Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Станислав Стефански | |
за да се произнесе, съдът взе предвид следното: С Решение № 691 от 15.07.2014год. постановено по гр. д. № 1823/2013год., по описа на Районен съд гр. В. Т., съдът е осъдил Ю. И. Д., с ЕГН: *, гр. В. Т., ул. „В. Л.”, № 31, .6, съдебен адрес гр. В. Т., ул. „Л. К.”, № 71, .1, офис 2, адвокат Т.М. да заплати на Д. Н. Й., с ЕГН: *, от гр. П. Т., ул. „Д. П. Б.”, № 1, Б, съдебен адрес гр. В. Т., ул. Х.А., 2, А, адвокат Н.Н. сумата 6 478,87лв. /шест хиляди четиристотин седемдесет и осем лева и 87 ст./ лева, представляваща стойността на извършени подобрения през м. 07.2010г. от страна на Й. в собствения на Д. недвижим имот, находящ се в гр. П. Т., ул. „Т.”, № 44, представляващ дюкян № 2, с площ от 30 кв.м., построен в УПИ ІІІ-1242 в стр.кв. 71 по плана на града, които подобрения са извършени без основание, и с които се е увеличила стойността на имота й, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 06.06.2013 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил предявения иск за разликата до 9 478,87 лв., поради извършено прихващане с насрещно вземане по предявения насрещен иск, с кредитор Ю. И. Д. и длъжник Д. Н. Й., с размер на вземането 3 000,00 /три хиляди/ лева, произходящо от фактическо ползване на описания по -горе имот от страна на Й., без основание, за периода 21.06.2010г. до 20.04.2011г. /10 месеца/, с участие в настоящото производство на трето лице помагач ЧСИ Р. Т. К., с рег. № 731 и адрес гр. В. Т., ул. М. П., № 2. Със същото съдебно решение ВТРС е отхвърлил предявеният иск от Д. Н. Й. против Ю. И. Д. за заплащане на сумата 9 478,87лв. за извършване на същите подобрения от Й. в качеството на недобросъвестен владелец, с правно основание чл.74 ЗС; отхвърлил е предявеният иск за заплащане на подобрения за разликата до 9478,87 лв., поради извършеното и описано по-горе прихващане. Със същото съдебно решение ВТРС е отхвърлил предявеният насрещен иск от Ю. И. Д. против Д. Н. Й. за ползване на собствения имот на Д. от страна на Й. без основание, за сумата над 3 000,00лв. до 3 900,00лв., касаещ периода от 16.03.2010г. до 21.06.2010г., като неоснователен.; отхвърлил е предявеният насрещен иск от Ю. И. Д. против Д. Н. Й. за заплащане на сумата 8 100,00лв., представляваща обезщетение за претърпяна вреда във вид на пропусната полза в резултат на противоправното поведение на Й., за периода от освобождаването на имота 20.04.2011г. до 06.08.2013г. – датата на предявяване на насрещния иск, като неоснователен и недоказан. Респективно ВТРС е присъдил разноските на страните по съразмерност – осъдил е Ю. И. Д. да заплати на Д. Н. Й. сумата 1 636,12 /хиляда шестстотин тридесет и шест лева и 12 ст./ лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от разгледаните първоначален и насрещни искове; осъдил е Д. Н. Й. да заплати на Ю. И. Д. сумата 328,27 /триста двадесет и осем лева и 27 ст./ лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената, респ. уважената част от разгледаните първоначален и насрещни искове. Недоволен от така постановеното съдебно решение е останал Д. Н. Й. – постъпила е въззивна жалба, подадена чрез процесуален представител, с която обжалва решението в частта, с която е уважен частично предявения насрещен иск по чл. 59 от ЗЗД и е осъден да заплати 3 000,00лв. на Ю. И. Д.. Моли съда да отмени първоинстанционното съдебно решение в тази част въззивният съд да отхвърли предявения насрещен иск в уважената част. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Недоволна от така постановеното съдебно решение е останала и Ю. И. Д. - постъпила е въззивна жалба, подадена чрез процесуален представител, с която обжалва решението в частта, с която е уважен предявения осъдителен иск от Д. Н. Й. против Ю. И. Д. в размер на 9 478,87лв. и същата е осъдена да му заплати сума в размер на 6 478,87лв., поради извършено прихващане с признато в нейна полза право на обезщетение за ползване на имота в размер на 3 000,00лв. Моли въззивния съд да постанови съдебно решение, с което да отхвърли описаната по – горе искова претенция и да постанови присъждане на признатото й обезщетение. Като ответници по жалбите, страните чрез процесуалните си представители ги оспорват изцяло. Съдът, след като разгледа депозираните жалби, становищата на страните и приложеното гр. дело № 1823/2013год. по описа на Районен съд гр. В. Т., намира за установено следното: След извършената служебна проверка по реда на чл.269, ал.1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивната инстанция нови доказателства не са събрани. Предявен е иск правно основание чл.59 от ЗЗД, който въззивният съд намира за основателен и доказан по съображения изложени по-долу. Предявен е и насрещен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, който въззивният съд намира за неоснователен и недоказан по съображения изложени по-долу. След кат¯ постановлението за възлагане влиза в сила /според заверката на ЧСИ К./ купувачът вече по закон е собственик на имота. Започнатите ремонтни работи в закупения имот са съгласувани с Община П. Т.. Пред Общината ищецът се е легитимирал като собственик и съответно от Община П. Т. са му издадени необходимите строителни книжа. Ключът за имота е даден на ищеца по желание на Ю. И. Д., т.е. по нейната воля и тя не го е потърсила за връщане продължителен период от време, дала го е на позната, която го е предала на Д. Н. Й. и той доброволно го връща. В един момент, когато познатата /свидетел по делото/ иска ключа, той не го връща, защото се е легитимирал като собственик. Според свидетелските показания след връщането на ключа Й. не е ползвал имота. Процесният имот е бил празен, в него е нямало вещи на Й.. Молбата за участие в публичната продан е подадена чрез пълномощник на Д. Н. Й.. Тя не е подадена лично, поради което не може да се направи извод, че е недобросъвестен при подаването й и при участието в публичната продан. Ключът не е предаден лично от собственика (а от трето лице по предварително нареждане на собственика и така се предава ключа на ищеца). Същото това трето лице е трябвало и да получи ключа обратно, когато собственикът пожелае връщане на вещта. Това желание собственикът е заявил през месец април 2010г. Но към тази дата (09.04.2010 г. е денят на вписването на постановлението на възлагане на имота в Службата по вписвания), ищецът е бил собственик на имота и съответно е заявил това на лицето, отишло да получи ключовете обратно. Именно от това трето лице Ю. Д. разбира, че имотът й е продаден на търг и съответно закупен от Й.. До 28.06.2010 г. - денят на отмяна на придобивното основание от съда, ищецът е ползвал имота, защото е бил негов. От свидетелските показания безспорно се установява, че именно към този момент (м. юли 2010 г. ) въпросният ключ вече не е бил в ищеца. За периода от след 28.06.2010 г. до 20.04.2011 г. Ю. Д. не е потърсила или направила опит да получи ключа от вече нейното помещение. Ищецът по никакъв начин не е препятствал собственика да си ползва помещението, а той самият в периода от 28.06.2010 г. до 20.04.2011 г. не е ползвал нито ден имота, именно защото е нямал вече основание да го ползва. За да бъде уважен иска по чл.59 от ЗЗД следва да е налице липса на правно основание, т.е. липсата на право за дадено лице да получи имуществена придобивка в момента, когато то фактически я е получило или при отпадане с обратна сила на съществувалото към момента на получаването на имуществената облага основание. В настоящия случай районният съд неправилно е счел, че Й. се е обогатил, чрез спестяването на разходи за наем, които би бил заплащал, ако има сключен договор за наем. Освен това няма доказателства за размера на месечния наем, прилагайки чл.162 от ГПК съдът при определяне на същия, е постановил едно неправилно решение. Фактическите обстоятелства по делото не сочат съществуване на елементите на общия състав на чл. 59 от ЗЗД, а именно: обогатяване на Д. Н. за сметка на Ю. Д., обедняването на Ю. Д., липса на основание за обогатяването и отсъствие на друга правна възможност да бъдат защитени интересите на обеднелия. В действително Д. Н. не е придобил никаква облага или полза, която да е във връзка с имота, тъй като той не е ползвал имота; Ю. Д. не е обедняла, защото тя не е ползвала имота по собствено желание; никой не и е пречел да ползвал имота. Въз основа на всичко гореизложено се налага извод, че елементите на фактическия състав по чл.59 от ЗЗД не са налице и няма основания да бъде уважена претенцията на Ю. Д.. Й. е бил собственик на имот, находящ се в гр.П. Т., ул. „Т.” №44, а именно: 1/12/ ид. част от ПИ с идентификатор 57354.300.1242 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П. Т., одобрени със Заповед №РД-18-32/8.06.2010 г., целият с площ от 569 кв.м., при съседи: 57354.300.1241; 57354.300.2573; 57354.300.2578 и 57354.300.1243, заедно с построената в описания поземлен имот СГРАДА ЗА ТЪРГОВИЯ с идентификатор 57354.300.1242.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П. Т., одобрени със Заповед №РД-18-32/8.06.2010 г., която самостоятелна сграда е на един етаж със застроена площ от 30,00 кв.м. и е при съседи: улица „Т.”, сгради с идентификатори 57354.300.1242.2 и 57354.300.1242.3.., за период от 16.03.2010 г. до 28.06.2010 г. Придобил е собствеността въз основа на постановление за възлагане на недвижим имот от 16.03.2010г., издадено по изп.д. № 178/2007 г. на ЧСИ Р. К.. С решение, постановено от ВТОС на 28.06.2010 г. възлагателното постановление от 16.03.2010г. на ЧСИ Р. К. е отменено, като незаконосъобразно. През този период от три месеца и половина, когато е бил собственик на имота, Й. е започнал да осъществява ремонт и преустройство на имота, за което се е снабдил и с всички необходимите строителни книжа. (приложени по делото). Безспорно е, че извършваните строителни дейности са законни и извършвани след получаване на съответните разрешителни от Община – П. Т.. В края на месец май 2010 г., ищецът е уведомен, че Ю. Д. е поддала жалба във ВТОС срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 16.03.2010г. , издадено по изп.д. № 178/ 2007 г. на ЧСИ Р. К.. Към тази дата строителството в обекта продължава, защото Й. добросъвестно е бил заплaтил цената на имота при ЧСИ; връчено му е възлагателно постановление; вписано е в Агенцията по вписвания и личното му убеждение е било, че щом има годен документ, доказващ собствеността му, то той е и собственик на имота. След като обаче ВТОС отменя възлагателното постановление и Й. е уведомен за това, строително-ремонтните дейности в обекта са преустановени. С оглед на гореизложеното е видно, че между страните по делото е налице вещноправно и същевременно облигационно правоотношение, касаещо един имот – собственост на Ю. Д., имот, който за период от три месеца и половина е бил собственост на Д. Й. и през този период чрез извършване на законни строително-ремонтни дейности стойността на същия имот се е увеличила значително със сумата 9478,87 лв. – съгласно заключението по СТОЕ. След връщане на имота в патримониума на Ю. Д. за Д. Н. се поражда правото да търси обезщетение за разноските, които е направил в чуждия вече имот. Уредбата на възникналото правоотношение намира израз в нормите от чл.71 до чл.74 от ЗС. Няма противоречива съдебна практика по въпроса как следва да бъде обезщетен владелецът за извършени от него подобрения върху вещ, получена от него на придобивно основание, което по-късно е било унищожено, развалено или отменено: обратното действие на тези актове не засяга правоотношенията, възникнали от подобряването на вещта, поради което, ако по време на извършването на подобренията подобрителят нито е знаел за предстоящото унищожаване, разваляне или отменяване на придобивното основание, нито е бил виновен за това, следва да бъде обезщетен на базата на чл.72 от ЗС. Подобряването на една вещ е юридически факт извън съставните елементи на придобивното основание. За да се породи вземането на владелеца, необходимо е да са налице две предпоставки: 1) да са направени от него разноски за вещта; 2) Вещта, съответно подобренията да съществуват при предявяване на вземането. В настоящия правен спор са налице и двете предпоставки. Безспорно е установено и доказано по делото, че са направени подобрения на имота, за които Д. Й. е направил разноски; установена е тяхната стойност. Имотът съществува към момента на предявяване на иска и е установена и доказана неговата стойност след извършване на подобренията. Претенцията за заплащане на стойността на извършени подобрения в недвижим имот е частен случай на основния принцип в гражданското право за недопустимост на неоснователното обогатяване, а в случая е налице именно неоснователно обогатяване. Вън от всякакъв спор е, че собственикът се е обогатил без да е направил никакви разходи, а обратно владелецът се е обеднил, защото за разходите не получава еквивалент. Нарушено е имущественото равновесие между собственика и владелеца. Законът е категоричен, безпротиворечивата, константна практика на ВКС също: собственикът дължи обезщетение на владелеца, ако в резултат на действия на последния се е увеличило имуществото му. Следователно въззивната жалба подадена от Д. Н. Й. е основателна. Първоинстанционното съдебно решение в частта, с която е уважен частично предявения насрещен иск по чл.59 от ЗЗД следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно, вместо което да се постанови отхвърляне на този иск. Въззивната жалба подадена от Ю. И. Д. следва да се остави без уважение. При този изход на делото на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за първата и въззивната инстанция, общо в размер на 910,00лв. Водим от горното съдът, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 691 от 15.07.2014год. постановено по гр. д. № 1823/2013год., по описа на Районен съд гр. В. Т., в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. Н. Й., с ЕГН: *, от гр. П. Т., ул. „Д. П. Б.”, № 1, Б, съдебен адрес гр. В. Т., ул. Х.А., 2, А, адвокат Н.Н. иск против Ю. И. Д., с ЕГН: *, гр. В. Т., ул. „В. Л.”, № 31, .6, съдебен адрес гр. В. Т., ул. „Л. К.”, № 71, .1, офис 2, адвокат Т.М. за разликата над 6 478,87лв. до 9 478,87лв., поради извършено прихващане с насрещно вземане по предявения насрещен иск, с кредитор Ю. И. Д. и длъжник Д. Н. Й., с размер на вземането 3 000,00 /три хиляди/ лева, произходящо от фактическо ползване на имот находящ се в гр. П. Т., ул. „Т.”, № 44, представляващ дюкян № 2, с площ от 30 кв.м., построен в УПИ ІІІ-1242 в стр.кв. 71 по плана на града от страна на Й., без основание, за периода 21.06.2010г. до 20.04.2011г. /10 месеца/, с участие в настоящото производство на трето лице помагач ЧСИ Р. Т. К., с рег. № 731 и адрес гр. В. Т., ул. „М. П.”, № 2, като неоснователен и недоказан, както и в частта, с която е отхвърлил предявеният от Д. Н. Й. иск против Ю. И. Д. за заплащане на подобрения за разликата до 9 478,87 лв., поради извършеното и описано по - горе прихващане, и в частта, с която Д. Н. Й. е осъден да заплати на Ю. И. Д. разноски в размер на 328,27лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Ю. И. Д., с ЕГН: *, гр. В. Т., ул. „В. Л.”, № 31, .6, съдебен адрес гр. В. Т., ул. „Л. К.”, № 71, .1, офис 2, адвокат Т.М. да заплати на Д. Н. Й., с ЕГН: *, от гр. П. Т., ул. „Д. П. Б.”, № 1, Б, съдебен адрес гр. В. Т., ул. Х.А., 2, А, адвокат Н.Н. сума в размер на 3 000,00лв. /три хиляди/ лева, представляваща разликата от 6 478,87лв. до 9 478,87 лв. - представляваща стойността на извършени подобрения през м. 07.2010г. от страна на Й. в собствения на Д. недвижим имот, находящ се в гр. П. Т., ул. „Т.”, № 44, представляващ дюкян № 2, с площ от 30 кв.м., построен в УПИ ІІІ-1242 в стр.кв. 71 по плана на града и сума в размер на 910,00лв. /деветстотин и десет лева/ - разноски по делото, с участие в настоящото производство на трето лице помагач ЧСИ Р. Т. К., с рег. № 731 и адрес гр. В. Т., ул. „М. П.”, № 2. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, гр. София в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |