Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД ,Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав на двадесет и
втори март през две хиляди и двадесет и първа година
в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
При секретаря Цв.Добрева като разгледа докладваното от
съдия ТАШЕВА гр. дело N 2635 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 10.06.2019 г. по
гр.д. № 76184/16 г., СРС, ГО, 47 с-в ОСЪЖДА "А.2."ЕООД с ЕИК****** по
предявения иск правно основание чл. 109 от ЗС от "Д."ЕООД с ЕИК ******да
преустанови ползването на имот с идентификатор 68134.106.115, находящ се в
гр.София, ул."******като ресторант и разполагането в него на съоръжения,
обслужващи ресторанта и да възстанови имота във вида, в който е бил преди
поставянето на съоръжения, обслужващи дейността му като ресторант, а именно
дворно място за отдих и почивка.
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на основание чл.32, ал.2 от Закона
за собствеността по искове предявени от "Д."ЕООД с ЕИК ******срещу
"А.2."ЕООД с ЕИК****** и Държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68134.106.115 по кад.карта и регистри на София, находящ се в гр.София,
ул."******като
ПРЕДОСТАВЯ
ЗА ПОЛЗВАНЕ на "Д."ЕООД с ЕИК ******частта,
оцветена в син цвят на скицата, представляваща предложение за разпределение на
ползването-трети вариант на СТЕ , лист 213 от делото, с площ от 76,60кв.м.;
ПРЕДОСТАВЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ на
"А.2."ЕООД с ЕИК****** частта, оцветена в бяло на скицата,
представляваща предложение за разпределение на ползването-трети вариант на СТЕ,
лист 213 от делото, с площ от 37,50кв.м.;
ПРЕДОСТАВЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ на Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството
частта, оцветена в лилаво на скицата, представляваща предложение за
разпределение на ползването-трети вариант на СТЕ, лист 213 от делото, с площ от
7,50кв.м.;
ПРЕДОСТАВЯ ЗА ОБЩО ПОЛЗВАНЕ частта, оцветена в
жълто на скицата, представляваща предложение за разпределение на ползването-
трети вариант на СТЕ, лист 213 от делото.
ОСЪЖДА "А.2."ЕООД
с ЕИК****** да заплати на "Д."ЕООД с ЕИК ******на основание чл.78,
ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 385,40лева.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра
на регионалното развитие и благоустройството да заплати на "Д."ЕООД с
ЕИК ******на направените по делото разноски в размер на 20,40лева.
Решението се обжалва от ответника „А.2.“ЕООД като неправилно,незаконосъобразно
и в противоречие с процесуалните правила.В жалбата си въззивникът твърди,че неправилно
съдът приел,че ответникът пречи на останалите собственици да ползват дворното
място по предназначение,поради което негаторния иск следва да се уважи.Нямало
доказателства,че ответникът ползва двора
по какъвто и да е начин.Ползването на двора било фактическо положение,заварено
от ответника и той нямал вина за
това.Общата вещ се използвала за заведение преди ответникът да закупи част от
имота.Не се установили действия или бездействия на ответника,които пречат на
ищеца да използва вещта.Не било доказано ,че ответникът ограничава правото на
ползване на имота.Не били установени предпоставките за уважаване на иска с
правно основание чл.32 ал.2 ЗС,нямало редовно проведено ОС на съсобствениците,решението
на общото събрание е относно само и единствено поземления имот,а не по
отношение на сградата,направеното разпределение за вариант втори не може да
бъде приложено,тъй като ищецът получава централна част на двора,а ответникът
част сенчеста и в ъгъл между постройка и съседна сграда.
Моли да се отмени решението и да се отхвърлят предявените искове.Претендира
разноски.
По жалбата е постъпил отговор от въззиваемата страна,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.
Софийски градски съд обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства,приема за установено следното:
На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от
настоящите мотиви.За пълнота:
В хода на първоинстанционното производство са
установени следните обстоятелства, касаещи
разпределението на собствеността върху имот-дворно място е идентификатор 68134.106.115. находяш се наул. ..******.
гр. София:
Ищецът „Д.“ ЕООД е
собственик на два самостоятелни обекта в сграда, находяща се в дворно място с
идентификатор 68134.106.115 и 63% ид. части от въпросното дворно място с
идентификатор 68134.106.115.
Ответникът „А.2.“
ЕООД е собственик на 30, 813% ид. части от дворното място с идентификатор
68134.106.115.
Към момента на
предявяване на исковата молба, към момента на постановяване на обжалваното
първоинстанционно решение, както и към момента на депозиране на въззивната
жалба и образуването на настоящото въззивно производство Държавата се е
декларирала като собственик на 6, 187% ид. части от ПИ 68134.106.115, чрез
удостоверение № 4704/18-004 от 12.04.2018 г. и в последствие издаден АДС №
10091/20.03.2019 г.
Относно иска по
чл. 109 ЗС
От страна на ищеца „Д.“ ЕООД е доказано, че
неоснователно ответникът „А.2.“ ЕООД, чрез своите действия и бездействия пречи
и ограничава правото му на собственост, в това число и ползване на дворното
място с идентификатор 68134.106.115, находящо се на ул. „******, гр. София.
„Д.“ ЕООД не е могъл да ползва дворното място
с идентификатор 68134.106.115, тъй като същото е завзето от „А.2.“ ЕООД.
Последното дружество е отдало по силата на договора за наем сутеренния етаж,
който се ползва като ресторант, ведно с цялото дворно място. В дворното място
са поставени маси, столове, трайно прикрепени бар-плотове.
Свикано и проведено е редовно ОС на ЕС с присъствието на всички
собственици, обективирани с актове за собственост към онзи момент. На въпросното
събрание е взето решение как да бъде използвано дворното място, респективно за
отдих и почивка на собствениците на сградата, построена в него и изрично се
гласува да не бъде използвано за обслужваща градина към ресторант, бар или
друго питейно и хранително заведение. Решението е породило своите правни
последици, тъй като не е обжалвано.
Неоснователно е твърдението, че искът по чл. 109 ЗС следва
да се възприеме като недоказан, тъй като дружеството „А.2.“ ЕООД не е
възпрепятствало правото на „Д.“ ЕООД да упражнява собственическите си права
върху процесното дворно място.Доказателствата сочат ,че „А.2.“ ЕООД не е
предприело действие, за да поправи
вредата и като добросъвестен съсобственик да спре нарушаването на правата на „Д.“
ЕООД.
От свидетелските показания на свидетеля, доведен от „А.2.“
ЕООД се установява, че дворното място се
ползва като градина към ресторант/бар от наемателя на „А.2.“ ЕООД,което е със
знанието и разрешението на „А.2.“ ЕООД.
Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на
всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. От
текста на разпоредбата е видно, че двете задължителни условия за уважаването на
иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и
създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в
неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е
налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако
действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика.
Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът
да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е
осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това
действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването
на собствения му имот по-големи от обикновените." В този смисъл са изложени
мотиви в тълкувателно решение № 4/2015 г. на ОСГКВКС, с което са дадени
задължителни указания по прилагане на закона във връзка с негаторните искове.
Вземайки предвид посочените указания и
събраните по делото доказателства, съдът правилно е приел, че предявеният
негаторен иск е основателен, тъй като е установено, че „Д.“ ЕООД и „А.2.“ ЕООД
са съсобственици на дворното място, представляващо ПИ с идентификатор
68134.106.115 при квоти 63% ид. части за „Д.“ ЕООД и 30, 813% ид. части за „А.2.“
ЕООД и 6, 187% ид. части са собственост на Държавата и че цялата незастроена
част от дворното място се ползва за дейността на ресторант, разположен на
сутеренния етаж, предоставен за ползване на трето лице с договор за наем, че в
дворното място са разположени маси-преносими и стационарни, чадъри и тенти,
които заемат цялата му незастроена площ. Ответникът А.2."ЕООД не е ангажирал
доказателства, от които да се установи, че останалите собственици на дворното
място са съгласни същото да се ползва изцяло за дейността на ресторант.От
решението на ОС на ЕС от 10.06.2016 г. се установява, че собствениците са взели
решение дворното място да се ползва по предназначение. Съдът приема, че с
разполагане на съоръжения за обслужване клиентите на ресторанта в дворното
място, ответникът „А.2.“ ЕООД пречи на останалите собственици да го ползват по
предназначение, поради което негаторния иск правилно е уважен.
По исковете с правно основание чл. 32. ал. 2 от ЗС
Изслушана е съдебно-техническа
експертиза, която съобразно правата на страните върху дворното място, предлага
три варианта за разпределение на ползването.
Съдът правилно е приел, че при преценка кой от трите
предложени от вещото лице варианта е най-удачен, следва да се вземе предвид кой
от тях предоставя равен достъп до улицата на съсобствениците, като следва да се
приеме за най-подходящ предложения от вещото лице трети вариант за
разпределение ползването на дворното място. Видно от възприетия вариант от СТЕ, той е най -справедливият такъв.Разпределената за
ползване от въззивника част на двора се намира около сградата-къща, която е
построена във въпросното дворно място и е собственост само на „А.2.“ ЕООД.
Респективно разпределението е направено, така че най-удобно да служи за
обслужване на въпросната къща,като е предоставен и равен достъп на съсобствениците
до техните идеални части.
Не
се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то
следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна
има право на разноски,които съдът определя на 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
На основание изложеното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 10.06.2019 г. по гр.д. №
76184/16 г., СРС, ГО, 47 с-в.
ОСЪЖДА "А.2."ЕООД с ЕИК****** да
заплати на "Д."ЕООД с ЕИК ******на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата
100 лв.за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното
решение,поради което то следва да бъде потвърдено.
На основание изложеното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 26.07.2019 г. по гр.д. №
32880/18 г., СРС, ГО, 49 с-в
ОСЪЖДА Л. Л. Т. ЕГН********** и И. Л. Т., ЕГН**********, и
двамата с адрес:г***, със съдебен адрес:гр.София, ул. „********, да заплатят на
„Ю. Б.“ АД, ЕИК*******,със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.З от ГПК сумата от по 50 лева всеки-
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.