РЕШЕНИЕ
Номер 516/09.10. Година2018 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд IV - ти наказателен състав
На единадесети септември Година 2018
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело №
00965 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление № 18-1158-000718/02.03.2018 г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР - Перник, на А.К.С. ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания:
• глоба, в размер 20 /двадесет/ лева, на основание чл.185 от ЗДвП и
• лишаване от право да управлява МПС за срок от две години /24 месеца/ и глоба 2000 /две хиляди/ лева, на основание чл.174, ал.З, пр. 2от ЗДвП,
за това, че на 08.02.2018 г., в 00.16 часа, в гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин“, като водач на лек автомобил „Субару Легаци”, е per. № *******, управлява превозното средство с АУАН с № 0253110/25.11.2017г. с изтекъл срок, и за това, че отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози /Dreger drug Test 5000c фабр №ARJF- 0054/, и не изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата им - нарушения съответно на чл.157, ал.6 от ЗДвП и чл.174, ал.З от ЗДвП..
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от А.К.С., чрез пълномощника му адв. Г.Б., в която се оспорва законосъобразността и обосноваността на обжалваното постановление, като се поддържа, че вмененото нарушение не е извършено, и че фактическите обстоятелства по случая са оценени неправилно, както и че събраните доказателства не доказват виновно извършване на вменените нарушения. Релевират се и възражения за допуснати съществени нарушения на процесуални правила при издаването на обжалваното наказателно постановление, довели до ограничаване правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност.
В
съдебните прения, процесуалните представители на жалбоподателя - адв. Б. и адв.
З., поддържат и допълват тезите в жалбата, и пледират за отмяна на издаденото наказателно
постановление като незаконосъобразно и необосновано. Пълномощниците релевират и
възражения за липса на виновно поведение по отношение неявяването на
жалбоподателя в лечебното заведение, посочено в издадения му талон за
медицинско изследване за даване на кръвна проба за химико-токсикологично
лабораторно изследване, предвид времето на приключване на проверката и
определеното му в талона време за явяване. Оспорва се и материалната
компетентност на органа, издал наказателното постановление.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо към преписката изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло. За съдебно заседание - редовно призована, не е изпратила представител.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл,14 и члЛв от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 07 срещу 08.02.2018г. свидетелите М.В.Л. и И.П.И. - мл. автоконтрольори в сектор ПП при ОД МВР - Перник изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение на територията на 02 РУ - Перник. Около 00.16 часа на 08.02.2018г. се намирали на ул. „Юрий Гагарин“, в гр. Перник срещу бензиностанция „Шел“. Двамата възприели приближаващ към тях лек автомобил „Субару Легаци”, с per. № РК*****, движещ се в посока към кв. „Тева“, Подали на водача му сигнал за спиране, при което превозното средство спряло в близост до патрулният автомобил. Установили самоличността на водача - жалбоподателя А.К.С., както и че с него пътуват още три лица, сред които и свид. А.А.. При извършената проверка на документите на водача и на автомобила, полицейските служители установили, че С. няма контролен талон към СУ, като вместо него носел акт за нарушение № 0253110/25.11.2017г.
В непосредствения контакт с него полицейските служители възприели признаци на притеснение от проверката. Предвид указанията за засилени проверки за употреба на алкохол и наркотични вещества от водачите на МПС, поискали от С. да се подложи последователно на такива. Първоначално същият бил изпробван за употреба на алкохол, като като техническото средство отчело отрицателен резултат. Поканен да му бъде извършена проверка на място с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози /Dreger drug Test 5000, с фабр. №ARJF-0054, С. категорично отказал. Издаден бил талон за изследване № 0011577, който свид. Ив. И. му връчил в 00.45 часа на 08.02.2018г.. Впоследствие С. не се явил в ЦСМП за даване на кръвна проба.
Въз основа на установеното на място фактическо положение срещу А.С. било образувано административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение №0253675/08.02.2018г., като актосъставителят приел, че виновно е нарушил разпоредбите на чл.157, ал.6 от ЗДвП и на чл.174, ал.З от ЗДвП.. При предявяване на съставения АУАН С. заявил, че няма възражения, подписал акта и приел връчения му екземпляр от него.
Контролните органи иззели свидетелството за управление на водача, свидетелството за регистрация на превозното му средство и свалили табелите е регистрационния номер на автомобила.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу процесния акт.
Впоследствие, на 02.03.2018 г., при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на А.К.С. за нарушенията по-горе.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе предвид показанията на свидетелите М.В.Л., И.П.И., А.С.А., Г. Т.В.както и приетите писмени доказателства: №0253675/08.02,2018г., талон за медицинско изследване №0011577/08.02.2018г., заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-1158-*********.02,2018 г., заверено копие на заповед №8121з - 8952/20,07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, справка-картон на водач , изд. от Сектор ПП — ОД МВР - Переник, писмо, рег. № 192000-8606/10.07.2018г. на началник 01 РУ -Перник и писмо, рег. № 313000-7344 от 18.07.2018г. на Директор ОД МВР - Перник.
Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява частично основателна.
При извършване на служебна проверка за законосъобразност, по отношение нарушението по т.1 от наказателното постановление /по чл.157, ал.6 ЗДвП/ съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при очертаване на административнонаказателния състав, за който нарушителят е привлечен да отговаря, което е ограничило правото му на защита поради невъзможност да разбере какво точно нарушение му е вменено.
Отговорността на А.С. е ангажирана за нарушаване разпоредбата на чл.157, ал.6 от ЗДвП. Преценявайки фактическите обстоятелства, на които се основава вмененото му във вина нарушение, съдът счита, че описанието на същото е неточно и неясно, както и че изложените факти не изпълват състав на административно нарушение.
С АУАН жалбоподателя е привлечен към административнонаказателна отговорност за това, че управлява МПС с изтекъл срок на АУАН №0253110 от 25Л1.2017г., което деяние е квалифицирано като нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвПгВъз основа на тази констатация АНО от своя страна приел, че „носи акт за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок“. Подвел е тези фактически обстоятелства под същата норма - чл.157, ал.6 от ЗДВП, и е наложил наказание на основание чл.185 от ЗДвП.
В действителност носенето на акт с “изтекъл срок” по същество не представлява нарушение на нормите на ЗДвП. Актовете за административни нарушения нямат срок на действие. С тях се поставя начало на едно административнонаказателно производство, което се развива по правилата на ЗАНН и завършва с издаване на н.п. или с резолюция на АНО за прекратяване на преписката. Визираната като нарушена разпоредба на чл.157, ал.6 от ЗДвП предвижда, че при съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон към СУ на водачите се отнема, като актът заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му. При това положение, в действителност контролните органи са констатирали липса на контролен талон, поради отнемането му с цитирания акт за нарушение, констатация за което обаче, в обстоятелствената част на обвинението липсва. Не представянето на контролен талон представлява друго нарушение - на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и прецизното квалифициране на нарушението е изисквало посочване именно на тази норма, обвързана със съответната разпоредба от чл.157, ал.6 или 8 от същия закон. Разписаното в тях сочи, че отнетия контролен, талон се връща едва при плащане на наказанието глоба, наложено с наказателното постановление издадено въз основа на съответния акт. Предвид срока за произнасяне по преписката по чл.52, ал.1 от ЗАНН и срока за доброволно плащане на глобата /едномесечен от влизане в сила на издаденото наказателно постановление/, то очевидно и при добросъвестност от страна на нарушителя същият не би могъл веднага след изтичане на едномесечния срок по чл.157, ал.6 ЗДвП, в който актът замества контролния талон, да си получи същия обратно. На практика възможността му да плати веднага глобата, която му бъде наложена, в т.ч. и преди влизане на постановлението в сила /което ал.7 от с.р. допуска и има за последица незабавно връщане на контролния талон/, се предпоставя от действията на АНО - да е издал постановление в срока за произнасяне по чл.52, ал.1 от ЗАНН и да го е връчил на нарушителя. Именно с оглед тази процедура, в чл.157, ал.8 от ЗДвП се съдържа аналогично на това в ал.6 предписание - че наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване. Какви са конкретните фактически обстоятелства в казуса, остава неясно.
Изложеното мотивира извод, че незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление в тази част произтича, както от неточното квалифициране на нарушението /следствие от неправилно подвеждане на фактите под съответната администартивнонаказателна норма/, така и от необосноваността /фактическа и доказателствена/ на вмененото административнонаказателно обвинение.
По отношение нарушението по т.2 от наказателното постановление - по чл.174, ал.З ЗДвП
При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление в разглежданата част отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което делото подлежи на разглежданепосъществоштазичаст:
Възраженията в тази насока в жалбата не се приемат за основателни.
Твърди се, че между акта и н.п. не е налице съответствие по отношение описанието и правната квалификация на вмененото на нарушителя деяние. Излагат се доводи, че нормата на чл.174, ал.З от ЗДвП съдържа различни, алтернативно предвидени състави на административни нарушения, подлежащи на отделно установяване, доказване и наказване, поради което констатацията в н.п., че С. е отказал и да изпълни предписанието за медицинско изследване, на практика е довело до вменяване на второ нарушение.
Съдът не констатира несъответствие между обстоятелствата на нарушението изложени в акта и в наказателното постановление, и не приема доводите, че в наказателното постановление са описани две отделни нарушения .
Видно е, че с АУАН на А.С. е вменено осъществяване на административнонаказателния състав на чл.174, ал.3 от ЗДвП в първата форма на изпълнителното деяние - за отказа да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Логично е, че на мястото на проверката, където е съставен акта, актосъставителят не е можел да констатира евентуално неизпълнение на предписанието за медицинско изследване, след като издадения талон е приет от водача и изцяло от волята му зависи дали ще се яви в посоченото в него лечебно заведение за вземане на проба за химико-токсикологично лабораторно изследване. Тези обстоятелства не могат да намерят отражение във вече съставения му акт.
Вярно е, че в нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП отказът за извършване на проверка за установяване употребата на алкохол или наркотични вещества или техни аналози, както и отказа да изпълни предписанието за медицинско изследване за установяването им, са посочени алтернативно. Тази алтернативност обаче е свързана със самия начин /ред/ за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества, тъй като всеки от двата способа - използване на техническо средство/тест или лабораторно изследване кръвта на водача, е допустим съгласно НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, към който ред предпраща нормата на чл.174, ал.4 от ЗДвП. По същество в нормата на чл.174, ал.З от ЗДвП е предвидена административнонаказателна отговорност за водач, който отказва изобщо да се подложи на проверка за установяване наличието на алкохол/наркотици. Самата проверка обаче, може да бъде извършена по посочените алтернативни начини - или чрез техническо средство/тест или чрез медицинско изследване. Затова в случаите, в които водачът е отказал проверка с тест, но е дал проба за лабораторно изследване и обратно - извършена му е проверка с тест за употреба на наркотични вещества, но е отказал медицинско изследване, концентрацията на алкохол, респ. употребата на наркотични вещества ще бъде установена по надлежния ред, следователно ще отсъства основание за наказване за отказ по чл.174, ал.3 ЗДвП. Вярно е също, че контролните органи могат да упражнят дискреционната си власт да съставят АУАН във всеки от случаите на отказ от страна на водача и я упражняват винаги, когато на мястото на проверката същият отказва проверка с техничестко средство или тест. Това е така, защото в същия момент не могат да съобразят и предвидят следващите действия на водача като част от процедурата, свързана с алтернативния метод за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества - чрез медицинско изследване, а именно ще изпълни ли предписанието в талона или не, ще се яви ли в лечебното заведение, ще даде ли проба кръв, ще се извърши ли релевантно медицинско изследване и т.н. Отделно от това, както се посочи, предвид алтернативното регламентиране на двете предложения в нормата на чл.174, ал.З ЗДвП, всяка от хипотезите на отказ представлява самостоятелна форма на съставомерното изпълнително деяние по чл.174, ал.3 ЗДвП. Поради това, отказа на водача за проверка с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози е достатъчно основание за образуване на административнонаказателно производство срещу него. Последващо изпълнение на предписанието за медицинско изследване би имало значение при формиране на крайния извод извършено ли е вмененото нарушение виновно, което е въпрос по същество.
