Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 17.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор П. Вълчев от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия Кр.Борисова КАНД № 113 по описа за 2020г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна жалба
на „А.“ ООД, ***, депозирана чрез адвокат от Адвокатска колегия – Шумен, срещу Решение №
23/12.03.2020г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по ВНАХД № 361/2019г.
по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно
постановление № 27-0000865 от 11.10.2019г. на директора на дирекция „Инспекция
по труда” - гр. Шумен, с което на „А.“ ООД, ***, на основание чл. 416, ал. 5
във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/, е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ за нарушение по чл. 62
ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Застъпва
становището, че в акта за установяване на административно нарушение липсва
пълно и точно описание на нарушението, вменено на дружеството и на
обстоятелствата, по негово извършване.Според касатора е налице неяснота за
какво нарушение точно е бил наказан,доколкото соченото от наказващия орган
деяние „приел“ на
работа без да е сключен трудов договор в писмена форма съставлявало компилация
между три отделни хипотези,визирани в чл.61 ал.1 от КТ,чл.62 ал.1 от КТ и чл.63
ал.2 от КТ. Сочи,че АУАН и НП не съдържат надлежно описание на
нарушението-изискуем реквизит по чл.42 т.4 и чл.57 т.5 от ЗАНН,съставляващо
съществено процесуално нарушение,накърняващо правото му на защита.Излагат се и
твърдения, че лицето Е.Ш.Ю.не е осъществявал трудова дейност в полза на
санкционирания субект, с оглед на което дружеството не е нарушило нормата на
чл. 62 ал.1 от КТ във вр. с чл.1 ал.2 от КТ. В подкрепа на становището си за
недоказаност на визираното в акта и в НП нарушение, касаторът сочи, че
единственото доказателство, на което се основава обвинителната теза на
контролните органи е попълнената в нарушение на Закона за лицата и семейството
декларация от непълнолетия Ю. , поради която същата не следва да бъде ценена.
Аргументира се и тезата за допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН,съставляващо самостоятелно основание за отмяна на НП. С оглед на
изложеното се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него
наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът се представлява от
адвокат М..
Ответната страна, Дирекция
„Инспекция по труда“ – Шумен, депозира писмено становище, в което излага доводи
за законосъобразност на обжалваното решение. В съдебно заседание, редовно и
своевременно призована, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, касационната жалба се явява неоснователна
по следните съображения: Процесното
решение е постановено при следната фактическа обстановка:
На 20.08.2019г. в обект
на дружеството-жалбоподател – консервна фабрика, находяща се в гр. Каспичан,
обл. Шумен, ул. „Мадарски конник“ № 12, била извършена съвместна проверка от
страна на служители на Дирекция „Инспекция по труда“, Шумен, а именно от
свидетелите С.Р.К., и Г.П.П., и полицейски служители, сред които П.В.Т.и Н.С.Г..
Проверката била по повод
наличен сигнал, че във фабриката работят хора без сключени трудови договори.
Около 10.00 часа проверяващите били на входа на обекта, където се представили
на служителя на портала на дружеството. Те обаче не били допуснати в обекта, а
им било обяснено да изчакат, за да бъде уведомено ръководството на фабриката.
Около половин час проверяващите чакали пред обекта, след което управителят на
дружеството отворил и заедно, с друг служител на фабриката допуснали
проверяващите вътре. Служителите на ДИТ се разделили на три екипа, като към
всеки от служителите на инспекцията имало и представител на полицията.
Започнали обход на обекта в различни посоки из производствените помещения.
С.К.отишла в цеха,
където се пълнели домати; свидетелят проверявал производствения цех, находящ се
в средата на фабриката, в който имало пълначна линия, автоклави; а свидетелят Г.П.тръгнал
към помещението, в което се стифира /опакова на бройки/ готовата продукция. В
този момент в цеха за опаковане не се работило, но П. забелязал, че в цеха е
извършвано опаковане, тъй като по линията имало буркани, непълни палети. След
това свидетелят П. помолил управителя на дружеството да му покаже
пароцентралата, за да извърши проверка и на път към пароцентралата П.
забелязал, че всички врати на производствените помещения били затворени от
вътрешна страна с катинари.
В близост до
пароцентралата имало навес с паднала стена. На връщане от пароцентралата
свидетелят попитал управителят на дружеството какво има в пространството между
задната стена на навеса и оградата на фабриката, на което получил отговор, че
няма нищо и това място не се ползва. П. решил да провери, минал през съборената
стена, направил още няколко крачки и в ъгъла между южната и източната стена на
фабриката, зад работните помещения видял хора, около 60-70 човека, които стояли
та Някои носели найлонови престилки, шапки и ръкавици. Свидетелят П.Т.,
служител на полицията, познавал някои от тях и ги питал какво правят там и
хората му отговорили, че не правят нищо лошо, а отишли да „изкарат някой лев“.
Между намиращите се там хора имало и непълнолетни, един от които бил Е.Ш.Ю..
Ю. обяснил, че в същия ден е отишъл във
фабриката в 07.00 часа и ще работи до 17.30 часа; работата му се състояла в
това да реди буркани с консерви домати, за което ще получи възнаграждение от 25
лв. Тези изявления непълнолетният вписал и в горепосочената декларация по чл.
402, ал. 1, т. 3 от КТ, която съставил в присъствието на инспектор „Детска
педагогическа стая“ при РУ, Нови пазар, свидетелят Н.С.Г.. Проверяващите
установили също така, че непълнолетният няма сключен трудов договор в писмена
форма за работа в „Айсис“ – ООД.
Предвид това на
дружеството бил съставен Акт за установяване на административното нарушение от С.К.с № 27-0000865 от 13.09.2019г., в който било
посочено, че „А.“ ООД, при осъществяване на дейността си дружеството,в
качеството си на работодател е нарушило разпоредбите на трудовото
законодателство с това, че не е уредило
като трудови правоотношения отношенията си при предоставяне на работна сила и е
приело на работа в обекта лицето Е.Ш.Ю., ЕГН **********, без да е сключило
трудов договор в писмена форма, с което дружеството е допуснало нарушение на
чл. 62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ.
Въз основа на така
съставения и връчен акт за административно нарушение директорът на ДИТ, гр.
Шумен издал впоследствие процесното наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка съдебният състав приел, че не са налице нарушения на
императивните разпоредби на ЗАНН при издаването на НП, водещи до опорочаването
му и повличащи основание за отмяна. Районният съд извел и решаващия правен
извод относно безспорната установеност на приписаното на дружеството нарушение,
поради което потвърдил оспорения пред него правораздавателен акт.
Настоящият състав
намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се
споделят от касационната инстанция. Не се установяват допуснати съществени
процесуални нарушения, които контролните органи да са реализирали в хода на
санкционната процедура. В тази връзка, касационната инстанция констатира, че актът
и НП са изготвени от надлежно оправомощени лица, при стриктно спазване на
разписаната в ЗАНН процедура, при което същите разполагат с необходимите
законови атрибути, включително с надлежно описание на конкретното неизпълнение
и обстоятелствата при неговото допускане.В тази насока касационният състав не
споделя релевирания от касатора довод за допуснато съществено процесуално
нарушение по смисъла на чл.42 т.4 и чл.57 т.5 от ЗАНН при съставяне на АУАН и
НП,накърняващо правото на защита на касатора.Както в АУАН така и в НП е налице
пълно описание на нарушението и на обстоятелствата,при които същото е било
извършено и не е налице твърдяната от
касатора неяснота за какво нарушение е ангажирана отговорността му.Не е налице
и твърдяното нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН,доколкото извършеното
нарушение правилно е квалифицирано като
такова по члр.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ.Въззивният съд правилно издирил
и приложимата в случая санкционна разпоредба на чл.414 ал.3 от КТ.
