РЕШЕНИЕ
№ 227
гр. Бургас, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120200146 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба от „*“ ЕООД с ЕИК: *, с посочен адрес:
гр. Бургас, *, чрез управителя – *, срещу Наказателно постановление № 1927-
F584041/02.07.2021 г., издадено от заместник директор на ТД на НАП – гр. Бургас, с което за
нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, във връзка с чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ Н-13/ от 2019 г. на МФ (Наредбата) и на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, на
жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500 лв.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Не се спори
относно фактите, изложени в наказателното постановление, но се посочва, че според
жалбоподателя е допуснато нарушение на чл. 34, ал. 3 ЗАНН и НП е издадено извън
шестмесечния срок. Счита се, че неправилно за неподаване на декларации Образец 6 и
Образец 1 за един и същи период са били образувани две производства. По евентуалност се
излагат доводи за квалифициране на нарушението като маловажно и прилагане на чл. 28
ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от управителя *, която
поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които повтаря и конкретизира.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт *, която оспорва жалбата
и счита наказателното постановление за правилно и законосъобразно. Пледира за
потвърждаване на санкционния акт и присъждане на разноски.
1
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в редакцията към датата на връчване на НП), доколкото видно от
разписката на л. 6 гръб - НП е връчено на представител на дружеството-жалбоподател на
13.10.2021 г., а жалбата е депозирана на 19.10.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните
съображения:
На 28.09.2021 г. дружеството „*“ ЕООД, в качеството му на осигурител подало по
електронен път в ТД на НАП декларация Образец 1 за месец АВГУСТ 2020 г. с вх.№
02000203357822, съдържаща данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО,
УПФ, здравното осигуряване, ДЗПО, вноските за фонд ГВРС, дните в осигуряване и
облагаемия доход по ЗОДФЛ. В случая декларацията е следвало да се подаде до 25.09.2021 г., който срок
не бил спазен от жалбоподателя.
Свидетелката М.М. - инспектор по приходите в ТД НАП - гр. Бургас, установила, че
не е спазен законоустановеният в Наредба Н-13 от 2019 г. на МФ срок за подаване на
декларация Образец 1 и на 22.12.2020 г. съставила АУАН за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 1
от КСО, вр. с чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредбата.
Свидетелката пристъпила към връчване на акта на дружеството, но въпреки
изпратените две покани и посещения на адрес на дружеството – представител за връчване на
акта не бил установен. Това наложило на 22.03.2021 г. производството да бъде спряно по
реда на чл. 43, ал. 6 ЗАНН (л. 26). В последствие на 14.04.2021 г.нарушителят бил издирен,
производството било възобновено и препис от АУАН бил връчен на управителя, която го
подписала и получила препис от него, заявявайки че се касае за неволен пропуск с няколко
дни, както и че всички дължими вноски са били заплатени.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН допълнителни писмени възражения не били
депозирани.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към
издаване на НП, като също счел фактическите констатации за безспорно установени и издал
обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и във връзка с
чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-13 от 2019 г. и на основание чл. 355, ал. 1 от
КСО наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната
фактическа обстановка, като цяло, не се оспорва и от страните.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е
съставен от компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
2
шестмесечния срок.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че се касае за неспазване на срока по
чл. 34, ал. 3 ЗАНН. В случая производството по делото е било надлежно спряно по реда на
чл. 43, ал. 6 ЗАНН в периода от 22.03.2021 г. до 14.04.2021 г. и през това време
шестмесечният срок не е текъл.
Съдът не споделя доводите и че в случая неправилно са били издадени две НП-та
срещу дружеството. Задълженията за подаване на декларации Образец 1 и Образец 6 са
отделни и независими задължения, като неизпълнението на всяко едно от тях е отделно
нарушение, поради което и принципно правилно АНО е издал две НП – по едно за всяко
едно от неизпълнените в срок задължения.
Съгласно чл. 355, ал. 1 от КСО - който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6,
ал. 9 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и който не подаде
или не подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4 или декларация от
самоосигуряващо се лице, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не
са търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в
размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Според разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредбата - декларация Образец 1 се
подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за
приходите от осигурители и техните клонове и поделения – за всеки календарен месец до 25-
о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. По делото не се спори, че
жалбоподателят е осигурител, както и че не е изпълнил задължението си да подаде в
установения от закона срок до 25.09.2020 г. описаната декларация Образец № 1 за месец
АВГУСТ 2020 г., поради което и формално деянието му представлява административно
нарушение.
Въпреки това БРС намира, че деянието съставлява "маловажен случай" по смисъла на
чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН, тъй като макар и след предвидения за това срок, жалбоподателят е
подал декларация Образец № 1, т.е. изпълнил е вмененото му задължение като осигурител, а
от нарушението няма настъпили никакви общественоопасни последици.
Съгласно ТР №1/2007 г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за
маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването
му в противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в НП мотиви защо счита, че
не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, с което е нарушил чл. 53, ал. 1 ЗАНН. Легалната
дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито
разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността.
Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
3
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл. 28, б. "а" ЗАНН, за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за
"маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на
нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните
последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н.,
като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност. С оглед
горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че
в настоящия случай са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК, във вр. с чл. 11 ЗАНН.
Действително деянието формално осъществява признаците на посоченото в акта и в
наказателното постановление административно нарушение. В конкретния случай обаче от
това нарушение не са могли да възникнат никакви вредни последици за фиска, а към
момента на съставяне на АУАН нарушението е било отстранено. Касае се за забавяне с два
дни (при това почивни), което е повече от минимално. Не следва да се подминава, че до
констатиране на нарушението не се е стигнало благодарение на активността на контролните
органи, а единствено заради добросъвестното поведение на жалбоподателя, който след като
е констатирал забавянето си, без да чака да бъде поканен, сам е подал декларацията. Не
може да остане встрани от преценката на съда и обстоятелството, че в момента страната ни е
обхваната от поредица от кризи, които неминуемо се отразяват върху дребния бизнес и
санкцията от 500 лева се явява прекомерно тежка.
Горните обстоятелства, характеризиращи деянието, преценени в тяхната съвкупност и
взаимна връзка, разкриват значително по-ниска степен на общественаопасност в сравнение с
останалите нарушения от този вид и сочат по недвусмислен и категоричен начин
маловажност на случая на административно нарушение. Изрично в този смисъл е и
съдебната практика, обективирана в Решение № 1553 от 4.10.2016 г. на АдмС - Бургас по
к. а. н. д. № 1206/2016 г.
С оглед горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН съдът следва да отмени НП и
да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН (
ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният
съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който
пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за
присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат
в полза на жалбоподателя, който обаче не е поискал присъждането им, поради което и съдът
не може служебно да се занимае с този въпрос.
4
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН, Бургаският районен
съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1927-F584041/02.07.2021 г., издадено от
заместник директор на ТД на НАП – гр. Бургас, с което за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 1 от
КСО, във връзка с чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-13/ от 2019 г. на МФ и на
основание чл. 355, ал. 1 от КСО, на „*“ ЕООД с ЕИК: * е наложена „Имуществена санкция“
в размер на 500 лв.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН „*“ ЕООД с ЕИК: *, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
______________________
Съдия при Районен съд – Бургас:
в.о.: к.в._
5