№ 14
гр. Нови пазар, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ГА.на Николова
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от ГА.на Николова Административно
наказателно дело № 20223620200412 по описа за 2022 година
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят твърди, че спрямо него е издадено незаконосъобразно наказателно
постановление, като мили съдът да го отмени. При издаването му административно
наказващия орган не проверил нА.чието на доказателства и всички факти. В случая
жалбоподателят не управлявал МПС, а изпробвал отремонтиран двигател и ходова част, в
рамките на около десет- двадесет метра от мястото на ремонта. Освен това преди обяд
същия ден в село Н., офис на ИзиПей платил вноска за застраховка „Гражданска
отговорност“ и не изчакал служителката да оформи документите, с уговорка по-късно да ги
вземе. Затова управлявал с убеденост, че за автомобила има действаща застраховка. Лятото
на 2022 г. закупил автомобила неформално. Този автомобил ВАЗ 21053 с рег. № *** бил
собственост на В.С.С. и бил в лошо техническо състояние. След уговорка със собственика
след основния ремонт собствеността да се прехвърли, жалбоподателят започнал да
отремонтира автомобила. Това продължило няколко месеца. Приключило в деня на
установяване на нарушението, когато го управлявал с цел да го изпробва след ремонта.
Жалбоподателят счита, че не е извършил вмененото му нарушение и моли НП да
бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява и се представлява от упълномощен
представител. Поддържа доводите в жалбата си.
Въззиваемата страна не изпраща представител. Депозирано е писмено становище-
молба от упълномощен юрисконсулт, в което се заявява, че регистрацията на управлявания
от жалбоподателя автомобил е прекратена на 08.05.2019 г. и възстановена на 05.10.2022 г.,
1
след постъпване на уведомление от гаранционен фонд за нА.чие на вА.дна застраховка
„Гражданска отговорност „ на автомобилистите. Към момента на установяване на
нарушението МПС не било регистрирано по надлежния ред. С тези доводи се моли НП да
бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано. Иска се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.1 от ЗАНН от легитимирано лице, имащо
правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява
процесуално допустима.
На 05.10.2022 г. е съставен АУАН серия GA № 805062, съгласно който е
констатирано, че В. А. М. от с. Н., обл.Шумен, на същата дата 05.10.2022 г. около 16.45 часа
в с. Н., управлява лек автомобил ВАЗ 21053 с рег. № *** по ул. „***“, до кръстовището с
ул. „***“ и в посока село В., което ПС не е регистрирано по надлежния ред поради
прекратена регистрация по чл143, ал.10 от ЗДвП на 08.05.20219г.
Посочено е, че М. виновно е нарушил чл.140, ал.1,пр.1 от ЗДвП.
В акта е посочено е, че водачът виновно е нарушил чл. 140, ал.1, пр.1-во от ЗДвП.
Жалбоподателят е подписал акта, в който е вписано, че няма възражения.
С мотивирана резолюция № 22-0280-М000094 от 14.10.2022 г. на ВПД Началник РУ
в ОД МВР Шумен, л. 55, административно наказателното производство срещу
жалбоподателя е прекратено, с оглед на данни за извършено престъпление.
С постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 07.11.2022 г.,
прокурор при РП-Шумен е отказал да образува досъдебно производство, поради липса на
състав на престъпление, като препис от постановлението е върнат на наказващия орган, за
произнасяне по компетентност.
Въз основа на постановлението за отказ за образуване на ДП, след получаването му,
на 10.11.2022 г. административно наказващия орган се е произнесъл по изпратената му
административна преписка без да се издава нов АУАН, съгл. чл. 36, ал.2 ЗАНН.
На 18.11.2022 г., в рамките на месечния срок по чл. 52, ал.1 ЗАНН, е издадено
Наказателно постановление № 22-0280-000571, в което е посочено, че производството е
образувано на основание чл. 36, ал.2 от ЗАНН, въз основа на посоченото постановление на
прокурор при Районна прокуратура - Шумен. Посочено е, че е реА.зирано нарушение на
чл.140, ал.1 , пр.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр. 1 от същия закон, на
жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 29.11.2022 г.
