Определение по дело №439/2022 на Административен съд - Варна

                                                 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ ………/……….  2022 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА- ІV тричленен състав, в закрито съдебно заседание в състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ  ГАНЕВА

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН

       НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

 

като разгледа докладваното от председателя канд. № 439/2022 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 73 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по подадено на 25.02.2022г. от името на директора на ТД Митница – Варна, заместван от заместник-директора на ТД Митница -Варна  , искане за възобновяване на административнонаказателното производство , по което е било постановено наказателно постановление № 363/2018/2019 г. на заместник-директора на ТД „Северна морска“ (сега ТД Митница Варна), отменено  с решение по нахд. № 2753/2019 г. по описа на Районен съд гр. Варна , което решение е оставено в сила с решение по кнахд. № 2797/2019 г. по описа на Административен съд – Варна.

Заявеното правно основание на искането е чл. 70, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 71, ал. 1 т. 2 от ЗАНН. Твърди се съществуването на ново обстоятелство и ново доказателство , което да изисква възобновяване на цитираното административнонаказателно производство, понеже не е било известно  на наказващия орган и на съда при постановяване на съдебните решения , а именно  окончателен доклад на Европейската служба за борба с измамите /OLAF/ по случай ОС/2018/0052/В1, в едно с препоръка за предприемане на действия, според който заключенията от разследването установяват наличието на нередности, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз.

            В депозирани по делото писмени бележки от  „Милки груп био“ ЕАД, подадени чрез пълномощник- адв.   С.  Ж., се  прави възражение за недопустимост на искането поради просрочие на същото . Искането е подадено  на 25.02.2022г. ,но след като едномесечният срок е изтекъл , защото този срок тече от момента , в който директорът на Агенция „ Митници“ е узнал за  доклада на ОЛАФ. Освен това в преходните и заключителни разпоредби на ЗАНН няма предписание за обратно действие на новите разпоредби на този закон , които са в сила от 23.12.2021г. В този контекст новите процесуални правила за възобновяване са неприложими  за приключилите към  23.12.2021г. административнонаказателни производства.

             В постъпило по делото писмено становище от директора на ТД Митница -Варна по повод възражението за недопустимост се твърди неоснователност на същото , тъй като директорът на ТД Митница -Варна разполага с процесуална легитимация предвид разпоредбата на §44 от преходните и заключителни разпоредби на ЗАНН.

         Представителят на Окръжна прокуратура- Варна изразява становище за просрочие на искането за възобновяване поради изтекъл двугодишен срок  за сезиране на съда.

Варненският административен съд , след запознаване с искането, събраните доказателствени данни и становищата на страните по него , прие за установено от фактическа страна следното: 

С решение № 1689/24.09.2019г. на ВРС,  постановено по нахд. № 2753/2019г. по описа на същия съд, е отменено
наказателно постановление № 363/2018/2019 от 15.05.2019г., издадено от заместник-директор на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“, с което на „Милки груп био“ ЕАД, ЕИК *********, на  основание чл. 234, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 1 ЗМ, чл. 83 ЗАНН вр. чл. 175, ал. 1 и ал. 3, чл. 178, ал. 1 ДОПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗАНН е наложена имуществена санкция в размер на 5250,34 лв. Този съдебен акт е оставен в сила с решение № 2376/09.12.2019 г. по канд. № 2797/2019 г. на Адм. съд-Варна.

На 09.02.20202г. с писмо вх. № 32-45044 от същата дата в ТД Митница- Варна е получен окончателен доклад на Европейската служба за борба с измамите /OLAF/ по случай ОС/2018/0052/В1, в едно с препоръка за предприемане на действия, според който заключенията от разследването установяват наличието на нередности, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз. Разследванията установили системно занижаване на стойността при внос на малайзийско палмово масло в България от „Милки Груп Био“ ЕАД и че митата подлежат на възстановяване съгласно Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза.

Изложената фактическа установеност навежда на  съждение да съществуването на процесуални пречки по разглеждане на депозираното искане предвид следното: 

            Първо, Върховният административен съд е последователен в своята позиция че приетите изменения на ЗАНН с ДВ бр. 109/22.12.2020г. и в сила от 23.12.2021г. , имат приложимост само към приключилите след 23.12.2021г. административнонаказателни производства и тази правна теза се обосновава с  отсъствието на нормативно предвидено обратно действие на новите процесуални  правила към заварените случаи. В този смисъл за решенията на ВАС по адм. дело №№ 4375/2022г.; 4528/2022г. ; 4763/2022г., 4436/2022г.; 3938/2022г. 4767/2022г. 4647/2022г. /.

         След като в случая се иска възобновяване на административнонаказателно производство, което е приключило преди 23.12.2021г., съдът следва да провери допустимостта на искането съобразно регламентацията на раздел VІІІ от ЗАНН преди измененията на този закон с ДВ , бр. 109/2020г.. В тази връзка според старата редакция на чл. 71 от ЗАНН възобновяване на  административнонаказателно производство се допуска, ако предложението по буква "в" е направено в двегодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, решението или определението.

         В настоящия случай НП № 363/2018/2019 г. на зам.- директора на ТД „Северна  морска“ е отменено с решение № 1689/24.09.2019 г. на РС--Варна , което е влязло в законна сила на  09.12.2019г . Искането за възобновяване , инициирало настоящото съдебно производство , е подадено на 25.02.2022г. т.е. след изтичане на посочения срок. Този процесуален срок е с преклузивен характер и поради тази причина упражняването на правото да се иска възобновяване след като същото е погасено не поражда поражда валидно процесуално правоотношение между подателя на искането и съдебния орган. 

          Второ, искането за възобновяване на административнонаказателното производство изхожда от директора на ТД Митница– Варна , подадено в условията на заместване от заместник-директора на същата териториална структура на Агенция „Митници“.

         Съгласно правилото на чл. 72, ал.1 т. 4 от ЗАНН носител на субективното право да иска възобновяване е наказващият орган. Събраните по делото писмени данни сочат, че  със заповед  № ЗАМ-42/32-8714/07.01.2019 г.  директорът на  Агенция „ Митници“ на основание чл. 231 от ЗМ е делегирал на  директорите и заместник-директорите  на  териториалните дирекции правомощието по издаване на  наказателни постановления.

         НП № 363/2018/2019 е издадено от заместник-директора на ТД „Северна морска“ , / понастоящем ТД Митница -Варна/ , а искането за възобновяване е подадено от директора на посочената териториална дирекция .

         Възобновяване на административнонаказателно производство е извънреден способ за защита  срещу незаконосъобразни нак. постановления и неправилни  съдебни решения, които са влезли в законна сила, като се преодолява техния стабилитет. 

         С оглед регламентацията на чл. 72 от ЗАНН  се налага извод, че  носители на правото  да се иска възобновяване са страните, които участват в административнонаказателното производство. В тази връзка под наказващ орган следва да се разбира органът, който е  издал наказателното постановление, а не всеки делегиращ или делегиран орган на такова правомощие. Цитираната правна норма свидетелства за разбиране на законодателя, че в съдебната фаза на административнонаказателния процес  участват субектите от неговата досъдебна фаза т.е. страните , взели участие в производството по установяване на адм. нарушения и по налагане на адм. наказания. 

         В подкрепа на тази трактовка са определения №5719/13.06.2022г. и №5791/14.06.2022г. на ВАС. Във второто цитирано съдебно определение се посочва, че докато органът не е отменил акта си за делегация неговите правомощия се упражняват само и единствено от органа, на когото са делегирани. Делегацията на правомощия не води до възможността за едновременно упражняване на правомощията от органа, който делегира, и от органа, на когото правомощията са делегирани, защото нейната същност е временно преминаване, предаване на правомощията на друг орган. Правилността на подобна правна теза се извежда тълкувателно  решение №1/21.01.2022 г. по тълк. дело № 4/2019  на ВАС , задължително за всички съдилища по аргумент на чл. 130 от СВ, според което при делегиране на   правомощия административният акт се издава  от името на органа , който е овластен  с делегираното правомощие, а не от името на органа, който е извършил делегирането. В хипотезата на издаден  административен акт при делегирано правомощие делегиращият орган ще има право да извършва процесуални действия , предизвикани от  нуждата  от процесуална защита , само  ако е отнел  компетентността  на действащия по делегация орган по конкретния въпрос. По конкретното дело  няма нито твърдения, нито доказателства за отменена делегация. 

     На следващо място, настоящото съд. производство е образувано по искане на директора на ТД Митница-Варна, заместван от своя заместник . Искането не изхожда от заместник -началника на ТД Митница -Варна , който е издател на процесното НП, а от директора на посочената териториална структура на Агенция „Митници“ в хипотезата на отсъствие на титуляра и неговото заместване.  Според тълкувателно  решение №4/22.04.2004 г. по тълк. дело № 4/2002 на ВАС правното понятие „заместване“ означава  за определен период заместващият да изпълнява правомощията на  замествания в пълен обем, като върши  това от името на замествания орган. В тази връзка съдът счита, че искането за възобновяване е недопустимо и поради сезиране на съдебния орган от лице  без активна легитимация , защото не е издател на процесното НП .

Предвид изложеното, Варненският административен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на директора на ТД Митница - Варна за възобновяване на административнонаказателното производство , по което е  постановено наказателно постановление № 363/2018/2019 г., издадено от заместник-директор на ТД „Северна морска“ (сега ТД Митница Варна), отменено  с решение по нахд. № 2753/2019 г. по описа на Районен съд гр. Варна.

ПРЕКРАТЯВА производството по канд. № 439/2022 г. на Административен съд - Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                              

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                         

 

 

       2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Особено мнение на съдия Марияна Ширванян:

 

Не съм съгласна със становището на мнозинството от състава, че актовете, с които се прекратяват производствата по възобновяване са определения, произнасят се в закрити съдебни заседания и подлежат на оспорване. Съображенията ми за това са следните:

Съгласно разпоредбите на ал.1 до ал.5 от чл.73 от ЗАНН: искането за възобновяване се разглежда от административния съд, в съдебния район на който се намира органът, постановил акта по чл. 70, ал. 1 от ЗАНН. Административният съд разглежда искането в състав от трима съдии, като в случаите, когато се иска възобновяване по акт на административния съд, искането се разглежда от друг състав на съответния административен съд.  Делото се разглежда в открито заседание с призоваване на страните и на прокурор от окръжна прокуратура. Предвидено е прокурорът да участва в производството пред съда, при условие, че намери това за необходимо. Когато намери искането за възобновяване за основателно, административният съд има следните правомощия - 1. да отмени акта и да върне делото или преписката за ново разглеждане, като посочи стадия, от който трябва да започне новото разглеждане; 2. да отмени акта и да прекрати административнонаказателното производство, когато към момента на издаването му са били налице основанията за това; 3. да отмени акта и да реши делото по същество.  Решението на административния съд е окончателно.“

Институтът на възобновяването на административнонаказателното производство уреден в ЗАНН не съдържа конкретни процесуални правила относно редовността на исканията за възобновяване и допустимостта им и съответно прекратяването на производствата по исканията, а препраща към НПК – арг. чл.84 ЗАНН.

В НПК уредбата на възобновяването на наказателните производства е дадена в чл.419 – чл.426 от с.к. Съгласно препращащата разпоредба на чл.426 от НПК „Доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се правилата за касационното производство.“ Касационното производство е уредено в чл.346 – чл.355 от НПК.

След анализ на цитираните разпоредби на ЗАНН и НПК и при съобразяване на практиката на ВКС по недопустими производства за възобновяване Решение №172/09.12.2020г. постановено от състав на Върховния касационен съд на Р България, Трето наказателно отделение, с докладчик съдия Паунова по наказателно дело №639/2020г.;  Решение №223/11.02.2019г. постановено от състав на Върховния касационен съд на Р България, Трето наказателно отделение, с докладчик съдия Иванова по наказателно дело №1013/2019г.; Решение №91/14.05.2015г. постановено от състав на Върховния касационен съд на Р България, Второ наказателно отделение, с докладчик съдия Захарова по наказателно дело №1999/2014г. се налагат извод, че възобновяването като специфично съдебно производство определя и различен ред за разглеждането на искането от уредения за въззивните и касационните производства. В разпоредбите на ЗАНН регламентиращи възобновяването не е предвидена предварителна проверка при внасянето на искането за неговата редовност и допустимост, нито възможност за отстраняването на констатираните негови нередовности. Това не означава, че на разглеждане по същество подлежат нередовни и недопустими искания за възобновяване. Съдът по арг. от чл.73 ЗАНН вр. чл.424, ал.4 от НПК следва да „образува производството по възобновяване и при самото му разглеждане в открито съдебно заседание прави проверка на тези условия, като се произнася по тях с окончателния акт.“[1]

Постановените съдебни актове в производствата по възобновяване са окончателни и  не подлежат на  инстанционна проверка арг., както от чл.73, ал.5 ЗАНН, така и от чл.354, ал.4 НПК приложим на основание чл.426 НПК.

 

Съдия:

Марияна Ширванян