№ 238
гр. Велико Търново, 02.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224000500203 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е частна жалба от Г. Т. Г. против Определение № 39/ 21.01.2022 г. по
В.гр.д. № 571/ 2021 г. по описа на ОС – Ловеч, с което съдът е оставил без разглеждане
жалбата му срещу Постановление за разпределение от 16.07.2021 г. по изп. дело № 272/
2014 г. по описа на ЧСИ В. П.. Счита обжалвания акт за незаконосъобразен. Поддържа,
че има качеството на присъединен взискател и вземането му от длъжника по
изпълнението продължава да съществува макар и в намален размер поради действията
на ЧСИ, който недобросъвестно го санкционирал за „недобросъвестно процесуално
поведение“. Моли определението на ОС – Ловеч да бъде отменено. Претендира
разноски.
Първоначалния взискател „Райфайзен банк – България“ ЕАД, цесионерът „ЕОС
Матрикс“ ЕООД и длъжникът не са подали отговор на частната жалба.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, констатира следното:
Пред ЧСИ В. П. е висящо изп. дело № 272/ 2014 г. с първоначален взискател
„Райфайзен банк – България“ ЕАД, цесионер на вземането по изп. лист „ЕОС
Матрикс“ ЕООД и длъжник Н. М. Щ. и присъединен на 03.12.2015 г. взискател Г. Т. Г.
с вземане по изп. лист от 01.12.2015 г. на РС – Бяла за суми в общ размер 17 522.80 лв.
в това число направените разноски за изп. производство. За удовлетворяване
вземанията на взискателите са проведени две публични продани, по които взискателят
Г. Т. Г. е бил обявен за купувач, но в законовия срок след влизане в сила на
постановлението за разпределение той не е внесъл дължимите суми, поради което
публичните продани са обявени за нестанали и ЧСИ е намалил вземането му с размера
1
на по един задатък за всяка продан – съответно със сумите 9 877.32 лв. и 9 206.40 лв. С
Постановление от 05.11.2020 г. ЧСИ е приел, че Г. вече няма вземане към длъжника и е
прекратил изп. производство по отношение на него. Постановлението за прекратяване
е обжалвано от Г., но с Решение № 12/ 19.01.2022 г. по В.гр.д. № 581/ 2021 г. по описа
на ОС – Ловеч жалбата му е оставена без уважение като неоснователна и
постановлението е влязло в сила. Междувременно, след постановяване на
постановлението за прекратяване е приключила поредната публична продан с период
на разгласа 14.04. – 14.05.2021 г. и с протокол от 17.05.2021 г. за купувач е обявен
взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Изготвено е разпределение, чието предявяване е
насрочено за 16.07.2021 г. В това разпределение Г. Т. Г. не фигурира като взискател.
За да постанови обжалвания акт, ОС – Ловеч е приел, че към датата на
обжалваното постановление 16.07.2021 г. Г. не е имал качеството взискател и
съответно не притежава процесуално право да го обжалва.
При тази фактическа обстановка настоящия съд намира частната жалба на Г. за
неоснователна. Към датата на постановлението за разпределение 16.07.2021 г. Г. е имал
качеството присъединен взискател и е бил активно легитимиран да обжалва този акт,
тъй като постановлението на ЧСИ от 05.11.2020 г. за прекратяване на изп.
производство спрямо него не е било влязло в сила към него момент поради
обжалването му по съдебен ред. Към датата на произнасяне на съда по жалбата му
срещу разпределението обаче цитираното постановление е влязло в сила, а то има
преюдициално значение за изхода на производството по жалбата, инициирала
настоящото производство, защото е свързано с правния интерес от обжалването, т.е. с
допустимостта на жалбата. Съгласно чл.235 ал.3 ГПК съдът взема предвид фактите,
настъпили след предявяване на иска/ жалбата, които са от значение за спорното право.
С влизането в сила на постановлението от 05.11.2020 г. е отречено качеството на Г. на
взискател, т.е. отречено е той да има каквото й да било вземане спрямо длъжника по
изп. дело Н. М. Щ. и съответно е отпаднал правният му интерес от обжалване на
постановлението за разпределение. Жалбата му е недопустима и законосъобразно е
оставена без разглеждане от ОС – Ловеч.
Поради съвпадане на правните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 39/ 21.01.2022 г. по В.гр.д. № 571/ 2021 г. по
описа на ОС – Ловеч.
Определението не подлежи на обжалване.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3