№ 3489
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилен Станчев
при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова
като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело №
20221100106521 по описа за 2022 година
прецени:
Делото е образувано след изпращане по подсъдност на гр. дело №
59673/2021 г. на СРС 40 състав, поради направено увеличение на иска с молба
от 12.05.2022 г. Предмет на делото са предявени от С. Д. М. срещу „Ю.Б.“ АД
гр. София осъдителни искове с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 и чл. 86
ал. 1 ЗЗД, за заплащане на недължимо платени от ищеца на ответника суми по
договор за кредит за покупка на недвижим имот, и мораторна лихва за забава.
Ищецът С. Д. М. чрез пълномощника си адвокат В. В. излага, че
сключил с ответника „Ю.Б.“ АД договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL33391/2018 г., по силата на който получил сумата от 78 000 евро.
Договорът бил обезпечен с ипотека на собствен на ищеца недвижим имот. В
исковата молба се твърди, че кредитът бил отпуснат и усвоен в евро, но по
силата на договорните клаузи през целия период на договора ищецът бил
принуден да плаща месечните анюитетни вноски в швейцарски франкове.
Освен това, банката кредитор многократно увеличавала лихвата по кредита.
Ищецът като длъжник заплащал точно тези суми, за да избегне
принудителното им събиране по реда на ГПК. Връщане на недължимо
платени от ищеца на ответника суми били предмет на осъдителни искове, по
които било образувано гр. дело № 40878/2015 г. на СРС, приключило с
решение № 20171955 от 13.08.2021 г. В мотивите на решението съдът приел,
че клаузите на чл. 1 ал. 1 и 3, чл. 2 ал. 1 и 4, чл. 6 ал. 2, чл. 22 ал. 1 от
договора, касаещи преизчисляването на размера на кредита и месечните
вноски по курса на швейцарския франк, и чл. 3 ал. 1, 3 и 5, чл .6 ал. 3 и чл. 12
ал. 1 от договора, касаещи заплатени суми поради едностранно увеличение на
лихвата, били неравноправни клаузи. По време на съдебния процес ищецът
продължил да плаща вноските по кредита в швейцарски франкове. Ищецът
1
погасил предсрочно задълженията си по кредита на 08.07.2021 г., като продал
ипотекирания в полза на банката апартамент.
Ищецът твърди, че е недължимо платена от него на ответника разликата
между сумите над първоначално договорената лихва и заплатените от него
завишени такива след 13.07.2015 г., поради наличие на неравноправни клаузи
на чл. 3 ал. 1, 3 и 5, чл. 6 ал. 3 и чл. 12 ал .1 от договора. Ищецът твърди, че са
недължимо платени и сумите, които представлявали разлика между курсовете
на швейцарския франк и евро, поради наличие на неравноправни клаузи на чл
.1 ал. 1 и 3чл. 2 ал. 4, чл. 6 ал. 2 и чл. 22 ал. 1 и 2 от договора.
На основание изложените обстоятелства, в исковата молба, уточнена с
молба вх. № 81902 от 04.22.2021 г. (гр. дело № 59673/2021 г. СРС л. 226-227)
и изменена с молба, подадена на 12.05.2022 г. (л. 464-465), се прави искане до
съда да осъди ответника „Ю.Б.“ АД гр. София да заплати на ищеца С. Д. М.
следните суми:
1. сумата от 50 491,53 евро недължимо платена сума за месечни
анюитетни вноски и такса за управление на кредита поради курсовата разлика
между швейцарския франк и евро за периода от 13.07.2015 г. до 08.07.2021 г.
– датата на погасяване на кредита, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане;
2. сумата от 3756,76 евро мораторна лихва за забава върху сумата от
50 491,53 евро за периода от 31.12.2019 г. до предявяването на исковата
молба;
3. сумата от 8842,27 евро недължимо платена сума поради разликата
между предварително договорените анюитетни вноски и заплатените от
ищеца завишени такива поради повишаването на лихвения процент, за
периода от 13.07.2015 г. до 08.07.2021 г., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане;
4. сумата от 913,47 евро мораторна лихва върху сумата от 8842,27 евро
за периода от 31.12.2019 г. до датата на предявяване на исковата молба;
5. сумата от 773,11 евро надплатена такса за управление на кредита от
13.07.2015 г. до 08.07.2021 г.., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане;
6. сумата от 125,57 евро мораторна лихва върху сумата от 773,11 евро за
периода от 31.12.2019 г. до датата на предявяване на исковата молба;
7. сумата от 5000 евро недължимо платена сума за главница при
извършеното на 08.07.2021 г. пълно предсрочно погасяване на кредита,
поради твърдяно от ищеца неправилно изчисляване на лихвата от банката
ответник.
При условията на евентуалност, ако искът по т. 3 бъде отхвърлен,
ищецът чрез своя представител прави искане до съда да осъди ответника да
му заплати сумата от 8842,27 евро надплатена сума поради неправилно
изчисляване на лихвата от банката ответник за периода от 13.07.2015 г. до
датата на подаване на исковата молба.
2
При условията на евентуалност, ако съдът реши, че не следва да се
присъждат суми във валута евро, ищецът прави искане за присъждане на
горните суми във валута швейцарски франк по курс на БНБ към датата на
подаване на исковата молба.
Ответникът „Ю.Б.“ АД гр. София чрез своя представител юрисконсулт
К. оспорва исковете. Прави възражение за погасяване по давност на
претенциите за недължимо платени суми. Оспорва твърдението на ищеца за
отпускането на кредита в евро и релевира насрещно твърдение за отпускането
на кредита в швейцарски франк, към който са относими съответните
договорна лихва и банкови такси.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, установи следното:
Фактите по делото.
На 06.02.2008 г. между страните бил сключен договор № HL33391 за
кредит за покупка на недвижим имот. Според чл. 1 ал. 1 от договора, банката
ответник предоставя на ищеца като кредитополучател кредитен лимит в
швейцарски франкове в размер на равностойността н швейцарски франкове
на 78 000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в
деня на усвояване на кредита, за покупка на недвижим имот, описан в
договора. В чл. 2 ал. 1 от договора е предвидено кредитът да се усвоява по
блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя. В чл. 2 ал. 3
от договора е предвидено, че усвоеният кредит в швейцарски франкове по
сметката по ал. 1 се превалутира служебно от банката в евро по курс „купува“
на банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда в
открита в банката сметка на кредитополучателя в съответната валута. В чл. 3
ал. 1 от договора е предвидено заплащане на договорна лихва от
кредитополучателя, чийто размер е равен на сбора от базовия лихвен процент
на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове за съответния период
на начисляване на кредита и надбавка от 1,15 пункта, като към датата на
сключване на договора базовият лихвен процент бил 4,5%. В чл. 4 било
предвидено заплащане от кредитополучателя на банката на следните такси:
еднократна такса за управление в размер на 1,5% от размера на разрешения
кредит, и 0,3% от размера на непогасената главница в началото на всяка
следваща година. Срокът за погасяване на кредита бил 360 месеца.
В съответствие с клаузите на чл. 2 от договора, на 13.02.2008 г. сумата
от 128 105 CHF била преведена по блокирана сметка с ******* 41 BPBI
******* 13 ********* с титуляр ищецът С. Д. М. (бордеро гр.д. № 59673/21 г.
СРС л. 276). На същата дата 13.02.2008 г. било извършено превалутиране на
сумата от швейцарски франкове в евро и по сметка в евро с ******* 41 BPBI
******* 14 ********* с титуляр ищецът е постъпила сума от 78 000,01 EUR.
На 15.02.2008 г. сумата от 78 000 EUR била преведена с основание на превода
покупка на имот. Банковите операции са описани в отговор на задача 18 на
съдебно-счетоводната експертиза, изготвена по делото пред първоначално
сезирания съд.
Размерът на дължимите суми за погасяване на кредита за уговорения
3
срок на погасяване (360 месеца, т.е. от 13.03.2008 г. до 13.02.2038 г.) според
първоначалния погасителен план е: главница – 128 105 CHF, договорна лихва
– 138 103,45 CHF, годишна такса върху непогасена главница по чл. 4 т. 2 от
договора – общо 7155,82 CHF, или общо плащания в размер 273 364,27 CHF
(гр. д. 59673/21 СРС л. 306-313). Ищецът е погасил предсрочно кредита на
08.07.2021 г. Сумите, които е следвало да се изплатят от ищеца според
първоначалния погасителен план при предсрочното погасяване на кредита на
08.07.2021 г. са: главница – 128 105 CHF, договорна лихва 85 870,36 CHF,
такси за управление – общо 6352,64 CHF, или общо 220 328 CHF (ССЕ
приложение 1 стр. 6 л. 426). Изплатените от ищеца суми за погасяване
вземанията по кредита до датата на предсрочното му погасяване 08.07.2021 г.
са в общ размер 243 317,88 CHF, от които платена главница 128 829,71 CHF,
платена договорна лихва 107 819,24 CHF, платена „наказателна“ лихва 26,08
CHF и платени такси 6642,85 CHF (ССЕ приложение 2.1 л. 429).
От правна страна.
Клаузите за валутата на кредита и валутния риск.
Ищецът е оспорил валидността на клаузите на чл. 1 ал. 1 и 3, чл. 2 ал. 1
и 4, чл. 6 ал. 2 и чл. 22 ал. 1 и 2 от договора, касаещи валутата, в която е
отпуснат кредитът, като в тази връзка релевира твърдение, че кредитът му е
бил отпуснат в евро. Оспорените клаузи са със следния текст:
„Чл. 1 (1) Банката предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски
франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 78 000 евро по курс
„купува“ на швейцарския франк към евро на Ю. и Е.Д.Б. АД в деня на усвояване на
кредита…
……………….
(3) В деня на усвояване на кредита страните подписват приложение 1 към настоящия
договор, представляващо неразделна част от него, в което посочват приложимия към същата
дата курс „купува“ за швейцарския франк на Ю. и Е.Д.Б. АД, както и конкретно
определения съобразно този курс размер в швейцарски франкове.“
Чл. 2 (1) Разрешеният кредит се усвоява, както следва се усвоява по блокирана
банкова сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя С. Д. М.
*******41BPBI*******13*********, BIC BPBIBGSF,открита в Ю. и Е.Д.Б. АД и се ползва
от кредитополучателя при условията на ал. 3 и ал. 4.
……………………
(4) Усвоеният кредит в швейцарски франкове се превалутира служебно от Банката в
евро по курс „купува“на Банката в съответната валута в деня на усвояването, като се
превежда в открита в банката сметка на кредитополучателя IBAN………… BIC…………. В
съответната валута, за което кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо
съгласиеи оправомощава банката за служебно извършване на горните действия.
……………………
Чл. 6 (1)………….
(2) Погасяването на кредита се извършва във валутата, в която той е усвоен –
швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по
главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски
франкове по сметката си по чл. 2 ал. 1, но има средства в евро или лева по своите сметки в
банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на
4
кредита, и в евро или лева, след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски
франкове по курс „продава“на Ю. и Е.Д.Б. АД за швейцарския франк към евро, за което
кредитополучателят с подписването на настоящия договор дава своето неотменимо и
безусловно съгласие и оправомощава банката.
……………………..
Чл. 22 (1) Кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството,
че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към
българския лев, както и превалутирането по чл. 20 от договора може да има за последица,
включително в случаите по чл. 6 ал. 2, повишаване размера на дължимите погасителни
вноски по кредита изразени в евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от
такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и
пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихвите,
приложими по превалутирания кредит.
(2) Кредитополучателят декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия
смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 20-22 от този договор,
както и че е съгласен с настъпването им.“
В чл. 1 ал. 1 и 3 се определя валутата, в която се отпуска кредитът, а в
приложение 1 към договора, което е част от самия договор, е определен
точният размер на отпуснатата парична сума – 128 104,09 швейцарски
франка. В чл. 2 ал. 1 се предвижда усвояване на кредита в швейцарски
франкове по блокирана сметка, а ал. 4 предвижда служебно превалутиране на
сумата в евро и превеждането и по банкова сметка в евро. Тук следва да се
отбележи, че чл. 1 ал. 1 и 3 в договора са непрецизни, като вместо изрично
посочване на отпуснатата парична сума в швейцарски франкове в основния
текст на договора, сумата се определя като равностойност по курс „купува“ на
78 000 евро. Това обаче не води до нищожност на така формулираната клауза
и не е основание съдът да приеме, че действителната обща воля на страните е
била да сключат договор за банков кредит в евро. В подкрепа на горното е
клаузата на чл. 3 ал. 1 от договора за договорната лихва, която се формира от
приетия от банката БЛП за ипотечни кредити в швейцарски франкове – 4,5%,
докато БЛП за ипотечни кредити в евро е 6,35% (ССЕ отговор на задача 20
стр. 19, гр.д. № 59673/2021 г. л. 404). Горното се потвърждава от отговорите
на задачи 3- 4 (стр. 7-8, гр.д. № 59673/21г. СРС л. 302-393). Според
заключението на вещото лице, кредитът е усвоен по разплащателна сметка на
ищеца в швейцарски франкове с ******* ******* на 13.02.2008 г. На същата
дата 1.08.2008 г. банката служебно е превалутирала тази сума в евро, като от
сметката на ищеца в швейцарски франкове с ******* 13 ********* по сметка
на ищеца в евро с ******* 14 *********, в която сметка е постъпила сума от
78 000 евро. На 15.02.2008 г. от сметката на ищеца в евро била преведена сума
от 78 000 евро с основание на превода покупка на имот. Горните
обстоятелства обуславят извода, че банковият кредит е уговорен и отпуснат в
швейцарски франкове очевидно с оглед по-ниската лихва в сравнение с
кредитите в евро – 4,5% БЛП за CHF в сравнение с 6,35% БЛП за EUR, а
последвалото превалутиране на сумата в евро е било с оглед заплащане на
цената на имота, която е била уговорена в евро.
Ищецът излага становище за нищожност и на чл. 6 ал. 2 от договора,
5
предвиждащ погасяване на кредита в швейцарски франкове, а при погасяване
в друга валута – превалутиране по курс продава за швейцарския франк. Тази
клауза не е нищожна. Тя предвижда отклонение от общата разпоредба на 64
ал. 1 от ЗЗД и възможност за заплащане на погасителни вноски по кредита
във валута, различна от уговорената. Цитираната разпоредба на ЗЗД
предвижда тази възможност при съгласие на кредитора, каквото в случая е
налице със сключването на договора за кредит. Възможността за заплащане в
различна валута следва и от паричния характер на задължението и правото на
свободно разплащане в различна валута, предвидено в чл. 2 от Валутния
закон. Тъй като предмет на кредита е парична сума в швейцарски франкове,
когато плащането се извършва в различна валута, банката кредитор
преизчислява внесената в различна валута сума в швейцарски франкове. С
плащането в различна валута по същество се извършват две банкови
операции – обмяна на валутата, с която е платено, в швейцарски франкове, и
погасяване на съответната част от вземането. Първата от банковите операции
е практически „закупуване“ от кредитополучателя на парична сума в
швейцарски франкове. Поради това, за тази банкова операция следва да се
приложи обменният курс „продава“ на банката кредитор за съответния ден.
Горното е в съответствие с правото на банката да извършва сделки с
чуждестранна валута, съгласно чл. 1 ал. 1 т. 7 от ТЗ и чл. 2 т. 8 б. „б“ от
Закона за кредитните институции. Същият резултат за кредитополучателя би
настъпил, ако той погаси вноска по кредита с швейцарски франкове, закупени
от друга финансова институция. Поради изложеното, клаузата на чл. 6 ал. 2 от
договора не противоречи на императивни законови норми и не съдържа
неясноти или двусмислие.
Ищецът е оспорил валидността на горните клаузи и с твърдение за
уговаряне на кредита в швейцарски франкове, без на кредитополучателя да
бъдат разяснени неблагоприятните последици от промяната на курса на
швейцарския франк спрямо българския лев. В тази връзка, се твърди
нищожност и на чл. 22 ал. 1 и 2 от договора, според текста на които
кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с последиците от
повишаването на курса на швейцарския франк, който би довел до повишаване
размера на погасителните вноски, изразени в евро.
С оспорените текстове, на клиента са били разяснени последиците от
промяна в обменния курс на валутата, в която е уговорен договорът за кредит,
като изрично е декларирал в договора, че е запознат с възможността от
повишаване размера на погасителната вноска, когато издължаването е в евро.
Тези клаузи имат характер на декларация и сами по себе си не пораждат
правните последици, с които ищецът е декларирал, че е запознат. Тези
последици биха настъпили и ако тези клаузи не бяха част от договора.
Съотношенията между различните валути или т.нар. валутни курсове са
променливи величини, освен когато (както е в случая лев-евро) с нормативен
акт е въведен постоянен валутен курс. Рискът при отпускане на кредит във
валута е както за клиента при повишаването на обменния курс, така и за
банката кредитор при спадането на обменния курс на валутата. Не е
допусната неравноправност и с изричното посочване в чл. 22 ал. 1 от
6
договора като последица от промяната на валутния курс единствено
повишаване, а не и намаляване на погасителните вноски (ИМ стр. 17). Такава
разпоредба е излишна, защото понижаването на курса на франка автоматично
води до спадане разходите на длъжника по кредита, когато те се изплащат в
евро или в български лева.
Неоснователно според съда е и оплакването (ИМ стр. 16) за лишаване
на ищеца от информация относно икономическите последици от отпускането
на кредита в чужда валута и конкретните икономически дадености към
момента на сключване на договора за кредит – „исторически ниските“ нива на
швейцарския франк и очакваните тенденции към повишение на курса му.
Швейцарският франк не е имал „исторически ниски нива“, видно от анализа
на вещото лице в отговора на задача 24 на ССЕ. Същевременно, промяна на
курса швейцарския франк за целия период на погасяване, на която се позовава
ищецът, не може да бъде прогнозирана, според отговора на задача 25.
Практически невъзможно е даването на по-дългосрочна прогноза за обменния
курс на валутата, защото той зависи от многобройни и променливи
финансово-икономически фактори, засягащи както държавата, в чиято валута
е договорът, така и Европейския съюз, чиято валута е еврото. От направения
анализ в отговора на задача 24 (фиг. 5) е видно, че курсът на швейцарския
франк към евро след 2008 г. е поддържан стабилен, без тенденция към
покачване. Стабилен е бил и курсът на швейцарския франк към българския
лев към 2008 г., като повишаване настъпва след 05.09.2008 г. Следва да се
отчете също, че повишаването на обменния курс на швейцарския франк е
било плавно и за продължителен период от време, като сравнително рязко
покачване на курса е настъпило между 13.01.2015 г. и 13.02.2015 г. – от
1,62850 до 1,84931. След този период е била налице стабилност, след
13.07.2017 г. до 13.05.2018 г. – спад в обменния курс на швейцарския франк,
стабилност до 16.05.2019 г. след което ново покачване между нива 1,78 и 1,84
лева за 1 CHF (ССЕ приложение 2.1). Тези съображения дават основание на
съда да приеме, че със сключване на договор за предоставяне на кредит в
швейцарска валута и по време на погасителния период не е допусната
недобросъвестност от страна на банката кредитор, която е ответник по
делото. Клаузите за сключване на договора за кредит и неговото погасяване в
швейцарска валута не са нищожни.
Клаузите за договорната лихва и нейната промяна .
Ищецът е оспорил като нищожни чл. 3 ал. 1, 3 и 5, чл. 6 ал. 3 и чл. 12 ал.
1 от договора, които уреждат начина на формиране на договорната лихва и
правото на банката едностранно да я променя. Текстът на клаузите е
следният:
„Чл. 3 (1) За усвоения кредит кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва в
размер на сбора от базовия лихвен процент на Ю. и Е.Д.Б. АД за жилищни кредити в
швейцарски франкове /БЛП/ валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс
договорна надбавка от 1,15% пункта. Към момента на сключване на настоящия договор БЛП
на Ю. и Е.Д.Б. АД за жилищни кредити в швейцарски франкове е 4,5 процента.
……………
7
(3) При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за
редовна главница, определена в алинея 1, плюс наказателна надбавка от 10 пункта.
…………..
(5) Действащият базов лихвен процент на Банката не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява
кредитополучателя за новия размер на базовия лихвен процент за жилищни кредити и
датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони.
Договорените в настоящия договор надбавки не се променят.
………………………
Чл. 6 (1)………….
……………..
(3) В случай, че по време на действието на настоящия договор банката промени
базовия лихвен процент на Ю. и Е.Д.Б. АД за жилищни кредити, размерът на погасителните
вноски, определен в алинея 1 се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което
кредитополучателя с подписването на насотящия договор дава своето неотменяемо и
безусловно съгласие.
………………………
Чл. 12 (1) Банката си запазва правото по време на настоящия договор да променя
Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които Ю. и Е.Д.Б. АД прилага
при операциите си, както приложимите лихви по настоящия кредит в швейцарски франкове
или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 20. Измененията в
Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила в деня на приемането им от
компетентните банкови органи и са задължителни за страните по настоящия договор.“
В част от оспорените текстове се предвижда право на банката кредитор
едностранно да променя лихвения процент по договора за кредит, чрез
промяна на образуваща го величина, обозначена в договора като базов лихвен
процент. Това право по същество се оспорва от ищеца с твърдение за
нарушаването на правата му на потребител.
Договорът за банков кредит е възмезден договор по смисъла на чл. 430
ал. 2 ТЗ и договорната лихва е възнаграждение, което кредитополучателят
дължи на банката кредитор за отпуснатия му кредит. Поради това,
уговарянето на дължима лихва, каквото се съдържа в част от текста на чл. 3
ал. 1 от договора не е нищожно. Поначало не е нищожнa и клауза, съдържаща
право на банката кредитор като доставчик на финансова услуга по смисъла на
§ 13 т. 12 ДР на Закона за защита на потребителите, едностранно да промени
лихвения процент – такава клауза не се счита за неравноправна, съгласно чл.
144 ал. 2 т. 1 вр. с чл. 143 ал. 2 т. 11 от същия закон. Упражняването на това
право обаче се предпоставя от наличие на основателна причина за това,
според цитираната разпоредба на ЗЗП. Освен това, според чл. 58 ал. 1 т. 1 и 2
от Закона за кредитните институции, при отпускането на кредити банката
8
задължително предоставя на клиента своите условия по кредитите, които
съдържат: обективните критерии, въз основа на които разходите по кредита
(такси, комисионни и др.) могат да се изменят; и метода за изчисляване на
лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до
пълното погасяване на кредита.
Тези задължения не са били изпълнени от банката кредитор при
сключването на договора. Не са представени доказателства и за
предоставянето, при сключването на договора за кредит, на информация от
банката на клиента за начина на формиране и промяна на базовия лихвен
процент, който е определящ показател за формирането на договорната лихва.
В самия договора за кредит не е описан начинът на формиране на БЛП. При
изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза, на вещото лице е била
предоставена от банката ответник Методология за определяне на БЛП за
жилищни кредити в швейцарски франкове, лева и евро, посочена като
действаща към датата на процесния договор за кредит. Няма доказателства за
запознаването на ищеца с тази методология. В отговор на задачи 6-8 вещото
лице определя компонентите, определящи БЛП на банката:
1. трансферна цена на ресурса, която включва:
- пазарните (бенчмаркови) лихвени мерители- Софибор, Юрибор,
Либор;
- рискова премия, приложима за банката при привличане на финансов
ресурс;
- директните нелихвени разходи на банката по привличания паричен
ресурс: вещото лице възпроизвежда съдържанието на методологията (ССЕ
стр. 9 л. 394), където очевидно тези нелихвени разходи са изброени
неизчерпателно, като са посочени два разхода: за минимални задължителни
резерви и за Фонда за гарантиране на влоговете в банките;
2. буферна надбавка:
- включва оценката под формата на лихвена премия на нивото на риска
при най-кредитоспособни лица;
- абсорбира временните позорни сътресения в лихвени нива в размер до
0,50% на годишна база.
В отговора на задача 8 вещото лице констатирано, че няма данни за
9
наличие на формула /алгоритъм/, по която „Ю.Б.“ АД определя/изчислява
стойността на БЛП. По този начин остава неопределена тежестта на всеки от
факторите при формирането и промяната на базовия лихвен процент. Т.нар.
„директни нелихвени разходи“ не са дефинирани изчерпателно, което също
води до неопределеност и липса на обективност и яснота в начина на
формиране и промяна на БЛП. С това кредитополучателят е поставен в
невъзможност да прецени „основателността“ на причината за промяна на
лихвения процент, тя практически е предоставена на субективната преценка
на банката кредитор.
Поради изложените съображения, не са нищожни частта от първото
изречение и цялото второ изречение на чл. 3 ал. 1 от договора:
„Чл. 3 (1) За усвоения кредит кредитополучателят дължи на Банката годишна
лихва в размер на сбора от базовия лихвен процент на Ю. и Е.Д.Б. АД за жилищни
кредити в швейцарски франкове /БЛП/, ……… плюс договорна надбавка от 1,15%
пункта. Към момента на сключване на настоящия договор БЛП на Ю. и Е.Д.Б. АД за
жилищни кредити в швейцарски франкове е 4,5 процента. “,
защото с тях се определя размерът на лихвения процент по кредита, което е в
съответствие с възмездния характер на договора за кредит.
Нищожна е частта от първото изречение на чл. 3 ал. 1 от договора със
следния текст:
„Чл. 3 (1) ……… (базов лихвен процент), валиден за съответния период на
начисляване на лихвата…“,
защото с него се предвижда възможността за едностранна промяна на базовия
лихвен процент, без обективни и точни критерии за това.
Не е нищожна неустоечната клауза на чл. 3 ал. 3 от договора.
Уговарянето и като надбавка над договорната лихва и без срок не води до
нейната нищожност, защото не излиза извън нейните обезпечителни,
обезщетителни и санкционни функции.
Нищожна е клаузата на чл. 6 ал. 3 изр. 1 от договора:
„Чл. 6 ………
(5) Действащият базов лихвен процент на Банката не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява
кредитополучателя за новия размер на базовия лихвен процент за жилищни кредити и
датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони.
…“
10
Изцяло нищожна е уговорката на чл.12 ал. 1 от договора, поради
липса на приети обективни критерии за едностранните промени в Тарифата за
условията, лихвите, таксите и комисионните, които Ю. и Е.Д.Б. АД прилага
при операциите.
При нищожност на цитираните правила на договора за кредит, при
определяне на дължимата от кредитополучателя лихва по кредита следва да
се съобразят уговорения първоначален размер на лихвата, съгласно чл. 3 ал. 1
изр. 1 (във валидната част) и изр. 2 от договора, или 5,65%, образувана от
БЛП при сключването на договора 4,5% и надбавка от 1,15%. След
сравняване на платената възнаградителна лихва и дължимата възнаградителна
лихва при първоначално уговорените с договор за кредит условия, вещото
лице в отговора на задача 1 е определил размера на надплатената лихва от
9749,22 CHF.
По основателността на предявените искове.
Неоснователни са предявените главни осъдителни искове по точки 1 - 7
от исковата молба за заплащане на недължимо платени суми и мораторна
лихва в евро. Съдът е приел, че банковият кредит е бил отпуснат в
швейцарски франкове и е следвало да се погасява в швейцарски франкове,
ведно с дължимата договорна лихва, таксите и комисионните.
С точка 9 от петитума на исковата молба, претенциите по точки 1-7 от
исковата молба са предявени при евентуалност за заплащане на недължимо
платени суми по договора за кредит в швейцарски франкове, обявен от БНБ
към датата на подаване на исковата молба – 18.10.2021 г. Към тази дата
курсът на БНБ CHF/BGN e бил 1 CHF = 1,82583 BGN. При курс на еврото 1
EUR = 1,95583 BGN, съотношението CHF/EUR към 18.10.2021 г. е било 1
EUR = 1,07120 CHF. В съответствие с горното, размерите на евентуално
предявените искови претенции в швейцарски франкове са, както следва:
1. сумата от 54 086,53 CHF недължимо платена сума за месечни
анюитетни вноски и такса за управление на кредита поради курсовата разлика
между швейцарския франк и евро за периода от 13.07.2015 г. до 08.07.2021 г.
– датата на погасяване на кредита, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане;
2. сумата от 4024,24 CHF мораторна лихва за забава върху сумата от
54 086,53 CHF за периода от 31.12.2019 г. до предявяването на исковата
молба;
3. сумата от 9471,84 CHF недължимо платена сума поради разликата
между предварително договорените анюитетни вноски и заплатените от
ищеца завишени такива поради повишаването на лихвения процент, за
периода от 13.07.2015 г. до 08.07.2021 г., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане;
4. сумата от 978,51 CHF мораторна лихва върху сумата от 9471,84 CHF
за периода от 31.12.2019 г. до датата на предявяване на исковата молба;
11
5. сумата от 828,16 CHF надплатена такса за управление на кредита от
13.07.2015 г. до 08.07.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане;
6. сумата от 134,51 CHF мораторна лихва върху сумата от 828,16 CHF
за периода от 31.12.2019 г. до датата на предявяване на исковата молба;
7. сумата от 5356 CHF недължимо платена сума за главница при
предсрочно погасяване на кредита, поради твърдяно от ищеца неправилно
изчисляване на лихвата от банката ответник.
Искът с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 вр. чл. 26 ал. 1 ЗЗД по
точка 1 вр. точка 9 от петитума на исковата молба за сумата от 54 086,53 CHF
е неоснователен, поради липса на основания за нищожност на клаузите от
договора, предвиждащи отпускане на кредита и погасяването му да се
извърши в швейцарски франкове.
Искът с правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД по точка 2 вр. точка 9 от
петитума за сумата от 4024,24 CHF мораторна лихва за забава върху сумата
от 54 086,53 CHF е неоснователен, поради акцесорния характер на тази искова
претенция и приетата от съда неоснователност на главния иск.
Искът с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 вр. чл. 26 ал. 1 ЗЗД по
точка 3 вр. точка 9 от исковата молба за сумата от 9471,84 CHF е основателен
в пълния му предявен размер. Сумата е установена в размер на 9749,22 CHF в
отговор на задача 1 като надвнесена вследствие едностранно неправомерно
увеличаване на размера на договорната лихва за периода на погасяване на
кредита.
Искът с правно основание чл. 86 ЗЗД по точка 4 вр. т. 9 от петитума на
исковата молба за сумата от 978,51 CHF мораторна лихва върху сумата от
9471,84 CHF е основателен в предявения размер. Изпадането на ответника в
забава следва да се счита от поканата за доброволно изпълнение на
недължимо платените суми, получена от ответника на 16.12.2019 г. (гр.д. №
59673/21 СРС л. 27-28). От отговора на задача 16 от съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че законната лихва за надплатени суми за
възнаградителна лихва е 913,47 евро. Вещото лице не е определил размера на
законната лихва в швейцарски франкове. Според съотношението между
швейцарския франк и еврото към датата на исковата молба 1 EUR = 1,07120
CHF, размерът на законната лихва следва да се определи на 978,51 CHF.
Искът с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 ЗЗД по точка 5 вр. точка
9 от исковата молба за сумата от 828,16 CHF надплатена такса за управление
на кредита от 13.07.2015 г. до 08.07.2021 г. е частично основателен.
Надплатена такса в размер на 290,21 CHF се установява след съпоставка на
общия размер на таксите за управление, които ищецът е следвало да заплати
до 08.07.2021 г. според първоначалния погасителен план - 6352,64 CHF (ССЕ
приложение 1 стр. 6 л. 426), и таксите, които действително е заплатил до
08.07.2021 г. - 6642,85 CHF (ССЕ приложение 2.1 л. 429). Поради това, искът
е основателен в частта му за сумата от 290,21 CHF.
Искът с правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД по точка 5 вр. точка 9 от
петитума за сумата от 134,51 CHF мораторна лихва върху сумата от 828,16
12
CHF е частично основателен. Според уважената част от главния иск 290,21
CHF и в съответствие с определената законна лихва от 10% (ССЕ таблица 3-1,
стр. 15), за периода на забавата от 31.12.2019 г. до 18.10.2021 г., законната
лихва е 53,04 CHF.
Искът с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 ЗЗД по точка 7 вр. точка
9 от исковата молба за сумата от 5356 CHF недължимо платена сума за
главница при предсрочно погасяване на кредита е частично основателен за
сумата от 714,71 CHF. Това се установява от съпоставката между главницата,
която е следвало да заплати ищецът според първоначалния погасителен план
128 105 CHF (ССЕ приложение 1 стр. 6 л. 426) и действително платената
главница при предсрочното погасяване на 08.07.2021 г. – 128 819,71 CHF
(ССЕ приложение 2.1 л. 429). По делото не се установи недължимо плащане
на сума за главница при предсрочно погасяване на кредита над
горепосочената. Ищецът излага твърдение за неправилно изчисляване на
лихвата от банката ответник. Такова неправилно изчисляване не е доказано,
освен повишаването на лихвените плащания вследствие увеличението на
БЛП, което е предмет на иска по точки 3 и 9 от исковата молба.
Съобразно изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищеца
разноски в размер на 1889 лева, според уважената част от исковете. Ищецът
следва да заплати на ответника разноски по делото в размер на 1054,31 лева
според отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявените от С. Д. М. ЕГН **********, адрес по делото: гр.
София ул. „******* срещу „Ю.Б.“ АД гр. София, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление: гр. София 1766 район „Витоша“ ул. „********* *******
главни осъдителни искове, както следва:
- иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 вр. чл. 26 ЗЗД за сумата от
50 491,53 евро;
- иск с правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД за сумата от 3756,76 евро
мораторна лихва за забава върху сумата от 50 491,53 евро;
- иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 вр. чл. 26 ЗЗД за сумата от
8842,27 евро;
- иск с правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД за сумата от 913,47 евро
мораторна лихва върху сумата от 8842,27 евро;
- иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 ЗЗД за сумата от 773,11
евро;
- иск с правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД за сумата от 125,57 евро
мораторна лихва върху сумата от 773,11 евро;
- иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 ЗЗД за сумата от 5000
евро.
13
Отхвърля предявените при условията на евентуалност:
- иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 вр. чл. 26 ЗЗД за сумата от
54 086,53 швейцарски франка недължимо платена сума за месечни анюитетни
вноски и такса за управление на кредита поради курсовата разлика между
швейцарския франк и евро за периода от 13.07.2015 г. до 08.07.2021 г. –
датата на погасяване на кредита, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане;
- иск с правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД за сумата от 4024,24
швейцарски франка мораторна лихва за забава върху сумата от 54 086,53 CHF
за периода от 31.12.2019 г. до предявяването на исковата молба.
Осъжда „Ю.Б.“ АД гр. София да заплати на С. Д. М. сумата от 9471,84
швейцарски франка недължимо платена сума поради разликата между
предварително договорените анюитетни вноски и заплатените от ищеца
завишени такива поради повишаването на лихвения процент, за периода от
13.07.2015 г. до 08.07.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
18.10.2021 г. до окончателното изплащане.
Осъжда „Ю.Б.“ АД гр. София да заплати на С. Д. М. сумата от 978,51
швейцарски франка мораторна лихва върху сумата от 9471,84 CHF за
периода от 31.12.2019 г. до датата на предявяване на исковата молба.
Осъжда „Ю.Б.“ АД гр. София да заплати на С. Д. М. сумата от 290,21
швейцарски франка надплатена такса за управление на кредита от
13.07.2015 г. до 08.07.2021 г., ведно със законната лихва от 18.10.2021 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля предявения иск с правно основание
чл. 55 ал. 1 предл. 1 ЗЗД над тази сума до предявения размер от 828,16 CHF.
Осъжда „Ю.Б.“ АД гр. София да заплати на С. Д. М. сумата от 53,04
швейцарски франка лихва за забава върху сумата от 290,21 CHF за периода
от 31.12.2019 г. до 18.10.2021 г., като отхвърля иска с правно основание чл. 86
ал. 1 ЗЗД над тази сума до предявения размер от 134,51 CHF.
Осъжда „Ю.Б.“ АД гр. София да заплати на С. Д. М. сумата от 714,71
швейцарски франка недължимо платена сума за главница при предсрочно
погасяване на кредита, ведно със законната лихва от 18.10.2021 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля предявения иск с правно основание
чл. 55 ал. 1 предл. 1 ЗЗД над тази сума до предявения размер от 5356 CHF.
Осъжда „Ю.Б.“ АД гр. София да заплати на С. Д. М. разноски по делото
в размер на 1889 лева, според уважената част от исковете.
Осъжда С. Д. М. да заплати на „Ю.Б.“ АД гр. София разноски по делото
в размер на 1054,31 лева според отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
14