№ 2612
гр. С., 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Гергана Коюмджиева
при участието на секретаря М. Ив. Д.
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело №
20241100107425 по описа за 2024 година
Предявени са два обективно съединени иска с правно основание чл. 50 от ЗЗД,
във вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД, като и евентуални искове с правно основание чл. 49,
вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на М. И. С. ЕГН
*********15, чрез адв. С. Н.- САК като пълномощник, с която срещу
„Метрополитен“ ЕАД ЕИК *********, са предявени обективно кумулативно
съединени деликтни искове за осъждане на ответното дружество да заплати
следните суми:
- сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
травматични увреди в резултат на злополука с автоматична плъзгаща се врата на
входа на метростанция „Хаджи Димитър“, настъпила на 08.05.2024г., ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането – 08.05.2024г.
до окончателното й изплащане
- сумата от 2 531.80 лева, представляваща претърпени имуществени вреди от
претърпяната злополука изразяващи се в направени разноски за лечение и
медицински консумативи, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
датата на увреждането – 08.05.2024г. до окончателното й изплащане. Претендира
разноски.
1
Твърди се в исковата молба, че на 08.05.2024г. около 11:00 часа ищцата
претърпяла злополука при влизане в метростанция „Хаджи Димитър“, докато
преминавала през отворена автоматична плъзгаща се врата на входа на
метростанцията. В момента на преминаването, когато била по средата на вратата
изведнъж двете страни на вратата рязко се затворили и я притиснали. Ищцата
останала между вратите, които се затваряли без възможност да се освободи. В
резултат на затискането от вратата ищцата получила тежки травматични
увреждания, изразяващи се във фрактура на лява бедрена кост. Приета била по
спешност в УМБАЛСМ „ПИРОГОВ“ в изключително тежко състояние със силни
болки, оток и ограничени движения в областта на лява тазобедрена става с бедро.
Сочи се, че на 09.05.2024 г. ищцата е оперирана, като е извършена операция -
репозиция на фрактурата на лява тазобедрена става и фиксация с бедрен пирон и
винтове. Твърди се, че ищцата изпитвала силни болки, които продължават и
понастоящем. Била напълно обездвижена и имала непрекъсната нужда от чужда
помощ в ежедневието си. Налагало се да приема обезболяващи медикаменти.
Твърди се, че ищцата продължава да изпитва болки и липсва подобрение в
състоянието й.
Наведен е довод, че във връзка с лечението ищцата е извършила разход в
размер на 2531,80 лв., формирана от следните суми:
- сумата 2 397,00 лв. проксимален бедрен пирон с комплект винтове титан;
- сумата 15 лв. запис на медицинско изследване;
- сумата 34,80 лв. потребителска такса;
- сумата 70 лв. специализиран медицински транспорт.
Сочи се в исковата молба, че във връзка с инцидента е съставен акт №
3/08.05.2024 г. от Управление експлоатация на „МЕТРОПОЛИТЕН“ ЕАД. Моли
исковата претенция да бъде уважена.
В срока по чл.131 ГПК ответното „МЕТРОПОЛИТЕН“ ЕАД е депозирало
отговор, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Ответникът
оспорва изложения от ищцата механизъм на увреждането. Позовава се на
видеозапис, осъществен чрез системата за видеонаблюдение в метрото. Сочи, че от
записа се установява, че непосредствено преди ищцата през същата врата
преминава друга пътничка с дете, която е нормално пропусната. След това се
появява ищцата, която се придвижва успоредно и съвсем близо до преградната
стена, което я изключва от обсега на сензора, управляващ входа на вратата. Това
предизвиква контакта между тялото на ищцата и вече затварящата се врата, в
2
резултат но което ищцата полита и падайки на пода получава съответните
увреждания. Оспорва като несъстоятелни твърденията за неизправност на вратата,
при която се е получил инцидента. Сочи, че автоматичните плъзгащи врати /АПВ/,
монтирани на вход-изходите на метростанциите, вкл. и процесната, се обслужвали
и поддържали от Отдел "ОВК" в Служба "Електромеханика" на Управление
"Експлоатация" на ответното дружество. Профилактиката им се извършвала 2 пъти
годишно, като сроковете за това били предвидени в Годишния план за проверка на
работата, ремонти и профилактика на съоръженията в Служба "Електромеханика",
утвърден от изпълнителния директор на "Метрополитен" ЕАД, който бил част от
Системата за управление на качеството. Сочи, че автоматичните плъзгащи врати
/АПВ/ представляват панели от стъкло затворени в алуминиеви профили
/плъзгащи се крила/, окачени на хоризонтална носеща алуминиева релса
посредством ролкови колички, като в долната си част са ограничени от подови
носачи. Ролковите колички са свързани към електродвигател, който задвижва
плъзгащите се врати. Електродвигателят е управляван от контролен блок, към
който са свързани активиращи и защитни сензори.Твърди се, че автоматичните
врати възприемат детекцията на подвижни обекти, чрез оптични сензори за
движение, които подават сигнал към контролния блок и той задейства алгоритъма
за движение. Твърди, че преди и след инцидента процесната АПВ е работила в
нормален режим, т.е. когато започне да се затваря, при поява на човек спира и
започва да се отваря, като се позовава на видеозаписа. Ответникът поддържа, че
процесната автоматична плъзгаща се врата е била изправна. По изложените
съображения, моли исковете да бъдат отхвърлени. При евентуалност навежда
възражение за прекомерност на исковата претенция.
В съдебно заседание, ищцата лично и чрез пълномощника си адв. С. Н.
поддържа предявените искове, като по реда на чл.143, ал.2 ГПК допълва исковата
молба, поддържайки, че сензорите на вратата не са настроени правилно и
служителите на ответника не са поставили указателни табели, за това да бъдат
предупредени преминаващите, успоредно до вратата за опасността и конкретно, че
сензорите не обхващат пътниците движещи се успоредно на вратата и гражданите,
които се движат там са изключени от обхвата на сензора, поради което ответникът
носи отговорност на основание чл.49 ЗЗД.
На основание чл.214, ал.1 ГПК в открито с.з. на 21.03.2025г. е допуснато
увеличение на размера на иска за обезщетение за неимуществени вреди от
50 000лв. на 80 000лв.
В съдебно заседание, ответното чрез процесуалния си представител юрк. Г.
3
оспорва предявения иск. Представя списък на разноски и писмени бележки.
Софийски градски съд, ГО, І-7 състав , преценявайки доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.12 и чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК, прие за установено от фактическа страна
следното:
От представените по делото медицински документи и заключенията на
медицинската и техническата експертиза, се установява, че на 08.05.2024г., около
11,00 часа, в гр. С., при влизане във вестибюла на метростанция "Хаджи Димитър",
ищцата е била ударена от автоматичната плъзгаща се врата, която не е отчела
движението й, започнала е да се затваря докато С. преминавала, вследствие на
което ищцата е блъсната на пода и паднала на лявата си страна.
За случая е съставен Акт за злополука № 3/ 08.05.2024 г. от Управление
експлоатация на „МЕТРОПОЛИТЕН“ ЕАД, в който е отразено, че произшествието
е настъпило в метростанция "Хаджи Димитър", както и обстоятелството, че
вследствие на удара на плъзгащата се входна врата М. И. С. на 75г. е получила
фрактура на лява тазобедрена става. В частта относно вероятната диагноза Акт за
злополука № 3/ 08.05.2024 г. е попълнен от пристигналия на място медицински
екип. /л.5 от делото/
В показанията на свидетелката Л.Р.С. - очевидец на процесната злополука, се
съдържат данни, че инцидента с ищцата се случил на влизане в метростанция
"Хаджи Димитър" на 08.05.2024 г., преди обяд. Свид. С. посочва, че при влизането
в метростанцията, пред плъзгащите врати били само двете – самата свидетелката и
ищцата М., която се движела около 2 крачки напред и идвала от дясната страна на
метрото. Свидетелката сочи, че ищцата тръгнала да преминава вратите, а те
започнали да се отварят и да се затварят, като съборили жената на земята, и не
спрели да се движат. Свид. С. издърпала пострадалата ищца, преместила я и
останала с нея около 40 минути. След инцидента ищцата не можела да стане,
стенела от болка, а единият крак й бил изкривен в неестествено положение. Дошли
още две – три жени да помогнат, като от близкото кафене донесли столче, за да
повдигнат ищцата, която още била на земята. От служителите на метростанцията
никой не реагирал при инцидента. След като се събрали няколко човека около
пострадалата М., свидетелката се обадила на тел.112 за помощ, както и на близките
на ищцата. Свид. С. сочи, че първо прозвънила на сина на ищцата, за да му съобщи
станалото. Дошъл на място и екип на Бърза помощ. Дошли снаха и внука на
4
ищцата, за да я придружат. За инцидента свидетелката била извикана в една стая от
Охраната на метрото.
