№..……../……..2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд, Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 1370 по описа на съда за две хиляди и двадесета година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК
вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Бек транс“ ООД,
предявена чрез пълномощника на дружеството адвокат Б.Х., срещу решение № 570/10.04.2020
г. по н.а.х.д. № 387/2020 г. на Районен съд Варна, V състав, с което е
потвърдено НП № 23-0000753/17.12.2019 г. на началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на касатора за нарушение
на чл. 57 ал. 6 т. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 /двеста/ лв., на основание чл. 105
ал. 1 ЗАвП. По съображения за допуснато от районния съд съществено нарушение на
процесуалните правила поради необсъждане на изложените от жалбоподателя доводи
и представените във връзка с тях доказателства, както и поради нарушаване на
закона, се иска решението да бъде отменено и наместо него да се постанови друго
по съществото на правния спор, с което наказателното постановление да се отмени
изцяло.
В с. з. на 15.10.2020 г. касаторът, редовно призован, не се представлява. Ответната по касация страна Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, редовно призована, също не се представлява в заседанието. От пълномощника й мл. експерт В. е постъпил писмен отговор на касационната жалба, с който тя се оспорва изцяло като неоснователна. В същия смисъл е и заключението на представителя на Окръжна прокуратура Варна.
След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210 ал. 1 АПК, и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на 19.05.2020 г. /л. 24 от н.а.х.д. № 387/2020 г. на ВРС/, а касационната жалба според пощенското клеймо върху плика, с който е изпратена до ВРС, е предявена на 02.06.2020 г. /л. 5 от делото/. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за неоснователна.
С потвърденото от районния съд наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност по чл. 105 ал. 1 ЗАвП на дружество „Бек транс“ ООД за това че като превозвач на датата 04.11.2018 г. е извършило международен обществен превоз на товари със собствено превозно средство категория N3, марка „Волво“, рег. № СВ****ВМ, без за него да е било издадено удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност, с което е нарушило императивното изискване на чл. 57 ал. 6 т. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС. Съгласно посочената разпоредба лицата, притежаващи лиценз на Общността и заверени копия от лиценза, издаден от МТИТС или упълномощено от него длъжностно лице, за извършването на международен превоз на пътници и товари, трябва да извършват превозите на пътници или товари само с превозни средства, на които е извършен предпътен преглед за проверка на техническата изправност, и за които има издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност.
В хода на АНП и във въззивното производство дружеството не е оспорило релевантния за ангажирането на отговорността по чл. 105 ал. 1 ЗАвП вр. чл. 57 ал. 6 т. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. факт, че към датата на извършване на международния превоз 04.11.2018 г. превозното средство не е разполагало с изискуемото удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност. Такова следва да се издаде след успешното завършване на прегледа като съгласно чл. 29 ал. 1 т. 4 от Наредба № Н-32/16.12.2001 г. на МТИТС за превозните средства от категория N3, от която е и процесното ППС, периодичният преглед за проверка на техническата изправност се извършва всяка година, когато от първоначална регистрация на превозното средство са минали не повече от 10 години, а след това – на всеки 6 месеца. В чл. 16 от същата наредба са изброени изчерпателно субектите, оправомощени да извършват периодичните прегледи на ППС и прегледите и проверките по чл. 1, т. 1, 3, 6 – 8: Министерство на вътрешните работи, Държавна агенция "Технически операции", Национална служба за охрана, учебните заведения по Закона за професионалното образование и обучение и Закона за висшето образование, физически или юридически лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, както и лицата, регистрирани по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, които притежават разрешение, издадено по реда на тази наредба. Самите периодични технически прегледи се извършват, съгласно чл. 4 ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2001 г. на МТИТС, в контролно-технически пунктове, отговарящи на изискванията на наредбата.
За да се обоснове, че в случая не носи отговорност по чл. чл. 105 ал. 1 ЗАвП вр. чл. 57 ал. 6 т. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г., жалбоподателят се е позовал пред въззивния съд на издадени в Кралство Испания документи за техническата изправност на автомобила като по-специално, предвид датата на която е осъществен процесният превоз /04.11.2018 г./, от значение е позоваването му на съставения в Памплона в Сервиз № 3103 – Ноаин, Талунтсе ІІ Доклад от технически преглед на моторни превозни средства за преминат от процесното ППС с рег. № СВ****ВМ и с дата на първа регистрация 07.06.2016 г. технически преглед на датата 27.04.2018 г. Документът е приложен в заверен превод на български език на л. 41 от н.а.х.д. № 387/2020 г. на ВРС.
Периодичният технически преглед, извършен от неоторизиран субект по смисъла на чл. 16 от Наредба № Н-32/16.12.2001 г. на МТИТС и извън контролно-техническите пунктове по наредбата не би могъл да доведе до отпадането на въведеното с чл. 29 ал. 1 т. 4 от същата наредба задължение за ежегодно извършване на периодичен прегледи за проверка на техническата изправност на превозното средство от категория N3, от чиято първоначална регистрация са минали не повече от 10 години, а оттук не би могъл да обуслови и извод за изпълнение от страна на превозвача на изискването по чл. 57 ал. 6 т. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС да извършва превозите на пътници или товари само с превозни средства, за които има издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност.
Това разбиране кореспондира напълно на въведеното правило с чл. 4 т. 1 от Директива 2014/45/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г., според което всяка държава членка гарантира, че регистрираните на нейна територия превозни средства периодично се проверяват в съответствие с настоящата директива от контролно-технически пунктове, упълномощени от държавата членка, в която тези превозни средства са регистрирани и на правилото на чл. 4 т. 2 от същата директива, според което прегледите за проверка на техническата изправност се извършват от държавата членка на регистрация на превозното средство или от публичен орган, на който държавата членка е възложила таза задача, или от орган или образувания, които са определени и контролирани от държавата членка, включително и упълномощени частни образувания.
Като е достигнал до напълно идентични правни изводи и на това основание е потвърдил оспореното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление, районният съд е постановил съобразен със закона съдебен акт. Пак в тази връзка правилно е приел, че нарушението не може да бъде отнесено към категорията маловажни случаи по смисъл на чл. 28 ЗАНН като в това отношение касационната инстанция споделя изложените във въззивното решение мотиви, възможност за което дава чл. 221 ал. 2 изр. второ АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН.
Неоснователно е касационното оплакване за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в необсъждане на изложените от жалбоподателя доводи и на представените във връзка с тях доказателства. Единственото изложено във въззивната жалба съображение в подкрепа на оплакването за незаконосъобразност на наказателното постановление е за маловажност на извършеното нарушение и то е било обсъдено в мотивите на въззивното решение. Отделно от това съдът е обсъдил и изразил становище и по представените от въззивника в рамките на съдебното производство писмени доказателства като се е обосновал защо с представения Доклад от извършен на 27.04.2018 г. в Кралство Испания технически преглед на процесното ППС не е отпаднало задължението на превозвача по чл. 57 ал. 6 т. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС, а оттук и отговорността за неизпълнението му по чл. 105 ал. 1 ЗАвП.
В целостта си изложеното сочи на неоснователност на касационната жалба, поради което оспореното с нея въззивно решение следва да се остави в сила.
От страна на ответника по касационната жалба не е направено искане за разпределяне на отговорността за разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос, тъй като по него не се произнася служебно.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 570/10.04.2020 г. по н.а.х.д. № 387/2020 г. на Районен съд Варна, V състав, с което е потвърдено НП № 23-0000753/17.12.2019 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на „Бек транс“ ООД за нарушение на чл. 57 ал. 6 т. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 /двеста/ лв., на основание чл. 105 ал. 1 ЗАвП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/