№ 1519
гр. София, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20211110151410 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от ...... - изпълнителен директор против Й. И. Д. с ЕГН
**********, с адрес: гр. С.
След проверка на исковата молба по аргумент от чл.129, ал.2 от ГПК, съдът е приел, че
същата отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се
извърши размяна на съдебните книжа.
В указания на ответника срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от
назначения особен представител, с който се оспорват заявените искови претенции.
Ищецът твърди, че наследодателката на ответницата e била клиент на ТЕ по смисъла
на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба
№ 16- 334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Поради това ответникът бил клиент на ТЕ и за
нея важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката.
Сочи, че М. И. Н. имала качеството на собственик на 1/4 /една чътвърт/ ид. ч. от
процесния топлоснабден недвижим имот с административен адрес в гр. С, придобила
собствеността в резултат на настъпило наследствено правоприемство, и заедно с Й. И. Д. са
клиенти на топлинна енергия (ТЕ).
Сочат, че срещу Й. И. Д., в хода на производството по ч.гр. дело № 10412 по описа на
СРС, III ГО, 148-ми състав за 2019г. заповедният съд е уважил заявлението на
„Топлофикация 1 София“ ЕАД, издал е исканата заповед за изпълнение, същата е влязла в
1
законна сила и има издаден изпълнителен лист.
Сочи, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия /ОУ/
за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди
в гр. София, като към процесния период били в сила Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД на клиенти в гр. София,
одобрени, с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството ТЕ през процесния
период и към датата на подаването на исковата молба не бил погасил задължението си.
Сочи, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се
извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Твърди, че в настоящия случай, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намирал
имота на ответника, били сключили договор за извършване на услугата дялово
разпределение на ТЕ с “Техем сървисис” ЕООД. Твърди, че съгласно чл.32, ал.1, т.2 от ЗЕ
сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по
прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период били изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата - “Техем
сървисис” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Твърдят, че наследодателката на ответницата е използвала доставяната от дружеството
топлинна енергия за абонатен № 304490 през периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. и не е
погасила задължението си. В изпълнение на нормативната уредба сградата - етажна
собственост, в която се намира топлоснабденият имот била сключила договор за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Термокомплект“ ООД.
Сочи, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения имат са
начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на
отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата - „Термокомплект“ ООД, на база реален отчет
на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба №
2/28,05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. За
топлоснабдяването.
В хода на процеса първоначалния ответник е починал и по искане на ищеца по реда на
чл.228, ал.1 от ГПК е заменен ответника Д. Д. Н., сторила отказ от наследството на М. И. Н.
с ответника Й. И.в Д..
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да което да осъди Й. И. Д. с
ЕГН **********, с адрес: гр. С да заплати на „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от ...... и Ивайло Епитропов, като наследник М. И. Н., с ЕГН
**********, починала на 30.10.2021 година в хода на процеса, сумата в размер на 387,37 лв.,
от които 344,75 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от месец 05.2016г. до месец 04.2018г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба - 2.9.2021 година до изплащане на вземането и сумата в
размер на 34,82 лв., представляваща лихва за периода от 15.09.2017г. до 12.02.2019г., както и
сумата в размер на 6,70 лв., представляваща цена за извършване на услугата дялово
разпределение за периода от месец 05.2016г. до месец 04.2018г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба - 2.9.2021 година до изплащане на вземането и
сумата в размер на 1,09 лв. - лихва за периода от 01.07.2016г. до 12.02.2019г.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения особен представител
оспорва исковите претенции, като заявява възражение за изтекла погасителна давност.
2
По делото е допуснато до участие и конституирано като трето – лице помагач –
„Термокомплект“ ООД.
В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, се е явил надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа исковите претенции, сочи
доказателства и претендира присъждане на разноски, за което е представен списък на
разноските по чл.80 ГПК.
Ответницата, редовно призована, не се явява в съдебно заседание, представлява се от
назначения особен представител, който поддържа заявените възражения.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, допуснати и приети са
заключенията по съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертиза, въз основа на
които и след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на
чл.12 ГПК съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че ответницата е
наследник на Зорка Стойчева Д., с която в съсобственост е закупила процесния отопляем
недвижим имот с административен адрес – град София, район „.....“, ж.к. „.......“, ул. „........“,
бл. .........., за който при ищеца се води партида с абонатен № 304490, ID 146118.
Установява се, че в процесния период продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се е осъществявала при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти
за битови нужди в гр. София, които са изготвени от „Топлофикация София“ ЕАД и са
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. Твърди се, че за процесните суми
и период са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация
София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр, София, одобрени с Решение № ОУ-ОО
1/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г., както и ОУ, одобрени с Решение № ОУ-
02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. , както и одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 година, публикувани във в-к „Монитор“, влезли в сила на 10.7.2016 година.
Установява се, че съгласно чл.33 от Общите условия срокът за заплащане на
дължимите се суми в размер, посочени в ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен
след изтичане на периода, за който се отнасят, а обезщетение за забава в размер на законната
лихва се начислява само в случай, че клиентът изпадне в забава, т.е. не престира до изтичане
на 45-дневния срок.
За собствения на ответницата имот, по отношение на доставяната топлинна енергия
същата има качеството на потребител на топлинна енергия и за процесния съдът приема за
доказано от заключенията по съдебно – техническата и съдебно – счетоводната експертиза,
че е било доставяна топлинна енергия за отопление, подгряване на битова гореща вода, и
отдадена от сградна инсталация на стойност претендираните суми, а именно: сумата в
размер на 344,75 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода от 1.05.2016г. до 30.04.2018 г. и сумата в размер на 6,70 лв., представляваща цена
за извършване на услугата дялово разпределение за периода от 1.5.2016г. до 30.4.2018
година.
Съдът приема за доказано от фактическа страна, чрез анализа на съдебно –
счетоводната експертиза и въз основа на изслушването на вещото лице в съдено заседание,
че от претендираните суми ответницата е заплатила една част, а именно изцяло е заплатила
сумата, претендирана като цена на доставена услуга дялово разпределение за периода
01.05.2016 г. - 30.10.2016 г., като съдебно – счетоводната експертиза установява и съдът
приема за доказано, че сумите за дялово разпределение за този период са платени на дата
16.08.2017 година.
Съдът приема въз основан а заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната
експертиза, че за периода 01.05.2016 г. - 30.10.2016 г. са издадени следните прогнозни
3
месечни фактури, а именно: Фактури с № № **********, **********, **********,
**********, **********, ********** – всички на обща стойност 170,79 лева, които са били
платени на също на 16.8.2017 година.
Доказва се, че сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот
има сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение с третото лице
помагам на ищеца – „Термокомплект“ ООД, като в този смисъл възраженията на ответника
са неоснователни.
От заключението по съдебно - техническата експертиза и анализа на писмените
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна, че партидата с аб. №
304490се води на името на Зорка И. Д., наследодател на ответницата.
Съдът приема за доказано, че ответницата е ползвала топлинна енергия за отопление
на имот през целия процесен период и такава е била начислявана от ищеца, както и е била
начислявана топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, като е доставяна и
начислявана топлинна енергия за доставка на битова гореща вода.
До приключване на съдебното дирене не се събраха доказателства ответницата да е
извършили плащане на процесните суми.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствената
съвкупност, като следва да се посочи, че доказателствата са еднопосочни и
безпротиворечиви.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
В настоящето производство по реда на чл.422 ГПК и в срока по чл.415, ал.4 ГПК са
заявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните установителни искови
претенции:
- по иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за процесния периода - чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.318 от
Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от
Закона за задълженията и договорите;
- по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.86 от Закона
за задълженията и договорите;
- по иска за заплащане на суми за дялово разпределение – правната квалификация е
чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;
- по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово
разпределение – правната квалификация е чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
Заявеното от ответницата възражение за погасителна давност е с правна квалификация
чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите.
Исковите претенции са допустими, като предявени от лице, което твърди и доказва
правен интерес, пред местно и родово компетентния съд и следва да бъдат разгледани по
същество.
По същество
По иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за процесния периода с правна квалификация чл.327, ал.1 от Търговския
закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за
енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите
Съдът приема заявената искова претенция за основателна, като съобразява от една
страна доказаното в хода на съдебното дирене, че в имота е доставяна топлинна енергия за
отопление и такава отдадена от сградна инсталация, както и съобразява заявеното от
4
ответниците възражение за изтекла погасителна давност – такова по смисъла на чл.111, б.“в“
от Закона за задълженията и договорите - за част от претендираните суми и периоди.
За да се търси ангажиране на отговорността на ответниците за дължимост на
претендираните суми – както по главната, така и по акцесорната искова претенция се следва
ищецът да установи в условията на пълно главно доказване, че ответниците имат качеството
на битов клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от 3акона за енергетиката.
Съдът приема за доказано, че ответницата е титуляр на правото на собственост на
процесния имот, като е придобила собствеността на основание покупко – продажба и
наследствено правоприемство.
Следователно между ищцовото дружество и ответницата, като собственик на имота е
налице възникнало валидно облигационно правоотношение, въз основа на договор за
доставка на топлинна енергия при общи условия. Следва да се посочи, че по правната си
характеристика договорът за продажба на топлинна енергия при общи условия е
неформален договор. В този смисъл и не се изисква при заварени положения задължително
договорът да е в писмена форма. /В този смисъл - Определение № 981 от 24.07.2013 г. по гр.
д. № 3153/2013 г. на Върховен касационен съд/. В казуса е несъмнено за съда, че общите
условия са влезли в сила, като се има предвид, че общите условия за потребление на
топлинна енергия влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им, като не е
необходимо писмено приемане от купувачите. Така съдебната практика приема, че „Те са
задължителни и за заварените купувачи и имат силата на сключен договор между тях и
енергийното предприятие.“ – в този смисъл Определение № 618 от 05.10.2010 г. по гр. д. №
393/2010 г. на Върховен касационен съд.
На следващо място следва да се посочи, че съгласно т.68 от Решение на Съда на ЕС от
5.12.2019 година, постановено по съединени дела С – 708/17 и С – 725/17,
ECLI:EU:C:2019:1049, е прието, че при сградите етажна собственост, доколкото по смисъла
на чл.133, ал.2 от Закона за енергетиката, присъединяването на инсталациите на клиентите в
сграда - етажна собственост, се извършва с писмено съгласие на собствениците,
притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост, то и с
оглед на разпоредбата на чл.153, ал.1 от същия закон - „доставката на отопление в сграда -
етажна собственост, е резултат от искане, направено за сметка на всички етажни
собственици в съответствие с предвидените в националното право особени правила за
етажната собственост.“. В този смисъл е и Решение от 8 май 2019 г., Кер, C - 25/18,
EU:C:2019:376, т.29).
Със същото решение е прието, че член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за
изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива
97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година
относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния
пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и
2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на
Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва
да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда - етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Прието е, че чл.13, параграф 2
от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година
относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни
5
услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и член 10, параграф 1 от Директива
2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно
енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна
на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост
сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на
апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
С оглед на гореизложеното съдът приема от правна страна, че ответницата е
потребител на топлинна енергия за битова гореща вода и отдадена от сградна
инсталация. Както вече се посочи от фактическа страна се доказа твърдяното от ищеца
– в имота на ответницата има доставяна топлинна енергия, като не се събраха
доказателства за демонтиране сградната инсталация, а напротив – доказа се, че
начисляваните при ищеца суми са на база реален месечен отчет.
Ответницата има качеството битов клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона
за енергетиката за претендирания от ищеца период, като съответно и е задължена да
заплаща доставяната топлинна енергия – за битова гореща вода и отдадена от сградна
инсталация.
От събраните по делото доказателства, в това число и от изготвените заключения на
вещото лице и приетото за доказано от фактическа страна, че в имота на ответницата е
доставяна и съответно ползвана топлинна енергия, се установява безспорно, че общото
потребление на топлинна енергия за имота е на стойност в процесния период 1.5.2016
година до 30.4.2018 година - сумата в размер на 344,75 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 1.05.2016 г. до 30.04.2018 г. и
сумата в размер на 6,70 лв., представляваща цена за извършване на услугата дялово
разпределение за периода от 1.5.2016г. до 30.4.2018 година, като от тези суми, се доказа, че е
платена сумата за дялово разпределение в цялост.
За процесния период доставката на топлинна енергия от правна страна представлява
продажба на стока, доставяна от ищцовото дружество. При тази именно доставка за
потребителя – клиент възниква задължението за заплащане. Това задължение за заплащане
противостои на задължението на ищеца да достави до топлоснабдения имот енергия за
отопление и подгряване на топла вода.
В казуса се доказа, че ищецът е изпълнил задължението си относно доставката на
топлинна енергия. В този смисъл ищецът е изпълнил договора за доставка при общи условия
в цялост, заради и което исковата му претенция следва да се уважи.
Ответницата в срок е релевирала възражение за погасяване по давност на вземанията
на ищеца, което съдът намира за основателно.
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия потребителите
на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите
за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. „в” ЗЗД, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи
единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени в
общите условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания,
дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и
ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната
разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и
вземанията на „Топлофикация София” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-
годишен давностен срок. Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. „в” ЗЗД, с изтичане на
който вземанията за цената на „Топлофикация София” ЕАД се погасяват, започва да тече от
6
деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД, действащи за процесния
период, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинна енергия
в 45-дневен срок, след изтичане на периода за който се отнасят.
Следователно, срокът за изпълнение на задължението за заплащане на доставената
топлинна услуга е уговорен в договора, като не се спори между страните, че срокът за
плащане на всички задължения е изтекъл, от което следва, че вземането на ищеца е
изискуемо.
Доколкото исковата молба е депозирана на 2.9.2021 годна се следва, че в период от три
години назад, като се съобрази 45-дневния срок за плащане – т.е. до 17.10.2018 година
сумите са дължими.
В процеса се претендира плащане на сумите за период от 1.5.2016 година до 30.4.2018
година, т.е. същите в цялост са погасени по давност и не подлежат на принудително
изпълнение.
С оглед на горното претенцията за главница за доставена топлинна енергия е погасена
по давност, а претенцията за главница за дялово разпределение е недължима като платена
преди образуване на производството по делото.
По иска за лихва - законна лихва за забава върху главицата за топлинна енергия и
по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово
разпределение с правна квалификация е чл.86 от Закона за задълженията и
договорите.
Във връзка с изложеното и прието от съда от фактическа и правна страна, че не се
дължи претендирания размер на главното вземане на ищеца, съдът следва да прецени дали
върху установеното задължение за главница за топлинна енергия и главница за дялово
разпределение се е дължала законна лихва за забава.
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава
в погасяването му. По делото не се установи наличието на главен дълг – главница за
топлинна енергия за отопление и отдадена от сградна инсталация.
Предвид изложеното, за задълженията за потребена топлинна енергия за отопление и
сумата за дялово разпределение за процесния период, ответницата не дължи претендираните
лихви за забава.
По разноските
По аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.1 и ал.2 ГПК съдът следва да се произнесе по
отговорността за разноски.
При този изход на спора на ищеца не се дължат разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата не се дължат разноски, доколкото
такива не са претендирани.
Мотивиран от горното и на основание чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с
чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79,
ал.1 от Закона за задълженията и договорите, и на основание чл.79, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите и чл.86 от Закона за задълженията и договорите, и на основание
чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите, и на основание чл.235, ал.3 от ГПК и
чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявените обективно съединени осъдителни
7
искови претенции от „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от
.......... и М. .........., заедно, с които се иска съдът да осъди Й. И. Д. с ЕГН **********, с адрес:
гр. С да заплати на „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК *********, като наследник М. И. Н.,
с ЕГН **********, починала на 30.10.2021 година в хода на процеса, сумата в размер на
387,37 лв., от които 344,75 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от месец 05.2016г. до месец 04.2018г., която сума е погасена по давност,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 2.9.2021 година до
изплащане на вземането и сумата в размер на 34,82 лв., представляваща лихва за периода от
15.09.2017г. до 12.02.2019г., както и сумата в размер на 6,70 лв., представляваща цена за
извършване на услугата дялово разпределение за периода от месец 05.2016г. до месец
04.2018г., която сума е платена преди образуване на производството по делото, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 2.9.2021 година до изплащане
на вземането и сумата в размер на 1,09 лв. - лихва за периода от 01.07.2016г. до 12.02.2019г.,
които суми се отнасят за топлоснабден имот с административен адрес - град София, район
„.....“, ж.к. „.......“, ул. „........“, бл. .........., абонатен № 304490, ID 146118.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца
- “ТЕРМОКОМПЛЕКТ“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8