Р Е
Ш Е Н
И Е № 260584
гр.Русе, 04.10.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри граждански
състав, в публично
заседание на 30-ти септември
през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря ТЕОДОРА ПЕТРОВА,
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 5964 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.422 ГПК.
Ищцовото
дружество „Теленор България“ ЕАД-гр.София, заявява, че на 09.11.2017г. и
08.02.2018г. сключило договор за мобилни
услуги с ответника Р.. Страните сключили и лизингов договор от 11.04.2018г., по
силата на който ответника закупил
мобилно устройство марка „Nokia 3 White“, което се задължил да изплати за срок от 23 месеца,
на равни лизингови вноски, всяка в размер на 1.99 лв. Съобразно разпоредбата на
чл.26 от ОУ на мобилния оператор, при ползване услуги чрез индивидуален договор
заплащането се осъществявало въз основа фактура, която се издавала ежемесечно
на името на потребителя, като неполучаването на фактурата не освобождавало
потребителя от задължението му за заплащане стойността на услугите.
Ищецът твърди, че за периода 05.08.2018г. – 04.09.2018г. издал фактура №**********/05.09.2018г. за
ползваните услуги на стойност 55.98лв.
Поради неизпълнение на задълженията от страна на
ответника, на основание чл.75, вр.чл.19б от ОУ, „Теленор България“ ЕАД
прекратило едностранно индивидуалния договор на ответницата и издало фактура **********/05.11.2018г.
, включваща и 338.24 лв.- неустойка за
предсрочно прекратяване на договора и незаплатени лизингови вноски в размер на
35.82лв.За събиране на вземането си подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК, и било
образувано ч. гр. д. №2345/2020г. по
описа на РРС. Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на ответника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, съдът му е дал указания за предявяване на иск по
чл.442 ГПК. По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено, че ответника дължи на „Теленор България“ ЕАД сумата
от 385.10 лв.- незаплатени
далекосъобщителни услуги, неустойка и лизингови вноски , ведно със законната
лихва, считано от 18.06.2020г. до окончателно изплащане.Претендират се разноски.
Ответникът Р.И.Р. *** не е открит на
установените му постоянен и настоящ адрес. Назначеният му от съда особен
представител оспорва изцяло исковете, не сочи доказателства.
От
фактическа страна:
Видно е от приложеното ч.гр.д. №2345/2020г. по описа
на РРС, че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за
изпълнение срещу ответника за сумата 385.10 лв., представляваща сбор от
задължения за използвани, но незаплатени услуги и неустойки по Договори за
мобилни услуги от 09.11.2017г. и 08.02.2018г. и Договор за лизинг от
11.04.2018г, ведно със законната лихва
върху главницата от 18.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Длъжникът
не е бил открит на установените му постоянен и настоящ адрес и съда е предоставил на заявителя 1-месечен срок,
съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК за предявяване на иск срещу ответника. Ищецът е
предявил иска в законоустановения едномесечен срок.
По делото са представени заверени
копия от Договори за мобилни услуги от 09.11.2017г. и 08.02.2018г. и Договор за
лизинг от 11.04.2018г., издадени фактури
и др. Тези доказателства не са оспорени от ответника и представляват годни
доказателствени средства. По делото е приета и неоспорена от страните
икономическа експертиза, от заключението на която се установява размера на
дължимите се и незаплатени от Р. суми по процесните договори.
От правна
страна:
От приложеното в настоящото производство ч.гр.д.
№2345/2020г. по описа на РРС е видно, че с оглед наличието на предпоставките,
визирани в чл.415, ал.1, т.2 ГПК заповедният съд уведомил заявителя за
възможността да предяви иск за установяване на вземането, като указал
последиците от непредявяване на иска. Съдът намира претенцията за допустима,
тъй като е предявена от взискателя в законоустановения срок, при наличие на
правен интерес за запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Разгледана по същество, претенцията се явява
основателна.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК
ищецът следва да докаже наличие на спорното право, а ответника - фактите, които
изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
В настоящия случай, дружеството предявява иск за 385.10
лв., като наведеното в исковата молба основание за дължимост на посочената сума
съвпада с това, визирано в заповедта за изпълнение. Ангажираните в хода на
производството доказателства обуславят извод, че страните по делото са
обвързани от облигационно правоотношение, основано на Договори за мобилни
услуги от 09.11.2017г. и 08.02.2018г. и Договор за лизинг от 11.04.2018г., по
силата на който ищцовото дружество предоставило на ответника уговорените
мобилни услуги, както и мобилно устройство. Не се оспорва истинността на
представените с исковата молба писмени доказателства. С декларации/л.12 и л.15/,
подписани от ответника, последния е удостоверил, че е получила ОУ на „Теленор
България“ ЕАД и се е съгласил с тях.
Въз основа на гореописаните и неоспорени от ответника
първични платежни документи, каквито представляват посочените фактури, както и
от приетата експертиза се установява по несъмнен начин, че към датата на
предявяване на вземането по заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.06.2020г.,
ответника има неизпълнени към ищеца задължения за начислени месечни такси,
услуги и неустойки в общ размер на 385.10 лв., поради и което искът с правно
основание чл.422 ГПК следва да се уважи изцяло.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и предвид уважаването на
исковете, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
настоящето производство разноски в размер на 835.00 лв.-заплатени държавна
такса, възнаграждение за особен представител, възнаграждение за вещо лице и адв. възнаграждение. Съгласно т.12 на ТР
№4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда
иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство. Предвид изхода на спора,
ответника следва да заплати на ищеца сумата от 385.00 лв. –разноски по ч.гр.д. №2345/2020г. по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422 ГПК, че Р.И.Р., ЕГН ********** *** дължи на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.. К. К.и М.
С. сумата от 385.10 лв.- незаплатени далекосъобщителни услуги, неустойка и
лизингови вноски по Договори за мобилни услуги от 09.11.2017г. и 08.02.2018г. и
Договор за лизинг от 11.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от 18.06.2020г.
до окончателно изплащане на главницата, предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение от 22.06.2020г., издадена по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№2345/2020г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Р.И.Р., ЕГН ********** *** да заплати на „"Теленор България“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д. К. К. и М.С. сумата от 835.00
лв. -разноски по настоящето производство и сумата от 385.00 лв. –разноски
по ч.гр.д. №2345/2020г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: