Р Е Ш
Е Н И Е №63
гр. Сливен, 19.04.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
мл.с.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Радост
Гърдева, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №164
по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба против Решение №180/14.02.2019г. по гр.д.№2308/2018г. на Сливенски
районен съд, с което е признато за установено по отношение на „ЕВН България
Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив, че Т.Д.Т., Д.И.Т. и Т.И.Т., в качеството им
на наследници на И.Т. Т., починал на 05.05.2017г. не дължат сумата от
1848,72лв., представляваща допълнително начислена електроенергия за период от
01.01.2017г. до 31.03.2017г. за обект, находящ се в *****, ИТН 2303177 и на
ищците са присъдени разноски по делото.
Въззивната жалба е подадена
от ответника в първоинстанционното производство „ЕВН България
Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив и с нея се атакува решението изцяло.
В жалбата си въззивникът –
ответник в първоинстанционното производство „ЕВН България Електроснабдяване”
АД, гр.Пловдив, твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано,
постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Фактическите констатации на съда не
съответствали на обективната истина, а правните изводи – на закона. Съдът
изтълкувал превратно доказателствата по делото. Посочва, че корекцията е
извършена на основание ЗЕ и ПИКЕЕ, чиято процедура е спазена. Посочва, че не е
нужно да бъде налице единствено безспорно доказан нерегламентиран достъп до
СТИ, за да се приложи нормативната уредба, допускаща корекция на сметки. Счита,
че съставения констативен протокол отговаря на изискванията, като в ОУ няма
въведени задължителни реквизити за протоколите. По отношение прилагане на
разпоредбата на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ за присъствие на органи на полицията при
проверката, посочва, че не е налице промяна на схема на свързване в
измервателната верига по смисъла на ПИКЕЕ, за да е необходимо тяхното
присъствие при проверката. Служителите на ЕВН са констатирали само измерване с
грешка и са изпратили електромера на метрологична проверка и едва при нея се
установява монтиран допълнително меден проводник. Следователно манипулацията е
извършена във вътрешността на електромера, а не е променена външната му схема
на свързване. Посочва, че не е от значение автора на манипулацията, тъй като ЗЕ
въвежда обективна отговорност на потребителя, когато СТИ отчита неправилно
електрическата енергия, която той консумира. Въззивното дружество намира, че е
безспорно доказано наличие на нерегламентирана външна намеса върху средството
за търговско измерване, резултат от която е отчитане на по-малко от реално
консумираната ел.енергия, както и че корекцията на сметката на потребителя е
изчислена правилно, съобразно ПИКЕЕ. От въззивния съд иска отмяна на
атакуваното решение на СлРС и постановяване на ново, с което да се отхвърли
изцяло предявения отрицателен установителен иск. Претендират се разноски,
направени пред двете съдебни инстанции. Направено при условията на евентуалност
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на насрещната страна и искане за намаляването му.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемите, отговарящ на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
В същия срок няма подадена
насрещна въззивна жалба.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемите Т.Д.Т., Д.И.Т. и Т.И.Т. чрез пълномощника си адв. М. оспорват жалбата като
неоснователна. Намират първоинстанционното решение за правилно, законосъобразно
и обосновано и моли за потвърждаването му. Считат, че електроснабдителното
дружество не е спазило изискванията на ОУ на ЕВН ЕР относно извършването на
корекцията на сметката, както и че не е доказано наличие на виновно поведение
от страна на абоната, каквото се изисквало от нормативната уредба.
Констативният протокол, нито уведомителното писмо били надлежно връчени на
абоната. Не се установил и точния период на използваната и неотчетена
електрическа енергия.
С въззивната
жалба и отговора не са направени нови доказателствени или други процесуални
искания за въззивната фаза на производството.
В с.з., въззивното
дружество, редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило
становище от процесуалният му представител по пълномощие юриск. Н., който
посочва, че поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея основания и
моли за уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Прави в условията на евентуалност възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на въззиваемите.
В с.з. въззиваемите Т.Д.Т., Д.И.Т. и Т.И.Т., редовно призовани, не се явяват
и не се представляват. По делото е постъпило становище от пълномощника им адв.М.,
която посочва, че оспорва въззивната жалба, като неоснователна и моли съда да я
остави без уважение, като поддържа изложените в отговора съображения. Посочва, че атакуваното първоинстанционно решение е
правилно и законосъобразно, нестрадащо от изложените в жалбата пороци и моли
същото да бъде потвърдено.
Въззивният съд намира
въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261
от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект,
имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен
съд.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При
извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира,
че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да
бъде потвърдено.
Този състав на въззивния
съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така,
както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ ПРАВНИТЕ
ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в
материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел
надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на
които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към
съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до
законосъобразни правни изводи.
Изложените във въззивната
жалба оплаквания са неоснователни.
Искът, с който
първоинстанционния съд е сезиран е отрицателен установителен иск за недължимост
на сума за допълнително начислена електрическа енергия, при който
доказателствената тежест за установяване съществуването на оспореното вземане
се носи изцяло от ответното електроснабдително дружество.
На първо място следва да се посочи, че ищците имат
качеството потребител на електрическа енергия за процесния обект, находящ се в *****,
като наследници по закон на собственика и титуляр на партидата И.Т. Т., починал на 05.05.2017г. Това обстоятелство е безспорно установено по делото.
В случая се касае
за оспорване от страна на ищците в първоинстанционното производство на
допълнително начислена сума за електрическа енергия за периода от 01.01.2017г.
до 31.03.2017г. като извършена едностранна корекция на сметката от страна на
електроснабдителното дружество.
С оглед периода, за който е извършено начисляването на сума за допълнително количество електрическа енергия, към настоящия случай са отчасти приложими Правила за измерване на количеството електрическа енергия,
обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г., частично
отменени с Решение № 1500 на ВАС на РБ
от 06.02.2017г., както и правилата, приети от ответното дружество в одобрените
от ДКЕВР и съответно надлежно публикувани, Общи условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС.
Твърденията на въззивника – ответник в
първоинстанционното производство, носещ доказателствената тежест, са за
спазване на така уредената в ПИКЕЕ и ОУ процедура относно извършване на
проверката, съставянето на констативния протокол и последвалата едностранна
корекция на сметката.
По въпроса дали е имало законово основание за
извършване на едностранната корекция на сметката за минал период въззивният съд
счита, че такава е допустима по принцип, с оглед приетото изменение на ЗЕ с ДВ бр. 54/12г.
Въззивният съд, въз основа на събраните
в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, намира, че
дружеството въззивник не е спазило нормативно установената процедура по
извършване на проверката, съставянето на констативния протокол и корекцията на
сметката, като споделя напълно изводите на районния съд в тази насока.
Проверката на
средството за търговско измерване е следвало да бъде извършена, съгласно
клаузите на ОУ на ЕВН ЕР, по реда на
тези ОУ – чл. 35, от лицата по ал. 4, а установеното чрез тази проверка е
следвало да бъде закрепено в констативен протокол, съставен във вида, изискуем
в тези ОУ – чл. 63 ал. 1 и ал. 2 -
подписан от представители на ЕВН ЕР и клиента, в случай на отсъствие или отказ
на последния – от свидетели, присъствали на проверката.
Въззивният съд споделя извода на първоинстанционния
съд, че не са точно изпълнени изискванията на чл. 63 от ОУ на ЕВН ЕР.
Констативният протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ следва да е
съставен по реда и да приобретава формата и реквизитите, разписани в
разпоредбата на чл.63, ал. 1 - 3 от ОУ на ЕВН ЕР, като констативният протокол следва
да е подписан от представители на ЕВН ЕР и Клиента, а ако Клиентът не присъства
и/или откаже да подпише констативния протокол, то ЕВН ЕР има право да състави
констативния протокол в присъствието на свидетели, но в този случаи констативния
протокол се изпраща на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка и се
счита връчен на деня на неговото получаване.
В конкретния случай ответното дружество, носещо
доказателствената тежест не е установило абоната – ищеца или негов представител
да е бил търсен и поканен да присъства при извършване на проверката и при
съставяне на констативния протокол. Не е налице и отказ от негова страна, за да
се приложи разпоредбата на чл.63, ал.2
от ОУ на ЕВН ЕР.
В настоящия случай не може да се приеме, че
процедурата е надлежно осъществена, тъй като двамата свидетели не са достатъчно
индивидуализирани - обозначени са с по две имена, нямат отбелязани никакви
други идентифициращи ги белези – ЕГН, адрес, които да позволят откриването им и
евентуалния им разпит.
По отношение на абоната, ответното дружество, носещо
доказателствената тежест, не е установило същия да е бил търсен и поканен да
присъства при извършване на проверката и при съставяне на констативния
протокол. По този начин са нарушени правата на ищците, респ. наследодателя им,
като клиенти на ответното дружество, да присъстват при извършване на проверката
и да подпишат съставения констативен протокол.
По делото е установено, че ответното дружество не е
изпълнило задължението си по чл.63, ал.3 от ОУ на ЕВН ЕР – да изпрати на
абоната с препоръчано писмо с обратна разписка съставения, не в присъствието
му, констативен протокол. Във връзка със задължението на електроснабдителното
дружество за връчване на съставения не в присъствието на абоната и неподписан
от него констативен протокол, следва да се отбележи, че въззивният съд приема,
че същият не е връчен на абоната. Тежестта на доказване относно изпълнението на
това задължение отново е на ответното дружество, което не го е изпълнило и
следва да понесе своеобразната санкция за това, като съдът приема за
неосъществено недоказаното обстоятелство на връчване на констативния протокол.
Дружеството не е установило и връчване на абоната
най-малкото на уведомително писмо относно корекцията, което естествено не изключва
и не е аналогично на задължението му за предварително надлежно връчване на
констативния протокол. Едва при справка, на един от наследниците на абоната е
предоставено копие от това уведомително писмо, но не и от констативния
протокол.
Освен това следва да се посочи, че от заключението на
назначената пред районен съд съдебно-техническа експертиза се установява
промяна на схемата на свързване, тъй като е констатирана неправомерна
техническа манипулация, изразяваща се в изменение на основния шунт чрез добавяне
на допълнителен меден проводник във вътрешността на електромера между входа и
изхода на токовата верига. В този случай, за да се извърши едностранната
корекция на сметката от електроснабдителното дружество, е задължително, с оглед
императивната разпоредба на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ – действаща /неотменна с
посоченото по-горе решение на ВАС/, констативния протокол да е съставен в
присъствието на органите на полицията и е подписан от тях. В случая това
изискване също не е спазено. Протоколът не е съставен в присъствие на органите
на полицията, още по-малко е подписан от такива.
Предвид изложеното, не може да се приеме, че
констативния протокол е съставен по реда и при спазване изискванията на ОУ на
ЕВН ЕР. При това положение, този протокол не може да бъде противопоставен на
абоната, в случая – ищците, защото представлява само неподписан от тях /нито от
наследодателя им/ частен свидетелстващ документ, в който са удостоверени
изгодни за ответника факти, които той по посочените причини не доказва и не
може да съставлява основание за коригиране сметката на абоната. Този протокол
като частен свидетелстващ документ няма обвързваща съда доказателствена сила и
удостоверените с него факти и обстоятелства подлежат на доказване по общия ред,
каквото не е проведено надлежно от носещата доказателствената тежест страна –
ответното дружество.
Освен това, с оглед периода, за който е коригирана
сметка – 89 дни, следва да се отбележи,
че по делото не е установено кога е извършена последната проверка на СТИ, което
би рефлектирало върху периода на извършената корекция, съгл. чл.48 ал.1 от
ПИКЕЕ, респ. чл.54 ал.2 т.1 от ОУ на ЕВН ЕР. Не е ясно как ответното дружество
е определило периода за преизчисляване на сметката за ел. енергия на ищеца,
който е по-малък от максималния възможен /90 дни/, т.е. не е ясно как е
определен началния момент.
По този начин съдът намира, че е налице некоректно и
недобросъвестно поведение на ответното дружество, което не следва да ощетява
потребителя чрез извършване на корекция на сметката му за един продължителен,
произволно и неясно как определен, срок.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
ищците не дължат исковата сума, като предявения от тях отрицателен
установителен иск се явява основателен и следва да се уважи изцяло.
С оглед изхода на спора,
правилно районният съд е присъдил на ищците в пълен размер направените от тях
разноски в първоинстанционното производство.
Поради това, щом крайните
правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява
неоснователна. Атакуваният изцяло съдебен акт следва да бъде потвърден, като
правилен и законосъобразен.
С оглед неоснователността
на въззивната жалба, на дружеството въззивник не се следват разноски.
Въззиваемите не са
претендирали и доказали такива в настоящото производство, поради което съдът не
следва да се произнася в тази насока.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №180/14.02.2019г., постановено по гр.д.№2308/2018г.
по описа на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.