Настоящата касационна
инстанция изцяло приема, че по категоричен начин е установено наличието на полагане на труд от непълнолетното лице, без да е налице
сключен трудов договор в писмена форма за работа в „Айсис“-ООД.В показанията си
служителите на инспекцията и участвалите при извършване на проверката
полицейски органи сочат по непротиворечив и еднозначен начин, че на процесната
дата са извършили проверка в обект на касатора, като преди допускането им на
територията на фабриката се е наложило да изчакат около половин част. В хода на
протеклата проверка са установили многобройна група от скрити хора, намиращи се
извън производствените площи, като част от тях са носили найлонови шапки. Сред
тях е било и непълнолетното лице Е.Ш.Ю., попълнило декларация на основание чл.
402, ал. 1, т. 3 от КТ, в която отразило постъпването си на работа, нейната
продължителност, следващите му се задължения и съответстващото му
възнаграждение, които белези са присъщи на възникнало трудово правоотношение.
Противното становище, прокарано от касатора, не намира опора в приобщените
доказателства, тъй като съвкупният анализ на приобщените писмени и гласни
доказателства налага извод за породено трудово отношение между него и
непълнолетния работник. Обстоятелството, че лицето е открито извън производствена
площ не налага извод за недоказаност на описаното в акта и в НП провинение,
доколкото са налице достатъчно основания да се приеме, че групата от работници
е била изведена от работните площи преди началото на проверката. Тук е мястото
да се отбележи, че напълно закономерно районният съд не е кредитирал с доверие
показанията на свидетелите З.Ф.и Б.Н., служители в дружеството, за причината,
по която откритата група от хора, сред които е бил и Е.Ш.Ю., се е намирала в
пределите на предприятието. Обяснението на Ф.и Б., че лицата са изчаквали ред
за подаване на молби за постъпване на работа в обекта, а не са упражнявали
трудови функции, не кореспондират с останалия доказателствен материал и
правилно са възприети за проявление на защитното поведение на санкционираното
лице. Като израз на защитната му теза касационната инстанция възприема и
твърденията му за допуснати нарушения при попълване на декларацията от страна
на непълнолетния Е.Ш.Ю.. Предвид чл. 4 от Закона за лицата и семействата,
непълнолетните извършват правни действия със съгласието на техните родители или
попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за
задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили
със своя труд. Следва да се отбележи също, че съгласно чл. 28, ал. 3 от ГПК
непълнолетните лица могат да водят делата си лично за спорове по трудови
правоотношения или за спорове, произтичащи от сделки по чл. 4, ал. 2 от Закона
за лицата и семейството, както и в други случаи, определени със закон. Горното
обстоятелство се явява индиция, че отсъствието на родител, педагог или социален
работник от Дирекция „Социално подпомагане“ при попълване на обяснението,
дадено в случая в присъствието на инспектор „Детска педагогическа стая“, не
съставлява нарушение и не препятства цененето на изложеното от Ю. при
извършената от районния съд преценка на приобщения доказателствен материал.
В обобщение на
гореизложеното, Шуменският административен съд приема, че въззивният съд е
направил правилни и законосъобразни изводи, като не е допуснал нарушение на
материалния закон при издаване на обжалвания акт. Същият е анализирал събраните
по делото доказателства, като е направил правилни изводи досежно факта на извършване
на санкционираното административно нарушение и неговото авторство. При
обективно възприетата фактическа обстановка по делото, съдът е изградил
правилни изводи за съставомерност на деянието по чл. 414, ал. 3 от КТ във вр. с
чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ.Поради това процесното решение на Районен
съд – Нови пазар следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното,
Шуменският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 23/12.03.2020г. на Районен съд – Нови пазар,
постановено по ВНАХД № 361/2019г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:...................... ЧЛЕНОВЕ:
1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Влязло в сила на 17.07.2020 г.