Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-97 02.07.2020 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА:
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански
състав
На втори юни
две хиляди и двадесета година
В отрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2.
ЙОРДАНКА МАЙСКА
Секретар: Жанета
Граматикова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 624 по описа за 2020
година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата съдебна
инстанция е образувано по повод въззивна жалба от ,,ЕСС 111“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул. ,,Иван Вазов“ №9,
представлявано от Димитър Тодоров Грудов, против Решение № 192 от 10.10.2019
г., постановено по гр. дело № 209/2019 г. по описа на РС- Несебър, с което е
признато за установено по отношение
на ответника, че същият дължи на основание чл.422 вр. с чл.124,ал.1 от ГПК вр.с
чл.79, ал.1 вр. с чл.240 и чл.86 от ЗЗД на ищеца ,,Йолов Комерс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1756, район Студентски,
ж.к. ,,Дървеница“, бл.48, вх.А, ет.5, ап.10, представлявано от управителя
Ивайло Цветков Йолов, следните парични задължения, за които ищецът се е снабдил
със заповед№542 от 16.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, издадена по ч.гр.д.№1124/2018г. по описа на РС - Несебър, а именно:
сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева), представляваща неизплатено задължение по
Договор за заем от 11.07.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-16.11.2018г. до окончателното
изплащане на вземането.
Със същото решение, съдът е осъдил
,,ЕСС 111“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на ,,Йолов Комерс“ ЕООД, ЕИК
*********, съдебно - деловодни разноски в размер на 1000лв.(хиляда лева).
Недоволство от така постановеното
съдебно решение, изразява въззивника, като намира същото за неправилно и
необосновано. Излага подробни съображения. Иска отмяна на първоинстанционния
съдебен акт. Претендира се присъждане на сторените в производството по
делото разноски.
В срока, предвиден в ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна - ,,Йолов Комерс“ ЕООД, ЕИК
*********, чрез адв. Звезделина Неделчева, с който се оспорват наведените с
въззивната жалба доводи. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение.
Претендира се присъждане на разноски пред настоящата инстанция.
При условията на евентуалност е
направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение на насрещната страна.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК.
Пред Районен съд – Бургас са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422 вр. с чл.124, ал.1
от ГПК вр. с чл.79, ал.1 вр. с чл.240 и чл.86 от ЗЗД.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
Първоначално
производството е започнало с подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от заявителя „Йолов Комерс“ ЕООД, представлявано от
Ивайло Цветков Йолов чрез адв. Кудева, против „ЕСС 111“ ЕООД, представлявано от
Тодор Грудев, по което съдът се е произнесъл със заповед за изпълнение на
парично задължение №542/16.11.2018 г. по ч.гр.д. №1124/2018 г. по описа на НРС,
като е разпоредил длъжникът „ЕСС 111“ ЕООД да заплати на кредитора сумата от
5000 лева, преведена на 11.01.2017 г. по договор за заем, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението – 16.11.2018 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 100 лева – разноски по делото. След постъпило възражение и
указание на НРС, въззиваемата страна „Йолов Комерс“ ЕООД е предявила претенция
по чл.415, ал.1 във вр. с чл.422 от ГПК.
Първоинстанционният
съд при разглеждане на делото е събрал писмени и гласни доказателства и е
стигнал до правни изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция,
която на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първата инстанция.
По делото са
разпитани в качеството им на свидетели И.Д. и К.К.. Съдът е допуснал
извършването на съдебно-икономическа експертиза, която обаче предвид
непредставяне на счетоводни документи от страна на въззивника, не е била
извършена и депозирана пред съда, поради което съдът с определение е заличил
това доказателство. От показанията на свидетелката К. се установява, че в
началото на 2017 г. управителят на дружеството Ивайло Йолов й е наредил
превеждането в полза на въззивното дружество на сумата от 5000 лева, за което
по делото е представено платежно нареждане за вътрешнобанков превод, от което е
видно, че „Йолов Комерс“ ЕООД на посочената дата е превело на „ЕСС 111“ ЕООД
сумата от 5000 лева, за която като основание на извършения превод е посочено
„заемни средства“. В този смисъл са и показанията на свидетеля Д., присъствал
на разговор между Ивайло Йолов и третото за спора лице – О.Н., като последният
е поискал от Йолов в заем пари които му трябвали, а Йолов обещал да му даде. По
отношение на О.К.Н. се установява, че същият с пълномощно с нотариална заверка
на подписа от 09.01.2017 г. е упълномощен да представлява дружеството на
въззивника.
По делото е
представена нотариална покана от въззиваемото дружество, получена от
пълномощника Н. на 11.10.2018 г. за връщане на предоставените на „ЕСС 111“ ЕООД
заемни средства. Пред първата инстанция въззивното дружество е твърдяло, че
сумата е преведена във връзка с дължими от трето лице суми към „ЕВН“, за което
са представени фактури на електроразпределителното дружество от 30.11.2016 г.
Във въззивната
жалба се излагат аргументи за недължимост на претенцията на въззиваемото
дружество, като се сочи, че не е ясно дали сумата е преведена на О.К. в лично
качество или като пълномощник. От друга страна се изтъква разпоредбата на чл.26
ал.2 от ТЗ, съгласно която е нужно изрично пълномощно за сключване на договор
за заем, каквото не е давано на О. К.. Сочи се, че съдът е установил наличието
на договор за заем към 11.07.2017 г., а от свидетелските показания се
установява, че действията на дружеството по така наречения заем касаят началото
на 2017 г.
Настоящата
съдебна инстанция намира изложените оплаквания за неоснователни. Видно от
представеното платежно нареждане за вътрешнобанков превод, сумата е преведена
на 11.01.2017 г. Същата дата е посочена и в издадената заповед за изпълнение на
парично задължение №542/16.11.2018 г. Поради неточно посочване в подадената от
„Йолов Комерс“ ЕООД искова молба, на датата на сключения договор за заем – 11.07.2017
г., възпроизведена от първоинстанционния съд и в диспозитива на решението,
неправилно е прието, че договорът между страните е оформен на 11.07.2017 г.,
при условие, че доказателствата по делото сочат, че такъв е сключен на
11.01.2017 г.
Неоснователно е
позоваването на чл.26 ал.2 от ТЗ, тъй като съгласно чл.301 от ТЗ действията
извършени без представителна власт не произвеждат правни последствия за мнимо
представлявания, освен при изричното им потвърждаване. Липсата на незабавно
противопоставяне от страна на търговеца води до това, че сключената от негово
име сделка го обвързва и поражда правни последици. В този смисъл съдът намира,
че постановеното от първоинстанционния съд решение и следва да бъде потвърдено,
като на „Йолов Комерс“ ЕООД се присъди сумата от 800 лева – разноски по делото.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 192 от 10.10.2019 г., постановено по гр. дело № 209/2019 г. по описа
на Районен съд - Несебър.
ОСЪЖДА
,,ЕСС 111“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър,
ул. ,,Иван Вазов“ №9, представлявано от Димитър Тодоров Грудов, да заплати на ,,Йолов
Комерс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1756,
район Студентски, ж.к. ,,Дървеница“, бл.48, вх.А, ет.5, ап.10, представлявано
от управителя Ивайло Цветков Йолов, сумата от 800 лева – направени разноски
пред настоящата съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.