2
Съдът намира, че издаденото наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, при спазване на изискванията на закона, вкл. и на чл. 36, ал.2 ЗАНН и съдържа
изискуемите реквизити, съгласно чл.57, ал.1 от ЗАНН, което го прави законно от формална
страна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за
безспорно установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, притежаващ редовно СУМП със
срок за вА.дност до 04.06.2031 г. за МПС категория А М В АМ.
На 05.10.2022 г. в с. Н., свидетелите Е. Ф. О. и Ф. А. М., служители на РУ
Каолиново, работели по контрол на автомобилния транспорт в с. Н., когато към 16.45 часа
спрели за проверка лек автомобил ВАЗ, червен на вят, управляван от жалбоподателя.
Проверяващите установили, че водачът няма вА.дна застраховка „Гражданска отговорност“,
както и че автомобилът е с прекратена регистрация. Установено било също, че автомобилът
не бил преминал технически преглед.
При проверката водачът на автомобила, жалбоподателя по делото обяснил, че
автомобилът е в ремонт и отива да го зарежда с гориво. Обяснил и че знае за липсата на
застраховка. Бил му предоставен номера на талона от св. О., намиращ се сред проверяваните
документи, ползвайки който номер жалбоподателят успял да сключи застраховка на
автомобила. Свидетелят Г.В.Г. пояснява, че е помагал за ремонта на автомобила. Около 10 ч.
в деня на проверката, жалбоподателят се видял отново със свидетеля в централната част на
селото и пояснил, че смята да отиде да сключи застраховка. По - късно същия ден, двамата
отново работили по автомобила, след което жалбоподателят решил да го пробва как върви.
Върнал се след около 40 минути и обяснил за полицейската проверка.
По делото е приложено копие от застрахователната полица на МПС-то, която е със
срок на договора от 05.10.2022 г. в 19,58 ч. до 04.10.2023 г. в 23.59 ч. за лек автомобил с рег.
№ ***. В копието от застрахователната полица от л. 50, а не от л. 7, е отразен час на
сключване на договора в 17,54 ч., поради което съдът приема, че не се доказва твърдението
на жалбоподателя, че бил сключил застраховката преди часа на проверката.
От приложената справка за собствеността на МПС-то, л. 22, се установява, че л.а Ваз
21053 с рег. № *** е собственост на лицето В.С.С. от гр. Д., обл. Силистра.
От справка за историята на ПС с ВАЗ 21053 с рег. № *** на лист 29 става ясно, че на
08.05.2019 г. регистрацията на това МПС е прекратена, с отбелязване за липса на „ГО“, на
основание чл.143, ал.10 от ЗДВП и уведомяване от ГФ, а на 05.11.2022 г. в 17.54 часа тя е
служебно възстановена след уведомление от Гаранционен фонд за вА.дно сключена
застраховка.
3
Съгласно текста на чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Регистрацията се прекратява служебно, за които е получено уведомление от Гаранционния
фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на
пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство
се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от
Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след
представяне на вА.дна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. - чл.143,
ал.10 от ЗДвП.
В конкретния случай, регистрацията на управлявания от жалбоподателят автомобил е
била служебно прекратена още през 2019 г. поради липса на сключен действащ договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на основание чл. 143, ал.10 от
ЗДВП. Съгласно посочената нормативна разпоредба, служебно се прекратява регистрацията
на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.
574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство.
Съгласно разпоредбата на чл. 574, ал. 7 от КЗ, информационният център, към
Гаранционния фонд, е органът, който предоставя на компетентните органи, в т.ч и на
Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ данни за действащите и
прекратените застрахователни договори по задължителна застраховка „Злополука“ на
пътниците и за действащите и прекратените застрахователни договори по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. По настоящето дело липсват
представени от административнонаказващия орган доказателства за изпратена такава
информация, която съгл. ал.8 от с.з се извършва по електронен път, в реално време, чрез
автоматизирани интерфейси между информационните системи на органите по ал. 1, при
спазване на правилата за оперативна съвместимост и информационна сигурност.
По делото липсват доказателства, че собственикът на автомобила, е бил уведомен за
служебното прекратяване на регистрацията от контролния орган.
Съгласно §2, т. 4 от ДР към Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
„Регистрация“ е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното
движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с
регистрационен номер. Вътрешното ни законодателство – ЗДвП и Наредба № I-45 от
24.03.2000 г., не сочи какво е „прекратяване на регистрация“. Според посоченото в чл. 1
от Директива 2014/46/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за
изменение на Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно документите за регистрация на
превозни средства, с която се изменя чл. 2 от Директива 1999/37/ЕО на Съвета от 29 април
4
1999 година относно документите за регистрация на превозни средства и към чл. 2
„прекратяване на регистрация“, означава, отмяната на разрешението, издадено от държава
членка, превозното средство да се използва в пътното движение.
Според вътрешното ни право, чл. 143, ал.10 от ЗДвП и чл. 18б, ал.1, т. 8 от Наредба
№ I-45 от 24.03.2000 г., се предвижда ред за служебно прекратяване на регистрацията на
МПС, в т.ч. и при случаите, когато за автомобила не е сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Разпоредбата на чл. 100 от ЗДвП вменява в задължение на водачите на МПС-та да
носят определени документи и да извършат определени действия за да се уверят, че
управлявания от тях автомобил е с редовна регистрация и е технически изправен. Това
вменява в задължение на водача, съгл. чл. 100, ал.1, т. 3 от ЗДвП, да носи и самата полица,
като документ удостоверяващ нА.чието на вА.дна застраховка „ГО“. Дори и да се е доверил
на собственика на автомобила за нА.чието на редовно сключена и вА.дна застраховка към
датата, на която поема управлението на автомобила, и да не е извършил проверка за това,
доказателство за нА.чието на вА.дна застраховка е и нА.чието на залепен в долния ляв ъгъл
на предното стъкло на автомобила стикер за „ГО“. Това следва от разпоредбата на чл. 100,
ал.5 от ЗДвП, а неизпълнението на това задължение е основание за налагане на
административна санкция по чл. 179, ал.5 от ЗДвП.
Следователно незнанието, че собственикът на автомобила не бил уведомен за
служебното прекратяване на регистрацията, не освобождава водача от неговите собствени
задължения по чл. 100 от ЗДвП да се увери в редовността на всички необходими документи
и техническо състояние на управляваното МПС.
Прекратяването на регистрацията на МПС, прави същото ненадлежно
регистрирано.
Съдът намира, че е нА.це съставомерно поведение, представляващо административно
нарушение на чл. 140, ал.1 ЗДвП, за което и съгл. чл. 175, ал. 3, пр.1-во от ЗДвП се
предвижда административно наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
За налагането на предвидената в ЗДвП санкция, е необходимо на общо основание
извършеното от жалбоподателя нарушение да е извършено умишлено или непредпазливо,
съгл. чл. 7, ал.1 от ЗАНН, а ако е непредпазливо, то да е изрично предвидена санкция за
това, съгл. ал.2. Доколкото по силата на чл. 11 от ЗАНН относно вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността на извършителя се прилагат разпоредбите на
НК, то приложение намира чл. 11 от НК. В настоящия случай се установи, че водачът на
МПС-то, настоящ жалбоподател, поради това че не е собственик на МПС-то, не е знаел за
служебно прекратената регистрация, но същия е можел и е бил длъжен да установи това
преди да предприеме управлението на МПС-то.
Воденото ДП е приключило с Постановление за отказ за образуване на ДП на ШРП,
доколкото разпоредбата на чл. 345, ал.2 вр. Ал.1 от НК изисква пряк умисъл, какъвто по
5
делото не е бил установен и доказан от страна на извършителя на деянието. За разлика от
наказателното право, което предвижда наказателна отговорност за непредпазливите деяния,
само в предвидените от закона случаи, съгл. чл. 11, ал.4 от НК, то административно
наказателното право предвижда налагане на административно наказание във всички случаи,
а изключенията от това правило са само ако са предвидени в закона. В този смисъл
направените по ДП изводи относно липсата на пряк умисъл са основателни, но те нямат
обвързващо значение за настоящето дело, доколкото съдът достига до извод за нА.чието на
непредпазливост от страна на дееца при извършване на административното нарушение.
На основание чл. 7, ал.2 от ЗАНН се изключва наказуемостта на непредпазливите
административни нарушения, само когато това е предвидено в закона, което означава, че ако
липсва такава изключваща административно наказателната отговорност разпоредба, то
извършителя носи отговорност както за умишлените деяния, така и за непредпазливите. В
настоящия случай, липсва разпоредба, която да изключва отговорността в случай на
непредпазливост от страна на водача на МПС.
Предвид на горното, съдът намира, че жалбоподателя е извършил соченото
нарушение при условията на съзнавана непредпазливост (самонадеяност), доколкото е знаел
задълженията си като водач на МПС, но е решил да не се съобрази с тях и поради което
следва да носи отговорност за непредпазливо нарушаване на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, което се
наказва по реда на чл. 175, ал. 3, пр.1-во от ЗДвП с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
Съдът намира, че извършеното от жалбоподателя нарушение не може да се определи
като „маловажен случай“, поради това, че деянието не се отличава с по-ниска обществена
опасност от обикновените нарушения от същия вид, съгласно критериите на чл.93, т.9 от
НК. Освен това, управлявайки автомобила в с. Н., при положение че легитимният му
собственик е от гр. Д., означава, че жалбоподателят свободно е управлявал МПС – то
неопределено време и за неопределено разстояние между отделните селища, което показва
сериозно неглижиране на вменените от закона задължения.
Относно законосъобразността на наложеното на жалбоподателя наказание.
Съдът съобрази, че с обжалваното № 22-0280-000571/18.11.2022 г. на Началника на
РУ Каолиново е наложено на жалбоподателя административно наказание глоба от 200лв. и
лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца. Тези наказания са в
минималните посочени от закона размери, предвид на това, че същия предвижда
административно наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, което ги прави законосъобразни и
справедливи.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че наложено на жалбоподателя
административно наказание по издаденото НП е законосъобразно и справедливо и следва да
бъде потвърдено изцяло.
6
Настоящите мотиви са в съответствие с приетото по Решение от 03.02.2023 г. по
КАНД № 198/2022 г. на АдмС Шумен, Решение от 03.02.2023 г. по КАНД № 8/2023 г. на
АдмС Шумен, Решение № 188 от 14.11.2022 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 177/2022 г.и
мн.др.
Относно разноските, съгл. чл. 63, ал.3 от ЗАНН.
Доколкото разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН предвижда, възможност за страните
в съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК, съдът установи
следното:
Жалбоподателят няма искане за разноски.
Искане за разноски е направено от страна на въззиваемата страна.
Съдът намира искането за разноски за основателно, доколкото по делото становище
относно предявената жалба е изразил гл.юрисконсулт ИвА.на Симеонова, л. 53-54 от делото.
Съгласно чл. 63, ал.5 от ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 38 от ЗПП, определянето на размера на възнаграждението се определя от
нарочна наредба, а според чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ по
административни дела е от 80 до 150 лв.
Съдът намира, че предвид на обема на участието на представителя на въззиваемата
страна, следва да се определи минимално възнаграждение от 80 лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № 22-0280-000571/18.11.2022 г. на
Началника на РУ Каолиново, с което на В. А. М. с ЕГН ********** от с. Н., обл. Шумен, ул.
„***“ № 11, за нарушение на чл. 140, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200
(двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН В. А. М. с ЕГН ********** от с. Н.,
обл. Шумен, ул. „***“ № 11, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР град Шумен по сметка IBAN
UBBS 8002 3106 1018 04, BIC UBBSBGSF, банка ОББ, клон Шумен от 80 лв. (осемдесет
лева), представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
7
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Шумен в
14 (четиринадесет) дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
8