РЕШЕНИЕ
гр.
София, 05 май 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в публичното заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
АДРИАНА
АТАНАСОВА
при секретаря Цветанка Делова, като разгледа
докладваното от съдия Гетов ВНЧХД № 382
по описа на съда за 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 30.05.2019г.
по НЧХ дело № 5657/2018 г. Софийският районен съд, Наказателна колегия, 100
състав е признал подсъдимия Д.Л.Т. за невиновен в това, че на 22.01.2018г.
около 20:00 – 20:15ч. В гр. София, на бул. „България“, в близост до
кръстовището с бул. „*******“ в района на бл.**, чрез нанасяне на удари с ръце
(свити в юмрук) и крака в областта на главата и тялото на Г.В.Т. да му е
причинил следните травматични увреждания: подкожем
хематом в лявата тилна област на главата, травма на дясното рамо с обширно кръвонасядане по страничната му повръхност,
причиняващо ограничаване на обема на движения в раменната става поради изразен болков синдром, обширно неправилно охлузване в дясната
поясня област, състоящо се от множество точковидни и жлебовидни
драскотини с напречно и косо разположение, контузия и оток на лявата коленна
става с лекостепенно ограничаване в обема на
движенията й поради болков синдром, охлузване с кръвонасядане по предната повърхност на двете подбедрици в областта под коленните стави, които в своята
съвкупност реализират медикобиологиния признак –
временно разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК
(неопасно за живота) – престъпление по чл.**0, ал.1 от НК
На основание чл.190
от НПК в тежест на частния тъжител Т. са възложени и направените по делото
разноски.
Недоволен
от присъдата е останал частният тъжител Г.Т., който в срока по чл.319, ал.1 НПК
е подал въззивна жалба и допълнение към нея чрез повереника си адв. Г., с която е
поискана отмяна на обжалваната присъда като незаконосъобразна, необоснована и неправилна,
като моли съда да постанови друга
такава, с която да бъде признат за виновен подсъдимият Д.Т. по повдигнатото му
обвинение.
От
защитника на подс. Т. е постъпило становище по така
депозирана жалба, в която се моли първоинстанционната
присъда да бъде изцяло потвърдена.....
В закрито
разпоредително заседание на 03.02.2020г. въззивният
съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата
по делото не се налагат разпит на подсъдимия и свидетелите, изслушване на
експертизи и събиране на нови доказателства. Изрично е указано на страните
правото им до даване ход на делото в съдебно заседание да правят допълнителни
писмени изложения за допълване на доводите, посочени в жалбите, както и да
представят нови писмени и веществени доказателства.
В съдебно заседание
пред въззивния съд повереникът
на частния тъжител – адв.Г. – моли съдът да отмени
атакуваната присъда поради нейната неправилност и необоснованост. Счита, че по
делото са налице достатъчно доказателства – както гласни, така и писмени, вкл.
И закл“чение от изготвена
СМЕ, които не са отчетени от контролирания съд. Прави кратък анализ на доказателствената съвкупност, като в заключение моли съдът да отмени първоинстанционната
присъда и да постанови нова, с която да признае подс.
Т. в извървшване на престъпление по чл.**0, ал.1 от
НК.
Защитникът на
подсъдимия – адв. Й. – моли съдът да потвърди първоинстанционната присъда поради нейната правилност,
законосъобразност и мотивираност. Намира, че от събраните доказателства безспорно
се установява, че подзащитният му не е виновен по
така повдигнатото обвинение. Счита показанията на свидетелите на тъжителя за
противоречиви и същевременно отчита роднинската им връзка с тъжителя. Посочва,
че показанията на полицейските служители са изцяло незаинтересовани, като
именно те са лицата, които непосредствено са възприели състоянието на тъжителя.
По отношение на СМЕ посочва, че не се доказва кога във времето са настъпили
уврежданията. В заключение моли за потвърждаване на първоинстанционната
присъда в цялост.
В правото си на
последна дума подс. Т. заявява, че няма какво да каже
и се придържа към думите на адвоката си.
Софийският градски
съд, след като обсъди доводите в подадената жалба‚ както и тези, изложени в
съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери следното:
Фактическата
обстановка е добре изяснена от първоинстанционния
съд. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред
доказателства, нужни за правилното решаване на делото. Въззивният
съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния
съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му
убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на
други, като не са допуснати логически грешки при обсъждането им. Налице са
несъществени несъответствия между депозираните пред контролирания съд
показания, които са били обстойно обсъдени и съпоставени помежду си, както и с
останалите доказателствени източници. Настоящият
съдебен състав изцяло се солидаризира с направения анализ на доказателствената съвкупност, поради което не намира за
необходимо да го преповтаря. Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за
да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези,
които счита за неправилно анализирани /в този смисъл Решение № 372 от
01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Ето защо и въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря
доводите на контролирания съд, а да отговори изчерпателно на възраженията,
наведени в жалбата и допълнението към нея.
След
извършен собствен анализ на доказателствената
съвкупност настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която не се различава съществено от приетата
от първата инстанция:
Подсъдимият Д.Л.Т. е
роден на ***г. в гр. София, с ЕГН: **********, българин, български гражданин,
неженен, неосъждан, със средно образование, с адрес: гр. София, ж.к. „Красно
село“, кв. „*******
Към месец януари
2018г. свидетелят В.Й.и подсъдимият Т. живеели заедно на семейни начала на
посочения по-горе адрес, като двамата имали и дете.
Към същия период
тъжителят Г.Т., с ЕГН:********** *** адрес: кв. „********ет.**, където живеел
заедно с майка си – свидетелката М.Г.и сестра си – св. Т.Т..
Тъжителят Т. работел като лекар – рехабилитационна
медицина.
Към посочения период
– януари 2018г. тъжителят Т. и подс. Т. не се
познавали и нямали никакви пресечни точки.
На 22.01.2018г. около
18:45ч. свидетелката В.Й.излязла от дома си и отишла на фитнес, който се
намирал близо до блока, в който живеела. Около 20:00ч., след като приключила тренировката си, св. Й. тръгнала да се прибира пеша и
се движела по ул. „Солун“. Времет било студено, имало
сняг. Вече се било стъмнило, но имало улично осветление. В един момент в далечината
св. Й. забелязала мъж, облечен със зимно яке с качулка. Това бил тъжителят Т.,
когото св. Й. тогава виждала за първи път. Той стоял на едно място и свидетелката
си помислила, че чака някого. След като стигнала почти до Т., вдигнала глава и
го погледнала в лицето, като погледите им се срещнали. Отминала го и чула как
зад нея тъжителят казал:“Леле, леле, сега ще те
хвана!“. Това я изплашило и тя забързала хода си. Усетила, че мъжът също
забързал крачка след нея. Тъй като наоколо нямало хора, св. Й. слязла на
улицата с идеята да мине автомобил и хората в него да се намесят. В един момент почувствала, че мъжът я хваща в
областта на дясното бедро, отстрани за анцуга. Чула, че мъжът казва:“Хванах те,
сега ще видиш какво ще ти се случи.“. Свидетелката успяла да се отксубне, но се изплашила още повече. От уплахата не успяла
да извика за помощ, но се затичала към колата си, която била паркирана почти
накрая на ул. Солун в посока бул. „България“. Когато стигнала колата си, мъжът
я пресрещнал, застанал срещу нея лице в лице и й казал „Добре, защо ги правиш
тези налудничеви неща и защо слезе на пътя? Ето, видя
ли, че и тук те хванах.“. Свидетелката успяла да отключи колата си, да влезе вътре и да
се заключи. Докато се
опитвала да заключи,
мъжът се приближил към нейния прозорец и й казал:“ Този път избяга, но
следващият път първо ще те изнасиля и после ще те убия“. Свидетелката опитала
да тръгне с атомобила си, но не успяла поради
обзелата я паника, а мъжът минал от другата страна на колата и отново повторил
думите си отпреди малко. В един момент свидетелката все пак успяла да запали автомобила
си и тръгнала, като в огледалото за задно виждане видяла, че тъжителят тръгнал
в нейната посока.
След като тръгнала с колата, свид. Й. се обадила на подсъдимия Т. по мобилния телефон и
успяла с няколко думи да му каже, че някакъв мъж се опитал да я изнасили.Когато
му се обадила свид. Й., подсъдимият Д.Т. бил в
заведение „Калипсо” в кв. „Стрелбище” заедно с
дългогодишния си приятел - свидетелят Н.Я.. Двамата пиели кафе. След обаждането
на свид. Й. подсъдимият се притеснил, което било
забелязано от свид. Я.. Подсъдимият само му казал: „Тръгваме,
тръгваме” и двамата излезли от заведението и са
качили в колата на подсъдимия, марка „Фолксваген”, модел „Голф”. Тъй като
подсъдимият почти през цялото време говорел със свид.
Й. по телефона, свид. Я. не разбрал точно какво
става, освен че имало някакъв проблем с нея.
Подсъдимият попитал свид.
Й. къде се намира и тя му обяснила. Той й казал да се опита отдалече да
проследи мъжа, който я нападнал. Тогава свид. Й.
направила един кръг в района и се върнала на мястото, където се случил
инцидента, но не видяла мъжа. След това излязла по ул. „Солун” на бул.
„България” и се огледала. На около 20-30 метра вдясно видяла мъжа, който я
нападнал. Познала го по силуета. Той се движел по тротоара на бул. „България” в
посока бул. „*******”. Свидетелката казала на подсъдимия, че е видяла мъжа,
който я нападнал и къде се намира. Спряла на бул. „България” на аварийни
светлини. Междувременно видяла, че тъжителят препречва пътя на друга жена,
ръкомахайки с ръце. В един момент, привлечен от аварийните светлини, тъжителят
тръгнал отново към автомобила на свид. Й., която вече
успяла да го види и в лицето и се уверила, че това е мъжът, който я е нападнал
преди това. В този момент подсъдимият й казал, че е зад нея и, че е спрял с
автомобила.
Посочените по-горе действия на тъжителя Т.
спрямо непознатата жена и спрямо свид. Й. били
забелязани от свид. Я. и подсъдимия.
След като спрял зад автомобила на свид. Й., подсъдимият слязъл от колата си и тръгнал към
тъжителя. Тогава свид. Я. също тръгнал да слиза от
автомобила и видял, как мъжът тръгва към подс. Т. с
разперени ръце. Чул Т. да го пита защо тормози жена му и че ще извика полиция.
Като чул това, Т. тръгнал е по-бързи крачки към един от блоковете, който бил
разположен успоредно на бул. „България”. Тогава подсъдимият се обърнал към свид. Й. и й казал да викне полиция. Самата тя, тъй като се
изплашила отново, тръгнала е автомобила си и започнала да обикаля в квартала. В
един момент отново се чула е подсъдимия и той й казал, че мъжът се опитвал да
избяга и да дойде на бившото кръгово на автобус №
204. През това време подсъдимият Т. и свид. Я. отново
се качили в автомобила на Т. ***, като завили по първата пряка вдясно. След
това отново завили вдясно и видели мъжа, който търсели, до първия вход на един
от блоковете. Забелязали, че Т. се опитва да влезе в него. Тогава подсъдимият
спрял автомобила си, слязъл от него и тръгнал с по-бърза крачка към мъжа и го
хванал за якето. При това двамата паднали върху плочките на земята, където
имало лед и сняг. Свидетелят Я. също слязъл от автомобила и бил на 4-5 метра от
другите двама мъже, когато видял, че подсъдимият хваща другия мъж за якето и
двамата падат странично. След това подсъдимият се изправил, а тъжителят
започнал да говори неадекватно, поради което свид. Я.
не го разбрал точно какво казва. Подсъдимият Т. му казал да мълчи и, че ще
извика полиция. В този момент тъжителят му казал, че ако дойде полиция, ще им
каже, че и двамата са го били.
След това свид.
Я. видял, че в близост спира с автомобила си свид. Й.
и тъй като подсъдимият му казал, че всичко е наред, Я. отишъл към св. Й., за да
я успокои.
Междувременно Й. се обадила на телефон
112 и разказала за инцидента. Обаждането било регистрирано в 20.23ч. от
телефонен номер ********. В разговора с оператора Й. разказала за инцидента и
казала, че в момента мъжът й е задържал нападателя в близост до будката на
кварталните на кв. „Борово”.
След около 2-3 минути на мястото
пристигнали и служителите на 06 РУ-СДВР - свидетелите А.Н.и К.К.. След това дошъл и втори екип от полицейски служители, в
който бил свид. Б.Г..
Полицейските служители задържали
тъжителя със Заповед по ЗМВР и го отвели в 06 РУ-СДВР. Докато пътували в
служебния полицейски автомобил, свид. Б.Г. попитал
тъжителя защо прави такива неща и защо е заплашвал момичето, при което
тъжителят казал, че е недооценен, като признал, че я заплашвал, че ще я
изнасили и че й говорил глупости. В районното свид. О.М.-
инспектор в 06 РУ-СДВР снел обяснения от Г.Т. във връзка със случая.
Подсъдимият Д.Т. и свид.
В.Й.отишли в 06 РУ-СДВР, за да подадат жалба във връзка със случилото се.
Впоследствие, излизайки от районното, срещнали свидетели Т.Т.
и М.Г., които били дошли да видят задържания Т.. Сестрата и майката на тъжителя
попитали Й. и Т. какво се е случило. Свидетелката Й. попитала дали е нормален
психически Т. и дали знаели какво се е случило.
Когато свидетелката Т. и Г.отишли в
ареста, Т. им казал, че нищо не е направил, както и че му бил нанесен побой от
непознат мъж. След като се прибрал от ареста, разказал на сестра си, че е бил
бит с ръце, с крака, по главата, по ръцете, по краката многократно, както и че
в даден момент паднал на земята и бил задържан там насила.
Във връзка с инцидента било образувано
ДП № 239/2018г. по описа на 06 РУ-СДВР. На 23.01.2018г. тъжителят Г.Т. бил
привлечен като обвиняем, като му било вменено извършването на престъпление по чл.
150, ал. 1 НК.
С постановление от 23.01.2018г. прокурор
при СРП задържал за срок от 72 часа тъжителя и внесъл в СРС предложение по чл.
64 НК за вземане на мярка за неотклонение по отношение на Г.Т. „задържане под
стража“. Първоинстанционният съд с определение от
25.01.2018г. отказал да вземе мярка за неотклонение по отношение на Т., но това
негово определение било отменено и вместо него по отношение на Т. била вземат
мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 500 лева е определение на
СГС от 01.02.2018г.
Междувременно на 26.01.2018г. тъжителят Г.Т.
отишъл в Катедра по съдебна медицина и деонтология
при МУ - София, където бил освидетелстван от доктор А.А..
Във връзка е него било издадено СМУ № 31.01/2018г.
След инцидента, свид.
В.Й.на няколко пъти виждала тъжителя в близост до нейния вход.
Съгласно заключението на
съдебно-медицинската експертиза, приета по делото и изготвена от д-р Д. Н. - на
26.01.2018 г. тъжителят Г.В.Т. е бил прегледан от съдебен лекар, който е
установил следните травматични увреждания: подкожен хематом с кръвонасядане в лявата тилна област на главата; кръвонасядане по страничната повърхност на дясното рамо;
множество точковидни и жлебовидни охлузвания на
дясната поясна област; оток на лявата коленна става; дълбоко
охлузване и кръвонасядане по предната повърхност на
лявата подбедрица в горната й трета, непосредствено
под коленната става; охлузване и кръвонасядане на
дясната подбедрица на същото ниво. Травмите по
главата в тилната област и по
страничната повърхност на дясното рамо са резултат от действието на твърди тъпи
предмети по механизма на удари с такива и могат да се получат при нанасяне на
удари с части на човешкото тяло - юмрук, ритник. Травмата на дясната поясна област е резултат от действието на твърди тъпи
предмети с охлузваща контактуваща повърхност и предвид морфологията си отговаря
да е получена при падане на терена. Травмите на долните крайници са резултат от
действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари с или върху такива, с
изразена коса компонента на ударните въздействия. Симетричността на травмите
посочва, че същите могат да са получени при падане на терена, без да се
изключва напълно вероятността да са получени от удари с крака - ритници.
Степента
на възстановяване на охлузванията и цветът на кръвонасяданията
са основание за извода, че същите отговарят по давност на посочената дата на
инцидента. Травмата на левия долен крайник - оток на коляното и прилежащите му мекотъканни увреждания са причинили на пострадалия ВРЕМЕННО
РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Останалите
травми са му причинили БОЛКА И СТРАДАНИЕ.
Възстановяването
за травмата на левия крак при липса на усложнения е в рамките на 10-14 дни. Останалите
травми се възстановяват за 7-10 дни.
Горепосочената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно: гласни доказателствени
средства: показанията на В.Й.(л.**5-37 от СП), на Н.Я. (л.**4-**5 от СП),
на А.Н.(л.168 от СП), на К.К. (л.167 от СП), на Б.Г.
(л.189-190 от СП), на О.М., на М.Г.(л.**3-**4 и л. 228 от СП), на Т.Т. (л.**2-**3 и л.228 От СП); писмени доказателства: писмо от 06 РУ-СДВР до СРП за образуване
на ДП № 239/2018г. (л. 47 от делото); Заповед за задържане по ЗМВР на Г.Т.; Постановление
за привличане на обвиняем от 23.01.2018г. ; Постановление за задържане за срок
до 72 часа на Г.Т. ; Определение на СРС,
НО, 104 състав по НЧД № **94/2018г. по чл. 64 НПК; Определение на СГС по ВНЧД №
475/2018г; справка за съдимост на Д.Т.; справка от СО; справка от 06 РУ-СДВР
относно получен сигнал от тел. 112 на 22.01.2018г., ведно с препис от Дневник
за сигнали; както и от способите за
доказване: заключението от изготвената съдебно компютърно-техническа
експертиза и това от изготвената съдебно-медицинска експертиза.
Пред настоящата съдебна инстанция с оглед липсата на доказателствени
искания от която и да е било от страните, както и с оглед извода, че е събран
необходимия обем от доказателства за разкриване на обективната истина, не бяха
представени и събрани нови доказателства. Въззивният
съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на
доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата
съдебна инстанция. На първо място, въззивният съд установи, че по
делото са събрани всички обективно възможни и относими
доказателства, които позволяват правилно изясняване на релевантната фактическа
обстановка. Събраните по реда на чл.371, т.1
от НПК свидетелски показания, писмени доказателсва и
експертни заключения са били обсъдени поотделно и в съвкупност, като са ценени
съобразно действителния им смисъл и съдържание, при спазване на правилата на
формалната логика. Основните факти, предмет на доказване в процеса, са
установени с процесуално допустими средства. Свидетелите са разпитани от първоинстанционния съд при съблюдаване на задълженията му
по чл. ** НПК. Независимо един от друг всички свидетели са установили личните
си възприятия относно стеклите се обстоятелства. В мотивите към присъдата не се
установява тенденциозна избирателност при позоваване на гласните доказателства.
Подобни съмнения се разсейват напълно от съпоставката между различните гласни доказателствени средства както помежду им, така и с
останалите доказателствени източници по делото, вкл.
заключенията от изготвените експертизи (съдебно-медицинска и компютърно- техническа).
Право на съда е да прецени на кои доказателства да даде вяра и въз основа на
кои да постанови съдебния си акт, стига да не допуска процесуални нарушения при
допускането, събирането и проверката им. Несъгласието от страна на представителя на тъжителя с възприетото по
фактите не може да послужи за обосноваване на теза за допуснати процесуални
нарушения при анализа на доказателствата, след като контролираният съд е спазил
процесуалните правила за допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата,
както и е гарантирал равни възможности на страните да участват в процеса. Между
депозираните показания на свидетелите Й., Я., М., Г., Н. и К. не се отчитат съществени противоречия относно
главния предмет на доказване, те са конкретни, категорични и в пълна степен се
подкрепят от писмените доказателства по делото. Въз основа на тях съдът изгради
изводи за времето, мястото, причината за конфликта и неговото развитие, както
и състоянието на участвалите лица.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че в случаи като процесния, когато са налице взаимоизключващите се твърдения
на различни лица, изясняването на обективната истина налага събирането на
доказателства за множество контролни обстоятелства по отношение на главния факт
на процеса с оглед извършването на преценка за достоверност на противостоящите
версии в свидетелските показания, като a priori не
може да бъде изключена правдивостта на което и да било от тях. Предвид
изложеното е необходимо да се изследва както характерът на взаимоотношенията
между подсъдимия Т. и тъжителя Г. към датата на инкриминираното деяние от една
страна, така и съответствието на застъпената от
различните групи свидетели версия с останалия събран по делото доказателствен материал, житейската им правдивост и
вътрешна убедителност, произтичаща от последователността и логичността им.
Настоящата
съдебна инстанция, както и районният съд преди това, приема за безспорно
установено времето, мястото и участниците в процесния
инцидент, като в тази насока показанията на всички разпитани по делото
свидетели са еднопосочни, поради което подробен анализ във връзка с тези
обстоятелства, не е необходимо да бъде правен. Различията, които се констатират
в твърденията на отделните свидетели, касаят главния факт на доказване, а
именно: конкретните действия, които са предприети от участниците във
физическата разправа и наличието/липсата на причинно-следствена връзка между
поведението на подсъдимия и причинената лека телесна повреда на пострадалия Т..
Мотивите на присъдата
се базират на подробните, логични и взаимно допълващи се показания на
свидетелите Й., Я., К., Н. и Г..Основно доказателствено
средство по делото се явяват показанията на свидетелката Й., ведно с тези на Я..
Въззивният съд споделя извода на първата
инстанция относно достоверността на заявеното от свидетелката Й.. Макар
подсъдимият Т. и св. Й. да поддържат
близки отношения (живеят на семейни начала), то нейните показания нито са
преднамерени, нито са тенденциозни. Евентуалната заинтересованост от страна на
свидетелката от оневиняване на подсъдимия подлежи на отчитане и внимателна
преценка в рамките на осъществяваната от съда дейност по проверка и оценка на доказателствените източници, наред с всички останали
такива, като близките й взаимоотношения с подсъдимия не могат да обусловят
извод за предварително дискредитиране на заявеното от нея. Несъмнено св. Й.
споделя коректно възприятията си относно предхождащите инркиминираното
деяние събития, свързани със сблъсъка й с тъжителя Т., от чието присъстие и поведение свидетелката се е уплашила, затворила се е в автомобила си и
директно позвънила на мъжа си (подс. Т.). Релевираното от
повереника на тъжителя позвъняване от страна
на св. Й. на телефон 112 едва след появата на подс. Т.
на място и задържането на тъжителя Г. не доказва умисъл от страна на подс. Тинев за нанасяне на
телесна повреда на задържания до идването на полицията тъжител . Нормална
човешка реакция е в случай на силен стрес човек първоначално да се обърне за помощ към най-близките си – в
случая – подс. Т., и чак след като се почувства
защитен – да сигнализира компетентните власти. В съдържателен план показанията на св.Й. изясняват причината за появата на подс.
Т. и приятеля му – св. Я. на инкриминираното място, както и предприетата от
всички присъствали лица линия на поведение. Свидетелката Й. е имала възможност пряко
да възприеме тъжителя Т., както и поведението му преди, така и по време на
неговото задържане от полицията. Действително касателно
конкретни действия от страна на подсъдимия свидетелката не дава конкретна
информация поради обективна невъзможност за възприемане (свидетелката се е
качила в колата си, започнала да обикаля, като пристигайки, единствено
забелязала тъжителя да лежи на земята, а
подс. Т. до него изправен). От важно значение за установяване на обективната
истина е фактът, че информацията, която свидетелката въвежда е съответна на
тази, съдържаща се в показанията на останалите свидетели с изключение на Т. и Г..
Заявеното от св. Й. се намира в корелация и със заключението от изготвената компютърно-техническа
експертиза.
На следващо място въззивният съд намира
решението на СРС да кредитира показанията на св. Я. поради тяхната хомогенност,
детайлност и съответност с останалата кредитиратана от съда доказателствена
съвкупност, за правилно. Показанията на св. Я. са логически последователни и
описателни относно темпоралната линия, локацията и динамиката на поведението, предприето както от страна на
тъжителя, така и от страна на подс. Т., а
впоследствие – и на отзовалите се полицейски патрули. Свидетелят Я. подробно
описва всички факти, които непосредствено е възприел през инкриминирания ден,
касаещи причината за появата на подс. Т. на инкриминираното
място, предприетото от него поведение (тръгването след тъжителя, догонването му
до блока, падането на земята), както и емоционалното състояние на св. Й..
Въззивният съд намира, че правилно районният е
приел наличието на сняг и поледица, като е стигнал до този извод посредством
показанията на свидетелите Я., Й., К., Н., както и на самата майка на тъжителя
– св. Г.. („Беше студено, имаше сняг, поледица“, „Там, където паднаха, е
плочки, на места имаше и много лед и сняг.“, „Беше януари месец, тъмно, сняг,
студено.“). В този ред на мисли възражението от страна на повереника,
че първостепенният съд е изопачил фактическата обстановка, а оттам – и
достигнал до грешни правни изводи, се явява неоснователно.
Подобно на първата инстанция и
настоящият съдебен състав намира, че липсата на спомен у разпитаните полицейските
служители - свидетелите К., Н., Г. и М. относно
датата на деянието е несъществена и не внася съмнение в достоверността на
изложеното от тях, доколкото се дължат на изминалия период от време от процесните събития, както и на естеството на професионалата им ангажираност, свързана с ежедневно
отзоваване на различни сигнали. Действително свидетелите К., Н. и Г. не са в
състояние да възпроизведат в цялост и в детайли възприетите от тях факти и
обстоятелства, свързани с поведението на подс. Т. към
инкриминираните дата и час, тъй като лично не са видели последният да нанася
удари върху тъжителя, нито пък са констатирали наличието на някакви видими
травми по тъжителя при пристигането си на място, обуславящи намесата на
медицински специалисти. За съда обаче не възниква каквото и да било съмнение в
обективността и добросъвестността на посочените свидетели, тъй като същите се
стремят да допринесат максимално за изясняване на обективната фактическа
обстановка, а и показанията им са в достатъчна степен единни, еднопосочни и взаимнодопълващи се, така че да представляват сигурна доказателствена опора за формиране на изводите на съда по
фактите. Касателно показанията на св. М. – въззивният съд намира същите за неиформативни
поради явната липса на спомен у свидетеля.
Не са игнорирани като източник на
доказателства и показанията на свидетелките Т. и Г.– сестра и съответно – майка
на тъжителя. Следва да се отбележи, че възприемането на определени свидетелски
показания като достоверни, е въпрос на вътрешно убеждение на решаващия съд. От
друга страна, подлежи на контрол правилността на процеса на формиране на
вътрешното убеждение и този контрол сочи, че невъзприемането на показанията на
посочените свидетелки в по-голямата им част не е произволно, а е резултат на
анализ и съпоставяне с други доказателствени
източници. Въззивният съд, след внимателен анализ, на
свой ред също дава само отчасти вяра на изложеното посредством показанията на
св. Т. и Г., като ги приема в останалата им част за опит за доизграждане
обвинителната теза на тъжителя Г., която обаче не намира необходимата опора в
останалата доказателствена маса по делото. Съдът
отчете обстоятелството, че и двете свидетелки – Т. и Г.са в икзлючително
близки роднински взаимоотношения с тъжителя (сестра и съответно – майка на
тъжителя), живеят заедно, както и обстоятелството,че изнесеното от тях се крепи
единствено на споделеното им от самия
тъжител. Съдът не възприема показанията на св. Т. и Г.в тази им част
(възприетото зачервено лице на тъжителя, когато са го посетили в 06- РУ- СДВР в
деня на инкриминираното деяние), тъй като този доказателствен
източник стои вътрешно неустойчиво и изолирано в описания общ ход на събитията,
Показанията на св. Г.и Т. не отговарят
на обективните находки по делото, намерили отражение в кредитираните от съда
показания на свидетелите Й., Я., Н., К. и Г., които независимо един от друг
заявяват, че не са възприели синини, кръв или разкъсвания по тялото на тъжителя
Т..
Правилно Районният
съд е кредитирал и заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска
експертиза по отношение на вида и броя телесни увреждания. Посочено е, че
травмата на левия долен крайник –оток на коляното и прилежащит
му мекотъканни увреждания са причинили са причинили
на постралия временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, а останалите травми – болка и страдание. За голяма част от травмите вещото лцие Т. посочва, вкл. в съдебно заседание, че не изключва
напълно вероятността да са получени в резултат от удари (юмрук, крака), но
същевременно е налице и възможност да са получени при падане на терена.
Правилно районният съд е отхвърлил изнесената от вещото лице информация, че „не
е възможно всичките телесни увреждания да са от едно падане,а категорично има
нанасяне на удари с части от човешкото тяло. Контролирайният
съд е изложил разумни аргументи, за да отхвърли тезата на вещото лице, като е
съпоставил експертизата със свидетелските показания. Въззивният
съд намира за безспорно установено по делото наличието на травматични
увреждания за тъжителя Т., но не и механогенезиза за
тяхното проявление. Няма нито едно доказателство по делото, освен информацията,
въведена от свидетелките Т. и Г., че подсъдимият Т. е нанесъл удари по главата
и тялото на пострадалия. Индикация за някаква форма на физически сблъсък между
подсъдимия и пострадалия може да бъде заявеното от св. Я., че двамата (подсъдимият
и тъжителят) са паднали на земята. Съдът намира, че е възможно при падането и
сблъсъка със заледена повърхност, особено, ако телата са паднали едно върху
друго, а не едно до друго, да се получат известни наранявания по тялото на
тъжителя Т.. Видно от свидетелките показания на разпитаните полицейски
служители, пристигнали минути след инцидента, няма данни за някакви травми по
пострадалия, последният не се е оплакал, нито е поискал медицинска помощ.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че експертизата е
един от предвидените способи за доказване, но не единствен такъв. Обстоятелствата от предмета на делото могат да бъдат
установявани чрез всички обективно съществуващи преки или косвени
доказателства. В този смисъл от съществено значение в процесния
случай е фактът, че по делото извън заключението на съдебно-медицинската
експертиза, няма други безспорни доказателства, които установяват несъмнено, че
именно подсъдимият Т. е причинил констатираните увреждания на тъжителя Т., с
оглед на което правилно СРС е отхвърлил заключението в тази му част. Съгласно разпоредбата на чл.154 от НПК
експертното заключение не е задължително за съда и при несъгласие с него съдът
е длъжен да се мотивира, точно както е сторил контролираният съд, с чиято
мотивировка настоящият съдебен състав се солидализира.
В процесния случай с оглед цялата доказателствена съвкупност не може да се заключи по
категоричен начин поради липсата на достатъчно убедителни преки или верига от
косвени доказателства причиняването на лека телесна повреда от подс. Т. на тъжителя Т.. Обстоятелството, че процесния слуай има предистория,
свързана със свидетелката Й., подс. Т. на свой ред е
задържал тъжителя Т. до пристигането на правоохранителните
органи, издаденото мединцинско удостоврение
и последвалата СМЕ, която констатира редица увреждания по тялото на тъжителя Т.,
субсумиращи се под престъпния състав на лека телесна
повреда, обаче, дори преценени съвкупно не доказват причинно-следствената
връзка между поведението на подс. Т. и причинените
увреждания по тялото на тъжителя.
При така установена фактическа
обстановка и след задълбочен и прецизен анализ на доказателствената
съвкупност въззивната инстанция намира от правна страна, че в мотивите си първоинстанционният съд обосновано е приел, че липсват
безспорни доказателства, извън всякакво разумно съмнение, въз основа на които
да се заключи, че с действията си подс. Т. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение – чл. **0, ал.1 от НК.
Въззивният съд се
солидаризира с правните изводи на първата инстанция досежно
обективната и субективната несъставомерност на
инкриминираното деяние. За постановяването на осъдителна присъда почл.**0, ал.1 от НК е
необходимо съдът несъмнено да установи, че в пряка причинна връзка с действията
на подсъдимия на пострадалия е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в
конкретния случай във временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
както и причинени болка и страдание.
Предвид всичко посочено, първоинстанционният съд е направил правилни правни изводи,
в съгласие със закона и постоянната практика на ВКС досежно
липсата на несъмнена доказаност на твърдяното в
тъжбата инкриминирано деяние. По аргумент от чл. 303, ал 1 от НПК присъдата не
може да почива на предположения. Когато крайните изводи относно даден съставомерен признак от престъплението са колебливи и
недобре подкрепени от наличната по делото доказателствена
маса, то крайният акт на съда може да бъде единствено с оправдателен диспозитив. Правилно районният съд е оправдал подс.Т., като е съобразил, че всяко съмнение следва да се
тълкува в полза на подсъдимия, както и че обвинителната теза и фактическата
обстановка, изложени в тъжбата, са останали недоказани от събраните и проверени
по делото писмени и гласни доказателствени средства.
Въпреки положените от страна на съда усилия за събиране на всички възможни
доказателства, по делото остават неразяснени
съмнения, обуславящи постановяането на оправдателна
присъда.
Обосновано районният
съд допълнително е посочил в мотивите си, че престъплението по чл.**0, ал.1 от
НК може да бъде извършено единствено при форма на вината умисъл. Тоест, дори и
по време на конфликта между него и тъжителя по непредпазливост подсъдимият да е
имал съприкосновение с тялото на тъжителя, то същото няма как да се приеме, че
е било умишлено. Общата картина на събитията от инкриминирания момент сочи на
конфликт между подсъдимия и тъжителя, падане на заледената повръхност
както на подсъдимия, така и на тъжителя, както и задържането на тъжителя от
подсъдимия до пристигането на правоохранителните
органи.
Правилно, с оглед изхода от делото,
първата инстанция е осъдила частния тъжител да заплати направените по делото
разноски с оглед разпоредбата на чл.190 от НПК.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания,
които да налагат нейната отмяна или изменение.
Водим от всичко изложено и на основание
чл. 334‚ т. 6 от НПК вр. чл. 338 от НПК ‚ Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРДЖАВА изцяло присъда от
30.05.2019г., постановена по НЧД №5657/2018г., СРС, НО, 100 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.