№ 413
гр. Добрич, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Данчо Й. Д.
при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Данчо Й. Д. Административно наказателно
дело № 20223230200019 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. М. А., ЕГН **********, с постоянен адрес:
***** срещу наказателно постановление № 21-0851-002011 от 30.11.2021 г.,
издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Добрич, с
което на М. М. А., ЕГН **********, с адрес: ***** за нарушение по:
- чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 (двеста) лв.
- чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са
наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 50 (петдесет) лв. и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО
СРЕДСТВО за срок от 1 (един) месец.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено
становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди
1
наказателното постановление.
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните
доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок
и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт,
какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство е
започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
серия GA № 535979/18.11.2021 г., съставен в законоустановените срокове от
компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от
ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за
установяване на административни нарушения, да издават наказателни
постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за
движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съдебния
състав. Съгласно т. 1.1.2 от заповедта, на полицейските органи от секторите
„Пътна полиция” (СПП) в областните дирекции на Министерството на
вътрешните работи (ОДМВР) е възложено да издават фишове и да съставят
актове за установяване на административни нарушения по Закона за
движението по пътищата. Няма спор в настоящия случай, че
актосъставителят М. Г. Г. е именно младши автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР - Добрич. АУАН е съставен в присъствие на
нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на двама свидетели,
надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл.
42 от ЗАНН. При съставянето на акта, който е бил електронно генериран,
нарушителят е заявил, че има възражения, поради което и в акта е отбелязано:
„Имам възражения“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта.
Следва да се отбележи, че преди да състави АУАН актосъставителят е
изяснил фактическата обстановка на извършеното пътнотранспортно
произшествие, посещавайки местопроизшествието и придобивайки
непосредствени възприятия, снемайки писмени обяснения от жалбоподателя
2
по настоящото дело – М. М. А., както и другия участник в
пътнотранспортното произшествие – свидетелят К. И. К., изготвяйки
съответните снимки на процесните два автомобила, както и съпоставяйки
причинените щети по двата автомобила. Също така свидетелят Б. Г. Б. е
изготвил и Протокол за ПТП № 1750964 от 18.11.2021 г. (л. 23 от делото), в
който протокол е описал обстоятелствата, нарушението, причините,
условията за ПТП, както и видимите щети на МПС.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното
наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на срока по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН
от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да
издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на
административни нарушения, да издават наказателни постановления и да
осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която
заповед е служебно известна на съдебния състав, съдържа необходимите
реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
В АУАН и в НП нарушението по т. 2 е квА.фицирано по чл. 123, ал. 1,
т. 3 от ЗДвП, без да е посочена съответната буква на визираната правна
норма (в случая б. „б“). Непълното цифрово изписване на нарушения законов
текст в АУАН и в НП (не е конкретизирано, че нарушението е по чл. 123, ал.
1, т. 3, б. „б“ от ЗДвП) обаче не е съществено процесуално нарушение, тъй
като е нА.це пълно словесно описание на нарушението. Следва да се
отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на
него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено
словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на
състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези
елементи са осъществени.
В настоящия случай е нА.це идентичност в словесното описание на
нарушението в АУАН и в обстоятелствената част на наказателното
постановление. В тези описания ясно е посочено и се налага един-единствен
извод, че нарушението се състои в неизпълнение на задължението на
жалбоподателя като водач на пътно превозно средство и участник в
3
пътнотранспортно произшествие, а именно – след постигнато съгласие на
мястото на пътнотранспортното произшествие от двамата водачи, да се яви в
определения срок в застрахователната компания да попълни двустранен
протокол за пътнотранспортно произшествие с материални щети, поради
което правото на защита на адресата на АУАН и на наказателното
постановление не е нарушено. С оглед процесното описание на нарушението
и предвид правилното посочване на административнонаказателната
разпоредба – чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, следва да се приеме, че наказващият
орган е приложил правилно материалния закон и липсват съществени
процесуални нарушения при издаване на НП. Посочването в АУАН и в НП на
материалноправната норма на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, доколкото
санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП съдържа и състав на
нарушение, не обосновават опорочаване на наказателното постановление в
степен, влечаща отмяната му. Подавайки жалбата и организирайки защитата
си, адресатът на НП е бил наясно за какво нарушение е ангажирана
отговорността му. Касае се за неточност, която не влияе върху
законосъобразността на НП и не засяга правото на защита на нарушителя,
което е осъществено в пълен обем. В тази насока е и константната съдебна
практика.
Също така, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е
проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, като
поради липса на спорни обстоятелства не е било проведено и разследване.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
Тъй като жалбоподателят е санкциониран за две нарушения,
съобразявайки разпоредбата на чл. 301, ал. 2 от НПК, съдебният състав
следва да обсъди и реши въпросите по ал. 1 за всяко нарушение поотделно.
АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на
противното.
Относно нарушението по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП:
АУАН е съставен на М. М. А. за това, че на ***** г., в гр. Добрич, по
****, на кръстовището с ****, в посока РСПБЗН (Районна служба
противопожарна безопасност и защита на населението), като водач на лек
4
автомобил „*****“ с рег. № ****, не изпълнява задължението да се движи на
безопасно разстояние от потеглящия пред нея лек автомобил „*****“ с рег. №
***** на зелен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим и
спиращ да пропусне линейка с включен специален режим на движение,
движеща се по **** в посока **** и го блъска отзад, като допуска
пътнотранспортно произшествие с материални щети по двата автомобила –
нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и обжалваното
наказателно постановление, с което М. М. А. е санкционирана за това, че на
***** г., в гр. Добрич, по ****, на кръстовището с ****, в посока РСПБЗН
(Районна служба противопожарна безопасност и защита на населението), като
водач на лек автомобил „*****“ с рег. № ****, не изпълнява задължението да
се движи на безопасно разстояние от потеглящия пред нея лек автомобил
„*****“ с рег. № ***** на зелен сигнал на светофарната уредба, работеща в
нормален режим и спиращ да пропусне линейка с включен специален режим
на движение, движеща се по **** в посока **** и го блъска отзад, като
допуска пътнотранспортно произшествие с материални щети по двата
автомобила – нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
Актосъставителят и наказващият орган са приели, че М. М. А. виновно
е нарушила разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която, водачът на
пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне
удряне в него, когато то намА. или спре рязко.
За това нарушение, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200
лв.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в акта, съставен на М. М. А. и издаденото въз основа
на него наказателно постановление. Разпитани като свидетели в съдебно
заседание актосъставителят М. Г. Г. и свидетелите Б. Г. Б. и В. Б. С.
потвърждават констатациите в акта.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите М. Г. Г., Б. Г. Б. и
В. Б. С., които са еднопосочни, логично подредени и безпротиворечиви, като
липсва индиция за тяхната заинтересованост.
5
Съдът кредитира и показанията на свидетеля К. И. К., който като водач
на лекия автомобил „*****“ с рег. № ***** се е движил пред автомобила,
управляван от жалбоподателя по настоящото дело – М. А., чийто показания са
логично подредени и вътрешно безпротиворечиви, както и в унисон с
показанията на свидетелите М. Г. Г. и свидетелите Б. Г. Б. и В. Б. С.. Няма
основание да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните
показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната
истина.
От теорията е известно, че експертизата не съставлява средство за
установяване на доказателства, а само способ за изясняване на някои
обстоятелства по делото, за които са нужни специални знания. В случая
показанията на разпитаните по делото свидетели, както и твърденията на
жалбоподателя, доколкото са били необходими специални научни знания от
областта на техниката, са проверени посредством назначената и изготвена в
хода на съдебното следствие техническа експертиза № 71 от 16.06.2022 г.
Описаната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото
доказателства. Гласните такива, включващи показанията на разпитаните в
хода на съдебното дирене свидетели М. Г. Г., Б. Г. Б., В. Б. С. и К. И. К. са
еднопосочни, логично подредени и безпротиворечиви. Гласните
доказателства са безпротиворечиви и кореспондират със заключението на
вещото лице по изготвената техническа експертиза, проверена в съдебно
заседание по реда на чл. 282 от НПК и приета като обективно и компетентно
изготвена, както и с приложените по делото писмени доказателства,
приобщени по приключване на съдебното дирене и на основание чл. 283 от
НПК към доказателствения материал по делото: справка картон на водача М.
М. А., протокол за ПТП № 1750964 от 18.11.2021 г., снимков материал на
процесните два автомобила.
Така установената фактическа обстановка води до следните правни
изводи:
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения
състав. Съдържащите се в писмените доказателства данни сочат по безспорен
начин времето и мястото на извършване на процесното деяние. Гласните
доказателства са безпротиворечиви, че именно жалбоподателят е управлявал
въпросното моторно превозно средство.
Съгласно разпоредбата на & 6, т. 30 от допълнителните разпоредби на
Закона за движение по пътищата, „Пътнотранспортно произшествие” е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
6
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
По делото безспорно е установено, че по двата автомобила, участвА. в
пътнотранспортното произшествие са причинени щети, описани в протокол
за ПТП № 1750964 от 18.11.2021 г., т.е. нА.це е пътнотранспортно
произшествие по смисъла на закона.
С оглед изложеното съдът намира твърденията на жалбоподателя за
недостоверни и като израз на защитната му позиция, тъй като същите се
оборват по категоричен начин от останА.те, събрани по делото гласни и
писмени доказателства, подкрепени със заключението на вещото лице по
изготвената, неоспорена и приета от съда техническа експертиза.
Иначе казано – доказателствената сила на АУАН не само че не е
оборена, но и фактическата обстановка, описана в него и в НП е безспорно
установена в съдебно заседание.
Релевантни за наказателната отговорност, респективно -
административнонаказателната отговорност са само онези нарушения на
правилата за движение по пътищата, допуснати от нарушителя, които се
намират в пряка причинна връзка с настъпилите общественоопасни
последици.
Съдът намира, че М. М. А., управлявайки автомобила си е нарушила
следното правило за движение по пътищата, съгласно ЗДвП, а именно чл. 23,
ал. 1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на
такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да
може да избегне удряне в него, когато то намА. или спре рязко“.
Именно нарушението на правилата за движение по пътищата - чл. 23,
ал. 1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя е в пряка причинна връзка с
настъпилите общественоопасни последици.
Деянието е извършено от М. М. А. при формата на вината - престъпна
небрежност (несъзнавана непредпазливост), тъй като същата, управлявайки
моторното превозно средство не е предвиждала настъпването на
общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди.
В случая, водачът на моторното превозно средство е бил задължен да
предвиди настъпването на общественоопасните последици по силата на
7
нормата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, вменяваща му в задължение да се движи на
такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да
може да избегне удряне в него, когато то намА. или спре рязко.
С оглед изложеното, съдът намира така описаното нарушение по чл. 23,
ал. 1 от ЗДвП за доказано, поради което законосъобразно, на основание чл.
179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП, административнонаказващият орган е санкционирал
жалбоподателя.
По отношение на наложеното наказание:
Предвиденото наказание по чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП е глоба в
размер на 200 лева. Наложеното от административнонаказващия орган
наказание глоба в размер на 200 лева е законоустановено и не подлежи на
преразглеждане от съда.
Конкретното нарушения не би могло да бъде квА.фицирано по чл. 28 от
ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално правна
норма обществени отношения. Обект на защита са обществените отношения
по опазването животът и здравето на участниците в движението по пътищата.
В този ред на мисли съдът намира за нужно да отбележи, че нарушението,
извършено от М. М. А. се отличава с висока степен на обществена опасност
на деянието. Фразата „висока степен на обществена опасност на деянието” е
твърде слаба, когато става въпрос за честотата на извършваните нарушения на
правилата за движение по пътищата. Особено укорими са нарушенията,
извършвани от водачите на моторни превозни средства, довели до
причиняване на пътнотранспортни произшествия, отчитайки, че управлението
на моторно превозно средство е правнорегламентирана дейност с безспорно
голям риск за водача, пътуващите с него и всички останА. участници в
движението – водачи, пътници и пешеходци.
При това положение съдът намира, че така наложеното наказание е
справедливо и би изпълнило целите на наказанието – да предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да
въздейства възпитателно и предупредително върху останА.те граждани, така
както визира чл. 12 от ЗАНН.
Относно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на ***** г., в гр. Добрич, по
****, на кръстовището с ****, в посока РСПБЗН (Районна служба
8
противопожарна безопасност и защита на населението), като водач на лек
автомобил „*****“ с рег. № ****, не изпълнява задължението да се движи на
безопасно разстояние от потеглящия пред нея лек автомобил „*****“ с рег. №
***** на зелен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим и
спиращ да пропусне линейка с включен специален режим на движение,
движеща се по **** в посока **** и го блъска отзад, като допуска
пътнотранспортно произшествие с материални щети по двата автомобила.
След постигнато съгласие на мястото на пътнотранспортното произшествие
от двамата водачи, М. М. А. не изпълнява задължението си да се яви в
определения срок в застрахователната компания да попълни двустранен
протокол за пътнотранспортно произшествие с материални щети –
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
Както вече бе посочено, така описаното словесно нарушение е било
квА.фицирано по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, без да е посочена съответната
буква на визираната правна норма (в случая б. „б“), което процесуално
нарушение не е съществено, по изложените вече по-горе съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗДвП, водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен когато при произшествието са причинени само
имуществени вреди, ако между участниците в произшествието има съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства,
така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в
двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие.
Водач, който наруши задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50
до 200 лв. (чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП).
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в акта, съставен на М. М. А. и издаденото въз основа
на него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по
нарушението са установени от показанията на свидетелите М. Г. Г., Б. Г. Б., В.
Б. С. и К. И. К., които съдът кредитира по съображенията, изложени относно
нарушението по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
Както е известно от теорията, формата на вината се извежда от фактите,
9
касаещи поведението на нарушителя. В настоящия случай, анА.зирайки
поведението на М. А., съдът намира, че същата като участник в
пътнотранспортно произшествие, не е изпълнила задължението си, а именно -
след постигнато съгласие с другия участник в произшествието относно
обстоятелствата, свързани с него, да попълни своите данни в двустранен
констативен протокол за пътнотранспортното произшествие, а не
впоследствие да се укрива, избягвайки попълването на двустранния протокол
и да бъде издирвана от другия участник в пътнотранспортното произшествие
и полицейските служители.
Иначе казано – видно от събраните гласни доказателства, М. М. А. е
извършила нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗДвП, тъй като е
следвало след постигнато съгласие с другия участник в произшествието
относно обстоятелствата, свързани с него, да попълни своите данни в
двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие.
С това си поведение, А. е нарушила задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие, тъй като впоследствие се е укрила,
избягвайки попълването на двустранния протокол, като единствено
своевременните действия на другия участник в пътнотранспортното
произшествие – свидетелят К. К., както и действията на полицейските
служители са довели до издирването й и предприемане на съответните
действия по санкционирането й, поради което правилно нарушението е
подведено под санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
С оглед изложеното, възивната инстанция намира така описаното
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП за доказано, поради което
законосъобразно, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП,
административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя.
По отношение на наложените наказания: Предвидените кумулативно
административни наказания по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и
глоба от 50 до 200 лв. Наложените от административнонаказващият орган
наказания са в минималния, предвиден в закона размер, а именно - глоба в
размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 месец, поради което не подлежат на преразглеждане от
съда.
10
Съдът намира, че конкретното нарушение не би могло да бъде
квА.фицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с
нарушената материално правна норма обществени отношения. Обект на
защита са обществените отношения по опазването живота и здравето на
всички участници в движението по пътищата – водачи, пътници и пешеходци.
В този ред на мисли, следва да се отбележи, че управлението на моторно
превозно средство е правнорегламентирана дейност с безспорно голям риск
за водача, пътуващите с него и всички останА. участници в движението. Няма
спор в настоящия случай, че жалбоподателят е преминал през съответното
обучение, обуславящо отлично познаване на нормативната уредба,
регламентираща извършваната от него дейност, поради което не може да
става и дума за маловажен случай на административно нарушение.
В ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните и съгласно
чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила, за
призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и
изземване на вещи, определяне на разноски на свидетели и вещи лица,
изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане
на жалби пред административния съд и предложения за възобновяване се
прилагат разпоредбите на НПК.
Предвид изхода на делото – потвърждаване на наказателното
постановление и на основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 3 от НПК,
М. М. А. следва да заплати по сметка на Районен съд Добрич разноските по
делото в размер на 192,30 лева (сто деветдесет и два лева и тридесет
стотинки), представляващи разходи и възнаграждение на вещо лице по
изготвената техническа експертиза в съдебно заседание.
Приложено по делото веществено доказателство – 1 бр. оптичен
носител - CD-R, марка AGFAPHOTO, предоставен от Дирекция „Национална
система 112-МВР“, Районен център 112 – Варна, следва да остане по делото, в
срока на съхранение на същото, след което да се унищожи.
По горните съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Въззиваемата страна не претендира разноски по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН, съдът
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0851-002011 от
30.11.2021 г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР
- Добрич, с което на М. М. А., ЕГН **********, с адрес: ***** за нарушение
по:
- чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 (двеста) лв.
- чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са
наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 50 (петдесет) лв. и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО
СРЕДСТВО за срок от 1 (един) месец.
ОСЪЖДА М. М. А., ЕГН **********, с адрес: ***** да заплати по
сметка на Районен съд Добрич сторените по делото разноски в размер на
192,30 лева (сто деветдесет и два лева и тридесет стотинки).
Приложено по делото веществено доказателство – 1 бр. оптичен
носител - CD-R, марка AGFAPHOTO, предоставен от Дирекция „Национална
система 112-МВР“, Районен център 112 – Варна, да остане по делото, в срока
на съхранение на същото, след което да се унищожи.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд Добрич в
14 - дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
12