да бъдат
съобразени служебно от съда и по-конкретно да бъде съобразено императивното
правило на чл.33, ал.1
и 2 от ЗПК. Нормата на ал.1 предвижда, че при забава на
потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума
за времето на забавата, а ал.2 – в случай, че потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва.
В случая с
посочените от заявителя клаузи в Договора за паричен заем с №5410683, въз
основа на които се претендира неустойка и такси за допълнителни услуги по същество
представлява заобикаляне на правилата въведени с чл.33 от ЗПК и имат за цел да
се присъдят непозволени от закона плащания.
При въведеното с договора
задължение длъжника да осигури поръчител, към когото са предявени редица
завишени изисквания относно неговата платежоспособност или банкова гаранция в
размер на цялото задължение в 3-дневен от подписване на договора, следва да се
направи извода, че е нарушен основния принцип в гражданските и търговски
правоотношения - принципа за справедливост, изискващ закрила и защита на всеки признат
от закона интерес.
Съгласно утвърдената практика на съдилищата понятието
„добрите нрави” са морални норми, на които законът е придал правно значение, като при грубото им нарушаване при сключване на
договори, те се обявяват за нищожни. В случая уговорената в договора за паричен
заем неустойка се отклонява от нейната обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функция, предвидена в чл.92 от ЗЗД и накърнява добрите нрави. С
оглед постановките, дадени от ВКС в т.3 на
ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк.д.№
1/2009 г. на ОСТК, съдът намира, че тези клаузи са нищожни, на основание чл.26,
ал.1 от ЗЗД. Нищожността произтича и от разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК.
Настоящата
инстанция приема за правилен и извода на Районен съд – Ловеч, че уговорената с
договора такса за експресно разглеждане на документи също е в противоречие с
понятието „добрите нрави”. Уговорения размер представлява почти половината от
размера на отпуснатия кредит, без да съществува яснота в какво се изразява
насрещната престация, която получава длъжника.
По отношение на
уговорената клауза за заплащане на разходи и такси за извънсъдебно събиране на
вземането, настоящата инстанция също приема, че противоречи на добрите нрави и
има за цел да заобиколи императивното изискване на
ЗПК - обезщетението за забава да не надхвърля законната лихва. Тези такси
свързани с управлението на кредита противоречат на чл.10а, ал.2 ЗПК.
При изложеното
Окръжен съд - Ловеч приема, че са налице пречките по чл.411, т.2, пр.2 от ГПК
за издаване на заповед за изпълнение за сумите предмет на настоящия спор. Претендираните от заявителя вземания: за неустойка в размер
на 614.70 лева, такса за експресно разглеждане на документи в размер на 614.70
лева и за разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 245.00 лева, не
се дължат от заемателя.
При тези
съображения Районен съд – Ловеч е постановил правилен съдебен акт, при което
следва да се потвърди Разпореждане №735 от 21.02.2019г. постановено по ч.гр.д.№378
по описа за 2019г. на Районен съд – Ловеч в обжалваната част.
Водим от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№375 от 21.02.2019г. постановено по ч.гр.д.№378 по описа за 2019г. на Районен
съд – Ловеч, с което е отхвърлено Заявление по чл.410 ГПК в частта за издаване
на заповед за изпълнение за неустойка за неизпълнение на задължение в размер на
614.70 лева; в частта относно претендирано вземане за
експресно разглеждане на документи в размер на 614.70 лева и в частта относно
претендираното вземане за разходи за извънсъдебно събиране на задължението в
размер на 245.00 лева.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: