О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр.Пазарджик, 02.01.2019 година

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание, в състав:

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

Като разгледа гр.дело №1518 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

          По реда на чл.422 ГПК е предявен установителен иск за съществуването на част от вземането по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до размера на 261,08лв., като за разликата до 499,14лв. от вземането по заповедта за изпълнение е предявен при условията на кумулативно съединяване осъдителен иск срещу същия ответник. Сумата по установителния иск се претендира като незаплатена далекосъобщителна услуга по два договора за мобилни услуги и един договор за лизинг, сключени между ищеца „Теленор България“ ЕАД и ответника П.Г.Г. на 15.05.2014г.  Сумата по осъдителния иск се претендира като компенсаторна неустойка за едностранното предсрочно прекратяване на двата договора за мобилни услуги от страна на ищеца поради допуснато от ответника виновно неизпълнение на задължението за заплащане на цената на предоставените услуги.

Твърди се, че за вземането е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №4923/2017г. по описа на РС – Пазарджик. Видно от материалите по това заповедно производство, същото е било образувано по заявление на ищеца за вземане в размер на 499,14лв., представляваща цена за предоставени далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги, сключен между същите страни на 15.07.2013г. Заповедта за изпълнение е издадена и връчена на длъжникът при условията на чл.47, ал.5 ГПК.

При тези твърдения на ищеца съдът намира, че липсва идентичност между правопораждащите факти на вземането, предмет на установителния иск и на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. В исковата молба се твърди наличието на три облигационни правоотношения между страните, произтичащи от два договора за мобилни услуги и един договор за лизинг, всичките сключени на 15.05.2014г., по които ответникът не е заплатил цената на предоставените услуги и лизинговите вноски за предоставеното мобилно устройство. В заявлението по чл.410 ГПК се твърди само едно облигационно правоотношение, произтичащо от договор с различно име - договор за далекосъобщителни услуги, и различна дата на сключване – 15.07.2013г. Дори да се приеме, че разминаването се дължи на техническа грешка в заявлението, допусната при посочването на датата на договора, както твърди ищеца в ИМ, то пак липсва съвпадение с правопораждащите факти на вземането по установителния иск поради по-големия брой облигационни правоотношения, които се сочат в исковата молба и различното наименование на договорите, от които произтичат.

При така установената липса на идентичност в правопораждащите факти на спорното право, съдът намира, че вземането по заповедта за изпълнение е различно от това, което е предмет на установителния иск по чл.422 ГПК. Последният от своя страна може да има за предмет само и единствено вземането по издадената заповед за изпълнение. Съответствието между тях е положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска. Отсъствието й води до недопустимост на предявения установителен иск по чл.422 ГПК и налага връщане на исковата молба и прекратяване на производството в тази част. 

Тъй като липсва валидно предявен иск по чл.422 ГПК дори за част от издадената заповед за изпълнение, същата следва да се обезсили на основание чл.415, ал.2 ГПК /съгласно т.13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/.

          Водим от горното и на основание чл.130 от ГПК съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ВРЪЩА исковата молба на „Теленор България“ ЕАД против П.Г.Г., ЕГН ********** В ЧАСТТА, която има за предмет предявения с нея установителен иск по чл.422 ГПК за съществуване на част от вземането до размера на 261,08лв. по заповед №2972 от 07.12.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №4923/2017г. на РС – Пазарджик, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №1518/2018г. в тази част.

ОБЕЗСИЛВА ИЗЦЯЛО заповед №2972 от 07.12.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №4923/2017г. на РС - Пазарджик.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.Пазарджик с частна жалба в 1-седмичен срок от съобщаването му на ищеца.  

След влизане в сила на определението делото да се докладва за продължаване на производството              

                                     

                  

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: