Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 26.01.2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в закрито заседание на двадесет
и шести януари две хиляди двадесет и първа година в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 2762 по описа за 2014 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 632, ал. 4 от ТЗ.
С Решение № 375/17.02.2016 г., постановено по т.д. № 2762/2014 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав, на
основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността на “К.А.М.П. К.” EАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, определена е началната й дата и е открито производство
по несъстоятелност на дружеството.
С Решение № 1449/12.08.2016 г. по настоящото дело, на основание чл. 632, ал. 5 вр. с ал. 1
от ТЗ е обявен в несъстоятелност длъжникът “К.А.М.П. К.”
EАД, постановено е прекратяване на дейността на
предприятието на длъжника и производството по делото е спряно. Решението е
вписано в Търговския регистър на 15.08.2016 г.
С Решение № 298/09.02.2018 г., на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ съдът е възобновил
производството по делото, прекратил е правомощията на органите на управление на
дружеството, лишил е длъжника от правото да управлява и да се разпорежда
с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, допуснал е обезпечение
чрез налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника и е
постановил да започне осребряване на имуществото, включено в масата на
несъстоятелността на длъжника, и разпределение на
осребреното имущество.
С определение
№ 5025/25.09.2019 г. съдът, като е взел предвид отчета на
синдика относно наличността по особената сметка на дружеството и е съобразил
прогнозни разноски за развитие на производството по несъстоятелност за около
шест месеца, е указал на кредиторите на “К.А.М.П. К.”
EАД (в несъстоятелност) да предплатят сумата от 7 000 лева, необходима за покриване на
разноски в производството по несъстоятелност в едномесечен срок, считано от
обявяване на определението в Търговския регистър при Агенцията по вписванията. Определението е обявено в Търговския регистър по партидата на дружеството
на 25.09.2019 г. и срокът за предплащане на определените от съда разноски за
издръжка на производството на несъстоятелност е изтекъл на 25.10.2019 г.
С Решение № 2002/08.11.2019 г., постановено по
настоящото дело, на основание чл. 632, ал. 5 вр. с ал. 1 от ТЗ, поради
непривнасяне в срок на определените разноски за издръжка в производството по
несъстоятелност, производството по делото е спряно и е указано, че ако в срока
по чл. 632, ал. 2 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на спряното производство
по несъстоятелност, производството ще бъде прекратено и ще бъде постановено
заличаване на длъжника от търговския регистър. Решението на СГС е вписано в Търговския
регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел на 08.11.2019 г.
По делото е
постъпила молба с вх. № 263843/13.01.2021 г., подадена от Национална агенция за
приходите, в която е посочено, че в изпълнение на указанията, дадени с решение № 2002/08.11.2019 г., се представя платежно
нареждане от 12.01.2021 г. за сумата от 7 000 лева за разноски в
производството по несъстоятелност.
По делото е
постъпила и молба с вх. № 265810/18.01.2021 г., с пощенско клеймо от 08.01.2021
г., подадена от Национална агенция за приходите, с която е поискано да бъде
възобновено производството по несъстоятелност. Посочено е, че НАП е кредитор в
производството по несъстоятелност. Посочено е, че срокът по чл. 632 от ТЗ е
спрял да тече на основание чл. 3, ал. 1 от ЗМДВИПОРНС от
13.03.2020 г. и е продължил да тече след изтичането на 7 дни от обнародването в
Държавен вестник на § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44 от
13.05.2020 г.). Посочено, че с молба с изх. № 95-00-34/14#54/15.08.2017 г. са
изложени твърдения за наличието на имущество, собственост на дружеството. Направено
е искане, че ако не бъде установено достатъчно имущество за покриване на
разноските в производството по несъстоятелност, то да им се даде възможност да
предплатят същите.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
За да бъде
възобновено спряното производство по несъстоятелност по реда на чл. 632, ал. 2
от ТЗ,
следва да са налице следните кумулативни препоставки: 1. да бъде подадена молба
от длъжника или кредитор; 2. молбата да е подадена в преклузивния едногодишен
срок, считано от вписване на решението (определението) в търговския регистър; 3. да бъде удостоверено наличие на достатъчно
имущество на длъжника или да бъдат представени доказателства за предплащане на
определената от съда сума, необходима за покриване на началните разноски в
производството по несъстоятелност.
В разглеждания случай молбата е подадена
от Национална агенция за приходите. Предвид изложените в молбата твърдения за
качеството на държавата като кредитор и представените доказателства, НАП се
явава легитимирано лице да поиска възобновяване на спряното производство по
несъстоятелност.
Молба с вх. №
265810/18.01.2021 г. е изпратена по пощата с пощенско клеймо от 08.01.2021 г.,
която дата следва да бъде взета предвид съгласно нормата на чл. 62, ал. 2 от ГПК.
Молба с вх. № 263843
е депозирана на 13.01.2021 г.
В случая следва да се извърши преценка
дали молбите са подадени от НАП в преклузивния едногодишен срок по чл. 632, ал.
2 от ТЗ.
При изчисляване на срока съдът
съобразява спирането на срока съгласно чл. 3, т.2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от
13.03.2020 г.), изменението на тази норма (изм. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г., в
сила от 09.04.2020 г.) и приетото в §13, ал. 1 от Заключителните разпоредби към
Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020
г. (обн. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г., в сила от 09.04.2020 г.) относно
продължаването на сроковете след изтичане на седем дни от обнародването му в “Държавен вестник”.
При първоначалната
редакция на горецитирания закон съдът намира, че срокът по чл. 632, ал. 2 от ТЗ
попада
в хипотезата на чл. 3, ал. 1, т. 2, предложение второ от закона – “други срокове, предвидени в нормативни актове, с
изтичането на които се погасяват или прекратяват права”.
С оглед на това, считано от 13.03.2020 г., срокът по чл. 632, ал. 2 от ТЗ е
спрял да тече.
Нормата на чл. 3, ал. 1, т. 2,
предложение второ от закона е изменена с изменението на горецитирания закон
(изм. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г., в сила от 09.04.2020 г.), като от хипотезите
на спиране на сроковете отпадат “други срокове,
предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или
прекратяват права”. Съгласно § 13,
ал. 1 от ЗР на ЗИД на ЗМДВИПОРНС от 13.03.2020 г., сроковете по чл. 3, т. 2
относно “други срокове”
в досегашната редакция, спрени от обявяването на извънредното положение до
влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на седем
дни от обнародването му в “Държавен вестник”. Следователно, считано от 17.04.2020 г., срокът по
чл. 632, ал. 2 от ТЗ е започнал да тече отново, като за изтичането му е
необходим срок, обхващащ остатъка от първоначалния срок, както и да бъде
добавен периодът на спирането от 13.03.2020 г. до 16.04.2020 г. включително,
т.е. общо 35 дни.
Отчитайки разпоредбата
на чл. 3, ал. 1, т. 2 от горецитирания закон и нейното изменение, съдът намира,
че в случая законоустановеният
едногодишен срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ за привнасяне на определените разноски
в производството по несъстоятелност е изтекъл на
14.12.2020 г.
В случая не е приложима нормата на чл.
3, ал. 1, т. 1 от ЗМДВИПОРНС от 13.03.2020 г., предвиждаща, че се спират процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на
сроковете по производствата и делата съгласно приложението. Това следва
от използвания законодателен подход. Спирането течението на процесуалните
срокове за определен период от време не е прецедент в българското
законодателство. Така в разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ГПК (нова – ДВ, бр. 86
от 2017 г., отм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) е предвидено
спирането на течението на сроковете по съдебни производства през дните, обявени
за официални празници и по време на съдебната ваканция, с изключение на
сроковете по делата по чл. 329, ал. 3 от ЗСВ. Това спиране обаче касае само
процесуалните срокове по движението на висящите дела, а не и преклузивните
срокове, какъвто е едногодишният срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ.
Аргумент за горното е и приетото
относно процесуалната норма на чл. 61, ал. 1 от ГПК в мотивите на т. 2 от
Тълкувателно решение от 13.07.2020 г. по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС,
че по отношение на сроковете по чл. 649, ал. 1 и чл. 694, ал.6 от ТЗ, доколкото
те са установени от закона преклузивни срокове за предявяване на искове, не
намира приложение процесуалната норма на чл. 61, ал. 1 от ГПК, предвиждаща
спиране на течението на срока при спиране на производството и продължаване на
течението на срока от момента след възобновяването му. Това разрешение следва
да се приложи и по отношение на преклузивния срок по
чл. 632 от ТЗ.
Не е приложима в случая и нормата на чл.
4, ал. 1 от ЗМДВИПОРНС от 13.03.2020 г. (изм. и доп. – ДВ, бр. 34 от 09.04.2020
г.), тъй като преклузивният срок по настоящото производство не е изтекъл по
време на извънредното положение и не е свързан с упражняване на права от частно
правни субекти.
Поради гореизложеното в случая следва да
се приеме, че преклузивният срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ попада в хипотезата на
“други срокове, предвидени в нормативни актове, с
изтичането на които се погасяват или прекратяват права”
съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗМДВИПОРНС от 13.03.2020 г., с последващите
изменения на цитираната разпоредба. С изтичането на преклузивния срок по чл.
632, ал. 2 от ТЗ се загубва именно правото на кредитора да поиска възобновяване
на производството по несъстоятелност. С оглед на горното в случая срокът за
възобновяване на производството по несъстоятелност на длъжника “К.А.М.П. К.” EАД
(в несъстоятелност) е изтекъл на 14.12.2020 г.
Молба с изх. №
95-00-34/14#54/15.08.2017 г. (с вх. № 107829/15.08.2017 г. на СГС), посочена в
искането на НАП, не може да санира пропускането на преклузивния срок, който се отчита
от вписването в Търговския регистър на Решение № 2002/08.11.2019 г., с което
производството по несъстоятелност е спряно. Горецитираната молба от 2017 г. е
била депозирана при предходно спиране на производството по несъстоятелност на
длъжника на основание чл. 632, ал. 5 вр. с ал. 1 от ТЗ. Същата е разгледана и приета
за основателна от съда, като с постановеното по настоящото дело Решение № 298/09.02.2018 г. производството по несъстоятелност е било възобновено със
съответните правни последици. Следователно производството по тази молба е приключило.
Същата се явява ирелевантна за спазването на срока по чл.632, ал. 2 от ТЗ,
считано от вписването на решение № 2002/08.11.2019 г. за спиране на производството по несъстоятелност.
По изложените
съображения съдът намира, че молбите на НАП с вх. № 263843/13.01.2021 г. и с
вх. № 265810/18.01.2021 г. са подадени извън преклузивния
срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ, явяват се просрочени и не подлежат на разглеждане.
Платежното нареждане за внесените разноски е от 12.01.2021 г., т.е. след
изтичането на едногодишния преклузивен срок.
Поради
гореизложеното съдът приема, че до изтичането на законоустановения преклузивен
срок не е депозирано надлежно искане за възобновяване на производството по несъстоятелност, не са представени
по
делото доказателства за наличие
на достатъчно имущество на дружеството
в несъстоятелност или за внасяне на
указаната сума, необходима за предплащане
на началните разноски в производството.
С оглед на
поискана от съда информация, по делото е постъпило писмо от НОИ, че не е
предадена разплащателна и трудово-правна документация в осигурителния архив на
НОИ. Доколкото НОИ е уведомено от съда за обявяване на длъжника в
несъстоятелност и задължението по чл. 632, ал. 6 от ТЗ е в тежест на длъжника,
за приключване на производството по несъстоятелност по чл. 632, ал. 4 от ТЗ е
от значение изтичането на законовоустановения едногодишен срок, но не и дали е
проведена процедура от НОИ по изземване на документи по реда на Инструкция №
5/30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на разплащателни ведомости и трудовоправни
документи на прекратени осигурители без правоприемник.
По изложените
по-горе съображения съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 632, ал. 4
от ТЗ, поради което
следва да бъде постановено прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на дружеството от Търговския регистър.
Водим от
изложеното и на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 263843/13.01.2021 г. и молба с вх. № 265810/18.01.2021 г., с
пощенско клеймо от 08.01.2021 г., подадени от Национална агенция за приходите,
за възобновяване на производството по несъстоятелност на “К.А.М.П. К.” EАД
(в несъстоятелност), ЕИК ********, като недопустими.
ПРЕКРАТЯВА производството по несъстоятелност по търговско дело № 2762 по описа за
2014 г. на Софийски градски
съд, Търговско отделение, VІ-8 състав.
ПОСТАНОВЯВА заличаване на “К.А.М.П. К.” EАД (в несъстоятелност),
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
от Търговския
регистър при Агенцията по вписванията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в седмодневен срок от вписването
му в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица
с нестопанска цел при Агенцията по вписванията.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати
за
вписване на Търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Агенцията по
вписванията, на основание чл. 622 от ТЗ
вр. с чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ.
РЕШЕНИЕТО да се
впише в книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при СГС, ТО.
СЪДИЯ :