№ 158
гр. Провадия , 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ в публично заседание на
първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Н. Т. С.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20213130100407 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 и чл. 415 вр. глава „Тринадесета” от ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „Банка ДСК“ АД със седалище и
адрес на управление гр.София, ул. „Московска” № 19 с ЕИК *********, срещу М. ЦВ. Л.
ЕГН **********, с адрес: с.***, общ.Ветрино, обл.Варна.
В исковата молба се твърди, че на 22.08.2018г. между “Банка ДСК” ЕАД, като
кредитор и ответницата (кредитополучател) е сключен Договор за кредит за текущо
потребление от 22,08.2018г. при действието на Общите условия за предоставяне на кредити
за текущо потребление на физически лица на „Банка ДСК“ АД, по силата на който „БАНКА
ДСК" АД е предоставила на кредитополучателя кредит за текущо потребление в размер на 3
035,00 евро със срок на издължаване от 120 месеца, при лихва и други условия, подробно
уговорени с договора за кредит.
Ищецът твърди, че е изпълнила задълженията си по договора за кредит, като е
предоставила на Кредитополучателя сума в размер на 3 035,00 евро като кредитът е усвоен
по сметката на М. ЦВ. Л. при "БАНКА ДСК" АД по сметка № 25518883.
Ищецът твърди, че съгласно чл. 7 от Договора за кредит кредитът се олихвява с
променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е в размер на
13,45% годишно или 0,0037% на ден, формиран от стойността на 6-месечен EUR1BOR -
0.271%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана надбавка
в размер на 13,45%.
Годишният процент на разходите е 14,31 % ГПР може да бъде променян при
1
предпоставките, предвидени в Общите условия.
Съгласно чл. 18.1. от Общите условия при забава в плащането на месечната вноска
договорения лихвен процент се увеличава с надбавка за забава в размер на 10 процентни
пункта, а при допусната забава над 90 дни (чл. 18.2.от Общите условия), остатъкът от кредит
става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка от 10 процентни пункта. Твърди се, че след настъпване на предсрочната
изискуемост на 06.12.2019г. до подаване на заявление по реда на чл. 417 ГПК, „Банка ДСК"
АД е начислила върху усвоената и непогасена главница не договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка от 10 процентни пункта, а законната лихва.
Ищецът твърди, че кредитополучателя със сключването на Договора за кредит е поел
задължението да погасява разрешения му кредит с месечни вноски, определени в Договора
за кредит, всички дължими на 09-то число на всеки месец. Ищецът заявява, че на датите на
падежа от 09.05.2019г. - 09.11.2019г. кредитополучателят не е заплатил 7 броя месечни
вноски, а именно: 40,94 евро от 09.05.2019г. - 46.12 евро от 09.09.2019 г.; 46.12 евро от
09.06.2019г. - 46.12 евро от 09.10.2019г.; 46.12 евро от 09.07.2019г. - 46.12 евро от
09.11.2019г.; 46.12 евро от 09.08.2019г..
Поради това неизпълнение, банката кредитор на основание чл.19.1.1. от приложимите
към кредита Общи условия е обявила кредита за предсрочно изискуем като е изпратила до
ответницата Покана-Уведомление изх. № 11-20- 01608/04.09.2019г. за обявяване на
предсрочна изискуемост по кредита, връчена чрез ЧСИ Йорданка Моллова по реда на чл. 47
ГПК на 02.12.2019г..
Твърди се, че кредитът е осчетоводен като предсрочно изискуем на 06.12.2019г..
На 21.01.2020г. “БАНКА ДСК“ АД е подала до Софийски районен съд заявление е вх.
№ 3003870 за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумите: 2
920,52 евро - главница, заедно със законна лихва върху главницата, считано от 21.01,2020п
до окончателно изплащане на вземането, 254,20 евро - договорна лихва, 5,01 евро - лихвена
надбавка за забава, 37,31 евро- обезщетение за забава; 60,00 евро - разходи при изискуем
кредит, както и заплащането на съдебни разноски по заповедното производство: 128,19 лв. -
заплатена държавна такса и 150,00 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
По подаденото заявление е образувано частно гражданско дело № 2835 2020 г. по
описа на Районен съд София, което прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд
Провадия, където е образувано ч.гр. дело № 489/2020г. 2-ри гр. състав.
Заповедният съд е издал на ищеца Заповед за незабавно изпълнение от 26.06.2020 г. и
Изпълнителен лист от 26.06,2020 г. за сумите от: 2 920,52 евро - главница, заедно със
законна лихва върху главницата, считано от 21.01.2020г. до окончателно изплащане на
вземането, 254,20 евро - договорна лихва, 5,01 евро - лихвена надбавка за забава, 37,31 евро-
2
обезщетение за забава, както и заплащането на съдебни разноски по заповедното
производство: 128,19 лв. - заплатена държавна такса и 50,00 лв.- юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 1571/2020г. по описа на частен съдебен изпълнител Ивета-
Луис Контрерас Ернандес, peг. № 897. с район на действие -- ОС-Варна.
Ответницата длъжник е подала възражение по реда на чл. 414 от ГГ1К срещу
издадената в полза на „БАНКА ДСК“ АД заповед за незабавно изпълнение, поради което
банката подава настоящия иск.
Иска се, в случай, че съдът счете уведомяването за предсрочната изискуемост на
кредита за нередовно, да приеме, че искова молба представлява покана за изпълнение за
сумите, за които ответникът следва да бъде поканен да заплати, от който момент длъжникът
изпада в забава и уведомление за настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията
на Банката за предсрочно изискуемата главница, отправено до ответника (Решение № 178 от
12.11.2010 г. по т.д. № 60/20 Юг., т.к., II т.о. на ВКС и на Решение № 11974 от 09/09/2020 г,
по гр.д. № 4412/2019 г., на Софийски апелативен съд, ГО, 8 гр.с.).
Твърди се, че относно редовно падежиралите суми, е приложим чл.84 от ЗЗД, а именно,
че срокът кани вместо кредитора (dies interpellat pro homine), съгласно Решение № 139 от
05.1 1.2014 г. на ВКС по търг. д,№57/2012п. I-во т. о. ТК.
Иска се да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът
М. ЦВ. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви" № 149,
ДЪЛЖИ на „Банка ДСК" АД, с ЕИК ********* сумите по сключения между тях Договор за
кредит за текущо потребление от 22.08.2012 г. както следва: 2 920,52 евро - главница, заедно
със законна лихва върху главницата, считано от 21.01.2020г. до окончателно изплащане на
вземането, 254,20 евро - договорна лихва за периода от 09.05.2019г. до 05.12.2019г., 5,01
евро - лихвена надбавка за забава за периода от 17.05.2019г. до 06.12.2019г., 37,31 евро-
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 06.12.2019г. – 20.01.2020г..
Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника чрез процесуалния му
представител.
В него прави искане за изпращане на делото по компетентност на РС София, тъй като
постоянния адрес на ответницата е в гр.София.
Твърди, че клаузите на Договора не съответстват на изискванията на чл. 11. ал. 1. т. 9.
9а. 10, 12, 13, 15, 16, 17, 20, 22, 23, 24, 26, поради което, на основание чл. 22 от ЗПК се явява
недействителен.
3
Твърди, че кредита не е обявен за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Ответникът излага, че в т. 1 от Договора е посочено, че кредиторът отпуска на
кредитополучателя кредит за текущо потребление в размер на 3035.00 евро. на основание
Протокол № 070- 2018 от 13.08.2018 г. от заседание на ЦКПК на „Банка ДСК" ЕАД като
кредитът се отпуска с цел рефинансиране на Кредитна карта № 20910232 от 30.04.2013 г..
Твърди, че съгласно т. 7 от Договора кредитът се олихвява с променлив лихвен
процент, който към датата на сключване на Допълнителното споразумение е 13.45 %
годишно или 0.037 % на ден. формиран от стойността на 6-месечен EURIBOR – 0.271, който
при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана надбавка в размер на
13.45 %.
Твърди, че на 22.08.2018 г. страните подписват Допълнително споразумение към
Договор за кредит за текущо потребление № 20418858/18.07.2012 г. във връзка с чл. 41 от
Указание № 35-18.08.2006 г. във връзка с Протокол от заседание на ЦКПК № 070-2018 на
Банка ДСК от 13.08.2018 г. В същото е посочено, че кредитът се олихвява е променлив
лихвен процент, който към датата па сключване на Допълнителното споразумение е 9.00 %
годишно или 0.025 % на ден, формиран от стойността на 6- месечен EUR1BOR - 0.271 %.
който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана надбавка в размер
на 9.00 %.
Твърди се, че не е ясно кое е допълнителното споразумение, което споменава ищецът в
процесния договор, но ако става въпрос за споразумение от 22.08.2018г. има разлика в
размера на променливия лихвен процент. В Допълнителното споразумение към Договор за
кредит за текущо потребление № 29418858 от 18.07.2012 г. е 9.00 % годишно или 0,025 % на
ден, а в Договора за кредит от 22.08.2018 г. е 13.45 % годишно или 0.037 % на ден. Поради
това ответникът счита, че клаузата, обекти вирана в чл. 7 от процесния договор, е съставена
по неясен, неразбираем и двусмислен начин, и уврежда интересите на кредитополучателя.
Счита, че клаузата в чл. 7 от процесния договор, не отговаря на изискването за
добросъвестност и е неравноправна съответно нищожна и като такава не следва да обвързва
потребителя.
Относно претендираното обезщетение за забава, начислена за периода от 17.05.2019 г.
до 05.12.2019 г. в размер на 5.01 евро, ответникът счита, че тя е недължима, предвид
горните съображения и поради това, че не следва да се договарят отделни възнаграждения за
забава освен дължимата лихва.
Относно претендираното обезщетение за забава след датата за периода от 06.12.2019 г.
до 20.01.2020г. в размер на 37.33 евро, ответникът счита същото за недължимо, тъй като в
случая предсрочната изискуемост не е обявена на кредитополучателя преди подаване на
4
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Относно клаузите обективирани в чл. 18.1. изр. първо и чл. 18.2. изречение първо от
ОУ ответникът счита, че те са уговорени в противоречие с чл. 33 от ЗПК и са нищожни.
Иска съда да обяви за нищожни следните клаузи, обективирани в раздел III oт ОУ: т.7
1. т. 7.2.3.1 и т. 7.6., тъй като се твърди, че те са неравноправни.
Иска се отхвърляне на иска.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В писмено становище
поддържа предявените искове и моли те да бъдат уважени. Ответницата чрез процесуалния
си представител моли предявените искове да бъдат частично отхвърлени в съответствие с
направените от ответницата в отговора на исковата молба възражения – ненастъпила
предсрочна изискуемост, нищожност на клаузите за договорната лихва.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От Договор за кредит за текущо потребление от 22.08.2018 г.; Договор за залог на
вземане по сметка в „Банка ДСК“ ЕАД от 22.08.2018 г.; погасителен план и ГПР; Общи
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление; Такси по кредити за текущо
потребление: Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица; Договор за залог върху вземания от 30.04.2013 г.; Общи условия по
договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК;
условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на
Банка ДСК; Декларация от М. ЦВ. Л. от 08.04.2013 г.; Протокол от 13.07.2018 г.; Протокол
№ 070/13.08.2018 г./препис извлечение/; Извлечение по кредити включени в списък 069 в
електронния модул за преструктуриране на КТП и ЖИК; Указание № 35/18.08.2006 г. на
Банка ДСК ЕАД; Методология на Банка ДСК ЕАД за определяне на базов лихвен
процент(БЛП) използван за определяне на лихвения процент по кредити на физически лица
се установява, че на 22.08.2018г. между “Банка ДСК” ЕАД, като кредитор и ответницата
(кредитополучател) са сключили Договор за кредит за текущо потребление от 22.08.2018г.
при действието на Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на
физически лица на „Банка ДСК“ АД, който е сключен на основание Протокол №
070/13.08.2018г. на заседание на ЦКПК на „Банка ДСК“ ЕАД. По силата на този договор
„БАНКА ДСК" АД е предоставила на кредитополучателя кредит за текущо потребление в
размер на 3035,00 евро със срок на издължаване от 120 месеца до 09.08.2028г. с цел
рефинансиране на договор за кредитна карта № 20910232/30.04.2013г..
Ищецът е предоставил на ответницата сума в размер на 3035,00 евро като кредитът е
усвоен по сметката на М. ЦВ. Л. при "БАНКА ДСК" АД по сметка № 25518883 на
22.08.2018г.. Кредитът следва да се погасява с месечни вноски, определени в Договора за
5
кредит, всички дължими на 09-то число на всеки месец.
Съгласно чл. 7 от Договора за кредит кредитът се олихвява с променлив лихвен
процент, който към датата на сключване на договора е в размер на 13,45% годишно или
0,0037% на ден, формиран от стойността на 6-месечен EUR1BOR - 0.271%, който при
отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана надбавка в размер на
13,45%. Годишният процент на разходите е 14,31 % ГПР може да бъде променян при
предпоставките, предвидени в Общите условия.
Съгласно чл. 18.1. от Общите условия при забава в плащането на месечната вноска
договорения лихвен процент се увеличава с надбавка за забава в размер на 10 процентни
пункта, а при допусната забава над 90 дни (чл. 18.2.от Общите условия), остатъкът от кредит
става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка от 10 процентни пункта. Съобразно чл.7.1 от общите условия кредитът се олихвява
с променлив лихвен процент, който е зависим от стойността на референтен лихвен процент,
посочен в договора или определен в случаите и по реда предвидени в т.7.2.3. Референтния
лихвен процент представлява лихвен бенчмарк или индекс и/или индикатор, публикуван
официално в страницата на БНБ лии комбинация от такива индекси и/или индикатори, а
когато е определен по т.7.2.3, включва и изравнителна надбавка/дисконт. При отрицателна
стойност на референтния лихвен процентсъщия се приема за стойност 0. Съобразно т.7.2.1
променливия лихвен процент, зависещ от референтен лихвен процент се променя от
кредитора 2 пъти годишно на 15 януари и на 15 юли. Съобразно т.7.2.3.1 в случай, че
използваните от кредитора при определяне на референтния лихвен процент лихвен
бенчмарк или индекс и/или индикатор се промени съществено или не се изготвят кредитора
определя нов лихвен процент, като използва друг подходящ лихвен бенчамарк, или индекс
и/или индикатор, публикувани официално на страницата на БНБ или комбинация от такива,
представляващи статистическа информация, отнасяща се до банковата система на местния
пазар. В т.7.2.3.2 – 7.2.3.6 са описани подробно начина, по който следва да се избере нови
бенчмарк, индекс и/ил индикатор. Според т.7.6. от общите условия, в случай, че
кредитополучателя заплаща преференциален лихвен процент, в случай на неизпълнение на
някое от условията на договора, по който е предоставен този лихвен процент губи правото
да ползва изцяло или частично съответната преференциална лихва/отстъпка от първата
падежна дата следваща датата на неизпълнението. Кредитора определя нов размер на
месечна вноска за лихва и/или главница и представя на кредитополучателя актуализиран
погасителен плана.
На 30.04.2013г. страните по делото са сключили Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит. Сумата по кредита е 3000 лева с променлив лихвен
процент, който към датата на сключване на договора е 13,95%, с ГПР 14.88%, с падежна дата
всяко 20 число на месеца. Договорът е сключен при общи условия като е сключен и Договор
за залог върху вземания по трудовото правоотношение на залогодателя.
6
С Протокол от 13.08.2018г. страните по делото са постигнали писмено споразумение
по сключените между тях договори за кредит, които са четири. По договор 30.04.2013г.
страните по делото са сключили Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит „Банка ДСК“ ЕАД и М.Л. са постигнали съгласие за нов срок 120
месеца, нова дата 14-то число и лихва 13.45%, отказ от наказателна лихва от 20.07.2018г. до
датата на подписване на споразумението. Постигнатото споразумение е разгледано на
13.08.2018г. на редовно заседание на Централната комисия по проблемни кредити на „Банка
ДСК“ ЕАД.
От изготвените по делото ССчЕ и допълнителна ССчЕ, които съдът кредитира като
обективни и компетентно изготвени се установява следното: на 22.09.2018г. е постъпила
сумата от 3 035.00 евро с основание „Преструктуриран кредит“ по сметка № 25518883 т.е
сумата е усвоена от ответницата М. ЦВ. Л..
Процесният не е погасяван в уговорените съгласно договора условия и погасителен
план към него.
За погасяване на кредита са постъпили следните суми на следните дати:
ДатаПлатенаПлатенаВсичко/евро/
главница/евро/лихва/евро/
05.10.201826,8419,2846,12
11.01.201924,5575,45100,00
12.02.201912,4037.6050,00
09.04.201925,0767,9393,00
13.06.201912,8021.2034,00
17.07.201912,8238,2051,02
Всичко:114,48 евро259,66 евро374,14 евро
Към 06.12.2019г. /дата на обявяване на кредита за изискуем/ сумата на непогасената
главница е в размер на 2 920.52 евро и непогасена договорна лихва в размер на 254.20 евро.
От дата 06.12.2019 г. до подаване на заявлението до съда „Банка ДСК“ АД е начислила
върху усвоената и непогасена главница не договорения лихвен процент, увеличен с 10
процентни пункта, а законната лихва 10% или 0.0278% на ден.
От 06.12.2019 г. до 21.01.2020 г. / датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК/
има 46 лихводни и остатък главница в размер на 2 920.52 евро.
2920.52*46*0.02780 %=37.35 евро
Непогасена главница към 21.01.2020 г. в размер на 2 920.52 евро и неплатена
договорна лихва в размер на 291.55 евро.
7
От 21.01.2020 г. до датата на изготвяне на заключението /24.06.2021 г./ има 520
лихводни и остатък главница в размер на 2 920.52 евро.
2920.52*520*0.0278%=422.19 евро
Непогасена главница към 24.06.2021 г. в размер на 2 920.52 евро и неплатена
договорна лихва в размер на 713.74 евро.
Размерът на предсрочно изискуемата главница към 21.01.2020 г. е в размер на
174.24 евро.
Размерът на неплатената договорна/възнаградителна/ лихва като се отчитат и
извършените промени в размера и/ако има такива/ за периода от 09.05.2019 г. до 05.12.2019
г. включително е в размер на 254.20 евро.
Обезщетението за забава е изчислено по дни на база просрочената главница и към
06.12.2019 г./датата на обявяване на кредита за изискуем/ е в размер на 5.1 евро.
От 06.12.2019 г. до 20.01.2020 г. има 46 лихводни и остатъкът от главницата е в размер
на 2 920.52 евро. а лихвата за забава е 10% годишно и 0.0278% на ден или
2920.52*46*0.0278%=37.35 евро обезщетение за забава.
Размерът на осчетоводените от „Банка ДСК“ АД такси е 60 евро или 120 лева.
Видно от приложеното извлечение на сметка №25518883 към доказателствата по
делото, след 21.01.2020 г. няма извършени погасявания на кредита.
Администратор на лихвения бенчмарк е Европейски Институт за Парични Пазари.
ЕИПП публикува стойностите на лихвения бенчмарк на интернет страницата:
(http://www.emmi-benchmarks.eu).
В протокол №070/13.08.2018г. , където подробно са описани условията на договора.
Предлага се преструктуриране на кредитна карта в нов кредит за текущо потребление
при следните параметри: - 3 035.00 евро кредит със срок на изплащане 120 месеца;
Лихвен процент 13.45% годишно;
За периода 22.08.2018 г. до 06.12.2019 г./дата на предсрочно обявяване на кредита за
изискуем/, не е налице промяна в договорната лихва на банката и тя е 13.45% годишно и
0.037% на ден.
От дата 06.12.2019 г. до подаване на заявлението до съда „Банка ДСК“ АД е начислила
върху усвоената и непогасена главница не договорения лихвен процент, увеличен е 10
процентни пункта, а законната лихва 10%.
8
Към 20.08.2018 г. задължението по Договор за кредитна карта №20910232/30.04.2013 г.
е в размер на 3039.60 евро, като кредитният лимит е превишен е 39.60 евро.
Задължението по кредитната карта е формирано от плащания на ПОС терминали и
тегления на ATM.
Сумата по кредита в размер на 3 035.00 евро е постъпила в сметката, която обслужва
кредитната карта на 24.08.2018г. и е прехвърлена на 22.08.2018 г. от сметката, която
обслужва кредита за текущо потребление съгласно процесния договор от 22.08.2018 г..
Размерът на предсрочно изискуемата главница към 21.01.2020 г. е в размер на 174.24 евро.
Размерът на неплатената договорна/възнаградителна/ лихва като се отчитат и
извършените промени в размера и/ако има такива/ за периода от 09.05.2019 г. до 05.12.2019
г. включително е в размер на 243.82 евро. Изчисленията са направени на база 6 - месечния
EURIBOR, който е със знак „минус“ и определената лихвена надбавка от банката 13.45 %.
Размерът на неплатената договорна/възнаградителна/ лихва като се отчитат и
извършените промени в размера и/ако има такива/ за периода от 09.05.2019 г. до 05.12.2019
г. включително е в размер на 74.17 евро. Изчисленията са направени на база 6 - месечния
EURIBOR, който е със знак „минус“ и определената лихвена надбавка от банката 9%.
Обезщетението за забава е изчислено по дни на база просрочената главница и към
06.12.2019 г./датата на обявяване на кредита за изискуем/ е в размер на 5.01 евро.
От 06.12.2019 г. до 20.01.2020 г. има 46 лихводни и остатъкът от главницата е в размер
на 2 920.52 евро, а лихвата за забава е 10% годишно и 0.0278% на ден или
2920.52*46*0.0278%=37.35 евро обезщетение за забава.
От Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК; Извлечение от
счетоводни книги на Банка ДСК ЕАД за сметка № 11/25518883 към 21.01.2020 г.; Промяна
на статут от редовен в изискуем/съдебен; Уведомление до М. ЦВ. Л. с изх. № 11-20-
01528/20.08.2019 г.; Потвърждение за получаване; Покана –уведомление от „Банка ДСК“
ЕАД София до М.Ц. Л. чрез ЧСИ Йорданка Моллова; Уведомление по чл. 47 от ГПК от ЧСИ
Йорданка Моллова; Протокол за връчване на съдебни книжа; Заповед № 221/26.06.2020 г. по
гр.д. № 489/2020 г. по описа на РС Провадия; Изпълнителен лист № 291/26.06.2020 г. по
ч.гр.д.№ 489/2020 г. по описа на РС Провадия; Молба за образуване на изпълнително дело
от „Банка ДСК“ ЕАД; Съобщение до Банка ДСК ЕАД от 12.01.2021 г.; Възражение от М.
ЦВ. Л. с вх. № 261211/04.12.2020 г.; Извлечение за периода от 22.08.2018 г. до 08.02.2021 г.
изд. от Банка ДСК АД, както и ч.г.д. № 489/2020 г. по описа на РС Провадия се установява
следното уведомлението за предсрочна изискуемост на процесните вземания е връчено от
ЧСИ Йорданка Моллова с рег.№ 920 и район на действие СГС на длъжницата на основание
чл.47, ал.5 от ГПК от ЧСИ Моллова, на 06.12.2019г. банката е завела кредита като
предсрочно изискуем, на 21.01.2020г. “БАНКА ДСК“ АД е подала до Софийски районен съд
9
заявление е вх. № 3003870 за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от
ГПК за сумите: 2 920,52 евро - главница, заедно със законна лихва върху главницата,
считано от 21.01.2020г. до окончателно изплащане на вземането, 254,20 евро - договорна
лихва, 5,01 евро - лихвена надбавка за забава, 37,31 евро- обезщетение за забава; 60,00 евро -
разходи при изискуем кредит, както и заплащането на съдебни разноски по заповедното
производство: 128,19 лв. - заплатена държавна такса и 150,00 лв.- юрисконсултско
възнаграждение.
По подаденото заявление е образувано частно гражданско дело № 2835 2020 г. по
описа на Районен съд София, което прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд
Провадия, където е образувано ч.гр. дело № 489/2020г. 2-ри гр. състав.
Заповедният съд е издал на ищеца Заповед за незабавно изпълнение от 26.06.2020 г. и
Изпълнителен лист от 26.06.2020 г. за сумите от: 2 920,52 евро - главница, заедно със
законна лихва върху главницата, считано от 21.01.2020г. до окончателно изплащане на
вземането, 254,20 евро - договорна лихва, 5,01 евро - лихвена надбавка за забава, 37,31 евро -
обезщетение за забава, както и заплащането на съдебни разноски по заповедното
производство: 128,19 лв. - заплатена държавна такса и 50,00 лв.- юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 1571/2020г. по описа на частен съдебен изпълнител Ивета-
Луис Контрерас Ернандес, peг. № 897. с район на действие ОС Варна.
Ответницата длъжник е подала възражение по реда на чл. 414 от ГПК срещу
издадената в полза на „БАНКА ДСК“ АД заповед за незабавно изпълнение, поради което
банката подава настоящия иск.
Въз основа на така установените факти, Провадийският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415,
ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищеца сумите описани в издадената Заповед по ч.гр.д.489/2020 на ПРС, а именно:
сумата 2920,52 евро, главница; 254,20 евро - договорна лихва за периода от 09.05.2019 г. –
05.12.2019 г. вкл.; 5,01 евро - обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост
за периода 17.05.2019 г. – 05.12.2019 г.вкл.; 37,31 евро обезщетение за забава(законна лихва)
след датата на настъпване на изискуемост за периода от 06.12.2019 г. до 20.01.2020 вкл.,
ведно със законната лихва от 21.01.2020 г. – датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението, всички дължими по Договор за кредит за
текущо потребление от 22.08.2018 г..
Възражение за нищожност на процесния договор за кредит на основание чл.26, ал.1,
10
пр.1 ЗЗД вр. с чл.22 ЗПК.
Възражение за нищожност на т.7 от процесния договор на основание чл.26, ал.1, пр.1
ЗЗД вр. с чл.24 ЗПК.
Възражение за нищожност на следните клаузи, обективирани в раздел III oт ОУ: т.7 1.
т. 7.2.3.1, т. 7.6., 18.1 изречение първо, 18.2 изречение първо на основание чл.26, ал.1, пр.1
ЗЗД вр. с чл.24 ЗПК.
В тежест на ищеца е да докаже, че между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника е сключен
процесния договор за кредит, че кредитора е изправна страна по него, че ответника е
изпаднал в забава като не е заплатил на посочените в исковата молба дати посочените суми,
наличие на основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, обявяването на
кредита за предсрочно изискуем.
В тежест на ответника е да докаже, противоречието със закона – ЗП на процесния
договор за кредит, неравноправността на клаузата на чл.7 от процесния договор и на т.7 1. т.
7.2.3.1 и т. 7.6., 18.1 изречение първо, 18.2 изречение първо oт ОУ.
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу
длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
С Определение №736/25.02.2021г. по в.ч.гр.д. 409/2021г. по описа на ОС Варна е
отменено допуснатото с Разпореждане № 2080/26.06.2020г. за незабавно изпълнение на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.489/2020г. на РС Провадия, отказано е
исканото допускане на незабавно изпълнение и е обезсилен издадения по заповедта
изпълнителен лист.
Между страните по делото не се спори, че са сключили процесния договор за кредит от
22.08.2018г. с посочените в него параметри – сума по кредита на 3 035,00 евро със срок на
издължаване от 120 месеца, че кредита се погасява на месечни вноски, определени в
Договора за кредит, всички дължими на 09-то число на всеки месец. Не се спори, че в чл. 7
от Договора за кредит кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата
на сключване на договора е в размер на 13,45% годишно или 0,0037% на ден, формиран от
стойността на 6-месечен EUR1BOR - 0.271%, който при отрицателна стойност се приема със
стойност нула и фиксирана надбавка в размер на 13,45%. Годишният процент на разходите е
14,31 % ГПР може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия.
От писмените доказателства по делото се установи, че процесния кредит е сключен с
цел рефинансиране на договор за кредитна карта № 20910232/30.04.2013г., че ищеца е
предоставил на ответницата сума в размер на 3035,00 евро на 22.08.2018г., с която е
погасено нейно предходно задължение по договор за кредитна карта №
20910232/30.04.2013г.. Сумата е постъпила на 24.08.2018г. по сметката, обслужваща
договора за кредитната карта, с което този договор е прекратен.
11
Процесният договор за кредит е сключен за срок от 120 месеца като падежа му е на
09.08.2028г.. От изготвената по делото ССчЕ се доказа, че ответницата е заплатила последно
вноски по кредита на 17.07.2019г.. Банката се е възползвала от правото си по чл.19.1.1 от
Общите условия и е обявила процесния кредит за предсрочно изискуем като в
счетоводството кредита е заведен като предсрочно изискуем на 06.12.2019г. с непогасена
главница в размер на 2920.52 евро и непогасена договорна лихва е в размер на 254.20 евро.
Съдът намира, че предсрочна изискуемост на процесния кредит не е настъпила, тъй
като не е надлежно съобщена на длъжника – ответницата по делото. В т. 18 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, са дадени разяснения, че
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективния факт на неплащането, упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще
счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са
били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. В случая уведомлението за предсрочна изискуемост е
връчено от ЧСИ Йорданка Моллова с рег.№ 920 и район на действие СГС на длъжницата на
основание чл.47, ал.5 от ГПК като ЧСИ Моллова не е спазила процедурата посочена в чл.47,
ал.1 – ал.3 от ГПК като не е направила опит да връчи уведомлението за предсрочна
изискуемост на настоящия адрес на длъжницата, на който е била регистрирана в с.***. ЧСИ
Моллова е направила опит да връчи уведомлението за предсрочна изискуемост само на
постоянния адрес на длъжницата, на който е залепила и уведомление по чл.47 ГПК, но това
не е достатъчно за изпълнение на процедурата по чл.47 ГПК, за да приеме съдът, че
длъжницата е редовно уведомена за предсрочната изискуемост.
Поради това предсрочна изискуемост на претендираното вземане не е настъпила преди
подаване на заявлението по чл.417 ГПК, а едва с получаване от ответницата на съобщението
с приложено определение по чл.131 ГПК, искова молба ведно с приложенията към нея на
26.04.2021г..
Предметът на делото по установителния иск е вземането по представения документ по
чл. 417, т. 2 ГПК – извлечение от счетоводните книги, в които се съдържат и данни за
неплатените от длъжника погасителни вноски по кредита към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед на изпълнение и които са послужили като основание на
кредитора да твърди, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Предвид и
разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК и Тълкувателно Решение № 8/2017г. от 02.04.2019г. на
ОСГТК на ВКС следва да се признае за съществуващо вземането за главница по процесния
12
кредит до приключване на устните състезания по делото. С настъпил падеж е главницата до
09.08.2021г. в размер на 533,09 евро според погасителния план по договора, от които следва
да се приспадне погасената главница от ответницата, която според приетата по делото ССчЕ
е в размер на 114,48 евро или следва да се признае съществуването на вземане за главница
по процесния договор в размер на 418,61 евро до 09.08.2021г. ведно със законната лихва от
21.01.2020 г. – датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението, като иска следва да се отхвърли за разликата от този размер до
претендирания размер от 2920,52 евро за главница.
Възражението на ответницата за нищожност на процесния договор за кредит на
основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.22 ЗПК съдът намира за неоснователно, тъй като
договорът отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК – сключен е в писмена форма, на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин, договорът е написан с еднакъв шрифт, който е
повече от 12, договорът е подписан в 2 екземпляра. Договорът отговаря и на условията на
чл.11, т.7-12 и 20 и ал.2 на чл.20 от ЗПК – в договора е посочен общия размер на кредита и
условията за усвояването му; лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и
индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти;методиката за изчисляване на
референтния лихвен процент съгласно чл. 33а; годишния процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; погасителният
план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването
на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи; наличието или липсата на право на отказ на потребителя от
договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на
лихвения процент на ден. Към договора са приложени Общите условия и всяка страница от
тях са подписани от страните по договора.
Възраженията за нищожност на т.7 от процесния договор по отношения на договорния
лихвения процент, който при отрицателна стойност на 6-месечнич EURIBOR се приема за
нула на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.24 ЗПК и на следните клаузи, обективирани
в раздел III oт ОУ: т.7 1. - по отношения на договорния лихвения процент, който при
13
отрицателна стойност на 6-месечнич EURIBOR се приема за нула, на т. 7.2.3.1 и т. 7.6. на
основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.24 ЗПК съдът намира за основателни. Съгласно чл. 7
от Договора за кредит кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата
на сключване на договора е в размер на 13,45% годишно или 0,0037% на ден, формиран от
стойността на 6-месечен EUR1BOR - 0.271%, който при отрицателна стойност се приема със
стойност нула и фиксирана надбавка в размер на 13,45%. Съобразно чл.7.1 от общите
условия кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който е зависим от стойността
на референтен лихвен процент, посочен в договора или определен в случаите и по реда
предвидени в т.7.2.3. Референтния лихвен процент представлява лихвен бенчмарк или
индекс и/или индикатор, публикуван официално в страницата на БНБ или комбинация от
такива индекси и/или индикатори, а когато е определен по т.7.2.3, включва и изравнителна
надбавка/дисконт. При отрицателна стойност на референтния лихвен процент същия се
приема за стойност 0. Съобразно т.7.2.3.1 от Общите условия в случай, че използваните от
кредитора при определяне на референтния лихвен процент лихвен бенчмарк или индекс
и/или индикатор се промени съществено или не се изготвят кредитора определя нов лихвен
процент, като използва друг подходящ лихвен бенчамарк, или индекс и/или индикатор,
публикувани официално на страницата на БНБ или комбинация от такива, представляващи
статистическа информация, отнасяща се до банковатса система на местния пазар. Според
т.7.6. от общите условия, в случай, че кредитополучателя заплаща преференциален лихвен
процент, в случай на неизпълнение на някое от условията на договора, по който е
предоставен този лихвен процент губи правото да ползва изцяло или частично съответната
преференциална лихва/отстъпка от първата падежна дата следваща датата на
неизпълнението. Кредитора определя нов размер на месечна вноска за лихва и/или главница
и представя на кредитополучателя актуализиран погасителен плана.
Горепосочените клаузи съдът намира за неравноправни в посочените по-горе части по
отношение на чл.7 от договора и на чл.7.1 от Общите условия и изцяло по отношение на т.
7.2.3.1 и т. 7.6. от Общите условия, тъй като са сключени във вреда на потребителя, не
отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Горепосочените клаузи - чл.7 от
договора и чл.7.1 от Общите условия дават право на банката да променя лихвения процент
в зависимост от стойността на 6-месечен EURIBOR - 0.271%, който при отрицателна
стойност се приема със стойност нула. Уговорената договорна лихва може само да расте в
зависимост от 6-месечен EURIBOR, но не и да намалява при негови отрицателни стойности.
По този начин банката се облагодетелства при увеличаване на стойността на 6-месечен
EURIBOR, но потребителя не се облагодетелства с намаляване на лихвата му при
отрицателни стойност на 6-месечен EURIBOR. Правата на банката са уговорени в ущърб на
потребителя, чиито права в тази насока са ограничени.
Клаузите посочени в 7.2.3.1 и т. 7.6. от ОУ са също неравноправни и предоставят право
на банката самостоятелно да изменя лихвения процент по договора при недостатъчно ясни
14
условия без да дава право на длъжника при евентуална промяна да се откаже от договора.
Уговореният анатоцизъм в т. 18.1. изречение първо и чл.18.2 изречение първо от
Общите условия е в противоречие със закона. Недопустимо е да се уговаря лихва върху
лихва какъвто е случая. Предвидено е че при забава в плащането на месечната вноска
договорения лихвен процент се увеличава с надбавка за забава в размер на 10 процентни
пункта и че при забава над 90 дни непогасения остатък от главницата става предсрочно
изискуем и се олихвява с договорна лихва и с надбавка в размер на 10 процентни пункта,
което всъщност представлява натрупване на договорна и мораторна лихва за един и същ
период върху една и съща главница. Нищожна е клаузата поради противоречие със закона,
че при обявяване на кредита за предсрочно изискуем потребителя ще дължи пълния размер
на договорната лихва плюс надбавка от 10 процентни пункта. Договорната лихва
представлява възнаграждението на банката за правото на потребителя да ползва
предоставения му кредит през целия период. В случай, че банката обявява кредита за
предсрочно изискуем то тя изисква целия кредит веднага т.е. потребителя се лишава от
възможността да го ползва за целия договорен период съответно и банката няма право на
договорна лихва след датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В такива
случаи се дължи само мораторна лихва. Уговорената и в този случаи натрупване на
договорна и мораторна лихва е нищожно.
Съдът не споделя възраженията на процесуалният представител на ответницата, че
лихвата по процесния договор е уговорена неясно, че не е ясно кое е допълнителното
споразумение, което споменава ищецът в процесния договор, че вероятно става въпрос за
споразумение от 22.08.2018г., в което имало разлика в размера на променливия лихвен
процент. В протокол от 22.08.2018г. ясно страните по делото са уговорили, че по процесния
договор договорната лихва е 13.45 % годишно или 0.037 % на ден, а не 9 %, каквато е
уговорката на страните по друг договор за кредит.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да признае съществуването на
вземането за договорна лихва за периода от 09.05.2019 г. – 05.12.2019 г., посочен от ищеца,
съобразно допълнителното заключение на вещото лице в размер на 243,82 евро като са
отчетени и отрицателните стойности на EURIBOR през този период. Искът за договорна
лихва следва да се отхвърли за разликата от 243,82 евро за периода 09.05.2019 г. – 05.12.2019
г. до претендирания размер от 254,20 евро за периода 09.05.2019 г. – 05.12.2019 г..
Иска за установяване съществуването на обезщетението за забава в размер на 5,01 евро
за периода 17.05.2019 г. – 05.12.2019 г. следва да се отхвърли предвид нищожността на
чл.18.1 и чл.18.2 от общите условия, въз основа, на които е начислено.
Иска за установяване на съществуването на 37,31 евро обезщетение за забава за
периода от 06.12.2019г. до 20.01.2020г. следва да бъде уважено, тъй като по делото се
доказа, че ответницата е в забава за изпълнение на договорните си задължения след
17.07.2019г., като за периода 06.12.2019г. до 20.01.2020г. не е начислявана договорна лихва.
15
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски в заповедното и исковото
производство, като такива на основание чл.78, ал.1 от ГПК му се дължат съразмерно с
уважената част от иска. Съобразно доказателствата за сторените по делото разноски те са
следните: 128.19 лева – държавна такса по заповедното производство и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение. От тях съразмерно с уважената част от исковете се дължат
38.76 лева. В исковото производство са сторени следните разноски: 251.68 лева – държавна
такса, 280 лева – възнаграждение за вещо лице за изготвяне на ССчЕ, претендира се и
юрисконсултско възнаграждение. Съдът определя юристконсултското възнаграждение на
основание чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.37 ЗПП вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ в размер на 200 лева предвид направените възражения от страна на
ответната страна. От тези разноски на ищеца следва да се присъдят съразмерно с уважената
част от иска 159.15 лева.
Ответникът също е претендирал разноски и такива следва да му се присъдят
съразмерно с отхвърлената част от исковете. Ответникът е сторил следните разноски – 140
лева за възнаграждение на вещото лице по изготвената ССчЕ и 150 лева по допълнителната
ССчЕ, от които на ответницата следва да се присъдят 226.92 лева. По заповедното
производство ч.гр.д.489/2020г. на РС Провадия ответницата е сторила разноски в размер на
15 лева – държавна такса за частна жалба, която е уважена и които следва да се присъдят
изцяло на ответницата. Процесуалният представител на ответницата адв.Л. е претендирал
възнаграждение за прроцесуално представителство на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закон за
адвокатурата. На основание чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението за оказаната правна помощ
съразмерно цената на предявените искове в в размер на 643.67 лева, от тях съразмерно с
отхвърлената част на предявените искове на адв.Л. следва да се присъдят 503.67 лева.
Мотивиран от изложеното, Провадийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. с чл.415 ГПК в
отношенията между страните „Банка ДСК“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „Московска” № 19 и М. ЦВ. Л. ЕГН **********, с адрес: с.***,
общ.Ветрино, обл.Варна, че в полза на ищцовото дружество съществува следната ЧАСТ от
вземания, за които е издадена Заповед № 221/26.06.2020г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. 489/2020г. на РС Провадия:
сумата от 418,61 евро главница до 09.08.2021г., КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата от
уважения размер от 418.61 евро главница до 09.08.2021г. до претендирания от 2920,52 евро
главница до 09.08.2028г.; 243,82 евро - договорна лихва за периода от 09.05.2019 г. –
16
05.12.2019 г. КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата от уважения размер от 243,82 евро за
периода от 09.05.2019 г. – 05.12.2019 г. до претендирания размер от 254,20 евро договорна
лихва за периода от 09.05.2019 г. – 05.12.2019 г.; ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата от 5,01 евро
- обезщетение за забава( лихвена надбавка за забава) до датата на настъпване на изискуемост
за периода 17.05.2019 г. – 05.12.2019 г..; 37,31 евро обезщетение за забава (законна лихва)
за периода от 06.12.2019 г. до 20.01.2020г., ведно със законната лихва от 21.01.2020 г. –
датата на подаване на заявлението в съда, до окончателното изплащане на задължението,
всички дължими по Договор за кредит за текущо потребление от 22.08.2018 г.,
ОСЪЖДА М. ЦВ. Л. ЕГН **********, с адрес: с.***, общ.Ветрино, обл.Варна да
заплати на „Банка ДСК”ЕАД, вписано в ТР при АВп, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район “Оборище”, ул. “Московска” № 19 сума в размер на
38.76 лева, представляваща сторените разноски по ч.гр.д.489/2020г. на РС Провадия и
сумата в размер на 159.15 лева, представляваща сторените в настоящото производство
разноски от ищеца съразмерно с уважената част от предявените искове и сума в размер на
15 лева – разноски по ч.гр.д.489/2020г. на РС Провадия, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Банка ДСК”ЕАД, вписано в ТР при АВп, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район “Оборище”, ул. “Московска” № 19 да
заплати на М. ЦВ. Л. ЕГН **********, с адрес: с.***, общ.Ветрино, обл.Варна сума в
размер на 226.92 лева, представляваща сторените в настоящото производство разноски от
ответницата съразмерно с отхвърлената част от предявените искове и сума в размер на 15
лева – разноски по ч.гр.д.489/2020г. на РС Провадия, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Банка ДСК”ЕАД, вписано в ТР при АВп, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район “Оборище”, ул. “Московска” № 19 да
заплати на адвокат Г.Ц. Л. от АК София, личен № **********, със служебен адрес
гр.София, ул.“Славянска“ №20, ет.1, ап.1 сума в размер на 503.67 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от предявените искове , на
основание чл.78, ал.3 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 вр. с ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис с
въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Варна.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
17