Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 06.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II въззивен граждански състав, в публично заседание на седми
ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. РЕНИ СПАРТАНСКА 2.Мл.съдия СИЛВИЯ ИВАНОВА
при секретаря Ивайло
Цветков, и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от мл.
съдия Иванова в.гр.д. №716 по описа за
2018г. на Окръжен съд-Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК
С Решение №1242 от 31.07.2018г.,
постановено по гражданско дело №2782/2018г. по описа на Районен съд – Плевен,
съдът е осъдил на основание чл.2, ал.1, т.3 вр. чл. 4 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, гр.София,
Съдебна палата, бул***да заплати на С.С.С., ЕГН **********, адрес: ***, сумата 5000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на обвинение в извършване на
престъпление, за което е оправдан изцяло по НОХД №700/2016г. по описа на Плевенски
районен съд, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.06.2017г.,
до окончателното й изплащане.
Със същото решение е осъдил
на основание чл.2, ал.1, т.3 вр. чл.4 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република
България, гр.София, Съдебна палата, бул***да заплати на С.С.С., ЕГН **********,
адрес: ***, сумата 2250 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди в резултат на
проведеното спрямо него наказателно производство,
приключило с влязла в сила оправдателна присъда, постановена по НОХД
№700/2016год. по описа на Плевенски районен съд, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 24.04.2018год., до окончателното изплащане на сумата.
Със същия съдебен акт е осъдил
на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България,
гр.София, Съдебна палата, бул***да заплати на С.С.С., ЕГН **********, адрес: ***,
направените по делото разноски в общ размер 730 лева.
Срещу така постановеното
решение е депозирана въззивна жалба от Прокуратурата на Република България,
чрез прокурор при Районна прокуратура – Плевен. Изложени са съображения за
неправилна оценка на събраните по делото доказателства, които са довели до неправилни
изводи за доказаност по делото на претърпени от ищеца неимуществени вреди,
които да са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Алтернативно се сочи, че дори и при основателност на изводите на
първоинстанционния съд, определеният размер на обезщетението бил завишен, като
не съответствал на критерия за справедливост при определянето му. Изложени са
подробни съображения за обстоятелствата, които следва да бъдат отчетени от съда
при определянето му, при съвкупната преценка на които следвал извод за завишен
размер на обезщетението, като се иска от съда намаляването му. Във въззивната
жалба са наведени възражения, че първоинстанционният съд е присъдил разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 2250 лева, а според отбелязванията върху
част от договорите разноските са в общ
размер на 1550 лева, както и че не е конкретизиран начина на заплащане на тези
разноски. Моли се атакуваното решение да бъде изцяло или отчасти отменено като
неправилно.
Препис от
въззивната жалба е изпратен на въззиваемия С.С.С., който в законоустановения
срок не депозирал писмен отговор по нея.
На
02.11.2018г. в деловодството на
ОС-Плевен е постъпило заявление от адвокат А.К. ***, пълномощник на С.С., в което същата сочи, че за периода от 06.11.2018г. до
16.11.2018г. ще ползва отпуск и ще се
намира извън Република България. С горното заявление, адвокат К. е уточнила, че
не възразява да се даде ход на делото в нейно отсъствие, че няма нови доказателствени искания, че моли
първоинстанционният съдебен акт да бъде оставен в сила като правилен и
законосъобразен. Към заявлението прилага писмена защита, в която е акцентирано
на продължителността на периода, през който е протекло наказателното
преследване срещу С.С., както и на отрицателното въздействие на повдигнатото
обвинение върху здравословното му и емоционално състояние, както и на съпругата му, върху социалния му живот,
върху доброто му име, акцентирано е и на промяната на местоживеенето му. Изложени са още съображения, че в процесния
случай претърпените неимуществени вреди са установени от събраните по делото
доказателства. Твърди се, че при определяне на размера на обезщетението,
първоинстанционният съд е приложил критерия за справедливост, като били
съобразени, както разпоредбите на българското законодателство, така и
практиката на Европейския съд по правата на човека досежно разумния срок. Посочено
е, че направените разходи за адвокат представляват имуществени вреди за С.С., същите се дължат за всяка инстанция,
включително и при връщане на делото за ново разглеждане, и същевременно всички
хонорари са в минимален размер и сумите
в тях са действително платени. Приложен е договор за правна помощ, списък на
разноските и се претендират разноски. Иска се обжалваното решение да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
В проведеното
пред въззивния съд заседание на 07.11.2018г., Прокуратурата на Република
България се представлява от прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, който
поддържа изложените във въззивната жалба доводи за незаконосъобразност на
решението на РС-Плевен. Моли същото да бъде отменено, като предявеният иск бъде
изцяло отхвърлен като неоснователен, алтернативно да бъде намален размерът на
присъденото обезщетение.
Въззиваемият се
явява лично, като поддържа изложеното от адвокат А.К. в писмената защита. Моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено.
Плевенски
окръжен съд, след като прецени
посочените във въззивната жалба
оплаквания, становищата на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа следното:
Предмет на
разглеждане от страна на първоинстанционния съд са били обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 вр. чл.4 от ЗОДОВ за
осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца посочените
в исковата молба суми, представляващи претърпени от него неимуществени и
имуществени вреди в резултат на повдигнато му обвинение за извършване на
престъпление, за което бил оправдан с влязла в сила присъда.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. При проверката
относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд е ограничен
от релевираните в жалбата доводи.
Настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното решение на РС-Плевен е валидно и
допустимо. Разгледано по същество, съобразно наведените с въззивната жалба доводи,
същото е правилно, поради следните съображения:
Въззивният съд приема,
че фактическите обстоятелства по делото са правилно установени от РС-Плевен,
при законосъобразен анализ на събраните гласни и писмени доказателства, поради
което не са налице основания за приемане от въззивния съд на съществено
различна фактическа обстановка.
След преценка
на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, се
установява от фактическа страна следното:
С Постановление от 02.10.2014г.
на разследващ полицай при 02 РУ-Плевен по
досъдебно производство ДП №785/2014г. по описа на Районна прокуратура – Плевен,
ищецът С.С.С. бил привлечен в качеството му на обвиняем и спрямо него била
взета мярка за неотклонение „Подписка“, за това, че на 09.03.2014г. в
гр.Плевен, по
хулигански подбуди причинил на Й.Т.Ф.от с.гр. лека телесна повреда, изразяваща
се в охлузване и оток на лицето в дясно, подкожен хематом в лявата
тилно-слепоочна област на окосмената част на главата и контузия (натъртване) на
дясната колянна става, довели до разстройство на здравето, временно и неопасно
за живота - престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 вр.чл.130, ал.1 от НК, за което
се предвижда наказание лишаване от
свобода до три години.
Досъдебното производство е
приключило с изготвен обвинителен акт Изх.№В-1765/2014г., 05.03.2015г., който
бил внесен в съда и било образувано НОХД №534/2015г. по описа на РС-Плевен. На 05.01.2016г.
същото е приключило с постановена оправдателна присъда.
На 12.01.2016г. срещу
оправдателната присъда по НОХД №534/2015г. по описа на РС-Плевен бил депозиран
протест от РП-Плевен, а на 18.01.2016г. въззивна жалба от Й.Т.Ф., чрез адвокат Л.Г.от
АК-Плевен, по които е образувано ВНОХД №47/2016г. по описа на ОС-Плевен. С
постановеното по него Решение №70/22.03.2016г. присъдата на РС-Плевен била отменена
изцяло и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Плевен.
След връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на
РС-Плевен, било образувано НОХД №700/2016г. по описа на РС - Плевен. Установява
се, че същото е приключило с Присъда №248/24.11.2016г., с която подсъдимият С.С.С.
- ищец в настоящето производство, е признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение.
На 30.11.2016г. срещу
оправдателната присъда бил депозиран протест от РП-Плевен, а на 02.12.2016г.
въззивна жалба от Й.Т.Ф., чрез адвокат Б.Б.от АК-Плевен, по които е образувано
ВНОХД №170/2017г. по описа на ОС-Плевен. С постановеното по него Решение №147/26.06.2017г.
оправдателната присъда №248/24.11.2016г., постановена по НОХД №700/2016г. по
описа на РС – Плевен е потвърдена. Решението на ОС-Плевен не подлежи на
обжалване. Първоинстанционният съдебен
акт е влязъл в законна сила на 26.06.2017г. (лист 61 от делото).
Като свидетел по гр.дело
№2782/2018г. по описа на РС-Плевен е изслушана Р.В.С.– съпруга на ищеца. От депозираните
от нея показания се установява, че образуваното срещу съпруга й наказателно
производство довело до влошаване на здравословното и психическото му състояние.
Свидетелката заявява, че преди повдигане на обвинението съпругът й е бил
контактен, весел и усмихнат човек. Излага доводи, че след това ищецът се
затворил в себе си, спрял да води социален живот, не искал да излиза и да се
среща с приятели, както преди. Посочва, че семейството им започнало да води
затворен начин на живот, като дори се наложило да напуснат жилището и да
заживеят на село, за да може съпругът й да се успокои. Излага доводи, че към
датата на заседанието все още живеят на село, но са си намерили са жилище в гр.Плевен, в съвсем друг квартал, тъй като
не е възможно да се върнат и да заживеят отново на стария си адрес, предвид
обстоятелството, че и Й.Ф.живее в същия блок и вход. Твърди, че съпругът й се
притеснява от коментарите на съседи и в
апартамента са останали да живеят само родителите му, при които те
гостуват от време на време. Посочва, че С.С. не можел да спи, затова
закупували „лексотан“ и „валидол“, за да могат и двамата да заспят, а той
съответно и да отиде на работа в нормално състояние. Излага доводи, че съпругът й не е посещавал
лекар. Твърди, че причината за състоянието му бил силният стрес и отношението
на околните след образуване на наказателното производство. Изяснява, че съседи коментирали
пред блока, че ще бъде осъден и това
много е притеснявало нея и съпруга й. Свидетелката пояснява, че към
момента на инцидента 09.03.2014г. тя
самата е била бременна в трети месец, като бременността е настъпила
след два неуспешни опита „ин витро“ и след седем години невъзможност да имат
деца. Сочи, че и това се е отразило на емоционалното състояние на съпруга й,
който е станал неспокоен. Излага доводи,
че със съпруга й са имали притеснения
относно бременността й, тъй като е получавала контракции, които свързва с
притеснения около инцидента и се налагало да приема медикаменти по този повод.
Като свидетел по гр.дело
№2782/2018г. по описа на РС-Плевен е изслушан Н.Д.И., живущ в съседен вход на
блока. Същият заявява, че познава и ищеца и Й.Ф.. Твърди, че за двадесетте години познанство със С.С. има
впечатление, че последният е добър и
отзивчив човек. Излага доводи, че е присъствал по време на инцидента, а
съпругата на С. също е била очевидец. Сочи, че ищецът е започнал да води затворен
начин на живот, преместил се е да живее на село и до момента не се е върнал да
живее в жилището в гр.Плевен. Като причина за това смята, че са коментарите на съседите, които
разпитвали и коментирали случая. Твърди, че С.С. бил допълнително притеснен
заради бременността на съпругата си по това време, предвид дългогодишни
репродуктивни проблеми. Посочва, че не му е известно С.С. да е осъждан, нито
криминално проявен. Твърди, че ищецът не е конфликтен и не е имал проблеми със
съседи. Сочи, че самият той се е явявал поне пет пъти за съдебни заседания,
включително и при повторно гледане на делото. Твърди, че докато са чакали пред
залите за съдебно заседание е възприел, че С.С. е притеснен как ще се развие делото. Посочва,
че след образуване на делото, със С.С. нито веднъж не са си гостували, нито са
се събирали на пейките пред блока, както преди инцидента.
Като свидетел по гр.дело
№2782/2018г. по описа на РС-Плевен е изслушана А.Т.Б., живуща в
същия вход на блока. Свидетелката посочва, че познава С.С. и Р.С.от момента, в който е заживяла в същия
блок. Посочва, че са били в близки приятелски отношения, като често са
си гостували. След инцидента твърди, че тези срещи са спрели изведнъж, като С.С.
не е имал желание да се среща с приятели, а направо след работа се е прибирал
в дома си. Твърди, че съседите са
коментирали ситуацията и са излагали предположения, че С. ще бъде осъден, което
допълнително е притеснявало него и съпругата му. Посочва, че й е известно, че
семейство Савчеви са имали репродуктивни проблеми продължително време,
като по време на инцидента Р.С.е била
бременна и е била очевидец на инцидента. Счита, че това много е притеснявало ищеца. Сочи, че С.С. и Р.С.са
напуснали жилището и се заживели в с.***след случая, искали са да избягат
заради създадената ситуация, а самият С. се е срамувал дори да живее в района.
Към момента й е известно, че поради неудобството да се живее с малки деца на
село, семейството е закупило апартамент
в гр.Плевен, но не в жл.“***“, а в друг
квартал. Счита, че С.С. се е чувствал обиден, съсипан и несправедливо обвинен.
Самата тя уточнява, че се е явявала
многократно в качеството на свидетел по наказателните дела, а С. през цялото време
е бил притеснен от изхода на делата.
Настоящият въззивен състав
намира за неоснователни наведените с въззивната жалба доводи за неправилна оценка
от страна на първоинстанционния съд на достоверността на депозираните от
свидетелите показания. Твърденията, че същите не следва да бъдат кредитирани,
предвид възможната заинтересованост от изхода на делото и близките отношения на
свидетелите с ищеца не са подкрепени с конкретни доказателства.
Въззивната инстанция счита,
че въпреки възможната заинтересованост на свидетелката Р.С.от изхода на делото,
в качеството й на съпруга на ищеца, съдът намира, че депозираните от нея
показания са добросъвестно дадени, тъй като същите са подробни, последователни,
логични и безпротиворечиви. От друга страна, свидетелката Р.С.излага непосредствените
си възприятия за състоянието на съпруга си след привличането му в качеството му
на обвиняем по процесното наказателно производство, именно като лице,
съжителстващо с него в този период.
Свидетелските показания на Н.И.и
А.Л.също са безпротиворечиви, последователни
и добросъвестно дадени. Те спомагат да бъде изяснена промяната в
поведението и живота на ищеца, която промяна е обективен факт, предвид
напускане на семейното му жилище, заживяване на село, преустановяване на честите до преди това социални контакти със
съседи, изживяване на стрес, срам и притеснение.
Настоящата съдебна
инстанция напълно споделя доводите, с които първоинстанционният съд е дал вяра
на тези гласни доказателствени средства, предвид на което ги цени, като
достоверни и прие за установени фактите, изложени с тях.
Правилно
първоинстанционният съд е кредитирал и приобщените по делото писмени и гласни доказателства,
като е приел за установени фактите, отразени в тях.
С оглед на така установеното
по делото от фактическа страна, въззивният съд намира от правна страна следното:
За уважаването на предявените пред РС-Плевен кумулативно съединени
искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 вр. чл.4 от ЗОДОВ от доказателствата по
делото следва да бъде установено наличието на следните материалноправни
предпоставки – на ищеца да е повдигнато обвинение за осъществено от него
престъпление от Прокуратурата на Република България, по същото той да е
оправдан с влязла в сила присъда, претърпени от него имуществени и
неимуществени вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка между
претърпените вреди и повдигнатото незаконно обвинение.
Съобразно наведените с въззивната жалба доводи, не е спорно
пред настоящата съдебна инстанция и се установява от събраните по делото
писмени доказателства, че на 02.10.2014г. ищецът е бил привлечен в качеството
му на обвиняем за извършено престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 вр.чл.130, ал.1 от НК, както и че наказателното
производство е приключило с влязла в сила на 26.06.2017г. оправдателна присъда
по НОХД №700/2016г. по описа на РС-Плевен. Безспорно установено е и
обстоятелството, че по време на висящото наказателно производство по отношение
на ищеца е била взета мярка за неотклонение „Подписка“.
Наведените с въззивната жалба доводи са свързани с
необоснованост на първоинстанционния съдебен акт в частта му, с която съдът е
приел претърпени от ищеца неимуществени вреди, в причинно-следствена връзка с
повдигнатото незаконно обвинение. Така изложение доводи са неоснователни. Настоящият
въззивен състав счита, че самият факт на
повдигнато обвинение в извършване на престъпление, по което ищецът е оправдан,
както и този, че по отношение на него е била взета мярка за неотклонение, водят
неизбежно до претърпяване на неимуществени вреди, изразяващи се в стрес,
притеснение и съществени ограничения на основните му граждански права. В
конкретния случай претърпените вреди са установени от депозираните по делото
свидетелски показания. Настоящия съдебен състав възприема виждането, застъпено
и в практиката на ВКС, че фактът на незаконното обвинение е достатъчен, за да
се приеме, че подсъдимият е претърпял вреди, засегнали неговата чест и
достойнство, като до това заключение се стига посредством един логически извод,
основан на опитните правила и по-конкретно на тези на житейския опит, дори и
без ангажирането на гласни и писмени доказателства за това. В процесния случай,
конкретно изживяните от ищеца негативни преживявания и емоции и влошаването на
здравословно му състояние, както и че същите са резултат от воденото спрямо
него наказателно производство, се установяват безсъмнено и от показанията на
свидетелката Р.С., на които съдът даде вяра по изложените вече съображения. От
тези гласни доказателствени средства се установява, че освен засягането на
честта и достойнството му в резултат на незаконното обвинение, ищецът започнал
да има проблеми с общуването, съня си, здравословни проблеми и да приема
медикаменти без да му бъдат предписани
от лекар. Същевременно ищецът е изпитвал обосновани притеснения, предвид
деликатното състояние на съпругата си Р.С., която е била в състояние на бременност
след неуспешни преди това опити „инвитро“.
Неоснователен е и
наведеният с въззивната жалба довод за това, че определеният от
първоинстанционния съд размер на обезщетението за причинените на ищеца
неимуществени вреди е завишен и не отговаря на изискването за справедливост. Съгласно
ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението.
Настоящата съдебна
инстанция намира, че първоинстанционният съд е взел предвид всички относими към
размера на обезщетението обстоятелства, които правилно е оценил в съвкупност,
като определеният размер от 5000 лева се явява справедлив. Отчетени са тежестта
на престъплението, продължителният срок на висящност на наказателното производство,
конкретно изживените от ищеца страдания, вида на наложената мярка за
неотклонение. За престъплението, за което С. е бил обвинен, в НК е
предвидено наказание лишаване от свобода до три години. Установява се, че
наказателното производство е продължило дълъг период от време от около три
години, надвишаващ границите на разумния такъв с оглед фактическата и правна
сложност на делото, през който период по отношение на него е била взета мярка
за неотклонение „подписка“. Тази мярка за неотклонение, макар и най-леката
предвидена в закона, също е ограничавала личните му права през този период от
време. Изложените обстоятелства, както и установените по делото негативни изживявани
от страна на ищеца, водят до извод, че определеният размер на обезщетението не
се явява необосновано завишен и присъждането на по-нисък такъв не би изпълнил
критерият за „справедливост“, заложен в чл.52 ЗЗД.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение в частта му, с която
първоинстанционният съд е уважил предявеният иск за обезщетение за претърпените
от ищеца неимуществени вреди за сумата от 5000 лева се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Обжалваното решение е
законосъобразно и в частта му, с която първоинстанционният съд е осъдил
ответника да заплати на ищеца посочените суми, представляващи обезщетение за
причинени от него неимуществени вреди – ведно със законната лихва, считано от 26.06.2017г.
до окончателното изплащане на сумата. Установява се, че това е датата, на която
постановената спрямо С. оправдателна присъда е влязла в сила. Съгласно даденото
задължително тълкуване на закона в т.4 от ТР №3/22.04.2005 г. на ВКС по т.гр.д.
№ 3/2004г., ОСГК, именно влизане в сила на присъдата на наказателния съд, с
която ищецът е бил признат за невиновен в извършването на престъплението, за
което му е било повдигнато незаконното обвинение, е моментът, от който
Държавата изпада в забава по отношение на дължимото обезщетение за причинените неимуществени
и имуществени вреди.
Правилен и законосъобразен се явява и обжалвания съдебен акт
в частта му, с която съдът е уважил изцяло за сумата от 2250 лева, предявеният
иск за заплащане на причинените от незаконното обвинение имуществени вреди. Въпреки
че с въззивната жалба решението на РС-Плевен е обжалвано изцяло в осъдителната
му част относно неимуществените вреди, в
обстоятелствената част на жалбата са наведени и доводи относно правилността на
уважения иск за причинените имуществени вреди. За пълнота на изложението следва
да бъде посочено, че изводите на първоинстанционният съд са правилни и
законосъобразни, тъй като по делото са представени доказателства за
действително направени разноски в този размер за адвокатски хонорар на
ангажиран от ищеца защитник в хода на воденото спрямо ищеца наказателно
производство, предвид на което същите са в пряка причинно-следствена връзка с
незаконното обвинение. Съдебната практика приема, че претенцията за разноски,
изразяващи се в заплатен от подсъдимия адвокатски хонорар за осъществяване на
защита в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда,
представлява имуществена вреда по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 и чл.4 от ЗОДОВ. Същевременно
присъдената с първоинстанционното решение от
РС-Плевен сума в размер на 2250 лева отговаря на действително
направените разноски, съгласно отбелязванията в договорите за правна
помощ/пълномощни бланкови номера
№0004143 ( на лист 10 от делото), №0004052 (на лист 24 от делото),
№0001915 (на лист 26 от делото), №00000511 (на лист 34 от делото), чиито общ
сбор се равнява на 2250 лева. На всички договори
за правна помощ/пълномощни с цитирани бланкови номера по-горе е отбелязана
съответната сума и е посочено, че плащането е в брой. Възраженията на Прокуратурата в това отношение
са неоснователни. Обжалваното решение е законосъобразно и в частта му, с която
първоинстанционният съд е осъдил ответника да заплати на ищеца посочените суми,
представляващи обезщетение за причинени от него имуществени вреди – ведно със
законната лихва, считано от 24.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Установява се, че това е датата, на която е подадена исковата молба.
Обжалваното решение е законосъобразно и в частта му, с която
първоинстанционният съд е осъдил ответника да заплати направените разноски в
размер на 730 лева. Същите разноски включват 720 лева адвокатско възнаграждение
за тази инстанция, платено както следва- 500 лева в брой и 220 лева в брой, както и държавна такса в
размер на 10 лева.
Поради изложените съображения и тъй като първоинстанционният
съд е стигнал до същите фактически и правни изводи като въззивната съдебна
инстанция, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Пред въззивния
съд, с писмената защита е направено
искане от страна на адвокат А.К. *** за присъждане на разноски за процесуално
представителство за тази инстанция в
размер на 400 лева, което с оглед изхода
на правния спор пред въззивната инстанция следва да бъде уважено. Пред настоящата
инстанция е представено Пълномощно/ Договор за правна защита и съдействие
бланков №0002905, от което е видно, че сумата е заплатена в брой.
Цената на иска е 5 000 лева и
съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд, на основание чл.272 ГПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1242 от 31.07.2018г.,
постановено по гр.дело №2782/2018г. по описа на Районен съд – Плевен, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България, с адрес гр.София, бул. ***, да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК
на С.С.С., ЕГН ********** ***, сумата от 400
(четиристотин)
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.