Р Е Ш Е Н И Е
№ 43 13. 01.2021г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ,
на седемнадесети декември, две хиляди и двадесета година, в открито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: И. Л.
прокурор: Х.К.Като
разгледа докладваното от съдия Хр. Христов
КАНД дело № 2359 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН, вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от „БЪЛГЕРИЪН
УАЙТ ШЕЛС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив,
ул.„Сливница“, № 6А, ет.6, офис 12, против решение № 260180/18.09.2020г.
постановено по НАХД № 3116/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е
потвърдено наказателно постановление (НП) № 02-0002925/08.07.2020г. на
директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което на касатора, за нарушение по чл.415,
ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, вр. чл.415в, ал.1 от КТ, е наложена имуществена
санкция в размер на 300.00 /триста/ лева.
В касационната жалба се
съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие с
материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
необоснованост. Твърди се, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви за твърдяното
нарушение на принципа „non bis in idem“ (лат. не два пъти за едно и също),
защото макар допуснатото закъснение при плащането на възнагражденията да е за
21 работници, не се касае за различни нарушения. Предписанието е един
индивидуален административен акт и неизпълнението му е само едно. Посочва се,
че в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП са цитирани
няколко дати, като не става ясно коя е датата на нарушението, а същото се
отнася и за мястото на нарушението. Като съществен пропуск се счита липсата в акта и НП на коментар въз основа на какъв юридически факт е възникнало
трудовото правоотношение. Излагат се доводи за неналичие на осъществен състав
на нарушение, защото има забава на кредитора – не е установено работникът да е
търсил изплащане на заплатата му. Касаторът твърди също, че по принцип
издадените НП за нарушения на чл.128, т.2 от КТ са незаконосъобразни, а
неизпълнението на задължения за плащане на трудово възнаграждение представлява
трудов спор, за решаването на който има особен ред. Счита, че правилно деянието
е квалифицирано като маловажен случай, но е следвало изобщо да не бъде наказван
на основание чл.28 от ЗАНН. Алтернативно иска санкцията да бъде намалена до
минимума предвиден в закона.
В съдебно заседание касаторът,
редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, редовно уведомена, се представлява се
от юрисконсулт Н., която оспорва жалбата, като счита че решението е правилно и
не е налице маловажно нарушение по чл.415в от КТ. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Участващият в процеса
представител на ОП - Бургас счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в
нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:
С наказателното постановление, дружеството е
санкционирано за това, че в Санкцията е наложена на „Бългериън уайт шелс“ООД за
това, че в качеството си на работодател, по смисъла на §1, т.1 ДР на КТ, не е
изпълнило задължително предписание на дирекция „Инспекция по труда“/ДИТ/
Бургас, обективирано в протокол № ПР2001258 от 07.02.2020г., т.64, да изплати
трудовото възнаграждение за месец декември 2019г. на работника С.Д.Й., в размер
на 1129.18 лева, полагала труд на длъжност „началник смяна“ в стопанисвания от
дружеството обект „цех за преработка на миди“, находящ се в гр.Черноморец,
съгласно изискванията на чл.128, т.2 от КТ, вр. чл.270, ал.2 и 3 от КТ, със
срок за изпълнение - 02.03.2020г.
Проверката е извършена по документи, като до
приключването й не са представени доказателства за изпълнение на задължителното
предписание. На 12.03.2020г. на дружеството е съставен АУАН № 02-0003002, за
нарушение по чл.415, ал.1 от КТ, въз основа на който е издадено оспореното пред
районния съд наказателно постановление, с което за извършеното нарушение,
предвид обстоятелството, че същото е отстранено и от него не са настъпили
вредни последици, на основание чл.415в, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от КТ, е наложена
имуществена санкция в размер на 300.00 /триста/ лева.
Въз основа на акта е издадено процесното НП.
За да постанови решението си районният съд е приел, че не е констатирал съществени
процесуални нарушение при съставяне на акта и издаване на НП, водещи до
порочност на административнонаказателното производство. Намира за безспорно
установено, че възнаграждението на Й. не е било изплатено, включително и към периода
на извършване на проверката, поради което правилно е била ангажирана
отговорността на дружеството. Посочва, че неправилно е приложена разпоредбата
на чл.415в от КТ. По тези причини съдът намира, че нарушението не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид,
поради което не представлява маловажен случай. При тези мотиви е потвърдил НП и
е осъдил дружеството да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“ София
разноски в размер на 100 лв.
Така постановеното решение е правилно.
От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето
на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия
орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Видно от установената по делото
фактическа обстановка наказаното лице е извършило вмененото му нарушение - неизпълнение
на дадените предписания в посочения в същите срок, поради което е осъществило
от обективна и субективна страна вмененото нарушение по чл.415, ал.1 от КТ във вр. с чл.128
от КТ, а именно не е изпълнило в указания срок даденото задължително предписание
за изплащане на трудово възнаграждение.
Неоснователно
е и възражението на касатора, свързано с твърдение, че издадени НП за нарушения
на чл.128, т.2 от КТ са незаконосъобразни, защото настоящото нарушение не
квалифицирано по този състав, а е за неизпълнение на дадени предписания.
Неплащането на възнаграждението е само елемент от осъществения сложен
фактически състав, но не чл.128, т.2 от КТ е нарушената правна норма. Следва да
се има предвид също, че предвиденият особен ред за разглеждане на възникналия
между страните трудов спор, не представлява законна пречка за ангажиране
административнонаказателната отговорност на работодателя. Предписанието е един
от механизмите за гарантиране правата на работника, като икономически по-слаба
страна в трудовото правоотношение, чрез намеса на държавата със средствата на
административната принуда и санкция, като неговото неизпълнение е въздигнато от
закона в самостоятелен състав на административно нарушение. Реализирането на
правата по възникнал трудов спор във връзка с незаплатено трудово
възнаграждение, по реда на исковия процес по ГПК, не изключва
административнонаказателната отговорност, защото гражданскоправната
отговорност, за разлика от наказателната, не поглъща
административнонаказателната отговорност.
Съгласно чл.415в, ал.1 от КТ за нарушение,
което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не
са произтекли вредни последици за работници и служители работодателят се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв.
Видно от разпоредбата, за да се приложи
отговорността за маловажно нарушение следва да са налице кумулативно следните
предпоставки- нарушението да е отстранено веднага след установяването му и да
не са произтекли вредни последици за работниците и служителите. В случая съдът
намира, че не са налице и двете предпоставки. Видно от представените писмени
обяснения от представителя на дружеството, към 27.05.2020г. са изплатени
трудовите възнаграждения на работниците за м. ноември 2019г., но не и тези за
месец декември 2019г. По делото няма данни за изплатени и към настоящия момент
трудовите възнаграждения за м. декември 2019г.
Предвид горното не са били налице
основания за приложение на чл.415в, ал.1 от КТ и
административнонаказващия орган неправилно е определил санкционната разпоредба.
Но предвид забраната за влошаване положението на касатора и посочването на
правилната разпоредба на чл.415, ал.1 от КТ, наказателното постановление е
правилно. В този смисъл не са налице и основанията за приложение разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН.
По отношение определянето на местонарушението в
хипотезата на съставомерно бездействие, това е мястото на която е следвало, или
поне е било възможно да бъде извършено действието, от което деецът се е
въздържал противоправно. В случая това е гр.Черноморец, тъй като това е мястото
на което е била упражнявана трудовата дейност, респективно в него е следвало да
се заплати дължимото възнаграждение на работника, с което да се изпълни
даденото предписание на контролните органи.
Относно датата на нарушението, пак поради осъществяване
на нарушението чрез бездействие, каквото представлява неизпълнението на
предписание, много точно в НП и АУАН е посочен периода през който е продължило
до датата на изтичането на срока за изпълнение на предписанието – 02.03.2020г.
и от следващите ден нарушението се счита за осъществено, като изрично е
отбелязано констатирането на неизпълнението в хода на проверката на 05.03.2020
и 11.03.2020г. Точно и ясно в НП и АУАН са описани обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, изложени са и законните разпоредби, които са били
нарушени – чл.415, ал.1 и чл.415в, ал.1 от КТ.
Съдът не установи съществуването на смислово различие
между даденото предписание в протокола и това описано в АУАН и НП, като намира,
че в същите не е необходимо да бъдат описвани всички факти, свързани с
трудовото правоотношение на работника, чието възнаграждение не е било изплатено
(напр. цитиране на трудовия му договор). Достатъчно е описанието на
правно-релевантните факти, както е и процедирано
в случая.
Не може да бъде споделена тезата на касатора, че дружеството е следвало да
бъде санкционирано само веднъж за установеното неизпълнение. Протоколът, в
който се съдържат предписанията е акт който ги материализира, но
обстоятелството, че тези предписания са описани в един акт, не води до извода,
че става въпрос за едно единствено предписание. Предписанията касаят различни
нарушения, които са констатирани в хода на извършената проверка. Всяко от
предписанията има различно съдържание и касае плащане на различни правни
субекти, поради което всяко от тях представлява отделно властническо
волеизявление и в случая са налице отделни административни актове по смисъла на
чл.21, ал.1 от АПК, макар и материализирани в един протокол. За изпълнение на всяко
от предписанията дружеството е следвало да извърши различни правни и фактически
действия и тяхното неизпълнение представлява отделно административно нарушение.
Следва да се има в предвид, че след като дадените задължителни предписания не
са обжалвани по съдебен ред, то те са влезли в законна сила и са задължителни
за адресатите им, като е недопустимо в настоящото производство да се извършва
косвен съдебен контрол по отношение на тяхната законосъобразност.
С оглед горното, Административен съд -
Бургас счита, че решението на РС Бургас като правилно, следва да бъде оставено
в сила.
Процесуалния представител на ответника е направил искане
преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото за
възнаграждение на юрисконсулт. Искането е основателно съобразно изхода на
делото и на основание чл.143 от АПК във връзка с чл.63, ал.3 от ЗАНН. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във
вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна
сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да е 80.00 лева.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК във
вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН,
Административен съд гр. Бургас,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 260180/18.09.2020г.
постановено по НАХД № 3116/2020г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „БЪЛГЕРИЪН
УАЙТ ШЕЛС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив,
ул. „Сливница“, № 6А, ет. 6, офис 12 да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“
София, сумата от 80.00 /осемдесет/ лева за направените
по делото разноски.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.