Показанията на свидетелката Л.Р.С. почиват на непосредствени лични
впечатления, същите са последователни и житейски логични, поради което съдът
ги кредитира.
Видно от приетата Епикриза по ИЗ № 19870 на УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“
ЕАД, ищцата М. И. С. на 75г., е приета в болничното заведение на 08.05.2024г. с
диагноза закрито петрохантерно счупване в ляво, данни от анамнеза – притисната
от врата в метростанция. Обективно е установено болка, оток и ограничен обем
движения на лява ТБС. Отразено е, че на 09.05.2024г. ищцата е оперирана –
наместване и фиксация на лява бедрена кост с бедрен пирон, проксимален и
дистален винт. Ищцата е изписана на 14.05.2024г. с подобрение и препоръка за
продължаване на медикаментозната терапия и ХДР. /л.6, л.7 от делото/
Разходите по представените от ищцата фактури са били необходими за лечение
на получените от нея травматични увреждания - по фактура от 13.05.2024г. сумата
2 397,00 лв. проксимален бедрен пирон с комплект винтове титан; по фактура от
14.05.2024г. сумата 15 лв. запис на медицинско изследване; по фактура от
14.05.2024г. сумата 34,80 лв. потребителска такса;
По фактура от 18.05.2024г. сумата 70 лв. специализиран медицински транспорт.
/л.8-л.11 от делото/
От приетото заключение на съдебно медицинската експертиза с вещо лице д-р
Т. Д., което съдът приема изцяло като компетентно и обективно дадено, се
установява, че при падането ищцата е получила закрито счупване на лявата
бедрена кост - петрохантерно. Телесната повреда е в причинно-следствена връзка с
гореописания инцидент. Проведено е било болнично лечение през периода
08.05.2024г. – 14.05.2024г. - общо 6 дни; домашно-амбулаторно лечение от
14.05.2024г. нататък, около 5- 6 месеца. През време на болничното лечение ищцата
е оперирана на 09.05.2024г. в УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД. При операцията
е извършено открито наместване и фиксация на счупената бедрена кост с
интрамедуларен пирон и два винта. По време на домашно – амбулаторното лечение
ищцата е ходила на превръзки, контролни прегледи, провеждала е раздвижване на
крака в домашна обстановка.
При проведения личен преглед на М. С., вещото лице специалист ортопед е
установило бавна, трудна походка с бастун, левия крак е по- къс с 2 см., лявата
подбедрица е по- дебела с 3 см. Д-р Д. при проведения преглед установява, че
5
външната повърхност на лявото бедро се виждат белези от операция – 9,5 в
горната трета, 6см. в средата трета и 2см. белег в долната трета. В приетото
заключение на СМЕ е обоснован извод, че при ищцата са налице остатъчни
явления – лявата тазобедрена става извършва движения в обем с 35 % по-малък от
нормата, походка с бастун, бавна и трудна, белези по външната част на ляво бедро
от претърпяната операция.
Според заключението на СМЕ ищцата е претърпяла непосредствено след
произшествието болки и страдания с голям интензитет за около 9- 10 дни, след
което интензитета на болките е бил по-слаб до 45 – 50 дни след операцията. След
това ищцата е започнала да стъпва на крака си и болките са се засилили за около 20
дни. След този период интензитета на болките започнал да намалява. Обосновано
е, че при продължително ходене и стоене права, при студено и влажно време
ищцата ще изпитва болки 2-3 години.
В обясненията си в открито с.з. на 18.03.2025г., вещото лице д-р Д., пояснява,
че ищцата има оток на левия крак. Не се очаква съществено подобрение за в
бъдеще, предвид вида на травмата, вида на проведеното лечение и възрастта на
пострадалата. С оглед на затруднена походка и скъсяването на крайника на ищцата
и цялостното състояние, се натоварват не само коленните стави, но и гръбначния
стълб в поясния отдел, поради което и в бъдеще ще изтърпява болки. Не може да
настъпи пълно излекуване, дори и да проведе някакво лечение.
От заключението на техническата експертиза с вещо лице инж.В. С.,
изготвено въз основа на представените технически документи и след като се е
запознало със записа на инцидента, което заключение съдът кредитира, се
установява, че автоматичните плъзгащи врати (АПВ) представляват панели от
стъкло, затворени в алуминиеви профили (плъзгащи се крила), окачени на
хоризонтална носеща греда с релса, върху която, посредством ролкови механизми,
електродвигател и подови носачи, се извършва линейно движение.
В отговора на втора задача към СТЕ, е пояснено автоматичните врати, като
процесната с модел ST ES 200 Easy попадат в обхвата на изискванията на
Регламент (ЕС) № 305/2011, който се прилага директно във държавите от
Европейски съюз, респективно и България. Прилагането на този законодателен акт
на национално ниво е осигурен чрез Наредба № РД-02-20-1 от 5 февруари 2015 г. за
условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ. Преди да бъдат въведени в експлоатация, техният производител е
длъжен да оцени тяхното съответствие като прилага определена Система за тази
6
оценка при нотифициран орган. Като резултат на описаните действия,
производителят е задължен да издаде Декларация за експлоатационни показатели
за съоръжението, с което удостоверява съответствието на този продукт и това
гарантира, че дадената врата е безопасна за употреба и въвеждане в експлоатация,
като спазва стриктно указанията за употреба, поддръжка и експлоатация от
производителя. Ползвателят, т. е. Метрополитен ЕАД, е задължен законодателно да
съхранява тази декларация в срок от 10 години и да въведе в действие АПВ, като
спазва изричните указания от производителя.
Вещото лице, че предоставеният от ответника оригинал от Декларация за
съответствие, издадена на 10.10.2023 г. за АПВ. модел ST ES 200 Easy не изпълнява
изискванията на Регламент (ЕС) № 305/2011 относно строителните продукти и не
представлява изискуемата от същото законодателство Декларация за
експлоатационни показатели. Добавя още, че дружеството недвусмислено е
записало, че не прилага препоръките на производителя за „Сервиз и поддръжка на
автоматични врати".
Въз основа на представените документи и видеозаписът на електронен
носител, вещото лице обосновава в заключението си, че механизмът, по който е
настъпила процесната злополука е следния:
1) Крилата на процесната врата се отварят за да влязат жена с дете в метро
станцията и остават отворени;
2) След тях пострадалата ищца приближава ,,успоредно и съвсем близо до
преградната стена" отвън към дясното отворено крило на вратата за да влезе във
вестибюла на Метростанцията, което се вижда ясно през стъклената стена.
3) На 8-та секунда от предоставения запис се вижда, че двете крила на вратата
започват да се затварят, тъй като ищцата е изключена от обсега на сензора за
движение на процесната врата,;
4) Около 9-та секунда ищцата прекрачва с десен крак, през отвореното
пространство, стъпва пред релсата, по която се движи вратата, в близост до
дясното й крило (т.е. пострадалата е навлязла вътре във вестибюла на
метростанцията). АПВ продължава да се затваря и я блъска с известна сила от
външната страна на десния й крак;
5) Пострадалата пада на лявата си страна, отвън на метростанцията, много
близо до релсата, по която се движи процесната врата:
6) АПВ остава отворена;
7
7) Около 20-та секунда от записа се вижда, че крилата на АПВ започват да се
затварят въпреки наличието на много хора в обсега й (пострадат ата и трите жени,
които се опитват да й помогнат);
8) Вижда се, че жената с розово яке, ситуирана във вестибюла отвътре близо до
АПВ, която помагат на пострадалата, придържа дясното на процесната врата за да
спре нейното движение, което води до извода, че също е изключена от обсега на
сензора за движение на процесната врата:
9) От видеозаписът на електронен носител ясно се установява, че преди влизане
в Метростанция Хаджи Димитър пред процесната АПВ липсват указателни табели
или препятствия, които да информират или възпрепятстват ищцата да „се
придвижва успоредно и съвсем близо до преградната стена" и това да я изключи от
обсега на сензора за движение на процесната врата;
Вещото лице машинен инженер формира извод в заключението на СТЕ, че
потърпевшата е спазила правилата за безопасно влизане в Метростанция „Хаджи
Димитър“ през процесната АПВ, тъй като не е била информирана за опасността
да бъде изключена от обсега на сензора за движение на същата врата.
В заключението се сочи, че на 01.03.2025 г. около обяд, вещото лице инж.В. С.
е посетило процесната Метростанция „Хаджи Димитър“ като е констатирало, че:
- до процесната АПВ може да се стигне от два външни входа;
- преди влизане през процесната плъзгаща врата липсват указателни табели или
препятствия, които да възпрепятстват пътник да „се придвижва успоредно и
съвсем близо до преградната стена", към автоматичната плъзгаща се врата /АПВ/
за влизане във вестибюла на станцията;
В приетото заключението на СТЕ е обоснован извод, че липсата на указатели
табели и предупреждение в метростанциите стопанисвани от „Метрополитен“
ЕАД дава възможност пътник да бъде изключен от обсега на сензора за
движение на автоматичната плъзгаща се врата /АПВ/, ако се движи успоредно.
В обясненията си в о.с.з. вещото лице инж.В. С. пояснява, че сензора на
процесната врата не засича ищцата, защото в деветата секунда от видеозаписа – тя
прекрачва през отвореното пространство и вратата продължавайки да се движи я
удря. Приема, че сензорът на вратата не вижда тялото на ищцата. Вещото лице
сочи още, че ответното дружество не е указало никъде, че при успоредно движение
спрямо плъзгащите врати съществува опасността пътник да бъде изключен от
обсега на сензора за движение.
8
За установяване неимуществените вреди претърпени е допуснат един
свидетел - С.В.С. – син на ищцата.
Свидетелят С. сочи в показанията си, че на 08.05.2024 г. пътувал командировка
до гр. Бургас и получил позвъняване от телефона на майка му, което било с
кликване. Секунди по-късно, получил обаждане от непознат номер, като жена го
уведомила, че майка му е в много тежко състояние, в подлеза на местростанция
„Хаджи Димитър“. Поради това, че бил далеч, свидетелят помолил свой съсед,
съпругата си и синът му, които реално били най-близо и можеха да се притекат на
помощ. Свидетелят сочи, че на 10.05.2024 г. сутринта да посетил майка си в
травматологията на болница Пирогов, тъй като тогава се прибрал в гр.С.. Вече
била минала операцията. Положението й видимо не било добро. Майка му след
операция не можела да става от леглото. Когато я изписали не можела да се върне
на третия етаж в къщата, където живее семейството им, защото нямало асансьор, а
се наложило да се установи на първия етаж при сина си. Свидетелят сочи, че там
майка му живяла 4 месеца , с помощта на съпругата му и на другата си снаха. Те я
гледаха като се грижили за храненето, къпането, смяната на памперси. Свидетелят
сочи, че след операция майка му нито можела да става, нито да се разхожда, нито
да ходи до тоалетна. Това което станало дори в личен план много повлия зле на
майка му, защото в така била отделена от съпруга си, който живее на третия етаж,
също трудно подвижен след инсулт. Свидетелят С. сочи, че един месец след
операцията, на ищцата бил назначен първия преглед в болница „Пирогов“, като я
закарали с частна линейка я да я прегледа доктора. После за нея се грижил
рехабилитатор, който обслужва другия и син, който е инвалид от години. Сочи
още, че майка му при раздвижването преминала през етапите на проходилката,
след това й взели бастун с 4 лапи, като и в момента ходела с нормален бастун.
Свид. С. посочва, че ищцата не може да се придвижва без бастун, не може да ходи
по стълби. След втория преглед се установило, че при самата операция кракът на
майка му е с 2 см. и половина по-къс от другия, което нарушило изцяло походката
й, като натоварвало колената й. Преди инцидента майка му била активна, дейна и
всъщност в деня на инцидента отивала към НАП по работа.
Показанията свидетеля С.В.С., съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, но ги
кредитира доколкото са последователни, непротиворечиви и кореспондират на
заключението на СМЕ относно периода на лечение и остатъчните явления.
Така установеното от фактическа страна сочи на следните правни
9
изводи:
По допустимостта:
Предявеният иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД, във връзка с чл. 45 от
ЗЗД, както и евентуалния иск по чл.49 във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД са допустими, като
заявени от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес, а правото
на иск е редовно упражнено.
По същество:
Съгласно чл.50 от ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи,
отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. По
силата на тази разпоредба, за да се уважи искът, следва да се установят безспорно
следните кумулативни предпоставки: вещта да е собственост на ответника или
последния да е лице, под чийто надзор се намира вещта; настъпилото увреждане да
е в резултат на състоянието на вещта; причинна връзка между увреждането от
вещта и вредите - претърпените болки, страдания и битова непълноценност.
Въпросите по приложението на чл. 50 от ЗЗД - за предпоставките на тази
отговорност и разграничаването й от другите хипотези на непозволено
увреждане, са разрешени в задължителната практика на ВКС - ППВС № 4/75 г.
Съгласно т. 3 от ППВС № 4/75 г. е посочено, че когато при ползване на дадена
вещ са допуснати нарушения на предписани от закона или общоприети
правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл. 45 и 49 от ЗЗД, а
когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта
отговорността е по чл. 50 от ЗЗД.
В конкретния казус, се твърди, че вредите са произлезли, поради това, че
служителите на ответника не са осигурили безопасно функциониране на
процесната автоматична плъзгаща се врата и не са поставили указателни
табели, за това да бъдат предупредени преминаващите , успоредно до вратата
за опасността да не бъдат засечени от сензорите, което обуславя ангажиране на
отговорността по реда на чл.49 от ЗЗД.
Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението й. Касае се
за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди,
причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не
произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.
10
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е
необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане
на работа; осъществен фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45, ал.
1 от ЗЗД, който включва следните елементи: противоправно поведение, вина,
настъпили вреди, причинноследствена връзка между противоправното поведение
и вредите, вина на непосредствения изпълнител. Субективният елемент от състава
- вината, разбирана като конкретно психическо отношение на лицето към
собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се
презюмира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Необходимо е вредите да са причинени от
изпълнителя, при или по повод извършването на възложената му работа - чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа или чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които
не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея (така -
ППВС № 9/1966 г.).
Съвкупния анализ на доказателства сочи на извод, че е настъпил всеки един
от елементите от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД, вр чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
От техническата и медицинската експертизи и представените по делото
медицински документи се установи, че на 08.05.2024 г., около 11 часа, в гр. С., при
влизане от метростанция "Хаджи Димитър", през първи вестибюл, ищцата е била
ударена от автоматичната врата, която не е отчела движението й, започнала е да се
затваря преждевременно, вследствие на което я е блъснала и тя е паднала на пода,
при което е получила счупване на лявата бедрена кост в горната й част –
петрохантерно. Инцидентът е настъпил на територията на метростанция "Хаджи
Димитър", която се стопанисва от "Метрополитен" ЕАД. Ответното дружество
обслужва железопътните линии за бърз превоз - метро - в град С.. Основното му
предназначение е осигуряване на бърз и безопасен превоз на пътниците.
Столична община е едноличен собственик на капитала на "Метрополитев"
ЕАД, което дружество осъществява инвеститорска дейност и експлоатация на М.а
в С.. Именно служителите на "Метрополитен" ЕАД отговарят за стопанисването на
процесната автоматична плъзгаща се врата и за безопасното преминаване на
пътниците през нея. В конкретния случай ищцата твърди, че противоправното
поведение на служителите на ответното дружество, което се е изразило в
бездействие да осигурят безопасното преминаване на пътниците през
автоматичната плъзгаща се врата. За да е противоправно бездействието,
ответникът следва да е нормативно задължен да осъществи конкретно действие.
11
Съгласно чл. 369 от Търговския закон, превозвачът е длъжен да осигури на
пътника подходящи удобства и сигурност, според вида на превозното средство. На
територията на метростанциите се използват от пътниците различни
автоматизирани съоръжения, сред които са и автоматичните плъзгащи се врати.
Законът за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/ съдържа нормативна
уредба, която цели да създаде условия, гарантиращи пускането на пазара и/или
пускането в действие на продукти, които не застрашават живота и здравето на
хората, безопасността на домашните животни, интересите на потребителите и
опазването на околната среда и вещите, когато продуктите са правилно монтирани,
поддържани и се използват по предназначение/ чл. 2, т. 1 от ЗТИП/. Съгласно чл.
4б, т. 4 от ЗТИП, търговците са длъжни да предлагат само продукти, които съгласно
изискванията на наредбите по чл. 7 и/или на мерките по прилагането по чл. 26а са
придружени с инструкция и/или указание за употреба на български език. На
основание чл. 7, ал. 1 ЗТИП е приета Наредба за съществените изисквания и
оценяване съответствието на машините, с която са въведени разпоредбите на
Директива 2006/42/ЕО относно машините, изменяща Директива 95/16/ЕО / OB, L
157/09.06.2006/, р.24/. Всяка машина трябва да се придружава с оригинална
инструкция за експлоатация - чл. 112, ал. 1 от наредбата, съдържаща минималния
обем информация по чл. 115. Съгласно чл. 111, ал. 4 от наредбата, върху машината,
в зависимост от вида й, се поставя информация, необходима за безопасното й
използване, която трябва да отговаря на изискванията, определени в чл. 106 - да е
под формата на лесноразбираеми символи или пиктограми, като всяка писмена или
звукова информация и предупреждение да е съставена на официалния език на
държавата членка, в която машината е пусната на пазара и/или в действие. Когато
има остатъчни или потенциални рискове, производителят трябва да постави
на машината допълнителни предупредителни устройства, надписи, знаци - чл.
110.
Ответникът се явява търговец, който участва в процеса на реализация на
процесните автоматизирани плъзгащи се врати /виж § 1, т. 10 от ДР на ЗТИП/, чрез
осъществявания от него автоматизиран режим на пропускане на пътниците. Той е
бил информиран от предоставената му от производителя инструкция за
експлоатация за начина на функциониране на тези устройства, за последиците от
неправилното им използване и остатъчните рискове, които съществуват, въпреки
че са приложени мерки за безопасност при проектирането и какви допълнителни
мерки за защита могат да бъдат взети. В този смисъл съдът приема, че ответникът е
знаел, че съществува опасност при успоредно движение край плъзгащата се врата и
12
рязко захождане на пътника към нея, неговото присъствие да не бъде отчетено от
автоматичното устройство на вратата, но не е поставил указатели табели и
предупреждение към пътниците в метростанциите стопанисвани от
„Метрополитен“ ЕАД, за тази опасност.
От заключението на съдебно техническата експертиза, което съдът
кредитира, се установи, че режимът на работа на вратите към 08.05.2024 г. е бил
автоматичен. Процесните врати са били оборудвани със сензор. Установи се обаче,
че сензорът на процесната врата не е отчел ищцата, като в деветата секунда от
изследвания от СТЕ видеозапис – същата прекрачва през отвореното пространство,
а крилата на вратата продължавайки да се движат и да не я отчитат. Сензорът на
автоматичната врата не е отчел движението на ищцата. Вещото лице установи в
заключение, че ответното дружество не е указало никъде, че при успоредно
движение спрямо плъзгащите врати съществува опасността пътник да бъде
изключен от обсега на сензора за движение.
Отговорността за безопасността на вратите е за служителите на
"Метрополитен" ЕАД, които е трябвало да възложат на фирмата - изпълнител
монтирането на такъв сензор, който да обезопаси максимално преминаването през
вратата или да постави указателни табели или препятствия, които да
възпрепятстват пътник да „се придвижва успоредно и съвсем близо до преградната
стена", към автоматичната плъзгаща се врата /АПВ/ за влизане във вестибюла на
станцията.
Цитираните по-горе нормативни текстове уреждат задължение за ответника
да осъществява безопасното функциониране на автоматичните плъзгащи се врати
на територията на столичното метро, каквото ответникът не е осигурил, тъй като
не е предприел действия по максимално обезопасяване на автоматичните
плъзгащи врати /АПВ/.
Вследствие на противоправното поведение на служители на ответника
ищцата е получила телесни повреди, от които е претърпяла неимуществени вреди,
установени от медицинската експертиза по делото. Осъществен е фактическият
състав на чл. 49 от ЗЗД, вр чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, поради което искът е доказан по
основание.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
отчете следните обстоятелства: възрастта на ищцата към датата на злополуката –
75 г.; вида на телесните повреди - средна телесни повреди, изразили се в счупване
на лявата бедрена кост - петрохантерно; силният стрес, който е преживяла ищцата,
13
и вида на проведеното лечение - болнично лечение общо 6 дни, през който период
пострадалата е оперирана - открито наместване и фиксация на лявата бедрена кост
с интрамедуларен пирон и винтове. Съдът отчете продължителността на
възстановителния период – 6 /шест/ месеца, както и остатъчните явления –
скъсяване на левия крак с 2 см. и бавна затруднена походка с бастун,
неблагоприятна прогноза и липса на възможност за пълно възстановяване.
Изпитвала е интензивни болки и страдания за 30 дни непосредствено след
произшествието и в периода на раздвижване, както и за 45- 50 дни след операцията
когато болките са били с умерен интензитет. Според заключението на СМЕ,
ищцата ще изпитва болки в крака и понастоящем при влажно и студено време, при
по голямо натоварване и при по-продължително ходене и стоене права на крака.
Съдът съобрази, че през време на лечебния и възстановителен период ищцата е
била зависима в хигиенно- битовото си обслужване от чужда помощ /хранене,
къпане, тоалет – показанията на свид.С./. Самостоятелната й походка и
способността й да ходи са възстановени, но са останали трайни последици за
нейното здраве. Налице е бавна, затруднена походка с бастун, намален обем на
движенията на лявата тазобедрена става с 35 %. Това състояние е трайно и не се
очаква подобрение.
Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия
и стандарта на живот в страната през 2024 г., съдът определи обезщетението за
неимуществени вреди, на основание чл. 52 от ЗЗД, по справедливост, в размер на
сумата 60 000 лв.
Посоченият размер от 60 000 лв. не е прекомерен и би бил справедлива
компенсация за претърпените от ищцата болки и страдания. С оглед на
изложеното, искът за разликата до пълния предявен размер от 80 000 лв. следва да
бъде отхвърлен.
По иска за имуществени вреди:
По делото не е спорно, че разходите по представените от ищцата фактури и
касови бонове към тях са били необходими за нейното лечение - по фактура от
фактура от 13.05.2024г. сумата 2 397,00 лв. проксимален бедрен пирон с комплект
винтове титан; по фактура от 14.05.2024г. сумата 15 лв. запис на медицинско
изследване; по фактура от 14.05.2024г. сумата 34,80 лв. потребителска такса; По
фактура от 18.05.2024г. сумата 70 лв. специализиран медицински транспорт.
Общата стойност на направените разходи е 2 397 лв., поради което искът
като основателен следва да бъде уважен изцяло.
14
По законната лихва:
На основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, ответникът дължи законна лихва върху
присъдените обезщетения, считано от датата на деликта 08.05.2024 г. - дата,
посочена в обстоятелствената част на исковата молба до окончателното
изплащане. Това се отнася и до претенцията за законна лихва върху обезщетението
за имуществени вреди от деликт, която също се дължи от датата на деликта, а не от
датата, на която са направеи разходите./решение № 11/03.05.2018 г. по гр. д. №
643/2017 г. на ВКС/.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът следва
да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца адв. С. К. Н. -
САК сумата от 4650 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от
задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83,
ал. 1, т. 4 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на 2400 лв., и разноски за вещи лица 450 лв.
пропорционално на уважената част от иска.
Водим от гореизложеното, Софийски градски съд, ГО, І-7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Метрополитен“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район "Възраждане", ул. "Княз Борис I" №121 да заплати на М.
И. С. ЕГН *********, съдебен адрес: гр. С., бул.“Македония“ №12, ет.3, на
основание чл. 49 от ЗЗД, във вр.чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата от 60 000 лева обезщетение
за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени вследствие на счупване
на лявата бедрена кост - петрохантерно, в резултат на удар от автоматична
плъзгаща се врата и последвало падане на входа на метростанция „Хаджи
Димитър“, настъпило на 08.05.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането – 08.05.2024г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 60 000лв. до пълния предявен размер от
80 000лв.
ОСЪЖДА „Метрополитен“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район "Възраждане", ул. "Княз Борис I" №121 да заплати на М.
15
И. С. ЕГН *********, съдебен адрес: гр. С., бул.“Македония“ №12, ет.3 на
основание чл. 49 от ЗЗД, във вр.чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата от 2 397 лв. представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразили се в разходи за лечение и заплатени
медицински консумативи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
08.05.2024г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Метрополитен“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., район "Възраждане", ул. "Княз Борис I" №121 да заплати на
адвокат С. К. Н. – САК, адрес: гр. С., бул.“Македония“ №12, ет.3 на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 4650
лв., за безплатна правна защита в исковото производство.
ОСЪЖДА „Метрополитен“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район "Възраждане", ул. "Княз Борис I" №121 да заплати на по
сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса в
размер на 2400 лв., и разноски за вещи лица 450 лв. пропорционално на уважената
част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
16