РЕШЕНИЕ
№ 1640
гр. Пловдив, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20225300502042 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № 2440/08,12,2021 г., постановено по гр. д. № 780/2021 г.
на РС Пловдив, VIII гр. състав, „ПЕТКО АНГЕЛОВ БГ” ЕООД – гр. Пловдив,
ЕИК *********; е осъдено да заплати на Д. Г. М., ЕГН **********; сумата от
10 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на
претърпЯ. трудова злополука, настъпила на *** г. в гр. М., Б., призната с
Разпореждане № *** на НОИ, ТП Пловдив, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на увредата (*** г.) до окончателното й
заплащане, като за разликата над присъдената сума от 10 000 лв. до пълния
претендиран размер от 100 000 лв. искът е отхвърлен.
Отхвърлен е и искът за присъждане на сучмата от 320,28 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за самолетен
билет. В последно посочената част решението не е обжалвано и е влязло в
сила.
Срещу посоченото решение в частта, с която е отхвърлен искът за
1
обезщетение за неимуществени вреди, е постъпила въззивна жалба от ищеца
Д. Г. М., ЕГН **********. Жалбоподателят счита, че решението в тази част е
незаконосъобразно поради необоснованост и противоречие с материалния
закон. Оспорва изводите на РС за това, че е проявил груба небрежност и с
поведението си е допринесъл за настъпване на пътно-транспортното
произшествие, в резултат на което е настъпило увреждането му, както и за
утежняване последиците от същото, като се прибрал в България със самолет
при първа възможност. Въз основа на изложеното от съда се иска да
постанови решение, с което да отмени първоинстанционното в частта, с която
искът е отхвърлен за разликата над 10 000 лв. до 100 000 лв. и вместо това –
да уважи претенцията в пълния претендиран размер.
Ответникът по тази жалба „ПЕТКО АНГЕЛОВ БГ” ЕООД – гр.
Пловдив, ЕИК *********; заявява становище за неоснователност на същата и
иска потвърждаване на решението в обжалваната част.
Третото лице – помагач на ответника ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“
АД – гр. София, ЕИК *********, заявява становище за неоснователност на
жалбата.
Срещу посоченото решение на РС в частта, с която е уважен искът
за обезщетение за неимуществени вреди, е постъпила и жалба от ответника
„ПЕТКО АНГЕЛОВ БГ” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********. С оплакване
за незаконосъобразност поради необоснованост и противоречие с
материалния закон от въззивния съд се иска да отмени първоинстанционния
акт в тази част и вместо това да отхвърли иска, евентуално – да намали
обезщетението до справедлив размер.
Ответникът по тази жалба Д. Г. М., ЕГН **********; заявява
становище за неоснователност на същата и иска потвърждаване на решението
в частта, обжалвана с нея.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното:
Производството пред РС е образувано по иск с правна квалификация
чл. 200 от КТ. Предявен от Д. Г. М., ЕГН **********; против „ПЕТКО
АНГЕЛОВ БГ” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********.
2
Ищецът твърди, че при осъществяване на трудовите функции,
възложени му по съществувало между страните трудово правоотношение,
претърпял пътно-транспортно произшествие, настъпило на *** г. в гр. М., Б..
В резултат на това му били причинени травматични увреждания: множество
фрактури на ребрата вляво, плеврален кръвоизлив, леко сбиване на левия
дроб, перфорация на белодробния паренхим. Бил приет в болница в Б., където
било предприето обезболяване с епидурална помпа и медикаментозно
лечение. На *** г. ищецът се прибрал в България, но се чувствал зле. На *** г.
се наложило прием по спешност в *** „***“, поради влошеното състояние и
установения излив в лява гръдна половина на *** г. е извършена операция,
поставен е дрен, предписана е медикаментозна терапия и на *** г. ищецът е
изписан от болницата. В продължителен период след това ищецът изпитвал
силни болки, имал нужда от постоянни грижи и помощ в ежедневното
обслужване. Страдал от нарушения на съня, тревожност и посттравматичен
стрес.
Въз основа на изложеното от съда се иска да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
претърпени в резултат на трудова злополука, настъпила на *** г. в гр. М., Б.,
призната с Разпореждане № *** на НОИ, ТП Пловдив; ведно със законната
лихва върху сумата, считано от деня на увреждането до пълното й изплащане.
Ответникът оспорва основателността на исковете. Признава
съществуването на трудово правоотношение между страните и настъпването
на трудова злополука на посочената дата, при която ищецът е претърпял
посочените травматични увреждания. Твърди, че ищецът проявил груба
небрежност и с поведението си допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат: като загубил контрол върху управляваното от него превозно
средство, в резултат на което е осъществено процесното ПТП, както и като се
върнал в България със самолет и в резултат на това състоянието му се
усложнило.
Третото лице – помагач на ответника ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“
АД – гр. София, ЕИК *********; заявява становище за неоснователност на
иска.
3
При извършена служебна проверка, настоящата инстанция намира,
че обжалваното решение е валиден и допустим съдебен акт, при
постановяването му не са допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми.
Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства за
новооткрити или новонастъпили факти, поради което съдът постановява
съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция доказателства.
Като извърши самостоятелна преценка на същите и като съобрази
приложимите разпоредби на закона, настоящата инстанция приема следното:
Отговорността на работодателя при увреждане здравето на
работника или служителя има обективен характер и възниква при
кумулативното осъществяване на следния фактическият състав: 1/ наличие на
трудово правоотношение между работодателя и пострадалия
работник/служител; 2/ професионално заболяване или трудова злополука,
претърпяна от работника/служителя в периода на трудовото правоотношение
и причинила телесното увреждане; 3/ претърпени от пострадалото лице вреди
(имуществени или неимуществени); и 4/ причинна връзка между трудовата
злополука и вредите.
Безспорни между страните (а и установени от събраните пред РС
писмени и гласни доказателства) са следните обстоятелства: към *** г.
ищецът е работел по трудово правоотношение при ответника на длъжност
„***“. На посочената дата ищецът бил командирован в чужбина. В Б., на
автомагистрала ** в близост до гр. М., ищецът изгубил контрол над
управляваното от него превозно средство, в резултат на което настъпило
пътно-транспортно произшествие. Според данните от анамнезата при приема
на пострадалия в болница (л. 237), камионът излязъл от пътя и се ударил в
мантинела.Вследствие на това, ищецът претърпял травматични увреждания:
множество фрактури на ребра, от които 6 преместени, ограничен хематом в
гръдната стена, по-малък плеврален кръвоизлив (хемоторакс), няма
пневмоторакс. Приет е за болнично лечение на 28,10,2020 г., изписан на *** г.
– напуснал болничното заведение по собствено желание, за да се прибере в
България, въпреки медицинските съвети за оставане за лечение. Тези
обстоятелства са изложени в Разпореждане № Ц5104-15-230/14,12,2020 на
НОИ, ТП Пловдив – влязло в сила (л. 274), с което злополуката е призната за
4
трудова.
Страните не спорят, че с това е осъществен фактическият състав на
чл. 200, ал. 1 от КТ. Спорът се съсредоточава върху справедливия размер на
обезщетението и основателността на предявените от работодателя
възражения за съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в
проявена груба небрежност при управление на превозното средство при
настъпване на ПТП, както и при напускане на болничното заведение в Б. и
връщането в България със самолет.
Относно размера на дължимото обезщетение:
Размерът на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди следва да се определи по справедливост, при отчитане
на всички релевантни по делото обстоятелства и с оглед компенсиране на
претърпените вреди в най-пълна степен. Понятието "справедливост" не е
абстрактно, а свързано с преценка на редица обективно проявили се
обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението, независимо
от специфичното им проявление във всяко дело. Според формираната по реда
на чл. 290 ГПК задължителна за съдилищата в страната практика на ВКС, за
определяне справедливото обезщетение е необходимо да бъде определен от
съда точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
увреденото лице, и тяхната продължителност, но и на всички неудобства,
емоционални, физически и психически сътресения, които ги съпътстват, като
се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането.
От заключението на извършената пред РС СМЕ се установява, че
причинените от злополуката увреждания на ищеца са: счупвания от трето до
единадесето леви ребра, малък излив на кръв в лявата гръдна половина. В Б. е
проведено медикаментозно лечение, в резултат на което състоянието на
ищеца започнало да се подобрява. След като се стабилизирал, той бил
изписан от болницата в Б. на *** г. по негово желание, с оглед намерението
му да се прибере в България, и на същата дата се върнал в София със самолет.
На *** г. бил приет по спешност в *** „***“, където се установила
необходимост от спешна оперативна интервенция – торакоцентеза и активна
аспирация на кръвна колекция и течност от лявата гръдна половина. Ищецът
е изписан от болница на *** г., в бъдеще други оперативни интервенции не
5
предстоят.
Непосредствено след злополуката ищецът е търпял умерени, на
моменти – до значителни по сила и интензитет болки, които постепенно са
затихнали в хода на оздравителния процес. Този процес е продължил до два
месеца след изписването от болница на *** г., липсват данни за усложнения
след тази дата, понастоящем ищецът е възстановен напълно и
работоспособен.
От гласните доказателства, събрани пред РС, се установява, че около
месец след изписването му от болницата („до Нова година“, според свидетеля
М.) ищецът бил на легло. В началото изпитвал много силни болки, страхувал
се, че ще умре. Страхувал се да шофира дълго след инцидента, затворил се и
не искал да се среща с никого.
Като отчита изложените по-горе обстоятелства и и съобразно
обществено-икономическите условия към момента на настъпване на
злополуката, съдът приема, че справедливото обезщетение, отговарящо най -
пълно и адекватно на вида и интензитета на причинените на ищеца болки и
страдания, следва да се определи размер на 50 000 лв.
По възражението за съпричиняване:
С оглед извода за основателност на претенцията за обезвреда, следва
да се разгледа предявеното от ответното дружество възражение за това, че
пострадалият е допринесъл с поведението си за настъпване на вредоносните
последици, проявявайки груба небрежност: от една страна – при управление
на превозното средство, с което причинил настъпване на процесното ПТП, и
от друга – с предсрочното си напускане на болницата в Б. и завръщане
България със самолет, с което усложнил състоянието си и удължил
оздравителния процес.
Относно приноса за настъпване на пътно-транспортното
произшествие: Когато работникът извършва работата без необходимото
старание и внимание, и в нарушение технологичните правила и на правилата
за безопасност, налице е съпричиняване от негова страна за настъпване
вредоносния резултат на трудовата злополука. Това съпричиняване обаче не
може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя.
Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при
съпричиняване в резултат на допусната груба небрежност – липса на
6
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични
правила и правила за безопасност /така: решение № 125/04.05.2016 г., гр. дело
№ 4417/2015 г. на IV г. о. на ВКС/. Тежестта за установяване на изложените
обстоятелства е върху работодателя. В настоящото производство липсват
каквито и да е доказателства относно механизма на осъществяване на
процесното ПТП. При това положение възражението за съпричиняване за
настъпването на злополуката остава недоказано.
Относно приноса за влошаване последиците от травматичното
увреждане: Както се посочи, ищецът бил изписан от болницата в Б. на *** г.
по негово желание, с оглед намерението му да се прибере в България, и на
същата дата се върнал в София със самолет. След пристигането си в България
получил усложнения, наложило се прием и оперативна интервенция по
спешност в *** „***“ за аспирация на колекцията от кръв и течност в лява
гръдна половина. Според заключението на СМЕ, преждевременното
напускане на болницата в Б. и летенето със самолет до България е довело до
влошаване на здравословното състояние и увеличаване на излива на кръв и
течност в лявата гръдна половина, наложило е извършване на оперативна
интервенция – торакоцентеза и активна аспирация, както и до удължаване на
оздравителния процес и по-дълго изпитване на болки и страдания. В
обясненията си в съдебно заседание вещото лице сочи, че констатираният в Б.
кръвоизлив бил по-малък и в резултат на медикаментозното лечение е
започнал процес на резорбация, поради което ако ищецът не беше напуснал
болницата в Б. и беше продължил лечението си там още 10 дни, нямало да се
налага друго лечение и оперативна процедура.
С оглед изложеното настоящата инстанция приема, че ищецът с
поведението си е допринесъл за влошаване здравословното му състояние.
Преждевременното му напускане на болницата в Б. и предприемане на
самолетен полет до България е довело до необходимостта от спешната
оперативна интервенция и е удължило периода, в който е изпитвал болки и
страдания. Напускането на болницата и летенето със самолет ищецът е
предприел, въпреки отправените му от лекарите в Б. предупреждения за
високия риск, който поема. В представената в превод Епикриза от т. и с. х.
(където е проведено лечението в Б.), р. „Изписване“ (л. 6 по делото на РС) се
сочи: Пациентът беше предупреден, че напускането на болницата може да
влоши състоянието му, освен това беше предупреден, че летене в неговото
7
състояние може да има фатални последици. Този разговор беше в
присъствието на още трима. Въпреки това пациентът реши да напусне
болницата, напълно разбиращ отговорността на своите действия“. На друго
място в същия документ – р. „Протичане на наблюдението, лечение“ (л. 8 по
делото на РС) се сочи: „Пациентът искаше да напусне болницата, въпреки
медицинските съвети, и да се върне в родината си. Това ще направи със
самолет, многократно му беше обяснено, че летенето със самолет е абсолютно
противопоказно и може да има фатални последствия“.
При това положение съдът приема, че като е напуснал
преждевременно болницата и е предприел пътуване със самолет до България,
ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, проявявайки
груба небрежност – при липса на елементарно старание и внимание,
пренебрегвайки правилата за безопасност и многократните предупреждения
на лекуващите го лекари за високия риск, който поема. Този принос следва да
се определи в размер на 40 процента и пропорционално на това дължимото му
обезщетение следва да се намали на 30 000 лв.
Предвид изложените изводи по съществото на спора,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която
искът е уважен до размер от 10 000 лв., както и в частта, с която искът е
отхвърлен за разликата над 30 000 лв. до пълния претендиран размер. В
частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 10 000 лв. до 30 000 лв.,
решението следва да бъде отменено и вместо това на ищеца да се присъди
сумата от още 20 000 лв.
Относно разноските пред настоящата инстанция:
С оглед изхода на спора, на жалбоподателя „ПЕТКО АНГЕЛОВ БГ” ЕООД –
гр. Пловдив, ЕИК *********; разноски не се дължат. На жалбоподателя Д. Г.
М., ЕГН **********; се дължат разноски съразмерно на уважената част от
жалбата. Процесуалният му представител претендира за присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА. Същото, според обжалваемия
интерес, следва да се определи в размер на общо 3230 лв. (чл. 7 от Наредба
№ 1/2004 г.), от които, съразмерно на уважената част от жалбата, следва да се
присъдят 717 лв.
По изложените съображения съдът
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2440/08,12,2021 г., постановено по гр. д. №
780/2021 г. на РС Пловдив, VIII гр. състав, В ЧАСТТА, с която Е
ОТХВЪРЛЕН предявеният от Д. Г. М., ЕГН ********** ; против „ПЕТКО
АНГЕЛОВ БГ” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********; иск за присъждане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, вследствие на претърпЯ. трудова злополука,
настъпила на *** г. в гр. М., Б., призната с Разпореждане № *** на НОИ, ТП
Пловдив, ЗА РАЗЛИКАТА над 10 000 лв. до 30 000 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ПЕТКО АНГЕЛОВ БГ” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК
*********; да заплати на Д. Г. М., ЕГН **********; сумата от още 20 000 лв.
(двадесет хиляди лева), наред с присъдената от РС сума от 10 000 лв. (или
общо 30 000 лв.) представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на
претърпЯ. трудова злополука, настъпила на *** г. в гр. М., Б., призната с
Разпореждане № *** на НОИ, ТП Пловдив, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на увредата (*** г.) до окончателното й
заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2440/08,12,2021 г., постановено по гр.
д. № 780/2021 г. на РС Пловдив, VIII гр. състав в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА „ПЕТКО АНГЕЛОВ БГ” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК
*********; да заплати на адвокат П. Б. Д., ЕГН **********, сумата от 717
лв. (седемстотин и седемнадесет лева), представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по чл.. 38 от ЗА във
въззивното производство.
Решението е постановено с участието на ЗАД „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“ АД – гр. София, ЕИК ********* като трето лице - помагач на
ответника „ПЕТКО АНГЕЛОВ БГ” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК, пред Върховния касационен съд.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10