Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Добрич, 19.06.2017 година
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети май две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при секретаря
Стела Димова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско дело № 328 по описа на ДРС за 2017 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на част ІІ, дял І от ГПК:
Образувано е по повод искова молба на ***” със
седалище в град ***, чрез упълномощения ю. к. Д. ** – **, с която срещу Е.Н.К.
с ЕГН ********** *** и М.Н.М. с ЕГН ********** ***, двамата като наследници на
починалия на 26.10.2012г. техен баща *** К. с ЕГН **********,***, са предявени
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване
за установено, че ответниците дължат на ищеца по ½ /съобразно частите им
от наследството на ***К./ от следните суми:
- сумата от 59,59 лв., представляваща лихва от 6,00 %
върху главницата от 2885,40 лв., дължима по договор № ***от 30.11.2010г. за
предоставяне на кредит на ***за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти и
анекс № 1 към него от 25.10.2011г., сключени между ***” и ***К., за периода на
срока на анекса от 08.12.2011г. до 26.11.2012г.;
- сумата от 998,20 лв., представляваща лихва за забава
върху размера на вземането от 2885,40 за периода от 27.11.2012г. до
09.05.2016г.,
за които суми в производството по ч.гр.д. №
1282/2016г. по описа на ДРС е издадена Заповед №633/12.05.2016г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 от ГПК. Претендират се разноските в
заповедното и в установителното производство.
В исковата молба са наведени следните обстоятелства: Между
ищеца, като кредитор, и наследодателя на ответниците – ***К. бил сключен
Договор № ***от 30.11.2010г., по силата на който на ***К. като земеделски
производител бил предоставен кредит в размер на 9360,00 лв. за закупуване на
фураж и/или фуражни компоненти за 117 бр. *** – майки. Крайният срок на
договора бил 07.12.2011г., като страните договорили кредитополучателят да
заплати и годишна лихва в размер на 3 % върху предоставената му в заем сума
/чл. 3.1.9 от посочения договор/. На 08.07.2011г. земеделският производител
заплатил сума в размер на 6863,16 лв., от която 6474,60 лв. главница и 388,56
лв. лихва. На 25.10.2011г. бил сключен Анекс №1 към Договор №***от 30.11.2010г., с който се
променил крайният срок за погасяване на задълженията на кредитополучателя – до
26.11.2012г. Била договорена годишна лихва в размер на 6 % върху разсрочената сума.
Кредитополучателят починал на 26.10.2012г. За непогасените задължения по
процесния договор отговаряли ответниците съобразно частите им от наследството
на ***К.. Неплатените задължения по договора възлизали на 2885,40 лева –
главница, 59,59 лева – договорна лихва от 6,00 % върху размера на кредита за
периода на срока на Анекс № 1 към Договор № ***от 30.11.2010г. от 25.10.2011г.
т.е, за периода 08.12.2011г. - 26.11.2012г. Дължимо било и обезщетение за
забава в размер на законната лихва, възлизащо на сумата от 998,20 лева за
периода 27.11.2012г. – 09.05.2016г. /датата на подаване на заявлението по чл.
417 от ГПК в съда/. До ответниците на 03.02.2016г. били изпратени покани за
доброволно изпълнение. В производството по ч.гр.д. №1282 по описа на ДРС за
2016г. по заявление на ищеца била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за вземанията му, произтичащи от гореописания договор. В срока по чл. 414,
ал. 2 от ГПК ответниците подали възражение срещу заповедта в частта за дължимите
лихви и разноски.
Ответниците, в срока по чл. 131 от ГПК, чрез
упълномощения адвокат Г.С. - ДАК, депозират писмен отговор, в който изразяват
становище за неоснователността на предявените искове. Позовават се на изтекла
погасителна давност. Считат, че претендираните от ищеца договорна лихва и
обезщетение за забава представляват по своята същност неустойки за неизпълнение
на договорно задължение /чл. 4.2. от Договор №***от 30.11.2010г./. Смятайки
претендираната сума от 998,20 лв. за договорна неустойка, правят възражение за
прекомерност и развиват съображения за нищожност на тази клауза като
неотговаряща на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В случай, че съдът прецени, че сумата от 998,20 лева има характер на неустойка
и счете тази претенция за доказана по основание, молят нейният размер да бъде
намален по справедливост. С оглед
изложеното, твърдят, че не дължат разноските в заповедното производство.
Алтернативно, молят разноските за юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство да бъдат редуцирани като прекомерни. Претендират сторените по
делото разноски.
В предоставения от съда срок и двете страни са
депозирали писмени защити.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е
представен Договор № ***от 30.11.2010г. за предоставяне на кредит на ***за
закупуване на фураж и/или фуражни компоненти и анекс, по силата на който ***” е предоставил на ***К.
целеви кредит в размер на 9360,00 лв., със срок на връщане 07.12.2011г. Между
страните е уговорена 3% годишна възнаградителна лихва за срока на договора.
Видно от Анекс № 1/25.10.2011г. срокът за връщане на кредита е продължен
до 26.11.2012г., като е договорена възнаградителната лихва по разсрочването в
размер на 6 % за периода от 08.12.2011г.
до 26.11.2012г. /член 6 във вр. с чл. 3 от Анекс № 1/25.10.2011г./, Според
неоспорените твърдения на ищеца на 08.07.2011г. ***К. заплатил сумата от
6863,16 лв., от която 6474,60 лв. – главница и 388,56 лв. – възнаградителна
лихва, дължими по процесния договор.
Други плащания по договора и анекса към него не са извършени. На 18.03.2014г. до кредитополучателя е
изпратена покана да погаси остатъка от дължимата главница по договора в размер
на 2885,40 лв.,
Видно от удостоверение за наследници с изх. №
0133/04.04.2014г., издадено от община ***, ***К. е починал на 26.10.2012г. и е
оставил за наследници по закон децата си Е.Н.К. и М.Н.М..
От покани за доброволно изпълнение с изх. № ***/20 от
03.02.2016г. и с изх. № ***/23 от 03.02.2016г. се установява, че ищецът е поканил
ответниците в 7-дневен срок от получаване на поканите да заплатят непогасената
от наследодателя им главница по договор № ***от 30.11.2010г. в размер на
2885,40 лв. Съгласно представените разписки поканите са получени лично от
ответниците на 04.02.2016г.
Други относими по делото доказатеслства не са
представени.
Въз основа
на така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Относно допустимостта на производството:
По заявление на ищеца за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 1282 по описа за 2016г. на
ДРС. С разпореждане от 12.05.2016г. е издадена заповед № 633 от същата дата, с
която заявлението е уважено изцяло, като е разпоредено Е.Н.К. и М.Н.М. да
заплатят по ½ от следните суми:
- сумата от 2885,40 лева, представляваща главница по
договор № ***от 30.11.2010г. за предоставяне на кредит на ***за закупуване на
фураж и/или фуражни компоненти и анекс № 1 към него от 25.10.2011г., сключени
между ***” и ***К., ведно със законната лихва върху 2885,40 лева от датата на
подаването на заявлението /09.05.2016г./ до окончателното изплащане;
- сумата от 59,59 лева, представляваща лихва от 6,00 %
върху размера на кредита за периода на срока на анекса от 08.12.2011г. до
26.11.2012г.;
- сумата от 998,20 лева, представляваща лихва за
забава върху размера на вземането за периода от 27.11.2012г. до 09.05.2016г.;
- сумата от 78,86 лева, представляваща внесена
държавна такса при подаване на заявлението;
- сумата от 368,01 лева, представляваща възнаграждение
за юрисконсулт.
В срока по чл.
414, ал. 2 от ГПК ответниците са възразили писмено срещу заповедта за
изпълнение. С молби от 20.12.2016г. същите са оттеглили възраженията си в
частта за недължимост на главницата в размер на 2885,40 лв. С разпореждане от
22.12.2016г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск
относно вземането си – в частта за сумите от 59,59 лева и 998,20 лв. в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е връчено
на 11.01.2017г. Исковата молба е
подадена на дата 30.01.2017 г., поради което като допустима подлежи на преценка
по основателност.
По съществото на спора:
Предявените искове са с правно
основание чл. 422, ал. 1 във вр.с чл. 415, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД ил. 86 от ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест
на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, основанието,
от което произтичат вземанията му за възнаградителна лихва и за обезщетение за
забава, т.е. договора, както и забавата. В тежест на ищеца е да установи и
качеството на наследници на ответниците. В случай на установяване на горните
факти, за отхвърляне на предявените искове, ответниците следва да докажат точно
изпълнение на задължението по кредитното правоотношение или настъпването на
друг правопогасяващ или правоизключващ факт. Във връзка с възражението за
давност в тежест на ищеца е да докаже, че за периода от настъпване на
изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва
погасяване на вземането, са били налице основания за спиране или прекъсване
течението на давността.
Фактът на предоставяне от ищеца в полза на
кредитополучателя на главницата по процесния договор не е спорен.
Безспорно се установи, че ответниците имат качеството
на наследници по закон на кредитополучателя ***К., всеки от които на основание
чл. 5, ал. 1 от ЗН отговаря за по ½ от задълженията, с които наследството
е обременено. В настоящия случай наследниците - ответници не са оспорили факта
на приемане на наследството, поради което не е в тежест на ищеца да доказва
този факт /Решение № 437 от 17.01.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 70/2011 г., III г. о., ГК/.
Установи се, че изискуемостта на задължението за
главница е настъпила на 26.11.2012г., т.е. след смъртта на ***К., починал на
26.10.2012г. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 от ЗЗД, ако денят на
задължението е определен и ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника,
наследниците му изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. В
настоящия случай поканите до ответниците в качеството им на наследници на
починали кредитополучател са получени от всеки от тях на 04.02.2016г.
Относно характера претендираните вземания:
Съдът намира за неоснователни възраженията на
ответниците, че вземанията за възнаградителна лихва и за обезщетение за забава
имат характер на договорна неустойка. Страните по процесния Договор № ***от 30.11.2010г.
изрично са договорили възнаградителна лихва, чиято цел в случая е да възмезди
кредитора за ползването на паричната сума от кредитополучателя за времето на
действие на договора. Договорената възнаградителната лихва се дължи наред с
главното задължение и при точното изпълнение на главния дълг чл. 3.1.9 от
договора от 30.11.2010г.; чл. 3 и чл. 6 от анекса от 25.10.2011г./. Размерът на
възнаградителната лихва е 6% годишно и е по-малък от размера на законната
лихва. На основание чл. 86 от ЗЗД при забава на главното задължение се дължи и
мораторна лихва. Размерът на обезщетението по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е съезмерим
със законната лихва и този размер е нормативно определен. Обезщетението се
дължи във всички случаи, без да е необходимо кредиторът да доказва претърпени
вреди от неизпълнението. Поради това не следва да се обсъждат възраженията на
ответнците за нищожност и прекомерност на неустоечни клаузи по процесния
договор.
Относно претенцията с правно основание чл. 79, ал. 1
от ЗЗД за заплащане на възнаградителна лихва:
По отношение на вземането на ищеца за възнаградителна
лихва, възражението за недължимост, поради изтекла погасителна давност се явява
основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в” от ЗЗД вземанията за
лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност, която започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо, т.е. от 27.11.2012г. /чл. 6 във вр. с
чл. 1 от анекса от 25.10.2011г./. Погасяват се само тези лихви, които са били
дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска. Следва да се приеме, че
искът за възнаградителна лихва, предмет на делото, е предявен на 09.05.2016г. в
деня на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда, поради което по
силата на чл.111, б.„в” ЗЗД към този момент вземането за договорна лихва за
установения по делото период 08.12.2011г. -
26.11.2012г. е погасено по давност. Изисква се наличието на покана към
наследниците единствено за поставянето им в забава /чл. 84, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД/, но покана за настъпване на изискуемостта не е е необходима, доколкото
срокът за изпълнение на акцесорното задължение за заплащане на възнаградителна
лихва е определен в процесния договор. По
делото не се установи давността да е била прекъсната на някое от основанията по
чл. 116 от ЗЗД, което да обуслови течението на нова давност по чл. 117 от ЗЗД.
Изпращането на покана до наследодателя на ответниците, след като същият е
починал, не е действие, което прекъсва давността.
Поради изложеното искът за заплащане на
възнаградителна лихва подлежи на отхвърляне в цялост.
Относно претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на лихва за забава за периода 27.11.2012г. – 09.05.2016г.
За вземането за обезщетение по чл. 86 от ЗЗД също се
прилага тригодишният давностен срок /чл.111, б. „б” от ЗЗД/, като давността започва
да тече от деня, в който главното вземане е станало изискуемо /чл.114, ал. 1 от ЗЗД/. В случая срокът за плащане на
главницата е 26.11.2012г. Но ответниците са изпаднали в забава с изтичането на 7 дни от поканата,
т.е от 12.02.2016г. Както беше посочено по-горе, покана към наследниците е
необходима единствено за поставянето им в забава, но не и за настъпване на изискуемостта на главното задължение.
На основание чл. 86 от ЗЗД лихви се дължат за всеки
изминал ден след изпадане на длъжника в забава /решение № 24/17.02.2009 г. по
т. д. № 574/2008 г. на I т. о. на ВКС/. В случая искът за обезщетението за
забава се явява основателен за периода от 12.02.2016г. до 09.05.2016г. Изчислена
с програмен продукт, мораторната лихва върху главницата от 2885,40 лв. за
посочения период е в размер на 70,67 лв., което вземане не е погасено по
давност, доколкото заявлението по чл. 417 от ГПК е подадено на 09.05.2016г.
С оглед гореизложеното искът по чл. 86 от ЗЗД се явява
основателен за сумата от 70,67 лв. за периода 12.02.2016г. – 09.05.2016г., като
за горницата над 70,67 лв. до предявения размер от 998,20 лв. и за периода
27.11.2012г. – 11.02.2016г. подлежи на отхвърляне. Съобразно частта им от
наследството на ***К. всеки един от ответниците дължи по ½ част от
посочената сума.
Относно
отговорността за разноски:
Настоящият съдебен състав следва да се произнесе
относно отговорността за разноски в заповедното и в исковото производство / т.
12 от Тълкувателно решение №4/2014г. на ОСГТК на ВКС/.
Във възраженията си
в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответниците са оспорили като
прекомерно присъденото в заповедното производство юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер е 368,01 лв. Заповедта за изпълнение е издадена на
12.05.2016г., т.е. преди изменението на
ал. 8 на чл. 78 от ГПК /в редакцията от ДВ бр. 8/2017г., обнародван на
24.01.2017г./ Вземайки предвид материалния интерес и процесуалната норма, която
е била в сила към момента на издаването на заповедта – чл. 78, ал. 8 във връзка
с чл. 7, ал. 7 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, размерът на присъденото от заповедния
съд юрисконсултско възнаграждение не е прекомерен. Съобразно уважената част от
иска по чл. 86 от ЗЗД и предвид факта, че дължимостта на главното задължение не
е спорна, на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното производство в
общ размер от 335 лв.
В настоящото установително производство ищецът
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 304 лв. С оглед извършеното от ответниците оспорване
за прекомерност, съдът намира, че същото следва да бъде редуцирано до сумата от
150 лв., който размер на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /в редакцията,
действащата към момента на приключване на устните състезания/ във връзка с чл.
37 от ЗПП във връзка с чл. 25, ал.1 от НПП се определя от съда при съобразяване
фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената от юрисконсулта
дейност /последният е подал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, взел е участие
в откритото по делото съдебно заседание/. С оглед изхода на спора и съобразно
уважената част на иска по чл. 86 от ЗЗД на ищеца са дължими разноски възлизащи
на 23,38 лв.
Съобразно частта им от наследството на ***К. всеки
един от ответниците дължи по ½ част от горепосочените суми.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответниците също
следва да се присъдят разноски съответно на отхвърлената част от исковете,
които възлизат общо на 279,96 лв.
Така мотивиран, Добричкият районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че Е.Н.К. с ЕГН ********** *** и М.Н.М. с ЕГН ********** ***, двамата
като наследници на починалия на 26.10.2012г. техен баща ***К. с ЕГН **********,***,
дължат на ***” със седалище в град ***
по ½ /съобразно частите им от
наследството на ***К./ от сумата от
59,59 лева, представляваща лихва от 6,00 % върху главницата от 2885,40 лв.,
дължима по договор № ***от 30.11.2010г. за предоставяне на кредит на ***за
закупуване на фураж и/или фуражни компоненти и анекс № 1 към него от 25.10.2011г.,
сключени между ***” и ***К., за периода на срока на анекса от 08.12.2011г. до
26.11.2012г., за която сума в производството по ч.гр.д. № 1282/2016г. по описа
на ДРС е издадена Заповед №633/12.05.2016г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 от ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на
чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 86 от ЗЗД, че Е.Н.К. с ЕГН ********** *** и М.Н.М. с ЕГН ********** ***, двамата
като наследници на починалия на 26.10.2012г. техен баща ***К. с ЕГН **********,***,
дължат на ***” със седалище в град ***
по ½ /съобразно частите им от
наследството на ***К./ от сумата от 70,67 лв. /или всеки по 35,34 лв./, представляваща
обезщетение за забава върху размера на вземането от 2885,40 за периода 12.02.2016г.
– 09.05.2016г., за която сума в производството по ч.гр.д. № 1282/2016г. по
описа на ДРС е издадена Заповед №633/12.05.2016г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК, като ОХВЪРЛЯ
иска за горницата над 70,67 лв. до предявения размер от 998,20 лв. и за периода
27.11.2012г. – 11.02.2016г.
ОСЪЖДА Е.Н.К. с
ЕГН ********** *** и М.Н.М. с ЕГН **********
*** да заплатят на ***” със седалище
в град *** по ½ /съобразно
частите им от наследството на ***К./ от
сумата от 335 лева /или всеки по 167,50 лв./ - разноски по
заповедното производство по ч.гр.д. № 1282/2016г. по описа на ДРС.
ОСЪЖДА Е.Н.К.
с ЕГН ********** *** и М.Н.М. с ЕГН **********
*** да заплатят на ***” със седалище
в град *** по ½ /съобразно
частите им от наследството на ***К./ от
сумата от 23,38 лева /или всеки по 11,69 лева/ - разноски по
установителното производство по гр.д. № 328/2017г. по описа на ДРС.
ОСЪЖДА ***” със седалище в град *** да заплати на Е.Н.К. с ЕГН ********** *** и М.Н.М. с ЕГН ********** ***79,96
лв. - разноски по установителното
производство по гр.д. № 328/2017г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Добричкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :