№ 374
гр. Ямбол, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20232300500450 по описа за 2023 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на Д. Д. Д. от с.***** чрез
пълномощника му адв.С. Т., АК-Ямбол против решение № 103/30.06.2023 г., постановено по
гр.д.№ 668/2021 г. по описа на РС Елхово, с което съдът:
ОСЪЖДА ответника Д. Д. Д., ЕГН **********, от село *****, обл.***, ул.**** № **
със съдебен адрес в гр. Ямбол, ул. „Жорж Папазов“, № 5, ет.2, кант.17 – адв. С. Т. да заплати
на ищеца М. Б. М., ЕГН – **********, от град****, пл.****№**, със съдебен адрес в гр.
Елхово, ул. „Търговска“ № 7, адв. И. Ч., на основание чл.50, във вр. с чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите обезщетение в размер на 2076.20 лева за причинените
имуществени вреди по собствения му лек автомобил марка „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с peг. №
У1344ВА в резултат настъпило на 15.08.2021г. ПТП на път 7008 км 3 + 500м. в посока с.
Изгрев, с ЕРД - теле с ушна марка BG/37/192146 и неизпълнено от ответника задължение да
осъществява надзор над собственото си животно, заедно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 12.11.2021г. до окончателното й
изплащане, както и ОТХВЪРЛЯ като неоснователно заявеното от Д. Д. Д., ЕГН –
**********, по реда на чл. 298, ал.4 от ГПК, в случай на основателност на главния иск,
възражение за прихващане с насрещно негово вземане срещу М. Б. М., ЕГН – **********,
от град Елхово за сумата 2340 лева, представляващо стойността на причинените му
имуществени вреди вследствие на погИ.ето на собственото му животно с идентификатор BG
/37/192146 в резултат на процесното ПТП, настъпило на 15.08.2021 г., присъдени са и
разноски.
1
Въззивникът обжалва изцяло решението, както в осъдителната му част, така и в
частта, с която е отхвърлено възражението му за прихващане, като го счита за
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Иска се отмяна на този акт изцяло.
Счита се, че съдът неправилно е приел, че са осъществени всички елементи на
деликта, които формират фактическия състав на деликтната отговорност като цяло.
Въпреки, че е установено, че телето е собственост на въззивника Д. и е участвало в
процесното ПТП, в резултат на което е настъпила смъртта на животното, не са налице
доказателства за интензитета на вредите и най - същественото - за причинната връзка между
произшествието и щетите, които ищецът твърди, че е претърпял неговият автомобил. По
делото липсват данни за скоростта, с която ищецът М. е управлявал автомобила си, поради
което от мотивите на обжалваното решение не става ясно защо ЕРС е приел, че се касае за
скорост, която е в рамките на допустимата. Счита се, че ищецът не е положил достатъчно
усилия при управлението на автомобила, за да предотврати настъпването на ПТП и
несъмнено е допринесъл за вредоносния резултат. ЕРС не е обосновал изводите си относно
това защо е кредитирал само част от свидетелските показания, които покрепят ищцовата теза
за механизма на ПТП и вида на вредите, а не е дал вяра на показанията на свидетеля Д.а, от
които се установява, че въззивникът е отглеждал животните в оградено място, спазвайки
всички изисквания за безопасност. Неизяснено е останало и обстоятелството как телето се е
озовало на пътния участък, където е настъпило ПТП-то, като това има пряко отношение към
предмета на спора, както и по делото няма нито едно официално писмено доказателство,
което да служи като индиция за това как точно е настъпило ПТП-то и възприето ли е било
от органите на Пътна полиция.
Независимо, че с въззивната жалба се атакува решението на първоинстанционния съд
и относно отхвърленото възражение за прихващане на Д., не са изложени каквито и да било
съображения за неправилност на решението в тази част.
В законоустановения срок ищецът по делото М. Б. М. е депозирал отговор на
въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния съд
решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в сила.
Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в
исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства.
Съдът е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, въз основа на което е
постановил и своя акт след като е установено, че ответникът е собственик на телето и се
намира под надзора му съгласно чл.50 от ЗЗД, станало причина за настъпване на ПТП, при
което ищецът е претърпял претендираните вреди. Цитирана е съдебна практика, приложима
в настоящия случай според въззиваемия.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се явява и не изпраща
представител. Депозирана е молба от пълномощника адв.Т., с която се поддържа въззивната
жалба и изложените в нея доводи за неправилност на обжалваното решение.
Въззиваемият също редовно призован не се явява в съдебно заседание, а чрез своя
пълномощник адв.Ч. поддържа възраженията си против жалбата.
2
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във
вр. с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния
съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на
доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за
необходимо да изложи следното:
М. Б. М. е предявил пред ЕРС иск с правно основание чл.50 ал.1, вр.с чл.45 от ЗЗД да
бъде осъден ответника, сега въззивник Д. Д. Д. да му заплати сумата от 2076.20 лева -
обезщетение за причинените имуществени вреди по собствения му лек автомобил марка
„Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ в резултат настъпило на 15.08.2021г. ПТП на път 7008 км 3+500м. в
посока с. Изгрев с ЕРД - теле с ушна марка BG/37/192146 поради неизпълнено от Д.
задължение да осъществява надзор над собственото си животно, както и иск с правно
основание чл.86 ЗЗД за законна лихва, считано от завеждане на иска до изплащане на
сумата. Становището на ответника е било за неоснователност на иска като е направено
възражение за съпричиняване от страна на водача на МПС, който е нарушил правилата за
движение по пътищата като се е движел с несъобразена с пътните условия скорост, както и
евентуално възражение за прихващане поради това, че на него също са му причинени
имуществени вреди в размер на 2340.00 лева – стойността на починалото в резултат на
получените увреждания при ПТП животно и желае съдът да извърши прихващане на двете
насрещни претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са
вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират, а ако
вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се
е изгубило. Отговорността по чл.50 от ЗЗД е обективна и за да бъде реализирана е
достатъчно ищецът да установи само факта на увреждането от собственото на ответника
животно - теле, но не и виновно действие или бездействие на собственика му, тъй като
вредата е независима от волята на правните субекти.
Страните не спорят относно собствеността на телето с ушна марка BG/37/192146 –
собственост на ответника Д., както и относно участието му в ПТП на 15.08.2021 г. между
него и МПС, собственост на ищеца М..
Въззивният съд намира за неоснователни възраженията на въззивника относно
3
настъпването на ПТП, как е възприето от полицията, какъв е интензитета на вредите и
причинно-следствената връзка между ПТП и щетите по МПС. Пред първата инстанция са
събрани писмени и гласни доказателства, от които се установяват тези оспорени от
ответника обстоятелства. Налице е издаден протокол на ПТП, който не е оспорен от Д. и се
ползва с материална доказателствена сила. От протокола за ПТП и съставената преписка
рег.№ 261р-15260/16.08.2021 г. по случая в РУ Елхово, приложена по делото се установява
настъпването на ПТП на 15.08.2021 г. между собственото на ответника теле и собствения на
ищеца автомобил, управляван от него. По този повод е издаден протокол за ПТП № 1537943,
посетено от мл.инспектор и мл.автоконтрольор 10 минути след настъпването му, което е
записано в протокола и в докладната записка при извършена проверка по преписката, което
сочи как е възприет инцидента от полицията.
Въпреки, че както се посочи по-горе не е необходимо пострадалият от действия на
животно да доказва вина на собственика му, такава е установена от издадените по случая на
Д. Д. Д. АУАН № 220445/16.08.2021 г. и влязло в сила на 28.10.2022 г. Наказателно
постановление № 21.0261-000257/13.09.2021 г., с които е установено извършено от него
нарушение – не направлява и оставя без надзор ППС с животинска тяга или стада /в случая
животно/ и създава пречки /опасности/ за движението, ПТП , с което виновно е нарушил
чл.106 ал.1 от ЗДвП и му е наложена глоба.
Механизмът на настъпилото ПТП, причинно-следствената връзка на същото с
настъпилите вреди по автомобила, скоростта на движение на автомобила, се установяват от
заключението на изслушаната и неоспорена съдебно-техническа експертиза пред районния
съд. Според вещото лице ПТП е настъпило на 15.08.2021 г. в нощни условия по време на
движението на лек автомобил „Мерцедес“ с peг. № У 1344 ВА в посока с. Изгрев, на
осветеността на фаровете, траекторията му на движение се пресича от безстопанствено
животно, като е осъществен челно-страничен сблъсък между автомобила и животното.
Животното е пресичало платното за движение от ляво на дясно спрямо посоката на
движение на автомобила, а последица от произшествието са материални щети по превозното
средство и смъртта на животното. Щетите по автомобила са оценени в размер 2 076,20 лв.
При разпита в съдебно заседание, вещото лице е заявило, че процесните увреждания биха се
получили при твърдяната в исковата молба скорост на движение на автомобила – около 60
км/ч, тъй като ако скоростта на движение е била по-висока ударът с животното би причинил
други щети – разрушаване на челното стъкло поради тежестта на телето.
Относно скоростта на движение на автомобила при настъпване на ПТП показания е
дала свидетелката Симона Кръстева, пътувала на предната дясна седалка, която е заявила, че
не са карали бързо – около 50-60 км/ч, имала навик да гледа километража.
С оглед заключението на авто-техническата експертиза и свидетелските показания на
свидетелката Кръстева следва извода, че скоростта, с която се е движил лекия автомобил по
време на удара с животното е била съобразена с чл.21 ал.1 от ЗДвП, която извън населено
място е 90 км/ч. В случая не са налице данни за ограничаване на скоростта в участъка, в
който е настъпило ПТП под тази, с която се е движил ищеца.
4
Предвид това въззивният съд намира за правилни изводите на първата инстанция и
относно липсата на съпричиняване на произшествието от страна на ищеца и тези за
наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на собственика на участвалото в
ПТП животно без надзор. Действително свидетелката съпруга на ответника Живка Д.а е
дала показания, че животните се отглеждат обградени от електропастир, но фактът, че
животното се е намирало на 40-50 км от това място, не води до извода, че съдът не е
кредитирал нейните показания относно начина на отглеждане на животните от съпруга й.
Както бе посочено вече, в настоящата хипотеза не е необходимо установяване на виновно
поведение у ответника, а само че е собственик на животното и то се е намирало под негов
надзор в момента на настъпване на ПТП, което е безспорно установено.
Правилно е уважена претенцията на ищеца за настъпили вреди от деликт, но предвид
недоказаното от страна на ответника съпричиняване за настъпване на процесното ПТП от
страна на ищеца-водач на МПС, е неоснователно възражението на ответника за прихващане.
Безспорно ответникът собственик на телето също е претърпял вреди от неговата смърт, но
предвид установената вина за това, която носи самия той, не са налице предпоставките на
чл.103 от ЗЗД за изискуемост и ликвидност на две насрещни вземания.
Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено, а въззивникът следва да
заплати на въззиваемия направените пред настоящата инстанция разноски в размер 500 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 103/30.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 668/2021 г.
по описа на РС Елхово.
ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН ********** от село *****, обл.***, ул.**** № ** със
съдебен адрес в гр. Ямбол, ул. „Жорж Папазов“, № 5, ет.2, кант.17 – адв. С. Т. да заплати на
М. Б. М., ЕГН – ********** от град****, пл.****№**, със съдебен адрес в гр. Елхово, ул.
„Търговска“ № 7, адв. И. Ч. направените пред въззивния съд разноски в размер 500 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5