В контекста на изложеното, допълнителната констатация в обстоятелствената част на процесното наказателно постановление, че жалбоподателят не е изпълнил предписанието за медицинско изследване — факт, който страната не оспорва, само затвърждава правилността на формирания извод за осъществяване състава на чл.174, ал.3 ЗДвП. В хипотезата на едновременен отказ за проверка с техническо средство/тест и за медицинско изследване не се касае за две отделни нарушения по чл.174, ал.3 ЗДвП, както се поддържа от пълномощниците на жалбоподателя. Налице е отказ на лицето чрез един от допустимите методи да се установи правно значим факт относно поведението му като водач на МПС, т.е., нарушението е едно, макар и осъществено чрез двете форми на изпълнителното деяние. Обратното разбиране би означавало при конкретните обстоятелства жалбоподателят да бъде наказан два пъти с две отделни кумулативни санкции - глоба и лишаване от право да управлява МПС.
Въз основа на изложеното съдът приема, че в акта и постановлението не са изложени противоречиви факти, напротив, те се припокриват изцяло относно отказа за извършване на тест за проверка за установяване употребата на наркотични вещества, а допълненото в н.п. обстоятелство за последвалото неизпълнение и на предписанието за медицинско изследване, което към момента на съставяне на акта не е можело да бъде известно на актосъставителя, само допълва състовомерното поведение на жалбоподателя, изразило се в отказ да бъде установена употребата на наркотични вещества по предвидения ред. В този аспект правното квалифициране на нарушението е законосъобразно и обосновано.
Съдебният състав не приема за основателни и възраженията за допуснати нарушения на чл.57, ал.1, т. 5 ЗАНН, изразили се в липса на конкретно и ясно описание на вмененото нарушение, на обстоятелствата, при които е извършено и непосочване на доказателствата, които го потвърждават.
Фактическото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, вкл. времето и мястото, са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ възможността на привлечения към административнонаказателна отговорност субект да разбере какво точно нарушение му е вменено във вина, при какви обстоятелства го е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до формирания извод. По-голяма изчерпателност от изложената не е и възможна. Обстоятелствата, свързани с извършената спрямо жалбоподателя проверка за употреба на алкохол и резултата от нея са неотносими към случая и затова не са намерили отражение в акта и постановлението, доколкото процесното производство е образувано за нарушение свързано с установяване употребата на наркотични вещества. Непосочването на доказателствата, потвърждаващи нарушението, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила.
Неоснователно е и възражението относно материалната компетентност на органа, издал наказателното постановление. Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а наказателното постановление е издадено от компетентншоргашщтфавомощията на“който произтичат от приетата по делото заповед №8121з~952/20.07.2017г. на министъра на вътрешните работи, издадена съобразно правомощието му по чл.189, ал.12 от ЗДвП. Промените в нормативната уредба след датата на издаване на заповедта, с какъвто аргумент пълномощникът оспорва наличието на валидно възлагане правата на наказващ орган на издателя на процесното постановление, са ирелевантни, доколкото не засягат разпоредбите, определящи компетентността на административнонаказващия орган.
Констатираният от съда пропуск при подписването от актосъставителя на един от екземплярите .на съставения срещу жалбоподателя АУАН №0253675 /л.59/, приложен към административнонаказателната преписка в заверено копие, не се приема за съществено нарушение, опорочаващо започналото въз основа на него производство. Доказателствата по делото сочат, че актът е съставен на мястото на проверката и е отпечатан в служебния полицейски автомобил, което е изисквало отделно подписване на трите еднообразни екземпляри от актосъставителя и свидетеля на нарушението преди да бъде предявен за подпис на нарушителя. В един от тях действително актосъставителят не е положил подпис, но на жалбоподателя е бил предявен и връчен екземпляр, съставен при спазване на изискванията в чл.43, ал.1 от ЗАНН - надлежно подписан от съставителя и свидетеля на установяване на нарушението. Същият е представен от С. в проведеното на 11.09.2018г. съдебно заседание и е приет като писмено доказателство /л.68 от делото/. При това положение съдът приема, че се касае за технически пропуск при оформяне екземпляр на същия документ, а не за изначална липса на волеизявление на актосъставителя. Последният е изразил валидно такова още в момента на съставянето на АУАН с подписването на другите два оригинални екземпляри, връчил е един от тях на нарушителя, поради което юридическия ефект от съставянето на документа закономерно се е проявил.
По същество.
Въз основа цялостен анализ на доказателствения материал по делото, съдът приема за доказано по несъмнен начин извършването на нарушението по т.2 от наказателното постановление.
Част от фактическите обстоятелства субсумиращи се в признаците на административнонаказателния състав са безспорни по делото и следва да бъдат отграничени като такива. Свеждат се до следното:
От страна на жалбоподателя не се оспорва, че на инкриминираните дата и час спрямо него е извършена проверка от служители на сектор ПП - ОД МВР - Перник. Не се оспорва, че в резултат на същата проверка му е съставен АУАН за това, че е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества и техни аналози с Dreger drug Test 5000c фабр №ARJF-0054, както и че му е издаден талон за изследване. Не е спорно, че не е изпълнил предписанието в него за явяване в посоченото в талона лечебно заведение за вземане на проба за химико-токсикологично лабораторно изследване.
Тези
факти се доказват по несъмнен начин от събраните и проверени съобразно принципа
на непосредственост в съдебното следствие гласни и писмени доказателствени
средства - показанията на свидетелите М.В.Л. и И. Л.И., от изготвените
документи: акт за установяване на административно нарушение
№0253675/08.02.2018г., талон за изследване и заповед за прилагане на ПАМ. По
тази причина, съдът не намира за необходимо да извършва подробен анализ и
оценка на доказателствения материал в тази насока, доколкото противоречия не се
откриват и между страните горните обстоятелства са безспорни.
Защитната позиция се гради на твърдение, че отказа на С. да се подложи на проверка с тест за употреба на наркотични вещества е било по причина, че същият предпочел медицинско изследване, което обаче бил в .невъзможност да проведе, тъй като бил освободен от полицейските служители след определения в талона час за явяване в лечебното заведение. Релевират се възражения за целенасочено осуетяване извършването на медицинско изследване, предвид начина на извършване на проверката и съкращаването на срока за явяване в лечебното заведение за вземане на биологична проба, оспорва се и самото наличие на основания за предприемането на проверка за употреба на наркотични вещества от гледна точка разпоредбата на чл.5, ал.1 от НАРЕДБА №1 от 19.07.2017г.. Жалбоподателят твърди, че след спирането му около 00.16 часа на ул. „Юрий Гагарин“, гр. Перник, му е било наредено да следва полицейския автомобил до 01 РУ - Перник, за да му бъде извършен тест за наркотици. Твърди, че съставянето на документите от проверката се е случило в полицейското управление, както и че е бил освободен оттам след 01.15ч., в който час е изтекъл определения в талона срок за явяване в ЦСМП. Посочва, че по тази причина, заедно със спътника си - А.А., са се прибрали пеша, а автомобилът му, след сваляне на регистрационните табели, е останал паркиран на улицата до полицейското управление, откъдето го прибрал със съдействието на Г. В.на следващия ден.
Позицията на жалбоподателя в горната насока се утвърждава с показанията на посочените от него свидетели - А.С.А. и Г. Т.В.. Въз основа на тях пълномощниците поддържат, че С. не е осъществил вменения му административнонаказателен състав, при това виновно, тъй като макар да е желаел да се подложи на медицинско изследване, за да се установи употребил ли е наркотични вещества, същият е бил лишен от тази възможност изцяло поради действията на контролните органи.
Преценявайки изложената версия в контекста на събраните доказателства, съдът я намира за защитна, нелогична и неподкрепена с убедителни доказателства.
Свидетелят А.А., на чиито показания е основана, няма непосредствени възприятия спрямо начина на протичане на проверката на мястото на спирането - ул. „Юрий Гагарин“, бензиностанция Шел, тъй като сам посочва, че след спирането им А.С. е бил помолен да отиде до патрулната кола, намираща се на разстояние около 40 метра зад автомобила, с който двамата пътували. При това положение, същият ниго е наблюдавал действията, нито е чувал разговора между полицейските служители и жалбоподателя. От показанията му става ясно, че информация за случилото се в хода на проверката е достигнала до него единствено от това, което С. му е съобщил. Свидетелят твърди, че по думите на С. на мястото на спирането е проверен единствено за алкохол, а тестване за употреба на наркотици му е било предложено в полицейското управление, но той отказал. Действително, в показанията си този свидетел възпроизвежда и лични възприятия - съобщава, че около два часа е чакал в колата пред 01 РУ - Перник връщането на А.С., че докато последният бил ангажиран там, регистрационните табели на автомобила били свалени, но не помни дали от полицаите, които извършвали проверката или от други служители на МВР. Заявява, че след като С. бил освободен от управлението тръгнали пеша към домовете си, но не помни той да е споменавал, че трябва да посети ЦСМП по някаква причина. Този свидетел установява, че е бил единствен пътник в автомобила, управляван от жалбоподателя, което е в противоречие както с показанията на свидетелите Л. и И., със съдържанието на изготвената от тях ежедневна форма за отчетза-07-08;02т2018г., в която са отразени трима пътници, така и с твърдението на самия С. по същия въпрос, изложено в жалбата му.
От своя страна, свид. Г. В.установява, че на 09.02.2018С е бил помолен от своя приятел А.С. ***, за да прибере оттам автомобила му, като му обяснил, че свидетелството му за управление на МПС било отнето при проверка предния ден. В показанията си свидетелят съобщава данни относно начина на протичане на проверката, причината, поради която автомобила на С. е бил паркиран пред полицейското управление и момента, в който се е случило това, но сам уточнява, че тези данни е получил от жалбоподателя, не от свои непосредствени възприятия.
При оценка доказателственото значение на показанията на свид. А.и В., анализирани отделно и съвкупно с останалите доказателствени материали, съдът приема, че те нямат съществена доказателствена тежест в насока утвърждаване версията на жалбоподателя и не могат да бъдат ценени като обективни и безпристрастни, за да бъдат основа за изграждане на фактически изводи различни от изложените в проверявания административнонаказателен акт. Както се посочи, релевантните за делото обстоятелства двамата свидетели не са възприели лично, а тези възприети от А.се излагат отчасти непоследователно и избирателно, с обяснението, че не помни някои обстоятелества, отчасти - в противоречие с други събрани доказателства. В показанията на двамата се откроява стремеж да установят, че проверката на С. е протекла в самото полицейско управление, както и определена продължителност на задържането му във връзка с нея на това място, т.е. именно обстоятелствата, на които се гради защитната позиция на страната, по чиято инициатива свидетелстват. Установените приятелски отношения между тях и жалбоподателя не мотивират кредитирането на изявленията им с безрезервно доверие, особено предвид това, че в другите им части те изобщо не се отличават с подобна увереност и категоричност. Решаващо значение обаче при оценка на доказателствената стойност на показанията им има факта, че не намират подкрепа в останалите доказателствени източници, включително тези, събрани по искане жалбоподателя. Видно е, от приетите като писмени доказателства извлечения от водените в 01 РУ Перник и ОД МВР Перник дневник/книга за приемани лица, че на процесната дата, във времевия интервал от 00.00 часа до 06.00 часа, не е документирано приемане в сградата на жалбоподателя А.С.. В същото време, от съдържанието на АУАН се установява, че със съставянето му /което не е спорно, че се е случило на мястото на спирането/, са иззети свидетелството за управление на водача, свидетелството за регистрация на МПС и табелите с регистрационния номер. Това обстоятелство дискредитира достоверността на твърденията на жалбоподателя и показанията на сочените от него свидетели, че именно С. при описаните обстоятелства /в нарушение на предписанието в чл.172, ал.7 ЗДвП/, е транспортирал превозното средство до полицейското управление, както и че на това място, в един по-късен момент, табелите на автомобила са били свалени неясно от кого.
Такава фактическа обстановка категорично не се установява при преценка показанията на свидетелите М.Л. и И.И., които в качеството си на полицаи в сектор ПП - ОД МВР Перник са извършили проверката спрямо жалбоподателя и са констатирали нарушението. Свидетелите по-горе са очевидци на действията на С. и съдът дава вяра на показанията им, като намира, че излагат възприятията си обективно и правдиво, с необходимата изчерпателност и последователност, без данни за заинтересованост и проявена тенденциозност. Същите са изпълнявали рутинните си служебни задължения и доколкото изявленията им са логични, последователни и кореспондират на писмените доказателства по делото, съдът приема, че интерпретират случилото се напълно достоверно.
Всеки от двамата, след запознаване със съставения АУАН, възстановява спомените си за проверката, която съвместно са извършили, и внася необходимата конкретика относно фактите от значение за делото. Установяват категорично, че при гореизложените обстоятелства ясно са възприели жалбоподателя като водач на превозното средство в момент на движение по ул. „Юрий Гагарин“, гр. Перник, като свид. Л. уточнява, че несигурното му поведение на пътя е мотивирало действията им по спиране. Еднопосочни са и показанията им относно направения отказ да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества, на каквато са поискали да се подложи, предвид първоначалните им възприятия за поведението му на пътя и забелязаните при личния контакт външни признаци /разширени зеници, притеснение/, особено след като първоначално извършената проверка за употреба на алкохол отчела отрицателен резултат. Заявяват, че предприемането на проверка за употреба на наркотични вещества сериозно е притеснила водача, а като причина да откаже тестване посочил, че преди известно време е употребил наркотични вещества. Свидетелите са категорични, че теста за проверка Dreger drug Test 5000c фабр №ARJF-0054 се е намирал в патрулната кола и не е имало причина да бъде воден за целта в полицейското управление, което съдът приема за достоверно, предвид данните съобщени от свид. И., че към същият момент са извършвали засилени проверки на водачите на МПС за употреба на наркотични вещества и алкохол на територията на града. Полицейските служители са категорични, че проверката е извършена на мястото на спиране, пред тях недвусмислено А.С. е отказал тестване за наркотици и след съставяне на АУАН за това нарушение, сваляне на регистрационните табели и изземване на СУМПС и СРМПС, същият е освободен от това място с издаден талон за изследване, връчен в 00.45 часа.
В проведения повторен разпит свид. Л. изясни, че отразения часови интервал /23.47 - 01.30ч. на 07 срещу 08.02.2018г./ в приетата по делото ежедневна форма за отчет отразява времето, в което са работили по случая, като посочения краен час не означава, че в 01.30ч. водачът на провереното превозно средство е освободен. Свидетелят изяснява, че в случаите, в които за извършеното нарушение законът предвижда прилагане на принудителна административна мярка по чл.171 ЗДвП, какъвто е бил и процесния случай, заповедта за прилагането на мярката по чл.172, ал.1 от ЗДвП не може да се състави на пътя, а се издава в съответното полицейско управление, където се подписва от издателя и се полага печат на МВР, без да е необходимо присъствието на водача.
Доказателствата по делото не са в противоречие с изявленията на свидетеля. Приетите писмени доказателства установяват, че по отношение на А.С. действително са били издадени ЗППАМ №18-1158-000082 и №18-1158-000084 от 08.02.2018г на основание съответно чл.171,т.1, б. „б“ и чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП. Този факт потвърждава показанията на актосъставителя - свид. Л. относно ангажираността му в полицейското управление и обяснява записът в ежедневната форма за отчет за приключване на работата по случая в 01.30 часа на ул. „Самоков“ №1, гр. Перник, на който адрес се намира ОДМВР и 01 РУ - Перник. Сам по себе си този запис не доказва, че жалбоподателят е бил държан в полицейското управление до този час, каквато е тезата на пълномощниците му. Такъв извод не произтичатеотразпискатат'удостоверяваща връчването на първата цитирана заповед, тъй като освен датата 08.02.2017г., час на връчване на е отразен. От този запис може да се направи единствено извод, че административният акт е връчен на нарушителя на визираната дата, до изтичането на денонощието, а не че това се е случило именно до 01.30 часа на същата дата. Следва да се отбележи, че издаването на мотивирана заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1,2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 ЗДвП не изисква присъствието на водача на МПС, Касае се за индивидуален административен акт, който се издава и изпълнява незабавно по силата на закона, като действието й не е обусловено, нито от връчването, нито от евентуалното й оспорване по административен ред /чл.172, ал.6 ЗдвП/.
Възраженията на пълномощниците, че е нелогично цялата проверка да протече за половин час /считано от времето на спиране до часа на връчване на талона/ е неоснователно. Предвид обстоятелствата на случая - отрицателен резултат при проверката за употреба на алкохол и отказ за тестване за употреба на наркотични вещества, извършването на проверката в тези времеви рамки е нормално, особено след като е видно от материалите по делото, че всеки от двамата полицейски служители е участвал в изготвянето на документите. Съдът приема, че проверката е извършена на мястото на спирането спрямо водача и действията, ангажиращи неговото присъствие са завършили около 00.45 часа, когато, видно от издадения на С. талон за изследване, същият му е бил връчен. Този факт е удостоверен с подписа на свид. Ив. И., както и с подписа на самия жалбоподател, положен в документа. Възраженията, че в действителност това действие спрямо него било извършено след 01.15часа, както и че посочените в талона час на връчване и срок за явяване в ЦСМП същият забелязал след като подписал и приел документа, се отхвърлят като недостоверни. Срокът за явяване в лечебното заведение и часа на връчването на талона са изписани четливо и ясно непосредствено до мястото, на което провереният водач е следвало да положи подпис, поради което очевидно ги е възприел. Възражения срещу тях не е вписал нитопри приемане на талона, нито в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Отделно от това, наличието на обективна пречка да спази определения в талона срок не го освобождава от задължението да изпълни указаното му в него - да се яви в ЦСМП за медицинско изследване, нито освобождава медицинския специалист от задължението да вземе проби кръв за изследване, като отрази причините за забавянето и часа на вземането, съгласно чл.15, ал.5 от Наредба №1/19.07.2017г. Следователно, неявяването на жалбоподателя в лечебното заведение е решение, изцяло обусловено от собствената му воля. Поради това същият не може не може да извлича благоприятни за себе си последици от факта на неупражняване на субективното си право да се яви в лечебното заведение. Само ако бе сторил това, би било релевантно да установява и доказва причините за забавянето.
Определянето на срок за явяване в лечебното заведение от 30 минути, вместо 45 минути, не е в нарушение на правилата в същата наредба. Съгласно чл.6, т.7, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване, какъвто е процесния срлучай, срока на явяването е до 45 минути, като съгласно ал.7, при определяне крайния срок за явяване на лицето контролния орган взема предвид отдалечеността до лечебното заведение, както и възможностите за ползване на обществен или друг превоз за отиване до него. В показанията си свидетелите М.Л. и И.И. изясняват, че при определяне на срок от 30 минути за явяване на водача в ЦСМП са-съобразили неголямата отдалеченоет на лечебното заведение от мяетото на спирането, както и обстоятелството, че жалбоподателят не е бил сам, а наблизо е имало и таксиметрова стоянка. Определения в талона срок от 30 мин е в рамките на допустимия по чл.6, т.2 от наредбата, а в конкретиката на случая съдът приема, че е бил съобразен с обстоятелствата по ал.7, поради което възраженията за възпрепятстване на нарушителя да изпълни указанието за явяване в ЦСМП и даване на биологични проби за изследване са неоснователни.
В контекста на изложеното, съдът приема, че отразените в обстоятелствената част на акта и постановлението фактически обстоятелства съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в съответствие с материалния закон. Подкрепени от събраните доказателствени материали, те дават основание за несъмнен извод, че А.К.С. виновно е извършил нарушение по чл.174, ал.З от ЗДвП, за което законосъобразно и обосновано е ангажирана отговорността му по административнонаказателен ред. Мотивите за отказ за проверка за употреба на наркотични вещества са ирелевантни за съставомерностга на нарушението. В случая уважителни причини не са доказани, напротив - последващото поведение на С. категорично изключва такива, тай като при предоставената му възможност да даде кръв за лабораторно изследване, отново не е съдействал, като не е изпълнил предписанието за това, неявявайки се в определеното лечебно заведение.
По отношение вида и размера на наказанието:
При отказ за извършване на проверка за установяване употребата на наркотични вещества, разпоредбата на чл.174, ал.З от ЗДвП, предвижда кумулативно лишаване от право да се управлява МПС за срок от 2 години и глоба в размер 2000 лв. Санкциите са определени в абсолютен размер и обвързват административнонаказващия орган при наказване на нарушителя, като изключват възможността му за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал,2 от ЗАНН. В случая именно такива наказания са наложени на А.С. и предвид законосъобразното им определяне, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в тази част. Намаляване на наказанията под законоустановения размер е недопустимо.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-1158-000718/02.03.2018 г., изд. от Началник Сектор ПП при ОД на МВР — Перник, в частта, с която на А.К.С. ***, ЕГН *********, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба, в размер 20 /двадесет/лева за нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-1158-000718/02.03.2018 г., изд. от Началник Сектор ПП при ОД на МВР — Перник, в частта, с която на А.К.С. ***, ЕГН **********, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП са наложени административни наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от две години /24 месеца/ и глоба 2000 /две хиляди/лева, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд — гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета^от Административнопроцесуалния кооекс - в ГП дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател:/П/
Вярно
с оригинала:
СГ