№ 848
гр. Бургас, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20212120204516 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от „С“ АД, ЕИК ..., представлявано от Р Й,
срещу Наказателно постановление № 556121-F583524/04.06.2021 г. на началник на Отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2,
изречение 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС,
вр. чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, на жалбоподателя е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1000 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. По делото е изразено
писмено становище за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк.
Чолакова, която моли за потвърждаване на наказателното постановление.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за установеност на
следната фактическа обстановка:
На 16.12.2020 г. e извършена проверка на търговски обект - метанстанция „Виго“,
находящ се в гр. Бургас, ПЗ Север, УПИ V-177, стопанисван от жалбоподателя „С“ АД. В
хода на проверката e установено, че в обекта е въведена в експлоатация и се използва
електронна система с фискална памет /ЕСФП/ и свързано към нея фискално устройство.
Било установено също, че жалбоподателят не е подал документално данни към НАП на
1
датата на данъчното събитие за доставка на получено количество гориво по акцизен данъчен
документ /АДД/ УКН № 5652734/06.11.2020 г.
Безспорно е и че след получаване на доставката на 06.11.2020 г., във времевия период
от 17.25 часа до 18:33 часа, посредством ЕСФП към НАП, е била подадена дистанционно
информация за нивомерната доставка /видно и от служебните бонове на л. 8-9 от делото/,
която е била успешно приета от НАП. По делото обаче няма данни да е бил направен опит за
подаване на информация и за документалната доставка.
Съставен е протокол за извършена проверка № 0051351/16.12.2020 г.
При тази фактическа обстановка на 04.06.2021 г. е издадено обжалваното
наказателно постановление, с което за извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 59а,
ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.06 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 10 от ЗДДС и на основание
чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, му е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния
съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично
основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от
приложената по делото на л. 88-90 - Заповед № ЗЦУ - 1149/25.08.2020 г., в срока по чл. 34 от
ЗАНН, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, освен по отношение на
индивидуализацията на санкцията, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е "обвинен" и срещу какво
да се защитава.
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице -
доставчик или получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната
агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените или получените
количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на
данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен
път с квалифициран електронен подпис. В издадената от министъра на финансите Наредба
2
№ Н-18 от 13.12.2006 г. изрично е предвиден и редът за подаване на информацията по чл.
118, ал. 10 от ЗДДС - чрез електронен документ за получаване /ЕДП/ по електронен път с
квалифициран подпис, което следва да стане на интернет страницата на НАП на датата на
данъчното събитие. С получаване на доставка на течни горива дружеството е придобило
качеството на задължено лице и като такова е било длъжно да подава данни за получената
доставка. Това задължение дружеството е следвало да изпълни на датата на доставката на
течното гориво - 06.11.2020 г. Дружеството не е изпълнило това свое задължение на
процесната дата и с това е осъществило нарушението, предвидено в чл. 118, ал. 10 от ЗДДС.
Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че съгласно разпоредбата
на чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС и чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредбата, не е следвало да подава
информация, доколкото е използвало ЕСПФ. Видно от текста на разпоредбата на чл. 118, ал.
11 от ЗДДС /респ. чл. 59, ал. 3 от Наредбата/, съпоставен с правилото по чл. 118, ал. 10 от
ЗДДС /респ. чл. 59, ал. 1 от Наредбата/, става ясно, че данъчно задълженото лице -
получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава електронен документ за
получаване (ЕДП) съгласно приложение № 23 за потвърждаване на полученото гориво с
изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП. В случая
жалбоподателят не е подал данни за доставени количества горива по документ към НАП, на
датата на данъчното събитие, чрез наличната в обекта ЕСФП, поради което и не може да се
ползва от изключението на чл. 118, ал. 11 от ЗДДС /респ. чл. 59, ал. 3 от Наредбата/.
Жалбоподателят не е изпълнил задължението си и не е подал в НАП изискуемия електронен
документ за получаване /ЕДП/, поради което и правилно е прието, че поведението покрива
признаците на състава на чл. 118, ал. 10 ЗДДС.
Съдът счита, че анализът на така цитираната правна норма обосновава извод, че
нарушението, по същество не води до неотразяване на приходи. До този извод е достигнал и
АНО, прилагайки разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС. В изречение 2 на
чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е указано, че когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Съдът счита обаче, че АНО неправилно е
определил размера на имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя.
По делото липсват доказателства, от които да се направи обоснования извод, че така
определеният размер на санкцията е правилен и законосъобразен, като следва да се има
предвид, че мотивите за определяне размера на наказанието/санкцията е недопустимо да се
извеждат по тълкувателен път. По делото липсват доказателства за предишни нарушения от
страна на дружеството, което безспорно следва да се отчете в негова полза. Ето защо,
настоящият съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на нарушението,
намира, че на търговеца следва да бъде определен размер на наложената санкция към
минималния предвиден от законодателя, а именно 500 лв., който е подходящ и справедлив.
Съдът счита, че нарушението не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН. Деянието не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради
3
което и приложението на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.
Наказващият орган правилно е преценил, че се касае до извършено административно
нарушение и правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя, но неправилно е
определил размера на санкцията, която следва да се наложи, поради което и НП следва да се
измени в тази му част.
С оглед решението за изменение на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО /л. 101/, в негова полза следва да се присъдят претендираните
разноски за възнаграждение за юрисконсулт, а в полза на жалбоподателя не следва да бъдат
присъждани такива. Това е така, доколкото съгласно Тълкувателно решение № 3 от
8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК, при изменяване на наказателното постановление
съдът осъжда нарушителя да заплати сторените разноски, като липсва хипотеза на
съразмерно присъждане. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско
възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, съгласно която
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който
препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед на фактическата и
правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъществената от юрисконсулта
дейност в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в минимален
размер от 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 556121-F583524/04.06.2021 г. на началник
на Отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2,
изречение 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС,
вр. чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, на жалбоподателя „С“ АД, ЕИК
..., е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1000 лв.,
като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 1000 лева на 500
/петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „С“ АД, ЕИК ..., да заплати в полза на НАП-София сумата в размер на 80
/осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4