Решение по дело №3248/2019 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№…………

 

гр.Варна, 24.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД  гр. ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав, в публичното заседание на 14.01.2020 год. в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

 

при секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9670/2019год. по описа на Районен съд гр. Варна, ХLIX състав, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по предявени от „****” С.А., Франция, рег. № ********* чрез „**** С.А.“, клон България, ЕИК *********, против Д.Г.Х. ЕГН: **********, адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че **** С. А., Париж има следните вземания срещу Д.Г.Х. по Договор за потребителски заем ****от 24.07.2017г., а именно: сумата от 1769.00  лв.,/хиляда седемстотин шестдесет и девет лева /, представляваща главница по кредита, сумата от 191.02 лв./Сто деветдесети един лева и 02 стотинки/, представляваща възнаградителна лихва по договора, сумата от 175.63 лв./сто седемдесети пет лева и 63 стотинки/ представляваща законна лихва за забава за периода от 20.09.2017 до 11.09.2018, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

В исковата и уточняващата молба от 29.03.2019г. ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за потребителски заем с номер ****от 24.07.2017г., с който е отпуснало паричен кредит в размер на 1769.00 /хиляда седемстотин шестдесет и девет лева / лв.

Твърди се, че сумата, предмет на горепосочения договр е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което **** С.А., Париж per.№ *********, чрез **** С.А., клон България е изпълнил задължението си по него. Твърди се, че усвояването на посочената сума отв. Х. е удостоверил с полагането на подписа си в поле "Удостоверение на изпълнението". Твърди се, че въз основа на чл.1 от същия, за ответника възниква задължението да погаси заемана 9 месечни вноски- всяка по 217.78 лв. /двеста и седемнадесет лева и 78 стотинки/, които вноски съставляватизплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите - 29.25% и годишния лихвен процент - 25.93%, посочени в параметрите по договора.

Твърди се, че отв.Х. е преустановил плащането на вноските по кредит номер ****на 20.08.2017, като към тази дата са погасени 0 месечни вноски. На основание чл.З от договора вземането на **** С.А., Париж per.№*********, чрез **** С. А., клон България става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин ответникът следваше да изплати остатъка по заема в размер на 1960.02 лв. /хиляда деветстотин и шестдесет лева и 02 стотинки /, представляващ оставащите 9 броя погасителни вноски към 20.09.2017, към която дата е станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си. Приема, че всички претенции за дължими, на основание изтичането и падежирането на последната погасителна вноска по съставения между страните погасителен план, която е била на 20.04.2018 г., т.е. към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК.по кредита е изтекла и последната падежна дата, въз основа на което считам вземането за исикуемо на посоченото основание.

Твърди се, че отв.Х. дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 175.63 лв. /сто седемдесет и пет лева и 63 стотинки / за периода от настъпване на изискумостта на кредита - 20.09.2017 до 11.09.2018г., като на практика дължи на дружеството следните суми: Главница- 1769.00лв., възнаградителна лихва - 191.02лв., законна лихва за забава - 175.63лв., или общ размер на задължението от 2135.65лв.

Твърди се, че **** С.А., Париж per.№*********, чрез **** С.А., клон България е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК към Районен съд - гр. Варна. Твърди се, че по гражданско дело No 14742/2018 г., 51 с-в. е издадена Заповед за изпълнение и тъй като тя е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК са последвали указания заявителя да предяви иск относно вземането си. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Д.Г.Х., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковете. Оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца, твърди неравноправност на клаузи на договора, както и настъпването на предсрочна изискуемост.

Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства намира  следното от фактическа страна:

От приложеното ч.гр.д.14742/2018 г. на ВРС-7 състав се установява, че в полза на „****” С.А., Франция, рег. № ********* чрез „**** С.А.“, клон България, ЕИК ********* е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д.Г.Х. ЕГН: **********.

От писмените доказателства - договор за потребителски кредит от 24.07.2017 г., Приложение № 2 към чл.5, ал.2 от КПК , служебен бон от 24.07.2017 г., уведомително писмо от дата 24.07.2017 г., извлечение от погасителния план по кредит CREX – 15069011, последна покана до длъжника от дата 14.02.2018 г. и товарителница, ч.гр.д. № 14742/2018 г. по описа на ВРС, 51 състав, се установява, че: на 24.07.2017г. между „****” и Д.Г.Х. е сключен договор за потребителски заем с номер ****за сумата от 1769.00 /хиляда седемстотин шестдесет и девет лева / лв. Връщането на заетата сума следвало да се извърши на 9 месечни вноски, всяка от които по 217.78 лв. /двеста и седемнадесет лева и 78 стотинки/, в които са включени главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите - 29.25% и годишния лихвен процент - 25.93%, посочени в параметрите по договора.

Общата сума, която следвало да се върне от Х. е в размер на 1980,02 лева чрез извършване на 9 равни седмични погасителни вноски в размер на 217,78 лева. Крайният срок за връщане на заема бил 20.04.2018г.

Въпреки отправеното от ищцовото дружество искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по делото, и дадената от съда възможност за назначаването й след внасяне на определения депозит за вещо лице, ищцовото дружество не внесе в определения му срок този депозит. Предвид неизпълнение на указанията на съда, с определение в открито съдебно заседание, проведено на 14.01.2020г. съдът констатира пасивността на ищцовата страна и неизпълнение на указанията, поради което заличи допуснатата ССЕ от доказателствения материал по делото.

Съдът приема, че ищцовата страна не доказа твърденията си относно размерите на реално отпуснатия на ответника кредит, както и относно размера на извършените от него погашения, респективно на диференцирането на всяко от тези плащания и отнасянето му по погасяване на различните твърдяни задължения, както и размера на евентуалните задължения на ответника.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:                                 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за вземане произтичащо от чл. 79 вр. чл. 99 ЗЗД. Видно от приобщеното ч. гр. д. №6417/2018г. по описа на Районен съд, град Варна, е че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителните искове. Издадената заповед за изпълнение е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 415, ал.1, т.2 ГПК е указал на ищеца да предяви иск за установяване на претендираните вземания в едномесечен срок от получаване на разпореждането. При съобразяване на датата на получаване на разпореждането и на датата на предявяване на исковата молба, следва изводът, че исковите претенции са заявени в указания срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Съдът е указал, че в доказателствена тежест на ищеца за уважаване на предявените искови претенции е да установи по реда на пълно и главно доказване, следните обстоятелства: наличието и валидността на договора за потребителски заем ****от 24.07.2017г., изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора, факта на осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем и размера на претендираното вземане по отделни пера.

Предвид горепосочените материалноправни норми, на които се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на установено от ищеца облигационно заемно правоотношение с ответника по валиден формален договор за кредит, по който заемодателя е изпълнил задълженията си и е изрядна страна; размера и основанието на всяко от паричните задължения, респ. ответинкът следва да установи обстоятелството, че е върнал заетата сума по договора за кредит на ищеца или, че задължението за връщането й е погасено по друг правнорелевантен способ.

По делото не бе безспорно доказано от ищцовата страна на първо място факта на реалното изплащане в полза на ответника на договорената сума и усвояването й от негова страна. Не бе безспорна доказано изплащането, респ. неизплащането от страна пна ответника на договорените вноски, както и техния падеж.

Във връзка с гореизложеното съдът приема, че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 422, ал. 1 от ГПК, поради което предявеният иск за признаване дължимост от страна на ответника на вземане в полза на ищеца, предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.дело №14742/2018 год. на ВРС се явява неоснователен и недоказан, и постановява решение, с което го отхвърля в цялост.  

При този изход на спора в тежест на ищеца следва да бъдат възложени по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК сторените от ответника в производството съдебно деловодни разноски, но доколкото такива липсват, то съдът не следва да се приознася по тяхна дължимост.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „****” С.А., Франция, рег. № ********* чрез „**** С.А.“, клон България, ЕИК *********, против Д.Г.Х. ЕГН: **********, адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че **** С. А., Париж има следните вземания срещу Д.Г.Х. по Договор за потребителски заем ****от 24.07.2017г., а именно: сумата от 1769.00  лв.,/хиляда седемстотин шестдесет и девет лева /, представляваща главница по кредита, сумата от 191.02 лв./Сто деветдесети един лева и 02 стотинки/, представляваща възнаградителна лихва по договора, сумата от 175.63 лв./сто седемдесети пет лева и 63 стотинки/ представляваща законна лихва за забава за периода от 20.09.2017 до 11.09.2018, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми по чл. 410 ГПК – 01.10.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 7357/03.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 14742/2018г. на ВРС-51 състав.

 

               РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: